Година 15 (22 септември 1942 – 25 юли 1943), брой 304

[Ани]

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 304 - год. XV.

Севлиево, 22 март 1943 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 40 лева

За странство – 60 лева

Отделен брой 2 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Отворените двери  

Божието слънце грее днес... (стих.) – Саша Светлинов

Сутринни разходки

Могъществото, което се крие в ранното утро

Пролет за душите

Словото на Учителя. Изгревите на слънцето. (из извънредната беседа – 22 март 1928 г.)

Паневритмия (стих.) – О. Славчева

Градинар (стих.) – В. С.

Паневритмия – Из „Живот за всички“

Възраждащата сила на пролетта – Прентис Мълфорд

Новият живот – Т. Ч.

Книгопис

[Ани]

ОТВОРЕНИТЕ ДВЕРИ

Къде можем да намерим Бога? Къде най-лесно и най-близко до всекидневния си живот можем да го намерим, за да пием изобилно от освежителните струи на неговия живот? Где е този храм, храм истински, храм не принадлежащ на някоя секта, храм неопетнен, неосквернен и неразрушим, в който Бог наистина живее и царува и в който можем да подслоним изморена от изпитанията на живота глава, да си отдъхнем и отпочинем, да почерпим нови сили, да се възродим и обновим?

Природата е великият, истински и вечен храм на Бога, в който ние винаги и сигурно можем да Го намерим, стига да бъдем достатъчно скромни и искрени в стремежа си . . . Природата е нашата майка хранителна, природата е вашата истински велика учителка, природата е вечно неизчерпаемият извор, от който ний можем да черпим непрестанно, без да се стрелваме, че некога може да се изчерпи: този извор има за всички и завинаги.

О, бедни и жалки хора, вий, които умирате от глад и жажда само на една крачка от безкрайното изобилие, което природата ви поднася всеки ден, не ще ли отворите вий очи, не ще ли протегнете ръце към неизмеримите блага, които ви заобикалят, които са на ваше разположение, които ви се предлагат, и без които вашия досегашен живот е заприличал на живота на окаян просяк?

Вашата торба е празна, само затуй, защото закъснявате да се явите на времето и на местото, където се раздаван скъпите за живота ви подаръци. Затова, защото закъснявате да отидете там, където природата с пълни шепи раздава живот, любов и щастие. Вий сте бедни, болни, и външно и вътрешно, защото не пресягате да вземете това, на което имате пълно право и което никой не може да ви отнеме.

Месеците април, май и юни са времето, през което всяко човешко същество, отслабнало, изнурено, болно, с отпаднал дух и тяло, може да се обнови, да се съживи. Да се излекува — може да почерпи мощни сили от природата, от чистия въздух, от слънцето, може да натрупа в себе си, да се запаси с енергия, която ще му бъде нужна. Да посреща големите разходи на такава, които животът изисква.

Чуйте гласа на великия Учи-тел на Всемирното Братство: „Сутринта, при изгрев, земята е най-много отрицателна, т. е. приема най много. Този факт е от извънредно голяма важност, за да се оцени значението на изгрева. Трябва да имаме пред вид следния закон: ние сме част от земния организъм и затова, когато земния организъм приема, и човешкият организъм приема, и обратно: когато земята дава, и човек дава, затова именно най-силно действащи са първите слънчеви лъчи. Тогава и човешкият организъм е най възприемчив за слънчевите енергии. Сутринта имаме все кога повече прана или жизнена енергия, отколкото на обед. Тогава живият организъм приема най-много и най-мощни положителни енергии (прана). Първите слънчеви лъчи (при изгрев) са най-активни, тогава слънцето е в апогея на своята дейност“

„Слънчевата енергия минава всеки ден през четири периода: от 12 часа среднощ до 12 часа на пладне има прилив на слънчевата енергия, а от 12 часа на пладне до 12 часа среднощ — отлив“.

„Приливът, който започва от 12 часа полунощ, дохожда до най-високата си точка при изгрева на слънцето. Този прилив е най-силен и животворен. Той постепенно намалява до пладне, след това започва отливът и най-силният отлив е при залез“.

„Аналогично нещо става и през течение на годината. Земята (в същност дадено место) в началото на пролетта е повече отрицателна и затова тогава най много приема. Ето защо, от всички годишни времена, през пролетта слънчевите лъчи действат най-лечебно, най добрите месеци за обновяване са от 22 март, през целия месец април и май до 22 юни. На последната дата всяко растене спира“.

„Пролетно и лятно време, от 22 март всяка година, препоръчително е да се ляга и да се става рано, за да се посреща слънцето и да приеме човек своя дял от него, тъй както пчелите събират нектар от цветята. Всеки трябва да прави опити ред години, за да се убеди в тази истина“.

Да използваме това, което Бог, природата, животът ни дават. Да бъдем разумни, за да не останем бедни, лишени от живот, лишени от нужната енергия. Да приемем своя дял, защото без него ние ще страдаме и ще бъдем недоволни от живота.

Да ставаме рано и да посрещаме изгрева на слънцето всред природата! Нищо друго не може да ви донесе по-голяма полза, по-голяма благодат, както за нашето тяло, така и за нашата душа — за нашето умствено, духовно и физическо състояние. Нищо друго не може по такъв магически начин да ни обнови, да ни прероди и ободри. Само, който го опита, ще може да разбере истински това. Тази наука е наука на опита, а не наука на теорията..

Опитайте нещата. Само при опита те могат истински да се познаят. Чуйте гласа на Бога. Чуйте гласа на природата. Чуйте словото на Учителя, който ви води към тях — води ви в свещения, неръкотворен истински и вечен храм на Бога — живата природа, от която можете да почерпите всички блага.

Пийте от вечния извор на живота

[Ани]

БОЖИЕТО СЛЪНЦЕ ГРЕЕ ДНЕС...

Божието слънце грее днес

след така мъчителната нощ.

минала със призраци ведно

над земята и света злочест.

*

Божието слънце грее днес

от просторно синьото небе,

и ведно с лъчите прелете

над земята радостната вест:

*

„Божието слънце грее днес,

да огрее всякое сърце,

и укрепнат морните ръце

пак за нова работа, за чест,

*

Божието слънце грее днес

над възкресената земя,

та като притъкната мома

ще се срещне с Вечния Жених“.

Саша Светлинов

[Ани]

СУТРИННИ РАЗХОДКИ

Разходките са винаги хубави и полезни, разбира се, при съблюдаване на известни условия, но най-хубави, най-приятни и най-полезни са сутринните разходки.

Идва една нова култура на света — идват нови хора с ново съзнание. И един от главните отличителни белези на тази култура ще бъде това, че центърът на човешката дейност ще се прехвърли към сутринта. Вместо да бъдат повече дейни през вечерта и дори през нощта, както е сега в някои среди на обществото, хората на новата култура ще бъдат повече дейни през сутринта. Вечерният и нощният живот, който се живее днес от мнозина, особено в големите градове, ще се превърне в утринен живот. Нощта е дадена за сън и почивка на човека и ще се използва за това.

Самото прехвърляне центъра на тежестта на човешкия живот към утрото, ще стане паралелно с промяната на самото съдържание на този живот. Един е нощният живот и съвсем друг е живота на утрото. Това е ясно като бял ден и не се нуждае от доказателства: то е очевидно.

Утрото предразполага към чистота и добро. То пречиства нашия душевен живот, нашите мисли и чувства, също тъй, както утринния въздух и утринната свежест пречистват и укрепяват тялото ни.

Затова хората на новата култура ще правят своите разходки повече сутрин, отколкото вечер, както сега. Тия разходки ще бъдат комбинирани с гимнастика, песни и дълбоко дишане. Всичко това ще влее в човешкия живот една нова и мощна струя на здраве и красота. Човек ще се пробуди от духовния си сън, ушите му ще се отворят за гласа на природата и очите му ще видят красотата и мъдростта, които са били скрити досега от него.

Природата, с всичката своя утринна красота и свежест, слънцето и чистият въздух на утрото, ни очакват. Те ни предлагат изобилен живот. Ние трябва да вземем това, което те ни дават. А за това е нужно само да станем рано. Да си легнем рано, за да имаме достатъчно време да си отпочинем и да станем рано. Тук ние се възвръщаме към народната мъдрост: „Рано лягай, рано ставай“. Тази максима е ключ за дълъг живот и за успех в живота.

[Ани]

МОГЪЩЕСТВОТО,

КОЕТО СЕ КРИЕ В РАННОТО УТРО

Ранното утро е извор на мощни сили за човека. Ако нещо в живота му клони към залез, — ако той е отчаян, обезкуражен, ако му липсва смелост и решителност, ако се страхува от бъдещето, изобщо, ако човек се нуждае от някаква морална или материална подкрепа, то той ще намери най-добре тази подкрепа в ранното утро.

Стани рано, и, съсредоточен в себе си, излез всред природата. Опитай се да влезеш в хармонична връзка с природата, с безграничния живот, който се разкрива пред тебе, и тогава постави на разглеждане на най-трудните въпроси, които измъчват твоя ум и твоята душа. Това, което друг път е било непоносимо трудно и неразрешимо, сега е ясно. разбрано и разрешимо; това, което те спъваше, сега лесно може да се отстрани. Това, което те измъчваше, сега може да се преодолее. Ти, който си затруднен, ще намериш разрешение на затрудненията си в ранното утро. Ти, който си болен, ще намериш в него своето здраве. Ти, който си в безпътица, то ще ти открие твоя прав път.

Мощни сили са в действие през ранните часове на утрото. Природата тогава разтваря своите най-скрити съкровищници. пълни с безценни богатства за човешкия живот. Защо това е така и дали наистина е така, по-добре е да не разсъждавате. Използвайте силата на утрото, без да се опитвате да чоплите това, което не се подава на вашия ум.

Не забравяйте никога силата на ранното утро Ако сте здрав, богат, и успявате във всичко, ако лесно разрешавате трудните задачи, ако по пътя на живота ви няма непреодолими пречки и непроницаеми мъглявини — толкова по-добре: ранното утро още повече ще засили бистротата на вашия поглед, силата на вашите мишци и способността ви да се справяте лесно и бързо с мъчнотиите. Но ако вие сте слаб, физически, умствено или духовно, ако вие страдате в живота, ако вие имате по пътя си спънки, за които вашите сили изглеждат слаби, то толкова по-необходимо е, наложително нужно е да потърсите подкрепа в ранното утро.

Сам Бог действа тогава. Не питайте как и защо. Приемете неговата сила, приемете неговата благодат. Той е неизчерпаем океан — има за всички, има и за тебе. Едничкият въпрос е — какво и колко ти можеш да носиш: какво и колко ти можеш да възприемеш и асимилираш.

Не отритвайте Божествените дарове.

[Ани]

ПРОЛЕТ ЗА ДУШИТЕ

Тъй както пеперудата възкръсва за нов живот — живот на светлина, свобода и красота — след като дълго време е влачила низшето съществувание във формата на гъсеницата и какавидата, така и човешката душа, след като е влачила дълго време веригите на невежеството, безлюбието и ограничението, възкръсва в новия живот на вярата, свободата и любовта.

Както предназначението на една цветна пъпка е да цъфти, да разтвори пред целувките на слънцето нежните багри на своето венче, така също предназначението на човешката душа е да се разцъфти в най-великата свещена хубост проявяваща се в светли мисли, чисти чувства и разумни благородни постъпки.

Нищо не е в състояние да спре този процес. Макар за мнозина той да се вижда много бавен, но той е неизбежен.

Идва пролетта за душите и никакви усилия на тъмната, на злото, не ще я спрат: това което е неизбежно, ще стане. Омразата ще бъде победена. Невежеството ще бъде победено. Ще бъде победена тъмната инертност, застоялостта на стария живот и ще дойде нещо съвършено ново.

Не туй, което хората очакват, и което по пътищата на насилието се надяват да осъществят, а това, което Бог иска — това, което ще дойде безшумно и незабелязано, със слънчевите лъчи на Любовта.

Идва великата пролет.

Идва победата на Любовта.

[Ани]

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Изгревите на слънцето

(из извънредната беседа „Изгревите на слънцето“ – 22. III. 1928 г.)

В света има три изгрева. Първият изгрев с изгряването на физическото слънце. Това слънце всички посрещат и хора, и животни, и растения: Няма живо същество по лицето на земята което да не посреща физическото изгряване на слънцето

Вторият изгрев е духовният — изгревът на слънцето в духовния свят. Той е в момента когато нашето слънце е в зенита. Често запитват: защо хората живеят повече физически, материален живот, отколкото духовен? Причината за това е, че тогава човек се намира в тази фаза на своя живот, когато слънцето на физическия свят е в своя зенит, в най-голямата си сила. Тогава той е богат, щастлив, намира се окръжен от слава и величие. Той е силен, радва се на живота си и се весели, не мисли, че иде залез на това слънце. В този момент на живота му изгрява духовното слънце, но ярка е светлината на физическото слънце, заслепява човека, и той не може да види онази мека, приятна светлина, що носи слънцето на духовния живот.

Третият изгрев е Божественият — изгревът на слънцето в Божествения свят. Това е моментът, когато физическото слънце залязва. Днес хората, които не са разбрали още физическия изгрев на слънцето, отиват да наблюдават залеза, т. е. Божествения изгрев, но не го виждат, не го възприемат, и казват: залезе слънцето! Не, те още не са готови да разберат, какво значи залез на слънцето. Залезът на физическото слънце подразбира изгрев на Божественото. Залезе ли слънцето, хората трябва да се радват, че Божественото слънце изгрява. Обаче, те, като не разбират това нещо, казват: залезе нашето слънце! Не, не е залязло слънцето, но е изгряло в Божествения свят. Това значи: човекът, който се е намирал в своята слава и величие, слиза от това място и започва да възлиза към Божествения свят.

Старите хора, като не разбират този нов живот, казват: залезе нашият живот, залезе нашата младост, старини дойдоха! Казвам: стария г човек е дете на Божествения свят. Той е залязъл за физическия свят, но е изгрял за Божествения. Когато остарееш, ти си Божествено дете. Когато си на 40 — 50 годишна възраст, ти си дете в ангелския свят. Когато си на 4 — 5 години, ти си дете във физическия свят. Тъй трябва да схващате различните възрасти във вашия живот. Вървите ли по този естествен път, ще знаете, че до седем годишна възраст вие сте дете на физическия свят; от 7 — 14 години сте дете на ангелския свят; от 14—21 години сте дете в Божествения свят. Ето защо, когато човек стане на 21 годишна възраст, всичко решава лесно, много е смел в постъпките си — Бог е с него.

От 21 годишна възраст нагоре тия периоди на живота се повтарят отново. От 21 — 28 годишна възраст човек се намира във втората фаза на физическия си живот. Той започва да мисли, как по-добре да нареди живота си: пожелава да се ожени, да си направи къща. Намира жена, оженва се, раждат му се деца и заживява физически живот. Всички казват за него: този човек стана материалист. От 28 — 55 годишна възраст той започва да мисли и да живее по-духовно. Казвам: човек не трябва да мисли само за материални работи, но трябва да се погрижи и за духовното, за умственото възпитание на децата. Сега той се намира във втората фаза на ангелския живот. От 85 — 42 годишна възраст, човек навлиза във втората фаза на Божествения живот. Той вече се предава на истинско служене на Бога.

От 42 годишна възраст нагоре, човек наново влиза във физическия живот, но вече в третата фаза на този живот, а именно — физическия живот на Божествения свят. Този живот се продължава от 42 — 48 годишна възраст. От 48 — 55 годишна възраст човек се намира в третата фаза на ангелския живот. И най-после, от 55 — 63 годишна възраст той е в третата фаза на Божествения живот. И след тази възраст пак се преповтарят тия фази на живота, с все по-нови и нови постижения и придобиване на познания.

Тази година аз искам всички да видите духовното лице, погледът ви да бъде насочен към него. Както виждате, на хоризонта вече се е зачервило. Това показва, че вятър ще има. С тази червенина природата казва: човек трябва да мисли! Червеният цвят е признак на война. Затова природата казва: ти ще воюваш, но който воюва, трябва да мисли! Не мислиш ли, не можеш да воюваш правилно. Който не мисли във време на воюването, той ще бъде бит, ще го ранят и в резултат на това ще му турят на гърдите кръст за храброст и ще го произведат герой. Получи ли една-две рани, този човек започна да мисли. Питам: струва ли човек да се бие и да получи толкова рани? — Не, не заслужава човек да се бие; от последствията на своите постъпки той ще се научи да мисли правилно.

Сега, желая у всинца ви да се зароди през тази духовна година силно желание за вътрешна светлина, с която да работите непринудено. Физическите работи стават с принуждение, духовните работи стават по съгласие, а Божествените работи стават по абсолютна свобода. Знаете ли, какво нещо е абсолютната свобода? Господ не обича да вижда своите деца залети в сълзи. Той има особено мнение за тия деца, които плачат. Когато човек плаче, то е все едно, че го заливат с вода. Щом Бог те види със сълзи на очите, Той се радва, че си се окъпал. Вие ще кажете: буквално ли трябва да разбираме това нещо, или фигуративно? — В Божествения свят няма никакви символи, никакви фигури. Там едновременно ще видим и формата, и съдържанието и смисълът. Ти виждаш тяхната форма, опитваш тяхното съдържание и използваш техния смисъл. Схванеш ли всички тия неща, ще имаш и всичкото Божествено благо.

Днес, понеже хората са деца на земята, те не са достигнали още до онова високо разбиране на духовния живот и затова често се обезсърчават. Но трябва да знаете, че при всяко ваше обезсърчение, по-напредналите ви братя са с вас. Това показва, че имате висок гост у дома си. Когато имате такива високи гости, а нямате достатъчно хляб, нямате някоя кокошчица да заколите, вие се стеснявате и казвате: сега ли намери време този гост да ни посети? Не можа ли да дойде или през пролетта, или през лятото. ами дойде през зимата? По аналогия на това, понякога от невидимия свят ви идват високи гости и то тогава, когато вие не ги каните. Вие се стеснявате, че няма с какво да ги гостите. Някога вие ги каните да ви посетят, а те се отказват.

Та когато казваме, че трябва да се обичаме, когато говорим за Любовта, ние всякога подразбираме онези наши приятели от невидимия свят, които са дошли да ни посетят. Под думата „невидим свят“, не трябва да подразбирате свят без никаква реалност. Този свят е десет пъти по-реален от физическия: Когато говорим за Любовта, ние подразбираме нашите приятели от невидимия свят, които ни посещават в известна епоха на нашия живот повече, отколкото във всяко друго време. Тогава ние сме радостни, мощни. Когато дойдат тия гости при нас, те носят със себе си най-възвишени мисли и чувства, взимат участие във всички наши нужди и ни дават най-възвишени упътвания. Вие имате крива представа за ангелите, за светиите, за тия ваши възвишени приятели, мислите, че те са заети само с възвишени работи и не се интересуват от човека, не се занимават с дребни работи. Не, дойде ли един ангел при тебе, той се интересува и от дребните неща на твоя живот. Когато обичаш някого, ти знаеш, какви са неговите очи, уши, знаеш, с какви дрехи се облича, каква шапка носи, какви обуща носи и намираш, че всичко в него е красиво.

Същият закон е верен и по отношение любовта на нашите приятели от невидимия свят. Когато един твой приятел от невидимия свят ти дойде на гости, той вижда всичко хубаво в тебе. Не само това, но когато тия приятеля идват при вас, те водят със себе си по десет камили, натоварени с подаръци. Като влязат в двора ви, те започва да разтоварват камилите, свалят от тях куфарите и ги внасят в дома ви. Там отварят куфарите и започват да раздават подаръци на вас, на майка ви и на баща ви, на братята и на сестрите ви, и след като поседят 5 - 6 дни у вас на гости, всичките ви работи се уреждат. Вие трябва само да чакате и да не се безпокоите. Ако нямате с какво да ги угостите, те ще извадят от куфарите си всичко, което е необходимо.

Сега, може би, вие се смущавате, че физическото слънце изгря, но аз ви говоря още, понеже духовното слънце не е изгряло. Всички вие трябва да се стремите да имате вътрешно разположение да наблюдавате изгряването на духовното слънце. Всичко трябва да вършите с любов. Любовта е закон, който съществува между частите и цялото. Бог е Любов, т. е. Той е цялото, затова се проявява между ангелите и между хората, като части на цялото. Любовта започва с хората. В това отношение хората са началото, а ангелите са краят на Божията Любов. Бог е средоточие на Любовта.

Любовта има много форми, чрез които може да се проявява, но кой където е дошъл в Любовта, да отвори сърцето си свободно, както той разбира, за да развие хубавото, красивото в себе си. Само така ще се избавите от много неприятности, от много болести. Причините на болестите у хората се дължат на подпушване на чувствата, на въздържане в проявлението на Любовта. Всички болести в света, като ревматизъм, ишиас, главоболие и ред други, са резултат на подпушване в чувствата. Дайте ход на Любовта! Не я подпушвайте, не я спирайте! Ще кажете: по какъв начин да я пуснем? — По най-правилен начин, по Божествен начин. Ако пуснете Любовта да тече през вас, ще направите по-малко погрешки, отколкото ако я спрете в нейния път. Не пуснем ли Любовта да тече през нас, ще се родят болести, нещастия, които Бог после ще изправя чрез ред страдания. Затова казвам: дайте ход на Любовта свободно да се проявява! Любете свободно, както Бог люби. Само свободният човек може да люби. Без свобода Любовта не може да се проявява. Свободен човек е само онзи, който е намерил Истината. Такъв човек проявява Любовта разумно. Няма ли свобода в Любовта, тя не е разумна.

Та казвам: всички трябва да се стремите да се избавите от ония криви разбирания, които с наслоени във вас от миналото. Те ще дойдат, но аз не искам да говоря за тях, нито пък вие да се спирате върху тях; не ги разказвайте никому, но ги разглеждайте само като един естествоизпитател и кажете: тези неща не са мои, те са останали от някого. Аз зная, че в Божествения живот, в които живея, Любовта се проявява навсякъде, във всички свои отношения. Започнете най-първо да проявявате любовта си към близките ваши приятели. После разширявайте любовта си повече, но никога не изнасилвайте себе си.

Вие казвате: как да проявяваме любовта си? — Наблюдавайте как постъпва слънцето и се старайте да придобиете неговия характер. Питам: слънцето интересува ли се от мнението, което хората имат за него? Като изгрее сутрин слънцето, започва да раздава навсякъде и на всички, като казва: нека дойдат всички, които се нуждаят от мене! Какво мисля г хората за него, то не се интересува, понеже не очаква да му дадат нещо, а само дава. Така се проявява Божественото - дава и заминава. На другия ден, като изгрее, постъпва по същия начин. Слънцето никога не казва: от толкова години ви топля и осветявам, платете си данъка! Обаче, хората продават, използват енергията на слънцето. Как? Например, дървата, въглищата съдържат слънчева енергия, и хората скъпо я продават. Отивате при дърваря и му казвате: дай ми от благословението на слънцето! Той ви пита: колко ще заплатите за него? Ето, де се проявява човешкото. И вие започвате да се пазарявате.

Следователно, когато ние говорим за човешката любов, подразбираме дървената любов, или черната любов от въглищата. И едната, и другата любов са дошли от слънцето, но силата им трае за няколко часа само. Като се турят в огъня, светват, стоплят за малко време и после изгасват. Искате ли да подържа те тази любов, наново ще купувате дърва и въглища. Ако мислите да прекарате живота си с тази любов, ще има пушек, сажди, кюнците ще се запушват, ще дими и често ще трябва да ги чистите. Който не върви по методите на тази любов, дим и пушек в къщата му няма да има, стените на стаите ще бъдат чисти, бели, никаква пепел, никаква сгурия няма да остава, и кюнците на печките няма да се запушват.

Слънцето вече изгря! То преподава сега своите уроци. Вие трябва да имате отопление и осветление по методите на слънцето — без дим и без пепел. Стаите ви трябва да са чисти, кюнците — отпушени и Божествената Любов да тече свободно през вас. По този начин всички ще бъдете здрави. Днес не може да се помогне на някои хора. Защо?— Защото те са подпушени, спрели са Божествената Любов. На всеки човек, който може да се отпуши, който люби, може да се помогне. Как може да му се помогне? — Чрез вярата. Тя е велик Божествен закон.

Като ви говоря така, вие казвате: тия неща са непостижими. Не, тия работи са постижими, но не със средствата и с възможностите, с които вие разполагате. Например, вие не можете да съберете водата на морето в един малък съд. Можете ли да съберете всичката вода от един извор в чашата си? — Не можете. Вие взимате само толкова вода, колкото може да събере вашата чаша. Оттук казвам: нашата задача не е да разберем Любовта, но да опитаме Любовта. Който иска да разбере Любовта, той не е поставил задачата си научно. Ние сме дошли в света само да опитаме Любовта. Ще я опитаме и веднъж и, дваж. и сто, и хиляда, и милиони, и безконечно пъти. Като казвам, че ще опитаме Любовта безконечно пъти, вие се плашите. Не се плашете от думата „безконечно“. Тази дума подразбира, че Любовта ще се опита във всичката своя пълнота, във всичката й цялост, както Бог се проявява. Един ден, като завършите своята работа на земята, ще чувствате, както Бог чувства, ще мислите, както Бог мисли, тогава Господ ще ви повика, ще ви потупа по рамото и ще ви прати да създадете една нова вселена. Казвате: какво да правя сега, след като свърших своята работа на земята? — Щом сте опитали Любовта във всичките й проявления, ще правите слънчеви системи. Като отидете в другия свят, Господ ще ви даде работа. Ще ви накара да въздействате на всички ония по-малки същества от вас, които Той е създал.

И тъй, сега поздравявам всички ви с новия изгрев на слънцето! Пожелавам ви да бъдете радостни и весели, а не след като излезете оттук, да изгубите радостта си. Бъдете всякога радостни! Стремете се да придобиете такава радост и такова веселие, които никой да не е в състояние да ги отнеме.

Из беседа държана от Учителя

на 22. III. 1928 г., София-Изгрев

[Ани]

ПАНЕВРИТМИЯ

на Учителя

Какво е туй, от сън кое ме буди?

На „Паневритмия“ слушам песента.

И, сънена, слухтя и пак с чудя:

Къде ли съм? Но в мен, е радостта

Коя сърцето ми изпълва с плам!

Разбирам: Иде, иде тя от „там“

— Вълшебна утринна игра.

*

А колко ясно чуват се словата!

Оркестър свири в утринния час;

Към мене праща песен от „Квадрата“!

На струните дочувам сладкий глас

Ей слушам ги, до мен са вече те,

Долита близо словото — расте

И аз пригласям в строен такт.

*

Но днес, нали далече съм от тамо?

От онзи край всред борови гори.

Поляна росна, хубава, голяма,

И ний събрани братя и сестри,

И чудния оркестър посред нас

И ний пригласяме с възторжен глас

Във ритъм по окръжността.

*

Но там бе то, а тука е далеко

В планински край сега е домът мой.

Но ритъм ясен се дочува всеки

И звуците прекрасни — слънчев рой.

Но и далеч да съм тя пак звучи,

Игра на ранни слънчеви лъчи

Игра с божествен строен такт.

*

И ей, зад километрите десетки

Оркестъра го чувам в ранина.

Но в туй се крий великата загадка,

Че тук звучи в далечната страна;

Като че свири още той край мен

И ние всички в ритъм вдъхновен

В различни го следим игри.

*

И Той е с нас и посред нас играе,

Не Той ли нам дарува тез игри,

И тез врати отключи ни за рая,

И този плам в сърца ни да гори?

Откри ни Той прекрасните звезди

Избави ни със песни от беди

И слънцето ни подари.

О. Славчева

[Ани]

ГРАДИНАР

От векове Той броди на хората в душите

и пали там на вечна светлина лъчите.

*

И всякъде, от кът пустинен, от горестна долина,

създава дивна, слънчева градина.

*

Веднъж, усетих, с тихи стъпки пристигна Градинаря

и тихо, кротко с мене разговаря.

*

О, царствен миг да бъдеш с Великия, световен Градинар,

да пиеш тази благост и тоз неземен чар.

*

И пак да възжадуваш смирено да му служиш

и висша благодат отново да заслужиш!

В. С.

[Ани]

ПАНЕВРИТМИЯ

Човечеството, от най-древните времена и до днес, е имало и има много големи постижения в различни области на науката, изкуството и приложението им в живота. Ний притежаваме велики произведения на изкуството, датиращи още от незапомнени дни Вълшебни поеми, Божествена музика, удивителни постижения в областта на художеството и на пластиката са били достояние, ако не на цялото човечеството, то поне на малцина избранници, на тия, които, преди всичко са чувствали в душата си жива и будна способността да разбират и ценят високото и красивото и са намирали, било поради благоприятни условия, било с геройска борба и с отчаяни усилия да си пробият свободен път към своето призвание, възможността да живеят в средата и атмосферата на този висш живот.

Много е постигнало човечеството и в областта на науката и техниката — всички ние се удивляваме на тия постижения, които носят все по голямо благо на човечеството, като същевременно стават достояние на все по-големи и по-големи среди. Големи са също така, и може би най-ценни, постиженията на човечеството и в областта на чисто духовния, нравствено-религиозния живот, макар тия постижения да са били винаги, а и сега са, притежание само на едно крайно ограничено малцинство хора, които по своята вътрешна чистота и по своята духовна сила стоят високо над болшинството.

Голямо, ценно, велико е всичко това. Без неговото съществуване човечеството би приличало на жалко стадо, което живее само грубо-физически живот. То осмисля, издига, прави ценен и достоен за живеене този живот. То го изпълва с богато съдържание.

Ние мислим, обаче, че до сега, няма по-велико постижение за човечеството, няма по-свещен, божествен дар за него от това, което наричаме с една дума Паневритмия, макар в него да са вложени много неща, макар в него да са вложени всичките елементи на божественото изкуство, всичките елементи на възвишения божествен живот.

Що е Паневритмия?

Трудно е да определим това. Дори е невъзможно. Паневритмията не може да се опише дори и с повече думи, с пространно изложение: тя може само да се почувства, тя може само да изживее. И то не се наблюдение, не с гледане и слушане, а само с непосредствено участие в нея само с пълно потопяване на душата и тялото ни в мощния Божествен поток от музика, поезия и пластика, който едновременно представлява тя.

Що е Паневритмия?

Това не може да се опише. Това не може да се разбере напълно от никого, който не е взел участие в нея, който не се е превърнал за известно време в отделна брънка от живата верига, през коя го протича на трепетни вълни Божествения живот.

Според най-сполучливото определение „Паневригмията е разумна обмена със силите на живата природа“. Да, тя с най-съвършеното и всестранно черпене из безграничния резервоар на Божествения живот. Тя е непосредствено скачване на нашата душа и тяло с великия източник на всяка сила и красота, с безграничния океан на съвършения живот.

И, колкото и малки, нищожни и дребнави да сме в индивидуалния си живот, ние, поне за известно време, за един или два часа, ставаме проводници на великото и възвишеното в живота — чувстваме го как изпълва жилите ни, сърцето ни и душата ни, чувстваме го как изпълва и прелива из цялото ни физическо и духовно същество, чувстваме как нашето досегашно дребнаво аз се стопява и като че ли потъва в някаква бездна, и, вместо него, на повърхността на живота изплува и обзема цялото ни съзнание някакво много по-голямо, много по-велико, много по съвършено „аз“, което се разлива в безкрайността на живота.

Преди малко бяхме едно, а сега сме нещо съвсем друго. Преди малко се губехме в живота, толкова малки бяхме, а сега целият живот е в нас. Преди малко бяхме бедни и потиснати от лишения, от физическа и духовна ограниченост, и сега сме безкрайно богати, сега целият свят ни принадлежи.

Какво е станало?

Много просто: електрическата лампа си е все същата, нейната материя и нейната конструкция не са променени ни най малко, но преди малко тя беше тъмна, бездейна и като че ли мъртва, а сега се е превърнала в едно ослепително блестящо тяло, което излъчва по всички посоки потоци светлина.

Какво е станало?

Обърнат е само един ключ и малката електрическа лампичка е съединена с огромната инсталация, която произвежда и през която протича мощният електрически ток.

Нима човешкото тяло не е най-съвършената инсталация, която ние познаваме? И ако мъртвата и несъзнателна лампичка цяла светва при първото й съприкосновение с проводника на електрическия ток, то нима живото човешко тяло, нима съзнаващата човешка душа не е в състояние да се възпламени цяла и да излъчва по всички посоки духовна светлина, при свързването й с потока на Божествения живот?

Паневритмията е ключ, чието отваряне, чието действие ни свързва именно с този безкраен и неизчерпаем ток на Божествения живот. Тя ни прави да се чувстваме като светещи електрически лампи, защото ни съединява с потока на Божествения живот. Чрез нея ние ставаме живи носители на мощните вълни на красотата и хармонията, които трептят в нея.

Всичко, до тук казано за Паневритмията, е вярно, разбира се, при едничкото условие, че ние ще вземем участие в нея като напълно отворени за струята на Божественото съдове, без да се затваряме за нейното действие чрез каквито и да било мисли на съмнение, критика, или пък чрез бронята на нечистите мисли и чувства. Колкото по-здраво се свърже с протичащия ток на Божествения живот и колкото по-голям потенциал има, толкова на по-голяма светлина ще стане проводник отделното лице.

Упражненията на Паневритмията могат да бъдат видени преди всичко в София, където те се правя г сутрин през пролетта и лятото на „Изгрева“ — квартала над Борисовата градина. Има вече и няколко други градове в които се правят опити да се уреди тяхното редовно изпълнение.

Нищо друго не може да действа така мощно и така всестранно-възпитателно, както върху възрастните, така и върху младите, както паневритмията. Тя е най-мощният и най-съвършеният метод за превъзпитаване и облагородяване, за физическо интелектуално и духовно укрепване и възраждане, както на подрастващите поколения, така и на възрастните. Затова изпълнението на паневритмията трябва да бъде въведено във всички населени места, във всички градове и села на нашата земя, което ще послужи за пример за възприемането й от целия културен свят.

С даването па паневритмията на другите народи, България ще внесе в съкровищницата на цялото човечество такива ценности, каквито още никой народ не е внесъл, защото, както казахме и в началото, никаква музика, никакви изкуства, изобщо, не могат да се сравнят по своето възпитателно, облагородяващо и всестранно-полезно действие с паневритмията.

Много често, ако не и винаги великите неща са били посрещани при идването си в света с едно удивително неразбиране от страна на хората. Често пъти срещу тях, макар те да са били истинска Божия благодат за човечеството, се е водила жестока, безогледна борба — хората, съвременниците, са упорствали и не са искали по никой начин да разберат и да приемат доброто, което им се дава. Хули, клевети, подигравки, глупаво надменно пренебрежение и всякакви преследвания са били дял на тия, които внасят новото в живота. Поради това, ние не се учудваме, че и днес срещу паневритмията и срещу цялото възродително и обновително движение, с което тя е свързана и от което произхожда, виждаме признаците на едно такова неблагосклонно посрещане. И днес, както и много пъти в миналото, хората не могат да оценят на пръв поглед това, което им носи живот и щастие, което им носи Божието благословение. Хората вярват само в авторитети, и това, което не е узаконено от някое тяхно общопризнато светило или от общественото мнение, те са винаги склонни да отхвърлят.

Въпреки това, новото ще си пробие път. Макар и след много трудности, макар и не винаги, то ще извоюва своето място в света, за благото на цялото човечество. Така и паневритмията ще се разпространи по цялата земя, паралелно с великото Божествено учение, с което тя е неразривно свързана, и с това ще отбележи една истинска нова ера за човечеството. България ще даде на света това, което никой друг народ досега не е дал. Ако ние, българите се укажем неспособни да го разберем, възприемем и приложим, и ако му се противопоставяме, то с това ние бихме подражавали само на еврейския народ по времето на Христа Никой не ще спре новото да се разпростре по целия свят, най-малко предубежденията на ограничени люде могат да осуетях завинаги неговия триумф.

Паневритмията ще бъде и пребъде по целия свят и през всичките бъдни векове на човечеството, а заедно с нея и Великото Божествено учение, което ни донесе нейният Основател.

(Из „Живот за всички“)

[Ани]

Прентис Мълфорд

ВЪЗРАЖДАЩАТА СИЛА НА ПРОЛЕТТА

Нашето тяло се управлява в своето растене и изменения от същите сили и закони които обуславят и растенето и промените във всички други органически форми.

Всяка година в началото на пролетта, върху тая планета идва и действа една сила. която изхождайки от слънцето, прониква всяка организирана материя — преди всичко, обаче най-висшата, най-сложна и затова и най-чувствителна духовна организация: земния човек! Неговите силно опънати духовни струни трептят много по-разнообразно в световния ритъм, отколкото дребнавия живот е в състояние да стори това. И в бъдеще неговата задача ще бъде да поглъща все повече от тия слънчеви излъчвания, които ще съставляват за него все по-голяма благодат, колкото повече той умее да се отдава на тая сила и безспирно и свободно да се прониква от нея!

Това загадъчно, присъщо само на ранното пролетно слънце, излъчване, причинява по-усилено циркулиране на соковете в растенията — то е оня жив еликсир от който като по чудно се раждат пъпки, издънки и листа!

Вливането на тия слънчеви излъчвания придава на дървото сила да извлече чрез корените си нов запас храна от земята. Те му дават също сила да отхвърли от себе си окончателно последните мъртви листа и остатки от миналата година.

Животните и птиците, особено в свободно и диво състояние, също се унасят в тоя слънчев ритъм. Те променят пера и козина. Това външно отхвърляне на изхабена материя, обаче, е само една малка частица от оня грамаден процес на обновление, който, минавайки през целия организъм, прониква във всяка клетка.

Нашето тяло подлежи на същия закон. В края на зимата, при наближаването на пролетта и ние прекарваме един вид период на „хвърляне перата“! Отхвърляме от себе си стара, мъртва материя и възприемаме нова, ако, разбира се, сме дали възможност на възраждащата сила да ни въздейства безпрепятствено. А то значи, да престанем да бъдем телом и духом активни, щом като тялото и духа имат нужда от почивка както правят животните през подобни периоди.

Новата козина, перата, кожата, измененото обръщение във в всичко органично, пресните пъпки, листа и клончета са само видим израз на същото това слънчево излъчване. Нови кристализации, образуващи се от нови разтвори на невидими химически вещества, в които се къпят птици, животни и човешки тела. Разтопените елементи от миналата година са употребени по тоя начин, изхарчени в изграждането на тялото. Дървета, животни и човеци — всеки видим организъм стои в тоя възраждащ разтвор подобно на пръчицата, около която се слепят кристалите от наситения разтвор.

Няма определена граница, между това, което ние наричаме дух и материя! Материята е само форма на мисълта, достъпна за външните сетива. Индианецът нарича февруари и март „слаби месеци“! По-тънък наблюдател на природата от нас, той съзнава влечението към бездействие, умора и покой на организма, които са само спътници на оная възобновителна, възродителна и творческа сила.

Най-големите и красиви кристали се образуват от оня разтвор, който не е бил изложен на никакво разклащане. Във време на великата пролетна кристализация нашето тяло подлежи на същото правило. За да може да получи дял от пълната, неограничена благодат на тая велика сила, човек трябва да почива, щом като почувства нужда от почивка, било посред бял ден или среднощ!

Който се пресилва и напряга, душевно или телесно, който работи само с волята си срещу инстинкта, както хиляди и хиляди правят и са принудени да правят днес, благодарение на неестествените условия на нашия живот, той отстранява от себе си възродителната сила, пречи и вреди престъпно на най-новото дело. Вместо да остави да въздейства върху него тайнствения процес, който прави да набъбват пъпките по дърветата, той трескаво мъкне със себе си в свежата нова година старите мъртви остатъци, които трябва да се отхвърлят, както дъбът хвърля старите си листа; той продължава да носи изхабения мъртъв товар, вместо младия, възхождащ живот. Това е една от многото причини, които огъват плещите, побелявате косите и създавате бръчки!

Отпадъка на тялото, който ние наричаме „старост“, изхожда главно от недоверието или незнанието на човека, от неговата неспособност да потърси и намери условията, които ще му предадат неизчерпаема сила. Мускулната сила и непрестанния стремеж към работа могат да произхождат и от трескава възбуда на нервите, от някакво зловещо почти унасяне, което тласка човека от една работа към друга, сякаш под ударите на камшик. Това състояние, не знае, нито иска да знае що е спиране, докато настъпи момента на пълна парализа.

Да речеха хората да застанат срещу тая идея за възродителната пролетна сила без подигравки, само с уважение, безразлично дали й вярват или не, — само такова едно почтително държане на просто очакване би им донесло голяма полза! Всяка жива истина, щом като не бъде изтикана грубо от мозъка още при първото й появяване, ще пусне някъде корен и ще заживее и ще докаже съществуването си с доброто, което ще израсне от нея.

Хора, които работят преусилено, отпадат много по-рано или се съсипват много по-бърже от другите. Силата у моряка да противостои на стихиите трае често само няколко години. На четиридесет и пет или петдесет години той е вече старец. В цялото природно царство периодите на активност се сменяват с периоди на абсолютен покой. Обръщението на растителните сокове спира през зимата, а и животните през това време едва ли вършат нещо повече от да ядат и спят. Дори и земята почива в очакване на ново семе. Да се оставеше и човекът от време на време в такова пълно бездействие, той, който е в състояние да възприема толкова много от тайнствената слънчева мощ, би засиял в своето духовно и физическо възраждане. В него биха се пробудили такива чувства и сили, съществуванието на които и днес още не се признава от мнозина.

Да се прекъсва, прочее, своеволно всекигодишния процес на напълване и кристализиране в тялото е така съсипателно, както да се обрязва дърво, което пуща пъпки,

Мнозина може да възразят: „Но как можем да зарежем работата си, да останем без хляб за да предоставим тялото си на тоя пролетен ремонт?“ — Човешките постановления не са същите като на природата. Ако натурата произнася мощното си слово: „Почивка“, а човекът отговаря: „работа“, най накрая пак човекът ще пострада от това. Да се признае необходимостта на едно нещо, го прави вече наполовина възможно. Нуждата от него, силното желание да се постигне то, са вече една молба — една сила, която донася помощ и постепенно ни извежда из вредните жизнени условия. Това е зародишната клетка на всяко сътворение, на всяка стъпка напред към по-висш и достоен живот!

Христос сам е изразил тоя закон с думите:

„Искайте — и ще ви се даде, търсете — и ще намерите, тропайте - и ще ви се отвори“. Той съзнателно е пропуснал да обясни тая материя, да каже как става така, че всяко висше желание, всяка сериозна мисъл, всяка истинска воля се изпълнява! Но тая, както и други тайни, са неведоми. Всяка причина, отговаряща на едно явление, ни води само към някоя нова мистерия, чието проявление изглежда да е самата тя.

Нам ни е дадено само толкова — да можем съзнателно да използваме всички необясними живи сили, макар и техните първоначални източници да ни остават скрити. Телата на растенията и животните се разпадат благодарение на липсата на подобно съзнание. Така и ние сме се разпаднали до сега! Последния велик враг, обаче, който трябва да се срази, е, според апостола Павла, смъртта!

Колкото повече човек чрез опознаване усилва в себе си чудотворните сили, толкова повече се научава да мълчи наред с великия живот във вселената, да се постави в хармония с мълчаливите сили, които превръщат неговия смъртен дял в безсмъртие, като го изграждат отново и непрекъснато от все повече и повече усъвършенствани елементи.

П. Мълфорд

[Ани]

НОВИЯТ ЖИВОТ

Един човек виждаше само лошото в другите хора. И беше зает изцяло само с това: да ги критикува, да ги осъжда, да ги мрази. По тоя начин той се свързваше с лошото в хората и (без да иска и без да знае) го приемаше в себе си. Всеки ден и всеки час лошото, което той виждаше в хората, идваше във него, натрупваше се, обземаше го все повече н повече. Най-после той тъй много беше изпълнен от лошото и тъй зле се държеше към всички, че хората го нарекоха злият.

Ала не само към другите се отнасяше зле тоя човек. Той се чувстваше зле и в себе си. Чувстваше, че живота му е помрачен, отровен, нещастен. Никаква радост, никаква светлина не виждаше, нито в себе си, нито около себе си.

И злият ставаше все по-зле и по-зле физически и духом. Най после легна, болен и измъчен. Лежеше денем и нощем. И страдаше, ужасно страдаше. Не ядеше нищо. Само вода пиеше.

След двадесет дневно боледуване той се стопи и остана само кожа и кости. Беше толкова слаб, че не можеше и да се обърне в леглото без чужда помощ. Едвам движеше ръцете и краката си. И безспир охкаше, стенеше от болки. Но и охкането ставаше все по-слабо, все по тихо, нямаше сили да изрази и страданието си.

Един ден той изгуби съзнание. Лежеше като мъртъв. И всички околни мислеха, че това е вече краят — смъртта.

Ала тук бил краят само на злият.

Най-после съзнанието му се върна. Тогава поиска да яде. И ядеше само плодове.

За един месец силите му се възвърнаха. Можеше вече да става от леглото. Можеше и да ходи.

Ала сега той беше съвсем друг. Като че ли нямаше нищо общо с оня, когото наричаха злият. Нито по лице, нито по характер приличаше на злият. Лицето му имаше израз на кротост и доброта. Също и в обноските му към другите имаше само кротост и доброта.

Сега той обичаше другите хора и виждаше само доброто в тях. И по тоя начин се свързваше с доброто във всички хора и го приемаше в себе си. И се чувстваше все повече радостен и щастлив. Като че ли в него се беше родил нов човек и той беше заживял съвсем нов живот.

Една сутрин той излезе и седна на слънце. Слънцето го погали с топлите си лъчи. Той се усмихна, като щастливо дете, и говореше:

— Хората трябва да бъдат като слънцето: да излъчват светлина и топлина около себе си. Всеки да дава само светлина и топлина на околните си. И всеки да приема само светлина и топлина от околните. Тогава живота на всички ще бъде радостен и щастлив. Това е новият живот. Това е живота, който жадуваме всички, това е живота, който всеки човек трябва да достигне и заживее. Това е живота, който напълно задоволява човка и той само тогава може да каже: живях. Това е новият живот. Това е живота на обичта, живота на радостта и щастието.

Тъй говореше той.

И той наистина живееше нов живот. Той обичаше всички и на всички даряваше своето щастие. Както слънцето изпраща към земята своята животворни светлина и топлина, тъй и той излъчваше от себе си и даряваше на другите благата на новият живот.

И всички хора го обикнаха, защото той беше добър към всички. Затова го и нарекоха с ново име — Добрият.

Т. Ч.

[Ани]

КНИГОПИС

Съчинения, Иван Грозев, том I. Съдържа: 1) Златната чаша, трагедия, 2) Обяснителни бележки върху Богомилството, 3) Семела, драматическа поема и 4) Йов, библейска драма

Първата от тия три драми, „Златните чаша“ заема своя сюжет из епохата на Богомилството. Представена е борбата между противоречивите схващания не тогавашните люде: от една страна, увлечените във външния блясък и пищност на една култура, която само по име е християнска и от друга страна, скромността и героичните усилия на представителите но Духа, — ранното цвете, предвестник на всички по сетнешни борби на човечеството за освобождаване от сковаващите го духовни и икономически вериги.

Книгата е одобрена и препоръчана от Министерството на просвета с окр. № 1275 от 25.II.1942 год. Цена 70 лв. Може да се достави от книжарница „Братство“ — Севлиево.

Получи се в редакцията в-к „Литературни новини“, ред. Борис Чернев. бр. 10 с интересен художествен и литературен материал. Адрес: ул. Оборище, 6 — пощенска чекова сметка 7941 — Варна.

Танц на снежинките, стихотворения за деца. от Симеон Гатев, цена 8 лв. Издание на „Братство“. Намира се по всички книжарници.

Всички стихотворения на тази стихосбирка, която освен оригиналите, съдържа и няколко преводи, са напълно издържани и се четат с наслада, както от децата, така и от възрастните.

Нуждаете ли се от някоя книга по земеделие или клоновете му или от ръководство по лозарство, градинарство, пчеларство и пр. поискайте от книгоиздателство „Ново Време“ в гр. В. Търново описа на тия книги, който ще Ви се изпрати безплатно.