Jump to content

Recommended Posts

РАЗМИШЛЕНИЕ 44-то.

Върховната воля.

Животът на човека е проявена Върховна воля, конструирана воля, защото без волята човешкият дух е лишен от съзнателния живот. Волята подразбира Божествения импулс, творческия фактор, който изгражда вечната скиня на Духа.

И така, душа без Върховна Воля, е без пълен живот. Но в що се състои и Тази Върховна Воля? - Закон на насилие или закон на неумолима съдба? - Сили на разрушение или на творчество? Не, това са системи извън Божията памет. В лъчезарният свят, в който греят живите очи на Бога вибрира висшата замисъл на Върховната воля. Характерната черта на тази воля е пластичната памет. В Бога съществува проблемът: „Аз те родих“. Ти си син на радостта ми. Ти си дете на скръбта ми. Аз те родих, защото те любя и името ти е вечност. Аз те родих, защото те въплътих в любовта на моята същина и ти стана любовта ми. Аз те родих и ти се доближи до мен. Ти превъзхождаш силите на еволюцията и стана член на правовата мая държава. Аз те родих и ти стана трептяща мисъл на адептите. Само аз - Върховната Воля и ти, сме едно. У тебе няма друга воля, защото моята памет ти дарих аз. Ти ме помниш, защото моя същност си ти. Ти ме любиш, защото моя огън гори в теб. Ти ме съзерцаваш, защото блясъкът на моите очи те огрява. Ти ме дишаш, защото моето дихание се влива в твоите гърди.

Такава сила е Върховната Воля, която е трепет за адептите на светлите души. Това са епизоди, написани в книгата на живота, която е зарегистрирана от две същности: „Аз и ти“. Аз-Върховната Воля и ти - проявената любов.

Сега да минем в царството на адептите, царство наречено отвъден мир, познато като свръхестествена област, мир великите тайни, за които знаят само посветените.

Адептът е същество, което представлява онзи „плюс“ между „Аз“ и „ти“, между Аз те родих. Адептът е същество, което има възможностите и способностите на свръхестеството и индивидуалността. И при тия условия, той свободно проявява своите волеви сили, които запълват празнините на живота. Адептът е последователен, отмерен при изпълнение на висшия план на живота. Той е под прякото действие на Върховната Воля. Без Върховната Воля душата е лишена от възможностите на живота. Що е това същество адептът? - То е живот за душата. Той е първата десница, която е отворила вратата на светилището за душата. Адептът е първото същество, което със страхопочитание се поклони пред младенеца в скромните ясли. Той е, който му даде първата целувка и му нашепна: „Не бой се. Аз съм при тебе. Аз съм над люлката и ти ще живееш. Аз те пових с пелените на живота и ти ще се освободиш от повоя, защото ти си свободата на деня. Върви смело, защото аз те любя.“

Не се спирай да питаш: сега къде? Не питай за други пътища. Не поставяй душата си пред пропастта на вечната трагедия. Наистина по кой път? Кои са пътищата, които обхождат живота на Вечността? Постигнати ли са те? Това е вечният въпрос, който стои пред съзнателния човешки Дух: по кой път?

Седна младенецът на скамейката пред своя първи учител – адепта. Той му предаде първата лекция, че има една Върховна Воля и Необятна Памет, които се казват „Бог“ на създание мира. Това е първият урок, който записа младенецът в книгата на своя живот.

Бог е Върховна Воля и Необятна Мирова Памет. Но от първия урок, школникът разбра, че му предстои да знае проблема - до кой път? Големи са усилията на адепта да убеди школника да не се съблазни от многото пътища на живота, а да тръгне по пътя на вечното добро. Интересно е, че този школник послуша съветите на адепта и отклони своите сили от влиянието на съблазнителя, че всички пътища водят все към царството на свободата. Един е пътят му каза адепта, Той е път на вечно съзерцание, пътя на съсредоточение. Така, младият школник потърси миналото, настоящето и бъдещето и определи единството на своя път.

И така, ученико, взе си учебника адептът и се оттегли на съзерцание в царството на светлината и каза: „О, деви на светлината, изпращайте светлинните искри, които да подържат огъня на тази запалена душа, за да ходи до пътя на Върховната Воля и необятната памет. Но, как мислиш ти, дали Адептът се е оттегли в царството на съзерцанието? Не, той бди непрестанно, скача проводниците между Духа и душата. Той е потика, дал е живота си в жертва, за да пробуди съзнанието на младия школник. Той е отговорния фактор за най великото и ценното-живота. Това е първия инициал, който е написан от адепта за душата - за живота.

Казахме, адептите са същества, които са връзката между Върховната Воля и душата. Те са същества, които са замах на свободната творческа воля и ръководна памет в институтите на живота. Адептите са първите професори, които приведоха в изпълнение, законите на правовата държава в Битието и ги направиха приложими за човешкия дух. Живота се ръководи от строго определени закони, който имат свое изключение само по отношение човешката душа, като се има предвид независимата воля на човешкия дух.

Бог е необятна памет, което подразбира: всеки миг се помни и нищо не съществува извън Божията памет.

Бог е Върховна Воля, което подразбира независима воля и дейност и затова на човешката душа се даде независимост. И в тази независимост, тя си позволи да слезе по стълбата към миналото и да потърси своето начало и затова тя каза: пътят на моето начало, пътят на моето настояще, пътят на моето бъдеще и пътя на моето възлизане е независимата творческа воля. Но, тази независима воля донесе страданията на душата и човечеството. Раздвоението влезе като опасен микроб в човешкия Дух и човечеството устремно се подхлъзна по една неизвестна, която му донесе в резултат смъртта.

Затова днес адептите действат вече не прямо, а косвено, посредством девите на светлината, защото те знаят дълбоките причини, които са отклонили човешкия Дух от пътя. Затова казвам: днес адептите работят върху съзнанието на школниците посредством светлите лъчи, изхождащи от Духа на светлината.

Теб ти предстои да бъдеш в непреривна връзка с тия труженици - адептите. които да ти напомнят винаги първия урок, който е: Бог е върховна Воля и необятна памет. След като съзнателно проумееш първия урок, тогава помоли адептите да ти кажат втория урок от книгата на златните правила. Те ще ти го кажат.

Той е: „Аз те родих. Аз и ти сме едно“. Бъди смел пред адептите и искай да ти разкрият целия смисъл на втория урок. Езикът на адептите е символичен, но ти разбирай нещата по Дух, защото Божествения език е ключ, който не се губи и с него адептите разтварят и глъбините на битието. Езикът на Бога е безсмъртието. Чрез безсмъртието се разкрива глъбината на великана душа.

Но ти бъди трезвен в живота. Не се лутай из многото пътища, а върви по единния път за царството на Необятната Памет. Слушай гласа на адептите. Той е музика, песен за твоята душа. Обогатявай духа си с лириката на светлината, защото светлината създава творци за живота, които Изграждат висшите институти на мисълта. А мисълта, е, която разкрива граматиката на Божия език - Божия говор. Искай от адептите да сложат в твоята гама знака „Форте“ - бързо, защото от бързината на твоята мисъл зависи свободата на твоята душа. Казано е в свещените писания: „който насили, той ще го грабне“. Така е в духовния живот. В Божествената памет бавния темп не съществува. Тук е резултатът на независимостта на душата. У Бога нещата стават със светкавична бързина. Мигът у Бога е необятно пространство и време. Такава е доктрината на която са се посветили адептите на светлината.

В човешкия живот има много начала, понеже е бивал поставен при известни дилеми и човешкият дух не е можал да се справи на време и да се ориентира по духа на единното начало. От многото предприятия и комбинации, душата се е отклонила в своето си желание и е искала да обсеби, да индивидуализира повече материя около себе си, повече форми и етер, с които мъчно може да се оправи и загуби лъчезарния път на първичното начало. Но това не е тъй страшно, защото човешкият Дух ще се освободи от големите опасности от огнения пояс на земята и ща тури в своята програма мотото „ОЧАКВАНЕ“ с което ще се сплете венеца на великата свобода за своята „светая светих“. Последователното усвояване на философската мисъл, прозвучава като симфония на душата, Всеки ден е честит, светъл, защото адептите координират струните на живота, чрез който необятната памет ще хармонизира мислите на копнеещите духове,

12 Февруари 1933 год.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...