4. Върховната глъбина

[Ани]

ВЪРХОВНАТА ГЛЪБИНА

Има много неща, има много страни, има много факти и явления, които занимават специално ученика, който има да изпълни една от великите задачи-да разкрие нещата, явленията, които провеждат същините на битието. Главнята задача за Изучаване е разкриване на битието. Докато не се разкрие битието, докато не се разучат организмите на битието, същините не битието, ученикът не може да претендира, че е завършил както своята еволюция, така и своето посвещение. Най-голямата подготовка на ученика е да проучи битието, защото битието пряко присъства в неговия колектив, в неговия образ, в неговата съдина. Следователно, какво има да научи ученикът, т. е. какво има още де открие, за да може да навлезе все по-дълбоко, все по-широко в битието? То е да се запознае, да се срещне с онези велики същества, с онези велики майстори, които са взели живо участие в моделирането на битието.

Но ще се каже: „Имало ли е майстори, щом е нямало битие? Имало ли е велики сили?“ Този въпрос е на място. За да може да съществува битие, за да може да същества явление, за да може да съществува събитие, трябва да има сили. Ако няма сили, не може да съществува битие, явление или събитие.

Кой прави събитията? Кой съчетава явленията? Кой проявява битието? Тия именно сили. Следователно, преди всичко да е станало, съществували са сили. Съществували са извън битието, извън явленията, извън събитията.

Как са съществували? Ето къде е тайната на живота, ето коя е великата задача, която ученикът не Върховната вътрешна школа трябва да разреши. Има един свят извън битието, извън явленията, извън събитията. Има един свят извън възможностите, извън способностите, извън свръхсилите. Има един свят, който е родил всички светове т. е. който е координирал всички светове. Този свят се нарича глъбината на Бога. В тази глъбина има само едно явление, само едно битие, само едно събитие. То е великото начало. Не може ученикът да има представа за развитие, за размишление, ако няма условия за това Велико начало. Колкото и де се говори за Великото начало, не може ясно интелектът, дори и съзнанието , да обхване тези така вглъбен, този така тайнствен проблем. Но имайки предвид, че са взели живо участие върховни сили в битието, в явленията и в събитията, ученикът има вече една привилегия да може да вникне, т. е. да се въплъти в тази глъбина на Бога. Щом постигне това най-върховно състояние, той може вече смело да говори чрез слово и дела, чрез любов и мъдрост, истина и чистота за битието, за явленията, за събитията.

Каква висша подготовка е това - да можеш да се въплътиш в глъбината на Бога.

Има ли тя предели? Има ли граници? Има ли в нея състояние? Има само по отношение момента на Великото начало. Когато говорим за Великото начало, ние винаги подчертаваме върховната способност на Бога, но сега вече няма да говорим за способност, защото да се говори за способност, подразбира ограничение. Значи имало е неспособност, за да има и способност. Но тук, в тази глъбина, не става въпрос вече за някаква способност.

Тогава какво има? Ето въпросът, който стои пред ученика на Върховната вътрешна школа да проучи геометрично, математично, химично, астрономично и т. н.

Ние казахме, че има някаква способност, че има някаква привилегия, за да се вникне в глъбината и там да се проучи във всички детайли момента на Великото начало.

Ученико, ние загатваме за някакъв момент. Има момент, т. е. има едни особени времена, има едни особени пространства, има едни особени необятност, когато ученикът може да проучи Върховното начало.

Дали Бог е взел участие в момента, когато е започнало Великото начало или необходимо ли е било за Нога той да вземе участие в този върховен процес? Да ученико, трябва да се проучи. Трябва всичко да ти бъде открито. Това е задача.

Третият въпрос е: имало ли е нужда или имало ли е някакво време, епоха, векове, които да са заставили Бога да зарегистрира в необятността Великото начало? Ние ще се спрем на тези въпроси, които са задача не на ученика на Върховната вътрешна школа и за които той трябва да размишлява, за да може най-после да открие, защото Върховното начало се нуждае от откритие.

Кой ще го открие? Само ученикът на Върховната вътрешна школа.

Защо има нужда да се открие? За да може да се проникне в глъбините на Бога.

Необходимо ли е да се проникне в глъбините на Бега? Това е тайнственото място, това е върховен проблем за ония същества, които са минали вече по стълбата на подготовката, на озарението и навлизат в областта на безмълвието.

Ученико, макар и да си обременен от тежестите на битието, но за твоя дух се отварят нови врати, за да можеш да бъдеш свидетел кога, как и защо е започнало Великото начало. Труден проблем, необятна глъбина, но това е основна същина на живота, защото животът е е произлязъл от тази същина. Той е представител на тази именно глъбина, затова най-сложното явление, най-сложното битие, най-сложното събитие, това е животът. Никое същество досега не е могло да отгатне живота. Напротив, то е поругавало живота, то е огорчавало живота благодарение на своето незнание. Ученикът на Върховната вътрешна школа обаче, който има върховните възможности, знае що е животът, от къде е протекъл животът, защо е животът и кой го представлява.

Ето една нова област, една нова наука. Ние я нарекохме наука на върховната глъбина, но това е още проекция, мираж, това е само размишление. Още няма опит на действителност - действителност, която да е изнедрена от тази глъбина. А да се изнедри от глъбината, значи да знаеш момента на проявата на Върховното начало.

Застъпвайки този проблем в този дух и в тази широта, може би съзнанието на ученика ще се стъписа, в смисъл, ще се отвлече или ще се обърка. Колкото и да е неблагоприятно наоколо, все пак има брегове, на които може да се излезе, все пак има континенти, вее имат край океаните, до които може да се стигне. Та, колкото и да е дълбока и необятна тази глъбина, има брегове т. е. има такива сфери, които могат да задоволят стремежа и съзнанието на ученика за постигането на тази глъбина. Тогава той немя да се отчайва, няма да се обърква, защото ще има ред реалности на Великото начало. Той ще присъства в едни върховни процеси в моментите на Върховното начало.

Процеси и начало. За да има процеси, трябва да има причини. А за да има причини, трябвало е да има състояние. За да има състояние, трябва да има глъбина. Не може от нищо да се получи нещо. Следователно, за ученика не съществува нищото. В неговото съзнание няма място за нищото, т. е. няма празно пространство.

А какво има? Има пространство на Велико начало, има състояние на върховна глъбина.

За да може ученикът да бъде добре запознат с нещата, с явленията, със събитията и с битието, нему му предстои да бъде във връзка, в контакт с Върховното начало.

Какво е това Върховно начало? Това Върховно начало, е което може да бъде във връзка с ученика. Възможностите и подготовката са напълно реални и съществени за ученика, но да може по-детайлно да се вглъби в тази глъбина, той трябва да има вече не само възможност, не сако способност, но и пълно въплъщение или пълно вглъбяване.

Ще кажете може би: „Ако ученикът се вглъбява, какво ще стане с неговата обстановка, с неговата особа? Какви ще бъдат процесите по отношение неговото физическо, астрално или духовно съществувание?“ За да няма някаква опасност, някакъв катаклизъм, които да повредят някои системи в ученика, той трябва да има една от най-реалните и съществени способности - да има връзка със строителите, с майсторите на битието. А за да има тази така наречена възможност, той трябва да бъде инструктиран от по-върховни начала.

Как ще участват в процесите на битието, когато нямаш най-елементарните възможности и способности на майсторство, на наука и изкуство? Ето защо, ученикът трябва да бъде подготвен от велики учители, майстори, композитори, защото цялото битие е композиция, майсторство на Върховната духовна организация.

Каква значи това? Нима Върховният дух е организация? Върховният дух е присъствие на необятната глъбина, която е провела в конструкция своята същина, от който момент е започнало Великото начало.

За да имате по-реални, по-близки представи за Великото начало, трябва да бъдете така вдъхновени и така подготвени, че да знаете пътищата и причините, които са се изявили като някакво начало. Във вашия живот има много начала. Имате начало на образование, начало на изкуство, начало на хранене, начало на мислене, начало на композиция, начало на движение и т. н. Ученикът трябва дълбоко да се замисли върху всички начала у себе си, за да изучи техния произход, тяхната същина и дух и по пътищата на своето начало той ще достигне до пределите и сферите, до необятността и глъбината на Върховното начало.

Но ще кажете: „Достатъчно е на ученика да има любовта, вярата, надеждата по отношение строителството както на природата, така и на битието“. Добре е да имаш любов и отношение. Те са първите вадички, първите изворчета, първите лъчи, първите пътеки, които концентрират силите в ученика. За да може да бъде способен да размишлява както за своето начало, така и за Върховното начало, идва на помощ живата математика, която развива духовния център, въображението, тактиката. Колкото повече тази жива математика легне в основата, в съзнателните процеси в ученика, толкова тия върховни начала стават по-достъпни да се открият, да се навлезе в тази Върховна глъбина, да се изживее тази Върховна глъбина.

Всестранна подготовка, върховна подготовка, Която открива върховните сфери, които са необходими, за да се открие хоризонта на Великата върховна глъбина. Хоризонт ти трябва, ученико и то така сияещ, така огрян, така безграничен, където твоят дух ще получи върховната волност - свободата, за да можеш да имаш образите, да имаш системата на върховните майстори, на върховните посветени.

И тъй, когато засягаме въпроса за върховните състояния, ние имаме за задача да подготвим ученика и постепенно, непринудено да го въведем в дълбокото съзерцание на Върховната глъбина.

Но, ученико, да не би да дойде у теб мисълта за безличието. Няма безличие, има състояние. А това състояние си ти. Колкото повече ставай състояние, толкова повече се подчертаваш като творческа сила, защото силите на Великото начало са поривите, рекичките, лъчите за твоето въвеждане в битието, в явленията и в събитията. Никога не изпущай момента на дълбоко съсредоточение и размишление. Не изпущай до тогава, до когато си вече велик майстор, велик композитор, велик строител. Нека тия титли легнат в твоя образен свят, за да може той да расте, да се развива, да се усъвършенства. Не че тия титли са същината на живота, но те са в процеса на твоето развитие. Ти имаш да развиваш много субстанции в себе си, ти имаш да подхранваш много организми в себе си, имаш да координираш много сили в себе си, защото многото и ти сте едно. Няма за тебе чужди неща, чужди явления, чужди битиета. Това добре осъзнавай. За тебе няма чужда земя, чужди континенти, чужди океани и морета, чуждо небе, чужди звезди и слънца. Всичко е твое, защото твоето начало е в композиция с Великото начало.

Когато така ти говорим, да не би да се обърка твоето съзнание при мисълта, че ние те сравняваме с Великото начало. Може би сега това да е вярно, но ние не засягаме въпроса за дадения момент. Ние засягаме въпроса за бъдещите векове, за бъдещите вечности, които ученикът ще има да разкрива. Понеже се занимаваме с върховните въпроси, ние не искаме да слизаме долу. Когато сме долу, за долното ще ви говорим. Когато сме горе, за горното ще ви говорим. Когато сме необятна глъбина, за необятната глъбина ще ви говорим. Но ние ще говорим. Ние сме говорили, говорим и ще говорим. Това е словото, това е животът, това е същината, това е състоянието на върховната глъбина.

И тъй, ние не обезличаваме нещата. Напротив, ние ви представяме един върховен Бог на необятна глъбина, на необятно съзнание, на необятна душа, на необятен и върховен Дух, един Бог, който е във всички моменти, времена и епохи, който присъства във всички вечности както по събитие, така и по явление и по битие. Когато отгатвате едно събитие, според него ще съдите и за явленията. Когато отгатвате явленията, според тях ще съдите за битието. А когато отгатвате битието, според силата и състоянието на битието ще съдите за необятната глъбина на Върховното начало.

Лесно се говори за тия същини. За тях вие може да знаете, за тях може да прочетете, но в тях вие трябва да присъствате, в тях трябва да живеете, за тях трябва да размишлявате. Нека вашият живот бъде по образ и същина състояние от давленията, от въплъщението и присъствието на тази Върховна глъбина.

Бъди, ученико, глъбина, която да съдържа Великото начало на живота. Ние няма да те занимаваме с приключения, изживяване и ефекти на съществата от по-висшите светове, на по-висшите йерархии, които имат същата задача - да станат пълно въплъщение на върховното безмълвие на тази Върховна глъбина.

Приятни неща могат да се кажат, чудни явления могат да се кажат за съществата от по-висшите светове - как те живеят например, как се стремят, какви постижения имат, какви състояния изживяват, но това са все процеси, подобно на процесите, в които вие оперирате. Затова не е така необходимо, не е така навременно да се спира вашето съзнание за някои същества от по-висша йерархия. Нека живеят, нека мислят, това е тяхно посвещение, тяхно строителство, тяхна подготовка. В унисон с тях обаче и вие трябва да изпълните същите задачи, които ви описахме.

Но ще кажете: „Дайте ни метод как да ги изпълним. Дайте ни факти, които да ни уверят“. Ученико, имаш един единствен метод. Това е Върховното присъствие у теб, което те импулсира. Имаш един единствен факт, това е Върховното начало във всички явления и битиета. Следователно, какво е твоето постижение? Да бъдеш като битието, да бъдеш като явленията, да бъдеш като върховните събития т. е. да бъдеш като земята, да бъдеш като звездите, като слънцето и като Върховното начало, което иде от Върховната глъбина.

Колкото и да е мъчен за разбиране този проблем, колкото и да са трудни тия доказателства, все пак, лесно е за ученика, който има върховно ръководство, защото битието, явленията, събитията са огледало за него.

Гледай, ученико, слушай, за да можеш да видиш в това всемирно историческо огледало себе си, което е съчетание от явления и от битие. Ти си най-прякото същество. Ти си най-близкото и интимно същество. За тебе върховните сили изградяха, създадоха Великата върховна школа. За тебе и при тебе се изпратиха учители от върховните ядра на Всемирното строителство, които инат за задача да ознаменят Върховното присъствие в твоето съзнание и в твоята памет.

Бъди, ученико, трепет пред това Върховно присъствие. Цени този момент, защото той друг път, при други условия, никога не би дошъл. А сега, колко щастлив си ти, колко си знаменит. Ако ти би преценил това, ако би видял това, ако би чул това, ти би бил завидно начало. Най-после дойде очакваната от векове епоха, когато синовете човешки да имат тази привилегия да чуят, да усетят, да видят образния свят на Великото начало.

Ти вече няма да гледаш на битието както досега. Ти имаш вече нов прелом, ново преминаване, ново посвещение, ново образование, нов трепет - трепетът на светлината и присъствието на Духа.

Ние няма да се спираме за историческото бъдеще, защото ти описахме това бъдеще. То е така близко до тебе, затова няма да го датираме, да му даваме години, векове, епохи. Сега е една всемирна епоха. Ти си вече зачнат. Близко е времето, когато тази епоха ще те роди като великан, като знаменосец, като гений, майстор, композитор, като велик архитект и учен. Затова сега ти изпитваш мъчителните състояния в тази утроба. Наистина, мъчително ще бъде раждането, но вдъхновено ще бъде присъствието. Вие сте зачнати и в тази утроба има много неприятности, много дисхармонични условия, но тя ще издържи и ще ви роди. Чакай, ученико. Кажи: „Чакам те, Господи. Чакам деня, светлата година, битието, върховната епоха“. Нека в това раждане стане велика церемония и да ви поемат жреците, посветените, за да бъдете отгледани, за да бъдете възпитани, за да бъдете образовани под прякото ръководство на Великите Учители.

Ученико, макар и да си в утробата, ние вече те призовахме и те нарекохме ученик. Запамети това живо слово, запамети и това живо върховно присъствие, защото то не всякога става, не всякога ще дойде при теб, не всякога ще бъде извор на рекички, не всякога ще бъде слънчев лъч, слънчева целувка и цветен аромат.

Запомни това присъствие през всички дни на живота си. Нека то ти бъде вдъхновение, нека то ти бъде ръководство, стремеж да се издигнеш над всяко низше битие, над всяко низше влияние, над всяко низше събитие.

Въвеждайки те във Върховната вътрешна школа, т. е. очаквайки те пред вратата на школата, знай, че тя е едно върховно начало. Ако би открил ония строителни моменти, онова системно присъствие, би бил най-щастливото дете, родено под зодиака на слънцето, под зодиака на най-възвишените съзвездия.

Това е твоето бъдеще. Няма други пътища, няма други сфери, няма други царства, които могат да удовлетворят твоят стремящ се дух и така да се подготви твоите съзнание.

Бъди винаги в благодарност. Отдавай слава и почит на ония върховни сили, които имат единствената задача да ви подготвят за бъдещи строители, майстори, за бъдещи композитори, професори, за бъдещи посветени.

Вие се намирате между едно общество, което има за цел да проучи някои страни на живота на Вялото братство. Макар то да се занимава с някои церемонии, с някои вярвания, все пак задачата ще бъде постигната, когато ученикът на Върховната вътрешна школа се подготви специално, като влезе между това общество, между тия души и духове, за да ги зарегистрира и им каже, че е необходимо ръководство, че е необходимо упътване.

А кой ще направи това? Книгата ли? Историята ли? О не. Историята е изживелица, книгата - безгласна, а ученикът е жив свидетел, живо слово, живо присъствие, реално явление. Следователно, той е, който ще застана и ще стъпи здраво на катедрата или олтара, за да издигне високо глас и да проличи духовното божие слово по всички краища на земята. Така подготвен, ще бъде осветено мястото, ще бъде осветено времето, епохата, държавата, нацията, обществото и човечеството.

Ние се спираме само при дадени явления, а сме пред утрешното бъдеще на цялото човечество по лицето на земята и за всички същества от другите планети в необятното битие на Върховната глъбина.

Това слово се предава по радиограми и в другите планети. Там то прозвучава като мелодия, като съзнание, като тон и цвят, като число и система. Това слово се пръска из необятните пространства и в кръгообразно движение ще се създаде една сфера, една нова сфера, наречена сферата на любовта, светлината и Духа.

Това слово ще зарегистрира върховни моменти в епохата и тази епоха ще се нарече епоха на безмълвието, епоха на Върховната глъбина.

Това слово ще бъде съзнание, ще бъде съвест на всички ония същества, които дойдоха до крайния предел на своята материализация, за да започнат наново е устрем към съвършенство.

Това слово ще проникне в душите, за да им даде кураж, за да им даде бъдеще вечността.

Това слово като радиовълни ще се пръсне в царството на Великото начало. То ще се върне като вълни, като аромат, като чистота, трептение и светлина.

Ето вашият пряк и прям път - път който ще ви отведе в царството на светлите сили, за да бъдете и вие светли сили.

Светлите сили ще ви помогнат, светлите сили ще ви ръководят, светлите сили ще ви учат, светлите сила ще ви вдъхновяват, светлите сили ще ви усъвършенстват.

И тъй, Върховната вътрешна школа има за задача да преведе нещата на върховен език. Родилният процес е най-трудния. А има един още по-труден. Той е възкресението. При възкресението други са причина, а ти понасяш.

Вие трябва да благодарите, че в утробата благоволиха да ви нарекат ученици. Коя е тази майка? Върховната вътрешна школа, която така някак си се създаде на земята. Тя е вашата майка. Тя ще ви ражда, а ние ще бабуваме. Това което става с вас е благословение. Колкото повече се обогатявате духовно, толкова повече ще бъдат физическите страдания, защото духовното компресира физическото. Иска да го направи основа т. е. стол. При това компресиране ще има болки. Това слово един ден ще се преподава по катедрите на континентите, из планетите, защото Духът е един. Една е програмата, обща е целта, обща е системата, която трябва да се приложи по такта, по ритъма на Духа.

Варна, 7, юли, 1955 год.