Година 15 (22 септември 1942 – 25 юли 1943), брой 309

[Ани]

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 309 - год. XV.

Севлиево, 1 юли 1943 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 40 лева

За странство – 60 лева

Отделен брой 2 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

По правия път – Пламен

Учени и мъдри – Георги Томалевски

Пътят на ученика (стих.) –  Елвилюри

Проникване в миналото – Из романа „Съдбоносен дълг“, Лионел Далзас

Словото на Учителя. Движение в природата. (из неделната беседа – 2 май 1943 г.)

Буря (стих.) – В. С.

Но ти познай (стих.) – Олга Славчева

Свят на любовта – С. К.

Хиромантия. Наблюдение и приложение – Ад. Дебарол

Как да събираме билки и как да се ползваме от тях – Хр. Досев

[Ани]

ПО ПРАВИЯ ПЪТ

И тогава, когато сме направили грешка в живота си, и тогава, когато сме направили отклонение от правия път, и тогава ние не трябва да се отчайваме. Никога не е късно за изправяне на грешката. Никога не е късно за възвръщане в правия път на живота.

Повърни се смирено назад н започни всичко отново. Признай чистосърдечно грешката си, обърни нова страница в живота си и половината от вината ти ще бъде изкупена.

Когато ти направиш това, мощни сили ще се явят да те бранят, да те закрилят, да те подкрепят и предпазват от лъжлива стъпка.

Невидимият свят, светът на причините на нещата, светът от който зависи всичко, което става тук, на земята, светът на мощните сили, които са господари на живота, ще ти обърне внимание, ще спре върху тебе своя снизходителен и любвеобилен поглед и ще каже: ето едно дете, което се готви да пристъпва само в живота. Ето едно дете, над което трябва да се бди, и на което трябва да се помага.

Светът, който знае, който вижда и който може всичко, е над нас, винаги, всеки ден, всеки час, всяка минута. Не мислете, че можете да го излъжете, по какъвто и да било начин. Не мислете, че можете да скриете от него нещо, каквото и да било то. Не мислете, че можете да намерите достатъчно тъмно кюше в живота, не мислете, че можете да намерите достатъчно тъмна нощ, гдето да скриете своето престъпление, било то малко или голямо.

Ако вие вършите някакво зло, и го криете старателно, или пък го представяте във форма на добро, което е все едно, то знайте, че с това вие не лъжете никого другиго, освен себе си. Защото отгоре гледат и виждат, преценяват и решават точно и безпристрастно. И, в случая, вие сам себе си осъждате. Няма значение, че хората, подобните вам, ще ви възнасят в небесата, ще ви плетат венци, и ще ви пеят хвалебни химни. Няма значение, че никой не ви преследва, никой не ви поглежда накриво, че земният съд и земната сила мълчат и се отнасят със снизхождение и с покровителство към вас. Въпреки това, вие сте вече безвъзвратно осъдени и тая присъда никой не може да отмени, никой не може да смекчи, освен самите вий, и то не с помощта на силните на този свят, не с умилквания и подкупи, не с хитрост, лъжа или пари, а само с искрена, чисто сърдечна промяна в своя живот. Само с искрено и чистосърдечно възвръщане към правия път в живота.

Ако вие сте направили грешка в живота си, ако вие сте се отклонили от правия път, и сега не е късно да се възвърнете към него. И в последния час, и в последната минута, може да се поправи, ако не всичко, то поне много, поне по-голямата част от извършеното зло и да се спасим, да избегнем по-голямата част от следствията на направеното отклонение.

Никога не е късно да се възвърнем в правия път. Ако до момента на твоето осъзнаване, ти си давал в себе си предимство и свобода на известни тъмни, нисши, назадничави сили да те водят по своите заплетени пътеки към падение, към разорение и пропаст, то потърси, извикай, намери в себе си другите сили, отхвърлените досега в забвение сили на доброто, дай власт, предимство и свобода на тях именно, за да се сложи край на твоето отклонение, за да се намалят до минимум следствията от сторените грешки и да се сложи началото на новия път.

Тия сили на доброто съществуват. Тях никой и нищо не може да унищожи, защото имат своя извор в Бога, невидимия Извор на всяка сила и живот.

Тия сили съществуват и в тебе. Те съществуват и в народа и в цялото човечество, и в цялата вселена. Към тях се обърни. На тях се уповавай. На тях се подчини Дай им власт и сила да те водят, и те ще те заведат към добро.

П л а м е н

______________________________________

Всеки смъртен на земята може да сгреши. Всеки народ също така, може да сгреши. Затова именно идват страданията — да ни възвърнат към правия път. Да сгрешиш — е човешко. Да не вземеш поука, обаче, от грешката си, е престъпно — пред Бога, пред живота и пред самия себе си.

[Ани]

УЧЕНИ И МЪДРИ

Има разлика между образован и културен човек, както има разлика между обикновено знание и мъдрост. Кой човек е образован? Образование е дума, която може да се замени почти напълно с осведоменост, защото образования преди всичко е запознат с редица истини и факти от заобикалящия го живот и природа, а културният е такъв, който освен, че борави свободно с тия факти, но има и лично отношение към тях. Културният се отличава и с това че неговите знания подтикват околните към духовно възвисяване. В знанията на културния, които понякога може да са по-малко от знанията само на образования, има примесени винаги човечност и любов към истината.

Още по-ясно проличава, от друга страна, разликата и между един, който има знания, и друг който има мъдрост.

Първият не е променил своя живот съобразно знанията си. когато мъдрият живее в светлина и знанията му са пропити с любов към Бога и човека.

Ние често си задаваме въпроса, защо и най-учените, които имат толкова знания, живеят в противоречия? Причината за това е, че те не са станали още мъдри. Знанието им лежи в тяхната памет, в устата им, на езика им, но още не е слязло в сърцето и делата. За такива апостол Павел казва, че са „мед, що звънти, и кимвал що дрънка“.

Друго: целта на знанието в живота е да ни улесни в разумяването на външния свят, който почива на строга закономерност. Знанието се придобива с четене, учене, а мъдростта се придобива чрез жертва. Не може да станеш мъдър, ако не знаеш да се отричаш. Човешки същества, които живеят в стихията на всички пожелания и от нищо не могат да се отрекат никога не ще познаят мъдростта. Те ще мислят, че са познали много нещо, но в същност са само едни разглезени деца.

Много знания претоварват човека и отеготяват понякога живота, когато мъдростта освобождава, защото ни сродява с истината.

Тия, които много знаят, заплитат възли и вкарват хората и дори цели народи в задънена улица, а мъдрите разплитат възлите и ни извеждат от лабиринта на заблудите. Народите всякоха са се гордеели не с учените, а с мъдрите си царе, ръководители и първенци. Всеки, в края на краищата, може да стане учен, но мъдрецът трябва да се е родил.

Онова, което развалят учените, мъдрите трябва да го поправят. Което е невъзможно за натоварените със знания, възможно е за тия, които имат любов.

Учените се препират, а мъдрите изчакват. Омразата е аромата на безлюбието, а мирът е венец на мъдростта.

Човечеството и сега чака мъдрите да му помогнат!

Георги Томалевски

[Ани]

ПЪТЯТ НА УЧЕНИКА

Велик е този миг:

във земната обител

да станеш ученик

на светлия Учител!

С любов да опознаеш

единствения Вожд,

извеждащ те към рая

в душевната ти нощ.

*

О, празник на духът!

Минута вдъхновена —

да видиш своя Път

в безкрайната Вселена.

Да знаеш, че копнежа

да имаш свят венец —

е златна цел в стремежа

на твоя Вожд-мъдрец.

*

Каква велика Цел

с каква свещена воля

пред Бога е поел

във нашата неволя!

Учителят това е:

да бъде Зрак, Звезда –

нов Път да очертае

по твоята бразда.

*

Да знаеш, че си плуг

в Божествената нива

от север чак до юг

във таз природа жива.

Дела и мисли китни

ще сееш, ще ореш:

зърната свои житни

накрай да събереш.

*

Ти казваш: зная, мога и

следвам Вожда нов,

защото вярвам в Бога

и пълен съм с Любов

О, радостен бъди,

че в земната обител

под слънце и звезди

прие те свят Учител!

Елвилюри

[Ани]

ПРОНИКВАНЕ В МИНАЛОТО

Аз вярвам, че християнството би спечелило, ако се разтълкуват неговите учения по по-либерален начин . . . Не казвам неговите догми, понеже то не ги съдържа, тях самата черква ги е създала.

— По-свободно разтълкуване? повтори маркиза. Съгласно . . . Но това не би ли отслабило влиянието на черквата? Върху догмите не може да се разисква.

— Вие загатнахте за черквата . . . А аз говорех за християнството, каза Жан, смеейки се, ние не говорим на една и съща тема.

Работната стая на маркиза със своите красиви стари тапицировки, мебели в стил „Ренесанс“ и стари артистични изделия, бе уютният кът на тези разговори. Лакея, облечен в сърма, влезе незабелязано, носейки кафе. Всеки от нас взе чашата си.

— Ако Христос би дошъл днес каза Фиамета, която до тогава мълчеше, как биха го приели?

— Аз вярвам, че той би бил твърде зле посрещнат, се намеси дон Бартоли. Биха му казали: „вие сте опасен общественик, вие искате да всеете смущение в черквата. Идете си, ако не искате да бъдете отлъчен“.

— Аз винаги съм мислила, каза Фиамета, че истинското разпятие на Христос е станало след неговата смърт. Кръвта на мъчениците, споровете, религиозните гонения, горящите клади, ето неговия трънен венец.

— Какво би казал вашия изповедник, госпожице Фиемета, каза Жан, ако би ви чул така да обяснявате разпятието?

— Той би казал това, което би му харесало, това не би ме накарало да изменя мнението си, отговори момичето. Моя изповедник е доминиканец. Той е добър и либерален. Аз често споря с него, впрочем. . . И той не винаги има последната дума.

— Аз го чух, каза маркизата, когато веднъж той каза на дъщеря ми: „Дете мое, вие сте еретичка, аз би трябвало да ви упрекна, но вашите дела ми затварят устата. Бих желал всички изповядващи се да следват така добре, както вие, заповедите на Исус Христос.

— Ето една похвална дума всички, каза Жан.

След това обръщайки се към маркиза:

— Вие прочие сте успели да съгласувате вашите твърде специални идеи, искам до кажа за ония, внушени от госпожицата, вашата дъщеря, с нарежданията на католицизма.

— Защо не, коза маркиза, оправяйки яката си.

— Никак не ме притесняват тези религиозни практикувания, отговори Фиамета. В всяка церемония виждам символ. И когато присъствам на обред, аз се приобщавам с идеята, която е редила този символ.

— Разбирам, каза Жан. Те са по мое мнение много тесни дрехи, в които човек се чувства много притеснен, в които той може да се задуши.

— Ако религиозните форми и практикувания са пречка за духовното усъвършенстване, за предпочитане е да се изоставят, каза Фиамета. Това сме ние, които можем да преценим тези неща. Никой не може да ни замени. От друга страна вярвайте, че може да се служи на Христос, без помощта но черквата, която в много случаи не разбира неговия истински дух.

— Млъкни, малка еретичке, каза маркиза. Вместо да говориш безбожни думи, ти би била по-право да мислиш за изпълнението на обещанието си.

— Наистина татко. Е, оставате ме спокойна за един момеят. Разговаряйте се, но не ме заговаряйте.

Фиамета, седнала в голямото кресло, се вдълбочи, подпряла глава на ръката си, тя изглежда размишляваше. Леките, подобни па сняг гънки на нейната рокля от китайски креп, които я обвиваха я правеха на бяла статуя на размишлението. Жан седеше до нея, като понякога я обливаше с наклонен поглед.

Маркиза бе изгасил електрическите лампички, оставяйки само голямата настолна лампа с жълто-червен абажур.

Твърда спокойна светлина царуваше в кабинета, която даваше странен и тайнствен изглед на образите.

Стенния часовник удари десет часа.

— Дайте ми за един момент ръката си, господин Де Мартиг, каза внезапно Фиамета, с незвучен глас.

Жан се подчини, чудейки се. На неговия въпросителен поглед маркизата отговори:

— Това е за да се свърже с вас. И ако е възможно да разбере, какво сте видели на сън.

Отново настана мълчание. Жан развълнуван чувстваше нервно и ръчичка на Фиамета подпряна на неговата, и той желаеше този момент да не прекъсне никога.

Внезапно Фиамета си дръпна ръката.

— Виждам, каза тя, виждам!

И с бавен глас тя продължи:

— Колизея! . . . колко безподобен е така! . . . Публиката заема всички столове. Какво движение, какъв живот! Аз виждам арената, гладиатора раздрусан от агонизиращи спазми . . . Другият също. Този, който втренчено гледа Цезаря. В неговия поглед се забелязва като че ли презрителна ирония. Виждам императора . . . С медалийска глава, но подута неизразителност. Пурпурната му мантия е украсена със скъпоценни камъни, Виждам един младеж, който стои до него. Той е много красив, с нежни черти, светнали очи. . . това сте вие! О! . . . Но неговия поглед не ми се нрави. Би се повярвало, че той иска да хване нещо. Това е поглед на ястреб. Виждам и красивата млада жена, която той наблюдава. Вероятно тя е патрицианка от най-благородните. Бялата й туника е красиво извезана със златни накити. Тя е наистина красива и симпатична със своите блестящо черни накъдрени коси и своите усмихнати очи . . . Тя трябва да е щастлива . . . Цялото й същество излъчва жизнерадост . . . Не! По-право радост да обича. Виждам името й: Флавия. Старият патриций, който седи до нея я наблюдава. Тя не обръща внимание на това; тя е непредпазлива. Тя гледа Фаустус . . . Това е вашето тогавашно име. Аз ги виждам, дават си знак . . . Също императора току що напрали знак. Вика се, дига се шум. Всички стават . . . Видението се заличи, не виждам вече нищо.

Фиамета млъкна.. . Никой не направи забележка. Жан се намиреше в странно душевно състояние.

Гласът на момичето наруши втори път мълчанието.

— Колко е тъмно всичко! Каза тя. Не мога да различа нищо . . . Чувам нещо: шум на вълни. Много ароматни миризми на портокалови и лимонови цветове идат към мен . . . А, ето сега виждам. Лунната светлина прониква мъглата. Тя осветява всичко: Големите разлистени, сладко шумящи дървета, песъчливите пътеки, съвсем бялата вила с нейния мраморен перистил, морето в което се люлее галера много близо до брега.

Виждам една двойка, която слиза от перистила на вилата и бавно приближава морския бряг . . Двойката е прегърната. Но не . . .Само хубавите голи ръце но младата жена обгръщат шията на нейния любим. Той прави движение до се освободи. Тя го притиска па-силно, тя му говори . . . Тя моли . . . А той се мъчи само да се отскубне . . . Неговата мисъл е на друго място . . . Той едвам я чува. И ето той забелязва галерата. Неговият поглед се изменя . . . Той целува студено и бърже младата жена и с едно грубо движение я отблъсква и се затичва с всички сили към брега. Слисана, тя като че ли не разбира . . Сега галерата се отдалечава с плискане на греблата.

Но ето, горката жена! . . . Тя едвам сега се опомва и се затичва към брега с протегнати ръце, с агонизиращ вик . . . Тя се спъва на един камък и пада като безжизнена маса . . .

Дълго време остава тя там простряна на земята, неподвижна. Виждам някой пристига тичешком. Нейния вик бил чут. Повдигат я и я свестяват. Ето тя стои подпряна на ръката на едно жена.

Тя се обръща към морето. . . С какъв отчаян поглед! . . Това е поглед на жертва под острие то на нож, който се забива в нея . . . Не искам повече до гледам! Това ме измъчва много! . .

Изглежда Фиамета искаше да се овладее, чертите на лицето й се сбръчкаха. Страдалческия вид изчезна от лицето й. Тя продължи:

— Какво виждам сега, не съм ли заслепена от силна светлина? Не това е действително. Салон украсен с цветя и пълни трапези с ястия, наоколо гости почиват върху вид низки легла. О! колко цветя . . . въздухът не може до се диша, ако не приижда пресен от вън . . . Тук се чувствам зле. Има смехове, песни . . . шум от кимвал акомпанира гласовете. Младата патрицианка е там, все така хубава, но в странно облекло . . . Един мъж я прегръща. Това не е Фаустус. Тя се смее . . . В този смях се намира нещо странно, горчиво и диво. Сърцето й е дълбоко ранено . . . чувствам това . . . И въпреки това, тя позволява да я целуват. Аха! . . . Разбирам! Нещастна Флавия! . . . Тя се подхлъзнала. Мъжът й я отблъснал, приятелят й не я приел, тя сега е само блудница, продавачка но любов! Това е загубен живот! . . . бедната! . . .

Тази последна дума тя изговори като че ли в ридание.

— Фиамета, спри, каза маркизата, разтревожена.

— Не, мамо, искам де видя последствието.

И като си затвори очите, момичето взе предишното положение в абсолютен покой. Минаха пет или десет минути. Маркизата се подвижи на стола си с неспокойна надежда да види края на вечерта. Маркиза, Жан и дои Бартоли не направиха никакво движение.

— О, извика внезапно Фиамета, с изненада, виждам вас господин де Марвиг, такъв, какъвто сте сега. Но каква бледност, какво навъсено лице. Вие стоите в стая, чийто висок таван е богато украсен. Тази стая е тапицирана с кожа. Слънчев лъч влиза през прозореца и милва главата на една жена. която опирайки ръката си върху масата, говори. Колко е красива тази жена. Но аз я познавам! Къде съм я виждала? О, знам сега тя е същата, която видях във вашата аура, вечерта но костюмирания бал. Кожата й е бяла, като мляко, а слънцето хвърля искри в жълтата й коса. Тя е облечена в небесно-синя къщна рокля украсена с изпъкнали дантели. Тя ви говори, очите й изпускат светкавици . . . целият й образ показва омраза. Тя изглежда ви се заканва. Преди малко изглеждаше, че вие сте съдията, строг и неумолим, сега е тя, която съди. Аха, тя иска да си отмъсти! Какво казва тя? . . . Ето, вие се навъсвате още повече. Чувам стенание. Вие плачете! . . . Тя ви отмъсти и е доволна.

— Спрете, донна Фиамета, спрете, моля ви се много.

Това беше Жан, който говореше с неясен глас. Но донна Фиамета изглежда не чу. Тя продължи:

— Тази жена е ваша съпруга! И вашата съпруга е Флавия. Миналата изневяра предизвика днешното отмъщение, но това не е свършено, последния дълг не е платен: някога вие тласнехте Флавия в крив път, който я опозори, вие й дължите едно изравняване на сметките. . .

Тя млъкна задушена, със страдалчески вид на лицето си.

— Скъпа моя, каза маркизата, като стана, доста вече, аз ще те отведа. Ела, нощта ще ти даде покой.

— Чувствам се много изморена, признавам си, каза момичето с малко тъжна усмивка. Лека нощ, татко, лека нощ, господа!

Жан стана и като се поклони на Донна Фивмета, каза полугласно:

— Благодаря ви, Донна Фивмета, благодаря ви!

Той не можа да каже нищо повече, и седна пак, гледайки двете жени, които излизаха от салона. Фиамета подпряна на ръката на майка си изглеждаше на бял облак. Нещо чуждо на земята. Не ще ли отлети тя в надземния свят, оставяйки след себе си златните следа от добрите си дела и благородни мисли? . . . Жан чувстваше сърцето си болезнено притиснато, и в този момент той съзна великата любов, която премина през него. Дълбока радост, радост на цялото му същество последва първото притеснение. Повдигайки очи, той видя маркиза и дон Бартоли, които го гледаха, и той чувстваше нужда да каже нещо или да си отиде.

— Как донна Фиамета вижда това далечно минало? Има ли някакъв метод за постигането но това?

— И най-добрия метод не бе достатъчен, ако тя нямаше тия способности, отговори маркиза, усмихвайки се. Не зная точно какво прави тя, за да има такива видения. Това е резултат на дълбоко концентриране.

— А как се представят тези видения? продължи Жан.

— Те се представят във вид на картини. Фиамета казва, че кинематограф може да даде идея за това. Тези картини не са само оживени, но и оцветени. И тя може до наблюдава и най-малките подробности.

— Това е чудна способност, каза Жан.

— Не, това не е способност но е резултат, предизвикан от предишни причини. Не забравяй великия закон: всяка причина произвежда действие. Всеки факт е резултат на причина.

Маркизата сега влезе. Главата й бе пълна с мисли. Дон Бартоли и Жан станаха да се сбогуват. Когато маркиза посегна да позвъни за да донесат шапките и мантиите им, Жан го хвана за ръката.

— Слушайте драги, маркизе, слушайте, госпожо, трябва да ви призная нещо. Не зная защо скрих истината от вас. Не съм бил прав. Донна Фиамета каза истината. Аз съм женен. Моята съпруга ми изневери и аз поисках развод. Дъщеря ви точно описа последния разговор, който имах с нея.

Приет, преценен. какъвто съм у вас, тук в този салон, дето имахме толкова много разговори, трябва да ви кажа, какво е моето сегашно състояние. Би трябвало отдавна да сторя това по много причини. Моите редовни посещения може би са породили предположения . . .

(Из романа „Съдбоносен дълг“

от Лионел Далзас

[Ани]

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Движение в природата

(из неделната беседа „Движение в природата“ – 2. V. 1943 г.)

Ще говоря за един предмет който с достъпен, понятен на хората. Това е движението в природата. Обикновено, в миналото и сега, на него се е обръщало твърде малко внимание. Всеки казва: това е нещо е естествено. Под думата естествено движение, аз разбирам, че в света има три закона, които регулират това движение: първо, движението в природата има разумен произход, то идва като резултат на един разумен потик. Второ, туй движение трябва да засега всички хора и неща хармонично, то не трябва да бъде в противоречие с живота. И най-сетне, то трябва да дава добри резултати.

Ако светлината не се движеше, тя щеше да бъде недостъпна за нас. Ако звукът не се движеше, ако неговите вълни не влизаха в нашите уши, ние нямаше да чуваме, речта щеше да остане за нас непонятна. Ако храната която дъвчем, не се движеше, ако тя би останала на едно място, човек не би могъл да се храни. Някой път някоя хапка се заинати, не иска да влиза вътре и човек се задушава. Често и хората страдат от заинатяване. Те казват: не искаме да се движим, не искаме да възприемаме новото. И тъкмо тогава идат най-големите страдания в света.

Човек може да се заинати да не мисли, защото и мисълта е движение. Човек може да се заинати, да не чувства, а и чувството е движение. Волята също така е движение. Само че волята се занимава с механическите процеси в природата. В движението на волята разумността е отвън.

Трябва да знаете, че никога не можете да изразите една красива мисъл, едно красиво чувство, една красива постъпка без едно красиво движение.Туй е невъзможно. Когато ние говорим за идеална красота, разбираме туй съчетание на красивия ум. красивото сърце и красивата воля. Тогава имаме едно красиво лице и хората казват: този човек е красив. Това е хармоничното съчетание. В красотата има три качества: светлина, топлина и ритъм. Умът придава на движението светлина, сърцето му придава топлина, а волята му при да за ритъм. Във волевите движения има ритъм. Някой път този ритъм е низходящ, или. казано другояче, той бива от периферията към центъра, или от центъра към периферията, т. е. движение надолу или нагоре. Значи, имаме низходящи и възходящи движения.

Аз съм срещал много учени и религиозни хора, главната спънка за които е в неправилното движение. Те не знаят как да си движат езика. А ако не знаеш как да си движиш езика, ще си създадеш големи неприятности. За изяснение на това ще ви кажа следния анекдот: един българин изпратил сина си във Франция да се учи. Един ден той получил писмо от него, с което син му искал пари. Понеже бащата не знаел да чете, минавайки покрай един касапин, той му казва: момчето ми пише нещо, виж какво казва в това писмо. Касапинът взел писмото и прочел много грубо: татко, да ми изпратиш пари. — Виж го ти, казал бащата, иска да ми заповяда. Няма да му пратя. След това минава покрай един хлебар и него помолва да му прочете писмото. Хлебарят прочел меко: татко, моля те да ми пратиш пари. — А, тъй ли? Моли се значи. Тогава ще му пратя.

За човека е естествено да говори меко. Да говориш грубо, това е болезнено състояние. Цигулар, който свири хубаво, е майстор, онзи. който свири грубо, не е майстор. В него музиката не е развита.

Някой казва, че не може да ходи правилно. Гледам, религиозни хора, ходят като биволи, кретат. Човек, който стъпва на петите си, като че тресе цялата земя, той не може да бъде религиозен, не може да има любов към Бога. Като влиза в една къща, той трябва да върви леко, никой да не го усети. Съзнание трябва. Българинът, особено, обича да стъпва на петите си. А с удрянето на петите се губи голяма част на енергията. Излишна енергия се губи. В грубите думи се харчи също така много енергия. И в грубото ходене се харчи много енергия. А природата изисква енергията да се пести, защото мъчно се добива. Веднъж изхарчена, енергията не се добива лесно.

Един учен човек е направил едно изчисление, според което, за да се добие един грам от първичната материя, от която е бил създаден света, трябва всички фабрики на земята да работят три хиляди години. Но с този грам вие можете да направите чудеса. Ако имате този грам всичко можете да направите.

Някой мисли, че хубавите работи лесно се добиват. Не, не се добиват лесно. Човек, който не знае как да се движи, който не знае как да управлява ума си, който не знае как да управлява очите си, обонянието си, слуха си, езика си, краката си, ръцете си. какво може да направи той? Като стане сутрин от леглото си, той казва: все ми е едно на коя страна спя. Не е така. Умните хора никога не спят на гърба си. Който спи на гърба си волевите нерви се притискат и човек не може да диша свободно. Свободните, разумните движения са, които дават потик на ума, на сърцето и на волята. Те са основа на здравословното състояние на човека.

Мнозина лекуват охтиката по различни начини, но няма по-добро лекарство за нея от волевите движения, от потика, на ума и сърцето. Разумните движения, продиктувани от волята, от ума и сърцето, могат да излекуват охтиката само за няколко месеца. Охтичавите хора умират обикновено от страх. Те не знаят, че човешкият ум е една толкова силна батерия, която най-добре може да им помогне. Умът на човека представлява такава грамадна сила, която изтича из мозъка, че ако съзнаваме това и ако изпратим това електричество, чрез съзнателно волево усилие в дробовете си, всички микроби ще бъдат премахнати. С тази мозъчна енергия човек може да се освободи, само да не е страхлив. Страхът е, който парализира човека. Човек, който иска да се лекува, трябва да бъде без страх. Но ще кажете: дали Господ иска това? — Господ иска да бъдем живи. Той не се нуждае от умрели хора. Той иска живи хора. Господ не се интересува от стари хора. Той иска млади хора. — Ама остарях. — Остарял си, защото не знаеш да се движиш. Това остаряване се дължи на внушението, което редица минали поколения са оставили във вашия ум: остарях, остарях. Под думата „остаряване“ разбираш по-малко да се движиш, искаш другите да ти помагат, това донеси, онова донеси, вода донеси, хляб донеси, а ти стоиш на стола. По едно време краката почват да се свързват. Казваш остарях. Някой път старият човек трябва да се сплаши, за да се подмлади. Като го стреснеш, подмладява се.

Преди години вестниците предадоха един факт. В една болница в Южна Америка имало двама паралитици, които вече двадесет години били там. Те си казват: „Тук ще умрем.“ Лекарите ги изоставили вече като нелечими да чакат смъртта си. Веднъж една голяма змия от рода на боата, влязла в града и като я подгонили от всички страни, за да се избави, влиза в болницата и се вмъква в стаята на тия паралитици. Като се показва в стаята им, те забравили, че са паралитици – и бързо се намерили навън. Като видели змията, избягали навън. После казали: „Благодарим на Господа, че пратил тази змия да ни излекува.“ Това именно аз наричам страх Божий. Страхът Божий се състои в това да забравиш препятствията и да кажеш: имаш право да ходиш, да се движиш. Ти трябва да знаеш, че не си осъден да страдаш и че можеш да се освободиш.

Тези са практически правила, който всеки трябва да приложи. Сега по някой път вие вървите и казвате: не мога да ходя. То е едно самовнушение. Когато хипнотизират човека, може да начертаят пред него една черга с тебешир, и като дойде до нея, той не може да я мине, счита, че е голяма преграда. Това е хипнотизация до трета степен. Щом мине в четвърта, пета степен, освобождава се от туй състояние, от тази илюзия.

Ние, съвременните хора, и целия свят сме се спрели на третата степен на хипнозата. Всички казват: не може. Сега трябва да дойдат четвъртата и петата степен. Някой казва: Аз съм сиромах човек. То е илюзия, че си сиромах. — Болен съм. - Ни най-малко не си болен. Аз съм привеждал този пример, и сега ще ви го приведа. Един американски богаташ, милионер. много богат човек, ял, пил, ходил по всякакви удоволствия и, като опитал всичките блага хванала го ипохондрия. Като опитал всичко в света, нямало какво повече да го интересува. Той изгубил всякакъв интерес към каквото и да било, и намислил да се самоубие. Но бил страхлив и все не се решавал. Той ходил при много лекари и най-после отишъл при един лекар в Ню Йорк, комуто казал: ти си последния лекар при когото отивам, и ако ти не ми помогнеш, ще се самоубия! Лекарят му казва: аз ще ти помогна, но с условие, че ще платиш 50,000 долара - те са пет милиона български лева доста голяма сума — Но ще направим договор, че какъвто метод употребя, няма да протестираш за начина, по който ще те лекувам. Онзи му казва: готов съм, стига да ме излекуваш, няма да протестирам за нищо. Отива в болницата и лекарят казва на хирурзите да отрежат крака му на 20 см. от коляното: като се събужда от упойката, той вижда крака си отрязан и почва да крещи: осакатихте ме. Едно време аз яздех на кон, ходех по балове да играя, посещавах концерти, разни представления, на разходки ходех, а сега какво ще правя? Той почнал да ругае хирурга. Ругал го цяла седмица, а после започнал да плаче. Най-после казал, или да го извадят от това положение, или да го убият. Направили му тогава отличен гумен крак, приспособили го и той можел да ходи с изкуствения си крак. От тогава насетне той вече никога не помислил да се самоубива и не считал, че няма смисъл да се живее.

Вие трябва да знаете, че природата употребява този метод спрямо хората.Когато тя им е дала всичко, а те не само че не са благодарни, но не оценяват никак тези блага които имат и са недоволни, тя слага в ход страданията. Страданията не са нищо, освен средство да ни възвърнат към правия път на движението ни Някой изгуби правия ход, като стане кахърен, той се навежда, свива гърдите си, започва да се образува кривина на гърба му. Той гледа към земята, че какво ще добие от земята? Нищо няма да добие. Ще гледате към слънцето. Старият и на 120 години като стане, да бъде като свещи прав. Младата мома, старият човек, свещеникът. Учителят, като свещ прави трябва да бъдат. Щом като се изкривиш . не можеш да приемеш светлината правилно, не можеш да приемеш силовите линии на волята си.

Сега като ме слушате, не обръщате внимание вие как ходите, но този и онзи как ходели. Аз съм наблюдавал мечката как ходи, вълкът как ходи, кучетата, котката птиченцата, щъркелът как ходят. Наблюдавал съм славеите като ходят. Всички те имат различни начини на движение. Каква е разликата в движението? Преди всичко, ако няма ритъм, туй движение не е правилно. В ритъма има известна хармония, необходимо е ума да присъства във всяко движение. Отиваш някъде — в туй движение трябва да присъства и ума ти, да вземе участие и сърцето ти, да вземе участие и волята ти, тогава това движение е благословение. Ти се движиш в един свят, който Бог е създал, затова има какво да гледаш. Гледаш едно дърво, което Бог е създал, гледаш едно облаче, което Бог е създал, гледаш слънцето, което Бог е създал, възприемаш светлината му. Тия неща са станали за вас много обикновени.

Вие казвате, че светлината се движи бързо. Светлината се движи разумно. Колкото по-бързо е движението, толкова по-разумно е то. Светлината за нашия свят е най-голямата бързина. Какво ще кажете, ако ви кажа, че в другите светове има движение три квадрилиона и шестстотин милиона км. в секунда? За такова едно движение този обширен свят е само една разходка. Учените казват, че от далечните слънца на вселената светлината идва до нас за петстотин милиона години, а за туй движение е само една разходка. За него няма далечни места. Някой хора мислят: как така Господ може да бъде навсякъде. Да, Бог е навсякъде, в един момент Той присъства в цялото битие. Той се движи толкова бързо, че никой не може да забележи това движение. Ние ще благодарим, че той може да се движи така бързо, защото в тази бързина е неговата сила. Туй, което се движи най-бързо, то е най-разумното в света. Туй, което се движи най-бързо, то е най-любещото и най-свободното. Бързината дава свободата, дава светлината, дава топлината, дава и живота. Туй движение дава живот, знание и свобода на хората.

Сега някой казват, че Христос пак ще дойде. Ако аз веднъж премина през опитността на Христа, има ли нужда втори път пак да минавам? Има ли нужда Христос да умира втори път? Трябва да се прекъсне със старите вярвания и движения. Когато Христос дойде на земята, движенията на хората бяха много лоши. Да се движиш в един свят, в който хората не те обичат, няма по-тежко нещо от това. То значи да си натоварен с 100 кг. на гърба и да ти кажат да ходиш право. В един свят на безлюбие всичките хора са тромави. Щом като хората са тромави, има безлюбие. Не се позволява на човека да носи такъв голям товар ма гърба си.

Един ангел гледал как Господ съсредоточил погледа си на земята и внимателно наблюдавал нещо. Ангелът помислил, че Господ е обърнал внимание на някой голям светия. И казал: Господи, моля ти се да ме изпратиш при туй същество, на която ти си обърнал внимание. Ангелът слязъл и видел един идолопоклонник, прегърнал един идол, плаче и се моли на камъка, моли се от сърце и плаче. Господ обърнал внимание на този именно идолопоклонник. Като дошъл ангела, той го научил на правото верую. Казал му: Господ не е в камъка. Светлината, която ангелът му дал, му помогнала и от тогава насетне той се освободил от този идол. Освободете се и вие от вашия камък, който до сега сте прегръщали. Трябва да дойде по един ангел при вас, само така ще можете да се движите свободно. Всеки да ви познава, че носите една божествена идея на светлината, всеки да ви познава, че носите едно божествено чувство, дето любовта присъства, че носите една божествена воля, която произтича от вашата душа. Аз понякога замествам волята с красота. Душата е красива, а който е красив, е мощен. Красотата е резултат на човешката мисъл, на човешките чувства и на човешката воля. То е божие благословение.

Туй, за което ви говоря, наистина не е лесна работа. Училище трябва, учители трябват, много добри учители, пълни с любов. Да ви научи човек да ходите, трябва знание. Да ви заповядва като военен, никак няма да ви научи. Като тръгне той, ти да го гледаш как той ходи, да каже: аз както ходя, така и ти ходи.

Всяка сутрин Бог изпраща по един ангел от небето, който идва, поздравява ви и се връща. Ако вие сте разположени, ако слушате, ангелът остава за по-дълго време, ако любовта е по-голяма, по-дълго време остава. Колкото любовта е по-малка, толкова по-малко време остава. Този ангел, който всяка сутрин идва, той е като изгряващото слънце. Както слънцето изгрева, така и един ангел идва с изгряването на слънцето и носи божието благословение. Ако сте готов, ще ви даде своите наставления, ако не си готов, ще си отиде и на другата сутрин пак ще дойде.

Казвам: използвайте движението на ангела. Движете се. Обикнете Господа, благославяйте Господа, че имате крака, благославяйте го, че имате ръце, за пръстите, за очите, за носа, за ушите, за устата, за ума, за всичко това, което имате, да благодарите. Благодарете, че можете да пеете, да говорите че можете да направите добро. Услужвайте си и се обичайте, това е новия живот. Както ангелите помагат, така и ние трябва да се учим да помагаме. Не да разсъждаваш, но веднага изпълни волята Божия. Може да кажеш, че времето не е добро. Да те не спъва времето. — Светът е такъв. Да те не спъва светът. Ангелите нищо ги не спъва. Идат и си заминават. Да започнем с нашия живот, с онова мощното, което създава света. Мощното в нас е разумния живот. Четири неща са потребни за човека: доброта в сърцето, справедливост в ума, красота в душата, и разумност в духа. Като ги приложи, той е човек на новото. Той влиза в света на новото движение, на новия говор, на новото гледане, на новото служене, чрез което всичко можем да постигнем.

Нека не ни обезсърчава сегашния живот, който имаме. Плодородието на Египет се дължи на реката Нил, която донася кал от планините и го наторява, за да се ражда най-хубавото жито. По някой път и нашия живот донася тази тор. Да не считаме, когато има наводнение в нашия живот, че то е нещастие, не, то е едно благо.

Из беседата държана от Учителя

на 2 май. 1943 год.

София — Изгрев

[Ани]

Буря

Пролазват тъмни облачни кълба.

Притулиха планински върхове.

Стихийна буря ври и за борба

със слънцето стихиите зове.

*

Ту клон пречупен гръмко изпращи,

ту покрив нейде рухне изведнъж.

Засвятка се и тътен изтрещи.

Пустей полето. Руква град и дъжд.

*

Пустеят друми. Само Мъж един

не трепва там, спокойно си върви.

Със вярата на светъл Божи Син

Той думи тайни никакви мълви.

*

Край Него тихо, няма град — парче,

сияние спокойно го кръжи.

Той знае: щом повеля изрече

ще секне бурята, зора ще заблести.

*

Той знае: иде бурята в света

да чисти всеки прашен людски друм;

че бурята е път към красота —

че тя раздвижва дремещия ум!

*

В уречен час Мъжът изрече зов —

спря бурята и само ситен дъжд

ръми, ръми, а слънчева любов

процепи облак плах и грейна изведнъж.

*

И стихват уплах, ропот и тъга.

Души милиони във възторг трептят —

в простора грей трибагрена дъга:

любов и истина, и мъдрост там блестят.

В. С.

[Ани]

НО ТИ ПОЗНАЙ

Неравен път, все този път стръмлив.

Все пропасти и урви и скали;

все този път опасен и трънлив,

и бури, гръм и облаци, мъгли. . .

*

И все тоз вик: Напред върви, безспир,

без отдих нито миг, докрай!

Почивка не очаквай, нито — мир,

ни щастие за себе си желай.

*

А ти, познай, в сърце ти що живей.

Това що грее в твоите гърди . . .

Едничко туй, което ще светели

с безкрайността на вечните звезди.

*

Което е безсмъртно и не мре;

не го досяга жилото на смърт,

и живо е, дори дъхът да спре,

което го страдания не ломят.

*

Познай това, що е било отвек

и пак ще е със тебе на света,

до края чак на земния ти бряг,

и тука и оттатъка смъртта.

Олга Славчева

[Ани]

СВЯТ НА ЛЮБОВТА

На младото поколение, в България и по цялата земя, предстои една велика, свята и трудна задача: да изгради новия свят, който ще бъде свят на любовта.

Ние досега сме живели в един свят, който не може да бъде наречен другояче, освен свят на безлюбието. Безпощадна борба на всички против всички, разединение, неразбирателство, отричане правата на другите — това са характерни черти на този свят, на това общество, което хората са изградили, според досегашните си разбирания.

Страдания, безкрайни страдания, са плодът на това погрешно разбиране на живота и света, според което всеки човек, всяко общество и всеки народ трябва да живеят в непрестанна борба с другите. Ние виждаме плодовете на тази борба, която уж била изисквана и заповядана от самата природа: ужасна мизерия, лишения, глад, липса на най-необходимото за сносен човешки живот, и безкрайни страдания за милиони човешки същества.

Тази мизерия, тези страдания, тези лишения не могат да престанат, защото огромната част от това, което се произвежда от човешкия труд по цялата земя, се изразходва за взаимна борба, за разрушение, за унищожение.

И тази ужасна картина няма да спре, докато хората не престанат да виждат в лицето на своите братя свои врагове. Страданията и мизерията на хората няма да спрат, докато не се откажем от тая разрушителна борба, и не се превърнем в творци на нов живот, на нов свят.

На младото поколение се пада високата чест да стане творец на този нов свят на любовта.

Когато се заловим за изграждането на този нов свят всичко наоколо ни ще запее радостната песен на братството и мира, на единението и любовта, на истинското знание и мъдростта.

Когато се заловим за изграждането на този нов свят, ние ще имаме най-великия, най-силния, най-мъдрия и най-любвеобилния помощник — Бога, Който ще бди над нас, ще ни напътва, ще ни пази, ще ни дава сили и живот, да можем да преодоляваме трудностите, да можем да вървим непрестанно напред. Защото, новият свят на любовта, това е Неговото царство, — това е Царството на Бога на земята.

Мир, Братство и Любов — между всички хора на земята, защото всички са деца на един баща — Бога — това е първата задача при изграждането на Божието царство на земята. И като резултат от Братството, Мира и Любовта ще дойде новият радостен и светъл живот, в който ще има изобилно блага за всички хора по земята, в който ще има светли жилища, хубави дрехи, изобилна, чиста и вкусна храна, високо образование, много и хубави книги, музика, поезия и наука за всички хора, а не само за едно ограничено малцинство.

Защото, когато се решим да изпълним Божия закон и пристъпим на дело към неговото изпълнение, Бог ще ни даде такова непознато досега изобилие. Той ще благослови и награди с такава щедрост нашия труд, че никой няма да остане в лишение. Ще има блага и добри условия за живот за всички хора.

С. К.

[Ани]

ХИРОМАНТИЯ

Наблюдение и приложение

Философския възел безусловно говори в полза ма онзи, който го има. Той показва замисляне и даване сметка за всичко. Със силно развит философски възел, човек може да бъде забележително деятелен, но с условие втората фаланга на големия пръст (мисълта и логиката) да бъде яка, добре развита и дълга. Ала ако тази фаланга е тънка и къса, то при всичката си склонност да разсъждава, у него ще отсъства логиката, защото мотивите му ще бъдат несигурни и той ще изпада вечно в парадокси. Ако при това пръсти му са заострени, то заблужденията му ще бъдат още по-много. Такива хора много зле влияят на младежите. Главната линия у тях обикновено се спуска към лунното възвишение и ако то е развито, то те ще търсят съдбоносните причини във въображението си. Често у такива люде е развит Юпитер и те чувстват силна потребно да блестят и да се хвалят с глупавите си умувания.

*

Мистическия кръст при силно развито юпитерово възвишение и при заострени пръсти показва преувеличена религиозност, която може да доведе човека до екстаз, даже до фанатизъм. При квадратни пръсти този кръст показва умереност и благоразумие в религията.

*

Заострен юпитеров пръст при останалите пръсти квадратни показва наблюдателност, обич към природата, аристократически наклонности, последното е особено силно, ако има и слънчевата линия, тя излиза или от животната линия или от лунното възвишение и образува една бразда на аполоновото възвишение. Значението й е: слава, известност, обич към изкуствата, богатството, протекциите, заслугите. Тя показва още успех в работата.

Дълга по цялата длан сърдечна линия и твърде силно изразено с линии лунно възвишение показва: голяма, даже преголяма сила на привързаност. Следователно и ревност. Много избраздено по всички направления лунно възвишение е признак на потребност от постоянни и безпричинни мъчения. Ако на ръката преобладаващата линия е сърдечната, то сърцето ще предизвика мъката. Ако Сатурновото възвишение е най-много развито, то човек ще се мъчи от честолюбиви стремежи. Ако меркуровото възвишение е най-много развито, той ще страда от страх за работите си и т. н.

Но тези постоянни безпокойства и мъчения могат да бъдат с квадратните пръсти и с дългата втора фаланга на големия пръст (логиката).

Силно развитото марсово възвишение пречи на тези мъчения да се пораждат или пък ги намалява: това е хладнокръвието. покорността и спокойствието, т. е. пасивната страна на борбата.

Венериното възвишение показва: страст в любовта, но може да показва и благородна страст нежност. При добри инстинкти това възвишение показва само добри качества, когато това възвишение е слабо развито всичките други страсти са сухи и егоистични.

Човек със силно развито меркурово възвишение, може да бъде добър адвокат, у него ще има вдъхновение красноречие, но таланта му ще хармонира с формата на пръстите му: Ако е с остри пръсти той ще бъде блестящ оратор, с квадратни пръсти ще бъде логичен и ясен, с лопатовидни пръсти ще увлича себе си и слушателите си; ако пръстите му са дълги той ще обича подробностите и обработването на речите си, а с къси пръсти ще бъде кратък и ще говори изцяло и в обща форма.

Както много меките, така и много коравите ръце показват наклонност към суеверие.

Много меките ръце по причина на физически мързел, който дава широко поле на въображението, всякога и безпогрешно показват човек, който е готов да отиде много далеч с преувеличенията си, ако пръстите са остри показва идеалист, ако са лопатовидни — човек, който обича движението, каквото ще да е.

Люде, които имат много корави ръце (повечето елементарни) по причина на неподвижния си разум, който е подчинен повече на материята и като чувстват долната степен на развитието си, склонни са да се прекланят робски пред всичко, което им е непонятно. Обаче, това определение е вярно само тогава, когато такива люде имат големия си пръст къс. А другите пръсти равни. Късият голям пръст не може да противостои на силно развитото лунно възвишение (въображението). Тежкият и неподвижен ум, за който ясно говори елементарната или корава ръка, прави въображението съмнително, от което произлиза суеверието. Люде, които се занимават със седяща работа, по причина на физическата си неподвижност, имат твърде живо въображение. Така например у шивачите ръцете всякога са меки, пръстите лопатовидни.

*

Никога не разчитайте нито на другарство, нито на постоянство, нито на верност на люде, които имат големия си пръст (палеца) къс. У тях може да има прилив на преданост, те са способни на геройски подвизи, но това е само внезапно и мигновено.

Ад. Дебарол

[Ани]

КАК ДА СЪБИРАМЕ БИЛКИ И

КАК ДА СЕ ПОЛЗВАМЕ ОТ ТЯХ

1. Най-добре е да се ползваме от дивите билки, но и всички градински и питомни растения имат лечебната си сила. В аптеките и дрогериите се продават повече отглеждани лекарствени растения.

2. Билките запазват лековитата си сила само една година. Затова трябва да се събират нови всяка година.

3. Корените на едногодишните растения трябва да се изкопават късно есента през същата година. А корените на двегодишните и многогодишните растения трябва да се изкопават пролетта през второто година, преди разлистването, или ако са твърде нужни, късно през есента на първата година. За употребяване трябва да се оставян, само сочните, плътните, здравите, никъде неповредени кореми. Неароматните корени трябва да се измият и изчистят, а ароматните само до се изтрият със сух чист парцал.

Ако корените са твърде сочни, трябва да се нарежат на филийки, после да се нанижат на връвчици и да се изсушат на сенчесто, ветровито място. Несочните корени се сушат цели. Ако времето не помага за изсушаване, може да се сушат на топлото от печка.

Изсушените неароматни корени се пазят в дървени сандъчета и сухо и хладно място. А ароматните се пазят в тенекиени или стъклени съдове, добре затворени и държани също не сухо и хладно място.

4. Миризливите треви и листата им трябва да се събират докато са млади, сочни, преди разцъфтяването. Пролетното събиране е най-хубавото. Трябва да се берат в ясен, сух ден, след вдигането на росата и до вечерта. Най-добре на пладне. Събраните листа трябва да са чисти, свежи, неувяхнали и да се сушат на сянка, разпръснати на тънък слой върху книга или чаршаф. А събраните със стеблото треви трябва да се свързват на малки снопчета и да се закачат на сенчесто и ветрено място. Най-добре под покрива. Ако тревите или листата не съхнат добре и могат да плесенясат, то до се сушат в стая със запалена за това печка.

5. Цветът трябва до се събира когато се разпуква, защото тогава той е най-лековит. Миризливият цвят трябва да се събира преди слънце, а немиризливият — деня, когато няма роса. Цветът се суши най добре при умерена изкуствена топлина. Миризливият цвят се пази в добре затворени стъкла, а другите в сандъченца и се държат на сухо и хладно място.

6. Семената и плодовете трябва да се събират след пълно то им узряване. Семената се слагат във вода и се вземат онези, които потъват.

7. Корите, висулките и пъпките се събират пролет, преди разлистването. Мъхът и гнилите части трябва да се отстранят, а годните части да се сушат при умерено топлина. Корите да бъдат от млади, здрави дръвчета и от тънки клонки.

8. Приготвяне прахове. Праховете се приготвят от добре изсушени корени, листа и семена на лековитите треви. Най напред трябва да се счукат добре в хаванче, а после по се пресеят през гъсто сито. Едрите части могат ла оставят за варене и пиене на водата, а ситните, за поглъщане и за приготвяне на мехлем.

Прахът трябва да се приготвя когато е нужен. Така е по-лековит. Прахът от лековитите растения може де се слага върху храната, както солта и пипери.

9. Приготвяне на накиси или тинктури. Накисите е по-добре де не се употребяват вътрешно, а да се прилагат само за външно лекуване. А ако се употребяват вътрешно, то да бъде само в няколко капки на бучка захар, три пъти в ден.

Накис или тинктура става като се кисне растението в чист винен спирт 90° няколко дена на топло място. Така се киснат в спирт само онези растения, които съдържат леплив сок, който не се разкисва във вода, а само в спирт.

Приготвяне за пиене. Тревите трябва да се варят от половин час до два часа, а понякога и повече, после да изстинат и да се прецедят през чиста кърпа. Миризливите растения не се варят, а само се обливат с кипнала вода и се оставят да стоят в затулен съд около един час. После се прецежда водата и се пие.

10. Приготвяне на емулсии. Емулсии се приготвят от маслените семена. Семената се чукат в глинен съд, като се налива по малко преварена вода, за да не се замасляват и ги чукат. докато семената се обърнат в каша бяло-млечна. Тогава наливат още вода да стане като мляко. Водата трябва да е възварена. Емулсиите лесно се развалят и затова трябва да се приготвят само колкото за денонощие. Трябва да се държат на хладно и то в студена вода.

11. Приготвяне на мазилки. Гъсти мазилки се приготвят така: разтопят на слаб огън вазелин и като изстине малко, прибавят му нужните целебни треви, стрити на прах, като бъркат сместа постоянно. Ако мазилката е гъста, прибавя се малко зехтин, а ако е рядка прибавя се восък. И мазилките се пазят в добре затворени буркани.

Хр. Досев