45. Азът

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 45-то.

Азът.

Трябва да знаеш, че отвъд, зад причините стои реалността, зад проявите стоят невидимите помагачи, които са ръководната сила на твоя дух. В отвъдния свят към твоята земя са проектирани лъчезарните очи на адептите и мълком проникват през прозорците на, твоята душа, за да внесат елементите на светостта. Това са твоите помагачи, ученико. Зад огнените причини, гдето страданията и скръбта са станали едно с условията за твоето съществувание и изкупление, стои една проницателна сила, която добре знае състоянието и емоциите на твоя Дух. Това е твоя невидим помагач. Зад всяка светла мисъл, стои невидимия помагач. Зад всяко трезво чувство стои невидим помагач. Помни това и изпитвай нещата чрез светлинната на Духа. Помни, не си сам в света. В теб жив бе началото на Духа. Духът е твоя майка, Бог е твой баща, а невидимия помагач, твой единствен роден по светлина брат, който носи в кръвта си свещения елемент на сродството. Невидимият помагач е адепта, който носи в своя безсмъртен Дух вечността, която е единственото твое упование. Той ти казва: братко, ела и виж, че ти си вечност, че зад теб стои безграничният живот на невидими те „сили. Той ти казва: ти стоиш между живота и Вечността, и живота и смъртта. Ти си свещената жертва, която Божеството ще даде. Твоята майка - Духът, жертва, а твоя баща - Бог, откупва. Знай, не бъди малодушен, защото силата на Бога - твоя Баща и силата на Духа, твоята майка са свещените сили в твоята душа, Отвори вратата за към себе си. За адепта от отвъдния свят - този твой брат, единствен в живота ти, който ти носи бъднините. Научи се на послушание. Бъди готов да посрещнеш идващия учител, който се е заел да те въведе в светилището за посвещение. Там ще научиш за началото на великата мъдрост и необятната любов. Знай, учителят не е същество, което причините го раждат. Учителят е същество, което вековете го раждат. Учителят е същество, което е замесен в промисъла на провидението. Учителят не е същество, което се създава на тази земя, а Учителят е същество, което ИДВА. За него не се помни да са писали вековете някога, че знаят за неговата същина и начало. Учителят идва, тъй както утрешния слънчев лъч. Учителят идва като неумолим закон, който е власт и право на живота. Най после, Учителят не е същество, което да е помнено да отсъства от живота. Учителят учи, що е живот, а този, който учи, той знае. А този. който знае, той такъв идва. Само този знае, който е бил в началото. Зад учителя стои и една реалност, която е основата на Битието - една незнайна светлина, която е дала искрата да се запалят световните светила. Учителят идва и всякога ще бъде, защото в своя устой, той е първичен и бъдеще на живота. Учителят учи, защото всичко знае и затова на никого живота не ще се загуби. Това добре знай. Така е записано в книгата на златните правила.

Вечност и преходност - две състояния, през които минава човешкия Дух. Вечност се подразбира, че в твоето духовно естество няма елементи на преходност. А преходност се подразбира дадено състояние, като отсечка от цялото, но движеща се около своя център. Тук имаме двете състояния на „Аз“ и „Ти“. Защо са допуснати тия състояния от преходност към вечността? Тава е загадката, която предстои на човешкия дух да разреши и освободи своето „АЗ“ от състоянието - преходност. В теб ще се събуди една тайнствена сила, която ще ти задава въпроса: аз ли съм или някоя друга сила е сътворила света на АЗЪТ? Наистина, това е проблемът на човешкия дух, но опасното е да не става отклонение от централната мисъл която е: „Аз те родих“. Азът е най близкото същество, което се разговаря най-интимно с човешката душа. Човешкият Дух е напълно ангажиран да служи на АЗЪТ. Азът е същество, което е неумолимо в своите съдбоносни походи. Той се бори за равноправие с великото начало. Той казва: „Аз и ти сме едно“. Азът действа самостоятелно и се бори за независимост от преходността. Азът е дясната ръка на човешкия дух. Той се стреми да завладее красивите лабиринти на живота. Но, ако АЗЪТ понякога засенчва своята реалност, това зависи от индивидуалността на душевния мир. А осеян от по-етерна, по-пластична материя, тогава той е в по висши трептения в своята независимост и бива свободен от пелените на живота - преходността. Страшното е там, когато азът има като защита по гъстата материя. Тогава той попада под влиянието на онези флуиди на тъмните лъчи, които хвърлят сянка и го заставят да бъде подведомствен, засенчен от чужда воля. Борбата тогава е по-жестока и влиза в една зона на фаталност; Става суеверен, вярва в магията, вярва в случайността, вярва най после във фантазията. Азът е голям верующ. Щом изби лъчът на светлината, той вярва във всяка проява. Той вярва, че ще дойде ден, когато лъча на светлината ще се срещне с лъчът на тъмнината и ще изчезне сянката, която е засенчила независимостта му. Азът влиза в най-долните стадии и на живота, защото той казва: аз съм. Извън мене нищо не съществува. Аз съдържан светлината. Аз съм живота и смъртта. Аз съм всичко. Зад мен нищо се не знае. Азът е най-отвлечената идея, която е задача на посветения да се справи с тая сила. Когато азът влезе в градината на цветята, той откъсва най нежните цветя и казва: „за мен ги е родила тя да пия от техния нектар“. Когато азът влезе в светилището, той гордо разтваря книгата на златните правила и разказва за историята на душата и в заключение казва: „Аз съм това“. Азът се обособява като творчески институт, в която лаборатория се приготовляват силови химикали, които са като градивен материал за душевните клетки, чрез които душата да може да се освободи от влиянието на тъмните лъчи. Азът казва на тия работници - клетките: слушайте мен, вие никога не ще живеете без моя авторитет. Аз съм оня, който ще ви отведе през стръмните пътища за царството на светлите лъчи, тъй както аз бях, който ви доведох тук. Азът казва на душата: ти си моя любов. Аз те възлюбих някога и ти без мен си в ръцете на смъртта. Така АЗЪТ възпитава човешката душа и тя в известни случаи е робиня на една независима воля. От кого независима? От сама себе си. Но благодарение, че азът е упорита воля, иначе преходността щеше да бъде един вечен процес, когато сега тя е погълната от необятната вечност.

Вечност! Вечността е родила азът или азът е резултата от силите на вечността. Азът е дух, който прониква в микрокосмичните трептения. Труден е въпросът с азът. Кой е азът? Казано е: аз и ти сме едно. Но само в един случай „аз и ти сме едно“. Никъде в словото на великите учители не е казано „АЗ“. Само при един случай е казано. – „аз и ти сме едно“. Тук е материята, за която великите учители мълчат. Те не повдигат този въпрос в своя път на посвещение, защото страшна е язвата на гордостта.

Сега на въпроса; какво разбираш ти под думата „АЗ“? Като твоя собственост или като същина на душевните ти сили? И какво разбираш пол моята душа - моето АЗ? А кои сте вие? Кой си ти? Кое превъзходства в твоя стремеж по пътя на твоето повдигане? Азът или душата? Разделени ли са те? Азът има ли свой мир на съществуване? Тук е тайната. Азът казва на душата: „аз и ти сме едно“. Бог е олицетворен като върховно начало на азът, който стимулира нещата в живота, затова азът има това право да каже, аз-човекът и ти-Божеството, сме едно. „Аз”-Бог, съм изявление в човека, а ти – душата - проява на Бога. Тогава на кого Бог говори? - Сам на себе си? „Аз“-човекът - начало и безкрай, образ и подобие, а ти – душата - представителка на вечността, сме едно. Обърни внимание! Аз обръщам неща та, за да видиш онова единство, в проявите на двете състояния, двете лица. А като резултат имаме третото лице, родения син от живота.

Какво разбиращ от това обяснение? Дали Бог е единен в себе си или раздвоен?

Ти си свободен от многобожието, но все пак служиш на него. До като не зарегистрираш една единствена възможност, такава, каквато, е била тая на Христа и имаш неговата смелост, онази несъкрушима воля, онази необятна светлина, мирова виделина, проявена като духовна чистота, никога не можеш да кажеш „Аз и Бог сме едно“. Само Великият Учител е можал да каже тази велика истина: „Аз Господи и Ти, сме едно“. Когато Господ слиза от своето величие, той става душа. душата е . всичко. Вън от душата няма друг свят. Бог е душа - мирова душа, мирова всемогъща, която е родила света.

Може ли душата да роди света - този интензивен Дух на живота? Докато човешкият Дух не осъзнае Бога като душа, той никога не ще има свещената връзка с Духа. Ако не беше душата, не щеше да се роди тази велика идея за Духът. Не щеше да има и творчеството във вселените. Разбирай: творчество има само в полето на душата. Тя я градина, в която расте дървото на живота. Душата определя резултатите на Духа.

Ние ти казахме, че Бог е душа и ти се съблазни. Докато не схванеш, докато не разбереш Бога като жива, мирова душа, никакъв Дух не съществува за тебе. Трябва да се съборят религиозните форми и идолите на многобожието от мисълта на човешкия дух. Съвременната религия е сковала човешката мисъл. Тя е определила известни форми, индивидуализирала ги е като божества, сложила е граници на знанието, ограничила е всестранно развитието на мисълта, но новият, човек трябва да се роди у Бога и Бог да се изяви чрез него.

И казаха мъдреците: „Бог се роди. Ние видяхме неговата звезда?“ Как тогава може душата да ражда Духа? Това е стара истина, че душата ражда Бога - оня жив Бог, реален Бог - разумното у живота, която е олицетворение на природната красота. Душата ражда Бога, за да стане света па-красив, защото красотата и чистотата ще спасят и просветят света. Кой свят има нужда, от спасение? - Този свят, който е в болка на раждане.

Бог е реалността на живота. Не трябва човешката мисъл да пропуща важните моменти на замисъла на вечността. Резултати трябват, плодове трябват. Всяко страдание на Божеството в душата, се изкупва чрез резултати.

Висшето творчество е резултат на истината. Тя определя образа на този институт. Но за съжаление, до днес не се знае още образа на истината. Никой не може да предвиди, какъв ще бъде младенецът, който е заченат в утробата на душата. Когато той се рода, само тогава ще бе знае истината за Бога и Духа. Бог е Дух е казано, но като деен фактор, изхождащ от плодовитата утроба на душата. Бог твори чрез своя Дух, защото Той знае, че ще има резултатът, това е най съществената мисъл, това е истинския образ на дейността. Определям Бога като творческа душа, от която е започнал първия тон на живота. Бог е живот. Това е най-съществената мисъл, да разбереш, че душата ще рода Бога в себе си като красота, истина и знание. Бог се ражда затова, защото съществува вечността. Каква е тази област вечността? -място? -състояние? -време? –пространство? -мир? -съзнание? -атом? -трепети на свърхсъзнание?

Бог се проявява чрез човешката душа като вечност. И така роден Бог от човешката душа, душата става безсмъртна, а безсмъртието е идеала на Божественото в душата.

При следващата среща донеси със себе си добре наточен своя нож. Ще вземем Бога при себе си и ще го разрежем на части, за да можем да го проучим най положително. Стига вече окована мисъл. Трябва широка душа, свободен Дух. Това е началото, за да огрее новата зора. извън душата, никога няма да разбереш Бога.

19 февруари 1933 год.