1. Път към съвършенство

[Ани]

ПЪТ КЪМ СЪВЪРШЕНСТВО

За да имате линия, по която да координирате неизвестните явления, отвлечените понятия, абстрактните заложби в проявата на Духа, необходимо е да присъства Духът. Когато говорим за реалност, ние разбираме онзи живот, онази енергия, онзи ритъм, онова възвишено присъствие, което стимулира, което подрежда, което систематизира всички духовни жизнени енергии в ученика. За да имате такава линия на координация, трябва да вземете от някъде специален модел, да бъде тя очертана от вещата ръка, от способната ръка, от творческата ръка и продиктувана от представителната мисъл, от знаменитата мисъл и от великата мисъл.

Всичко това е бъдеще учение специално за ученика, който разрешава върховните проблеми на битието. Необходима е тази линия, защото ученикът ще дойде до положение, когато пред него ще се открие една непроходима бездна, т. е. един край и тогава силите на живота в него ще заговорят: „Сега накъде? Как ще се ориентираме по-нагоре?“

Ето защо е необходимо една линия на координация, т. е. да координираш себе си, т. е. да се хармонизираш с висшите безсмъртни свърхсъзнания, необходимо е помощта, присъствието на Духа. Без тази помощ не можеш да разрешиш трудните проблеми и трудните препятствия, и бездни, които неминуемо ще дойдат.

Защо ще дойдат? За да се опита устойчивостта на ученика, за да се опита неговия ресор, т. е. неговата жизненост на духа.

Това изпитване е в програмата на посвещението, за да може да координира ония жизнени сили в себе си, които като един общ колектив ще предприемат една велика работа, която ще бъде придружена с великата мисъл.

Великата мисъл е много необходима, защото тя е движение, енергия, светлина на Върховното ръководство. Великата мисъл е лицето, образа на цялото миросъздание. Величието на мисълта е най-голямата реалност във всички сватове. Ако има нещо, което да се дени, ако има нещо, което да е така присъстващо, вземащо участие в делата, в творчеството на вселената, това е единствено великата мисъл. Колко много ученикът ще трябва да се подготви по величие.

Необходимо ли е да се подготви? Щом е приел максимата, че трябва да учи, да се посвещава, да се усъвършенства, много естествено, че онова което ще го занимава, ще бъде великата мисъл. Не могат върховните неща да се опознаят и обобщят без присъствието на великата мисъл. Има представителна мисъл, има знаменита мисъл, има и велика мисъл. Величието е същественото в проявата на Бога. Въпросът е обаче кой ще очертае тази линия на координация, Съществува ли тя?

Ученико, ти си вече една жизнена линия. Независимо от това дали си под окръжност, под триъгълник и т. п., но ти си вече една трептяща линия, по която присъствието на силите ще координират факторите на светлината, на любовта и на истината.

Какво начало са те? Вие казвате: „Любов, истина, светлина и Дух“, но как вие познавате тия елементи като фактори, как ги различавате, какви са техните субстанции, техните етерни тела, тяхното естество, какви са отличителните черти примерно на Духа и светлината, на любовта или истината? Все трябва да имате известни черти. По какво ще ги познаете? Ученико, ще ги познаеш по техните прояви. Както Духът присъства, така присъстват и силите на любовта, на светлината и истината. Те са едни важни фактори или принципи, основи, начала в божествения промисъл. Те са единствените фактори, които ще ви съдействат и помогнат, за да може да се защитите, да се тонирате, за да бъдете готови пред големите изпитания.

Ние няма да засягаме вече въпроса защо е дошло това положение, че ще трябва да се защищавате, да се ограждате и т. н. Ние и по-рано ви говорихме кои са били явленията, за да дойдете до това положение, но това е вече минало, Сега остава да се пристъпи към тайнственото, към абстрактното, към отвлеченото, към скритото. То трябва да се открие, трябва да се знае. Не може ученикът да бъде вечно в един и същ водовъртеж, да охка и вечно да бъде потиснат, онеправдан. Сега е моментът, сега е епохата да кажем и времето, когато някои неща са доста назрели, когато мисълта е доста опреснена т. е. доста обгорена, пречистена и вече е способна да координира духовните сили по тази жизнена линия, която е главната посока към съвършенство.

Трябва ла имаш линия на съвършенство т, е. трябва да имаш път, защото иначе ще се чувстваш вечно в незнание, объркан, неориентиран. Това положение ти доста много го чувстваш, то често те посещава, защото има да разрешиш едни напреднали, едни велики проблеми както за живота, така и за началото на вселената. Много учени, много исторически личности са идвали до това положение, когато вземат решение да сложат дори и край на живота си, понеже са в неизвестност. Но с ученика на Върховните вътрешна школа не е така.

Защо не е така? Защото любовта е, която му идва на помощ. Пред най-голямата бездна той ще получи протегнати ръце, за да му се помогне. Това значи присъствие на Духа. Той всякога присъства там, където се разрешават върховни проблеми. Той присъства по един чуден, знаменит начин. Долу, в общия въртеж, той само влияе. А. при разумния, при знаменития, при великия пропее Духът присъства с цялото си величие и мощ. Това е негов обект и навярно този обект ще бъде така защитен, така построен, та да няма опасност от катастрофа. Силите на Духа са най-големите конструктори и инструктори при композицията на духовните сили в човека. Следователно, дошло е време, когато ученикът вижда нещата при съвсем, нова светлина. Всички стари форми за него са вече несъществени, нереални. Защо? Защото той е напуснал вече старата форма като една семка, която е разцъфнала и е дала вече цвят и плод. Този процес е в минералния свят, в растителния свят, но той се предава и в човешкия свят. Той е едно знаменито явление, с което и знаменити същества се занимават.

Какво величествено състояние е ученикът, когато дойде до онова осъзнаване и може да види, че всичко е живот. Няма смърт, а всичко е пластика на живота. Да може напълно да се укрепва тази линия на ориентиране, пластиката на Духа ще стимулира силите в ученика. Така стимулиран, така укрепен, той ще е бъде вече една представителна знаменитост и като резултат ще има великата мисъл, великата мисия, великото представителство, великото ръководство.

Така ще говорят устните, така ще диктува сърцето, така очите ще гледат величието. Ще бъде новата зора, новият изгрев, новата епоха, новата култура.

Ние сега говорим на всички. Това което сега се говори, за в бъдеще ще бъде дело, реално дело като знамение и величие. Тогава кармичният закон ще бъде трансформиран, поляризиран и на земята ще стане един преход, едно особено преобразуване, което ще бъде придружено с едно голямо огнено пречистване.

Да, огнено пречистване, защото всяка плът трябва да се стопи, за да се освободят известни същества, известни духове, които са така материализирани, че са станали опора, което наистина е едно нещастие. Да бъдеш опора е добро нещо, но да упорстваш пред хубавото, пред светлината, тава е падение. Ученикът на Върховната вътрешна школа има да играе важна роля - да подпомогне тия духове, да ги освободи.

Каква голяма работа му предстои и то специална, да знае какви отношения трябва да има към тях, какви методи да приложи, каква мисъл да въплъти и каква операция да направи. Трудна работа наистина, но велика работа.

Къде ученикът ще се специализира? Ще се специализира най-напред в аудиторията на своя личен свят. Той най-подробно ще изучи всички органи, цялата кръвоносни система, цялата психична, цялата нервна система, за да може да познава теченията в своя организъм.

Кой е този, който ще познава? Неговият дух посредством умствената система. Умствената система е фактор. Какъв фактор? Главен композитор. Той композира цялата идилия, цялата манипулация, жизнените течения и енергии в целия му организъм.

Защо умствената система? Защото те е лаборатория, където Духът присъства.

Колко ценен е ученикът! Какво ценно същество е той! Да бъде присъствие на най-великите фактори, на най-свещените космични и мистични явления, колко ценно е това! То може само да радва. Колкото повече радостта се усилва, толкова повече и замислеността се усилва. Да бъде ученикът замислен, това значи да бъде в размишление. И понеже сега се разрешават върховни проблеми, и размишленията трябва да бъдат върховни. А за да бъдат върховни, и техните конструктори трябва да бъдат върховни.

За да може ученикът да използва тия способности и възможности, както на Върховното присъствие, така и на конструкторите, той не трябва да се бави т. е. трябва да разреши въпроса със своята личност и с голям замах, с перо в ръка да подчертае своята представителна, знаменита и велика мисъл. Няма друг изходен път. Това е то.

Но ще кажеш: „Как да няма? Каква сложни наука, какви механизми, какви атомни, водородни, електрични и т. н. сили, които занимават учените. Това малко ли е?“ Голямо е, но къде се съдържа всичко това? От къде е неговото начало? Кои са системите, които могат да открият или да пояснят на човешкото съзнание тия скрити, динамични сили? Има положителни енергии, има и отрицателни енергии. Има положителни същини, има и отрицателни същини. Всички тия открития са отрицателни същини. Ето защо, ученикът не трябва да бъде съучастник на отрицателните същини при откритието им. Той трябва да бъде откривател на положителните същина. Кои са те? Светлината, Духът, любовта и истината.

Но ще се зададе въпроса: „Много голяма сложност съществува в битието и специална на земята. Какви големи противоречия, какви големи опущения, стълкновения и т. н. стават?“ Това са все отрицателни същини, а сега идва епоха на положителните същини. Те ще бъдат свидетелство, те ще се предадат, те ще бъдат открити само на ученика на Върховната вътрешна школа.

Защо само на него? Защото само той ще работи с положителните същини, защото като принципи са Духът и светлината, любовта и истината.

Ще кажете пак: „Защо тия гении, тия учени люде не бъдат изразители на положителните същини?“ Тогава кой ще свърши другата работа? Кой ще даде образът, лицето на отрицателните същина? И там са необходими специалисти - адепти на отрицанието. И при тази война, и при този двубой ще възтържествува истината, която е венеца на посвещението.

Подвизавайки се в този дух, овладявайки всички системи, ученикът ще надрасне най-високите върхове, най-трудните препятствия, за да може да очертае пътя на бъдещето, защото трябва път за бъдещето, трябват стъпки към бъдещето. Те трябва да бъдат очертани, защото никой не тръгва, защото всеки казва: „Защо аз да бъда пръв? Нека да слезе някой от горе и да ни каже кой е пътя за горе.“ Единствено ученикът на Върховната вътрешна школа е, който ще очертае пътя, най-прекия път.

Може би ще възразите: „Ние ли се намерихме?“ Ако не сте вие, други ще бъдат. Има и други представителни същества, има и други знаменити същества, има и други велики същества, има и други замислени, съсредоточени в размишление същества, има и други, които ритмично разрешават великите проблеми. Ако вие но се почувствате достатъчно осенени от присъствието на Духа, то други ще изразят характерното, великото в тази епоха, но то трябва да се изнесе, то трябва да се хроникира, защото много духове има, които ще трябва да направят преход от едно знание в друго знание. Ако ти предстои да минаваш от едно знание в друго, защо има нужда да се свираш и да откриваш отрицателните същина? Каква, ще бъде ползата от това откритие, като например взривните вещества на атома, на водорода и и т. н.? Няма никакъв смисъл, Но ти върви към върховното посвещение, за да завладееш най-великите факторни сили, Това са Духът и светлината, любовта и истината.

Ето каква е линията, чрез която ученикът ще се домогне до скритата досега за него истина, т. е. да се сработи с положителните сили. Две естества са: положителни и отрицателни. Два полюса. Вие вече знаете за тях. Всичко сега е съсредоточено към отрицателния полюс, малко са съществата, които ще могат да се откъснат от фокуса и влиянието на този отрицателен полюс. Всеки който е правил опити в миналото, е бивал наричан еретик и почти е бивал унищожаван. Не е чудно и сега да ви нарекат еретици. Но Върховното ръководство има вече почина, има вече влиянието и системата върху вас, Следователно, вие безболезнено ще се освободите от влиянието на отрицателния полюс. А това е най-голямото добро - да си бил под влияние, да си бил под подчинение, а сега - абсолютно свободен. Но внимавай. Никога не мисли, че трябва да бъдеш отново между отрицателните процеси. Ти син вече чужд за тях, защото скъса връзката между положителното и отрицателното. Сега си вече само положителност. Но недей се чуди, ако някога те засегнат отрицателните сили. Бъди положителен, защото целият Божи светлинен свят е положителен.

Но ще се зададе въпроса: „Нали ще трябва да присъстваме и между съществата на отрицателния свят?“ Може да присъствате и между съществата на отрицателния свят, но както въдичарят хвърля своята въдица, така и вие да може да освободите някое същество.

Освобождава ли той съществата или го заробва? Зависи от условията, зависи от отношението, зависи от разумната работа на ученика.

И тъй, за да можеш да проникнеш във Върховното строителство, ученико, трябва да имаш тия три фактора: представителната мисъл, знаменитата мисъл, великата мисъл. Можеш ли да ги имаш? Назряло е вече времето. Ти можеш да ги имаш. Макар и в слаба осанка, но достатъчно е да бъдеш едно присъствие. Най-великото, най-свещеното за Върховното ръководство е да присъстваш. Следователно, присъствието е великата работа.

И тъй, за да се ознамени и вашето присъствие в аудиторията на Върховното ръководство, ще трябват доста жертви - жертва в смисъл, не да злоупотребиш със себе си, дори не и да се жертваш, но дълбоко да се съсредоточиш въз всестранно размишление, за да могат някои спомени от великото твое начало и за бъдещето ти начало. Всичко това ученикът притежава: и своето величие в миналото, и своето славно бъдеще, което иде.

Кой иде? Иде великата мисъл. Тя ще се наложи на света. Великата мисъл е, която ще координира целия живот както върху земята, така и на другите планети. Великата мисъл е представител на Великото върховно ръководство.

Ученико, щом си под прякото ръководство, твоите дела ще бъдат пряко реални. А делата са израз на душата, въжделение и чувства на душата. Какъв интересен свят е духовният свят. Каква аудитория е той. Какъв представителен свят е душата. Ако би ученикът успял да навлезе по-дълбоко, по-всестранно в света на душата, той би бил наистина едно светило, което ще свети в пространството на човечеството. То трябва на човечеството. Трябва едно такова светило. И това човечество, и всичките му сложни варианти, ще тръгне но определената линия към върховете на светлината и Духа.

Когато изнасяме тези неща, те са в нашето естество. Ние ги познаваме, ние ги представляваме, а нашето представителство ще бъде закон.

Защо ще бъде закон? Защото човечеството обича законите, защото то се подчинява на давленията на законите. А ти, ученико, който си над законите, който си в полето на върховните системи, координирай себе си да бъдеш една богата арфа, за да могат силите на Върховното ръководство чрез нейните корди да произведат голямата всемирна симфония, която да вглъби съществата във всемирната реалност, в градината на великата мисъл.

Нека остане във вашия ум следното: като представителна мисъл ние застанахме пред реалността, като знаменита мисъл ние ознаменихме епохата, а като велика мисъл ние създадохме културата.

Култура е необходимо, висока култура, просветна култура. Някои казват: „Кога ще излезем от културата на земята и ще бъдем под благодатта на слънчевите лъчи, на слънчевите давления?“ Ученико, твоя воля е. Използвай своята воля, която ще те изведе от избата. Има моменти, когато си в избата, има моменти, когато си извън избата. Това зависи от отношението на някои същества. И при тия същества им закон. Благодарение на това, че те спазват строго закона, не тъй реално се чувстват между вас. А трябва да дойде момент и ден, когато те да стъпят върху вашата снага и тя цялата да тръпне от това присъствие.

Присъствай, ученико. Присъствай във Върховната светиня, присъствай в божествените състояния, присъствай в композицията на Върховното ръководство. Както Духът присъства, така и ти присъствай, защото по начало си Дух.

Присъствай. Навсякъде присъствай и доброто дръж. Така ще канализираш силите и те ще бъдат фундамента, новите основи на бъдещето строителство.

Колкото и да ти говорим, ние нямаме за цел да те съблазним. Ние имаме за цел да растеш, да превъзмогваш, да се усъвършенстваш и посветиш. Затова ние сме при теб, затова ние сме в близки отношения, затова сме така чистосърдечни и искрени, и желаем твоето добро и твоето присъствие - присъствието на Духа и въплъщението на светлината.

Неизчерпаеми са сферите на духа. Неизчерпаеми са сферите на светлината. Какво достойнство и какво присъствие е необходимо, за да можеш да овладееш великия разум, гениалния разум на Върховния ръководител.

Какъв е той? Човек ли е? С човешки образ ли е? С човешка мисъл ли е? Как се движи? Всеки образ, от каквато и стенен да е, е една малка клетка от неговия общ образ. Следователно, навсякъде има присъствие на Върховния ръководител. Реални са вътрешните неща. Външните, това са процеси, които се развиват по дадени закони. Вътрешните състояния са, които могат да дадат израз на окова, както го нарекохме, незнайното, тайното, вечното, безмълвното. Ето защо, ученикът трябва да почне по вътрешен път, трябва да почне да размишлява е да бъде уверен, че непременно ще получи отговор на всички въпроси, от най-малките, до най-големите, защото вътрешният метод е най-верен. Той е, който що разкрие най-големите тайни.

Имайте този вътрешен метод, за да може да се доберете до ритъма на Върховното ръководство. Трябва пълно примирение. Духът иде като шепот, като тих дълбок глас, а светлината иде като осияние, като усмивка, като свежест.

Научете тия две неща и не бъдете щастливи. Вашето естество ще бъде така нагодено, че да можете да размишлявате.

Силата е Духа, а влиянието е светлината. Какво ще бъдеш ти? Един трепет.

23 май, 1955 год, Варна