11. Върховно присъствие и всемирно творчество

[Ани]

ВЪРХОВНО ПРИСЪСТВИЕ

И ВСЕМИРНО ТВОРЧЕСТВО

За да има размишлението върховен капацитет, върховна основа, върховно присъствие, върховен ритъм, ученикът се поставя при особени условия, условия които са непонятни за другите същества, условия които налагат особен режим, особен начин на действие. От гледището на човешките същества тия особени условия, тия особени постъпки са неразбрани, недопустими.

Защо ученикът е поставен при тези условия? Нима за него има специален извор на сили, специална система на действие? има ли изобщо специални предпочитания и защо да има такива? Ето един важен въпрос. Щом условията се менят, има. И щом трябва да се създадат условия, трябва да ги има. Това именно е върховното изкуство на ученика да може да трансформира, да създава нещата, да ги размества, да ги преобразява, т. е. да може да канализира дадени сили, да може да опраши дадени плодни дръвчета, да може да нанесе особен цвят, особен блясък върху дадени растения, да може да уреди живота на дадено животинско същество, да може да внедри дадени семена в почвата, да може да даде надежда на нисшите същества, които лазят по земята и в земята, да може да канализира недрата на земята, водните приливи, да може да помогне в движението на планетата, да открие нейния път към съвършенство и най-после, да може да направи връзка между планетата Земя и другите нейни съседни планети. Ето какви са дадените специални условия.

Но ще се възрази: „Нима може да направи това ученикът? Нима може да поеме такъв ангажимент, така отговорен, така всестранен, така върховен?“ Ако има несъвършени неща, ако има някакви противоречия и разхвърляния в природата и битието, то е благодарение на отсъстващите сили, които да вземат участие в работата на Върховното строителство. Върховното строителство е радиация на Върховното ядро. Следователно, тази радиация, това проникване в далечните безгранични пространства намалява своята активност. Това е естествено. Колкото един лъч е по-близо до своето ядро, толкова по-активен е той. Колкото повече се отдалечава от своето ядро, толкова повече той намалява своята активност. Така също е и с еволюцията на известни далечни обекти, които имат нужда от повече енергия, от повече активност. Тук именно е философията, тук е божественият акт по отношение на човешките същества, които имат предназначението да усилят радиацията на върховните същества от главните ядра, Затова ученикът има предназначението да преобрази дадените условия, като създаде ново централно ядро. В това голямо всемирно развитие ученикът се запознава с новите детайли и така той израства в унисон, в съчетание с творчеството. Така по-лесно може да влезе в лабиринта на божествената мисъл.

Какво тя ще цели? Какво ще изнедри? Какво тя ще извърши? Докато ученикът не се вживее в тези важни всемирни процеси, дотогава той не може де овладее дълбоката, безгранична и всемирна Божествена мисъл, дотогава ученикът ще блуждае и винаги ще бъде в противоречие. Като има в предвид Върховното начало, Върховната сила, пред него винаги ще стои съблазънта, немощта, безпорядъкът, безморалието и т. н.

Колко много ученикът трябва да знае! Колко много той трябва да бъде проникнат! Каква тишина и каква проникваща мисъл са необходими на неговия дух и на неговия ум да може да долови първичния замисъл на великото сътворение. Изтънченият, префиненият, будният, чуткият дух и проникващата душа са, които могат да схванат първия замисъл, първия промисъл на цялото миросъздание.

Къде, в кои институти и в кои школи ученикът ще научи това върховно изкуство? Само във Вътрешния институт на вътрешното присъствие. Само като присъствие той има възможността да опита всемирното движение, всемирните възможности, всемирното проникване. Само чрез върховното присъствие ученикът ще може да овладее вековните съблазни и ще може да координира целия свой мир, своя малък космос с координациите на висшия космос. Само посредством вътрешното присъствие ученикът ще отбележи момента, когато той вече е трансформирал, когато вече се е преобразил по система и култура, по бит и цвят, по тон и същина, подобие, образа на Всемирното творчество.

Върховно и всемирно творчество. Това са две дилеми, които ученикът тепърва ще трябва да овладява. Едната е присъствието, а другата е изкуството. Присъствието е състояние, а изкуството е творчество.

Кои са силите, които ще помогнат ученикът да овладее тия два велики процеси. Само Духът и светлината. За да може ученикът да влезе в унисон с Първичния промисъл, да знае за Началото на всички начала в битието, той трябва да владее тия два важни всемирни области.

Ние ги наричаме области, защото няма с какви други имена да ги изразим. А те са върховно присъствие и всемирно творчество.

Кой може да бъде върховно присъствие? Ние много пъти казахме, че само ученикът на Върховната вътрешна школа.

Кой може да бъде всемирен творец? Само ученикът на всемирната върховна мисъл, Школата тук подразбира мисъл, размишление. Няма други програми, няма други задачи. Щом се достигне до върховно размишление, ученикът вече владее всички науки, цялото изкуство, цялото време и пространство. Прониква в безкрая, във вечността. Ученикът не го изграждат с много форми, не го изнасилват с много програми и учебници.

Необходими ли са те за него? Кой има най-съществените способи, най-живите образи, най-безсмъртните идеи? Това е върховното размишление.

Кога ученикът може върховно да размишлява? Когато се е срещнал с върховните явления и събития. Те са, които внасят в него най-будната идея, представляваща същина на битието.

Същините на битието. Това наистина е идея в ума и духа на ученика. Той винаги, макар и да е осъзнавал нещата, е бивал респектиран от давлението, от реалността.

Са ли те за него ръководство? Макар и да не ги е осъзнавал като такива, те действат върху него като вътрешни процеси и импулси. Благодарение на тях той е вече кандидат за състояние на върховно присъствие и на всемирно творчество. Не може да има спокойствие, макар и да се говори за тишина. Да нямай спокойствие, то е да живееш в бурите. А да имаш тишината, то е да живееш в хармонията.

Как разбирате вие хармонията? Хармонията съчетава силите. А всяка сила сама но себе си е буря, тон, цвят, движение трепет.

Какво е хармонията? Хармонизиране на тия сили в един общ колектив, в един общ хармоничен тон. А там където има общ хармоничен тоя, има и хармония. Как мислите: ако присъства една такава хармония във всемира, на какво се дължи тя? Дължи се на тия върховни бури, стихии, действия, изключения, събития във всемирното творчество.

Кой е авторът, който е работил да хармонизира тия бури или енергии? Върховното присъствие. Там където се е разляло Върховното присъствие, всичко се е координирало, всичко се е хармонизирало. Благодарение на тази координация и на тази хармония се е създало полето, пространството на светлината.

Какви мирови съчетания е трябвало, докато се предизвика светлината. Преди до е станало това съчетание, тази хармония, светлината не е била проявена т. е. Бог не е бил проявен. Но щом Върховното присъствие е хармонизирало всички енергии и всички явления в битието, резултат като творчески акт, като творческо събитие е светлината,

И тъй, най-голямото изкуство на Върховното присъствие е светлината. Когато стана светлина, Върховното ръководство си почина. Дотогава всичко е било в напрежение, в действие, в комбинации, в хармонизация. Как мислите, какъв всемирен разум е трябвало, какво всемирно размишление е необходимо, за да се предизвика всеки действащ фактор и му се очертае пътя, мястото като тон в силите на хармонията.

Кой ум може да измисли това? Кое е това същество, което е имало всички тия възможности? Само Върховното присъствие. Никоя друга сила не е могла да извърни това. Лесно е като има светлина. Ще произведеш и електрическа енергия, и космична енергия, и психична енергия, и магнетична енергия, и атомна енергия. Но щом няма светлина, нищо нямаш. Началото на сътворението е светлината. Най-скъпият, най-върховният елемент във всемирното битие, това е елементът на светлината. Ние може би специално ще се спрем в бъдещите наши размишления да разгледаме по-обстойно какво давление, какъв ефект е елементът на светлината. Но това е бъдеще занятие. Нашето пространство трябва да бъде запълнено с нови открития, т. е. с нови ефекти, с нови начала, за да може да се възпитава духът, защото духът има нужда от ориентировка. Щом се ориентира, щом има вече опитност, нещата за него са същини. Трудно е дотогава, докогато нещата са само вметнати, временни явления. Но щем станат светлина, те са вече светлинни елементи. С тия светлинни елементи може всичко да се направи, може всичко да се работи или всичко да се открие.

И тъй, ние имаме за задача ученикът на Върховната вътрешна школа да може да овладее един от тези върховни елементи на светлината, които ще му служат като талисман, като безсмъртен еликсир, като космична искра, за да може, посредством този елемент да му бъдат откривани и всички тайнствени явления.

Това е за ученика. Това не е за онзи, който не иска да учи, който не иска да вземе участие във Всемирните творчески дела,  т. е. който не иска да помогне да се подсилят лъчите на върховните ядра, които са на далечно пространство и имат вече слаба радиация, слаба активност.

Защо има нужда да се подсилят тия сили? Защото земята се намира на разстояние доста далечно от тия върховни ядра. Какво движение е необходимо за едно висше същество, каква охрана е необходима за това същество, което ще трябва да премине такова далечно пространство да има ориентация, да има път, да има обект, за да може да извърша известен процес и да се върне обратно със същата неимоверно движеща се сила и своето върховно централно ядро. Много сили трябват, някои от тия върховни същества са оставали на земята за известно време, но са изживели всички най-страшни изпитания.

А сега какъв е методът? Сега върховните същества ще идват без да остават на земята да се прераждат и въплъщават. Сега те използват дадените условия и ще създават светилища, светещи ядра и ще си отлитат, за да не се забавя вече еволюционният процес.

Този е новият метод, новият начин на действие. Ще се създадат вътрешни ядра, върховни вътрешни ядра, за да може проектираната възходяща енергия да проява и на земята върховното размишление. Било е време, когато на земята не е имало абсолютно никакви условия за върховно размишление. Но е имало епохи, когато е прониквало това върховно размишление.

Какво значи това? Защо тази променливост? Ние казахме: голямото пространство което дели земята от Върховното централно ядро е причина за намаляване капацитета, силата и действието на тия върховни движещи се лъчи. Но когато тук се създават вече ядра, тогава системната работа се ускорява.

Но ще кажете: „Защо има нужда ние да вземаме участие в работата на някакви си върховни същества или на Върховното провидение, или на някакъв си незнаен всемирен Бог?“ Ние отговаряме: какво друго бихте правили, ако не вземете участие? Какво би станало от вас, ако не вземете участие? Каква ще бъде вашата съдба, ако не създадете атмосфера? Вашата съдба ще бъде като тази на нисшите животни, които лазят под земята и под земята и които са жертва на самоунищожаване.

Може би ще възразите: „Каква трагична съдба. Човек е оставел на собствените си сили да пресъздаде себе си“. Вярно е, но къде е силното? Да пресъздадеш себе си, това е импулс и ритъм в духа на човека, защото само той познава това изкуство. И ако човек е някакъв колектив, то е благодарение на действието на тия сили. Те го правят такъв и той вече се осъзнава като една оперираща сила, и търси да заеме място, откъдето може да прояви своите същини. По естество и начало човек е в процес на проявление. Затова на него му са дадени органи, способности, начала. Така че, той не може да бъде индиферентен, не може да бъде като животните, защото съдбата чука, длетото, четката, тонът на висшите светове са отзвуци върху мембраната на неговото съзнание. Следователно, колкото и да е сложен процесът на развитието, все пак у него има едни особени сили, едни особени съчетания, които му вдъхват надежда и вяра, че ще стигне до онази точка на разрешение на тайните.

Това е, което го оформя като действаща сила във всемирното творчество. Като светлинно начало, като всемирно творчество ученикът има да борави вече с най-префинените елементи, които официалната наука още не познава. Той има да изучи геологичните, психичните и космичните строителни материали, които са в основата на всемирното творчество. Той има да се запознае със светлинните елементи, които имат способността да проникват като лъчи в необятното пространство. Той има да проучи какви привлекателни елементи са тия слънчеви ядра, които респектират целият негов умствен, сърдечен и нервен свят.

Но ще кажете: „Нали за това трябва система, за да може като системна наука да се докаже, че наистина ученикът може да овладее нещата само посредством Върховното присъствие и всемирното творчество като изкуство и способност?“ Ученико, системата е реалност. Ти си тази система, ти си тази реалност, ти си тази координация, ти си това ново явление и този нов елемент. Ако съдбата чука, то е, защото си ти. Тя няма работа с другите. Съдбата се занимава главно с твоята особа. Тя няма работа с другите.

Какво е това съдба? Под думата съдба човек разбира нещо страшно. Съдбата е всемирно творчество. Съдбата е, която нарежда нещата, която дава наряди, която подрежда бригадирите, подрежда командирите, подрежда министрите, царете. Съдбата е мирова воля, която има за задача да респектира силите на съществата. Тя е много разумна, силна, любвеобилна и жестока.

Тя е взискателна, тя иска. Тя иска да няма никакво падение, никакво отпадане, трансформиране, забавяне. Колко умна е тя. Колко е деликатна и колко верен страж е тя, особено за съзнанието и съвестта, т. е. съдбата е мирова съвест.

Както виждате, много са факторите: съдба, творчество, присъствие, въплъщение, изкуство и т. н. Но за да не се обърка ученикът в многото деятелни сили, нему му е необходимо едно да знае: да бъде под давлението на Върховното ръководство, да се прояви във всемирното творчество. Тогава всичко друго ще знае, всичко друго ще владее. Няма да има скрити неща, неизвестни неща.

Ние не говорим за низшето присъствие, защото ученикът е опитал много нисши присъствия. Целият негов живот е върволица все от нисши присъствия. Той знае, но ние имаме задача сега да го свържем със силите на Висшето присъствие, т. е. да може да опознае моментите на Висшето присъствие, т. е. винаги до създава богата атмосфера около себе си.

Трудно ли е? Разбира се, че е трудно. Много дори е трудно. Защо? Защото е върховно естество. Не е шега, не е за малките умове, за слабата воля, за лесно подаващите се сърца. Тук трябва устойчивост, прямост, прозрение, ясновиждане. Какво ще виждаш? Ще виждаш света на всемирното творчество. Какво ще изживееш? Света на Върховното присъствие.

Лесно се приказва, мудно се размишлява. Методът на размишлението е доста труден и секретен. Ученикът трябва да има метод как да размишлява, какви трябва да бъдат неговите отношения към условията на размишлението. Той трябва да има отношение. Ако няма отношение, не може да създава атмосфера и среда. А атмосферата и средата са първите богати условия.

Как ще създавате атмосфера? Ще избягвате всички претоварени атмосферни влияния.

„А как да ги избегнем, когато сме там, в работилницата, в канцеларията, в заведението, в училището, в театъра?“ Ето какво е необходимо: начин на трансформация, да знаеш как да трансформираш тия състояния, тия атмосферни влияния.

Как ще ги трансформираш? Заемаш форма, поза, образ дълбоко размишление, т. е. възпитай своята воля да заеме тия пози, които са така необходими за размишление,

А щом научиш изкуството на размишление и в дълбочините на океана да си, и в центъра на земята да си, за тебе винаги ще има благоприятна атмосфера.

Може ли да направите това? Как да не може? Вие сте едни от условията на светлината. Вие сте в нейната ръка, в нейните пръсти. Зависи от нейното благоволение ла те сложи на дланта или под дланта на своята ръка. Ще те тури на дланта, когато си вече блясък, а ще те тури под дланта, когато си в процес на претопяване, когато си в ретортата, защото на дланта са записани всички закони и ще те оформява по закона. На дланта е безграничното пространство. Там ти си вече в съчетание с великата върховна хармония. На дланта е хармонията, а в дланта ся процесите, работата, творчеството, т. е. животът. Зависи какви са тъканите, за да минат слънчевите лъчи под дланта и да подкрепят живота. Ето защо, когато се говори за префинено тяло, за префинена тъкани и чиста кръв, то е именно, че слънчевите лъчи могат да проникнат и да помогнат на живота. Ще знаеш: дланта е живота. Там е най-голямата лаборатория на живота.

Защо дланта? Защо не са краката? Ръката е адепт на творческия свят. Всемирното творчество е създало ръката. Затова ръката работи, премества, съчетава, отнася, донася, пише.

Това се все методи на Върховното присъствие. Когато ученикът научи някои от тия методи, тогава ще проникне във Всемирното творчество и под диктовката на Върховното присъствие ще зарегистрира подвизи в областта на творчеството, изкуството и живота.

В процеса на размишлението е най-голямата почивка. Всичко друго е умора. Само в размишлението е почивка, тишина и покой. Най-великото изкуство в живота е размишлението. Ако ученикът овладее това изкуство, ще бъде най-свободен, ще бъде улеснен, ще бъде най-здрав.

Сега вие като мислите, смятате, че размишлявате. Вие давате само големя усилия и преуморявате своята мислеща система, пресилвате я, искате да запаметявате нещата, искате да натрупате големи богатства в своя ум и да ви кажат: „Ето един голям окултист, пълен със знания, който познава всемирните закони и който владее космичните явления.“

Ученико, разтовари се, развържи се. Дай свобода на Върховното присъствие и на съществата от Всемирното творчество, за да имаш пълното и всемирно размишление. Твоята деятелност ще се слее с върховната деятелност и способност, в резултат ще имаш размишление. Никога не се пресилвай, защото позициите ти са слаби. Неприятелят винаги може да те изненада, да те обкръжи и атакува. Затова е казано: „Когато дяволът спи, не ритай, не го събуждай“. Остави го той да приспива себе си, а ти размишлявай. Остави чуждите работи. Нека всеки да извърши своята работа. То не е твое задължение. Не си ти виновен. Ти размишлявай за световните проблеми, за всемирните проблеми, за върховните проблеми, за да бъдеш свободен, за да бъдеш жизнерадостен, здрав и любвеобилен. Само като такъв ще помогнеш на окръжаващата среда. Ако ти отиваш да дигаш чувалите на всички същества, нищо няма да направиш, но със своето размишление ще създадеш богата атмосфера, която ще съдейства на тия същества доброволно да се откажат от своите тежки чували. Истинският процес е непринуден, доброволен. Който непринудено, доброволно се подвизава, чувалите му ще се изпразнят, т. е. тежкият товар на дявола ще падне.

А вие сега сте закахърени и казвате: „Трябва да помогнем на това човечество. Да отидем и му подядем ръката, рамото си и да го подхванем“. Т. е. незавършените работи на дявола, тежкият товар, големите богатства на дявола, който е крал и спекулирал да пренесем в съкровищницата му. О, не. Прави избор на кого трябва да помогнеш, на дявола или на този, който иска да се освободи от дявола. Няма да спасяваш товара на дявола, а ще спасиш роба на дявола.

Ние тук засягаме дявола. Ние никога не сме говорили за дявола. Той е изключен от нашите размишления. Това беше само един епизод, една картина. Занапред няма да говорим въобще за някакъв дявол. Той не е в нашата програма. Религиите се занимават специално с дявола. Те воюват с него, слугуват му, молят му се, кланят му се. Това е тяхна работа. Ние сме за великото посвещение и за върховното размишление.

Както виждате, ние и вие сме един нов свят, един друг свят, извън света на дявола, извън света на противоречията, извън света на убийствата и войната, извън света на кражбата и лъжата, извън света на нещастията и съдбата. Ние сме нещо ново, нещо съвършено друго. Дадоха се много скъпи жертви, за да може най-после това, ясното, силното и великото като плоден цвят да се разцъфти и завърже, и да даде плод, от който да се нахранят всички онези, които са жадувала и гладували за правдата, любовта и доброто.

Нашият свят е озарен от друго слънце. Нашият свят е обкръжен от друга атмосфера. Нашият свят е населен с друг ред същества. Нашият свят е изкуство на Върховното ръководство. Следователно, ние и вие сме един един нов свят, за който мнозина са бленували, мнозина са се жертвали, мнозина са се посвещавали.

Пазете този свят, т. е. уякчете себе си с брилянтите на този свят, обагряйте вашия образ с блестящия цвят на този свят, за да настане у вас дълбока тишина, която ще ви даде пълните условия за върховно размишление.

Размишлявайте, за да бъдете координация на Духа. Размишлявайте, за да бъдете богати ученици и да имате любовта на великите представители на Всемирното бяло братство. Размишлявайте, за да могат адептите на вселените, на слънцата да ни помогнат, за да бъде животът ви реален, пълноводен, любвеобилен, кристален и дееспособен.

Варна, 9 май, 1955 г.