Jump to content
Ани

Година 15 (22 септември 1944 – 1 декември 1944), брой 319

Recommended Posts

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 319 - год. XVII.

Севлиево, 1 ноември 1944 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 80 лева

За странство – 150 лева

Отделен брой 3 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Октомврийската революция – С. К.

Северно сияние – Хр. Смирненски

Русия, славянството и човечеството (Продължение от бр. 318) – С. К.

Словото на Учителя. Сиромах и богат. (из извънредната беседа – 26 август 1944 г.)

Любовта

Что дают миру славяне? Какво дават славяните на света? – К. Балмонт (текстът на руски може да се прочете в pdf-а на вестника)

Духовна алхимия (Продължение от бр. 319 и край) – Михаил Иванов

На световните будители – славяни. На българския народ - будител (стих.) — А. Б. В.

Из разговори с Учителя

Велика драма — Из беседата, държана от Учителя, 27. VIII. 1944 г. над хижа „Еделвайс“ — Витоша.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ОКТОМВРИЙСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ

1917 — 1944

Москва изправя каменно чело

с венец от нарциси и тръне.

и в бурния й поглед тъне

загадката на светлото дело.

Смирненски

1917 година ще остане паметна за поколенията, които идат след нас.

Защото, тя означава, наистина, началото на една нова ера в историята на човечеството.

Днес ние сме още твърде малки, за да измерим напълно ида обхванем всецяло световно - историческото значение на Октомврийската революция, на ония „десет дни, които разтърсиха света“.

Днес ние сме все още близко, много близко до един крупен исторически факт, за да имаме възможността да го обгърнем в перспектива и да видим ясно всички негови последици в живота, в бъдещето на цялото човечество.

След години, обаче, след десетилетия и столетия, когато за Великата руска революция ще се говори и пише тъй, както, например, се говори и пише днес за Великата френска революция, тогава идващите след вас, и само те, ще имат пълната възможност да обхванат този съдбоносен за човечеството процес, не само в неговото зараждане, в неговите пелени, в неговите борби и в неговата победа, началото на която се тури в намръщените октомврийски дни на 1917 година, — те ще имат възможността да го обхванат и в неговите огромни, далечни, още скрити за вас в мрака на бъдещето следствия, в които ние, днес, колкото и да се силим, не можем да проникнем, и които не можем да обгърнем и узнаем всецяло.

Ще кажа нещо повече: вие днес не знаем, ние, както и самите участници, непосредствени вдъхновители, организатори и водители на революцията, не знаем, в действителност, течно към какво ни води тя, докъде ще ни заведе, в какво ще се изрази, какви крайни форми ще вземе този бурен исторически поток, който раздрусва днес издъно живота и който утре с още по-голяма мощ и в още по-големи размери ще обхване и ще променя непрестанно живота на цялото човечество.

Защото, Великата руска революция е, в същност, по своето значение, по своята сила и следствия, — Велика световна, общочовешка революция . . .

Великата Руска Революция е един жив организъм, който расте и се развива, който в никой случай и от нищо на света не може да бъде спрян, както в развитието на неговата външна форма и сила, така също и в неговото вътрешно, идейно развитие,— в непрестанната еволюция на неговата вътрешна същина — все напред и напред, към все по-съвършени и по-съвършени форми, към все по-големи и по-големи постижения, към все по-голямо задълбочаване, докато се стигне до реализирането, до правилното изразяване в живота на онази Божествена идея, която представлява истинската цел и истинския исторически смисъл на Революцията.

Идеята, истинската, вътрешната идея на революцията, целта, истинската цел и истинския смисъл на революцията, все още не са и не могат да бъдат напълно ясни дори на нейните ръководители.

Един велик исторически процес, още повече този, роден в душата и изнасян на плещите на великия руски народ, не може да не крие в себе си много тайни, много загадки, много неизвестни.

Ние днес мислим, че познаваме Руската революция, виждаме я и я обгръщаме в нейната цялост, но ние, в същност, само си въобразяваме това.

Великата руска революция е много по-богата, тя носи, тя крие в съкровените пазви на великата руска душа много повече и съвсем неподозирани съкровища, отколкото ние, съвременните наблюдатели, можем да очакваме или да си представим.

Ще дойде време, когато тия скрити, невиждани и непознати досега съкровища ще бъдат извадени наяве.

Ще дойде време, когато, всред ярките лъчи на слънцето, пред нашите очи, ще заблестят с мека, нежна светлина, с неземна красота и благоухание плодовете, истинските, Божествени плодове на Революцията.

Ще дойде време, когато за нас, в нашето съзнание, ще стане ясна мисълта на Бога ...

Тогава ние ще разберем, че бурният поток, чиято страшна стихийна мощ ние виждаме да се развихря днес пред очите ни, е само външната форма, само външния израз или, по-точно, предвестника на една велика Божествена Идея, чието реализиране в живота предстои в по-близкото или по-далечно бъдеще.

Октомврийската революция беше първия пробив в крепостните зидове на стария свят, който отвори пътя и създаде възможностите за реализирането на тази Идея.

С. К.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЕВЕРНО СИЯНИЕ

Стозвучний рев на битката вседневна

не стихва в снежните поля.

И върху бледните чела

Смъртта чертай, развихрена и гневна,

зловещия си жертвен знак.

*

А вихрите сред степите безбрежни

отбрулят жълтите листа,

забравени от есента,

и разпилели къдри белоснежни,

ридаят в ледения мрак.

*

Но стъпват твърдо легиони горди

по своя буреносен път,

над тях шрапнелите мълвят

заканите на обезличени орди,

прокълнати пред бащин праг.

*

А всички страдущи и морни братя,

осъдени на вечен гнет

от рухващия стари свет,

целуват с трепет стъпките им святи,

вбраздени в кървавия сняг.

* * *

От сибирските мрачни хижи,

от каменния Петроград,

презрели делничните грижи,

червените тълпи се нижат,

сплотени твърдо брат до брат.

*

А тъй жестока е борбата!

Отде не плъзна хищен враг?

И кой престъпник на земята

не тръгна с кървав нож в ръката

да сее ужаси и мрак?

*

Налете с кървави пълчища

настръхналият Капитал,

обърна в дим и пепелища

на Сибир мирните селища,

вериги нови изковал.

*

Но гръмна мълния метежна

над синовете на нощта

и в свойта участ неизбежна

стопиха се кат преспа снежна

недоброими пълчища.

*

Безумец е, кой хвърля шепа

пръст — с пръст слънцето да затъмни,

и кой надежда храни слепа

да спре стихията свирепа

на океанските вълни.

* * *

Да бъде крепка, братя,

десницата ви свята!

Вий първи в тъмнината

запалихте звезда.

*

Лъчът й ще учуди,

зовът й ще пробуди

задрямалите люде

към хляб и свобода.

*

И вихър от крилати

души ще да разклати

престъпните палати

на земната беда.

*

Да бъде крепка, братя,

десницата ви свята!

Вий първи в тъмнината

запалихте звезда.

* * *

От руските поля далеч до Атлантика,

през тайнствения лес на Индия безкрайна

и всъде по света, де пот и горест блика,

трепти с рубинен лъч сияние велико,

открило със любов свещената си тайна.

И неговия лъч е взор на херувим,

и неговия зов е гръм: „Да победим!“

*

Тълпи се легион до братски легиони

и бурното море издига се и тътне:

„Станете вий, деца, вий, робски милиони,

притиснати под златни кървави корони,

угасващи в нощта и в сънищата смътни!

Станете вий, деца на Лондон, Берлин, Рим,

умира старий свят, ний нов ще сътворим!…“

*

И блика над света туй северно сияние,

огряло огнен път през кървавата вечер,

и робските деца възрастват в великани,

в смирените сърца разбуждат се закани

и тътне все напред рубинения глетчер.

А неговия зов лети кат светъл химн,

а неговия химн гърми: „Ще победим!“

Хр. Смирненски

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

РУСИЯ, СЛАВЯНСТВОТО И ЧОВЕЧЕСТВОТО

(Продължение от бр. 318)

От полюса леден

до синий Кавказ,

апостоли бледни

светата ти пръст

изходиха пряко, на кръст.

В очите си сини

те носят миража

на милиони години,

и в подвиг суров

в сърцата кат в чаша -

велика любов.

*

И в късния час

възторжено химни

запяват сурови,

и в рудници земни

разбиват окови,

дълбаят сърцето

на вечната Русь!

И ето:

от мрака възлиза

под огнена риза

Исус!

„Русия“ - Ем. П. Димитров

Христос, със своята жертва, със своите страдания и с кръвта си, вдъхновен от велика любов, изкупи греховете на людете и откри една нова ера в историята на човечеството.

Русия, великия руски народ, следвайки, не по форма, а по същество, не с думи, а на дело, стъпките на Христа, вдъхновяван от същата велика любов, със своята велика жертва, със страданията си и с кръвта си, изкупи и изкупува греховете на човечеството, греховете на всички народи по земното кълбо.

Страшното бреме на изкуплението може да бъде изнесено само на плещите на великите и мощни души. Всички други биха били премазани от неговата тяжест.

Неум.не хитрост се изисква тук а преди всичко, не до крайност развита наука и техника. Не са от първостепенно значение дори извънредните организационни способности. Всичко това западноевропейските и другите напреднали народи го имат дори в излишък. То, обаче, не е от решаващо значение.

За да се поеме и изнесе великата задача за изкуплението на човечеството, за да се приеме и положи великата жертва пред входа, пред храма на новия свят, беше нужно преди всичко - чисто сърдце и велика любов!...

А тъкмо това славяните, и преди всичко великия руски народ, имат в изобилие.

Велика, Божествена тайна: Камъкът, когото зидарите отхвърлиха, той стана глава на ъгъла.

Назадничава, изостанала в своето развитие Русия, с исполински замах, първа извърши огромния пробив в крепостта на стария свят и застава начело на народите в безспирното им шествие напред. Славянството, което от мнозина се считаше за нисша, изостанала раса, предназначена да служи за тор на другите културни народи, неочаквано за мнозина, ускорява своите стъпки, застига и изпреварва тия, които се мислеха за много по-напреднали от него...

Ние не гледаме и не говорим само за настоящето. Нашият поглед не е спрян в една мъртва, неподвижна точка. Ние обгръщаме едновременно миналото, настоящето и бъдещето, и в тази широка перспектива виждаме:

Славянството, под водачеството на великия руски народ, застава начело на общочовешкото развитие.

Това, от много гледища, изглежда чудо, и то, наистина, е такова: то не може да бъде обяснено с данните, с които разполага обикновения човешки разум, със знанията, с които разполагат съвременните учени -социолози, биолози, политико-икономисти и т.н.

Защото, чудесата, наистина, и днес дори са възможни на нашата земя.

Защото това, което от гледището на земните закони, от гледището на законите на материалния свят, изглежда като чудо, като нещо необяснимо, от гледището на духовните закони и на духовния свят то е само естествено последствие на едно действително положение, на един естествен развой.

Жертвата, винаги, е богато възнаграждавана. Жертвата никога не е загуба, а винаги е най-голямата печалба.

Ето един закон „не от мира сего”, когото малцина познават, но който е неизказано по-траен и по-действителен от законите на материалния свят. Защото е закон вечен, не относителен, а абсолютен и незиблим...

Кой друг народ на света е проливал, в такова изобилие, кръвта си за свободата на другите народи? Кой друг народ, освен руския, в мрачните дни на грозно надвисналата опасност, е спасявал човечеството от заробване с цената на милиони жертви? Кой освободи България, кой помогна и на другите балкански народи да се освободят? Най-сетне, кой изнесе, и кой продължава да носи и днес най-тежкия кръст на борбата срещу съвременните завоеватели и поробители на Европа?

Не по човешките, не по земните закони, а според Божествения закон, руския народ си е извоювал правото да застане, за по-дълъг или по-къс период от време, начело на общочовешкото развитие. И заедно с руския народ, като най-близки нему по дух и по заложби, ще вървят в най-голяма близост и другите славянски народи.

В недалечно бъдеще, ние всички ще видим и ще се уверим в това. А тия, които имат очи, го виждат и сега:

Един буен, с нищо неизразим и от нищо непобедим поток на духовни сили нахлува всред славянството. Той носи със себе си залога за нещо велико, за нещо неочаквано, за нещо непознато досега.

Той носи в себе си една велика култура, която ще се зароди и разрасне в недрата на славянството и от която ще идват да черпят всички народи от земното кълбо.

Не малък дълг от този велик исторически процес, който е от значение за цялото човечество, се пада и на нашия малък, но буден български народ.

Ново Слънце изгрява днес над безкрайните славянски земи. То ни носи нов Закон - закона на Единството.

Великата задача на славянството, правилното изпълнение на неговата мисия - да внесе новото в света - ще бъде извънредно улеснена и тласната мощно напред от неговото обединение.

А обединението на славянството ще бъде едно Велико Благо, както за всички славяни, така също и за цялото човечество, защото то ще ознаменува края на силата на злото на земята и победата на доброто, тържеството на братството, мира и любовта между всички хора по цялата земя.

Обединението на Славянството е велика и свещена задача, която Провидението е възложило на новите поколения на славянските народи, и в изпълнението на тази задача, ние, всички пробудени славяни, трябва да намерим щастието и смисъла на живота си.

С. Калименов

За изграждането на новия свят са нужни нови хора - хората на Любовта!

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Сиромах и богат

(из извънредната беседа „Сиромах и богат – 26. VIII. 1944 г.)

Прочете се беседата, държана предния ден на в. „Острсц“.

Ако аз бях един странник, щях да ви кажа, че тази беседа е държана при много неблагоприятни условия. Времето било студено, салонът бил неотоплен, пияното било разстроено, хората са гледали да излязат отвътре. Това е впечатлението от беседата. Вие не сте могли да разберете тази идея. После, българският език не е за такава беседа. Европейските езици още повече не са. За тази беседа се иска, щото всяка дума да има едно значение, не две Сега допуснете, че някой си велик музикант дава концерт. Пияното е разгласено. Доста хубаво, голямо пияно, но разгласено, как мислите — може ли той да даде един добър концерт? Вий ще кажете, че той не свири хубаво. Не че не свири хубаво, но пияното не отговаря на условията, които хармонията изисква. После, представете си другото: публиката е болна, кой корем го боли, кой ревматизъм в коляното. Слушам да казват: кога ще свърши, дотегна ни да слушаме.

Любовта не е за болни хора

Когато тя дойде, не отивайте да я слушате, ако сте болни. Казвате: трябва да се спазват известни правила: когато човек е далече от вас, високо говорите, за да ви чуе. Когато е близо, тихо говорите.

Как вие разбирате любовта? Вие я разбирате, като на близките силно говорите, а на далечните слабо говорите. Мислите ли, че тази любов е разбрана? Мислите ли, че ще ви чуят? Любовта говори с най-тихия глас, който съществува в битието. Няма по-тих глас от нейния. Трябва един нагласен ум. едно чувствително ухо, за да чувате този тихия глас.

Тия, силните, високите изказвания, тия изражения на чувствата, запалено сърце, силна светлина, това са неразбрани неща. Те са силни работи. А вие как мислите — как Господ вижда в най-тъмните работи? ... Там, дето никой не може да проникне, Господ вижда и в най-тъмните работи.

Ще ви дам друг пример за любовта: да речем, отивате на баня. Хората отиват на баня с два костюма — или с най-новия, или с най-скъсания. Като отидете с най-хубавите дрехи, като влезете в банята, непременно ще ги съблечете. С нови дрехи, с хубави дрехи в банята не се влиза. Който отива със скъсаните дрехи, и той трябва да ги съблече. Ако влезе със скъсаните дрехи в банята, ще се изчистят, мръсните дрехи, ще излязат чисти, изпрани. Ако влезете с чистите дрехи, ще развалите фасона им. Следователно, при любовта невежите излизат поучени, а учените при любовта излизат с малко развален фасон.

Сега в природата, докато едно дете е в утробата на майката, то е облечено в царска мантия. В утробата на майката то е в рая, облечено е в мантия. Като съгреши детето, тогава се ражда. Туй, което наричаме раждане, то е съгрешаване. Господ го изпъжда от рая, навън — излиза из утробата на майка си. Семето, което се посажда в земята, ако се не развали, не може да изникне. Казвам: в аналогиите, в сравненията, които се правят, трябва да съпоставите едно разбиране, което съществува в човешкото сърце, в човешкия ум.

Сърцето разбира по един начин, умът разбира по друг начин. Сърцето разбира сладчината. умът разбира красотата. Умът никога не може да разбере що е сладчина, и сърцето никога не може да разбере що е красота. Когато сърцето иска ла разбере що е красотата, то се качва в ума. Кога го умът иска да разбере що е сладчината, той слиза в сърцето. Ако вашият ум не може да слезе в сърцето, вие не можете да разберете сладчината. Ако нашето сърце не може да се качи в ума, вие не можете да разберете що е красотата.

По някой път вие искате да знаете, защо човек трябва да дойде на земята. — За да разбере що е сладчината и що е горчивината. Той трябва да се качи на небето, за да разбере що е красотата и що е грозотата. В небето се разбира красотата и грозотата. Грозотата е сянка на красотата. Горчивината е дреха на сладчината. Сладчината е облечена в горчивина. Сладчината без горчивина не може да се прояви. В контрастите се проявява. Ако няма сладчина, няма и горчивина. Ако няма горчивина, няма и сладчина. Те вървят заедно. Хората искат сладчина без горчивина. Невъзможно със сладчина без горчивина и горчивина без сладчина.

За да изсвирим, за да изпием една хубаво написана песен необходим е добър певец, добър музикант, както и добра цигулка или пияно. По същия начин, без едно нагласено сърце сладчината не се разбира и без един нагласен ум красотата не се разбира Представете си, че едно дете минава една река, която е дълбока четири пръста. Вие му кряскате да не минава реката, за да не се удави. Вие не говорите истината. Не кряскайте. Кажете: мини речицата. Ако минава река десет метра дълбока, там може да кряскате: ще се удавиш. Всякога, когато говорим нещо, трябва да изразяваме една истина. Никога не трябва да говорим, че в плитките воли може човек да се удави. Неверни работи са това. Казваш: сърцето ми гори. Никога не гори сърцето. Туй, което гори и изгаря, е плитка вода от два пръста.

Ако влизаш в една баня и не се събличаш, ти си невежа. Ако влизаш с хубавите дрехи, ти си човек невъзпитан, характер нямаш. Щом добре облеченият се съблича и остава гол в банята, и онзи, който е със скъсаните дрехи, и той се съблича, и двамата са умни. Онзи, който има хубавите дрехи, тялото му ще бъде по-чисто, по-бяло; на онзи, със скъсаните дрехи, тялото ще бъде по-черно. Обаче след като се окъпят и излязат от банята, и двамата ще бъдат бели. Излизането от банята, това е Божественото учение.

Когато хората са облечени с хубавите дрехи, или пък със скъсаните дрехи, това е земната любов. Те се нуждаят от баня. Който не е влязъл в тази баня, не може да познае Божествената любов. Страданията — това е събличането на хубавите дрехи, на красивите дрехи. Скъсаните дрехи — това е примирение, окъпване в банята. Като излезеш навън от банята, там е Божествената радост. Туй разбиране вече има смисъл. Другите работи остават неразбрани.

Сега правилно е, че при банята трябва да се събличаме. Дали ти си, със скъсани или с хубави дрехи влизайки в банята, ти трябва да се съблечеш, гол трябва да минеш вътре. Адам в рая беше гол. Голотата е чистота. Обличането, както сега хората се обличат, то е грешното състояние. Някой като закъса в затвора, турят му халат, турят му вериги да дрънкат. Ако трябва да отиде някъде, ескортират го. Каква е разликата между един цар и един затворник? И царя го ескортират, и престъпника го експортират. Царят е облекчен хубаво, престъпникът е облечен зле, но като влязат в банята, и двамата стават голи.

Сега, каква е разликата между бедния и богатия? — бедният трябва да се моли докато чувалът му е празен. Щом се напълни чувала, да не се моли, а да го дигне. Богатият пък трябва да се моли докато чувалът е на гърба му — да го снемат. Щом изпразнят чувала, да вземе чувала и да бяга. Така трябва да се разбира живота. Богатите хора се нуждаят да им се изпразнят чувалите. Бедните искат да се напълнят. Богатите имат опитността на пълните чували. Бедните нямат тази опитност. Когато бедният кряска при празния чувал, това е на място. Когато богатият кряска при пълния чувал, и това е на място. Но когато богатият кряска при празния чувал, това не е на място. Когато бедният кряска при пълния чувал и това не е на място.

Сега вие мислите, че като се говори за любовта, това е едно силно течение. Единственото нещо, което е невидимо в света, то е любовта. Откъде иде, къде тече, не се знае. Тя носи всички блага, но остава невидима. Единственото нещо, което не се вижда, е любовта. Не формата, но същественото е невидимо. Тя иде по най-тихия начин и носи най-полезните работи. Оставеното вие считате любов. То е благото на любовта. Плодът, който е дошъл при вас, вие го считате за любов. А любовта е в сладчината. Вие не знаете какво нещо е сладчина. Сладчината вие я чувствате, но не я познавате. Ябълката сама по себе не е сладчина. Сладчината е невидима. Вие виждате само формата.

По някой път вие искате да видите любовта. Единственото нещо, което не можеш да видиш, е любовта. Ти можеш само да го опиташ. Туй, което чувстваш, сладчината, то е любовта. Каква е тя, ти не знаеш, никаква форма не можеш да й дадеш.

Понякога чувстваш, че една сладчина се различава от друга. Сладчината на крушата, на ябълката, на сливата, се различават помежду си. В какво седи разликата в сладчината? Можеш да кажеш, че сливата е синя, ябълката може да е червена, крушата може да е жълта. Синината, червенината, жълтината, това не е сладчината. Това са етикети. Казвам: единственото нещо, което не се вижда в света това е любовта. Плодовете й се виждат, но самата тя не се вижда. Когато казваме, че Бог е невидим, то е като сладчината, която не виждаш, но пък я чувстваш много реално. Всички вие имате различни схващания за Божията любов Единственото обаче, което трябва да имате пред вид, то е, че когато се приближавате към Божията любов, вие трябва да бъдете доволни. При най-малкото недоволство, ти си вън от любовта.

Любовта не търпи абсолютно никаква дисхармония в света. Да речем, вие имате различни заблуждения, ако искате да разберете любовта, трябва да влезете голи — голи от заблуждения. Под думата гол аз разбирам съвършения човек. Само съвършеният човек е гол. В голият има красота. От този голият човек излиза светлина — той е облечен в светлина. Има и друг, който е гол, но от него излиза тъмнина.

Истинското понятие за тъмнината е празнота. Светлината пък е пълнота. Сиромашията е тъмнота, а богатството е светлина и пълнота.

Сега ние говорим за естественото богатство. Съвсем, друго е състоянието, когато богатият е недоволен — тогава богатството е на гърба му. Той е в положението на едно животно, което е натоварено. В света богатите хора са натоварени. Щом имаш богатство и си недоволен, натоварен си. Щом си доволен от богатството, то е Божие благо. Знанието трябва да ни радва, богатството трябва да ни радва, всичко, което имаме, трябва да ни радва. То е Божественото.

Законът е: богатият трябва да се радва, като се освободи от богатството, и сиромахът трябва да се радва, като се освободи от сиромашията. И двамата са на равно. Сиромашията на земята е богатство на небето. Богатството на земята е сиромашия на небето.

Из беседата, държано в

хижа „Брокс“ — Витоша,

на 26. VIII. 1944 г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЛЮБОВТА

Любовта е една от най-великите тайни. Най-неразбраното нещо е любовта. И всичката й красота седи именно в това, че е неразбрана.

Има два вида любов — любовта на кладенеца, и любовта на извора. Тя ти дава доброволно, колкото искаш и без усилие от твоя страна, а пък при любовта на кладенеца ще си вземеш сам, с усилие от твоя страна и тази вода няма да бъде такава, каквато искаш, може да е опрашена, размътена и пр. Любовта на кладенеца с въже се вади, а пък любовта на извора постоянно тече.

Едно от качествата на любовта е, че тя подмладява. Любовта е храна за душата. Що е любовта? — Това, което постоянно внася живот в душата.

Ако погледнете един човек с вътрешните си очи, вие можете да го видите като едно плодно дърво. И когато обичате някого, вие поливате градината на неговия ум, на неговото сърце и па неговата душа. Плодовете в тази градина са неговите добродетели.

Вие често питате къде е Бог, — Бог е в ябълката, крушата и пр. Неговата любов към нас се проявява чрез плодовете. Във всеки плод има едно много хубаво ухание. В ябълката, крушата и в другите плодове, ний трябва да виждаме любовта на Бога.

При съвременното възпитание ний искаме да направим един човек също такъв, каквито сме ние. Това е погрешно. Дай му потик да развие това, което е вложено в него. Който ученик е нервен, остави го да си е нервен. Онзи, който е тих, остави го да си е тих. Ти можеш да го накараш да скача, но това е неестествено.

Когато хората приготовляват бомби и други избухливи вещества, те не могат да стоят повече от 15 години. Тогава избухва война и те се изразходват.

Ако не се освободиш от злото, ще умреш, а пък ако се освободиш от злото, ще живееш.

Най-силната воля е когато 25 години си бил пияница и кажеш: „Няма да пия вече“.

Ние сме свободни, когато правим добро.

Да изпращаме пожелания на управниците да не вършат неправди, да постъпват разумно, справедливо, да вършат волята Божия.

Всичко е за добро. За всичко се радвайте и благодарете на Бога за всичко, което ви дава.

Господ постоянно опитва нашата любов. Даде ти пари и после ги вземе и ти се наскърбиш. Значи обичаш предметите. Онова, реалното, божественото, никой не може да ти го отнеме Кой може да ти открадне звездите, небето, слънцето, океана?

Като обичаш някого, ти се ползваш. Като те обича някой, той се ползва. Човек да се радва на любовта, която има в себе си, вместо да търси тази любов отвън.

Като дойдем до любовта, трябва да престанем да говорим за старост, за безверие и т. н. Те са извън любовта

септември 1944 г.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

К. Балмонт

Какво дават славяните на света

(Что дают миру славяне?)

Когато възниква някакъв въпрос, можем да се приближаваме към отговора му издалеч, с лъкатушки, по криволичещ, живописен път, с приближения, сближения, иносказания, с художествени, недоизказано изречени,изразителни слова.

А можем да отговорим и съвсем направо — тъй право, отвесно, както орелът пада на своята плячка. Какво дават славяните на света? — Душа. Как? Вий искате да кажете, че другите европейски народи нямат душа? — Разбира се. имат. Всеки народ има душа. И европейците имат такава. Но европейците не дават, те не отдават своята душа. Те я пазят за себе си. Може би, по-някога, те ще дадат само едно късче от душата си на своите близки. Но и това те не правят без сметка. Ето, в това именно седи основната разлика между европееца като европеец и славянина. Казвайки — славяни, аз подразбирам всички славяни, българи и сърби, хървати и поляци, словаци и чехи, а преди всичко — бидейки русин — русите.

И аз знам, че славяните дават душа на света, дават я — без да съжаля ват, без да се колебаят. отдават я напълно, изцяло, когато стане нужда да я дадат , и, макар че я отдават, тя все пак остава у тях, богата, дълбока, неначената, горски извор, кладенец в пустиня, неразорана целина, първа бразда на пролетна оран, а около нея много, подскачащи отстрана, дългоклюнести гарвани, и прохладен ветрец, ласкави пробудени от него мисли и високо, отгоре, с течащото злато на златните си лъчи облива оранта Слънцето.

Това е както в Евангелието от Йоана: „Няма по-голяма любов от тази, да положи някой душата си за своите ближни“, (гл. 15). И както в Евангелието от Матея: „Защото който иска да опази душата си, ще я изгуби, а който изгуби душата си заради Мене, той ще я намери“ (гл. 16). Славянинът, като отделна личност, и като общо цяло на славянски народ, се отдава лесно на посочения от Родения от Звездата път, той е напълно способен с готовност да положи душата си за своите близки, и често в историята той губи своята душа, своя живот, своята земя, своето лице, но Този, Който му е обещал, му възвръща, отново и отново, и лицето, и земята, и животът, и душата.

И той отново е — неразорана целина, и първа оран, чистосърдечна усмивка, прямота при лукавство, смислена реч, снизходителността на стареца, усмивката на детето, звънливия смях на безогледния юноша.

Такова е Славянското, в неговата най-хубава, точно взета, ясно схваната, отчетлива страна. Вечното в славянството. През столетията, през мъглата на хилядолетията, от славянин към славянина, от душа към душа преливащо се. На тази черта — способността да се самоотдаваме на другите и способността да се отдаваме до себезабравяне, на цел, която се оказва измамна, — е изградена цяла редица от велики исторически нещастия за славяните. Столетия носеното от русите монголско иго. Столетия носеното от чехите германско иго. Столетия носеното от българите и сърбите турско иго.

В известен смисъл, целият този горчив и страшен път на робството е бил за всички нас само път за разкриване на нашите душевни богатства. Гореща, задимена, огнена ковачница, в която ний изковахме нашата воля, железния меч, и здравия, надежден плуг, и лунното сребро на нашите прославени приказки и златните гроздове на нашите безсмъртни народни песни, равноценни на които — където и да търсиш. не ще намериш никъде, освен у славяните.

(следва)

_______________________________________

(Текстът на руски може да се прочете от пдф-а)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Мих. Иванов

ДУХОВНА АЛХИМИЯ

(Продължение от бр. 319 и край)

Само любовта ще ни спаси.

Повтарям: даването на милостиня е нещо крайно незначително. Ний можем да дадем хиляди лева без да дадем Богу сърцето си. Ний можем да правим милост към един грешник, към един крадец, но ний забравяме да видим Бога в него. Вий правите милостиня, но нямате любов. Вий давете на хората пари. Това е добре, но то не е достатъчно, то не може да ви спаси. Аз съм срещал хора, извънредно милостиви, обаче толкова невежи, талкова безпокойни, толкова обезкуражени понякога хора.

Ще дойде ден, когато злото, във всички негови форми, ще бъде изгонено от земята. Обаче не ний ще направим това. Тази задача е възложена на Архангел Михаил. Всички светии, всички посветени (казва Евангелието) не могат да вържат злото, нито да се освободял, от него. Само Архангел Михаил ще върже злото на земята и ще освободи от него света.

Това ще бъде часът но жътвата. Всичко, поето е лошо в нас, е свързано с космичното зло, и когато последното бъде свързано и слезе под земята, то ще увлече е себе си и злото, което е в нас. Тогава ще има плач и скърцане със зъби, защото то ще стане при висока температура, при големи страдания. Невидимият свят ще си послужи с огъня, за да пречисти свето. Това са вибрации, които вече започват да проникват нашета атмосфера. Преминавайки през нас, тези вибрации срещат материя, която не вибрира в хармония с тях. Тази материя е къклицата а човека. Затова в нас ще стане едно голямо разделяне между различните елементи. Ако сме свързани със злото, ние ще страдаме и мнозина ще умрат внезапно, на улицата, или ще пернат тежко болни, без да знаят защо, когато причината за това ще са именно тези нови вибрации.

Днес вече земята е под обсега но огъня. Този, който притежава в себе си много материя от рода не къклицата, ще трябва да понесе големи страдания. Защото огънят, който идва, ще обгори света, ще проникне навсякъде и това ще бъде свързано с големи страдания. Но този, който не е свързан със злото, който не притежава в себе си къклица, той не ще страда. Той ще се ободри и ще бъде подобен на едно лампа, чийто пламък става все по-светъл и по-светъл, защото тези вибрации ще просветлят синовете на царството Божие и ще изгорят всички други. Ето един пример: Ако поставите един човек в съприкосновение с електрически ток от среден волтаж, той ще бъде убит. Но ако волтажът е много висок, токът не ще му направи никакво зло, напротив, той ще се подмлади, ще се ободри и освободи от отрицателните неща, които са били в него. Защото много бързите вибрации са къси и могат да преминават през клетките, помежду атомите, докато бавните вибрации са широки и изтръгват клетките, разкъсват ги и ги убиват. Най чистите същества притежават много бързи вибрации, както и техните клетки. Те са, също така, в хармонии с вибрациите, които идват сега в света.

Следователно, за тях няма опасност, защото вибрациите им са едновременни, синхронични. А вибрациите на злите не са синхронични с тези, които сега идват в света, нещо което ще предизвика в тях сътресения и страдания. Ето защо, ний трябва да се очистим от всички вещества, които са проводници на силите на злото в нас, и това ще стане чрез горещата вода, чрез любовта и чрез Божествената мъдрост. Ако не направим това, ний ще преживеем ужасни часове, защото това не зависи от нас, а от факта, че часът на жътвата е дошъл.

Жътвата става всяка година. Има малки и велики жътви. Има малки и големи цикли от време, както има такива, състоящи се от секунди, от минути, от часове, от дни, месеци, години, векове и т. н. . . Има цикли и на жътвите. Жътвата, която иде сега, е такова на най-големия цикъл от време. Но има други, които стават всяка година, всеки месец, всеки ден. Всяка година има хора, които страдат, било през януари, било през юни или септември, без да знаят причините за това. За тях, това е часът на жътвата. Те биват подложени на висока температура, но не знаят защо. Това е за да се извърши тяхното пречистване. Ако те могат да понесат тази температура от 40 и 42 градуса, тогава те ще станат синове на Божието Царство. Те ще бъдат просветлени, И след тяхната болест, ще се почувстват преобразени, по-добри, по-внимателни към другите, повече вникващи в състоянието на другите. Така ще стане разцъфтяването на душите, които са предназначени да станат синове на царството Божие. Това е нещо, което не може да се опише.

Малките неща идват за нас всеки ден. Това е жътва. Едни от тях остават в житницата, в други биват изхвърляни и изгаряни. Това е къклицата. Житото ще отиде в хамбара. Има съвсем малки жътви всеки месец, всяко година, и едно доста голяма за един земен живот. Спомнете си тези притча: „Един човек намерил съкровище в една нива. Тогава той продал всичко, което имал, за да купи тази нива“

Сега ний трябва да продадем всичко зло, всяка лъжа, всяко невежество в нашия живот, за да купим неоценимото и несравнимо съкровище на истинския живот: Любовта, Мъдростта и Истината.

Париж. 22 май, 1938 год.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

На световните будители – славяни

(По случай Деня на българския народен Будител)

Горят с невиждан плам лазури:

изгрява нов жадуван ден! —

След нощ на стонове и бури,

мракът отстъпва победен!

*

Прииждат воини призвани,

от изток идат те безспир:

прииждат братята славяни

и носят свобода и мир!

*

Те идат с любовта велика

на чуден първенец-народ

и тяхната любов днес вика

народите към нов живот.

*

Те идат — братя да пробудят,

да ги въздигнат и сплотят.

делата им тъмите пъдят

и сочат нов и слънчев път.

*

И ето: наближиха дните

човекът в мир да заживей,

народите да са честити

н ново слънце да ги грей.

*

Славянството и вси народи

свещено братство ще спои:

любов човеците ще води

към все по светли бъднини . . .

*

Привет и слава вам славяни —

будители за нов живот!

Поклон, спасители призвани,

на скъпия човешки род!

* * *

На българския народ - будител

Теб тъмно робство те отхрани —

кошмарен петвековен гнет!

Духът на родните Балкани

и лютите народни рани

родиха твоя подвиг свет.

*

Хилядолик, изгря в тъмата

да осветиш народний път.

Ти бе будител на сърцата —.

и вожд и воля на борбата,

която повали врагът! . . .

*

Ти бе Паисий и Софроний.

Славейков, Бозвели, Берон.

ти бе Раковски, Левски, Ботев.

О, твойто име легион е

и твоя дух е милион! . . .

*

И той гори за вековете —

не сал за нашия народ:

в бляна му за свобода свети

завет — да бъдат братски слети

народите в честит живот . .

*

И свобода да зацарува —

да няма роби по света . . .

Днес всяка чиста гръд ликува:

света победата празнува

на твойта огнена мечта . . .

*

Затуй в душата на народа

така е светъл твоя лик:

че вечен символ на свобода—

закон на нашата природа

си ти. Будителю велик.

*

Поклон, Будителю народни,

пред твоя подвиг — скъп завет!..

Духът ти в нас живей — свободни

да славим в равнините родни

навеки твоя пример свет! ..

А. Б. В.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Из разговори с Учителя

Любовта говори с най тихият глас. Когато човек влиза в банята, той си съблича дрехите, измива се и като излезе, облича си нови дрехи.

Страданието, това е събличане на дрехите, примирението е окъпването в банята, а излизането от банята — това е божествената радост. Който не влезе в тази баня, той не може да познае Божествената любов.

При най-малкото недоволство, ти си извън любовта. Любовта не търпи никаква дисхармония. При най-малкият дисонанс, ти си вън.

Сега някой път вие искате да се примирите. Хората не могат да се примирят, ако не минат през тази баня на страданието.

26. VIII. 1944

Това което те обича, то само идва при тебе. И това което не те обича, то бяга от тебе.

Когато обичаш един човек, светът се отваря за тебе и ти го виждаш светъл, красив, какъвто не си го виждал дотогава. А ако не обичаш, светът е тъмен за тебе.

Всички хора разкриват целокупния свят, който Бог е направил. Ние чрез всички хора виждаме света. Минеш по едно място и си радостен, защото там е минал някой радостен човек. Минеш през друго място и си скръбен, понеже през това място е минал някой скръбен човек.

Когато ангелите са посетили земята, след като я създал Бог, те са посадили цветята. Цветята са деца на ангелите. Аз съм казал, че ароматът на цветята е тъга, но това е на земния език Обаче, в същност, ароматът им е най-красивият език, с който! цветята говорят.

Когато се скараш с някого, потъмняват в тебе вярата, надеждата и другите добродетели. Като се скараш с всички хора, всички тези сили престават да функционират в тебе и ти оставаш на тъмно. Какво трябва да правиш? — Ще се примиряваш. Но всеки, който се примирява без любов, прави престъпление. И всеки, който се кара без любов, прави престъпление. А всеки, който се кара с любов, прави добро. Всяка работа, свършена без любов, е горчивина.

Радвай се на всяка форма която Бог е създал. Няма да бъдеш вечно в тази форма. Тепърва ние отиваме към Божествения свят. Човек трябва да е доволен от това, което има. Това е само един момент. Бъди доволен от този момент. Имаш една скръб, една неприятност, една тя жест, тя ще седи само един момент при тебе и ще замине. Всичко, което става в света, е за добро.

26. VIII. 1944

Или ще се самоотречеш, или ще те накарат да се отречеш. Или ще се пожертваш, сам, или ще те накарат да се пожертваш.

Като обичате някого, вие ставате фокус за него. За това той е доволен. Като го обичаш, той чрез тебе може всичко да постигне. Като те обича той чрез него ти можеш всичко да постигнеш.

Любовта поставя хората във фокус и им дава всички възможности. А пък безлюбието изважда хората от фокуса. Като станеш фокус на един човек, който е лош, той се променя. Когато срещнеш мечка, ако ти си на фокус, тя не може да ти направи пакост, нито пък дявола може да ти направи пакост. А що значи да си на фокус? — Аз като срещна мечката, казвам, че Бог е в мечката. Тогава аз съм на фокус и мечката не може да ми направи пакост. Но ако я срещна и не мисля, че Бог е в нея, тогава аз съм извън мечката и тя ще ми направи пакост.

Един велик артист — цигулар, свирил на едно бедно момче, което било даровито. Момчето след това казало: „Дай да ти нося сега цигулката по пътя“. Значи, когато ти правят добро, все трябва да платиш една малка лихва за това добро, макар че ти го правят даром.

Ние в света страдаме, понеже не прилагаме ония малки божествени мисли, ония малки божествени потици, конто ни идват.

Затова, дойде ли ти някоя божествена мисъл да направиш нещо, направи го.

____________________________

Близък е вече края на силите на разрушението. Идва вече време за творчество, за съграждане

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ВЕЛИКА ДРАМА

Животът с една велика драма, в която всички хора са действащи актьори. Хората питат — какво ще стане с живота? — нищо. Драмата трябва да се изиграе много добре. Ако актьорите играят много добре, всички печелят. Трябва ли някой да печели в драмата? Този, който е написал самата драма, казва: много добре е написана.

Сега някои търсят в драмата кой ще бъде победител. В драмата победители няма. Нужно е само действащите лица добре да си изиграят ролите, да бъдат похвалени за онова, което са играли.

Ако човек играе една роля на любовта, победител ли трябва да бъде? Той трябва да играе добре ролята си, да покаже какво нещо е любовта.

Драма, това значи героят да се постави на изпитание. Той трябва да издържи, истински герой да бъде. А за да може да издържи,той трябва да е силен.

Гладният за какво мисли най-много? Можем да му предоставим много работи, но кое го интересува? — хлябът. В дадения случай човек трябва да се интересува от туй, което е най-съществено в живота. Кое е най-съществено в живота? — Най съществено е любовта. Щом придобиеш любовта, всички възможности ще дойдат. Щом изгубиш любовта, изгубват се възможностите.

Преди всичко, човек трябва да търси най-ценното в света. Другите неща идат сами по себе си. Като изгуби най-ценното, другите неща не идат при него. Съвременният свят е изгубил, отделил се е от най-ценното, търси живота там, дето го няма. Тъй както хората живеят сега, те са изгубили най-ценно го, не служат на любовта, а служат на странични работи, от гдето идат всичките страдания и противоречия.

Сега ако липсва слънцето, какво ще стане? Ще дойде тъмнота и такъв студ, който никой не може да издържи. Когато слънцето иде, подобряват се условията. Закон е: когато любовта дойде в човешката душа, тя подобрява нещата.

Из беседата, държана от

Учителя на 27. VIII. 1944 г.

над хижа „Еделоайс“ — Витоша.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×