Jump to content

Година 15 (22 септември 1943 – 15 декември 1943), брой 312


Ани

Recommended Posts

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 312 - год. XVI.

Севлиево, 22 септември 1943 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 50 лева

За странство – 80 лева

Отделен брой 3 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

По стъпките му! – Сава Калименов

Царството божие на земята – Пламен

Словото на Учителя. Създаде небето и земята. (из неделната беседа – 20 юни 1943 г.)

Суша. (стих.) – Дина Зограф

Великият закон – С. К.

Към нашите читатели – Редакцията

Празниците на природата – В. Пашов

Човек е дух, а не материя – Ст. Тошев

Морковите като храна и лек – Д р Вас. Ив. Ненов

Link to comment
Share on other sites

ПО СТЪПКИТЕ МУ

(Цар Борис III умира в София на 28 август 1943 г. Царува от 3.Х.1918 г. - 28.VIII. 1943 г.)

Гордост е за България и за българите, че имаха такъв цар, какъвто беше покойният цар Борис III.

Днес, когато той вече отмина извън пределите на физическия свят, ние не можем да не се спомним с възхищение и с благодарност светлите черти на неговия духовен образ, който и днес, и винаги може да служи за пример на тия, които идат след него и на всички, които заемат някаква обществена служба.

Той бе пръв, но той никога не счете за унижение да застане на равна нога с последните от своите поданници.

Какво величие и какъв ярък и ослепителен пример за мнозина наши дребни чиновничета и управници (дребни по дух преди всичко), които щом заемат някакъв обществен пост, веднага започват да мислят, че са нещо повече от своите съграждани и да се държат отвисоко с тях.

Той наистина беше най-добрият, най-свободолюбивият, и най-демократичният цар. Той обичаше и пазеше народа си. Той трепереше над живота му - скъпеше всяка капка народна кръв.

И ако в България, през време на неговото царуване, са станали неща, които можем да не одобряваме, то за това най-малко можем да обвиняваме него.

Ние самите сме виновни за всичко. Ние самите, често против неговата воля, сме вършили това, от което би трябвало да се срамуваме. Ние самите (в лицето на нашите ръководни и други среди) не бидейки дорасли до висотата и широтата на неговото съзнание често пъти действахме така, както той не би постъпил и както не би желал да се постъпва.

И като Бог, от висотата на своето всесилие, търпи нас, хората, търпи ни такива, каквито сме си, с всичките наши недостатъци и неразумни прояви и мълчаливо чака времето, когато сами ще можем да извлечем поука от делата си, така и нашият незабравим цар беше принуден да ни оставя да се проявяваме такива каквито сме си.

Защото той можеше да ни заповядва, но не можеше да ни промени. Последното е задача, предоставена преди всичко на самите нас. И то е много по-важно и по-съществено от първото. Не отвън, а отвътре, не по външни заповеди, а по собствено желание и съзнание ние трябва да се изменим - себе си и своите прояви.

И единствената истинска почит и благодарност, единственото истинско уважение към неговата светла памет - това е да вървим по стъпките му, да следваме примера му, да изпълним волята му, която всички знаят.

В тия бурни и съдбоносни времена, нека останем верни на завета му.

Той се бори за България. Той пази народа си тъй, както истински баща пази любимите си деца. Той се пожертва за нас.

И каква по-голяма почит, какво по-голямо уважение и благодарност бихме могли да имаме ние към Него, освен това - да продължим Неговото дело?

Думите нямат значение. С делата си ние трябва да го славословим: като вървим по неговия път.

И нека никой не мисли, че нашият велик, нашият мъдър и любящ цар е изчезнал напълно, че от неговото съзнание, от неговата мисъл и неговата воля нищо не е останало.

Не! Той е жив и днес, и може би много повече, отколкото преди, защото е свободен от физическите ограничения. Той бди денонощно над нас, следи всичките ни постъпки, знае всичките ни помисли, всичките ни колебания и изкушения.

И днес той ни пази. И днес неговото крило е простряно над нас. И днес той изпълнява дълга си към народа си, защото тази задача му бе поверена от Бога.

Но той живее и в сърцата и душите на милиони свои поданници, които горещо го обичат и чийто глас, чието съзнание, чиято воля трептят непрестанно в един зов, в една мисъл, за едно изискване към неговите заместници:

Вървете по стъпките му!

Пазете завета му! Изпълнете волята му! Защото нищо по-хубаво от това не можете направи, нищо по-хубаво от това не можем да очакваме и да изискваме от вас.

Нека неговият дух осени вашият дух, нека неговата воля изпълни съзнанието ви, нека неговата любов към народа продължава да гори във вашите сърца.

Да почетем неговата памет, като вървим по стъпките му!

Наистина, едва днес, когато го изгубихме, ние окончателно и истински го намерихме. Едва днес ние разбираме - кой бе между нази и кому трябва да благодарим за неоценимото благо, от което се ползваме. Защото той беше добър проводник на Божията Воля — да се запази народа ни.

Затова, никой никога не ще изтрие от сърцето на българския народ спомена за неговия любящ и мъдър Цар-Баща.

И никой не може да спре думите, които хиляди уста, в безмълвно благоговение пред неговия светъл образ, непрестанно шепнат:

— Великий, светлий, добрий, благородний Царю, не ни оставяй в тия тежки времена - стопли сърцата, просветли умовете и подкрепи волята на твоите заместници — да могат да следват твърдо и неотклонно избрания от тебе Път.

— Великий, светлий. добрий, благородний Царю, там, от сферите на Духа, както и докато беше тук, на земята, пази ни, както ни пази до сега, води ни, както ни води до сега, учи ни, както ни учи до сега със своя дивен пример.

Великий, добрий, благородний Царю, поклон пред светлата ти памет.

С. Калименов

Link to comment
Share on other sites

ЦАРСТВОТО БОЖИЕ НА ЗЕМЯТА

Мнозина с учудване ще зададат въпроса: как, нима днес, нима сега, в тия времена, когато земята се тресе от топовните гърмежи и когато човешката кръв се лее обилно, като река, по земята, нима днес ще говорим и ще сочим пътя към Царството Божие?

Нима още не са изгаснали надеждите, нима още съществува вярата в доброто, в истинското добро, вътре в човека, нима още не сме се отказали от стремежа да работим за нещо, което за мнозина „никога не е било и никога няма да бъде?“…

Нима, най-после, не е извънредно преждевременно да се говори за това, което може би е отдалечено от нас в хилядолетията на бъдещето?

*

Колкото и далечна да е целта, колкото отдалечен да е идеала, колкото и трудно да е неговото постигане, ние трябва да хванем пътя към него.

Ние днес, още днес, трябва да опознаем този идеал, да му изградим олтар в душите и сърцата си, да научим пътя, който води към него и да изпълняваме своя дълг, като му служим според силите си.

Наистина, идеалът е далече, но дори и съвсем близко да беше, ние никога не бихме го достигнали, ако не се движехме към него.

Ние сме длъжни да хванем правия път и да се движим към него, а останалото не е наша работа. Защото само Бог знае, само Бог вижда какво ни предстои, през какви изпитания ще минем и кога какво ще достигнем.

Пътят обаче е начертан от Бога. От Неговата ръка е начертан пътя, който води от земята към Небето, пътя, по който ако вървим, ще превърнем земята в небе.

Като огнен стълб нощем и като светъл облак денем, непрестанно пред очите ни блести този път - начертан и сочен ни от Него.

Ние можем още да се двоумим, ние можем да се противопоставяме, ние можем да отричаме - обаче, ние не можем да се борим с Бога!

Да мислим, че ще можем да наложим нашата човешка воля и нашите човешки разбирания срещу волята и разбиранията на Бога, това е само наше, човешко, жалко и смешно схващане.

„Бог, който е направил света, ще изпълни думата си!”

Ние няма защо да се съмняваме в това. Жалки и смешни ще бъдем, ако се съмняваме.

Божието обещание не може по никакъв начин да се сравнява с човешките обещания и думи. Това, което е казал Бог, ще стане.

Ето защо, не са празни бълнуванията, не са откъснати от света на реалното видения на нашите стремежи, нашите усилия, нашите идеали за Царството Божие на земята.

Не! Всичко човешко ще премине, ще отмине и изчезне. Като прах, като дим, ще се развее по света, ще изчезне като нищо, и само Завета на Бога ще остане нетленен, в сърцата, в душите и в живота ни, и само върху Божият План, върху Божието предначертание никой и нищо не ще хвърли и най-слаба сянка.

Защото, ще изчезнат, о, хора, всичките наши днешни „реалности”, на които единствено разчитате, които ви се струват единствено действителни, и върху които мислите, че сте укрепени като върху скала, неуязвими и сигурни. И само образа и реалността на Царството Божие на земята ще останат все тъй пленителни, все тъй действителни и излъчващи непобедима сила, както когато са излезли от съзнанието на Бога.

Човешкото ще отмине, а Божественото ще пребъде!

Това е съдбата, това е бъдещето на света! Това е волята Божия!

А който иска да се бори с Бога, да се противопоставя на Неговата воля, той е повече от безумец.

Ще бъде пометен, както прахът бива пометен по кръстопътищата на света от буйните вихри.

За да знаят и помнят всички, че ние, хората, не можем да се борим с Бога.

*

Да служим на Бога, след това на ближните си, и най-после на себе си! - в това се състои пътя към Царството Божие на земята.

Да станем служители на великия и свещен живот, който Бог ни е подарил - това е нашата задача, която Бог ни възлага.

Да обичаме - да обичаме с тръпка на Божествена чистота и безкористие и да превърнем нашата обич в дела - ето как ний ще работим за идването на Неговото Царство.

Ние, днес, можем да бъдем несъвършени. Ние, наистина, всички сме такива. Кой повече, кой по-малко. Но това не ни освобождава от нашия дълг към Бога, към ближните ни и към самите себе си. В борбата с нашите недостатъци е залога за нашата вярна, истинска, резултатна служба на Бога, на близките си и на себе си.

Ние трябва да растем, за да можем да служим. Ние трябва да бъдем здрави, за да можем да служим. Ние трябва да събираме и да имаме сили и средства, само затова, за да можем да служим.

Всичко друго е лишено от съдържание и смисъл. Всичко друго е служба не Богу, а Мамону. И ние само си въобразяваме, че от него ще извлечем някаква трайна, действителна полза за себе си.

Учителят казва: „Този, който иска да иде на небето, който се готви за небето, трябва да почне от земята”.

На небето не приемат такива гости като нас. За да влезем в царството небесно, трябва да се подготвим на земята - трябва да станем съвършени.

На земята ние винаги имаме възможност да почнем. Земното училище е подготовка за звездните обители на Бога.

Това е смисъла и необходимостта от осъществяването на Царството Божие на Земята. То е мостът, по който единствено можем да минем, за да отидем в царството на небесата.

Нека тия думи не ни се струват отвлечени. Това са реалности, които отблизо ни засягат. Това е нашият, уречен ни от Бога път, по който ние, въпреки всичко, ще минем.

*

Всеки носи Царството Божие в себе си. Освен като служене, то може да се определи и като непрестанна благодарност за всичко, което ни се случва и което имаме, и непрестанна радост от живота. Непрестанна песен сгрява душата и сърцето, непрестанна песен се излъчва из устата на този, който е тръгнал по пътя към Царството Божие.

Достатъчно е да пожелаем истински, и Бог ще ни посочи Пътя, и ще ни научи как да вървим по него.

Царството Божие е колкото далече, толкова и близко. То може да бъде достигнато и днес, а може да бъде отдалечено и в безкрая на вековете и хилядолетията. Това зависи само от нас. То моментално може да изгрее в душата ти. Потърси го!

Идва вече Царството Божие на Земята.

Учителят дойде да ни донесе тази свещена и сладка истина.

То идва първом в сърцата и душите на най-будните.

А утре по всички части на света ще чуят гласа на Бога.

И ще пробудят готовите души.

И ще тръгнат по светлите стъпки на Тогова, който и днес стои разпнат на кръста на човешката жестокост и тъпота.

И ще започне изграждането на Царството Божие на земята.

Затова дойде Учителят!

А Българският народ е пътят, чрез който ще се разлее светлинната на Царството Божие върху всички останали народи.

Българската земя е разсадника, в които ще бъдат отгледани чистите Божествени семена, благодатните плодове, които ще насадят царството Божие по всички други части на света.

Българското слово ще блесне като огнен меч и от всички страни и народи ще се стичат гладните и жадните да черпят от неговата светлина.

Защото Бог, който е направил света, ще изпълни думата си.

Пламен

 

Link to comment
Share on other sites

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Създаде небето и земята

(из неделната беседа „Създаде небето и земята“ – 20. VI. 1943 г.)

Понятията за вселената в Стария и Новия завет са различни. Когато Мойсей е писал своето откровение, човечеството е било в едно състояние. Когато Йоан е писал, човечеството е било в друго състояние.

Ние, всичките съвременни хора, сме в едно голямо стълкновение. Някои казват: „Едно време хората живееха по-добре“. Едно време като едно време, а днешните времена — като днешните времена. Ние предполагаме, че хората едно време живееха по добре. Пък някои мислят, че сега живеем по-добре. Обаче и едно време са живели добре, и лошо са живели. До едно време европейските народи живееха сравнително добре. Сега някаква болест ги е хванала, и всички боледуват. Една чума е минала през Неапол и за 24 часа има 10,000 души измрели. Казвам: чумаво време. Стане земетресение. Кой е виновен? Дойде някоя буря, съборят се къщите, кой е виновен? Кой ще съди бурята, кой ще съди земетресението? Бият се хората, — кой ще ги съди? Тия неща са извън човешкият порядък. Ние не можем да съдим едно общество, един народ или човечеството, за престъпленията им. Един народ може да създаде закон да съди човека за някое малко престъпление, но един народ, ние, хората, не можем да го съдим.

В природата, обаче, има закон, по който и народите биват съдени и осъждани. Много народи са изчезнали от лицето на земята. Много допотопни животни са изчезнали като ненужни. Природата казва: няма за какао да живеете. Има мамонти, които са изчезнали от физическия свят, но желанията да бъдем големи като мамонта, да бъдем богати, още живеят в нас, в ума ни, в сърцето ни.

„В начало Бог създаде небето и земята. А земята беше неустроена и пуста“. Значи, когато искаме да направим някое добро, често в нас се явяват противоречия. Апостол Павел се оплаква, че като искал да направи добро, лошо излизало. У нас, в. нашето съзнание, има нещо останало от първичния потик, когато се е създавала земята от тази. материя. Та сега всичките наши несрети се дължат на този първият потик на не организираната материя. Ние сме създадени от Бога но има закон, и този закон постоянно ни моделира. Следователно, безпорядъка на земята се дължи на този първичния потик. Кармата, това е неустроения живот, който сега се устройва. Небето, това е дихармата, това е благодатта. Небето е място за Бога, земята е място за човека. Човешкият свят е неуреден. Засега дълги години ще бъде така, докато се уреди. Като се уреди, тогава ще дойде Царството Божие така, както е горе на Небето.

В Господнята молитва се казва: „Да се освети името Ти, да дойде Царството Ти, да бъде волята Ти, както на Небето, така и на земята“. Сега името Божие на земята не се освещава, и закона Божий не се освещава и волята Божия не се изпълнява. Има човешки закон, но човешкият Закон не е в състояние да преобрази света. Роденото от плътта, плът е, а роденото от духа, дух е. Според буквалното разбиране, човек умира. Обаче, „Бог не е Бог на мъртвите, а Бог на живите“. Не е на неорганизираната материя, а на организираната. Значи, Бог започва да организира материята, като организира земята. Туй организиране става сега.

Защо трябва да се проповядва истината на хората? За да се организират. Хората не са свободни, трябва да се даде свобода. Хората нямат светлина. Трябва да се даде светлина.

Небето, това с Любовта, която се изявява сега на земята. Някой казва: „Да идем да живеем в оня свят“. Оня свят, това е любовта. Имаш любов, има оня свят, нямаш любов, няма никакъв свят. Ти си в този порядък, в този свят на безпорядъка.

Сега вие казвате: В оня свят ще се познаваме ли? — Ти в любовта ще се познаваш. Ако в любовта познаваш хората, и на земята ще ги познаваш Ако тук не ги познаваш, и на земята не ще ги познаваш. С любов навсякъде ще те познават, без любов никъде няма да те познават.

Сега някой пита: Ще бъда ли аз щастлив? Щастието с нещо много материално. Ти не можеш да бъдеш щастлив в един духовен свят. Можеш да бъдеш щастлив само в един материален свят. Щастието, така както го разбирате вие, е несъвместимо с духовния свят. За да се преведе щастието в духовния свят, човек трябва да има абсолютно справедливи постъпки и после, във всеки един момент да изпълнява всички неща от любов, без никакво принуждение. Този човек има една блага усмивка към всички — като ги погледне, усмихва се и му е приятно, че ги вижда. Той е готов да помага на всички, без никаква заплата. Това е духовното щастие. Тук, на земята, не е така. Тук на земята трябва да имаш един апартамент от 4-5 етажа или 25 етажа, както е в Америка, в големите здания. Ако имаш 3-4 апартамента, ще бъдеш богат. Ако имаш земя 300-400-500-1000 декара, ще си щастлив.

Един американец отишъл в Европа да взема уроци по музика от един професор. Професорът му казва: Моите уроци са много скъпи — 10,000 долара един урок. Американецът му плаща единия урок. Професорът му казва: Да ви дам втори урок. — .А, не, достатъчно е. Че 10,000 долара, това са близо един милион лева.

Казвам: Бъдете внимателни, защото уроците на природата са много скъпи. Често някой казват: Искам да видя Христа. Много скъпо е. Ти не можеш да видиш Христа както на театър — да платиш и да го видиш. — Искам. Че искаш, то е друг въпрос. Тази работа с искане не става. Ти не можеш да видиш Христа, ако Той не иска да те види. Следователно, трябва две неща да съвпаднат — да има желание Той да те види и ти да имаш същото желание: Ако в Него има желание да те види, пък в тебе няма, пак не можете да се видите. Казваш: Искам да Го видя. Може ако и Той иска да те види. Ако в тебе има любов и в Христа има любов, ако Христовата любов и твоята любов съвпадат, може да се видите. Без тази любов не може да се видите. Казвате: Аз се моля. — Оставете вашата молитва. Да се молиш е друг въпрос. То са човешки работи. В Божествения свят нещата съществуват по единствената причина на Божествената Любов, на Божествената Мъдрост и на Божествената Истина

По три причини можеш да добиеш някое нещо: извън любовта в Божествения свят нищо не можеш да придобиеш. Извън мъдростта нищо не можещ да добиеш, и извън истината нищо не можеш да добиеш. Когато говоря за истината, имам строго определено понятие, което съм проверил и което зная. Без истина ти нищо не можеш да придобиеш в света, целият ти живот на земята ще бъде едно нещастие за тебе. Без мъдрост целият ти живот ще бъде нещастие. Ти ще съжаляваш че си роден. Без любов пак ще бъдеш нещастен. Защо трябва любов, за да бъдеш щастлив? — Без любовта не може да има живот. В обикновения живот всеки твой ден ще бъде като на човек осъден на смърт, който всеки ден чака да изпълнят присъдата, да го обесят. Знаеш какво мъчение ще бъде цяла година да очакваш присъдата, последния си час.

Чудни са хората, които казват: като дойде Христос, какво ще ни научи? Христос не е едно човешко понятие. Христос е едно Същество, което има връзка с всички разумни хора на земята. С глупавите хора Христос няма никаква връзка. Сега вие чакате Христос да дойде на земята. Той няма да дойде и не може да дойде по начина, по който вие Го очаквате да дойде. Оставете вашите понятия за Христа. За Христа има доста картини във всяка църква. Има икони и за Христа и за света Богородица, целуват ги. То е друг въпрос. Единственият истински Христос е този, който слиза при нас всекидневно от небесата. Това е светлината, която слиза. То е светлата човешка мисъл, която обитава човешките умове. Това е Христос. То е един вътрешен процес, не можеш да го изнесеш навън.

Вие искате да видите Христа, казвате: Ето Го! Ето Го Христос! Такъв Христос няма То е сянка. Това са картини написани. Това са въображаеми неща. Мене ми е чудно, че толкоз години вие търсите Христа и сте нещастни. То не е съобразно с вярата, която имате. Или малко ви е дадено от любовта или много ви е дадено. Има майки, който хранят децата си 5-10 пъти на ден. Така те развалят децата си. 3 — 4, до 5 пъти е достатъчно. С туй пресилване ще осакатиш този човек. Ако вас ви хранят със захарин, в него няма никаква хранителност. Благите думи са забавление. Казвате: Ти ще бъдеш спасен, Господ мисли за теб. Това са заблуждения. Господ мисли за тебе, ако ти мислиш за Него. Ако ти постъпиш добре, и Той ще постъпи добре. Ако ти си добър, и Той ще бъде добър. ако ти си щедър, и Той ще бъде щедър, но ако ти си скържав, и Той ще бъде скържав. Ще постъпи точно тъй, както ти постъпваш. Казваш: Ама аз съм еди-кой си. Тия имена, които и да са, за Бога не важат. Дали ти си роден княз или просяк, или какъвто и да е, то са безразлични работи за Него.

Всички съвременни хора сме станали много упорити, своенравни — искаме да уредим преди всичко нашите работи. Че Бог не ни е пратил да уреждаме нашите работи. Има време и за това. Ние сме дошли на земята да уредим преди всичко нашето отношение към Бога — да послужим преди всичко на Бога. Да послужим на цялата вселена и на цялата слънчева система. Ще кажете: какво се нуждае слънцето от нас? Вие тогава имате детински възгледи. То е все едно да кажете: „Защо ми е „до“? — Някои песни започват с основния тон „до“. Вие казвате: „Не ни трябва „до“. Туй „до“ не само в началото на песента ще го срещнеш, но и във втората октава и в третата октава, на много места ще го намериш този тон „до“. Ако не знаеш да вземеш вярно този тон „до“, каква песен ще изпееш?

Някой казва: Мене музика не ми трябва. Вие не разбирате какво нещо е музика. Музиката е една мощна сила в света, която работи със седем принципа. Първият принцип е „до“, потик на движението от долу нагоре. Против този принцип нищо не може да устои. Като влезе едно семенце, където и да е, ще израсте и плод ще даде. Вторият принцип е „ре“. Този принцип върви по праза линия. Човек, който не може да вземе добре „ре“, той не е прав човек, той не знае какво нещо е правото. Един човек, който не знае да пее „ми“, няма обхода той не знае как да се обхожда. Затова този човек да вземе да учи „ми“ — ден, два, три, четири, докато научи да го взема вярно. Като се научиш да вземаш вярно тона, ще знаеш как да се обхождаш. Казвате: Той е разпилян човек. Той не знае да взема „фа“. Ще се извинява, че бил нервен, това било, онова било, — той не знае „фа“ да пее правилно. Ако не знае как да се облича, ако е грозен, той не знае „сол“ да вземе правилно. Ако не знаеш да вземаш „ла“ добре, няма да разбираш истината. Щом познаваш истината, всичките хора навсякъде ще те познават, всички ще бъдете в акорд. Всеки от вас е създаден по известен тон, всеки си има своя тон.

Сега като ви позоря, във вас се заражда мисълта — дали това е вярно. Какво ще бъде, ако аз не зная да пея? Без пеене ти не можеш и да мислиш. Без песен ти не можеш да чувстваш, без песен ти не можеш да се помръднеш. Всяко помръдване е песен. Не само ти да пееш, но цялата природа да пее. Ако престанеш да пееш, ще замръзнеш. Когато ние сме здрави, това показва, че всичко около нас е хармонично. Щом изчезне тази хармония, започваме да чувстваме болки в краката, болки в гръбначния стълб, главоболие. — Какво трябва да правим? — Ще вземеш основния тон на любовта. Ако не го знаеш, ще го намериш. Ще вземеш основния тон на Божията мъдрост, ако не го знаеш, ще го намериш. Ще вземеш основния тон на истината. Аз да ви ги кажа: „До-ми-сол-до“. Трябва да ги знаете.

Що е „до“? — Тон на любовта. Що е „ми“? — Тон на мъдростта. Що е „сол“? — Тон на истината. Според мен, те са основните тонове. Гдето и да ходя, аз казвам: „До-ми-сол-до“. Като кажа „До-ми-сол“, това значи, че зачитам закона на Любовта, закона на Мъдростта и закона на Истината. Вие казвате: Без пеене не може ли?

Ако можете да пеете, ако можете да изпеете тия трите тона. веднага Небето ще се изясни. Сега не зная колко време трябва да пеете, и пак небето няма да може да се изясни. Казвам: любовта е необходима, за да могат да израснат Божествените неща, кои го са вложени в нас. Има Божествени неща, които са вложени, и ако не почнете да пеете, още малко време има, тия неща ще вкиснат. И после ще страдате.

Помнете едно нещо. Има един народ о света, който може да ви служи за пример: Днес гонят евреите. Туй гонене ще дойде и върху другите, и другите ще го опитат. Защо страдат евреите? Еврейският народ сграда, понеже прие Мойсея, прие пророците (някои от тях избиха), но като дойде Христос, не Го приеха. Казаха му: Ти си един самозванец. И 2000 години им се показва — самозванец ли беше Христос. Това е едно Божествено дело. На какво основание еврейският народ не прие Христа? Учението на Мойсея прие, учението на пророците прие, а учението на Христа не приеха.

Казвам: туй, което аз ви говоря, бъдещето ще покаже неговата истинност. Ако аз говоря това, което не е вярно, аз ще понеса последствията. Ако това. което говоря, е вярно и вие не го приемете, вие ще понесете последствията. Не само вие, но и хиляди поколения след вас. Вие казвате: „Туй не е така. Кой е той?“ — Бъдещето ще покаже, аз няма какво да казвам. Аз оставям любовта да говори за себе си. Аз оставям мъдростта да говори за себе си. Аз оставям истината да говори за себе си. Божественият свят е, който пази своя авторитет. Ако един, който носи Божествената истина, направи някакво опущение, той отговаря за това. Много ангели изгубиха своето положение на Небето, само за една малка нечистота. Изпъдиха ги за милиони години.

Сега вие не си правете оглушки. Казвате: той не говори вярно. Но аз ви казвам: Приемете любовта, най-малката любов. Приемете най-малкото Божествено знание, приемете най-малката Божествена свобода, най-малкия потик и ще почувствате колко е хубаво човек да служи на Бога. Ще почувстваш, че си свободен, мислиш свободно, чувстваш свободно. Целият свят е смутен, а ти си радостен.

Някой казва: Аз съм направен от Бога. Направен си от Бога да любиш. Сега в света иде творческата любов, която сменя нещата. Всичко в света ще се промени. Най първо ще имаме един свят, покрит със сняг. Като дойде пролетта този сняг се стопява и става кално. Тази кал не е приятна, защото лепне по обущата. Трябва, обаче, да почакаме водата да се оттегли. В тази почва ще израсне хубавата трева, всичките плодни дървета, ще имаме един устроен свят. Тогава наместо сняг ще се явят всичките плодни дървета, окичени със своите плодове. Реките ще потекат, животът ще се яви. По-напред беше затворено, сега всичко се отваря.

Не се мамете с мисълта, да останете затворени в себе си и за себе си. Когато светът се отваря пред нас, всички да заживеем наедно, тогава ний сме на правия път. Ние живеем в хармоничното проявление и съчетание на любовта, мъдростта и истината.

Из беседата, държана от

Учителя на 20. VI. 1943 год.

София — Изгрев

Link to comment
Share on other sites

СУША

Любящо слънце не, а огнен змей разпери

пламтящи си криле над красната земя:

в небето нокти впил, той дъха и трепери —

могъщ, хилядоглав и зъл като ламя.

*

И все по-ядно, огън, суша,

разлива змей неумолим;

земя се пука — съхне,

и птича песен глъхне!

*

Стихийна гибел вред погази веч нивята,

кръстосва тя поля, села и градове.

Угроза страшна сви сърцето и душата,

и всеки нови ден тревогата расте.

*

А все по ядно, огън, суша,

разлива змей неумолим;

земя се пука — съхне,

и птича песен глъхне!

*

Минаха ден след ден. Ей месеци тревожни,

заключено за дъжд небето все мълчи! . .

Откликват глухо тук молби, слова набожни —

присъда Божия долавят ни очи.

*

А все по-ядно, огън, суша,

разлива змей неумолим:

земя се пука — съхне,

и птича песен глъхне!

*

Прости ни, Отче наш! — Нек слънце не лудее!

Нек Твоят Дух свещен да бъде нам покров!

Нек плисне дъжд порой, земята да запее!

Нек дойде царството на Царствена любов!

*

Прости! — Спаси живота, Боже,

от тъмен дух неумолим;

земята, от греховно ложе,

създай Твой храм и дом любим!

*

Че вред е суша страшна: земна и духовна! —

Живота граби тя с разруха, грях и кръв:

враждуващите братя гинат в сеч гробовна,

забравили Христа, от зверства и от стръв.

*

Спаси живота, Боже мили!

Прати ни мир неразрушим,

прати ни нови, светли сили,

живота тук да обновим!

Дина Зограф

Link to comment
Share on other sites

ВЕЛИКИЯТ ЗАКОН

Зората разискря светли талази — разлива, обгръща и прегръща със светлите си лъчи-ръце всичко живо, всичко съществуваше.

Един възвишен, свещен химн запяват земята и небето, планините и реките, растенията и животните.

И човешката душа, като арфа, чиито струни са докоснати от нежни пръсти, затрептява в своята благодарствена песен, отправена към извора на живота.

Толкова красота, толкова чист живот, толкова Божествена радост, такъв мир за душата ни разлива щедро навсякъде утрото.

И сега, когато ние сме временно настрана от грижите и увлеченията на живота, с още по голяма сила изпъква в съзнанието ни Закона, великият закон на Бога, който сочи пътя на нашия живот:

Единството!

Ти не можеш да работиш за себе си, ти нямаш право да работиш само за себе си. защото ще се вкостениш, ще замръзнеш в твърдата черупка на твоето безсърдечие, на твоя свещен егоизъм, на твоята лакомия всичко да притежаваш! . . .

Колко ще трае живота ти, и за какво е тази жажда за злато, защо погазваш най-свещените стремежи, най- чистите пориви на душата си, защо отблъскваш Божия зов, заради това, което не е и не може да бъде твое, защото принадлежи на земята?

Помни Единството!

Човече, помни закона на Бога!

Великият закон: Ти си едно с другите, ти си едно с всичко живо, и ти трябва ла живееш, да мислиш и действаш като неразделна част от цялото.

Ние много, извънредно много сме се отдалечили от Великият Закон, и отдавна е вече време да поемем Обратният Път: да раздадем награбеното, да възвърнем отнетото на нуждаещите се наши братя и сестри, да се посветим в служба там и Богу.

Това ний трябва да направим доброволно и съзнателно, а не под заплахата на какао то и да било насилие.

Ние трябва сами да дадем, а не да чакаме да бъде насилствено изтръгнато от ръцете ни това, което не е наше.

Великото дело на Бога трябва да бъде извършено не чрез революция, — делото на святата Правда трябва да бъде прокарано в живота не чрез насилие и потоци кръв, а чрез издигане на съзнанието, чрез доброволна и радостна жертва.

Вий, които сте силни, вий, които имате и можете, вашият дълг е да отхвърлите досегашното егоистично служене само на себе си и да възприемете великата и свещена служба на Бога — която ще се изрази преди всичко в служенето на вашите по-малки, по-слаби, нуждаещи се братя.

Кратко е времето, през което можете да размишлявате, да се колебаете, да избирате: вие или ще дадете, доброволно. съзнателно и с радост, или насила ще ви се вземе.

А първото е хиляди и милиони пъти по хубаво от второто — и за вас, и за всички.

Защото само това, което е дадено, е истински и навеки спечелено.

И само доброволната, радостна и съзнателна жертва може да бъде поставена като истински здрав, непоколебим, траен фундамент на едно истински ново общество, на един нов строй, на един нов живот.

Чиста, благословена от Бога трябва да бъде основата, върху която ще изградим новия свят.

И само доброволната жертва може да създаде тази основа.

Дошло е вече време, когато трябва да действаме.

Новият свят е пред вратите ни и повелително изисква от нас да изпълним своя дълг.

С. К.

Link to comment
Share on other sites

КЪМ НАШИТЕ ЧИТАТЕЛИ

С този брой започваме новата, шестнадесета годишнина на в. „Братство“.

През изминалите петнадесет годишнини вестникът ни очерта напълно своята физиономия — преди всичко като борец за братство и мир, за справедливост и истина, за истинско знание и любов към хората и към всичко съществуващо.

В изпълнението на тази задача на вестника има още много да се желае. Вестника ни трябва още много да се подобрява — по своята външна страна, и по своето съдържание. Това можахме, това дадохме досега. Ние виждаме ясно пътя, който стои пред нас и ще се постараем да дадем за в бъдеще повече.

В тази ни задача, обаче, ние се нуждаем от подкрепата на тези, които разбират значението, които виждат голямата роля, която предстои на вестника да играе в бъдеще, и които чувстват в себе си сили и възможности да работят в духа на вестника.

Ние искрено, от сърце благодарим на всички, които до сега ни дадоха своята подкрепа. Нека тя не престават с нея и нека нови сили се присъединят към вестника, за да може той да стане буйно пламтящ факел на братството и светлината, да стане напълно, всестранно издържан изразител на съзнанието и волята за нов живот.

Нека, паралелно с грижите за подобрението на вестника, вървят и тия за неговото все по-широко разпространение. Много бе направено досега за това направление от нашите приятели по всички кътища на страната, и ние вярваме, че и занапред те ще ни дадат своята ценна подкрепа.

Идват нови дни и нашият глас ще трябва да зазвучи все по-мощно и по-мощно.

Редакцията

Link to comment
Share on other sites

В. Пашов

ПРАЗНИЦИТЕ НА ПРИРОДАТА

III. Есенното равноденствие

Всеки, който наблюдава проявите на живота и природата, ще е забелязал, че първо всички процеси и явления са разумни; т. е са дело на разумни същества, и второ, че се развиват по един правилен ритъм, който обуславя прилива и отлива ма енергията в природата и живота.

Има една аналогия между процесите и явленията и живота на човека, човечеството и природата. Туй, което става с отделния човек, в течение не неговия живота, става и в живота на цялото човечество, става и в Природата, както в нейната целокупност във време и пространство, така и в определени интервали от време и място. В окултната наука обстойно е разгледан закона на ритмуса в неговото всестранно проявление във всички области на живота.

Известно ни е, че по отношение на времето, имаме четири годишни времена — пролет, лято, есен и зима, които външно се обуславят от отношението между слънцето и земята. Всяко годишно време има своя форма, свое съдържание и свой смисъл. Днес хората познават само формата на времето, но не познават съдържанието и смисъла на времето. Под форма на времето, разбираме, външните условия, които всеки сезон създава; но освен тях има и вътрешни условия и възможности, които днес са непознати на хората. И ако хората познаваха вътрешните условия и възможности на всеки сезон, те биха могли разумно и съзнателно да използват енергиите и условията на този сезон. Тогаз те биха могли да предсказват и предвиждат далечните условия и възможности на известен сезон. Така, има хора, които още през Пролетта могат да ви кажат, какао ще е лятото, каква ще е есента и какао ще е зимата, и какви възможности ни носят.

Съдържанието на всеки сезон се обуславя от енергиите, които действат в него. Във всеки сезони действат различен род енергии, действат различни групи разумни същества. Това вече мокета, че всеки сезон име и свой смисъл, т. е. разумно съзнателна цел.

Началото на Пролетта е начало но жизнения кръг — онзи момент, от конто космичната енергия поема своя творчески път, за постигането на една строго опре делена цел — поддържане и развиване на живота не земята. Лятото е периода, когото тази космична енергия е в стихията на своята проява, когато всичко буйно расте, развива се и дава плод. През есента, енергията вече е минала в третата си фаза — събиране на плодовете. Творческия процеси е завършен, енергията е дала плода на своята дейност и се подготвя да мине в друга сфера на прояви. Зимата е сезона, когато енергията се оттегля във вътрешните сфери не Битието, където дохожда в контакт с първоизточника и се обновява и подготвя за нова творческа деятелност в обективния свят.

Също така и живото на човека минава през тези четири фази. Пролетта съответства на раждането и първото детство но човека, когато човек влиза в обективния свят и е пълен с живот и енергия Лятото съответства на юношеството, когато човек става самосъзнателен и се пробужда неговия ум. Есента съответства на зрялата възраст на човека, когато зреят и се опитват вече плодовете на живота. Зимата е старостта, когато човек, почерпил опитността от целокупния си живот, се домогва до мъдростта и започна да живее вече в реалния свят, наречен още духовен свят.

Същите фази на развитие минава и цялото човечество и целокупния живот на природата. Началото на пролетта на човечеството е онзи момент от развитието, когато у човека се пробуждат първите проблясъци на самосъзнанието и той още смътно, но все пак, се чувства като отделност от цялото, чувства се като „аз“. Човешката пролет обхваща милиони години и началото й се губи в онази епоха, която започна след „изгонването от рая“. Това е епохата, известна в окултната наука като Лемурийска епоха, която се е развило на един континент, който се е намирал на мястото на днешния индийски океан, и остатък от които са Австралия и островите около нея.

Пролетта на човечеството продължава през цялата Лемурийска и следващата Атлантска епохи. В течение на милиони години, човечеството живя още в епохата на детството, в епохата не своята пролет. Едва в следващата епоха — епохата на бялата раса, в която живеем и днес, човечеството преминава в началото на своето лято, на своето юношество. Умът на човека постепенно се развива и внася светлина в живото му. И съвременното човечество е в първите дни на лятото. Средата на лятото ще стигнем, когато умственото развитие стигне възможната най-висока степен. Но това, както и есента и зимата, се губят в далечното бъдеще.

В живота на целокупната природа този процес се изразява по следния начин.

Органическото развитие в природата минава през четири степени — растения, животни, обикновен човек, и гения. и светията. Пролетта съответства на растителното царство, защото, както в пролетта, така и в начелото на своето проявление в първата си фаза, лятото съответства на животинското царство, защото, както лятото, така и животинското царство са втора фаза на еднородни процеси. Есента на същото основание съответства на човечеството, когато енергията дава вече своя плод и зимата съответства на гения и светията, когато съзнателната енергия се ползва от плода на своята дейност. Гения и светията носят в себе си мъдростта — опита на вековете и придобитата от този опит светлина.

Това изяснение ни показва, че и самата космична енергия, минавайки от фаза във фаза се видоизменя и придобива нови качества. Разгледано на една по-широка площ, нашит космос в своето развитие до сега е минал през четири фази, като плод на които имаме четири рода енергии, които действат в настоящия момент в нашия свят. Въпроса за еволюцията на енергията е обширен и дълбок, но аз само споменавам тук за изяснение на основната мисъл — за смяната на енергиите в различните фази на творческия космичен процес.

Тъй както сезоните на годината се определят от отношенията, които съществуват между земята и слънцето в даден момент, а от там и от различни групи разумни същества, също така и в човека, човечеството и в природата, тези епохи и фази на живота са обусловени от различни групи разумни същества, и от отношенията, които съществуват между човешкия ум и човешкото сърце и между душата и духът.

През пролетта човек, както и природата, приема енергии, които творят и създават нови форми. През лятото почва да действа вече втория принцип, който организира и оформява формите и внася съдържание в тях. През есента се завършва този процес на организиране и когато формите са напълно организирани — дават своя плод — през зимата ние размишляваме върху хода но целия жизнен кръг и се ползваме от опитността и светлината, които сме придобили. Астрологически, всеки един от тези сезони се намира под влиянието на една или няколко планети: а всяка планета е съвкупност от разумни същества. Така, пролетта се намира под влиянието на Венера, Луната и Марс; лятото под влиянието ма Марс, Слънцето и Меркурий: есента под влиянието но Меркурий и Юпитер, в зимата под влиянието на Сатурн. Значи, и астрологията ни учи, че всеки сезон разумните същества, които служат за проявление на космичния ритмус, се сменят — едни и се оттеглят за да дойдат други.

И според закона на ритмуса, когато имаме прилив във външния обективен свят, имаме отлив в духовни; и обратно, когато имаме отлив във физическия свят, имаме прилив в духовни. Пролет имаме прилив на енергията във физическия свят; есента вече имаме прилив на енергията в духовния свят. Затова в началото на пролетта празнуваме празника на пролетта, като празник на пробуждане на живота в обективния свят. Затова тогава почваме и паневритмичните упражнения, което означава, между другото че живота ни през пролетта, трябва да бъде живот на песни, музика и игри, за да можем да трансформираме правилно този прилив на енергия, която звл цялата природа. А в начелото на есента празнуваме празника но труда, — през този сезон се приключва със стихийната дейност в обективния свят и постепенно дейността се пренася в духовната област на живота. Затова и тогава е началото на духовната и учебна година, когато има по-благоприятни условия за умствена и духовна работа. Човек постепенно откъсва погледа си от външния свят с неговите явления и процеси и се задълбочени в себе си, — това което през пролетта и лятото е наблюдавал вън от себе си, сега през есента и зимата го преживява в себе си и се обновява вътрешно.

В денят не пролетното равноденствие, слънцето влиза в знака Овен, който е знак на екзалтация на слънцето, където то проявява най-мощно и хармонично своите физически енергии. В денят на есенното равноденствие, слънцето влиза в противоположния знак на Овена, — Везни. Астрологически се казва, че там Слънцето е в падение, а Сатурн е в екзалтация, докато Сатурн е в падение в Овена. Това показва, че прилива на външната физическа енергия е намаляла и за сметка на това, имаме прилив на умствена и духовна енергия, това означава екзалтациите на Сатурн във Везните, защото Сатурн е символ на разумността в човека. Тогаз се създават вече условия за вътрешна, духовна работа когато човек може да размишлява по-трезво.

През есента човек, вдълбочавайки се в себе си, трябва да постигне равновесието на силите в себе си — да уравновеси силите на външния и вътрешен живот и да заживее хармоничния Божествен живот проявяващ се едновременно в трите свята. През есента човек трябва да прибира плодовете на своята дейност от пролетта и лятото — всички мисли, чувства и постъпки, които човек е посадил през пролетта и са възраснали през лятото, сега човек трябва да прибере плодовете им. Есента и още повече зимата е период в който ма условия за духовна и вътрешна работа. Везни, в който знак влиза слънцето при есенното равноденствие е знак на Венера и същевременно знак на екзалтация на Сатурн, показва, че между чувствата н разума може де се постигне хармония през тези сезони. А същевременно, самите Везни са знак, в който се уравновесяват физическите и духовните енергии. Значи, в денят на есенното равноденствие, ние празнуваме празника на хармонията и равновесието на физическите и духовни енергии празника на пълния, на хармоничния живот, проявен в трите света.

Link to comment
Share on other sites

ЧОВЕК Е ДУХ, А НЕ МАТЕРИЯ

— ТЯЛОТО Е ИНСТРУМЕНТ НА ДУХА

Всички светила в науката и философията от най-дълбока древност до днес са вярвали в съществуването на Бога и са поддържали, че човека е вечен дух и че тялото е инструмент на духа. И са привеждали маса доказателства и аргументи в подкрепа на тази своя теза.

Тук ще приведем цитати из съчиненията на няколко видни философи.

--------------------

Ето няколко цитата от книгата „Въведение във философията“ от професора по философия в Берлинския университет Фр. Паулсен:

„Да вземем най-напред втората формула: психическият процес по себе си не е нищо друго, освен физически процес. Ако материалистът действително е решен да се придържа здраво в това твърдение, тогава той е необорим. Положенията: мисълта не е нищо друго, освен движение в мозъка, чувството — нищо друго, освен телесни процеси във фазомоторната система — са напълно необорими, разбира се, не за туй, защото са верни, но затова, защото са абсолютни безсмислици: а глупостта споделя това преимущество с истината, че не може да се обори. Мисъл, която в основата си не е нищо друго, освен движение, е желязо, което е дървено. Върху това не може да се спори: може само да се каже: аз разбирам под понятието мисъл — мисъл, а не никакво движение на мозъчни молекули, както и в думите гняв и страх, се обозначава самия гняв и страх, а не никакво стеснение или разширение на кръвоносните съдове. Тези последните явления стават и ще стават всякога, когато се явяват първите, но те не са мислите и чувствата; те могат да се обръщат както се ще, но в движението не се крие абсолютно никаква мисъл . . . (стр. 63).

„От времето на гръцките философи чак до ден днешен, философията — т. е. универсалното изследване на действителността, което се издига над физично-астрономичния възглед — е считала за необходимо да постави в основата на действителността един идеален, духовен принцип. Платон и Аристотел, Спиноза и Лайбниц, Беркли и Кант, Шелинг и Шопенхауер, Лотце и Фехнер, колкото и да се различават по друго в своите мисли, в това са всички съгласни, че духовното не играе роля на единично, на странично явление в света, но нещо повече, целта телесна природа посочва на нещо вътрешно, разумно, само за себе си съществуващо, което е сходно с преживяването в нашата вътрешност. Който приема възрението, че духовното има значение за един универсален и космичен принцип, той стои на страната на обективния идеализъм.

Аз съм убеден, че философията в този си стремеж да направи духовното универсално, космично — следва не само здравия инстинкт на човешката природа, но и природата на нещата . . . “ (стр. 72)

(Из книгата „Вечните истини“ от Ст. Тошев).

Link to comment
Share on other sites

МОРКОВИТЕ КАТО ХРАНА И ЛЕК

Ето един зеленчук от голямо значение за здравето ни, а се пренебрегва от нашия народ за широко употребление макар да се отглежда и да вирее превъзходно във всички градини.

Пресните моркови съдържат противоскорбутен витамин С. който запазва действието си, когато правилно се варят и консервират. Морковите съдържат още изобилно багрилно вещество, наречено каротин. То дава жълтата багра на моркова. Каротинът има свойство да повдига устойчивостта на лигавиците спрямо заразите, да засиля — както витамина А, който се съдържа най-вече в рибеното масло — естествената невъзприемчивост на организма към заболяванията. Поради това си свойство, морковът може да замества рибеното и прясно масло.

Солите на моркова съдържат малати и фосфати варови и потасиеви, също следи от манган. Тия соли имат голямо значение при нормалната обмяна на веществата в организма.

Поради голямото значение на клетчатката (целулозата), ще рече на отпадъчните вещества, които увеличават обема на изпражненията, също поради лесното си смилане, морковите улесняват отиването по нужда и извънредно добре влияят върху храносмилането изобщо.

Напоследък, изследванията доказаха, че каротинът е нужен не само да подпомага растенето, но и за живота, като се превръща на витамини в черния дроб. Той има свойство до подновява кръвта, като увеличава броя на червените кръвни телца и засилва кръвобагреца (хемоглобина) в тях.

Суровият морков настърган може да се счита като лекарство от голямо значение при разстрои на растенето и при анемията, при обедняването на кръвта от червени кръвни телца.

Лесно можем до си представим какво бъдеще предстои на този евтин, вкусен, пригаждащ се за различни готварски приготовления, лесно вземан и широко разпространен зеленчук и каква роля му предстои в предпазването ни от заразни болести и в заякчаването на здравето ни, особено у децата, най вече когато липсва животинска тлъстина (масло, мляко и сирене) също и рибено масло, както е днес.

Доколко добре е схванал народът от наблюдения благотворното действие на морковите, ни казва една поговорка на селяните в северна Англия: Искаш ли да излекуваш болния си кон, храни го с моркови и го дръж на светло.

Младият морков съдържа много повече витамини, отколкото стария, също и пресния. Морковите трябва де се варят в затворен съд, за до се избегне достъпа на въздуха. Кислородът на въздуха разрушава противоскорбутния витамин С. При варенето да се налива само толкова вода, колкото е нужно да може морковът да попие в себе си всичката вода. Ще рече, морковът трябва да се приготвя задушен. Той не бива да се остъргва, когото се туря да ври, както правят някои, защото горният пласт е най-ценен. Трябва само да се измива с четки под струя течаща вода. Много добре е в сготвеното ястие да се прибавя като се настърже измит морков в чиния и се изстиска през марля или цедка. Морковеният сок трябва да си взема веднага, да не стои дълго на въздуха. За малките деца той е незаменим.

Свикнете децата от малки да вземат морковен сок и да ядат сурови моркови. Зайците от всички зеленчуци предпочитат морковите и зелето

Яжте моркови и се запасете за зимата с много моркови. Най-добре се запазват сурови в пясък или огнищна пепел. Отлични са морковите и запазени сурови в туршия. Колко разнообразни и вкусни гозби могат да се приготвят с моркови, достатъчно е всяка домакиня да се позаинтересува и потърси изпитани рецепти.

Д р Вас. Ив. Ненов

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...