Jump to content
Ани

Година 15 (22 септември 1944 – 1 декември 1944), брой 320

Recommended Posts

БРАТСТВО

Седмичник за братски живот

Брой 320 - год. XVII.

Севлиево, 15 ноември 1944 год.

--------------------

Абонамент:

За България – 80 лева

За странство – 150 лева

Отделен брой 3 лев

----------------

Адрес: в-к „ Братство“, гр. Севлиево.

Редактор: Атанас Николов

Съдържание:

Да бъдем готови! – Сава Калименов

Цветя от полето

Славянската стихия – Георги Томалевски

Словото на Учителя. Пред прага на Новата епоха. (из извънредната беседа „Милият поглед“ – 22 октомври 1944 г.)

Что дают миру славяне? (Продължение от бр. 319) – К. Балмонт (Българският превод на статията ще дадем в следващия брой. (Бел. ред.))

Изгрев (стих.) – Дина Зограф

На къде ли летим? (стих.) – Ангел Иванов

Какво сме ние – Константин Петканов

Към връх непостижим (стих.) – Роселин

Война и мир (стих.) – Бял Бор

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ДА БЪДЕМ ГОТОВИ!

- БУДЬ ГОТОВЫЙ!

- ВСЕГДА ГОТОВЫЙ!

(Комсомолски поздрав)

Преди години, а до голяма степен и днес, под думите „Бъди готов!“. „Да бъдем готови!“ - се подразбираше и се изразяваше желанието и готовността за борба. Борба за събаряне на стария строй, борба за разрушаване на старото във всички области на живота, борба страшна, но същевременно неизбежна и свята борба, изискваща безброй скъпи жертви за строшаване веригите на едно тежко робство, за премахване властта на силите, които бяха против напредъка на човечеството, искайки на всяка цена да го задържат в състоянието на вечна мизерия, разединение, взаимно изяждане и братоубийство.

Днес, обаче, когато тия сили, може да се каже, са вече смъкнати от пиедестала на властта, когато те вече изгубиха своята сила да се налагат и да държат народа ни в подчинение, макар че борбата още не е завършена, днес, все пак, пред перспективите, които близкото бъдеще разкрива пред нас, налага се вече една корекция, една промяна на съдържанието, което се влага в думите: „Да бъдем готови.“

„Да бъдем готови!“ - За какво? - Да бъдем готови не вече за кървава борба, за събаряне, за разрушаване на старото, а да бъдем готови, да се подготвим за изграждане на Новото!

Лесно е, сравнително, да се събаря, лесно е да се разрушава, но -колко по-трудно е изкуството на изграждането, на съзиждането, и. особено, когато въпроса е да се изгради нещо ново, да се построи един нов свят, какъвто ние още не сме виждали с физическите си очи и образеца, идеала, плана за когото ние носим само в душите си!...

Ние всички, стремящи се към изграждането на този нов свят, имаме само слаба, съвсем слаба представа за големите трудности, за безкрайната сложност и за неподозираните задачи, които ще изпъкнат пред нас още в първия ден, когато ще кажем: „Привършихме борбата, привършихме събарянето на старото и започваме изграждането на новия свят.“

Тук ние ще трябва да отбележим, че за щастие, фактически не може и дума да става за такова пълно, абсолютно разделение на дейността, в която са впрегнати силите на новото: само разрушение, до един момент, и само творчество, след този момент насетне.

Всъщност, тия два процеса са преплетени помежду си - те винаги ще си останат да съществуват в живота, като израз на стремящите се вечно напред сили на живота.

Разрушението на старото и изграждането на новото, всъщност, не идват от нас хората. Те са само в много малка степен резултат на нашето съзнание, на нашата воля и дейност, които са много ограничени. Разрушението на старото и изграждането на новото фактически, са резултат преди всичко на дейността на онази жива, разумна и съзнателна Природа, на онова върховно колективно съзнание, внедрено в основите на целокупния живот, който си има своите непознати нам закони, пътища и сили, чрез които действа - разрушава и твори.

Хората, както отделните личности, така и колективите, било то неорганизирани тълпи или стегнати и мощни организации, са само проводници, са само помощници, повече или по-малко съзнателни, повече или по-малко значителни, на тия именно мощни, гигантски, непреодолими сили на разумната и съзнателна природа, на разумния и съзнателен живот, които, по свои пътища, отправени към свои предначертани цели, разрушават старото и изграждат новото.

Следователно, нам на отделните личности, групи, организации, партии, които се стремим към изграждането на новия свят, предстои всъщност, не да диктуваме, не да чертаем самостоятелно и независимо от нищо и от никого, плановете за бъдещето, а само - да се вслушваме в гласа на природата, на живота, да се постараем да проникнем колкото се може по-дълбоко в техните закони и цели, да усвоим колкото се може по-съвършено техните методи, за да бъдем истински, добри помощници при изграждането на това Велико Дело, помощници, които на всяка стъпка в своята дейност се вслушват в гласа на Живота.

Защото, пак ще повторим, ние не сме самите творци, истинските творци, ние сме само техни помощници и трябва да се стараем да бъдем добри и послушни слуги на силите, които, стоящи високо над всяко човешко съзнание, са си поставили за задача изграждането на новия свят.

При това положение, ясно изпъква въпроса за нашата подготвеност.

За какво сме готови ний днес? - И за какво ще бъдем готови утре, когато силите на старото бъдат вече напълно обезвредени и когато пред нас ще изпъкне, с всичката нейна огромност и внушителност, задачата за изграждане на новото?

Вярно е, че днес все още са необходими и се дават скъпи жертви в борба за прогонване силите на злото и за осигуряване свободата при бъдещето творчество. Но близки, много близки са вече дните, когато пред нас ще изпъкне, в своята цялост, именно тая задача за творческо изграждане на новото.

Ето защо, ние трябва да бъдем готови. Ние трябва да имаме ясен поглед за нещата. Ний трябва да организираме своите вътрешни сили. Ние трябва да се подготвим за успешното изнасяне на многобройните и разнообразни задачи, включващи се и образуващи заедно огромната задача за обновяването на живота.

Защото, съобразно нашата подготвеност, съобразно нашите способности и възможности, нам ще ни бъдат предоставени съответни роли, съответни задачи при изграждане на новия свят!

Млади българи и българки, юноши и девици, по лицата на които се чете ясно готовността за жертви и ентусиазма за Новото, в очите на които гори ярко пламъка на вярата в доброто и любовта към народа, а също и вий, по-възрастни служители и носители на свещения идеал за общочовешко добруване, ще се оставите ли вий да бъдете и да си останете само гробари на старото, само екзекутори на стария живот и чистачи, боклукчии, които разчистват и отнасят някъде настрана всичките нечистотии, които старият живот и неговото разрушаване са оставили?

Не! Във вашите очи, във вашия поглед, във вашата вяра и във вашия устрем, аз виждам, че вие не ще спрете на половина път, че вие не ще се окажете недостойни за едно по-високо призвание - призванието за творчество, че вие не ще се ограничите само в някаква, макар и необходима и неизбежна, но все пак отрицателна роля - ролята на разрушението.

Вие ще искате, вие искате да станете творци, защото, в действителност, събарянето на старото не би имало никакъв смисъл без изграждане на новото.

Щом това е така, ясно е, че пред вас изпъкват и ще изпъкват все повече и повече нови задачи, които ще изискват нова подготовка и познаването и осъзнаването на нови закони - законите на творчеството, които не са измислени и създадени от човека, а са закони на природата и живота, и които твърде много се различават от законите, по които вие, по необходимост, сте се ръководили в досегашната си дейност.

Ето защо, мили братя и сестри българи, млади и стари, всички вий, които жадувате да станете свещенослужители в храма на бъдещето, всички вий, които искате да дадете своята дан в изграждането на новия свят, всички вий, за които цел и смисъл в живота е работата и служенето на Новото, всички вий помнете, никога не забравяйте и винаги се ръководете в живота и в дейността си от следните няколко правила, които са основните закони на творчеството:

Първо: Единствената творческа сила в живота и света - това е Любовта.

Ако с омразата вий можете да събаряте, да унищожавате старото, то само с любовта вий можете да изградите новото.

Затова, дайте ход в душите си на Любовта. Това е първото, абсолютно необходимо условие, за да можете вие да станете творци. Това е новото оръжие, това е истинската и най-мощна сила, с помощта на която вий ще можете да изпълните дълга си към живота.

Второ: Стремете се към истинско знание. Защото само истинското знание, само истинското познаване законите на природата, ще ви даде правилните и верни методи за изграждане на новия живот.

Знам колко искрен и чист, колко мощен и пламенен е вашия устрем към знание, към просвета, към истината. Знам какви усилия и жертви правите, за да ги придобиете. Но аз познавам също така и всичките ваши заблуждения. Това не го казвам за укор. Далеч от мене тази мисъл. Защото аз знам, че стремящия се към светлината трябва първом да мине през тъмнина.

Но тъкмо поради това, аз не мога да не ви предупредя: Бъдете внимателни! Минавайки през тъмнината, пазете се, да не би завинаги да останете в нея, считайки я за истинска и пълна светлина!

Пазете се да не коронясате лъжата върху трона на истината и отказвайки се от един истински Бог, да не би да повярвате и да останете завинаги да служите на един идол.

Защото велика е тайната на природата и на живота, и истината за тях не е това, което с детска наивност и с младенчески жар вие поглъщате от книгите на повърхностни учени и философи.

Защото, най-сетне, животът, в своята пълнота, е нещо толкова велико, толкова необозримо, такива скрити възможности и изненади, такива непознати вам тайни крие той в себе си, че всеки миг той може да превърне вашата „светла истина“, в която с такава фанатична преданост вярвате, в грозна и черна лъжа.

А върху лъжата не може да бъде изградено нищо истински хубаво и нищо истински ново...

Трето: Научете какво значи истинска свобода!

Защото има свобода за низшето, за животното в човека, а има и свобода за висшето, за духа в него. Ако дадете свобода на животното, то вашия дух ще бъде окован в тежки вериги. А какво друго сте вие, ако не дух, който си служи и който разумно трябва да използва своето тяло като свое оръдие?

Сетне, нашата свобода дава ли ни право да отнемаме свободата на другите? И ако ние не можем да овладеем себе си, т.е. своето тяло, своите мисли и чувства, ако ние не можем да дадем свобода и възможност за правилно, разумно и естествено функциониране на клетките и органите на нашето тяло, то за каква друга свобода ние бихме могли да мислим и каква свобода бихме могли да дадем на себе си и на другите?

Велика е науката за живота! Велика е науката за Любовта! Велика е науката за свободата! Не се ограничавайте с това, което сте знаяли досега и не мислете, че то е всичко. Ако не научите нещо повече, ако не научите нещо ново, което досега не сте знаяли, вие не можете да станете истински творци на нов живот.

Необходимо е, обаче да бъдете готови! Необходимо е да се подготвите - усилено да се подготвяте!

Вие сте призвани да изградите новия свят, обаче, той сигурно няма да се окаже, няма да бъде точно такъв, какъвто вие, в своя младенчески жар, сте си го въобразявали.

Новият свят трябва да дойде първом във вас. Той трябва да заживее първом вътре във вас - във вашите души, във вашите умове и сърца.

А новият свят е преди всичко Любов - велика безгранична любов към всичко и всички. Той е също така истинско знание, истинска свобода...

Братя и сестри, пред нас стои една велика наука - науката за новия живот, науката за изграждането на новия свят.

Нека не си въобразяваме, че я познаваме. Тя, все още, е една велика и свещена тайна за нас. И нека със свещен трепет и пълно смирение пристъпим към нея. Като малки деца, които едва сега почват да учат - едва сега почват да сричат свещените букви на тази велика Божествена книга на новия живот.

Да бъдем готови! - Да се подготвим за добри, прилежни и послушни ученици на нашата велика майка Природата и на нашия велик Учител - Живота, за да станем техни достойни съработници в изграждането на новия свят.

Да бъдем готови! - Да преобразим, да обновим себе си, за да можем да обновим и света.

С. Калименов

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ЦВЕТЯ ОТ ПОЛЕТО

Аз

Аз съм малката божествена искра, излязла в предвечни времена от божествения огън. Аз съм този, който е бил, е, и винаги ще бъде. И няма никога да дойде време, когато да не бъда, защото аз съм малката божествена искра, частица от божествения огън.

Аз съм царския син, изпратен на земята от своя велик Баща да се учи. Цялата земя е моето училище и цялото небе с мой вдъхновител. Слънцето, въздухът, водата и храната са мои учители, които разкриват пред мене чудната книга на живата природа и ме учат да я чета. И всяко дърво и всеки лист и безбрежното, дълбоко море и високите планински върхове и най-малката тревица и безкрая — всичко представлява отделни глави от тази чудна книга, написана на онзи непознат още за мен, но първичен и вечен език, чиито слова аз едва сега се уча да сричам. Но моя небесен Баща има безгранично доверие в мене. Той знае, че аз ще свърша с успех училището на земята, защото така ми е предрекъл сам Той. А Той никога не греши.

Аз съм царският син изпратен на земята да се учи. Аз съм малката божествена искра.

Ти

Ти си моя роден брат. Ти си моята родна сестра, родена заедно с мене в предвечни времена. Аз те любя и ти ме любиш. И не би могло да бъде другояче, защото ние в същност сме едно пред очите на нашия небесен Баща. И една и съща е нашата Родина, един и същ е нашият роден дом. Ние с тебе сме скитници по звездите, пратеници на вечността. Много места сме изходили и много неща сме видели. И много още има да ходим и много да видим. Дълъг е нашият път. Дълъг и красив. Сега сме слезли на земята. Най-далечното и най-низкото обиталище, което трябва да посетим. От тук започва вече вашето възлизане и нашето връщане. И ние ще се върнем в нашия роден дом, когато се приключи вечността. И ще разкажем на нашия небесен Баща всичко, каквото сме видели и всичкото знание и мъдрост, които сме придобили. И Той ще се радва за всичко. Но най-много ще се зарадва на любовта, с която са се преизпълнили душите ни.

Ти си моя роден брат. Ти си и моята родна сестра, родена заедно с мене в предвечни времена.

Той

Той е нашият небесен Баща. Той е Този, който винаги е бил и ще бъде. Той е създал всички и всичко. Даже и самата вечност е родена от Него ... Той се крие и в уханието на малкия полски цветец и в светкавицата, що раздира небесата. И в усмивката на детето и в набръчканото лице на старицата. Той е и в слънцето и в звездите и цялата земя и цялото небе пеят химни за Него. Той е и вътре в нас, някъде дълбоко, дълбоко. И в дни на най-големи изпитания ни шепне тъй тихо и ни дава вяра и кураж.

Той е невидим и неуловим и все пак по-реален и по-осезаем от всички и всичко. Той е и в хляба, който ядем и в живота, което имаме. Всичко е Негово и всичко Той ни е дал. Той присъства навсякъде и следи за всичко. Интересува се еднакво, както за най-малката мушица, така и за най-великия ангел. И каквото и да правим, и каквито и да сме, Той винаги ни е обичал и винаги ще ни обича. Защото Неговото име е Любов. И защото ние сме частица от Него. Ни сме Той. А Той? — Той е нашият благ небесен Баща.

Тя

Тя е природата, която вечно се мени, обновява и оплодява. Тя е вечната майка. Тя е царицата на материята. Нейният глас чуваме пролет да шуми и да вика в кръвта ни. Тогава тя навлиза във всички. И в животните и в растенията и нейният зов, властен у могъщ, опиянява като младо лудо вино и ни кара да вършим нейната повеля. Ние я виждаме и в сладките плодове есен и в техните семена които са залог за вечния кръговрат и за новата младост.

Тя е природата, която вечно се мени, обновява и оплодява.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Георги Томалевски

СЛАВЯНСКАТА СТИХИЯ

Като водач, знаме и представител на всички славяни, светът познава огромния гигант, прегърнал половината от земния глобус - Русия. Тая необятна страна крие в себе си такива несметни материални и духовни богатства, че разраснали се в цялата си мощ, те биха завладели душата на света и биха станали знак, под който ще се развива животът по цялата планета.

Някаква широка тръпка пробягва по нас, когато си помислим за оня идващ ден, през който, като дихание долитнало от широките степи, като очарование от волната, пропита с тъжен копнеж песен, душата на славянството ще стане душа на човечеството пробудило се от съня, окъпано в слънце, кръстено в огъня и любовта - двете стихии на славянската душа.

Ние сме още далеч от образа, който ще придобият в бъдеще народите, но и в сумрачните часове на утрото се долавят лъчите на надеждата. В предвкусващ пророчески сън виждаме необятната красота, която залива мрачните, покрити с кърви полета и долини. Светът е имал сила, ум, жестокости, победи и поражения, но никога не е имал любовта за свой символ, знак и своя същност. Новото човечество ще има тая любов като жива сила, а не само като мъртъв ритуал.

Сега мнозина не вярват в това. Но натам сочат сигналите на времето - към бъдещата, освободената славянска стихия, която чака своето възкресение.

Славянската стихия! Тя е всякога нова, свежа, и носи пресен хлад, който нахлува като гостенин в топла стая със зачервени от мраз бузи и ни поздравява с бодър дух.

Нашите бащи плачеха, когато приказваха за нея. Благоговейно изговаряха нейното име, защото помнят дните, когато с рукнали сълзи от очите са целували шинелите на войниците-освободители.

Русия е страна, която не живее бавно, а в трескав ритъм. Нейната физиономия се мени непрестанно, защото ръката на една съдба удря с тежък млат по нейната снага и я готви за идещия ден. Всеки ден падат отломки от духовната й скулптура, взета вече в ръката на невидимия майстор. Към Русия са отправени погледите на всички народи, и не без завист те наблюдават плодовете на изпънатите мишци.

Всички народи, повече или по-малко, са преминали по-голямата част от своя жизнен път. Те, както слънцата във вселенското пространство, имат своя еволюция; преживяват един дълъг период на постепенно разгаряне, достигане до една фаза и възраст в своя космичен живот и после протичат вековете и хилядолетията, които сочат пътя на слизането им и бавната, неизбежна смърт.

Повтаряме, че славянската стихия е в своята ранна младост. Тя още не е дала своите зрели плодове, защото досега е живяла епохите на силните допотопни трусове, които нареждаха нейните пластове, бурите, които заравяха под чернозема й огромните богатства. Освен това, при общия поглед на световния развой, ние се натъкваме на необходимостта да затупти в света едно голямо, богато, и неизчерпаемо сърце, което да удави в своята обич нерадостните останки на отминалите епохи. Ние вярваме в идването на това братство не със сляпата вяра на фанатизма, но чрез сигурните признаци, които с всеки нов ден дорастват, все повече и повече и към които се отнасят с пренебрежение като тия, които гледат на света и на заобикалящия го живот с недовиждащи очи.

И ние сме славяни. Не ще останем чужди на вика, който ще излезе от великото сърце! Този зов ще ни намери, където и да сме. Ще чуем звънтенето на шеметния бяг на Гоголевата тройка, тропота на изпънатите коне, чиито копита едва докосват земята. Ще ни докосне оная широка песен на степта, и на нея ще отговори нашето сърце, полята, смълчаните ни планини. И тоя вик на планините ни, където нашите братя преди да умрат, се целуваха за последен път, ще звучи трогателно до сълзи в общата песен. Тогава светът, горд и непристъпен в своята студенина, ще бъде погален с майчината ласка на славянската душа, за да научи нещо ново.

Ще се свестим и ние, славянските деца от Балканите, защото земята ни, която е пълна с кости, ще ни заговори на един трогателен език.

(Из книгата „Сигнали”, 1940 г.)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ

Пред прага на Новата епоха

(из извънредната беседа „Милият поглед“ – 22. X. 1944 г.)

Всички хора се интересуват от нещо - едни се интересуват от едно, други от друго. В различните епохи се изменят и стремежите на хората. Сега навлизаме в една нова епоха, в която хората почват да се интересуват от неща, които не са интересували хората на миналото.

Има хора, които търсят новото по стар начин. Те са хората на Стария завет, според който Господ е говорил само в миналото, и то по един определен начин. Според мене, Господ е говорил в миналото, Господ говори и сега, ще говори и в бъдеще. Както слънцето не изгрява само веднъж, така и Господ не говори само веднъж, а постоянно говори. Защото Господ е вътре в нас и постоянно ни говори, но ние винаги не го чуваме и слушаме. Които го слушат, разбират живота и го разрешават. Щом човек разбира и разрешава вътрешния живот, той ще разбере и разреши и външния живот.

Сега някои се интересуват има ли друг живот. Чудна работа! Един живот има, който минава през различни фази и стадии. Това, което сме преминали, го познаваме, а това, което не сме преминали, е неизвестно за нас, но то не е друг живот; то е пак същия живот, само че в друга фаза на своето проявление. Сега някои поддържат, че човек ще умре и всичко свършва с него. Това е философски въпрос. Че живеем - знаем, но какво нещо е смъртта, ние не знаем, защото не сме я опитали. А знаем само онова, което сме опитали. И любовта я познаваме дотолкова, доколкото я опитваме в себе си. За любовта не трябва да се говори, а трябва да се прилага.

Любовта е велика симфония, която хората трябва да се научат правилно да изпълняват.

Когато хората се научат да изпълняват туй, което любовта говори, ние ще имаме друг свят; светът ще бъде същия, но хората ще живеят по закона на любовта и ще имаме нов порядък с нови отношения. Тогава в обществото и в индивидуалния живот ще се възстанови порядъка на природата.

Сега цялата природа представлява събрани в себе си хиляди и милиони форми и системи, с които тя е правила хиляди опити. Природата всичко подлага на опит - и цяла една книга е написана от тези опити. Това е книгата на великата Божествена мъдрост, която ни разкрива какво е правила природата в миналото, какво прави сега и какво ще преви в бъдеще. И нашия живот зависи от разбирането на нейните опити. Ако искаме ние да правим нови опити, то е загубена работа.

Ние не можем да внесем нищо ново в природата, защото тя е много по-разумна от нас и това, за което мислим, ние го копираме от нея.

На това основание, никой не може да внесе в човека някаква дарба, след като се роди. Роденият човек носи всичко в себе си. Туй, с което се е родил човек, това трябва да развива. Тогаз се подига въпроса: Как може да се придобие нещо ново? Който иска да придобие нещо ново, трябва да се научи да обича ближните си - защото новото е в Любовта.

До сега хората са се научили да обичат само себе си. И всичките противоречия в живота произтичат от това, че ние обичаме себе си повече, отколкото трябва и се измъчваме. За да се освободим от противоречията, трябва да обикнем ближните както себе си. Тогаз ще се измени и външния облик на света. Следователно, когато изменим своите възгледи за живота и приемем възгледите на природата, противоречията ще изчезнат. Някой ще каже: - „Аз си имам мои възгледи за живота”. Според мен, човек има възгледи само когато носи една права мисъл, едно право чувство и една права постъпка. Тези трите процеса, ние не можем да ги отделим. Следователно, животът на човека зависи от мислите, от чувствата и от постъпките му. От вашите постъпки зависи вашия бъдещ живот. Сегашния ваш живот ще определи бъдещия ви живот, бъдещите ви дарби и способности. А сега хората казват: Господ да ни дари. Господ ни е дарил, но трябва да работим да развиваме дарбите, като използваме условията, които ни са дадени. Защото иде нов порядък, нова епоха в света и ако не работим съзнателно няма да можем да използваме новите условия.

Сегашните религиозни само говорят, че Христос умрял, че го разпънали на кръст и пр. без да прилагат неговото учение, което е учение на живия опит, а не на теориите. Затова и аз казвам, че ние сме в природата в едно опитно училище. Всички растения, камъни, животни, изгрева на слънцето и звездите и хиляди работи останали от поколенията трябва да ги поучаваме.

Природата е една жива велика книга, която трябва да проучваме.

В нея има скрити много тайни, които трябва да се поучават. Но не е лесно да се проникне в тези тайни. За това се изисква голяма светлина на съзнанието. За това и Христос казва: „На тях още не е дадено да познаят тайните на Царството Божие, затова им говоря в притчи”.

Много работи е говорил Христос, които не са записани в Евангелията, но които са записани във великата Книга на природата. Той е говорил за пътя, по който човек може да влезе в Царството Божие още тук на земята. А сегашните религиозни ни проповядват, че като отидем в онзи свят, ще влезем в рая или в ада.

Какво нещо е рая? - Раят, тъй както аз го познавам, е една земя без нечистотии, една земя пълна с ухания, с най-хубави растения и цветя, с най-хубавите изворчета, с най-хубавата музика, която съществува и с най-хубавите училища, с най-хубавите домове, с най-хубавите яденета. Раят се отличава по това, че няма клозети, защото материята е толкова чиста и организирана и организмите толкова съвършени, че всичко асимилират. Докато хората достигнат до тази висока култура, много време ще мине.

Истинската култура съществува само при абсолютна чистота.

Култура с нечистота, това показва, че се прави опит. То не е лошо, но да се знае, че опит се прави. Хората в сравнение с животните са много напреднали в чистотата. Едно животно оставя своите нечистотии навсякъде. Но в духовния свят, човек е подобен на животните във физическия свят - той оставя навсякъде в пространството нечисти мисли, чувства и постъпки.

Вие ще кажете, че те не се виждат. Да, вие не ги виждате, но за възвишените същества те са видими, а вие само изпитвате въздействието им, без да ги виждате. Например, вървите по една улица, и изведнъж приятното ви настроение се смени с тъжно. Това показва, че някой тъжен човек е минал преди вас по тази улица. Случва се и обратно - тъжни сте, но изведнъж ви обхваща едно весело настроение. Това показва, че някой весел човек е минал преди вас - затова ние казваме, че съвременният свят се проявява такъв, каквито са нашите мисли и чувства. Но реалният Божествен свят, ние не го познаваме.

За да познаем Божествения свят, трябва да почнем да мислим право.

А сега религиозните не мислят, а казват - ние вярваме в съществуването на душата. Ако ти вярваш в слънцето и седиш в някой зимник, какво те ползва твоята вяра? - Вяра е, когато ти опиташ реалността. Туй, в което вярваш, да опиташ, че е така, както вярваш. Това е вече знание. Но ти не можеш да излезеш от своя зимник без любов.

Любовта е Божествения подтик на човешкия ум, на човешката душа. Този потик е най-малкия потик, и ако вие не дадете път на този потик, вие нищо не можете да постигнете. Любовта не е нещо грандиозно. Някой път минавате покрай някой човек, който ви е погледнал с любовен поглед - целия ден ви върви по мед и масло. Друг път някой те е погледнал с лош поглед, не ти върви. Като се роди дете, ако майката го погледне със свити вежди, няма да му върви в живота, ако майката го погледне хубаво, ще му върви. Ако погледнеш някого както не трябва, ти създаваш злото в света.

Аз често срещам навъсени, недоволни хора, които разискват за Божествената правда.

Най-първо човек трябва да даде свобода и правда на своите 30 милиарда поданници.

Човек не е дал свобода на своя стомах, на своите дробове, на своя мозък, а ги измъчва с непосилна работа, и търси правда в света. Ще кажете: - Така са работили и живели нашите прадеди и цялата история, която е ознаменувана с велики работи ни учи на това. Но историята ни показва, че всички хора и народи, които са вървели по този път, са изчезнали. Вие ще кажете, че са заминали за онзи свят. Вие се заблуждавате в това отношение. Заминалите хора не са в онзи свят, но са в този свят, само че са сменили дрехите и местата си. Царете и князете са станали работници, а простите са станали царе. Царят се съблякъл, защото го е срам, че не е изпълнил както трябва задачата си. Той беше изпратен не да съди хората, но да бъде възпитател. Това е задачата на всеки държавник - да възпитава и назидава, а не да съди и наказва.

Според мен, затвора трябва да бъде истинско училище, истинско възпитателно заведение. А до сега затвора беше станал синоним на ада -място на най-големи жестокости и страдания. Това не трябва да съществува в новия свят. Ако искат българите, ще им дам една идея какви трябва да бъдат затворите. За в бъдеще като осъдят някого на 5 години затвор, този затворник, млад момък да го пратят при някой български селянин да му служи без пари. Пет години ще учи при този селянин земеделие. А сега в затворите само ги хранят, без да работят нещо, нито четат нещо, само чакат да излязат от затвора и пак да направят нещо лошо. Затова трябва да му дадат да работи 5 часа физически труд при някой земеделец, пет часа да чете книги, пет часа да му предават музика. - Кой ще го пази при селянина? - Ще го оставят свободен, само ще работи пет години без пари. Ако му се хареса, да направи още една погрешка, и други пет години ще работи без пари. А сега ще го затворят да лежи и безделничи или ще го обесят.

В Божиите книги не е предвидено никакво бесене, никакво умъртвяване. И духовете, които съгрешили, Бог ги е изпратил в ада да се учат и работят, да горят, без да изгарят. Бог казва: „Не благоволявам в смъртта на грешника”. Вие изпъждате една ваша лоша мисъл, и искате да я убиете. Вие не постъпвате правилно. Ако знаете как да постъпите с нея, след време тя ще стане една благородна мисъл. Едно ваше чувство не го осъждайте, не казвайте да се махне, то ще стане благородно чувство. Една лоша постъпка ще се изправи, ще стане благородна.

Вие всички сте бивши затворници, изпратени на земята за изправление -затворници сте били в миналото, сега сте изпратени да изправите живота си за 5 години. Сега вие обичате този затвор и ви е страх да го напуснете. В това отношение ви харесвам. Малко ви са 30, 40, 50 години. След 120 години ще ви повикат да видят какво сте направили. Всички вие сте осъдени за една малка погрешка, че не сте погледнали някого любовно, че се страхувате да приложите най-малката любов, за да не ви донесе страдание, да не наруши личното ви щастие.

Но ако ние, съвременните хора, не възлюбим страданията, за да помагаме на хората, какви човеци сме ние тогава?

Като повдигнете един човек, вие повдигате себе си, повдигате цялото човечество.

Отклониш ли един човек от неговия път, препятстваш ли на един човек ти препятстваш на цялото човечество. Защото Любовта е единна и неделима. Като препятстваш на едного, препятстваш на цялото, и като обичаш едного, обичаш цялото. А любовта ни се познава по резултата. Ако обичаме цялото, Бог, проявен във всички части, то като отидем с тази Любов при един болен, той ще оздравее. Ако не оздравее, нашата Любов е още човешка, частична. Та няма нищо скрито-покрито. За обикновените хора може да има скрито-покрито, но за напредналите, разумните същества, няма нищо скрито-покрито. Всеки един носи своята препоръка, своето свидетелство, на лицето си, в очите си, ушите, устата и на цялото си тяло, и в говора, делата и отношенията си.

Сега, като дойде новия ред на нещата, всички онези, които бяха със стария ред, се подмладиха, приспособиха се, туриха червени ленти, закачиха червени звезди, и от безверници, станаха най-големи верующи. По преди считаха комунизма за вредно учение, но като дойде комунистическото влияние, измениха мнението си. Досега считаха комунизма за грозен, защото ходеше с маска. Но като му даде Господ свобода, махна си маската, и видяха, че е хубава мома.

В съвременният век, кой е дал повече жертви от комунистите? Даже и първите християни не са дали толкова жертви колкото комунистите. Ще каже някой, че тези жертви са глупави. Не, не са глупави. Всеки човек, който може да се жертва за благото на човечеството, е на прав път.

Даже и да има някой заблуждения в разбиранията си. Комунистите казват: Не искаме Господ, който е в небето, искаме Господ, който е в нас. Онзи ние не сме го виждали. Ние проповядваме този, който в нас живее. Прави са тия хора. Като казваме, че няма слънце подразбираме, че е залязло. Като изгрее слънцето, има Господ. Казват за някого, че е безверник - залязло е слънцето му - утре ще изгрее слънцето му, и ще стане набожен. Учете се да разбирате нещата правилно, а не само да критикувате.

Важно е, какво е отношението на човека към любовта, т.е. как гледа и как цени живота. Любиш, това е изгрев. Зенита в живота ти да бъде мъдростта, а истината да бъде там, където слънцето залязва, крайния предел.

Ще кажете, че не можете да обичате всички. Вярно е. че всички не можете да обичате, защото нашето съзнание не може да обгърне всички същества. Но един човек можете да обичате. И тази любов към този един ще бъде за вас като радио. Чрез любовта, чрез вашето радио, вие ще бъдете във връзка с всички хора, ще възприемете техните мисли; тъй както чрез радиото влизате във връзка с Лондон, Москва, Ню-Йорк и пр.

Защо да не изчистим и нагласим нашето радио, за да възприемаме хубавите мисли, които идат от необятния Божествен свят? Ние тук на земята сме като на един малък остров, а ние мислим, че сме най-важните в слънчевата система.

Сега при новия ред, който настъпва у нас, прогресивните политически сили са обединени в Отечествения фронт. Според мене един Отечествен фронт има в света. Цялата природа е Отечествен фронт. Ние сме за този отечествен фронт, той си съществуваше в природата, и се радвам, че е дошъл и в България.

Апелирам към всички българи да служат на Отечествения фронт. А трябва да се знае, че само с любовта може да се служи на този Отечествен фронт.

В човека има четири системи: мозъчна или мислеща; другата е дихателната, която служи за пречистване на кръвта, стомашна, за придобиване на храната, и двигателна, в която влизат ръцете и краката и всички мускули. И сега в Отечествения фронт има само четири партии - партията на главата - „Звено”, партията на дробовете - Широките социалисти, партията на стомаха - Земеделския съюз, и партията на ръцете и краката - Работническата партия - комунисти. Аз ги похвалявам, тъй както са като едно цяло, да не действат като отделни партии, но като една партия да служат. Да служат на Отечествения фронт с главата, с дробовете, със стомаха, с ръцете и краката си, за да функционира правилно общия организъм.

Щом се наруши равновесието на силите, правят се погрешки, които трябва да се изправят. Всяка погрешка трябва да се изправи.

Бог ни допуща да направим известна погрешка, защото ни е оставил свободни, но винаги ни пита: „Туй, което си намислил да го правиш, обмислял ли си го добре?" Защото после никакво разкаяние не се приема, но ще понесеш последствията на погрешката си, докато я изправиш. Христос казва: „Не съдете, за да не бъдете съдени.” Който съди другите, неизбежно и него ще съдят. Затова ви казвам: Бъдете справедливи, защото щом осъдите един човек повече отколкото трябва, половината от наказанието ще го турят върху вашия гръб.

Не говорете неверни работи, понеже ще спънете себе си. В новата епоха на Отечествения фронт се изисква една отлична, чиста и светла мисъл, отлично чувство без никакво колебание и една отлична постъпка.

Това са три неща, на които можете да разчитате.

Сега трябва да знаем да употребяваме всяко нещо на неговото място и в определеното време. Така се подържа хармонията в живота. По този закон, човек трябва да отдаде нужното внимание на всяко растение и тревица, на всяко животно, насекомо и бръмбарче. Дето ги срещнете, погледнете ги с един хубав поглед, усмихнете им се, защото те влизат като елементи в общата хармония на Природата. Те всички са предметно учение за нас, те са азбуката на природата. Всичките са проява на великата Любов, която ни учи чрез тях. Когато изменим на тази любов, идват ни страданията. Когато отдалечаваме от себе си любовта, страданието ще дойде. Като си кажете: не ме обича никой, стане ви мъчно; като кажете: обичат ме, стане ти радостно.

Единственото нещо, което не се мени в света, това е Божията Любов, единственото нещо, което не се мени, е Мъдростта, единственото нещо, което не се мени е Истината. Турете това за основа. Знайте, че има Един, който ви обича. Радвайте се на това. Щом Той ви обича, всички ще ви обичат. Щом Той не ви обича, вие ще изчезнете от света. Щом живеете, не се заблуждавайте да казвате, че не ви обичат. Щом живеете, това показва, че ви обичат всички светли братя, които живеят на земята. - Има братя, които живеят на земята и пътуват навсякъде, но са невидими, те са материални, не са духове, но техните тела са така устроени, че не хвърлят сянка, и затова са невидими. Те минават покрай вас и ви казват: „Ще се оправи твоята работа”, и ти ставаш весел. Този брат мине покрай теб, погледне те, ти не го виждаш, но приемаш неговата мисъл и настроението ти се изменя. Вие го виждате като слънчев лъч.

Във всеки слънчев лъч ще видите един ангел с красиво лице, който ви казва: „Ще се уреди работата, не бой се”. Ако така разбирате нещата, много добре. Тогава Господ ще бъде доволен от вас, и вие ще поправите малката погрешка - ще знаете как да погледвате любовно на всички Божии създания - ще видиш Бога във всичко и ще го обикнеш. Това е новото, което иде в света. Като срещнете един човек, не питате какво мисли той. Но ако искате да прогресирате, бъдете доволни от онова, което вие съзнавате.

Целият свят е едно благо за цялото човечество и за вас. Новата епоха, която иде вече в света, изисква от нас да дадем един мил поглед, да храним най-хубавите мисли, чувства и постъпки за когото и да е.

Резюме от беседа, държана от Учителя

на 22.Х.1944 г. София - Изгрев.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Константин Бальмонт

ЧТО ДАЮТ МИРУ СЛАВЯНЕ?

(Продължение от бр. 319)

(из „Соучастие душ“)

Быть в неволе, сто лет, четыреста леть - и не утратить себя, а сохранить свой язык, свою особливою чувствительность, кротий огляд мира, ето ведь быть распятым и воскреснуть. Это быть заточенным в глубокое подземлье на половину своей жизни, а выйти к Солнцу потом не разбитым, преждевременно дряхлым стариком, но смеющимся, солнце ликим юношей, у котогорого руки так и рвутся к творческой работе, так и тянутся также, в золотом освещеньи Дневного Светила, с радости обнят, любимую, несравненную Мат, свой Родину, и сестру, и брата, и любо свою, и целый мир. Тайнство пресуществления. Свинец, претворенный в золото. Высокий пример героизма и придорожная часовия, где можно помолиться усталому путнику.

Лес не прял, не ткал, ты знаеш,

Всю был зиму тяжко болен,

А как день пришел Егерья,

Весь облекся в облачнеье,

Он в зеленом новом платье,

Круг зеленой епанчою,

Всюду, глянь, зеленый бархат.

Какой тонкий искусник написал зтот преображенный стих? В нем изящество Венецианского хрусталя, в нем тонкость Фламандсаго кружева. Его пропел, а не написал - лишь кто-то другой записал, как ученый собиратель народннх песен, но не написал, а пропел - простой Болгарский крестьянин. Вслушайтесь вглядитесь в такую песню. На пастух чужого народа-пришельца пропел Евангельски-бисерную песню, а не утопивший в жутоком потоплении свою души Славянин.

Славяне – по существу своему - скромны и смиренны. Но прекрасное слово есть в дружеской переписке Красинскаго и Словацкаго, двух позтов из троезвездия, возглавляемаго Мицкевичем: „Истинное смирение неразединимо с благородною гордостью, и настоящая гордость смиренна“. Славянин, найдя клад цен неоценимой, под расцветшим папоротником, не торопится прозвонить об этом на всех колокольнях. И благо ему. Его цвет подолгу остается вне прикосновения не только человеческих рук, но и человеческих глаз. Это и придает им, когда они наконец бывают найдены созерцанием, такую непохожесть на другие цветы земли. Кротостью, упорством и долго таимым, но в должный миг взрывающимся гневом возмездия, и благим Божьим трудом строительства, нашею душевною способнотью в достигании намеченнаго и в досягновениях свершенных - пребывать как бы пустынножителями - будем и впредь Славянами. Будем и впредь птицами ширококрылыми, умеющими, в священый миг Истории, из сомкнутнх крылев соткать воздушный ковер Тому, Кто видит все, и незыблемое подножие для Пречистой, для Пресвятой Матери - Девы , Звезды , Морей.

Но да не впадем мы, Славяне, в великую ошибку самоусыпления и самовосхваления. Говоря сейчас эти слова, я говорю лишь об извечно Славянском, взятом в положительном, взятом в точно ухваченной, четкой грани. А часто - ли мы в етой грани бываем, своим деланием и бытием? Наша способность самозабвенно отдаваться тому, что пало нам в сердце, слишком часто приводит нас не к героизму, а к слепому заблуждению. Славянская рознь ведома веем. Личное слишком часто у нас принимает такие размеры, такую водовортную силу внушения и порабощения воли, что мы чаще, чем кто-либо, попадаем в западню, нередко поставленную нам нашей собственой неосмотрительностью. Получается двойнственное явление, с двойной его оценкой. Трагический пример того, о чем сейчас речь, Mы видим в роковом конце двух величайших Руских поетов Пушкина и Лермонтова. Беря их смерть, как явление чисто-художественное, можно усмотреть много красоты в самозабвенной способности и Пушкина, и Лермонтова так безоглядно безкористно подойти к предельной черте. Но, спокойно разсматривая все обстоятельства, двум этим трагическим смертям предшествовавшия, нельзя не видеть, что и Пушкин, и Лермонтов должны были, и могли, не разрубат змеиний клубок, а развязать его, могли и должни были донести свои светльники, единственный, у каждого, гений до глубокой старости - как это сделал Леонардо Да Винчи в Италии, не пустившийся в рукопашный бой с противником, когда Микел Анджело осрамил его бранью при других, и как это сделал в Германий Гете, достроивший для своего народа полностью все здания, что строить ему внушила его творческая судьба.

Быть может, самое золотое слово, которе сказал в своей краткой жизни безсмертннй Пушкин, более, чем кто-либо, показавший Русским Россию и Русское, его замечание: „Нет убедительности в поношениях, и нет истины, где нет любви”. Любящей душой проходим мы по миру, и входим неожиданностю в правилно размеченные, чуждые дома Европы или Америка. Музыкой, исторгнутой на необщих глубин, пляской, в которой с нами никто не сравнится, чистосердечием и простодушием детскими, соединенными с зорким, наблюдательным умом, неожиданностью обращения сердцем и сердцу там, где все привыкли к холодным, внешним формулам, нашим стихом, в котором пробегают, перебегая струнно по гуслям, степь и лес, и поле, и море, нашей деревенскостью в городском, советью Достоевского и Толстого, горящей двойным факелом в черное время умосводящей безсовестности - и чем-то, чем-то в слова, но что прямо подходит к человеку, как прямо подходит к нему неведомый ребенок, и солнечный луч, и священый посланник далекаго Праведното Царства -этим веем и да будем лелеять в себе это все, вопреки немилосердным испытаниям. Судьбы - такими ликами, мы Славяне, мы, Русские, проходим по этому чуждаму миру и входим в иные сердца светлыми.

_____________________

Българският превод на статията ще дадем в следващия брой. (Бел. ред.)

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ИЗГРЕВ

I

В мрака нощен птички пеят, с песни чудни чуруликат:

„Светли дни криле ще веят, труд и радост пак ще бликат;

Жарко слънце ще изгрее, че земята пролет чака! —

Ето изтокът светлее, новий ден пронизва мрака!

*

„Гаснат по небе звездите, бледен месец образ крие;

бягат плахо хищни птици, страх във зверско тяло бие.

Рухва вече тъмнината! — гали лъч простори живи.

Буди, литнала, зората, планини, полета, ниви!“

*

Пламва изток светлоструен, в бран свещена с тъмни врази.

литнаха към запад в буен устрем алени талази!

Цял поток от ескадрони — слънчеви лъчи — щурмуват!

Светлината мрак прогони, сетен нощен час удари.

*

Съмна вече! Светлината вее знамената мощни!

Всуе в мрак земя сковаха духовете черни нощни!

Ей изгрява огнелико, слънце жарко сред пожари;

със любов в сърце велико, новий ден в света запали.

*

Стават люде милиони, с волна радост във душите.

Дишат ведри небосклони над полята — планините.

Утринен ветрец повява, вредом птички чуруликат,

дъх на пролет долетява, труд и радост вредом бликат!

*

Колко пурпур и позлата, колко блясък непрогледен

лее слънце над земята, после нощен час последен!

И природата запява с нов живот в гърдите млади;

дъх поема си душата във молитвени наслади!

*

Весел хор — вестител, пее — песни чудни чурулика,

химн за слънце дето грее — за живота благ що блика!

С колко вяра, с колко устрем слънчева земя ликува,

а над нея, щедра майка, цялото небе празнува!

II

В мрак духовен смело пеят братя с мисия велика:

Бели дни криле ще веят, мир, единство тук ще блика

Век на братство ще изгрее, че земята раят чака!

Ето бъдеще светлее, белий ден пронизва мрака!

*

Край на старий век лъжовен! - Век на злато, смърт, затвори

На човека звяр-тиранин, кой с куршум и нож говори!

Рухва век на тъмнината: — идат братята Христови!

Стапя, литнала зората, вражди, синур и окови!

*

Пламна изток светлоструен в бран свещена с тъмни врази.

литнаха към запад, в буен устрем. алени талази!

Цял потоп от ескадрони, веч събори строя стари;

Хитлера зловещ прогони, сетен боен гръм удари!

*

Падна робство! Свободата вее знамената мощни!

Всуе в кръв земя сковаха братя адови, злокобни!

Ей изгрява, огнелики, божий век в пожари али;

с правда и любов велики новий ден в света запали!

*

Екна вик на милиони волни люде по земята!

Дишат бодро небосклони — градовете и селата.

Днес славянството ни води с живото Христово слово:

братя стари вси народи, в дух единен, знаме ново!

*

Колко пламък непорочен, колко блясък непрогледен

лее белий век в душата, после адски час последен!

Възцари се на земята братска обич, свободата!

Бог възкръсва и в сърцата, пленници на тъмнината!

*

Бяло братство, благ вестител, пес за любов велика! —

дух на мир, единство лее, рай живот в света заблика!

С колко вяра, с колко устрем слънчева земя ликува,

а над нея щедра майка — цялото небе празнува!

Дина Зограф

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

На къде ли летим?

По небесния свод, ефир лазурно-син.

летеше облак чист, белоснежен.

Где ли отиваше тоз облак самин,

из океана небесен безбрежен?

*

Из океана обширен световен

летим ний всички към някаква цел.

И търсим да зърнем поглед любовен.

На къде ли летим, към кой ли предел?

*

Туй никой не знае, туй никой не знае.

Сал Господ един, незрим, всемогъщ,

съдбините ни чудни с десница чертае.

С любов направлява незнайний ни път.

Ангел Иванов

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КАКВО СМЕ НИЕ

Ние сме един малък народ, с големи духовни заложби. Ние сме начало на славянската култура. Най-напред ние сме прогледнали в Дух и Истина и сме повели всички славяни към неизчерпаемите извори на християнската цивилизация. И защото сме избран, посочен народ, затова и страданието стана наш неразделен спътник. Затова и нашата съдба е така променлива: — свобода, робство, освобождение, пак робство и пак освобождение. Каква е историята на български народ? Многовековно робство и устрем към свобода и човещина.

Не ни е било лесно и няма да ни бъде лесно. Тъкмо затова трябва да пробудим в себе си всички творчески сили. И нито за миг да не забравяме, че българската майка не е родила нищо друго освен гении на свободата. Ние възлюбихме великата правда до смърт. Ние сме пили вода от чистите извори на свободата и истината и те са давали живот на нашето любвеобилно сърце. Но народ, който обича свободата, предизвиква всички тъмни сили. Най-страшни са тези, които се крият под сянката на свободата.

Ние не сме търсили приятели, защото сме вярвали в справедливостта и в човешката съвест. Наши водачи, държавници и отделни личности, са грешили, но те са били насърчавани и подкрепяни от големите и силните. Всички насилници и натрапници не са носители на нашата, българската нравственост. Тя е изцяло в народния ни гений. Не е много трудно да се види това.

Ние сме пели за свободата, ронили сме кървави сълзи през робските дни. Оплаквали сме човека и от дълбините на душата си сме вярвали във висшата милост и справедливост. Ние сме се борили само срещу поробители, но никого не сме мразили. В народната ни песен, в нашата млада литература няма вражда, омраза към никой народ. Нито дума, която би осквернила светлото лице на свободата. Една литература пропита с копнеж за човешки правдини, един вик на душата за общо братство

В миналото и сега, сърцето на българина е било и храм на свободата. В тоя храм се молят всички ония, които вярват и пазят великия човешки закон — любовта. В тия тежки, тревожни и мрачни дни, аз се обръщам към тях с следния зов: — Обичайте народа и държава та и ги пазете от насилие, издевателства и своеволия. И никога не забравяйте, че най-страшните насилници са идвали на власт в името на свободата!

Да бдим и да се пазим. Да изпълняваме с ревност законите и разпоредбите на правителството и да се вслушваме в гласа на Отечествения фронт, който ни насочва към независима и демократична България.

Константин Петканов

в. Изгрев

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

КЪМ ВРЪХ НЕПОСТИЖИМ

Денят е светъл, тих и ясен.

Потокът, празнично звъни.

Денят е тих и безучастен

в скръбта на миналите дни.

*

Лъчите милват. Нежна есен.

Почива моята душа —

след трескав устрем тиха песен

зове ме в кротка светлина.

*

Гората с чудни багри пее

безмълвен и таинствен химн.

Аз слушам. слушам и копнея

по връх красив, непостижим.

*

Денят е светъл, тих и ясен.

Потокът празнично звъни.

Духът ми с своя блян прекрасен

напуща скръбни долини.

Роселин

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

ВОЙНА И МИР

Грее утрина червена

над земята наскърбена.

Як орач, запрегнал плуг.

бди на Изток, Запад, Юг.

*

По баири, по морави,

Ниви, селища, дъбрави.

свил юнашки мишци в бой.

трие буците корави!

*

А до него благ Сеятел

пей за светли времена,

и в браздите меки, влажни,

сее благи семена.

Бял Бор

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×