Jump to content

Година 15 (22 септември 1943 – 15 декември 1943), брой 314


Ани

Recommended Posts

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 314 - год. XVI.

Севлиево, 15 ноември 1943 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 50 лева

За странство – 80 лева

Отделен брой 3 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Гласът на природата – С. К.

Житно зърно. (стих.) – Елвилюри

Духовна алхимия – Михаил Иванов

Словото на Учителя. Бащата иде. (из неделната беседа – 30 май 1943 г.)

Великото Всемирно Бяло Братство – Сава Калименов

Суровата растителна храна и нейното значение за здравето Д-р Бирхер Бенер

Любов и смелост – Георги Тахчиев

Link to comment
Share on other sites

ГЛАСЪТ НА ПРИРОДАТА

Великата Майка на живота, великата Учителка на всички живи същества - Природата, има свой собствен език, с който винаги ни говори и ни възпитава и който понякога е тих, едва чут, а понякога е мощен и страшен като развилняла се буря.

Природата е разумна и съзнателна. Всички нейни действия са целесъобразни. Пред нея стои една велика цел - и всички нейни „добри“ или „зли“, „важни“ и „маловажни“ явления и действия не са нищо друго, освен отделни, съзнателно и разумно насочени стъпки към тази, именно цел.

Ако ний не познаваме разумността и съзнателната целесъобразност на природата, то ний никога не ще я разберем, никога не ще научим нейния език. Ако във всички нейни действия ние виждаме само сляпото механическо стълкновение и взаимодействие на несъзнателни, лишени от разум сили, то ние никога няма да разберем какво нещо е всъщност живота. Ако ний смятаме, че това, което нашият ум измисли (понеже ние сме съзнателни и разумни) стои по-високо и може да коригира природата, то ние жестоко се лъжем и правим грешки, които сетне скъпо изкупуваме.

Човек не може да бъде по-умен от природата, защото неговият ум, неговото съзнание, са една малка, микроскопична частица от ума, от съзнанието на природата. А частта никога не може да бъде по-голяма и да стои по-високо от цялото.

Това, което е природно, то е Божествено. Защото зад природата стои Бог. Нейните закони са Негови закони. Ето защо, винаги, когато искаме да се намесваме в делата на природата (а това е равносилно да коригираме Бога), ние грешим и страдаме вследствие на тези наши грешки.

Затова, нашата първа задача в живота като разумни и съзнателни човеци, е да се вслушваме в гласа на природата, който е глас на Бога.

Ний трябва да се научим да разбираме нейния език. Ний трябва да се научим да разчитаме нейните писмени знаци. А природата ни говори винаги и чрез всичко... Защото всичко, което ние виждаме около себе си, от това, което е непосредствено до нозете ни, от това, което изпълня цялата земя, та чак до безграничните небесни простори всичко това представлява великата, свещена книга на природата, която винаги е разтворена пред нас и която чака само будното съзнание и проницателния ум на човека, за да му разкрие своите тайни.

Гласът на Бога ни говори чрез природата. Гласът на природата е глас Божий.

Отправете очите си навсякъде около вас, и вие ще видите вредом, във всичко, което ви заобикаля, в най-малките растения и животни, в най-незначителните на пръв поглед явления на природата, нейните закони, нейната мъдрост, действието на нейните сили. Вслушайте се, и вие ще чуете нейния глас, който ви казва: „Вървете по моя път, кой го аз от века съм ви предначертала, и не се страхувайте, че ще сгрешите. Следвайте моите предписания и всичко около вас и във вас ще цъфти и зрее, ще се развива и напредва.“

Нека ний, хората, се откажем да коригираме природата, защото това значи да коригираме Бога. Нека винаги се вслушваме в нейния глас и вървим по стъпките й.

Природата оперира с две сили, два фактора извиква тя на сцената на живота - добро и зло, положително и отрицателно. Защо това е така, ние, поне засега не можем напълно да разберем. Но нека ние не се намесваме в нейните действия. Тя знае какво прави, дори и тогава, когато ние смятаме нещо за неразумно, дори и жестоко.

При всички операции, които природата извършва, за нея е важен резултатът. А резултатът на всички нейни действия е само един и не може да бъде друг - все по-пълното и все по-високо разгръщане и издигане на живота, все по-голямото и по-голямо усъвършенстване на всички същества.

При това положение ний трябва да знаем нашето място и строго да спазваме нашите задължения по отношение на природата. И, преди всичко, ний трябва да се откажем от безумната и глупава мисъл да я завладяваме, да ставаме нейни господари. Толкова ний можем да станем господари на природата, колкото една мравка, която пълзи по човешкото тяло, може да му заповяда, да управлява и ръководи всичките телесни и душевни функции на този човек.

Мисълта за овладяване на природата е родена от човешкото безумие и от глупавата и несъстоятелна човешка гордост. Това, което природата ни дава, тя ни го дава доколкото ние сме послушни към нейните закони и се вслушваме в нейния глас, а ако ние пожелаем да й се налагаме, да се противопоставяме на нейните закони, тя може да ни унищожи с един замах или поне да ни даде такъв урок, който никога да не забравяме. Всяко злоупотребление със силите на природата ние скъпо и прескъпо заплащаме.

И всичките днешни страдания на отделните люде и народи и на цялото човечество вкупом, не са нищо друго, освен уроците, които природата ни дава за нашето непослушание към нейния глас, към нейните закони.

Това е ясно и просто до толкова, че и децата могат да го разберат: Ние страдаме само затова, защото нарушаваме законите на природата.

А Бог ни е дал ум, природата ни е дала ум и съзнание, с които ние можем да потърсим, да намерим и да изправим грешките си, за да можем по този начин да се освободим от страданията си.

Нека употребим този ум за това, за което ни е даден. Нека потърсим, намерим и изправим грешките си. Нека проучим свещения език на Великата Природа и нека винаги се вслушваме в нейния глас и изпълняваме нейните заповеди.

Тогава ний ще растем и цъфтим „като дърво, насадено край водни оттоци“, ще се радваме и ще благославяме живота и Бога.

Гласът на природата е глас Божий.

С. К.

Link to comment
Share on other sites

ЖИТНО ЗЪРНО

Да виждам Възлюблен във Слънцето,

Учителю, учат ме Твойте очи:

и днес съм във житните класове зрънцето,

готово да нирне под Твойте лъчи.

*

Аз всеки ден нирвам, заровен съм

в пръста на неволи, терзания, стръв —

в сместа елементи - нектар из отровите

извличам — да цъфна отново най-пръв.

*

И щом разбера, че часът ми настъпил е,

да легна сред корени там под мъхът,

ще знам, че душата ми веч е напъпила,

защото тя дълго трептя ти в дъхът

*

И плуващ нагоре в съзвездия, може би,

ще помня, какво Любовта ти веща:

да бъдем навеки слугите ний Божии,

облечени в Мъдрост, Добро, Красота.

*

С душа, напоена от Словото,

осъмнах в Любов и в мен зазори

Аз дишам и вая в живота си Новото

със дух. осветен да пламти и гори

Елвилюри

Link to comment
Share on other sites

Михаил Иванов

ДУХОВНА АЛХИМИЯ*

 (Превръщане на инстинктите, страстите, и т. н.)

Вчера аз ви говорих дълго относно притчата за плевелите, и все пак, има още доста неща скрити в тези притча, за които аз не можах да ви говоря, макар че Христос е обяснил какво означават нивата, слугите и жетварите. Аз ви обясних, че ний имаме в себе си две различни природи, които са тъй тясно и тъй-здраво свързани помежду си, че опитите да унищожим или да изтръгнем от себе си нисшата страна, нисшата природа, то другата страна на нашето същество, т. е нашата висша природа ще се почувства чувствително засегната, ще почне да вехне, да боледува. Аз ви казах, че възпитанието е следвало досега един фалшив път, защото то винаги е съветвало да убиваме, да изтръгваме злото, пороците, но че досега не са получени никакви резултати, нито е могло да бъде извършено това изтръгване, това разделяне на доброто от злото, защото е абсолютно невъзможно това нещо да стане по този именно начин. Тъй както клоните но едно растение са свързани с  неговите корени, и изсъхват, ако корените бъдат отсечени, така също и нашите висши състояния и способности са неразривно свързани с всички други. Някои от нашите клетки т. е. някои от влеченията, стремежите, скрити в тези наши клетки, искат да се проявят и ако ги оставим свободни, ний ще изпаднем големи пороци; но това не значи, че ний сме длъжни да ги изтръгнем, да ги унищожим. Напротив, иий трябва да черпим сили от тях; защото органите на човешкото тяло, разположени под пъпа, представляват работилници, източници, пълни с енергия. Много духовни лица и особено тия от католическата църква, мислят, че половата енергия е само по себе си едно зло, и не знаейки как да се освободят от нея, те препоръчват да станем нещо подобно на евнуси; но тия, които следват тези съвети, стават в последствие неспособни да действат в живота, те почват да не разбират както изкуствата, така философията и смисъла на живота, защото са лишени от вдъхновение.

Вдъхновението, както и радостта от съзерцанието на красотата, произтичат от половата енергия, която не е, както мнозина мислят, една дяволска сила. Злото в нас се символизира чрез образа на една змия; но последната е опасна само за невежите, злите и тези, които не изпълняват Божията воля: за посветените тя е един съвършен служител, както и за учениците и синовете не Бога. Защо змиите не хапят посветените, а само обикновените люде? Защото те искат да кажат на своите жертви: „Вий трябва до изпълнявате волята на Бога, защото, ако аз се намирам в това състояние, то е защото излъгах първите хора в рая и вследствие на това съм наказана по този начин. Бог ми каза: „Ти ще се влачиш по корем и ще се храниш с пръст. Сега аз трябва да изправя грешката си и затова давам уроци на хората. Ако ние бяхте чисти, моята отрова не ще ви убива. Ако вие сте праведни, аз няма по бъда ваш неприятел. Но аз ви хапя, понеже вие не сте свързани с Бога“. Змията е символ на Посветените. Тя е другият символ но къклицата. Къклицата и пшеницата са вечни символи. Исус казваше, че не може до се бере грозде от трънка; това е същият символ. Той казваше още: „Ако вий поискате риба. нима Бог ще ви даде змия?“ Това са все същите символи, както тези за козите и овцете, за пчелите и осите в животинското царство; розите и тръните в растителното царство. Исус казваше още на своите ученици да бъдат „хитри като змиите и незлобиви като гълъбите“. Тук змията е дадена като символ на съвършената мъдрост, на истинското знание. В древността змията е била считана едновременно като символ на злото и като такъв на мъдростта. Този, който изпълнява законите на Бога, който живее в царството на мъдростта, започва да оползотворява енергията на страстите, тази кондензирана материя, която той трябва да се научи да дозира. Отровата, съдържаща се в нас във формата на полова енергия, е символ на злото; но мъдрите, които познават законите и знаят начините за трансформирането на тази мощна сила, стават змии, т. е. разумни същества, посветени в тайните на природата. В Индия мъдреците били наричани наги, което значи змии.

Злото става добро, когато ние знаем как да го трансформираме. Где се намира змията в нас?— Нашият гръбначен стълб, който поддържа черепа ни, е една истинска змия. Това е вярно защото в него се съдържа мощната сила на Кундалини, която може до прави чудеса у посветените, които знаят да я събудят по правилен, начин. В основата на гръбначния стълб се намира центъра на Кундалини. Знаете ли вие где се намира отровата но змиите? Отровата е най-мощната, кондензирана материя. На първите люде бе забранено да ядат от плодовете на дървото на познанието, защото това бяха кондензирани материи, които техният организъм не можеше да понесе. Бог каза, че ще дойде време, когато те ще могат да ядат от тези плодове.

Може да се запита: „Как е възможно в рая до съществуват дървета, чийто плодове са вредни?“ В действителност, там е имало само добри нещо, но раят, представляван ни под една друга форма, в същност е бил една алхимическа лаборатория. Първите люде са били големи алхимици; те искали до приготвят много медикаменти. Бог им каза: „Тук се намира еликсира на една извънредно голяма енергия, чрез която ще може да се изгради един нов свят. Обаче за сега вие сте още твърде млади и неопитни; едва по-късно вие ще можете да понасяте действието на тия плодове и да научите много нещо.“

Но тия първи хора бяха любопитни. Те се питаха, какво ли може да е скрито в тия плодове. Ева, която беше още по-любопитна и наблюдаваше, без да смее да се докосне до тях, защото се чувстваше невежа. Но в този момент змията, която беше в нейния гръбнак, се пробуди малко, защото беше твърде топло. Вий знаете, че змиите се пробуждат от топлината и че, ако искате да ги направите безопасни трябва да ги поставите на студено, гдето всичко замръзва. Когато е топла обаче, змията става извънредно подвижна и бърза. В този момент в рая беше твърде топло, ето защо, змията скрита в гръбначния стълб на Ева, се пробуди и й каза: .Опитай. Изяж този плод. Защо се страхуваш? Ако го изядеш, ти ще можеш да правиш чудеса, защото всичко в него е добра направено. Ако Бог ти забранява да ядеш от него, това е защото, ако ти направиш това, ще станеш подобно на Него.“ Казвайки това, змията не излъга Ева, но тя не й каза цялата истина. Тя скри нещо от нея. Вярно е, че, като яде този плод, Ева ще стане подобие на Бога, само че на веднага, но много по късно. Вярно е, че тази сила прави чудеса; у великите посветени тя може да съгражда и да разрушава, защото тя е първичната сила, която е създала вселената.

Поради тази топлина и поради своето любопитство, Ева изяде плода; отровата беше извънредно мощна, но тази матерна проявява своето действие бавно. Ева даде и на Адама. Обаче техният организъм не можеше да понесе отровата, съдържаща се в този плод. Те бяха забравили, че Бог им бе казал: „Ако ядете от него, вие ще умрете“. Защото отровата беше много силна. И те умряха, наистина, след като то изядоха плода.

Как бихме могли ний да приспим змията, която е в нас? — Студът е средството, с което ний можем да е приспим, а не топлината. Има два вида топлина и два вида студ. Единият е духовен, а другият е физически, принадлежащ на страстите. Във всички страсти вие ще намерите топлина: но тя е топлина, която разрушава, която запалва пожари и унищожава всичко което е в нас. Вие знаете, че съществуват много диви животни, които се разкъсват, които се ядат взаимно.

Студът представлява северният полюс, гдето няма нито диви животни, нито гниене, това е туй, което е духовно, божествено в нас Този, който живее повече на екватора (стомаха), се среща със страстите, с дивите зверове, и ги вижда да се засилват и да се умножават. Ако вие стоплите някого по този начин, всички животни ще се пробудят в него. Ний трябва винаги да избягваме топлината, причинена от страстите, от гнева и от питиета. Ето защо, когото великите посветени ни обичат, те не ни оставят в голяма топлина, но ни държат малко на студено, защото те искат де ни предпазят, да ни закрилят от всички страсти. Ето един пример: ако някой човек е много богат и в добро положение, той живее в топлината на екватора, гдето има в изобилие всичко. Змиите се пробуждат тогава в него и той не може да се владее. Той започва да търси развлечения, да пие, да живее нашироко, да живее в ада. Затова Посветеният, който ни обича, ни оставя в едно състояние, в което ний не притежаваме всички нисши възможности, за да можем по този начин да бъдем господари на змиите, които са в нас. Топлината и студа са два окултни методи, с които работят Посветените. В студа няма гниене, нито диви животни. Вий ще кажете, може би, че студът е нещо ужасно; но аз не говоря тук за физическия студ, а за мястото, гдето смъртта не съществува и гдето няма никакви болести. Според думите на Учителите, това място се намира на северния полюс. Обаче вий не знаете, че полюсът е обитаван от най-възвишените същества, които живеят на земята. Аз ще ви разкрия нещо от това, което Учителят ми каза по този въпрос: северният полюс е една област, от която идват към нас всички небесни, божествени сили и влияния, които се разпределят от там върху цялата земя. Там живеят същества, които стоят по-високо от великите Посветени, това са безсмъртни, чисти духове, боговете, които управляват земята. Северните сияния, които хората понякога наблюдават, са временни прояви на аурата на възвишените същества, които обитават полюса. Вий можете да се съмнявате в това, но по-късно науката ще проникне в тия тайни и всички ще узнаят това, което аз сега ви казвам. Северният полюс е най-възвишеното, най-свещеното място, което съществува на нашета земя.

Как да трансформираме злото, което съществува в нас, страстите, половата енергия? Всички се оплакват от нея, но тъкмо тя е, която храни всички клетки и този, който има в изобилие от нея, той притежава едно истинско благословение. Не е грях да притежаваме полово енергия; но тя трябва да бъде отправена нагоре, в клетките на белия дроб, на сърцето, на мозъка, защото тя е първичния, необработен още сок, който се трансформира в клетките и който впоследствие духът разпределя из целия организъм под формата на жизнена сила във физическия строеж на тялото ни, под формата на любов, радост, доволство от живота в нашето сърце, под формата на светлина, мъдрост и проницателност в нашия мозък. Половата сила е едно огромна река; но разумните поставят навсякъде по нея воденици. т. е. те я използват за полезни действия, те я канализират, вместо да я оставят до ги измъчва и да ги кара да преживяват различни трагедии. Те не я оставят да наводнява селата и градовете в тях, нито до отвлича всичко по своя път; но те построяват канали и работилници, устройват напояването на големи пространства плодородна земя и след това жънат плодовете, които са резултат от преминаването на тази мъдро направлявана сила. Колкото по-мъдро се обхождаме с тази сила, толкова по-големи успехи ще пожънем ние в живота. Всички посветени са в пълна хармония по този въпрос, също както и всички светим. Вий знаете, че досега, всички те са казвали: „Бъдете разумни; не оставяйте тези сили да изтича от вас без разумна употреба, защото по този начин вие храните ларвите и съществата на астралния свят; те закрепват от това, стават все по-мощни и по-мощни; те ви търсят, обикалят, около вас, те ви лъжат, вредят ви като прахосват силите ви и вие не знаете, че те са ваши неприятели.

Понякога хората не могат да разберат защо те срещат толкова много неприятели в живота си; това е, защото те сами ги хранят. Те не знаят, как сами хранят тия същества, които растат и се засилват за тяхна сметка, докато те самите отслабват, и линеят. Аз не мога да ви кажа много неща по този въпрос, защото той представлява нещо извънредно и всеки е длъжен сам да разкрие в себе си неговите закони. Но аз мога да ви дам примери, взети от растителното царство, от целия живот. Аз вземам за пример растенията, защото действието на законите при тях може да бъде винаги наблюдавано. Растенията са големи алхимици и ако ний искаме да узнаем как да действаме върху материята, ний трябва да познаваме всички дървета, всички растения. Вчера вие научихте ролята на корените, на стъблото, но клоните, на листата, на цветовете и плодовете и узнахте на кои лица отговарят тези различни състояния. Как суровият. необработен сок се изкачва в тялото; по каква причина? Има три важни причини, по силата на които суровият сок достига до листата и цветовете. Те са:

1) Осмозата - (способностите за всмукване)

2) Капилярността.

3) Дишането - (изпаряването)

Необходимо е да ви обясня, по какъв начин, с помощта на тия три способности, ний можем до трансформираме много неща вътре в нас. Вие ще се уверите, че ако размишлявате дълго върху това, вие ще придобиете големи възможности и сили за въздействие върху много чувства мисли, които ви измъчват, които ви управляват въпреки волята ви и ви правят все повече и повече възбудени, гневни и нервни. Забележете колко напрегнато, колко възбудено е всичко във вас, когато вие искате до се борите срещу самите вас и колко пречки срещате; вътре във вас става една ужасна война и в тази война съществуват раздвоявания, поляризации и противоречия. Ний схващаме това, което е низше в нас, като наш неприятел, и искаме да го убием, да го унищожим. Но понеже този неприятел е извънредно могъщ, тъй като в течение на векове той е закрепвал в борбата си срещу нас, резултатът от тази борба е този, че ние впадаме в едно положение но крайна възбуденост, защото се чувстваме безсилни до го изтръгнем от нас. Всеки ден този наш неприятел става все по-страшен. Да вземем за пример любовта. Някои се затварят в манастир, за да избягат от нея, но ето че, всеки ден, те все повече и повече мислят за нея. Оттеглят се в пустините, в скалите, далеч от всичко; но и това не помага. Отдават се на четене благочестиви книги, но и това остава без резултат. Книги, учения, подбор на храната, нищо не помага, а това показва, че основата на нашата философия по този въпрос е фалшива. Ний считаме тези сила за наш неприятел, когото трябва да унищожим. И един ден ние достигаме ефимерни резултати, — ние сме отсекли една глава на хидрата. След малко обаче израства една нова глава, защото всички глави могат да се възобновяват. Съществуват много методи, но всички те са неефикасни, защото ний винаги считаме, че в нас съществуват неприятели. Наистина, в нас има неприятели, но това е, защото ние не сме нито добри, нито разумни, нито просветени. Това, което е лошо в нас, то е, че ние не сме добри алхимици, способни да превръщат всичко. За великите Учители и за ангелите не съществуват лоши неща. Още един пример: вий казвате, че кислородът е добър, защото можете до живеете в него, но че въглеродният окис е лош, защото ви задушава. Но за питайте растенията, и те ще ви отговорят, че това, което е лошо за вас, е отлично за тях и обратно.

„Дайте ни въглеродният окис, който е добър и ние ще ви дадем кислорода, който е лош“ ще ви кажат те. Това, което вие отхвърляте, други го приемат и го намират отлично. Вие казвате също, че страданията са тежки; но Посветените казват, че те са обработената материя, от която се образуват бисерите. Погледнете слънцето, то ни изпраща обработена материя (светлината и живота); които земята, растенията и животните поглъщат; след това болестотворните елементи се отстраняват и се възвръщат към слънцето. Организмите възприемат това което е лошо за тях. Ний поглъщаме живота и изпращаме към слънцето нашите недостатъци и грехове, които то приема, трансформира ги и ни ги възвръща под формата на живот.

(следва)

_______________________________________

*) Настоящето представлява сказка, държана от Михаил Иванов на 22 май 1938 год. пред последователите на Всемирното Братство в Париж.

Link to comment
Share on other sites

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Бащата иде

(из неделната беседа „Бащата иде“ – 30. V. 1943 г.)

Вие трябва да изучавате живота, трябва да изучавате условията, при които той се проявява.

Можете да кажете, че вас миналото не ви интересува. А кое ви интересува ? Кое е реалното? — Реалното в света е любовта По-висока реалност от любовта не съществува.

Вие казвате: Човек трябва да бъде набожен. Но какво нещо е набожността ? Набожността, това е закон на любовта. Да обичате някого,това е набожност. Човек, който не люби, не може да бъде набожен. Всички хора са набожни. Един цял ден обикаля около някой прозорец, кланя се. Той има на земята едно божество. Като види своето божество, покланя се, трепери пред него.

Сега хората казват: реалния живот. Кой е реалния живот? Реалност в света е любовта. Последствието на тази реалност е живота. Реалност е мъдростта и последствие на тази реалност е знанието. Реалност е истината, и последствие на тази реалност е свободата.

Ти не можеш да разбираш живота, ако не разбираш любовта. Ти не можеш да разбираш свободата, ако не разбираш истината. Ти не можеш да разбираш знанието, ако не разбираш мъдростта Истината е майка на свободата. Мъдростта е майка на знанието. Любовта е майка на живота

Казваме: Бог е любов. Но любовта с дъщеря на Духа Любовта е родена от Духа. Тя е първата дъщеря на Бога в света и от нея зависи благото на цялото човечество.

Сега вие погрешно разбирате думата дъщеря. На български тази дума е малко материалистична. Тя трябва да се очисти.

Дева е тя — туй, чистото, мощното, безсмъртното в света, което ражда светлината, топлината, което носи всички блага. Това е дева. Или, на съвременен език казано, това са ангелите, които идат да ни помагат. А ние, българите, казваме: „Той е дивак“, като произвеждаме тази дума от Дева.

Значи, индусът под Дева разбира нещо чисто, възвишено, ангел, който служи на Бога, а ние разбираме един дивак, който не знае как да се обхожда. Затова за всеки, който почва да изучава любовта, хората казват, че му е мръднала дъската.

Чудни са хората. Те смятат за лудост това, което не е, а своите лудости считат за мъдри, разумни прояви. Една американка казала на мъжа си да я заведе в борсата. Тя чувала да се говори за борсата, гдето отивало най-отбраното общество, най-големите банкери.

Един ден мъжът й я завежда в борсата, и там, както в театър, насядали в ложи и кряскат, викат един от друг по-силно. Жената казва на мъжа си: „Защо се подиграваш с мен? Аз ти казах да ме заведеш в борсата, а не в тази лудницата“.

Борсата си има особен език. Който не разбира езика й, той ще си състави страшно мнение за тези хора. В борсата етикеция няма. Щом имаш пари, ти си на първо място, ако изгубиш парите си, ще те изхвърлят навън.

Някой човек казва: „Аз не искам да бъда религиозен“. Тогава главата ти ще бъде спитена отгоре. На какво ще приличаш? На някои животни главата е така спитена. Преди години един ми каза: „Просташка работа е да бъде човек религиозен. Туй е диващина, най-грубото нещо“. Аз не му възразих на това, но само му казах: „Блажени са животните, у които липсва това чувство. Животните нямат никаква религия, затова те трябва да стоят по-високо от човека“. Обаче какво са направили животните?

Ние не разбираме строежа на света. Ние разглеждаме много повърхностно нещата. Ще ви дам един пример. В една гимназия искат да изключат един ученик. И какво му е прегрешението? Той обичал една ученичка, която в това време била болна и лежала в болница, затова той една вечер отишъл към болницата и обикалял около нея като искал да я види. Хващат го и разследват работа та. Виждат, че той отишъл там с надежда да види тази, която обича. Събира се учителският съвет и решават да изключат този ученик. 16 души гласуват за изключването, а 9 души гласуват да не се изключва. Сега какво трябва да прави този ученик? Според мене нека иде и каже на директора: „Ходих при болницата, защото я обичах. Ако това е грях, аз ще го поправя. Дайте ми възможност да поправя тази грешка, да не ходя“. Не е откраднал човекът, обидна дума не е казал никому. Вечерно време само е отишъл до болницата. В съвременния свят мнозина мязат на този ученик. който ходил около болницата.

Всички усилия, които ние сега правим, са само сили, които работят за създаването у нас на един отличен мозък, на едно отлично сърце, на едно отлично духовно тяло. Мнозина питат: Като идем в духовния свят, какво ще бъде? Ако идеш в духовния свят и нямаш духовно тяло, ти не можеш да се родиш там. Без духовно тяло, човек не може да влезе в духовния свят. Писанието казва: Който е роден от Бога, ще отиде в небето, който е роден от човек, на земята ще бъде. На родения от Бога пътят му е отворен за небето на родения от човека пътят му е отворен за земята

Един психологичен факт е, че когато човек се разгневи, по някой път, 5 милиона кръвни телца се избиват. Ний казваме: Защо да се избиват хората? А самите ний, които задаваме този въпрос, само в едно разгневяване 5 милиона малки души избиваме, а след това се усещаме неразположени духом.

Що е добрият живот? Всичките мисли на човека да бъдат светли. Всичките му чувства да бъдат светли, и постъпките му да бъдат светли. Ред и порядък да има в него. Ние искаме светът да се оправи. Но как ще се оправи светът, когато ние вършим престъпления в самите себе си?

Външният свят е отглас на това, което става вътре в нас. Сега вий това не го знаете, затова мислите, че малко като се поразсърдите, няма нищо от това. Малко като се поразсърди човек, малко убити има. Много като се разсърди, много убити има. Войната е или малка, или голяма.

Доброто по три начина се изявява. По три начина човек се освобождава в света. Бог по три закона освобождава хората: по закона на любовта, по закона на мъдростта и по закона на истината. Щом зачиташ истината, истината те освобождава. Щом зачиташ мъдростта, мъдростта те освобождава. Щом зачиташ любовта, любовта те освобождава. Ако не зачиташ божествените закони на тия велики добродетели, върху които цялата вселена е построена, какво може да излезе от тебе? Казвате: „Какво е любовта?“ Без любов животът в света не може да. се прояви. Всичките съвременни хора боледуват, защото животът е малко. Казват: Условията са лоши. Ние се нуждаем да се отворят тия кранове, да дойде любовта, да подейства изобилно в нас. При една слаба река, воденицата спира да се движи, а пък ако се пусне водата, колелото се върти. Любовта е онзи извор, който образува живота.

Сега ние имаме повърхностни понятия за живота. Ние казваме: „Да дойде Христос и да ни спаси“. Как майката може да спаси едно дете? Една майка за да спаси детето си, трябва да му даде отличен ум, трябва да му даде отлично сърце и отлично тяло и да го научи да живее добре. Сега съвременните хора питат, има ли Господ или няма. Слепият пита има ли слънце или няма. Когато мене ме питат има ли Господ или няма, аз им казвам: „За слепите Господ няма, а за тия, които виждат, за тях има Господ“. За ония, които имат душа, за тях има любов, а които са без душа, за тях любов няма. Щом някой каже: Мене не ме интересува любовта, този човек е без душа. Ако каже, че и знанието не го интересува, той е без ум. И сега този човек казва: „Нищо не ме интересува, само малко да си похапнем“.

Какво може да излезе от яденето и пиенето? Яденето и пиенето могат да създадат най-големите нещастия. Бих могъл да ви докажа това, но не е хубаво да ви го доказвам. Ще ви приведа само един пример.

В древността имало един цар, който повикал един от своите мъдреци и го попитал, кое е най-голямото благо на земята Мъдрецът отговорил: Най-голямото благо е човек да се освобождава от непотребното в себе си. — Че как може да бъде това? — запитал царят. — Ще ти покажа, казал мъдрецът. Той задължил царя да не може да се освобождава и с това му показал колко необходимо е това, да може да се освобождава от излишните неща в себе си.

Сега вие искате да ядете, но трябва да знаете и как да се освобождавате от излишната материя в себе си. Всичко, което приемате, не може да се асимилира. Много малка част се асимилира а голямата част остава неасимилирана. Много руда ще обработи една фабрика, а сгурията трябва да се изхвърли навън Този процес е за ума, за сърцето, за душата и за тялото. Навсякъде има излишни неща, които трябва да се изхвърлят, за да ги поправи природата.

Ние от незнание създаваме ред заблуждения, които нямат никаква реалност. Това, което природата е създала, обаче, то е реално. Вземете човешкият нос, — той е създаден от човешкият ум. Истината е създала отлични очи. Любовта е създала устата. Правдата е създала отлични ръце, добродетелта е създала отличим крака. Също така и дробовете, и всички други органи в тялото са създадени от известни добродетели, които съществуват в битието и се проявяват чрез човека. Нашите дробове, нашият мозък, ушите ни се дължат на нещо разумно. Ако тия добродетели престанат да работят, изопачават се органите. Носът като се изопачи, и човек се изопачава. Дотогава, докато носът е нормален, и здравето е нормално. Докато очите нормално възприемат светлината, човек е здрав, но щом изгубят тази си способност, веднага настава едно болезнено съзнание.

Казвам: Човек трябва да има отлични очи, за да вижда хубавото в света. С носа си да чувства уханието на битието. От всички неща, от всички предмети, излиза едно ухание, което е здравословно. От всеки предмет излиза ухание на любовта, което е на степени. От един скъпоценен камък излиза хубава любов, най-чистата любов. От един обикновен камък много малка любов излиза. От всичките животни, от всичките растения, от светлината, която иде от горе, и от нея излиза Божествената любов.

Ние не съзнаваме тия неща и затова сме се спрели на един механичен процес, и търсим нещата на готово. Ние четем библията, но тази работа не става с четене. Може и 10 пъти да прочетеш Библията, но това не те ползва, ако не приложиш тия принципи, които са изложени в нея. Ако ти не приложиш Божествената любов нищо няма да разбираш. Ако не приложиш Божествената мъдрост, нищо няма да знаеш. И ако не приложиш истината, ти не можеш да бъдеш свободен.

Новите хора трябва да имат съвсем други възгледи за живота. Някой пита: Ти вярваш ли в Бога? — Вярвам в майка си. — Твоя а майка е любовта — Вярваш ли в баща си? Твоят баща е мъдростта.

Засега истинският баща в света го няма. Майката е която се явява. В природата бащата тук таме се явява, майката изнася всичката работа. За в бъдеще бащата трябва да дойде, за да се оправи света. Сега имаме само свят на любовта, свят на чувства, — ядене и пиене. Бащата го няма. Като дойде бащата, той ще донесе ония правила, по които синът и дъщерята ще живеят. Сега го няма бащата, затова хората се бият. Когато бащата го няма, хората си пукат главите, бият се. Децата се бият, когато бащата го няма. Майката казва: Като дойде баща ви, ще му кажа.

Казвам: Бащата е тръгнал и иде в свята. Идва мъдростта в света и тя ще даде правилен ход на любовта, ще организира, ще канализира и насочи към полезни резултати човешките чувства. Това значи идването на Бащата в света.

Враждебен човек, дошъл без любов и посадил лошото семе. Всичките лоши неща в света са посадени от такива хора, враждебници. Сега ние, които познаваме закона на любовта, не трябва да отидем и да ги изскубнем, но ще чакаме житото да се ожъне и тогава ще отделим житото на една страна и плевелите —на друга.

Всички имате работа себе си. Някои лоши работи ще се отделят, но някои ще ги търпите. За да се яви търпението в човека, трябва любов. За да изправим една погрешка, трябва знание. За да се освободим от нея, трябва истина.

Трябва да имаме синовно отношение към бащата. Той не е от слабите бащи. По благ от Него няма, но и по-страшен от Него няма. Онзи син, който не иска да се подчини, ще стане на прах и пепел. Тогава ще го вземе, ще го прекара 99 пъти през мелницата, и пак ще направи нещо от него. Ще му каже Бащата: Ти трябва да знаеш, че аз те пратих тук да станеш човек. Ще станеш ли ти човек или няма? — Ама аз тъй мисля. — Никакво мислене. По любовта ще ходиш, по мъдростта ще ходиш и като син ще зачиташ Истината, която дава свобода.

Из беседата държана от

Учителя на 30 май 1943 г.

София — Изгрев

Link to comment
Share on other sites

ВЕЛИКОТО ВСЕМИРНО БЯЛО БРАТСТВО

Светът, в който ний, хората живеем, с всичките негови царства — човешко, животинско, растително и минерално, както и всички светове в безграничното пространство, които са изпълнени с живот, се управляват от Бога с помощта на една велика и мощна организация от светли души, от мощни духове. някой от които представляват така наречените ангелски йерархии, — херувими, серафими, престоли. власти и т. н., а други стоят по-близко до човечеството в стълбата на еволюцията.

Всички те са служители на живота, и чрез това на Бога. Те са посветили своя живот и своите сили на Божието дело за издигането на живота и всички живи същества. И затова те всички заедно, образуват Великото Всемирно Бяло Братство,  което има своите вечно будни и вечно действащи представители по всички светове на безграничната вселена и във всички области на живота, тук, на земята, и по всички други светове.

Тогава, когато е необходимо за изпълняването на известна мисия, за приложението на известен План, Великото Всемирно Бяло Братство изпраща някои от своите представители и между самото човечество, които се въплътяват, раждат се и израстват в човешко тяло, между всички други хора, имайки, обаче, за задача на своя живот да извършат това, за което са слезли между хората — да дадат нов тласък, нова светлина, да разкрият нови пътища за развитието на човечеството

Тия вплетени между нас, обикновените хора, представители на Великото Всемирно Бяло Братство, каквито е имало във всичките епохи на историята, ние наричаме учители на човечеството. Това са: Хермес Тримогъщи в древния Египет, Конфуций в Китай, Зороастър в Персия, Ману в Индия, Хиавата в Америка, Орфей в древна Гърция и Тракия, Мойсей между евреите, Мохамед за мохамеданите и най-после, Исус от Назарет, чрез когото, прели две хиляди години,се прояви най-великият, най-светлият, най-мощният Дух, който някога е слизал на земята — началникът на Великото Всемирно Бяло Братство, Божият Син — Христос.

Исус е ученикът, а Христос е Учителят. Исус е съвършеният човек, посвестеният в Божиите тайни ученик на окултизма, а Христос непонятния по своята сила и красота лъчезарен Дух, е онова Велико безгранично същество, което идва да се прояви чрез Исуса. Великият Дух на Христа си послужва с чистото тяло на посветения Исус, за да изпълни своята мисия на земята.

В началото на всяка една нова ера в развитието на човечеството, в началото на всяка нова култура идва един Учител, един Велик Посветен, пратеник на Великото Всемирно Бяло Братство който слага начало и дава основните линии и закони, по които трябва да се движи тази нова култура. Това е било с всички велики култури на миналото; културата на древния Египет, на старите жители на Америка (инките и други), на древен Китай, Индия, Гърция и т. н. са добили първоначалния си тласък от идването на един Велик Учител, член на Всемирното Братство, който слиза на земята и се въплътява между хората със своята точно определена задача — да сложи начало на нов възход, на нова култура.

И днес ние, българите сме щастливи, че между нас, в нашия народ, е изпратен Великият Учител на нашата епоха, представителя на Великото Всемирно Бяло Братство Духовния Водач не само на Българския народ, но и на цялото човечество, на всички пробудени души — със специалната мисия — да се сложи най-после началото на приложението на Христовото учение във всички области на индивидуалния и обществения живот.

Учителят дойде да донесе в България и за целия свят Новото Учение, което е учение за приложение заветите на Христа, и което именно приложение ще ни разтвори отново вратите на земния рай, на Царството Божие на земята.

Никакви политико-икономически учения и формули, никакви стопански и други реформи не могат да донесат това, към което измъченото днес човечество се стреми — истински, всестранен, пълен мир — мир външен и вътрешен, мир в душата на отделния човек, мир между народите и обществата, истинско благоденствие, благоденствие за всички, истинска свобода — свобода за всички разумни души, освен приложението на Новото Учение, което Учителят донесе, и което е именно Христовото учение, разработено в неговите подробности и приспособено към днешните нужди и към днешното състояние на човечеството.

Затова всички будни души, една след друга, не само тук, в България, но постепенно от всички части на земното кълбо, се вслушват в гласа на Учителя, идват да пият от небесния извор на неговото Божествено слово и се присъединяват към образуваното от него движение на учениците на Великото Всемирно Бяло Братство.

Да станеш, обаче, ученик, истински ученик на Всемирното Бяло Братство, това е нещо велико, това е едно рядко постижение, до което се домогват само малцина силни и светли души от земното човечество.

Идат, обаче, на земята легиони от велики и светли души истински членове на Великото Братство на светящите. Те не ще се въплътят на земята, няма да се родят от плът и кръв, а ще действат чрез нас — чрез всички ония, които имат твърдото желание и направят необходимото условие да се очистят, за да могат да служат на Божието дело Те, великите, светли духове, синовете на Бога, обитателите на неговото светло царство, ще действат, ще работят чрез нас, обикновените хора, тогава, когато ний решим да станем добри проводници на небесните сили и с живота и усилията си по пътя на доброто заслужим тяхното внимание и благоволение . . .

Идат светлите духове на Всемирното Братство, идат Синовете Божии, и ние трябва да се очистим, за да можем да станем достойно жилище или поне временна станция за тях.

Великото Всемирно Бяло Братство започва вече усилено да работи, по много пътища, с различни средства, чрез милиони най-различни люде, всред всички народи, по всички части на земята.

Защото това, което сега идва което сега се готви в света, е нещо небивало, е нещо неописуемо велико.

Ще се ликвидира с една ера, с един стар свят на кървави борби, на егоизъм и насилие, на тъмнина и всестранно заблуждение, и ще се сложи началото на един съвършено нов свят на мир, братство и любов, на една нова култура с обилна Божествена светлина, с обилен Божествен живот и обилни Божествени блага за всички хора по земята.

Този нов свят иде! Тази нова култура, носена на мощните криле на светящите небесни духове иде! Идва Царството Божие на земята. Вече се подготвя почвата за него.

Ето защо, за истински будния човек не може да съществува по-скъпа, по-свята, по-велика задача от тази — да служи на туй, великото, което иде, да служи на Бога в неговото дело за издигането на човечеството, да подпомага на светящите същества, вслушвайки се в техния глас, който шепне тихо в душите ни, да посвети целия си живот, всичките си сили и средства за това, което стои над всичко, което стои над всички земни, човешки стремежи и идеали — изпълнението на Божията воля на земята

Из „Що е окултизъм“

Сава Калименов

Link to comment
Share on other sites

Д-р Бирхер Бенер

СУРОВАТА РАСТИТЕЛНА ХРАНА

И НЕЙНОТО ЗНАЧЕНИЕ ЗА ЗДРАВЕТО

Законът за ентропията казва, че посредством естествените процеси материята губи от своята стойност и че енергията се деградира. Максималната енергетична стойност на страните се намира, без ни най-малко съмнение, в живата растителна субстанция създадена чрез поглъщане на слънчева енергия и която не е била унищожена от естествените явления. В тази жива растителна субстанция, потенциалите са още на най-висока степен — тази на слънчевата светлина. Като се тръгне от тази максимална стойност, всеки естествен процес, на който се подлага тази субстанция, докато бъде употребена за храна, деградира нейната енергия. Тези естествени процеси се извършват в хранителната субстанция при преминаването й от живо състояние в мъртво, при готвене (варене), печене, складиране, стерилизиране, консервиране, ферментиране и гниене. Всичките видоизменения, които претърпява хранителното вещество от своето зараждане до окончателното му приготвяне за храна чрез естествените процеси, подложих на задълбочено разглеждане, изброяване подробностите на което тук би изисквало много време. Общият извод от казаното бе нова енергетична преоценка на храните и на човешкото хранене, при която преоценка растенията за ядене в естествено прясно състояние и майчиното мляко (за кърмачетата) заемаха първо място. Така аз имах първото обяснение на удивителното лечебно действие на режима със сурова растителна храна, онова именно, което бях установил при стотици болни. Единствено сурово-растителната храна е, която снабдява организма с най-високи потенциали от хранителна химическа енергия.

Обаче превръщането на светлинната енергия в химическа при живата субстанция продължи да ме занимава. Теорията на Bohr за строежа на атомите1), квантовата теория на М. Планк2) принципът на съответствието и спектралната анализа ме снабдиха с нови познания. Когато молекулите, респективно атомите поглъщат светлина, те се товарят с известни количества от нея, като отрицателните електрони увеличават разстоянието си от ядрото с известна дължина от радиуса, и така те минават от вътрешно движение към външно движение. Спектралната анализа показва, че дадена молекула може да получи определен и свойствен само на нея отбор дължини на вълните от спектъра, разните молекули — различни дължини, но всякога от собствени серии. Казаното се отнася не само до елементите азот, въглерод, водород и кислород, които образуват хранителните вещества, но също и до минералните вещества, които влизат в състава на живата субстанция

Обаче ние знаем, че тъкмо минералните вещества са разпределени твърде неравномерно в органите на растението. Например в житното зърно минералните вещества се намират най-вече в обвивките (триците) на зърното и в зародиша, докато брашнодайната част на зърното ги съдържа твърде малко. Вероятно никой не знае защо това е така. При все това, можем да допуснем едно системно разпределение на погълнатата слънчева енергия, при което разпределение равновесието и мярката се определят главно от необходимостта да се обезпечи бъдещата храна на зародиша. От казаното следва, че житното зърно трябва да се разглежда като енергетична хранителна ценност. Ако от Цялото зърно вземем само една част, например едноспермата за храна на кой да е жив организъм, приносът на светлинна енергия при това хранене ще куца от към мярка и равновесие. Може да се приеме, че тази интегрална важност на цялото в общи линии важи за всички съестни растителни органи.

Преди малко говорих за приноса чрез хранителни вещества на слънчева енергия, вместо химическа. Изглежда това да е неприемливо, обаче между биологично използваемата химическа енергия и друга химическа енергия съществува известна разлика. Никой още не е определил тази разлика. Вярвам за себе си, че биологично използваемата енергия, която се намира в растението вследствие поглъщане на слънчева светлина, има още качества на светлината, така щото по това тя се различава от химическите биологично-неизползваеми енергии. Виждам също, че многобройните видове растения се различават в зеленината на листата и багрите на своите цветове, следователно всяко от тях поглъща особен отбор от слънчевия спектър. Това положение на растенията би ни позволило да вярваме, че погълнатите различни части от слънчевия спектър пораждат също различни химически формации от енергия, а това на свой ред трябва да се изрази като в различни биологични действия, така също и в състава на органите (листа, корени, цветя, плодове) Ето една перспектива, която отваря пътя не само за нови открития, както на специфичната хранителна стойност на разните видове растения, но така също и на тъй разнообразните целебни действия на билките.

При това схващане, растението се явява с живото си вещество като енергетично произведение на светлината, като система за акумулация на светлината, която система фиксира космичния слънчев ток, за да го предаде в желания момент за живота на животните и човека. Основата на храната и храненето на тялото на животното и на човека остава слънчевата светлина. Така имаме нова форма на взаимоотношения между светлината и живота, вече често отбелязвани. Както растителната клетка умее да работи със светлинните кванти, така това може да върши и човешката клетка. Достатъчно е един поглед върху ретината на окото, за да се убедим в това. Измежду зидовете енергии, които познаваме, светлинната енергия, с електромагнитните си трептения и кванти се издига на най-висока степен. С богатите си диференциации тя прониква в най-скритите области на материята и поставя в действие у последната тези тайнствени явления, които ние установяваме при метаболизъма, явления, които само топлината не би могла да произведе освен чрез неосъществими с живота температури. От една страна има ме светлинните кванти, от друга - калориите. В полза на кое от тия схващания ще се произнесе науката на бъдещето? Формация на фотохимическата ли енергия или на термическата такава в нашият организъм? Аз се произнасям в полза на фотохимическата и казвам, че човешкият организъм за жизнените си отправления е нагласен за слънчево светлинния ток, както електрическата лампа е нагласена за тока на дадена електрическа централа. Обаче той се храни пряко със слънчева светли на в твърде ограничен размер — това той върши най-вече косвено, посредством акумулаторни системи (формации от слънчева светлина), които са рационално съставени в интегрални единици и са снабдени със светлинни пълнежи, разпределени съразмерно нуждите на живота Тези интегрални единици се намират само в цялостните храни — най вече растенията — чиито светлинни пълнежи, съответстващи на техния вид и на тяхната особена цел, съставляват техните диетични свойства.

_____________________________________

1) Материята е съставена от химически елементи, установени днес 92. Елементът се представлява от атома, смятан до скоро неделима по-нататък физически съставка на материята. Обаче Nils Bohr е установил, че атома има сложно устройство, наподобяващо слънчевата система, като ядрото на атома е натоварено с положително електричество и заключава почти цялата маса на атома, около която по орбити обикалят толкова електрона, натоварени с отрицателно електричество, колкото е необходимо, за да бъде атомът изцяло неутрализиран. Устройството на ядрото на атома, според последните изследвания на руския физик И. Е. Там и японския физик Хидеки Юкава, е твърде сложно и има връзка с космичните лъчи. Бройката на електроните, разположението на техните орбити една спрямо друга определят химическите свойства на даден химически елемент. Бел. прев.

2) Теорията на Максуел доказва, че слънчевата светлина има електромагнитно естество. Теорията на Макс Планк пък доказва. че електромагнитната лъчиста енергия има подобно на материята атомно строение. Тази лъчиста енергия не се носи като непрекъснат поток, а се пренася във вид но отделни частици, атоми-енергия, наречени кванти. Светлинните кванти, се наричат за краткост фотони.

Link to comment
Share on other sites

Георги Тахчиев

ЛЮБОВ И СМЕЛОСТ

И най-страхливото същество, когато му отнемаш това, което обича, то проявява неочаквано голяма смелост.

Когато е застрашено онова нещо, което обичаме силно, ние проявяваме голяма смелост, дори храброст.

Смелостта е тясно свързана с любовта.

Момците стават безкрайно смели за да спечелят своята възлюбена.

Кротката и страхлива кокошка, когато има пилета, става безкрайно смела и се нахвърля срещу най силния противник, който застрашава живота на нейните деца.

Кравата става смела и бодлива, когато има малко теле Хиляди примери могат да се приведат с животни и хора, които показват, че смелостта се увеличава, когато е застрашен обекта когото обичаме.

Ние виждаме безброй много примери в нашата и световна история с велики хора, които са се отличавали с голяма любов към своя народ или към човечеството; те са се отличавали със също така голяма смелост и безстрашие в борбата за да извоюват и запазят благата на своя народ или на човечеството.

Любовта има за последица смелостта.

Христос прояви най-голяма любов, но той прояви и най-голяма смелост и безстрашие като се противопостави на римската власт и без да бяга от нея смело проповядваше великото учение на любовта. Пред заплахите той не млъкна, а каза: ,Ако аз млъкна камъните ще заговорят“. Върхът на неговата смелост се прояви в това, че той не дигна ръка да се защити.

Дето е любовта, там е смелостта.

По стъпките на смелостта ще намериш любовта

Любовта е мярка за смелостта и смелостта е мярка за любовта.

Смелостта е дете на любовта.

Учителя казва: ,Дето има любов там няма страх. Любовта изпъжда навън всякакъв страх. Докато любовта не е посетила човека той се страхува“.

Безпристрастието е право пропорционално на любовта.

Смелостта е дадена от природата като средство в борбата за запазване и продължение на рода. Това е в органическия свят.

В светът на идеите смелостта е дадена като средство в борбата за превеждане на една идея от един по-висок свят в по-нисък.

Смелостта носи на своите криле жертвеника на изкуплението на човешките души.

Смелостта е страж па вечното, доброто, истината и красотата.

Вечното се брани и проявява чрез смелостта.

Колкото една идея засяга интересите на по-широк кръг същества, толкова е по-голяма смелостта с която я пазим и разпространяваме.

Или с други думи казано: Колкото любовта ни е по-възвишена, по-общочовешка и безкористна, толкова са по-силни смелостта и безстрашието. самоотречението на жертвата.

Жертвата се носи от колесницата на смелостта.

Най-голямо е безстрашието и смелостта при божествената любов, защото тя е любов към всички същества.

Любовта към Бога в себе си и вън от себе си ни прави смели и безстрашни в борбата с всичко низше в нас и вън от нас.

Любовта към доброто, истината и правдата, ни вдъхва смелост и воля да се въздържаме от злото и да проявяваме доброто.

До когато имаме телесни или духовни недъзи, до тогава ние ще знаем, че нямаме достатъчно смелост да приложим закова на хигиената чрез която ще се излекуваме. А липсата на смелост зависи от липсата на любов към доброто.

Човекът на любовта е смел и безстрашен по всички линии на положителния живот.

Високо нравствения човек е най-смелия, защото е и най-любящия.

Смелостта, която проявяваме при защитата на нещо, говори за любовта ни към това нещо.

Страхът, който изпитваме при защитата на нещо показва, че ни липсва любов към това нещо.

Любовта и смелостта са неразделни

Безлюбието и страхът също са неразделни.

Ето един начин за определяне степента на нашата любов към Бога, към ближните, към родината, към човечеството, към доброто и истината.

Безстрашието, което е плод на божествената любов, бих го нарекъл мистично безстрашие, което включва в себе си спокойствието и вярата в светлия край на борбата, в която проявяваме смелостта.

Всяко зло, което причиняваме на хората чрез нашите мисли, чувства и постъпки е неразумна смелост, която иде от невежеството и неразумната любов към себе си. Резултатите на такава смелост са страдание и само страдание

Искаш ли да станеш смел обикни своя народ, обикни човечеството, обикни Бога.

Всичката култура е създадена от хората на любовта и безстрашието.

Сега се създава нова култура в света, културата на братството и справедливостта, култура на взаимопомощта. За нея са нужни работници, които имат любов и безстрашие.

Всяка нова култура се създава от най-любящите и най-смелите.

Г. Тахчиев.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...