3. Тон, звук и цвят

[Ани]

ТОН, ЗВУК И ЦВЯТ

Най-върховният момент за ученика е, когато специално се приготовлява, за да участва, за да присъства при една изключителна за него церемония, която отъждествява най-сюблимния момент в тържествената за него среща със силите на върховните полета. Това е, което дава на ученика едни най-върховни изживявания, при които той се чувства фактор, участник, ръководител , закрилник, тълкувател на върховното слово.

Щастие е за ученика при дадените му условия, при средата на неговото поле, при средата на неговата атмосфера и при условията на неговите знамения да има едно върховно присъствие, което се отличава дори от всички събития и във вселената.

Щастие е за ученика, че той има вече възможности, както го приравняват с възможностите от царството на Духа, възможности, които само Духът в своята деятелност, в своя прилив, в своя респект може да прояви.

Какво голямо щастие са за него тия възможности, макар и да не осъзнава това още достатъчно, защото те минават през него като събития, и всяко едно събитие създава известни бури, приключения. Но когато ученикът осъзнае това съзнателно преминаване на духовните силя през него, той ще види, че му идват на помощ светлите сили, които пръскат светлина около него, които оцветяват неговото съзнание, обагрят неговата мисъл и които именно му дават възможност да се осъзнае,

Велико щастие е, знаменито състояние е, когато ученикът придобие вече пълно осъзнаване. Това коства много наистина, защото не е лесно да прочистиш една наслоена атмосфера, не е лесно да прочистиш небето върху дадено същество, не е лесно да откриеш пътя на известна душа. За Върховното присъствие е лесно, защото всички събития, всички закони без изключение са подчинени на Върховното присъствие. За да може ученикът да узакони себе си като реална величина пред лицето на Бога, пред системата на Духа, той трябва да бъде величествен - величествен във всяко едно отношение, да съчетава в себе си както красотата, така и нежността, чистотата, мълчанието, скромността, искреността, благостта. Те са сили, които могат напълно да се въплътят в учащите се.

Каква може да бъде подготовката на ученика? Пълната подготовка зависи от овладяването на тия сили, защото тия сили са все атрибути, прояви, способности на Духа.

Когато искаме да разрешим един назрял въпрос - въпроса за Първичното начало, за Първичната проява, за Първичната причина, за Първичната субстанция, в случая ние си послужихме е живите безсмъртни организми на Духа. За да може ученикът да бъде ориентиран правилно, да не попада под известни съблазни и отклонения, нему трябва да бъде ясна какви са живите организми на Духа. Няма зародиш, няма дъх, няма усет, няма трептение и движение без присъствието на тия организми.

За да може ученикът дълбоко да проникне в тази тайна, той трябва да бъде просветен по въпроса за тия организми. Тези организми че са едноцветни, еднотонови, едносветлинни. Организмите на Духа се проявяват в различни вариации по даден тон и по даден цвят. За да може ученикът да ги различава, той трябва да чуе тона и да види багрите, цвета. Тогава лесно ще открие всяка една проява и явление в природата. Ще знае какви организми н с какви способности действат върху флората и фауната на земята. Ще знае също и за минералното и за човешкото царства. От нюансите, от трептенията на тона и на цвета, ученикът ще може напълно, положително да открие какви сили действат върху даден обект. А това е важно. Това е едно специално посвещение. Важно е както за лъчите, така и за тоновете. За да може ученикът да се специализира в тази област, той трябва да стане един напълно годен обект на проникване на тия организми на Духа. Иначе ще имате само едностранчиво понятие за Духа - че Духът е една сяла, която минава, заминава, отвлича, създава и т. н. Но когато вие го разглеждате като дееспособни организми в тон, в цвят, тогава ще имате една завидна наука както за минералното царство, така и за растителното, за животинското, и за човешкото царства, а от там и за по-възвишените царства. Няма царство, което да не е основано върху тон и цвят. Изключено е ученикът да мисля, че някъде далеч в пространството има някакво царство, което не е основано върху базата на тона и цвета.

Сега ще разгледаме каква роля играе тонът, т. е. какво звуково съчетание е той. Тонът е ритъм на Духа. Тонът е първично движение, т. е. когато Първоизточникът е зарегистрирал своята способност, своята деятелност, е станало раздвижване. Това именно движение е създало трептение. А това трептение е създало тона. И когато Първоизточникът е чул първия тон, казал е: „Ето първият ден, т. е. ето първото царство“. Ученикът трябва да знае, че първото царство във вселената е създадено на базата на тона, т. е. Великото начало е проявило себе си в тон, слово и движение. Но това не е било достатъчно. Великото начало се е проявило и в друга система - в цвят. Когато първият тон е дал великото вдъхновение, всемирната хармония, се е проявила системата цвят. Цветът проявява една от същините на Първоизточникът. Цветът е символ, Той напълно символизира светлината.

Тонът и цветът в една гама ли са обаче? Както тонът е в много гами, така и цветът е в много гами, т. е. в различни нюанси, както тук се проявява в дъгата. Но пита се: „Достатъчно ли е това ученикът да знае?“ Не е достатъчно. Той трябва да бъде вглъбен в тия системи, за да може да открие главните ядра, които ги създават. Те са специфичните организми на Духа. Следователно, няма пространство, където да не присъстват организмите на Духа. Нина глухо пространство, защото навсякъде има тон и цвят. Тонът и цветът са създали различните качества и способности в съществата. Тонът и цветът са създали блясъка на скъпоценните камъни в минералното царство. Тонът и цветът са създали растенето и цъфтенето на растителното царство. Тонът н цветът са създали движението и формата в животинското царство. Тонът и цветът са създали чувствата и мисълта, и в човешкото царство.

Виждате каква колосални работа, каква инструкция, какъв ритъм, каква замисленост, каква детайлност се открива в тия прояви на Първоизточника. Ние искаме да. улесним ученика да се запознае по-подробно с всичките явления в битието, за да не се заблуждава, но да знае какво е това материя и какво е това Дух. Материята е тона, а духът е цвета. Ако няма тон, нямаше да се произведе цвят, т. е. ако няма движение, не може да се произведе искра. Организмите на Духа в тона са в голямо напрежение и давление, а организмите на Духа в цвета, в багрите са в по-рядка среда, в по-нежните нюанси и чувства. Резултатът на тона са цветовете.

И тъй, когато един композитор ще композира, навярно тонът трябва да създаде известен цвят, който ще се отрази хармонично и вдъхновено върху самия композитор. Колкото по-силен е бил цветът, толкова по-делови е бил композиторът, толкова е бил по-способен. Когато един тон минава през средата на цвета, създават се светлинни вълни. Тези светлинни вълни напълно се отразяват в човешките способности като звукови вълни, които действат върху музикалното, върху естетичното чувство в ученика.

Както виждате, за да бъдеш гениален композитор, навярно тонът трябва да създаде известен цвят, а цветът да създаде светлинни вълни, за да могат звуковите вълни да устроят звуковия апарат в ученика, който да бъде подготвен за великата работа.

Ще видите ли тази система в природата? Накъдето и да се обърне ученикът, където и да стъпи, ще произведе все тон и цвят.

Кой ще произведе? Просвещаващият се ученик, защото той е отражение на светлинните вълни. А какво щастие е това да имаш винаги на разположение светлинните вълна, звуковите вълни, тоновите вълни, цветните вълни. Това е култура, това е интелигентност, това е разумност, мъдрост. Мъдрец е само този, който е съчетан от тон я цвят, от звукови и светлинни вълни.

Сега ние говорим малко на поетичен език. Досега ви говорихме за фактори, за добродетели, за качества, способности и таланти, а сега ви говорим като на прями участници във великата работа. на Духа. Ще дойде ден, когато Духът ще легне върху вас, т. е. ще се въплъти във вас като тон, цвят, като светлинни и звукови вълни. Тогава вашето аз ще получи пространството на всички планети и звездна царства.

Каква звездна симфония си ти, ученико. Каква светлинна симфония си ти. Ако би преживял, ако си почувствал, ако бе видял тази сфера, това състояние, не би губил нито минута, нито момент да отклоняваш своето съзнание от великата хармония на тона, цвета, звуковите и светлинни вълни. Тогава ще се намериш в звуковите царства, в светлинните царства. Тогава ще прелетиш през звездните царства, където също ще се вживееш в тона, в цвета, в звуковите и светлинни вълни.

Спирайте се и размишлявайте върху тона, цвета и звуковите светлинни вълни, за да може цялото ваше естество да получи нюансите, естеството на тона, цвета, звука и светлината. Тогава няма да ви говорим за чистота, за истина, за правда, за надежда, защото всичко това пада. Тонът, цветът, звуковите и светлинни вълни изключват всички условности. Досега ти си живял при условностите, при степените, при заблужденията,

Как мислиш, ако си в съчетание с тона, с цвета, със звуковите и светлинни вълни, ще има ли някакви заблуждения? Напълно си свободен, защото си вече във великата работа с организмите на Духа. Всички науки, всички доктрини, всички хипотези за творчество, за начало на вселената, за начало на битието, за начало на материята и светлината падат. Защо? Защото Духът е превъзмогнал всички перипетии, всички състояния, всички категории, всички степени.

Ето как Духът работи, как съчетава, нещата и се идва до положението на единството - единоначалие, еднобожие, единомислие, еднозначение. Без тон, звук, цвят и светлина не може да има пълно посвещение, т. е. не може да има гениална способност на всемирната хармония. За да можеш, ученико, да проумееш всемирните явления в битието, трябва да представляваш някакво особено съчетание, което да съдържа както тона, така и цвета, и звука, и светлината. Само като такова съчетание ще имаш пълното въплъщение на организмите на Духа. В миналото ние ти говорихме за организмите на Духа, но не засегнахме ефектите, качествата и разнообразните способности на тия организми и ученикът е оставал винаги в загадка, какви са били събитията, какви са били природните стълкновения, за да се прояви разнообразието в природата. Но сега на ученика трябва да бъде ясно кой е първият стимул, който е стимулирал всички проявления, т. е. всички зародиши в третото царство, в четвъртото, петото и т. н. Главният виновник за това е . Божият дух, тази Велика способност, това Велико началие в миросъзданието.

И тъй, няма пустота, няма абсолютна тъмнина, няма абсолютна забрава, няма бездънна пустиня. Навсякъде присъства Божият дух във вид на живи безсмъртни организми, които плодят и създават формите, образите, съдържанието на ялата природа.

Ето къде е семката на началото. Няма какво да се чудите как се е явила материята, как се е явила светлината, как се е явил Духът, как се е явяла луната, как са се явили способностите и качествата, как се е явила разумността и гениалността.

Кой може да ги роди? Само Върховната разумност. Къде се съдържа тави Върховна разумност? В недрата на Божия дух. Там е всемирният капацитет, всемирната способност на Бога. Иначе вие не можете да откриете Бога. Той е скрит някъде далече, непонятно къде. Вие не можете да го обхванете, не може да се ползвате посредством неговия Дух. Както не знаете за размера, за естеството, за съчетанието на слънцето, а можете само да се ползвате от неговата светлина, така и Божият дух е светлината у Бога, а само светлинните лъчи могат да са изразят като тон, като цвят и звук.

Но за да улесним ученика, да може най-после да се ползва от тази всемирна, от тази върховна структура на нещата, ние му препоръчваме да се уедини в размишление без принуждение. Да слушаш, да долавяш тона, да виждаш, да определиш цвете, да се движиш като звук и да мислиш като светлина, всичко това трябва да стане реалност, без никакво отклонение, защото методите, правилата които се дават във всяка една школа трябва да се приложат и трябва да има ефект и придобивки. Иначе няма защо да се ангажират силите.

Ние сега искаме да ни чуете и да ни видите. Определени са известни същества на земята, които да ни чуят и да ни видят.

Кого да вадят? Друго царство, друга система, да чуят друга мисъл, да изживеят друго вдъхновение, напълно противоположно от това на земята, и ако казахме, че ученикът е щастлив, то е, защото до него е достигнал тонът, звукът, цветът и светлината.

И тъй, при правилното съчетание на тия сили, ученикът се обогатява е едни реални опитности и когато стане въпрос за съществуванието на организмите на Духа, той е вече на нужната висота. Той има вече становище и то положително становище, защото чува, вижда, изживява.

Ето каква реалност трябва да станат тия неща както в характера, така и в движението, и в размишлението, и в погледа, и в звука, и в обонянието на ученика. Най-красивата представителна единица в миросъзданието е ученикът, защото той е призван да бъде обект в Школата. Гениални моменти са да се създаде подобна Школа на земята, където да се разкрият някои неизвестни до сега тайни. Физиците сега определят ултравиолетови, радиоактивни, електични и т. н. лъчи, но те още не знаят самата истина. Те не знаят какви сили са, откъде изхождат, кой е техният родоначалник, кой е Първичният законодател. Но ти, ученико, запомни това, което записваш сега. То ще легне в бъдещата наука, в бъдещото откритие, в бъдещото устройство, в бъдещата система. Пиши това, което казваме. То е ново откритие. Ти трябва да бъдеш откривател и то положителен, да няма никакви хипотези, но всичко да бъде реалност. Мисли по-дълбоко, т. е. постави си за цел да откриеш тона на организмите в минералното царство, да откриеш цвета на организмите в растителното царство и от там вече ще вадиш заключение за тона и цвете в животинското и човешкото царства.

Но ще кажеш: „Защо да се занимаваме с минералното, растителното, с животинското и с човешкото царства? Не е ли по-добре да се втопим в ангелското царство, защото там е истината, там е науката, там е свободата?“ Ученико, ти нямаш още нужните способности да се вживееш напълно в системата на ангелските царства. Тези способности ти ще придобиеш тук, на земята, при съчетанието на тона, цвета, звука и светлината.

Кога ще стане това? Днес може да стане. Ако днес се съсредоточиш в сериозно размишление върху тона, ще стане. Ако размишляваш върху цвета и то ще стане.

Вие изучавате нещата, както ви са дадени от официалната наука. Не е лоно това. То е една дисциплина. А всяка една дисциплина дресира. Тази дисциплина може да дресира вашите мисли, вашето въображение, но специално за ученика на Върховната вътрешна школа, вече няма дресиране, а има посвещение. Защо? Защото той е вече представител на други сфери, на други вълни, на други образи и системи. А за да се задържи онова другото, тъй наречено свръхестественото, ученикът трябва да има богато свръхсъзнание, което още му липсва.

Колко време трябва, колко дни и нощи, колко работа трябва, докато се създадат тия условия да се пробуди напълно свръхсъзнанието. Това е най-трудната работа на светлинните сили, на звуковите сили, на силите на цвета и тона. А трябва преобразяване, пълно преобразяване. Пълното преобразяване изменя физиономията, образа. В какво? В тон, в цвят, в звук и светлина. Какво бихте си представила, ако видехте един такъв човек? Какво влияние би оказал той върху вас? Наистина нещо сериозно. Виждаш една префинена, една лъчезарна, една ефирна особа. Ако става въпрос за чудо, това е чудото. Всички други чудеса са временни, халюцинации, несъстоятелности.

Ученико, това е сериозната подготовка. С тази подготовка ще се явим заедно пред Централното върховно вътрешно ръководство.

Централно върховно вътрешно ръководство. Разбирате ли какво значи това? Не е само върховно, но централно. Ние се качваме постепенно нагоре. Постепенно, постепенно се доближаваме до пулса, до сърцето на Бога. Постепенно, но положително се изкачваме на най-високия връх до Великата върховна мисловна централа, която разпръсва звуковите и светлинни вълни в необятното пространство.

Казахме ли нещо нова? Има ли в мисълта нещо ново? Има ли в образите нещо ново? Има. Ние ви оставаме да размишлявате върху тия велики безсмъртни проблеми и когато се видим наново, ще бъдете подготвени върху дадения материал, за да можем да работим в бъдеще.

Нека тази лекция бъде настолна за вас, за да може да разрешите напълно, в детайлност някои върховни възможности. Не се плашете от това върховно. То не е така страшно. То е тон и звук. Ще дойде време, когато ще чувствате цялата природа като тон, звук, като цвят. Но и цялата природа ще работи върху вас. Тя ще ви създаде като тон и цвят.

Какво завидно бъдеще. Какъв подем, какво движение. Всичко ще бъде трепет, защото тонът е трепет, цветът е трепет, светлината е трепет. Въдете звук. Въдете звучност. Всяка ваша мисъл да бъде звук, всеки ваш поглед да бъде звук, всяка ваша усмивка да бъде звук, всяка въздишка у вас да бъде звук. Бъдете звучно съчетание, за да може да настъпи хармоничният, музикалният свят у вас.

Има музикален и хармоничен свят. За в бъдеще ние ще разгледаме тия проблеми. Ние имаме дълбокото желание да подготвим така ученика, че да няма нужда от ничия помощ, да бъде напълно защитен, напълно улеснен. Това е Централната върховна вътрешна школа. Вие сте школа. Вие сте онзи институт, който ще вербува в бъдеще учениците. Няма подобно явление на земята. Има много ядра, има много сборища, но това са сборища, това не са школи. Единствена по рода си, по качество по система, по тон, цвят и звук, за сега е тук.

Но ще дойде пак мисълта: „Защо само тук? Защо да не е и другаде? Защо да не е в Хималаите, в Индия, в Китай, в Япония, Англия, Америка, Русия? Защо да не е в другите континенти?“ Сетя е тук. Пренесена е тук, обогатена е, украсена е с най-скъпоценните брилянти.

Чудно е словото, чудни са размишленията, чудно е присъствието.

Събитие и присъствие. Колко мъдреци, колко архати са мечтали, са правили усилия да могат поне един момент да изживеят такова едно Присъствие. Те са имали дълбоката вяра, били са подготвени конструктори, но за съжаление, сега е моментът. Не всякога може да стане такова съчетание, както в звездните царства, така и в планетните царства, да се създадат такива условия, за да може да проникне Върховното ръководство.

Варна, 19 юни, 1955 год.