54. Новата култура

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 54-то.

Новата култура.

Адептите на новата култура ще посетят земята, за да внесат възвишените идеи на творческия Дух. Новата култура ще процъфти на земята и в резултат ще има благородна обхода, разумни постъпки и светли мисли. Ще бъде земя, в която ще се чува само безсмъртната песен на Духа, земя, на която смъртта ще бъде като сладък сън, а животът като вечно мечта! Адептът на новата култура е вече посадил семената на Духа, новият елемент, който изхожда от сърцето на Божеството, копнян, бленуван, търсен от неспокойната душа, завоюван с големи усилия от вечно търсещия човешки Дух. Така се зародиха идеите за всички възможности, които човешкият Дух е разкрил и е можал да надникне в новата земя, където адептите на новия живот живеят. Тези идеи проникват в съзнанието на човешкия Дух. Ето защо, той има да изиграе велика роля в преустройването на новите комбинации във вселените, понеже всичко се подновява, всичко се преустройва, всеки миг образът е нов.

Такъв е животът в безграничното битие на Духа. Новият елемент, който тепърва ще се внесе в земята на душата от гения на Духа, е съставна част от вечността. Адептите на светлината днес проповядват безсмъртието на душата, не за това, че тя е смъртна, защото нищо се не губи у Бога, а всичко е под негова власт, т. е. под неговите сили. И тогава къде е жилото на смъртта? Секретът е стадия на вечните промени. Няма смърт, но благодатен стадий на възлизането. Така знаят синовете на новата земя. Това знае и будния човешки Дух, който има възможността да издири потайностите на този стадий на промените.

Сладка е смъртта, защото умира грехът. Благодатна е смъртта, защото възкресява Духът. Така учат адептите - синовете на новата земя. И синовете на новата земя наследиха безсмъртието, без грях и падение на Духа.

Новата култура, новия изблик на познание, нов светещ лъч, нова огряваща зорница огряват вече земята. Няма чудо, няма загадки, няма падение, няма смърт на безсмъртния. А този безсмъртния е човешкият Дух. Учениците са деца на новата култура, осиновени от адептите на Духа и родени по закона на безсмъртието. Като така, посветени в тайните, посветени в светлината, учениците са първия настъпващ лъч на новата култура, новия свят, новата земя.

Гений е човешкият Дух. Велик жрец е той! Кой може да го възпре да влезе царствено в новата земя? Дали тъмнината, дали гениите на смъртта? Не - той знае, че в Бога, в живота на Духа, няма препятствие, а цари велика свобода. Новата култура е живот на свобода и Духът на човека извоюва тази свобода. Кой ще живее в земята на свободата? Това е човешката душа - това съкровище, в което се приютяват светлите очи на небето. По какво се познават зарите на новата култура? По оня трепет на стремеж, да се завладее, да се разкрие безсмъртната клетка, която съдържа свободата на човешкия Дух. Къде е заробен той, за да търси свободата?

Кои са онези причини, които са заробили този царствен син? Докато има тайни неразкрити, които са като съблазън, човешкият Дух ще бъде заробен. Не че условията го заробват или епохите го ограничават, но той сам се ограничава, за да научи пътя към великата вечна душа.

И тъй, учениците на новата земя трябва да знаят, трябва да живеят онова велико завоевание на човешкия Дух, който е проникнал в дълбочините на тайнствения замисъл. Това е Духът на безсмъртната нова култура, която наследява, завладява новата земя. Вечност е човешкият Дух, затова той разкри вечните истини и каза: „Аз и Всичкото сме едно. Аз не съм отделно от Всичкото и Всичкото никога не отсъства от мен, защото Аз го търсих и разкрих безмълвния му Дух. Аз съм това, което е Всичко и Всичкото е това, което съм Аз“.

Новите синове, които живеят в тази земя се познават по това, че те са деца на един върховен баща. Очите им са еднакво трептящи, лицата им светят на всякъде, а душите им се изливат подобно на светящи вълни. Под езика си имат безсмъртния еликсир и словото им е звучно, любовно. Те са сладка песен, светла мисъл и красиво желание. Това е само за това, защото човешкият Дух е навлязъл в новите области - във виделината. Тогава, ако човешкият Дух е можал да долови ония светли нишки на причините, защо той още се гнети? Затова, защото безкрайна е мъдростта на Върховната Воля. Той извън ли е от тази Върховна Воля? Има ли общност с нея? Какво е волята? Какъв е нейния образ, нейното съдържание и сила? Велик и философски въпрос е това, но все има разрешение, има прозорчета, през които човешкият Дух може да надзърне в мира на тази Водя. Дотогава, докогато човешкият Дух има онази упорита воля и не престава да се вглъбява във възможностите и не види същността на безсмъртието, вечното, великото в себе си, той вечно ще се гнети. Това на е упадък на Духа, но е стремеж на Божественото да пресъздава, за да създава и пресъздава, да твори, да освободи човешката душа, ограниченото божество, този мир на съзерцание.

Бог съзерцава себе си чрез душата. Бог трепти и живее чрез човешкия Дух. Тогава, какъв е неговия замисъл той да се проявява? Всичко е Бог. Всичко у Бога е добро. Всичко у Бога е светлина, всичко у Бога е мир и святост. А защо човешкият Дух се гнети? Затова, защото Бог трепти чрез него, Бог съзерцава чрез душата и Бог живее чрез Духа. БОГ Е ДУХ. БОГ Е СВЕТЛИНА. БОГ Е ДУША. Кажи, философе, нещо реално за Бога. Определи неговите граници и разкрий чрез великото познание неговите замисли. Направи това, философе и ти ще бъдеш адепт на новото в историята на човешкия Дух. Разкрий тази истина, снеми я от висините, донеси я от безкрайните мирове и кажи; това е БОГ, ТОВА Е НАЧАЛО НА ПОСЛЕДНОТО - АЛФА И ОМЕГА. Този философ е човешкия Дух. Той има свое право, защото правото, това е живот, а животът е право, защото без живота няма разкритие . Животът е поле, където Духът разкрива този тайнствен Бог. В живота Духът намира първичния трепет на Бога. Все пак пред вихрения Дух на човека, стои великата проблема за търсене на безсмъртния елемент.

БОГ И ЧОВЕК. НОВА ЗЕМЯ И АДЕПТ. Философски въпрос за разрешение от синовете населяващи новата земя. Мисли, по-трезво мисли. Никога не спъвай своя Дух, който иска да се изкачи по стръмната стълба до Бога. На душите говорим; никога не спъвайте Духа, който иска да е безсмъртен. Не се спъвай от промените на епохите, от планетните влияния и слънчевите излияния. А ти като вечен пилигрим тръгни към Бога, към тази върховна сила и скала. Нека тя ти ти бъде вечно бдящия импулс, непреривен стремеж. Стреми се да се изкачиш на най-високия връх. Върви към това вечно Начало. Не се плаши от смъртта, защото промените в Духа са нова придобивка за целта. Отстрани от себе си страха. Страхът е старо наследство. Не се плаши от греха, защото грехът е една причина, за да те събуди. Използвай този агент и му кажи; аз не ще ти служа вече, защото живота е вечна сладка песен, а не гнет на Духа. Върви към тази скала. Ясно е небето, светъл е простора. Там. те чакат две ръце, които ще те подемат, за да се изкачиш лесно на скалата. Там е жреца на любовта, жреца на мъдростта, те ще ти дадат да пиеш от безсмъртното вино и от живия хляб на безсмъртието.

Синовете на новата култура, ще разкрият разковничето на безсмъртието на вечността. Божиите, синове са вечни. Те владеят силите на равновесието, затова и на теб казваме; не си вече онзи, който смъртта отвлича. В теб гори вече огънят на вечността и трепти силата на вечността. В теб пулсира слънцето на необятната светлина. Ученикът е сила от която, Духът ще създаде повече светила за новата култура. Съхранявай тези думи в душата си и подхранвай трепета на Духа си, защото такава е волята на Разумните сили. Няма друга воля. Единна е тя. Така знай, че Бог е новата култура в тебе. Запиши тези Думи в сърцето си и съзерцавай лъчите на безсмъртието, които ще възвишат трепета на твоя ум, в който живее твоя Дух. Човешкият Дух е вечността, а душата - безсмъртното. Божият Дух е началото, а Бог - Всичкото.

Всички сте материализирани духове и усилията на Божия Дух е да ви дематериализира. Затова пожелайте да затрепти безсмъртния Дух във вашата душа и във вашия Дух, отколкото да измамвате себе си във формите - тази преходна плът, в която огънят на Духа вечно живее.

Много опити са направени из областта на спиритизма с материализацията на духовете, но това явление не е ново. То е стара истина, която не е допринесла особени придобивки, дори повече падение, отколкото Духът е пожелал да се дематериализира, а дошъл и греха - падението. Не че това е в ущърб на Божия промисъл, но целта на Разумните сили е да освободи първичната мисъл на Божеството, в нея няма тенденции за падение, грях и страдание. В нея протича светлината, която има за цел да сътворява безчетни светове в битието.

Изисква се жива вяра и вътрешна опитност, за да се обезсмърти човешкият гений. Безбройни са неговите стремежи. Той иска всичко да опита и да провери, дали това е добро, но още по-добро е, когато той затрепти във вечността й всичко в него е светлина. Такъв е образът на адепта, който носи безсмъртната клетка и я присажда в новите тела на синовете на новата култура, които живеят в новата земя. Той няма да я материализира, защото е клетка за новата култура. Той ще я присади и възстанови непреривните енергии на Духа.

Всеки ученик трябва да знае, че в него се таи един ангел, когото не трябва да спъва, дайте му възможност да мисли чрез вас, да се изкачи на планината чрез вас и той ще ви донесе чиста жива вода, от извора на планината, с която ще утолите жаждата си, ще измиете очите си, за да може да виждате светящите образи на новата земя. Ние срязахме някои нишки, с които сте свързали крилете на този ангел. Недейте прави опит отново да ги завързвате, защото той сам ще ги скъса и тежко ви на вас. Послушайте този ангел, вглъбете се дълбоко във вашия душевен мир, за да научите неговите желания, неговите копнежи, идеали и стремежи. Затова идват адептите - да освободят този ангел, да срежат нишките, за да полети из свободната земя. Желая до второ свиждане да няма нишки, които са здраво свързали този ангел. Благородство се изисква, светлина и изобилна любов и ще се скъсат всички нишки и препятствия, и ще полети този ангел из свободните безчетни вселени, и когато се върне, ще ви донесе любовни поздрави от разумните същества - светлите братя от другите земи, от другите слънца. Ще знаете тогава; той ще конферира с вас и ще ви изложи чудните системи на онези плеади мирове из безграничния простор на Божия ум, защото всички тия планети и слънца представляват Божия мозък. Трептят те, защото техният Господар е велик. Тогава ще знаете мозъчната клетка на Слънцето и на другите слънца и планети. Всичко това ще зависи от освобождаването на този ангел. За да се вида резултата, ще съдим по това: до къде той е можал да проникне.

Тепърва предстои на човешкия Дух да започне да изучава своята система, и след това другите системи. Малък е още човешкия Дух, но поразителна е неговата сила и скоро той ще има възможността да има жива опитност от другите системи. Славно бъдеще. Красиви зари и необятни хоризонти се разкриват пред човешкия Дух. Велика наука, живо изкуство, вълшебна музика е проблема на човешкия Дух.

Не се надценявай, не се и подценявай, а винаги се стреми да се смириш пред необятния ум на Бога, защото казахме: всичките слънчеви системи, планети, милиарди съществувания, са все клетки от Божия ум. Когато човек обходи всички тия области на тия клетки, тогава само ще има представа за мозъчната система на Бога и след това за неговото лице, за неговия образ. А с каква мярка ще измериш неговия Дух? Това ще стане тогава, когато научиш и влезеш в образа му. Как ще видиш Бога, когато още си трептяща частичка и живееш в една от клетките на мозъка му. Ти още нямаш представа за тази клетка в която живееш като частица и искра, а искаш да знаеш неговия образ. Когато човешкият Дух се облече с дрехата на безсмъртието, той като отделна клетка ще чувства, ще живее в зависимост от другите клетки и от проявените нюанси на живота. Той ще се движи математически, ще живее геометрически, ще има онези отношения към образа, които ще го слеят. Никога не съпоставяй нещата като нещо тайнствено, свръхсъзнателно, нещо невъзможно.

Всичко е родено за човешкия Дух и всичко е възможно за неговата сила, защото е съставни частици трептящи в клетката.

Всичко ще бъде ясно, защото у Бога няма тъмнина. Усили трепета на твоя Дух, за да бъдеш в унисон с живия акорд, с безсмъртната клетка, в която ти вибрираш.

18 Март 1937 год.