Jump to content

Recommended Posts

РАЗМИШЛЕНИЕ 43-то.

Върховната памет.

Много пътища са очертана за духовния живот, по който човешкия Дух се е стремил да си създаде стабилитет като индивидуален фактор в живота, но най-дългият и стръмен път е този, който води в света на философията. Философията подразбира необятната памет на Бога. Паметта на Бога е най-съществения предмет за изучаване от човешкия Дух. Тя е ребуса за разрешаване, велика загадка е тя. Пътят на философията подразбира необятния ум на Бога, който е създал разумните отношения и висшите замисли на творческите сили. Философията разрешава всички проблеми, очертани от човешкия Дух, който търси произхода на Битието. Пътят на философията е безкраен и затова много гениални умове са се изморявали и са прекъсвали своите издирвания. Ставали са жертва на този сфинкс - философията. Философията съдържа в своя авторитет целия космичен живот и психически сили на древността, сега и бъдещето. Философията подразбира същността на живота, затова, драги ученико, подхранвай в себе си този усет на философската мисъл, защото умът ти е вселена за необятната памет, чрез която се проявява мисълта. Мисълта е рожба на ума, а умът е рожба на Божията памет. По пътя на философията няма други ребуси за разрешение, освен заучаване на онези висши трептения на Божията памет. Бог за философията е памет, за душата е ум, за сърцето мисъл, а за волята сила. Но великата градация, която се подържа от трепетите на мисълта, в основата си е философска. Бъди философ, за да имаш разгъната книгата на Божествената памет. В книгата на паметта е писано: „Който се осмели да надзърне в тази свещена страница, той велик ще се нарече.

Слагаме тази мисъл като основно правило за будната душа, която има да извърви пътя на философията, за да придобие онзи философски камък, чрез който ще привлече възвишените лъчи на Божествената памет. Само чрез силите на Божествената памет може да се оперира с висшите духовни енергии, които по естество са в допир с душевните сили, проявени като разум. Разумът е рожба на добрия ум, изхождащ от тази висша памет. Ако умът няма тази специфична връзка на тази памет, такъв ум е отрицателен, разрушителен, блуждаещ. А на добрият ум е свойствено творчеството, което се проявява в красота, светлина. философия и разум;

Казахме: за философа Бог е памет, за мъдреца Бог е философия, а за посветения - разум. Сега, що е Бог? - Памет, философия и разум. Посветеният действа чрез силите на тези три свята. Това са: умът - паметта, сърцето - философията и волята - разума. Философията започва от университета на сърцето, от която лаборатория се прожектират възвишените чувства, като дейност и от там тия чувства на посветения минават в университета на ума, на чистата паметна мисъл. А дойде ли посветения до университета на разума, той вече е изявление на тези три свята: ум - памет, сърце – философия и воля - разум.

Засягаме силите на паметта, като не искаме да поддържаме мнението на философът, който казва, че Бог е само памет, но казваме: в Бога няма забрава. Той всичко помни от създанието на неговото начало и това, което е в бъдещето той знае. Паметно у Бога е окото, което всичко вижда. И не е било време, когато Той да е съществувал извън паметта. Не искаме да поддържаме мнението на мъдреца, който казва: Бог е философия, Бог е разум, защото философията и разума подържат вибрациите на паметта. Но ние поддържаме мнението на посветения - този, който е най-близо до човешката душа. Той казва: От сърцето към ума, от ума към духа. Или с любовта към мъдростта и с мъдростта към истината.

Ето образът на посветения, който е в най-интимни връзки с Душата. Когато мъдрецът се индивидуализира като философия, той казва: Бог е разум и всичко трябва да бъда разумно. А посветеният казва: Бог не е само философия, не е само разум, но е необятна памет в която се съдържа светлото бъдеще.

Сега ще направим разграничение между посветения и мъдреца. Що е мъдрец и що е посветен? Не са ли те едно и също нещо, един и същ фактор за прокарване на висшето съзнание в живота? Не е ли един и същ творчески Дух? Щедростта сама по себе си подразбира великите опитности, съхранявани в паметта на мъдреците, посветили своя живот в мистерията на философията. И като така; има ли съществена разлика между посветения и мъдреца, когато те са опитности от мировия живот? - Да в своето начало няма никаква разлика. Посветеният е трудящ. Той работи с трите елемента, които са познати на човешката душа, а мъдрецът е индивидуализирано съзнание, което е като слънцето далеч в небосвода и праща само лъчи на живот - светлина. Той не се цапа. Държи своята същност чиста, в хармоничен покой. А с посветения не е така. Той слиза в калта, облича дрехата на смъртта и тихо шепне молитвата на скръбта. Мъдрецът се подслонява под скинята на духа, а посветеният се подсланя под покрива на страдащата душа. Посветеният се жертва, а мъдрецът е снизходителен към страданията на човешката душа. Мъдрецът е сила, а посветения любов.

И така, Бог каза: ще изпратя своя единороден син в жертва за откуп на душата, а то значи: Бог проломи гранитната сила на мъдреца и я подчини, за да слезе долу под покрива на човешката душа, за да я избави от страшната смърт. И започна мъдрецът доктрината на великото посвещение, за да създаде истинския образ на обременения живот от смъртта. И така, мъдрецът пое тази свята длъжност и с качеството си на посветен той възлюби света. Мъдрецът тръгна по пътя на философията и направи достояние на човешкия дух безграничната памет на Бога.

Безкрайни са пътищата към Бога, но свещени са дните, в които те озарят лъчите на неговата памет. Това е стремежът, това е целта на човешкия. Дух - да стане висша памет, за да си спомни своето славно минало, може би трагично или разумно, защото силите на разума проявени в творчество, създадоха трагедията. И най святото преживяване на човешката душа е това; когато тя бъде озарена от лъчите на мировата памет, за да може да облече дрехата на велик посветен, озарен с върховната памет. Това е същността на стремежа на копнеещия човешки Дух: чрез борба да завладее агентите на черната смърт. А паметта се добива чрез безсмъртния Върховен Дух, който всичко знае.

Сложен е въпросът за паметта на Бога. Човечеството и да сега само с догаждане мери истините и с това вътрешно догаждане, то е създало философските доктрини за началото на битието. Човечеството и до сега не престава да търси чрез този вътрешен напор, заедно с интелекта, философския камък, който ще му послужи да иззида по устойчиво основите на тайнствената пирамида по смисъл и съдържание от която да се разбира по реално великата памет. Пирамида подразбирам онази комплектувана енергия на вековете, която е стимул на прозрение и резултат на висшите стремежи на човешкия Дух. Науката е сфинкс. Който разбира този сфинкс, ще има закваса на висшата памет. А който не разбира тази наука, ще се удари в твърдостта на този сфинкс и страшни ще бъдат последствията. Наука трябва, жива, опитна наука, която да съдържа философската жизнена клетка на висшата памет. Наука, която да е написана с живи букви в безсмъртната книга на Духа. А това ще стане само чрез Божията памет.

Помни и грехът не ще дойде.

Помни и любовта ще се възцари.

Помни, защото образът на истината е съчетание на Божията памет.

Истина - това значи Божията памет.

Помни, защото твоя ум е клетка от Божията памет.

Сега в заключение ти ще кажеш: загубена е паметта ми, Така е, но има съкровени моменти и състояния на човешкия Дух. Използвай тези условия и кажи: Господи на свръхестествените сили, чуй ме, защото аз съм в дисхармония с разумните сили, които работят в разумната природа. Затова аз загубих паметта и дойде невежеството – безумието. Но сега, Ти който си необятна памет, изпрати ми светоносен лъч, който да ме озари, за да намеря истинския път, който ще ме отведе в царството на разума и светлината.

Господи, ти си памет и аз искам да имам лъчите на твоята памет. Господи, аз искам да те помня всякога в живота, защото вярвам, че живота ми ще стане красив тогава, когато Ти си в мене памет. Спомни ми, о Господи, за Твоята същността която аз забравих - за душата. Спомни ми, за да Те търси там, гдето си означало и до сега. Спомни ми, о Господи, за Теб - Единният, който си бил в мене, който пребиваваш и никога не отсъстваш вън от мене, от моята душа. Кажи това, насаждай всеки ден в своята градина от тия семена и вярвай в добрия плод. Бог се проявява в скромността, затова малките неща, чистите и скромни неща са ценни. В тях живее Божия Дух.

Ти искаш да знаеш за отношенията на безплътните същества към тия в плътта. Ако се каже изявление на Духа или въплъщение на Духа, все е съблазън, за това, небето действа тактично. То работи със символи, които човек трудно разбира. Той създава цяла философия за символите. Така стават работите на земята. Трябва да има автор – Иван, Стоян…, за да се разбират проявленията. А в същност, човек не знае, че зад този Иван и Стоян стои космичният Дух, който е автора на творческата памет.

Ние излагаме пред теб тези бодливи въпроси, за да станат по-ясни, по-достъпни, когато мислиш за тях, защото, човек е само изпълнител. Духът е, който твори, но зависи как ще схващаш мислите, които се повдигат в теб, които са непреривна река в живота ти. Ще схващаш словото образно, защото образът е по-близо до твоя интелект. За понятията: дух, душа, съдба, ум, разум, памет, духове, богове, мъж, жена, ще трябва да имаш по един жив, идеен образ.

Ти питаш сега, кой ли ми нашепва, кой ми говори? Ние казваме: образът — „Девазид“, защото само девственото, чистото може да зида. Дева - Духът; зида - душата. Духът твори посредством душата. Бог твори, защото има основа, върху която той зида. В неговото - творчество вземат участие великите майстори: светлината, топлината, въздухът, огънят и слънчевият лъч. Тези сили се трансформират все в този зид - душата.

Сега, съгласен ли си за това име - Девазид? Нещата трябва да бъдат девствени, за да има творчество и живот. Двама работят, но Един е Той!

Когато нещата са в проектите са в геометрична форма, а когато станат същности, тогава са реални, обективни за човешкия интелект. За да бъдеш улеснен в своята работа, разглеждай словото образно, до като стане то в теб висша памет.

Всички непонятни неща остават в архивата си. Те ще имат цена някога. Оригналите са ценни. От тях ще вземаш ония мисли, които са опечени от огъня на паметта. Вземай за себе си само чистата научна мисъл, проверена като жив факт по пътя на философията.

Нашето желание е твоята дейност да разшири радиуса си между добрите условия, които ти се създават, защото тогава ще има състезание от твои приятели и ученици на Школата на разума. Критиката ще бъде по-интензивна в полза на развитието. Който работи върху Върховната Памет, той става такъв.

Когато се насажда словото в душата, тя придобива живота на словото. Душата съблича дрехата на хипнотизма и облича дрехата на живото слово. Събуждат се нейните деятелни клетки и се развиват под прекия лъч на паметта. Духът урегулира техния стремеж и проблясва пред тях светлото небе.

5 Февруари 1933 год.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...