Година 15 (22 септември 1942 – 25 юли 1943), брой 302

Защото само в истинското служене на Бога, на върховния идеал в живота, могат да бъдат примирени всички днес противоречиви интереси — интересите на отделните народи, на отделните съсловия и класи, на отделните личности.

Борбата на всички против всички, може да има само един край — тя може да бъде спряна само от служенето на Бога. Докато ние служим само на себе си, на своите близки, на отделна класа или народ, дотогава изворът за безпощадната взаимна борба не ще престане да тече.

Само в служенето на Бога човечеството може да обедини силите си, да заживее в мир, да достигне до пълен разцвет на творческите си сили, да съгражда, а не да разрушава, — да влезе в новия, златен век на своето съществуване.

Само в служенето на Бога могат да се примирят всички днешни идеологични, национални, икономически, религиозни, расови и всякакви други противоречия, всред които живее и от които е разкъсван днешния свят.

И когато ние казваме „служене на Бога“, това съвсем не със за нас някакви празни, лишени от истинско, реално съдържание думи, както това е било досега за мнозина. Когато ние казваме: „служене на Бога“ — това за нас не е някаква суха, лишена от истински живот формула, с която да залъгваме себе си и другите. Това е живият живот, истинският живот, средеца, същината на живота и на нещата — новият живот, който, по различни пътища, с победоносен, непобедим ход иде.

Да служим на Бога — е нещо реално, практическо, насъщно, актуално, неотложно. То не е теория. То не се състои, нито пък се изчерпва с молитви, церемонии и обреди. То не е форма. То е жив живот, жива действителност.

Да служим на Бога — това значи да служим на живота — но тъй, че това наше служене да е в хармония с един нов, твърде малко достъпен досега на хората морал — морала на новата любов, която обгръща всичко.

Да служим па Бога — това значи да се нагърбим с онази велика работа, която се нарича изграждане на Божието Царство на земята.

*

Бог има своите пътища. Има ли нужда да казваме, че те не с човешките пътища? Той вижда и знае всичко. Има ли нужда да прибавяме, че истинското добро ще дойде и може да дойде само по Неговите пътища?

Като е така, всички ония, които мислят доброто на народа си, на човечеството, на себе си и на близките си, нека имат разумността, нека имат светлината на съзнанието и добрата воля — да се откажат от всичките тези погрешни пътища и да тръгнат по пътищата на Бога. Направят ли това, те с вече всички в един път — между тях борба не ще съществува. Те ще престанат да разрушават и ще започнат да градят.

— Кой пръв да направи това? — Този, до чието съзнание се е докоснал Божият зов.

— Но защо ний да сме първи? Ето, другите са вълци, настръхнали, готови да ни разкъсат? . . .

— Затуй, защото Бог първи ни е призовал

Този, когото Бог пази, е неуязвим. Върху кого ние можем, с пълна, абсолютна сигурност, да се облегнем? Върху каква земна сила можем напълно и завинаги да разчитаме?

Външна и вътрешна, национална и обществена политика, личен и обществен живот, трябва да се покоят върху законите на Бога. Отделната личност и обществото трябва да служат на Бога — да Му служат съобразно принципа на любовта.

Новото, което иде в живота ще дойде не по човешките пътища, а по пътищата на Бога. Нека се обединим всички и тръгнем по Неговия път.

Тогава то ще дойде хиляди пъти по-велико, по-светло и по-красиво, отколкото можем да си го въобразим или да го направим ний.

П л а м е н

Ани · 28 Юни, 2021

БРАТСТВО

Прекрачил прага на школата, будният човешки дух силно се стреми да поднесе най-скъпия дар на душата си — да посвети целия си живот в служене на великата кауза — братството.

В цялото естество на събудения човек, във всички гънки и области на душата му трепти само този възвишен идеал, да реализира заветната мечта на Вечния Бог — братство между всички народи и племена по лицето на земята.

Погълнат от осъществяването на тази върховна цел, неговото идване на земята, неговото съществувание, неговото учене и приложение на земята се осмисля.

В неговия безкраен низ от дни на земята, той постоянно се учи да прилага законите на братството, труди се да приведе в изпълнение задачите на това братство — любов, мир, светлина, радост.

Вековното бреме да гледа на ближния си като чужд, като далечен, често пъти като звяр, да се абстрахира от неговите нужди, се разкапва под палещите лъчи на изгряващото ново слънце — Слънцето на Любовта. Тези палещи лъчи пропити от любов и мъдрост проникват цялото естество на съзнателния човек. Те подклаждат огъня на братството, поддържат пламъците на единението.

Само онзи, чийто ум трепти от светлина, сърце обладано от възвишени чувства и воля обречена в служба на Бога, може да носи в себе си идеята за братството. Той е полезен на себе си, на своя ближен, на народа си, а по този начин и на цялото човечество. Той пръска непрестанно светещи зари, изтъкани от братски чувства. Той бди над всяко растение, помага на всяко животно, услужва на всеки човек. Той вдъхновява, пречиства, възвисява чрез тези пориви на душата си духът на ближния си.

Само онзи, който разбира и прилага тази красива идея и е на път да въплъти в себе си духът на братството, може да се нарече истински човек, брат на своя ближен и народ.

Очакваме щастливи дни, очакваме благоденствие в семейството, в обществото, в народа си, но то ще дойде само тогава, когато всеки един човек трепти в постоянно служене на братството, пропито от безкористна и безгранична любов.

На народа си можем да служим само тогава, когато вашият ум е осветен от лъчите на братството, когато нашето сърце пулсира само за братството, когато нашата душа се облива с благородни чувства за братството и когато нашият дух лети свободно и търсен само правдата на братството.

Друг път за служене на народа няма.

Нека от сега нататък всички наши стремежи и импулси с подтиквани от най-свещеното чувство на идващата епоха — братството. Ако сме преизпълнени от тези живототворящи струи, всички малки, дребни, егоистични цели ще потъмнеят и изчезнат от нашия хоризонт. Ний ще се почувстваме преродени от старото в новото, в знание и светлина.

Да носим ревниво идеята за братството. Нека пазим зорко това свещено чувство, подарено от светилището на Боговете и ценим това безценно богатство на Вековете. Да го внедрим дълбоко в душата си.

Братството да проникне в душата ни.

Братството да проникне в кръвта ни. Да попие вейка една наша клетка.

Така обновени ще станем силни в живота, ще станем неуязвими и безстрашни в движението на нашия път. Несгодите в живота ще идват, ще отиват по леко, по-безболезнено.

Братството ще ни направи близки с всяко живо същество, ще ни събере в едно цяло. Тогава ще работим за ближния си. за неговото щастие и възход, тъй, както за себе си.

Да работим, впрочем, за реализиране свещената идея — Братството.

Л. Хаджиева

Ани · 28 Юни, 2021

КРОТКИ И ЧОВЕЧНИ ЛИЧНОСТИ

Раждат се във всички домове — от селската хижа до царския палат. Всичките усилия на възпитатели да изковат от тях силни, неустрашими и храбри бойци, се разбиват на прах пред някакво предопределение, което ги прави противници на всека упорита външна борба.

Това с личности с мирен и тих характер. Никога човек, няма да чуе гласа им в свада с други хора, защото те винаги отстъпват и мирът, ако е нарушен, бързо се възстановява. Това са човеци, които се притичват всекиму па помощ, сякаш не могат да живеят, ако не жертват време, сили, здраве и живот за другите.

Това с обикновено личности, които не желаят никога да бъдат първи, а най-често стоят последни. Ако хората разберат, че със способни и ги избутат в предните редица при обществените работи, то те се чувстват винаги не на местото си, стеснителни, свити, загубени, и скоро се връщат обратно.

Те се стремят да не пече-лят много, а ако и въпреки тяхното желание им провърви, пръскат средствата си за другите, защото не са скъперници и не ценят парите,освен като средство да се вършат добри дела с тях.

Не желаят власт, не я търсят и дори бягат от нея. Но ако ги направят началници, никой не ги чувства като такива, а като братя, които се грижат за своите по-малки братчета.

Никога не парадират със своите звания. Дори когато с хора на науката, не подчертават това и може да се срещнат с най-простия човек, без последният да се почувства унижен, че е невежа и без да разбере, че е говорил с учен. Даряват своите знания с пълни шепи на другите, без да дирят отплата.

Не гонят и известност. Затова не ги познават дори собствените им съграждани. А ако делата им крещят, те систематически ги посипват с прах, за да не блещят и дразнят хорските очи.

Кротките личности спъват грубите борби, омекотворяват ги и вмъкват човещина в отношенията между отделните хората. Те, може би, носят любовта към човека и я правят осезаема реалност сред стихийните сили на разрушението. Поради това тях не ги обичат всички ония, в които борбата за съществувание се проявява по груб и близък до животинските инстинкти начин. И ги гонят понякога много жестоко. Затова те стават жертва на своите миролюбиви настроения макар цел живот да работят за другите. Поради това си отиват от живота неразбрани и огорчени от лошата съдба и лошите отношения на хората.

Ал. М. Герасков

(из в. „Литер. Новини“)

Ани · 28 Юни, 2021

ПО СНЕЖНАТА ПЪТЕКА

Нагоре ти тръгни!

По бяла, сребърна пътека.

Лъч слънчев ще те озари

и с Божието слово поздрави:

Нагоре ти тръгни!

*

Ще стъпваш на дантели бели,

изплетени от ангелски ръце.

Но чуй! По тази хубава патеха

не лесно се вървя, дете.

Ще падаш, пак стани - не се плаши

— нагоре пътя продължи!

*

Върхът е светъл, рай.

Там се слънцето изкачва

да огледа Божий свят и да тръгне пак

над Земята, наший роден край.

*

Щом нагоре все вървиш

рай блажен ще видиш.

Ако паднеш — пак стани, пречките са много.

Лъч слънчев ще те озари

с Божието слово:

Нагоре ти върви!

Ст. Калименова

уч. II клас

Ани · 28 Юни, 2021

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

С благодат и истина

(из неделната беседа „С благодат и истина“ – 24. I. 1943 г.)

„И Словото стана плът и всели се между нас

и видяхме славата Негова, слава

както на Единороднаго от Отца,

пълен с благодат и Истина.“

(Евангелието на Иоана 1:14)

За нас, хората на земята, които живеят във физическия живот, духовния и Божествения живот не са понятни. Някои не се интересуват от земния живот, но не знаят, че той е само отражение на Божествения. Онзи, който не може да разбере земния живот, той Божествения никак няма да разбере.

Необходимо е да имаме една ясна представа за физическия свят. Той тепърва трябва да се изучава. Цялата материална вселена представлява нещо подобно на нашата земя. Тя има своя ос. Има северен и южен полюс, има изток и запад. Онова, което става на земята, става и в материалната вселена. Туй, което става и в цялата вселена, става и на земята. Следователно, когато ние говорим за земята, за земния живот, разбираме за в бъдеще, след милиони години, понеже човек няма да живее само на земята. Той хиляди, милиони години ще пътува от свят на свят, от земя на земя, от слънчева система в друга слънчева система и ще учи. Досега той е бил малко дете в отделенията. Той пита: какво ме очаква в бъдеще! — Очаква те небето. Обаче, той си представя небето такова, каквото то не е. При това, докато дойде да живее в небето, ще мине много време.

Човек трябва да завърши своята екскурзия по всички материални светове и едва тогава ще надзърне в Божествения свят, едва тогава той ще бъде готов да го разбере. Сега вие считате тия работи като „Хиляда и една нощ“. Някои ще кажат: дали това е вярно, или невярно. Вие ще го проверите. Няма защо да ви убеждават.

Но преди това, ние трябва да се запознаем с физическия свят, в неговите подробности. Ако един човек не може да види красотата в своята ръка, ако един човек не може да види красотата в своя крак, ако един човек не може да види красотата своите рамена, ако един човек не може да види красотата в своите уши, в своите очи, в своите уста, той нищо не е разбрал. При създаването на човека са взели участие най-възвишените същества. Най-после взел участие и сам Бог. Те като го създали, Той взел, че го доправил, и го направил по образ и подобие Свое. Казваме, че човек е направен по образ и подобие Божие. За да го познаем, обаче, ний трябва да имаме светлина. За да разберем физическия свят, също така ни е необходима светлина. Обаче за сега ние имаме твърде малко светлина — не можем да видим света такъв, какъвто е, ние не довиждаме нещата. Това е, защото не е станал още пълен ден. Сега идва зазоряването, а досега сме се намирали все в тъмния век. Сега ще изгрее духовното слънце и този свят ще има съвсем друг облик, отколкото досега. Без тази Божествена светлина ние ще знаем само толкова, колкото може да ни се открие сега.

Какъв трябва да бъде животът? Всички искате да бъдете щастливи. Днес можете да бъдете щастливи, щом днес можете да имате любовта. Няма нещо по-ценно от любовта. Един поглед на любовта струва повече от цялата земя. Да ви дадат един поглед на любовта е по-ценно, отколкото да ви дадат цялата земя със злато. Вие искате да имате едновременно и погледа на любовта и златото на земята. Те са несъвместими. Земята е слугиня. Тя служи на погледа на любовта. Следователно, тебе не ти трябва слуга. Тя ще те научи как да слугуваш, пример дава, не да станеш господар.

Съвременните хора искат до бъдат господари. От земята ний ще се научим да слугуваме на Бога. Тъй както тя слугува, и ние ще слугуваме. Голямо търпение има земята. Тя изтърпява всичко, нечистотии хвърляме, тя преработва тия работи. Хората не знаят, че земята е жива, те мислят, че тя е мъртва материя — една топка, която се върти. Това е заблуждение. Земята не е никаква топка. Тя е едно живо яйце, голямо яйце, от което всичко се излюпя. — Тя е яйце, което съдържа всички яйца в себе си, яйце, което има всичките възможности.

Вие сте пратени на земята да добиете едно от нейните качества. Другояче, защо човек ще дойде на земята? Бог от тази земя извади онази есенция, най-чистата материя и създаде човешкото тяло, което отговаря на цялата земя. Има нещо в него, което отговаря на южния полюс, - има нещо, което отговаря на изток, има нещо, което отговаря на запад. Защото северът, това е истината, или посоката на нашата глава. Югът е добродетелта посоката на нашите крака.

Сега практически вие искате хората да бъдат добри с вас. Помнете един закон: Човек, който не знае как да се отнася добре със своето тяло, със своите ръце, със своите крака, със своите очи, със своя нос, със своята уста, със своите гърди, със своя стомах, и хората не може да имат уважение към него. Вий мислите да умрете и да отидете в оня свят. Нищо няма да научите. Господ ви е пратил тук да учите. Вие искате да изклинчите, че в оня свят да идете. Малките деца от отделенията не отиват направо в университета. Оставете тия работи. Свършете отделенията, прогимназията, гимназията, университета, после ще влезете в живота. Това с естествения ход. Можете да отидете и в оня свят, но само външно ще го видите, без да можете да вземете никакво участие в неговия живот.

Вие трябва да учите. Всекиму се дават условия, но ако не вложите любовта в онова, което Бог е създал, няма да имате никакъв успех. По какво се познава любовта на Бога? Нали вие търсите любовта! — Когато изядете една ябълка, то е любовта на Бога. Този сладък вкус е излязъл от Бога. Ядеш една круша, този вкус иде от Бога. Дишаш, туй приятното, което въздухът има, то е излязло от Бога. Приемаш светлината, туй приятното, което светлината създава, то от Бога. Ти възприемаш светлината, Божественото и питаш: Къде е Господ? Туй приятното, което възприемаш, то е Бог.

Казвам: Поправете вашите грешки на миналото. В целия свят поправление трябва да стане, да се поправят всички погрешни. В какво седи новия ред на нещата? Брат брата не трябва да изнасилва. Брат сестра си не трябва да изнасилва. Господар слугата си не трябва да изнасилва. Слуга господаря си не трябва да изнасилва. Учител учениците си и ученици учителя си не трябва до изнасилват. Никакво насилие в разумния живот не се позволява. Онова, което хората вършат на земята, говори твърде лошо за тях. Погледнете сега тия хора на какво мязат. По-напред бяха ангели, сега са изопачени. Черепите, ръцете им, очите, са като на престъпник. Разгледайте главата на един вълк, разгледайте главата на един тигър, разгледайте главата на една кобра, тя е широка при ушите. Всички ония същества, които са миролюбиви, имат съвсем друга конструкция. Ние искаме сега, такива, каквито сме, да влезем в царството Божие. А аз ви казвам: вие от една круша можете да вземете един неузрял плод, но той няма никакъв вкус. Може да го вземете да го консервирате, но и за това се избират най-хубавите плодове.

Хората са плодове на Божествения свят. Бог очаква. Ако ние не станем най-хубавите плодове, каква цена имаме? Ако Бог се е жертвал заради нас, защо и ние да не се жертваме за Бога? Бог не изисква това. Той сам се е жертвал. Следователно, и ние ще се жертваме. Бог като се е жертвал, ни най-малко не се е изгубил, проявил е своята сила. Ние, като се пожертваме в света, ставаме силни. Сега всички казват, че като се пожертва човек, става лошо. Напротив, като се пожертва човек, става силен. Ледът като се стопи и стане вода, водата е по-силна. Водата като пара е още по-силна. От пара пак може да се превърне на вода. Водата може да се превърне на лед. Всякога, когато нещата се превръщат от едно състояние в друго, водата е по-силна от леда, парата е по-силна от водата.

Та казвам: Ако ние се пожертваме, ние ще станем силни. Вие мислите, че като се пожертвате, губите нещо. Не, ще се трансформирате. В света хората се изявяват само като ги възлюбиш. Да възлюбиш ближния си — приложете закона. Ако ти не можеш да възлюбиш човека, всякога ще бъдеш невежа. И себе си да възлюбиш. Често и върху себе си хвърляте съмнение. Донякъде вярвате в себе си, като остареете, казвате: Остарях. Ти започваш да се лъжеш, че си остарял. То е първата измама на дявола, че си остарял. Поумнял си. Казва: Аз се подмладих. Младостта носи сила в себе си. Младостта носи голяма сила. Писанието казва: На младите, които победиха лукаваго. Кои са млади? Които побеждават лукаваго. Кой е стар? Който никога не се обезсърчава. Ако ти си се обезсърчил, че си стар, де ти е знанието? Като гледам някои стари, казват: Побеля ми главата. Мене не ме интересуват твоите бели коси, но ме интересува чисто ли е сърцето ти. Главата е побеляла, но сърцето не е побеляло, умът не е побелял. Ако побелее умът ти и сърцето ти, вече има на какво да разчиташ.

Две неща велики има в света: да знаеш, че има някой, който те обича, и да знаеш, че някого ти любиш. Това са две неща велики. Да знаеш, че има някой да те обича, да знаеш, че има кого да любиш, че заради него си готов да направиш всичко. Да знаеш, че някой те обича, готов е заради тебе всичко да направи, без тия две величини в света. ако не вложим туй знание на любовта, с какво ще започнем? Или с едната истина, или с другата трябва до започнем. Или с любовта. или с обичта трябва да започнеш. Трябва да знаеш да обичаш и като обичаш някого, да не ходиш да го човъркаш, че има престъпления. Изключено е онзи, когото обичаш, де направи престъпление; и онзи, който те обича, не може да прави престъпление. Ако той не вярва в твоята любов, той не е прав. Сегашните хора подозират. В туй подозрение няма никаква любов. Който люби, престъпление не прави. У хората на обичта и любовта е абсолютно изключено всякакво престъпление. За мене е изключено. Роденият от Бога - онзи, който има любовта и обичта, той е роден от Бога — грях не прави. Сега аз не се спирам върху погрешките, то е друг въпрос. Не мислете, че ръцете всякога могат да бъдат чисти. Ние живеем в един свят, в една материя, която не е чиста. Ще се окаляме. Има достатъчно вода, ще се очистим. Казват за Едисон: след като е работил целия ден в своята лаборатория, опръскал дрехите си с разни химикали, вечерно време сяда на един стол и през един диск пускал ток. За 20 минути дрехите му се изчиствали. Ще се туриш на божественото търкало, ще пуснеш този ток и след 20 минути ще бъдеш чист, всичките петна ще изчезнат. В съзнанието си ще бъдеш добър и весел.

Защо да не носиш Божествената любов, да си свободен от всички съмнения и дрязги човешки. Че някой не те обичал, това са заблуждения. Да ви не интересуват заблужденията на хората. Тях ги дръжте отвън. Интересувайте се от хубавите образи, които ангелите са създали в света. Интересувайте се от хубавото учение, което всичките хора създадоха в света.

Сега казвам: Вие сте храм на Бога. Този храм е създаден да служи на Бога. Говорим за тайна стаица. Ако ти не пазиш себе си, ако с тази глава не може да мислиш хубаво за Бога, ако с туй сърце не може да обичаш, ако с твоята душа не може да обичаш, да възлюбиш Господа с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си сила, то кого ще обичаш? Цялото човечество с тебе трябва да е занято: Във физиката да чувстваш тази любов. Човек, който може да люби в душата си, със сърцето си, с ума си, със силата си, този човек всякога съществува. Този човек е безсмъртен. Щом престанеш да обичаш, колебаеш се с ума си, колебаеш се със сърцето си, болезнените състояние идат. Трябва една диагноза. За в бъдеще какви трябва да бъдат максимите? Ще любиш, ще, търпиш хората, както Бог ги търпи. Ще бъдеш към тях снизходителен, както Той е. Не изведнъж, постепенно. Той е дълтотърпелив, ние трябва да бъдем търпеливи. Той е вселюбящ, ние трябва да бъдем любящи. Ще мязаме на Бога. Като се върнете дома, поблагодарете на Господа, кажете: Господи, прости ни прегрешенията, които направихме против нашите ръце, че не проявихме нашата правда. Прости нашите прегрешения, че доброто, което искахме да направят нашите крака, не го направихме. Прости, Господи, прегрешенията, че очите, които ни даде, искаха да покажат истината, а ние не я показахме. Прости за ушите, които ни даде да слушаме твоята мъдрост, а ние не слушаме. Прости и за прегрешенията на устата която ни даде да говорим любовно, а ние говорим какво ли не. Прости ни за тия прегрешения, отсега нататък решаваме да живеем тъй, както Ти искаш. Да осветим Името Ти с всичкия си дух и с душата си да търсим твоето царство и неговата правда и със сърцето си да изпълним Твоята воля, сега и всякога!

Ако птицата в тихо време хвърка, а в бурно не хвърка, не е птица. Птица е онази, която и в тихото, и в бурното време знае как да се справи с мъчнотиите си. Ако ние, хората, не можем да се справим с големите мъчнотии, ако се справяме в тихото време, а в бурното не можем, не сме хора.

Желая на всички ви да се справите в тихото и в бурното време с мъчнотиите си!

Из беседата, държана от Учителя

на 24. I. 1943 год., София — Изгрев

______________________

Трябва човек да има Божествено спокойствие, за да не трябва окото му, да не се нарушава мира му, да не се разколебаел вярата му във великото и светло бъдеще на човечеството, пред вида на грозната картина, която се разиграва днес на земната сцена.

Трябва да знаеш това, което другите не знаят, трябва да виждаш невидимото, трябва да обгръщаш с един поглед миналото, настоящето и бъдещето, за да стоиш невъзмутим, с неразколебана вяра в доброто, пред това, което става днес.

Трябва да се издигнеш високо, високо над всичко относително, над всичко временно, над всичко земно, — да проникнеш в сърцевината на нещата, да разкриеш истинската реалност, да извадиш Вечното из нетрайните дрипи на временното, за да можеш да прозреш в хода на днешните исторически събития, за да можеш да разгатнеш загадката, която като древния сфинкс се изправя пред съвременното човечество.

НАКЪДЕ? . . .

Смели моряци, неспокойни пътници, — ние пътуваме към пристанището на Бога! Не се плашете, не се страхувайте! Не изпадайте в униние и отчаяние! Страхотните бури не ще потопят нашия кораб. По здрав и по-читав ще излезе той из огнените прегръдки на бурята. Той няма да потъне, защото е неуязвим: — ние пътуваме в кораба на Бога!

В страхотния размах на разсвирепелите стихии, Господи, ние се уповаваме само на Тебе!

Води ни, о, Господи! — към твоето блеснало от усмивките на слънцето пристанища, към твоите райски градини, потънали в цветя и плодове, към вечния мир към вечната красота и съвършенство, в които живеят хората, опознали се и заживели като братя.

Сава Калименов

Ани · 28 Юни, 2021

ПРЕДВЕСТНИКЪТ

От край до край студена зима —

безбрежна бяла пелена

из родната земя разстила,

та всичко живо вкоченила . . .

Сиротна родната страна

Едвам, едвам си дъх поима . . .

*

Но сал кокиченцата свити,

доволно спали зимен сън,

в просъницата не разбраха,

защо в сърцата им запяха

невнятни гласове за вън . .

*

Макар че бурите поимат

навсъде ветрища реват

и ядно гонят се, премятат,

кокиченцата във сърцата

и ден, и нощ безспир тъкат.

*

Безспир тъкат, макар и скрити,

заслушват се във песента,

която счуват отдалече,

която кани безупречна

да бъде вече тъканта.

*

Дебелата безкрайна риза

покрила цялата земя,

защо разкъсана е вече.

и песента, така далечна,

разбрана ясна, е сега? . . .

*

Защото слънчев лъч заслиза

и милва нежното сърце

на подранилото кокиче,

което, — мъничко момиче

възправя своето лице.

*

И тихичко се полюлява

на тъничкото стебълце,

и всичко сякаш в миг затихва:

кокиченцето се усмихва —

велико смелото сърце,

*

което бе на кръст позорно

побито, свряно във пръста,

а днес за пролетта вестява,

която бавно приближава

сама към родната земя

от край до край на кръгозора . . .

Саша Светлинов

Ани · 28 Юни, 2021

ПИСМА ДО ПОЗНАТИ И НЕПОЗНАТИ

(продължение от бр. 301)

Уважаеми Господине,

Вашите широки и наклонени редове ми показаха още преди да съм зачел вашето писмо, че вие някога сте расли в охолство и че сега се намирате в крайно песимистично настроение. Вие наричате това изгубване смисъла на живота. Вашето скитане по всичките столици на Европа някога и сегашното ви отвращение от тая култура „изгубила смисъл и направление“ — са нещо много естествено. Във вас е настанало едно пресищане. Вие сте изгубили, ако може така да се изразя, апетита за живота. А това се е случило по същата причина, по която идва и изгубване на апетита при яденето. Когато човек престане да работи и разходва енергията си, чувството на глад става все по рядко, посещава го само случайно и за да се храни добре, такъв човек прибягва към изкуствени подправки на храната си и с това дохожда до покварване на вкуса си и разваляне на стомаха си. Най после всичко това стига до пресищане и отвращение и от най-хубавата храна.

Цяра на едното и другото пресищане, физическото и духовното, е работата!

Забележете — казвам работа, а не труд защото в трудът има още нещо принудително — в него няма елементите на свободата и любовта. Само това, което се прави с радост, любов и по свобода — то е работа. Вие сте престанали да работите, животът ви се е изпразнил от съдържание. Вие сте дошли до безмисленото положение да взимате енергии от природата чрез дишането, светлината, храната, без да можете да ги употребите разумно. Вие сте като лист, откъснал се от дървото, което му дава живот — и сега, много естествено, сте играчка на всевъзможни ветрища. — Такъв живот разбира се не може да има никакъв смисъл. Вие искате от мен един необикновен съвет, от моята, както я наричате, Божествена наука, за която сте чули че съществува. Ако бяхте искали някой практически съвет, щях друго да ви пиша, но понеже искате нещо Божествено, ще ви цитирам някои думи от съветите, които Учителят е дал нам:

„. . . Работете върху ума си, за да придобиете повече светлина. Работете върху сърцето си, да го направите благодарно. Развивайте волята си,за да помагате на всички, които срещате на пътя си. Виждате, че някоя мравка се дави — хвърлете й едно листче да се качи на него. Едно цвете засъхнало — полейте го. Няколко клони се преплели — разплетете ги. Една река се подпушила — извадете камъните, изчистете тинята да си пробие път реката и отново да потече. Гледайте на света като на бащин дом! Знайте, че всичко, каквото срещнете на пътя, си има отношение към вас. Бъдете изправни в отношенията си към всички същества, за да бъдете щастливи.

Отвори сърцето си. за да протече през него Божията Любов, не капка по капка, но изобилно да се ползват всички! Обърни нова страница на книгата си и започни да пишеш със светлината на ума и с топлината на сърцето си.

Обичай както Бог обича. Люби както Бог люби! Когато имаш нужда от Него, моли се от сърце. Всяка молитва и всяка благодарност, които излизат от дълбочината на сърцето, са всякога приети. Бог чува и най-малкия зов и му отговаря“.

Изпълнете тая програма, колкото разберете и можете. А вие можете, защото сте интелигентен човек, надарен с големи енергии и имате хубави дела в миналото. И сега имате много сили, но сте ги противопоставили една на друга. Турете ги хармонично и паралелно, пожелайте да се почувствате в околната среда като в бащин дом, в който вие се възвръщате като блуден син и се радвайте на това, което ви заобикаля, макар всичко там да не върви точно както вие го искате или желаете. Помислете и допуснете, че то може би върви по плана на нещо много по разумно от Вас и се утешете с мисълта, че не е чука който кове желязото, нито неприятели тия, които ви се показват на глед такива. Има нещо Разумно в света. Стремете се към Него и когато и да е ще се срещнете лице с лице.

Любомир Лулчев

Ани · 28 Юни, 2021

РАЗМИШЛЕНИЯ

Добре е, когато всяка грешка се поправя, но още по-добре е, когато се предвиди и не се греши.

Добре е, когато имаш нещо ценно и знаеш да го пазиш, но още по-добре е, да работиш още по-усърдно, за да придобиеш нови ценности, с които ще бъдеш още полезен на живота и на себе си, понеже ще обогатиш венеца на съвършенството с още бисери.

Добре е да имаш богатство, понеже то ще ти даде повече възможности за постигане, реализиране на някои свои желания. При богатството ще се учиш на щедрост; но още по-добре е, да съкратиш нуждите си и да служиш на доброто.

Добре е когато си беден, щото ще се научиш да служиш и ще научиш да различаваш важното от маловажното и ще степенуваш нуждите си. Но по-добре да имаш достатъчно, за да не се спънеш.

Добре е, да си обкръжен от приятна обстановка като напр. бележити картини, отбрани книги, приятна музика и пр. Но още по-добре е, ако можеш нещо и ти да създадеш, като напишеш, нарисуваш или изпееш нещо, с което и ти да можеш да радваш другите; да им доставиш духовна наслада.

Добре е, ако запомниш цели пасажи от отбрани книги, защото все можеш да бъдеш полезен с това някому; но по добре е, ако приложиш поне едно от тия правила през настоящия ден. Живота ви много по-добре ще говори за вас от колкото устата ви

В живота маловажни неща няма. От всякъде и от всичко човек може да извлече поука, стига да е буден, за да долови онова, което случая му предлага.

Умният човек се ползва от всички условия на живота, за своето повдигане и усъвършенстване.

Човек трябва да има една основна мисъл, която да го ръководи, която да дава насока и тон на живота му, която да го крепи при всички условия на живота. Да има нещо неизменно, на което винаги може да разчита.

Бог ни слуша до толкова, до колкото изпълняваме волята Му, до колкото ние съгласуваме живота си с Вечното и неизменното.

Кремъкът е студен и твърд, но умният човек го използва за добиване на огън.

Падащите есен листа, са смет в двора, но същите са прекрасна тор в градината.

Така е. Всичко онова, което по единично или общо ни спъва би могло да се превърне в нещо добро и полезно, но трябва повече разум и добра воля, за да се дойде до желания резултат.

Всеки човек се ражда с по-малко или повече слабости, страсти, но зависи от умението ни, да ги разпалваме или уталожваме и канализираме. Всеки един човек би могъл да бъде полезен, както за себе си, така и за обществото, ако се постави на подходящо место.

Г. С.

Ани · 28 Юни, 2021

Селма Лагерльоф

ДЕТЕТО ОТ ВИТЛЕЕМ

(продължение от бр. 301)

Обаче един друг път момченцето не помагаше нито на лилиите, нито на пчелите, а направи нещо, което се видя на войника още по ненужно и по-безполезно.

Беше ужасно горещ ден и слънчевите лъчи, които падаха по шлема и облеклото на войника, ги нажежаваха тъй, че нему се струваше, като че е в огнени дрехи. На минувачите се струваше, че той ужасно страда от горещината.

Кръвясалите му очи излизаха от орбитите си и устните му бяха пресъхнали, но на войника, който беше свикнал да понася горещината на африканските пясъчни пустини, се струваше, че това е дребна работа, и той не се помръдваше от мястото си. Напротив, нему бе приятно де покаже на минувачите,че той е тъй силен и издръжлив и че не му с нужно до търси закрила от слънцето. Докато той стоеше така, готов жив да се опече, дойде пак малкото момченце, което играеше на полето, и внезапно се приближи до него. То знаеше добре, че легионерът не му е другар и обикновено се пазеше да се доближи до границата на неговото копие, но сега то дойде близо до него, втренчи внимателни очи в лицето му и побягна с голяма бързина през пътя. След малко то се завърна със сбрани като паничка ръце и с няколко капки вода в тях Да не би на това дете да му е хрумнало да тича да ми носи вода? — си мислеше войникът. То наистина не е с всичкия си ум! Не може ли един римски войник да претърпи малко горещина? Има ли нужда това дете да тича де помага на тези, които не се нуждаят от неговата помощ! Аз не искам неговата милост. Аз бих желал, всички, които са като него да не са на този свят.

Момченцето приближи тихо. То си държеше пръстите здраво заловени, за да не изсипе нищо. Докато се приближаваше до войника, то беше впило очите си в малкото водица, която носеше. и не виждаше, че в войникът стоеше пред него с намръщено чело и недоволен поглед.

Най сетне детето са спря съвсем близо до войника и му предложи водата.

При тичането неговите тежки, светли къдрици бяха паднели на челото и очите му. То разклати няколко пъти главата си, за де отхвърли назад косата си и да погледне войника. Когато най-сетне му се удаде, и то забеляза суровото изражение по лицето на войника, то не се уплаши никак, а остена на същото си място и покани с една очарователна усмивка войника да си пийне от водата, която то му носеше. Но римлянинът не желаеше да приеме благодеяние от това дете, което той смяташе за свой враг: той не спра поглед на хубавото му лице, а стоеше втренчено и неподвижно и се правеше, че не разбира какво иска да направи детето за него. Но момченцето не можеше да разбере, че войникът му отказва. То са усмихваше все тъй доверчиво, повдигаше се на пръсти и си дигаше ръцете колкото можеше, за да поднесе водата не големия войник.

Легионерът се чувстваше обаче тъй унижен от това, че едно дете иска да му помогне, че дигна копието си, за да прогони момченцето.

Но случи се, че в същия момент, горещината и слънцето с такава сила паднаха върху войника, че той вида червени пламъци пред очите си и почувства, че мозъкът в главата му са топи. Той се уплаши, че можа да падна от слънчев удар, ако веднага не подири прохлада.

И извън себе си от страх за опасността, в която се намираше, той хвърли копието на земята, прегърна с двете си ръце детето, дигна го нагоре и пи колкото можа от водете, която то държеше в ръцете си.

Наистина, само няколко капни наквасиха езика му, но от повече той нямаше и нужда. Щом като вкуси от водата, едно блажено облекчение премине през цялото му тяло и той престане де усеща тежестта на нагорещения си шлем и ризница.

Слънчевите лъчи бяха изгубили убийствената си сила. Изсъхналите устни на войника станаха пак меки и червените пламъци не играеха вече пред очите му.

Преди още да забележи това, той бе вече сложил детето на земята, което се затича и заигра на полето. И той започна зачудено сам на себе си да казва: „Каква беше тази вода, която детето ми подаде? Беше чудно питие. Аз трябва неистина да му изкажа моя та благодарност“. Но понеже мразеше детето, той изпъди скоро тези мисли от главата си „То е още дете, казваше си той, то не знае защо прави тъй или инак. То играе само тази игра, която му са харесва най-много. Нима му благодарят пчелите и лилиите? За това момченце аз не бива де се безпокоя. То даже не знае, че ми е помогнало“.

И той се разгневи още повече на детето, когато след няколко минути видя, че началникът на римските войски във Витлеем минава през вратата. „Виж, помисли си той, в каква опасност бях аз с това момче! Ако Волтигий бе минел малко по-рано, щеше да ме види с детето на ръце“. Началникът обаче идеше право към войника и го попита, дали могат тук двамата до поприказват без да ги послушва някой. Имал да му повери някаква тайна.

— Ако се отстраним само на десет крачки от вратата, — отговори войникът, — никой няма да ни чуе.

— Ти знаеш, — каза началникът,— че цар Ирод са е опитал няколко пъти да хване едно дете, което расте тука във Витлеем. Неговите ясновидци и свещеници му казали, че това дете ще се възкачи на неговия престол, и, освен това, са предсказали, че новият цар ще основе едно хилядогодишно царство на мир и святост. Ти разбираш, вярвам, че Ирод много би желал да се отърве от него.

— Да, да, разбирам, — отвърна войникът веднага, — това е най-лесното нещо на света.

— То щеше да бъде наистина много лесно, — каза началникът, — само ако церят знаеше, кое е това дете между всичките във Витлеем. По челото на войника се появиха бръчки.

— Жалко е, че неговите предсказатели не могат да му дадат никакви разяснения.

— Сега Ирод е измислил една хитрост, чрез която той мисли да направи младия княз на мира безвреден, — продължи началникът. — Той обещава всекиму който би му помогнал, един чуден подарък.

— Каквото заповед да поиска, Волтигий, ще бъде направено и без награда или подарък, — каза войникът.

— Благодаря, — отвърна началникът. — Слушай какъв е планът на царя! Той иска днес на рождения ден на най-младия си син да устрои един празник на който да бъдат поканени всички витлеемски момченца, между две и три години, заедно с майките си. И на този празник . . .

Той млъкна и се засмя, като видя ужаса, който се изрисува по лицето не войнико.

— Добри ми приятелю — продължи той, — ти не бива да се плашиш, че Ирод ще иска де ни използва като бавачи на тези деца. Наведи си само ухото до устата ми и аз ще ти доверя неговите намерения.

Началникът шепна дълго с войника и, като му извести всичко, добави:

— Няма нужда да ти казвам, че е потребно най-строго мълчание, ако искаме да не пропадне цялото предприятие.

— Ти знаеш, Волтигий, че можеш да се довериш ма мен, каза войникът.

Когато началникът се отдалечи, и войникът застана пак на поста си, той потърси с очи детето.

То си играеше още между цветята и на войникът пак му се стори, че то плува над тях леко и игриво като пеперудка. Изведнъж войникът започна да се смее. „Да, вярно! Каза си той, „това дете няма да ми е за дълго трън в очите. То ще бъде също поканено на празника Ирода“. Войникът стоя целият ден на поста си, докато настъпи вечер и дойде време да се затворят градските врата.

Като направи това, той се упъти през тесни тъмни улички към един разкошен палат във Витлеем, който принадлежеше на Ирода. В вътрешността на този грамаден палет се намираше един голям, с камъни постлан двор, обиколен със здания, край които надлъж се простираха три открити галерии една след друга. В най-горната от тези галерии, тъй беше наредил царят, трябваше да се отпразнува празникът на Витлеемските деца. По изрична заповед на царя тази галерия беше тъй преобразена, че приличаше на покрита алея в една великолепна увеселителна градина. Над покрива й се виеха лози, от които висяха разкошни гроздове, а покрай стените на клоните са намираха малки нарови и портокалови дръвчета, които бяха отрупани със зрели плодова. Подът беше усеян с листа от рози които гъсто и меко се пластяха като килим, а покрай оградата и корнизите не тавана, масите и низките одрове, навсякъде се виеха гирлянди от бели сияещи лилии.

В тази гора от цветя имаше няколко големи басейни от мрамор където рибки със златни и сребърни люспи си играеха в прозрачната вода.

На дърветата бяха накацали шарени птички от далечни страни, а в един кафез се намираше една стара врана, която непрестанно бърбореше.

Когато празникът започна, децата и майките влязоха в галерията. Децата биваха веднага след влизането им обличани в бели дрехи с пурпурни краища, а по къдравите им главици слагаха венци от рози. Жените влизаха натруфени с червени и сини облекла и забулени с бели воали, които се спуснаха от високите конусообразни шапки,украсени със златни монети и верижки. Едни носеха децата си на рамо, други водеха синчета си за ръка, а трети пък, чиито деца бяха боязливи, ги носеха не ръце

Жените сядаха по пода на галерията. Когото си зееха местата, дойдоха роби и сложиха пред тях низки масички, на които поставиха редки ястия и напитки, както прилича на празника на един цер. И всички тези щастливи майки започнаха да ядат и пият, без обаче да изгубят нещо от онова гордо достолепие, което е най-хубавото украшение на Витлеемските жени.

Покрай стената на галерията, почти скрити от цветни гирлянди и от натегнали от плодове дървета, бяха построени в редица войници при пълно въоръжение. Те стояха безучастни, сякаш нямаха нищо общо с това, което ставаше около тях. Жените неволно хвърляха от време на време учуден поглед към този тълпа от въоръжени хора. Каква нужда има от тях? — си шепнеха те. Да не мисли Ирод, че ние не знаем как да се държим? Да не мисли, че са нужни толкова много войници, за да ни наложи приличие?

Но други отговаряха шепнешком, че било тъкмо така, както прилича в къщата на цар. Ирод никога не е давал празник без да бъде пълна къщата му с войници; за да оказват почит на гостите, стоят въоръжените легионери.

В началото на празника малките деца бяха боязливи и неуверени; те стояха мирно до майките си, но скоро почнаха да са движат и да посягат към чудните неща които Ирод им бе приготвил .

То беше вълшебна страна която царят бе устроил за малките си гости. Като се лутаха из галерията, те намереха кошове с пчели, чийто мед можеха да вземат, без да им попречи нито една разгневена пчела. Те намираха дървета, които леко навеждаха обсипаните си с плодове клони към тях. Те намериха в едни ъгъл фокусници, които за миг им пълнеха джобовете с играчки, а в друг един ъгъл на галерията намериха един звероукротител, който им показваше няколко тигри, тъй кротки, че те можеха да ги яздят.

Но в този рай, при всички наслади, нямаше нищо, което можеше да привлече вниманието на малките деца толкова силно, колкото дългият ред от войници, които стояха неподвижни от едната страна в галерията. Детските погледи биваха привличани от блестящите шлемове, от строгите, горделиви лице и от късите мечове, които бяха вложени в украсени ножници. Докато децата си играеха и лудуваха, те мислеха само за войниците. Те стояха далече от тях, но им са искаше много да се приближат до тях, за де видят дали са живи и дали наистина могат да се движат.

(следва)

Ани · 28 Юни, 2021

ПРЕЗ ОЧИТЕ НА ЛЮБОВТА

Стихотворения от Велко Събев

ЧОВЕШКАТА ДУША

Що е човешката душа?

„Съвкупност от душевни преживявания?“ т. е. съвкупност от механическите движения на нервните клетки в бялото и сивото мозъчно вещество? — така поне ние сме учили в гимназиите, в учебниците на съвременната „психология без душа“.

Що е човешката душа? Наистина ли тя е само „съвкупност от душевни преживявания“, които в основата си са само някакви механически движения на мозъчните клетки?

Ние сме изгубили надеждата да получим от съвременните учени, поне за сега, истински, задоволителен отговор на този въпрос. И какво могат да отговорят те за това, което не познават — към което се страхуват да пристъпят?

Затова ние ще се обърнем към поетите, с надеждата, че тяхната вродена интуиция по-бързо и по сигурно ще ни заведе към истината, отколкото търсенията, пипнешком, в тъмнината, на човешкия ум.

Царкиня е човешката душа

от висш, неземен произход!

Ето първият, истински Божествен лъч, който пада върху живата действителност на живота, изхождайки „през очите на любовта“ и виждайки света такъв, какъвто със създаден от Бога, такъв, какъвто в действителност е.

Човешката душа не е функция на някакви си „безкрайно сложни” механически движения, защото, колкото и сложни да са те, все пак си остават само механически движения и нищо друго.

Човешката душа — това е истинското човешко „аз“, това си самият ти, който мислиш, чувстваш и действаш, ти, който съзнаваш своето тяло, като една твоя временна принадлежност, като едно твое оръдие за работа, като твое средство за проява.

Човешката душа — това е онова никога незаспиващо съзнание, което не може да се отъждестви или да се произведе от никакви механически движения, нематериално, неосезаемо, неизмеримо, но все пак действително, истински действително защото е безсмъртно.

Научи се да гадаеш в книгата велика

на човешката душа!

Там е мъдростта на Битието скрита

и симфонията дивна на вечна красота!

Ний вървим по пътя на живота като всред една тъмна, непроходима, непозната за нас гора от символи, които, според думите на един незабравим френски поет, „мълчаливо пазят свойта тайна“. Ний вървим в живота като слепци, като опиянени от безумна страст за някакви ценности, за някакви богатства хора, които не виждат, че истинските ценности са напълно достъпни и близко около тях.

Тъй често ний вървим един

край друг кат’чужденци,

а тъй богата е човешката душа!

Истинските, великите съкровища са около нас, в нас, а ние ги търсим някъде далеч, или изобщо там, гдето ги няма.

Човешката душа е великата съкровищница на живота:

Бог във душите скрит живее!

Проявений Бог в човека е венец

на стръмния ни път!

Той е там — извор на всичко най-велико и най-красиво, за което ние можем да мечтаем и към което можем да се стремим.

Поезията, истинската поезия, както и всяко друго истинско изкуство, не може да бъде нищо друго, освен откровение — откровение на Божиите тайни, разкриване същността, дълбината и необозримата всеобхватност на истинския живот — на живота на душата, която е дете на Бога, лъч от неговия живот, искра от Неговата любов.

Истинската поезия не може да се занимава с дреболии, с несъществени въпроси, с детинщини. И най-малко може тя да отвърне поглед от увенчаната с Божествения венец Божия избраница — душата, за да се занимава само с бързопреходни материални неща. Да не бъдем разбрани криво: Всички неща са важни; но не всички имат еднаква стойност. И именно в правилната преценка за стойността на нещата се крие магичния жезъл на истинската поезия.

Тя отдава всекиму, на всяко нещо, неговата собствена ценност.

Затова великата, вечна, непреходна реалност — безсмъртната божествена душа, която живее в човека, е, и никога няма да престане да бъде върховния и незаменим мотив на истинската поезия.

Без да бъде единствен, той стои над всичко, защото обгръща и прониква всички.

Разгадката на тайната за човешката душа е ключът, който води към правилното разрешение на всички повече или по-малко важни и съществени човешки задачи.

Без разрешението на тази загадка, всички други човешки задачи ще си останат завинаги неразрешени. Без знанието, без разкриването същината на човешката душа, всяка поезия, всяка наука, както и всеки обществен, личен и колективен живот, висят върху бездна, и са осъдени на жалко съществувание в една безплодна пустиня.

Затова поезията, който отново коронясва със светлия си венец на Божествена избраница, забравената, отхвърлената, унизената и незачитана досега човешка душа, е истинска поезия — поезия на истинското ново време.

(следва)

С. К.

Ани · 28 Юни, 2021

КНИГОПИС

Богомилското учение, книга на вековете за Богомила първобългарски и общочовешки гений, от Глогов, цена 65 лв. Издава Ст. Атанасов. Може до се доставя и от редакция „Братство”.

Случайност или съдба, разкази от Невена Неделчева. Цена 20 лв.

Творчество го на Неделчева е познато на нашите читатели по нейните разкази и статии, които сме помествали във в. Братство. както и по няколкото отделни книги, които тя издаде. Както във всичките си досегашни писания ,така и в този сборник разкази Неделчева се отличава с присъщия и стремеж — зад външните, обикновени събития на човешкия живот, да потърси по-дълбоки и сложни причини, да разясни, доколкото това е възможно, скритата връзка между тия скрити причини и сегашните явления и да обгърне всичко това в светлината на новото разбиране за живота, да го насити с топлото чувство на любовта. Книгата може да се достави от книжарница „Братство“ — Севлиево.

Консервиране на овощия и зеленчуци и приготовление на безалкохолни пития, с 41 фигури и текст от Б. Ф. Тимофеев, цена 30 лева.

Влиянието на тютюня върху тютюнопушачите и обществото, от Дим. Петров, цена 18 лева.

Хранене на болните, от Л. Стефанов, цена 25 лева.

И трите тия книги се доставят от Дим. Петров

Вход

Година 15 (22 септември 1942 – 25 юли 1943), брой 302

Recommended Posts

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Адрес на коментара

Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

Създайте акаунт

Вход