5. Върховната закономерност

[Ани]

ВЪРХОВНАТА ЗАКОНОМЕРНОСТ

Всички неща и явление си имат свое начало и свой извор. Това е закономерността както в природата, така и в битието. Това е закономерността, която доказва и свидетелства за първоизточниците, за живота и за способностите. Това което ученикът има да търси, това за което ученикът трябва да бъде едно ново откритие, то е способностите, фактите, реалностите. Те са стимули в неговия стремеж. Те стимулират и неговото начало.

За да може да открие ученикът своето начало, той трябва да бъде запознат е върховната закономерност. Докато не проучи върховната закономерност, той не може да има стимул, който да определя конкретно, реално както началото на неговото битие, така и неговото съществувание.

Върховната закономерност е най-висшата математика, най-висшата геометрия, най-висшата алхимия, астрономия и наука, която може да подготви, да открие в явленията в природата и в живота на съществата всички онези стимули, които са една върховна система.

Кое е в началото на върховната закономерност? Ето къде ученикът трябва специално да спре своята мисъл, да съсредоточи своето съзнание, за да могат да му помогнат всички стимули, всички възможности както в живота, така и в природата.

Може ли ученикът да навлезе детайлно, дълбоко въз върховната закономерност, може ли да овладее възможностите на тази върховна закономерност т. е. да се оживее с нея, защото върховната закономерност трябва да стане реален живот, по дух, по душа, по мисъл и светлина.

Кой ум или коя душа може да се оживее с шеметната, с гениалната, с вечната деятелност на върховната закономерност? Единствено ученикът на Върховната вътрешна школа.

Но кой? Дали този който физически присъства или онзи, който- духов но присъства? Две съчетания са те: духовното в съчетание с физическото или физическото в съчетание с духовното. Физическото е единия полюс, а духовното е другия полюс. А коя е съединителната нишка? Кой е оста в тези два полюса? Това е ученикът.

Защо е ученикът? Защото трябва да се проучи и единия полюс, и другия полюс, за да може да се изживее тази върховна закономерност. Само като съединителна линия, само като съединително звено между двата полюса ученикът ще се подготви да може де разбира, да може да действа, да може да опитва реалността на върховната закономерност. Тогава той наистина ще бъде един прозорлив ясновидец. Само този е ясновидец, който е живот на върховната закономерност. Само тези е посветен, който е светлина във върховната закономерност. Само този е Учител, който е математическо звено, математическо откритие на върховната закономерност. Само тя е, която може да определя, която може да даде званието Миров учител. Мъчно е било да се разберат Великите учители, защото те са действували с едни върховни закономерности, числа, идеи, тонове, багри и т. н. Как може да бъдеш Учител, ако не познавай сложната система на върховната закономерност? Как може да бъдеш и ученик, ако нямаш поне едно малко изживяване на върховната закономерност?

Ето пътя, ето линиите, по които ученикът се движи. Това е система на Учителя, по която той работи.

Преди всичко върховната закономерност. Тя е в душата и в духа. Тя е в сърцето и волята. Тя е и в планетите, и в слънцата, и в космосите, и в битието.

И тъй, ако става въпрос за трезвеността в ученика, за разумността в ученика, то е присъствието на върховната закономерност. Тогава за него няма да има произволни явления, а ще са закономерни. Той знае, че всяко нещо, всяко явление си има свое начало,

Колко умен, колко прозорлив трябва да бъде ученикът, за да може да владее тази закономерност на върховната закономерност. Тогава няма да става въпрос има ли Бог и какъв е той, къде живее, къде е неговото място, неговото време, пространство вечност. Всичко това е във Върховната закономерност. Тогава няма да се поставя въпроса, защо са създадени изключенията, защо съществуват аномалните, защо съществуват катаклизмите, защо има безпорядък в живота на съществата. Върховната закономерност отговаря на всички въпроси изчерпателно, извън, все и всях. Върховната закономерност открива началото на светлината Духа, на душата и съзнанието.

Ще се каже: „За да можем да работим по системата на върховната закономерност, ние ще трябва да живеем в някакъв друг мир, мир в който условията са благоприятни? Мир в който реалността и възможностите са същини“. Ние отговаряме: кой е този мир? Има ли някакъв мир, в който да не е проведена системата на Върховната закономерност?

Ученико, такъв мир не съществува. Най-богатият мир за теб за сега е твоят живот. Той е построен по правилата, по системата на тази върховна закономерност. Ако ти си нарушил някои правила, ако си направил някои опущения и отстъпление, то не значи, че закономерността е виновна. Едно ще знаеш: закономерността не проявява насилие. Върховната закономерност е всемирна хармония. А там където е хармонията, не може да има насилие. Щом в някои композиции се пренебрегне хармонията и се постави някакво насилие, то тази композиция е осъдена де загине. Тя не може де си пробие път. Тя не може да има нито време, нито пространство, нито вечност. Тя загасва, умира. Ето защо, ученикът трябва да работи с онази система, която напълно е олицетворение на върховната закономерност;

Ученико, ти който си стъпил във Върховната школа, ще трябва да овладееш това велико изкуство - да заживееш във върховната закономерност. Ние много пъти сме казвали, че не трябва да поддържаме мнението ученикът да направи това и това. Все пак това е насилие, а ние не искаме да си служим с насилието, а с хармонията, със съдействието на светлината, с проблемите на Духа. Достатъчно човешкият дух е бил ограничаван, изнасилван, тормозен. Върху него са се прилагали различни религиозни системи, различни социални, философски и т. п. системи. Но за да може той да победи, да си отдъхне, да застане на своето място, да заживее в своята сфера, да намери своя мир, то ние го подканваме, му напомняме да обърне сериозно внимание на това, за което му се говори т. е. на върховната закономерност.

Но ще се възрази: „Какви са тези закони? Нали трябва да се работя чрез любовта?“ Ученико, любовта е върховен закон. Ако ти не я откриеш като върховен закон вечно ще спекулираш, вечно ще се омотаваш, вечно ще се отклонявай в любовта. Помни: любовта е върховен закон.

Тя не се подава на лицеприятие, не се подава на ефекти, на лъжливи доказателства. Тя е върховен закон. Следователно, щом участваш в системата на върховната закономерност, ти ще откриеш любовта като един закон, който има пълно приложение без насилие в твоята система.

Така е по отношение на всички системи и явления в битието и сътворението. Ние малко ти говорихме за любовта, понеже засегнахме за въплъщението на светлината и присъствието на Духа, а сега засягаме въпроса за любовта като върховни закономерност.

Но ще кажете: „Защо трябва да има закономерност? Нели любовта е необятност? Нали тя е светлина, топлина, дихание, красота, обаяние, аромат, усмивка, поезия, размишление? Тогава за какво и защо е таза закономерност?“ Нищо в природата, в битието не е производно. Ако би имало произвол, не би съществувало върховна система. А цялото битие е обосновано върху тази върховия система. Следователно, ученикът трябва да има едно велико, върховно изкуство. То е всемирната хармония, която му определя пътя, тона, числото, багрите и съзвездията. Не можеш да присъстваш между сферите на съзвездията, ако не владееш върховния закон на хармонията. Там навярно ще се сблъскаш с много сложности. А щом има сблъскване, явява се и процесът насилие. Ученикът никога не трябва до изнасилва нито себе си, нито природата, нито закономерността, нито любовта и светлината, нито Духа, нито Великото начало.

Ето каква величина, ето каква хармонична сила е ученикът сред великата хармония. За да може да овладее или както казахме, да изживее тази реалност, защото друга реалност извън Върховната закономерност не съществува, ученикът има да изживее най-напред един процес на дълбоко всемирно пробуждане, т. е. минаване от законите на дисхармонията в системата на Върховната закономерност.

Но ще се възрази: „Защо става въпрос за закони на дисхармонията? Нали има закономерност и то Върховна закономерност?“ В процеса на развитието, в процеса на усъвършенстването, в процеса на подготовката в посвещението има известни давления. Тия именно давления ние наричаме закони но противоположното, т. е. закони, които регулират развитието и процеса.

За да може напълно да се отъждестви духът на ученика с Върховната хармония, тия сили са, които го подготвят, които го посвещават. Ние няма да говорим за ония скрити явления, която са заставили известни същества да се движат по системата на развитието, на подготовката и на усъвършенстването. Ние няма да се спираме, защото те ся факти и са дадени. Всеки ученик ги е изживял и ги изживява. А нашата задача е по-далечна, по-върховна, така да подготви ученика, че за може да го направи едно върховно присъствие във всемирната хармония.

Върховно присъствие. Не присъствие на процесите, на развитието или усъвършенстването. Наистина, има известни сили в ученика, които ще изживеят тази система на развитието и усъвършенстването, но ние засягаме главно въпроса за Върховната закономерност, като предаваме тази голяма сложност като система , върху съзнанието на ученика. Не е все едно да бъдеш долу в калта или горе на върха. В калта процесите са трудни, изживяванията са мъчни, а горе на върха и средата, и атмосферата са благоприятни.

Та, идеята ни е ученикът винаги да бъде върху почвата, която представлява върховете. Той трябва винаги да избира тази почва. Щом става въпрос за почва, нека неговата почва бъде почва на върховете, почва която да е свободна от насилието. Долу почвата е изнасилвана, орана, копана, а горе на върховете почвата е спокойна, никой не я изнасилва.

И тъй, когато ученикът е въз върховете, никой няма да го изнасилва, защото неговата почва е дееспособна само за върховно присъствие, защото Върховното присъствие е най-близко до върховете. Ако се прави изключение и се даде за низините, то изключението е само за Ръководството на Върховната вътрешна школа. Много малко са били моментите, когато са ставали тия изключения. Вие имате такива моменти в историята на Великите учители, които са посетили земята, но тежко са платили. А сега Учителите ви говорят от върховете. От върховете е стимулирана мисълта им, чувствата им, деятелността им и светлината им.

Ще кажете: „Много интересни неща?“ Да, интересни са Никой до сега не ви ги е говорих. И ако някой Учител си е позволил да разкаже за някоя своя история, то е било да утвърди някои характерни черти в самите посвещаващи се. Това се налага. Налага се от някоя необходимост. И ако сега се е наложила тази необходимост, то вие благодарете за това чудесно събитие. Нищо не е произволно. Всичко е в закономерността, но насилието е изключено там.

Много още неща трябва ученикът да знае, за да се помогне до ония системи, до ония сложности, които само Върховната закономерност може да открие. Има ли нещо по-висше, нещо по-чудно, нещо по-върховно от Върховната закономерност? Ние казваме: ако и да има, то е все въпрос на допущане или въпрос на всемирно изживяване.

Какво значи всемирно изживяване? Може ли ученикът да си представи възможностите на всемирното изживяване? Има ли той тия органи, тия способности и възможности да изживее всемирните възможности? Ние отговаряме: може да ги има само тогава, когато е вече система на Върховната закономерност.

Въпросът е философски, отвлечен. Той доста много ще ви затрудни, но се налага да се оповестя, да помни земята, че някога, на дадено място, е казана една от великите истини за Върховната закономерност. Има лесни неща, достъпни неща, възможни неща. Те са стимулирали известни способности в ученика и които са му създавали радост, щастие, вдъхновение, но сега въпросът е съвсем друг. Въпросът е до всемирно размишление, до всемирно изживяване.

Като говорим така, ще изпъкне мисълта: „Дали сме на земята или сме в някой друг мир?“ Ученико, ти си и на земята, и в друг мир, защото нашата връзка е връзка между земята и другия мир, а ти си звеното на тази връзка.

Нека като звено да можеш да издържиш при всички, дори и насилия, опъвания и притегляния. Да издържиш само за това, защото си прикачен вече към общата верига между двата полюса - полюсът на Върховната закономерности и полюсът на процесната закономерност.

За да не се отегчи вашата мисъл, ние последователно ще навлизаме все по-широко и по-високо в пределите, в сферите, в световете на Върховната закономерност. Тя ще бъде нашата бъдеща тема специална за Върховната вътрешна школа. Защо? Защото тя е най-голямата реалност. По-голяма реалност от нея няма. Ние ще трябва да поддържаме духът на върховното. Ние ще трябва да откриваме при всички възможности необятните върховни системи. А знаеш ли, ученико, каква висота е това да имаш привилегията да откриеш един закон от Върховната закономерност? Знаеш ли какви чудеса би направил ти, какви идеи би открил ти защото законите в тази Върховна закономерност са висшите безсмъртни принципи в Духа на Великото начало. Няма друго начало. Ако има такова, то е беззаконие. А ние никога не бихме въвели ученика в беззаконието. Казано е наистина, че човек няма да живее по закона, а по благодат, но кой ще ви даде тази благодат? Или каква система е тази благодат? Тя е възможност на Върховната закономерност. А тази благодат е символ на Всемирната хармония - любовта.

Може ли тя да съществува принципът любовта при Върховната закономерност? Резултата в закономерността е любовта, а любовта вече е проявила светлината. Ако нямаше светлина, ученикът не можеше да открие образа на Духа. При светлината образът на Духа е същина, реалност. Всички явления в природата, в битието са все образ на Духа. Не може да имате нито разбиране, нито понятие за Духа без явленията. Не можете да имате понятие и разбиране и за върховната закономерност, ако нямате Всемирната хармония. Както виждате, има едни всемирни начена във великото всемирно начало.

Откъде ученикът може да ги научи? От най-малките прояви и явления в природата. Всички животни, растения и минерали са все доказателства за тази Върховната закономерност. Те са все прояви и образи на Духа. Той ще ги намери и в най-малките прояви в битието, в най-микроскопичните прояви.

Ние няма да говорим за ония микроскопични неща, които не се подават не сетивата на ученика. Необходим е микрометър, който да може да открие и най-малките индивидуални съществувания в битието и природата, т. е. да може да открие най-микроскопичните, едвам предполагаеми от мисълта организми на Духа.

Може ли да има такава способност мисълта на ученика, която може да допусне за най-микроскопичната част, която е създадена от колектив организми на Духа? Ако няма колектив, макар и микроскопична част, тя не може да представлява една индивидуалност.

Какво способност, какво гениално око е необходимо, за да може то да проникне в най-микроскопичните явления, които са съпроводени от деятелността и способността на организмите на Духа.

Ученико, няма друга база. Това е единствената база - база, която може да открие и обясни всички явления в природата и в битието. При организмите на Духа стават известни излъчвания, т. е. и те живеят по Върховните закономерност. И там има два полюса: има деятелности, има и статическа материя, т. е. всеки организъм излъчва известна материя или светлина, която отразява и символизира противоположната закономерност. Всяка една сила, която е в процес на действие, излъчва и тъмна светлина, т. е. наречено умора или изразходвана енергия. Там където има движение, има и разходване, макар да се компенсира с въплъщението. Процесът въплъщение е прочее на развитие и усъвършенстване. Следователно, всички организми на Духа, които са в движение, излъчват, изразходват енергия, която се обособява като безжизнена материя. Не че тя е безжизнена, но е вече уморена.

Къде ученикът де провери това? Ще го провери във всички явления, във всички неща в царството на минералите, на растенията, на животните. Той ще провери, че всяко едно същество излъчва деятелна енергия и същевременно отделя безжизнена материя. Така е и с минералите, с растенията и с животните.

Ето как ученикът ще дойде до онова върховно размишление, за да не се заблуждава и да попада под ударите на някаква материалистична философия. Няма никаква наука в материалистична философия. Материята е умора - уморена жизнена енергия. Тя е дело на жизнената светлинна енергия и работа. Следователно, нищо не е без значение. Няма произволни неща, а има върховно развитие, Върховна закономерност. Ето защо, ученикът никога не трябва да поставя въпроса: „Защо е това противоречие?“ За него вече не трябва да има противоречие, а известен род енергии: едни които са вече в процес на умора и други, които са в процес на жизненост. Енергиите на жизнеността са Духът, а енергиите на умората са плътта. Следователно, тия енергии са деятелност от организмите на Духа.

Богата е литературата, мисълта, богато е размишлението на ученика на Върховната вътрешна школа. Няма по-богата наука, няма по-богата светлина от тази, която ученикът е открил.

И тъй, да дойдем до първата мисъл: има ли някаква закономерност? Съществува ли хаос? Хаос съществува само в онези представи, които са лишени от системата на Върховната закономерност. Всяко едно съзнание, богато на жизнена енергия, е духовна вълна, произтичаща от дейността, от деятелността на Върховната закономерност.

Колкото повече доближаваме свещта до вашето естество, толкова повече вие чувствате нейната топлина, дори може да бъдете обгорени. А за да не бъдете обгорени, за да не пострадате, ние държим свещта малко настрана. Тя само ще ви свети. Още не можете да опитате нейната реалност, нейната същина. За да може да опитате нейната същина, трябва да владеете изкуството на Върховната закономерност, т. е. да бъдете онзи адепт, на когото топлината не може да причини никаква пакост, т. е. пламъкът не може да го изгори. Та по-добре е свещта да бъде малко настрана, но да се ползвате от аурата й, от светлия й кръг, за да виждате по-ясно нещата.

Нито едно върховно същество не се движи без свещ и без пламък. Това е символично разбира се. Не че тези същества имат нужда от някаква физическа или психическа свещ, но те не ходят без Дух, защото са духове. А цялото миросъздание е все Дух. Ако бихте имали това съзнание да размишлявате, че всичко е Дух, бихте открили великите начала в битието.

Ние поддържаме и наблягаме да няма сила в света и в природата, да няма сила във вашето битие и околията ви среда, която да може да разклати вашия устой, вашето разбиране и вашата воля.

Това е нашето пожелание. За да можем да продължим школовката, за да можем да продължим подготовката и да дойдем до посвещението, трябват и особени характери, чудни характери.

Какво е това чудни характери? Пред никаква слабост и насилие да не спират. Какво прави земеделецът, когото има една камениста почва, за да я направи способна да посее нещо? Копае, чука, оре, пренася, наторява - един процес, който е доста сложен. Така също не е лесно и с вас. Вие сте още една камениста почва, една гориста почва, една целина, върху която трябва да се работи. И Духът непрестанно работи. Ако той предпазва вашето съзнание от някакви силни приливи, то е само за това да не би тия приливи да нарушат някой порядък в него. Щом се говори за закономерност, Духът спазва тази закономерност. Колкото и да казвате, че има някакъв хаос, в смисъл, че много неща се казаха, които могат да се систематизират, това е вярно, но ние не искаме това па стане веднага. Ние никога няма да изнасилим едно съзнание, едно същество, но искаме да ви втопим в тази атмосфера и то постепенно, постепенно, да мене да се обгори то, защото ако пуснем с хиляди градуса топлина, тя ще ви причини големи пакости. Ние пущаме светлина само колкото една свещ, за да може да се осветява около вас и да можете да си задавате постепенно въпроси, да размишлявате върху това, което ви заобикаля. Размишленията са, които ще ви научат. Те са, които ще узаконят у вас идеята и убеждението във Великата върховна закономерност.

Какво значи да размишлявате? То не значи само да се уединиш и да медитираш. Размишлението е един важен процес, едно важно изкуство - изкуство както го нарекохме да определяш нещата по цвят, по тон, по число и по светлина. Вие малко време отделяте за размишление, защото сте ангажирани в социалната система. И тя ще ви подготви, само че по пътя на другата закономерност. И ако ние ви говорим за онова върховно състояние, то е да имате поне един миг в своя живот на изживяване на такова състояние. То е все пак едно присъствие. А щом един ученик има такова присъствие в един свой живот, в едно свое прераждане, то е велико постижение, бихме казали всемирно постижение.

Когато присъстваш някъде да се почувства твоята върховност, твоята сила. Което и същество да дойде при тебе, да почувства едно върховно присъствие. Това е същината на ученика. А вие понякога казвате: „Да имаме извънредна среща“. Изобщо, има ли извънредни неща? Може да име прекъсване, но извънредни неща няма. Че си прекъснал, това не значи, че си изпълнил определените максими в творчеството или си дал необходимото за развитието на твоя дух. За ученика няма извънредни неща. Той знае, че откакто свят светува, откакто нещата са се проявили, са във вечно трептение, във вечно движение, във вечно развитие ни усъвършенстване. Че си пропуснал, това е слабост, това са някакви мотиви и нагаждания, някакви особени прийоми.

Кога слънцето прекъсва да грее? Кога природата е спряла да диша? Кога животът е спрял своето дихание? Никога. Кажете, има ли момент, в който да отсъстват зорките светлинни очи на Духа, когато са се проявявали нещата в живота, в природата, в битието? Няма такъв момент. Всяко нещо, което е зарегистрирало своето съществувание, е било вечно наблюдавано как се развива, как се проявява, как се оформява и как пребива своята линия на движение, на живот. Тия неща никога не са прекъсвали да гледат, защото ако биха сако за миг се забавили или прекъснали, би станало голяма катастрофа в общия строеж както в битието, във вселената, така и в живота на съществата. Ако става въпрос за някаква Върховни абсолютност, т. е. по съдържание, по пълнота и същина, това са именно импулсите и поривите на онзи Всемирен дух, който никога не помни прекъсване, прекратяване.

Защо? Ученикът трябва едно да знае добре: ако той спира нещата, то това му е внушено - внушено в смисъл, има едно оправдание. Това оправдание се дължи на известни обстоятелства по отношение непреривния развой в битието или бихме казали: ама една умора.

Защо, трябва да има укора във Върховното? Във Върховното няма умора, защото Върховното представя същина, състояние, защото върховното представя една Всемирна закономерност. А там, където има закономерност, не може да става въпрос за спиране, за прекъсване, за отслабване, за някакви си отношения. Ученикът специално не може да говори за някакви отношения. Да говориш за отношения, подразбира да има становище, да имаш връзки, па имаш способности, да имаш контакт и т. н. А това да имаш подразбира, че ти липсва нещо. Има нещо, което нямаш, което отсъства, нямаш възможностите, губиш ги и затова се налага да те занимава въпросът за отношения.

Ученикът е непреривен прилив на светлина. А там където светлината е непреривна, там където светлината е среда, не може да става въпрос за отношения. Там отношенията са прилив, т. е. непреривно да присъстват.

Но ще кажете: „Щом става въпрос за присъствие, не е ли пак същото, че нещо липсва?“ Присъствие ние тук вземаме като една абсолютна среда на трептение.

Ще кажете пак; „Щом става въпрос за трептение, има и нетрептение“. Трептение ние вземаме като една абсолютна закономерност.

- Щом става въпрос за някаква закономерност, нали и тая нещо липсва? Нали и там нещо е прекъснато, нещо е спряно?

- Закономерност ние разбираме всемирно безмълвие, облъчване.

- Тогава има някои, които не са облъчени?

- Облъчване ние вземаме като една абсолютна способност.

- Щом става въпрос за способност, има ли неспособност?

- Способността ние вземаме като същина.

- Щом има същина, сигурно ще има и несъщина?

- Същина ние заемане като начало.

- Тогава, щом има начало, ще има и неначалие?

- Точно тук е сега майсторството, гениалността на ученика - да може да се вживее в момента на Началото. Тогава ще открие своето неначалие. Значи, има нещо в ученика, което не е начало. Точно това е, което го е отклонило, което го кара да прекъсва. Колкото и да е богата мисълта по форма и съдържание, тя все изживява моменти на прекъсване, изживява извънредни усилия за подготовка.

Не е лошо извънредното. Извънредно значи онзи ред и порядък, който си очертал, за да превъзмогнеш дадени условия и да направиш опит да вникнеш в онзи лабиринт, където твоят дух продължава да разкрива както своето съществувание, своето начало, така и Мировото върховно начало.

Тук става въпрос специално за ученика на Върховната вътрешна школа; може ли той, който е облян от върховия облик, да прави въпрос за извънредни срещи, за извънредни присъствия, за извънредни подготовки?

Може да възразите, че от горе се нареди да имаме прекъсване и извънредни срещи? Вярно е, но от горе следят, от горе преценяват, от горе се интересува, от горе се вживяват в дадени същини и правят своите анализи. Около тип същини има върховна първичност. Когато завърши своите експерименти, своите химически опити, своите биологични и т. н. опити, навярно ще възложат  на ученика една от най-трудните задачи, които де имат такъв обсег, такова пространство, че той няма да има време па прекъсва, за отлагане, за почивка.

Казваш: „Да си почине мисълта, да си почине сърцето, да си починат органите“. Да, за физическите органи, за физическата конструкция става нужда от почивка.

Тя е на място да става, до когато се преобрази и стане космична, психична, духовна. Тогава ученикът няма за се чуди, защо е имало пророци, защо е имало светии, защо е имало учители и как са притежавали това название или кое е онова, което ги е представяло като такива. То е, че тайната физическа конструкция е станала психична, космична, духовна.

Отсъствала ли е материята? Цялата материя е била одухотворена. Всичко снова, което е било от животински произход, се е преобърнало, се е трансформирало в ангелско. Тогава, специално за ученика, става ясно, що е това ангелски свят, какво е това ангелско същество. Той знае вече за неговия бит, за неговото състояние и съдържание, защото ангелските същества са трансформирали физическия образ и са му дали ново лице, нова конструкция, одухотворили са я и ся му дали нов образ, образ на светия, образ на пророк, образ на Учител.

Когато си в общение с духовните силя, когато си в общение специално с духа и светлината, тогава лесно става. А кога ще бъдеш в общение? Дали когато си прекъснал, когато си в състояние на почивка, на застой? О, не. За да имаш непрекъснато общение, непрекъсната обнова, никога не изпущай момента, никога не изпукай времето, никога не изпущай пространството да отминат тия духовни сили някъде далеч от теб.

Когато говорим, че е лесно, не се иска много. Достатъчно е да имаш онази жизнерадост да искаш, винаги да искаш, всеки момент да имаш едно присъствие от по-висш ранг. Колкото по-често е това присъствие, толкова обновата е по-силна. Тогава без да изкъпваш своите физически органи, без да се подлагаш на някакви специални режими, ще постигнат лесно нещата. Защо? Защото естеството на присъствието е висш манас, висше безмълвие. Може би сте имали момент да изживеете това висше върховно безмълвие и без да сте правили някакви усилия, сте били в състояние на политане, в състояние на Велико начало.

Сега ученикът има да разрешава много проблеми - да може да владее многото изкуства, защото чрез тях той се запознава в детайли с битието и сътворението. Цялото сътворение е резултат на изкуството на гениалните архитекти. А вие знаете какво значи архитект. То е да владееш онази закономерност, която да ти дадена началните мерки, мярката на Началото. И ако ние имаме възможност да се спрем специално върху мярката на началото, не знаем дали ще има празно място във вашето съзнание за съблазни и за незнание. Ако те поставят на онова първично място или като една първична мярка, чрез която да мерят, тогава какво ще кажеш? Вие и сега сте мярка, но чрез вашата мярка се мерят милиметри, а вир трябва да претендирате за по-големи разстояния, за сантиметри поне. Понякога съществата си послужват с вашата мярка, но често пъти се съмняват в нея. А вашият метър или вашият сантиметър трябва да бъде точен. Те са прецизни. Искат точност. И ако имат една специална работа с вас, тя е да ви направят точна мярка, чрез която да мерят. Какво? Сътворението.

Защо ще го мерят? И те не знаят колко е голямо. Действително, че не го знаят. Те знаят голямата мярка, а сега има конкурс. Подготовката за този конкурс е за най-малката мярка. Да можеш да измериш един организъм на Духа, ти трябва да имаш най-малката мярка. Малка в смисъл да съдържа най-точните данни, за да може от тия данни да имаш едно добре построено съзнание и закономерна мисъл. Когато става въпрос за закономерност , се разбира именно мярка. Законът измерва т. е. Бог се е проявил в абсолютни мерки, в абсолютни закономерности.

Тогава ще дойде мисълта, че ученикът трябва да бъде голям физик, голям математик, за да може да се спра ви с тази Върховна закономерност. Наистина, той трябва да бъде такъв.

- Но нали казахте, че това лесно се постига? А как могат да се постигнат върховните неща?

Ученико, по-трудно е да се постигнат малките неща, които с око не се виждат, които с мисъл не се откриват, които със съзнание не се обземат. Там е сложността, там е началото. Лесно е да кажеш за голямото: ето слънцето, ето пространството - големи неща, неща, които лесно се определят, защото твоят очен орган е приспособен де ги привлича, да ги вижда, но твоят очен нерв не е приспособен да открие онези малки неща.

И тъй, непреривното присъствие, непреривната връзка, непреривното облъчване е, което може да помогне на ученика да мине от физическия свят към психичния, космичния, духовния.

Нима физическият свят не е също така ценен, също така съдържателен, както и другите светове? Когато физическият свят е одухотворен, той е ценен т. е. когато и физическият свят е облъчен от Духа, той е свят на светиите.

Кога физическият свят е беден? Когато има отсъствие, когато има прекъсване и става нужда от извънредно прииждане, от извънредно предаване. За да не стават тия прекъсвания, за да не стават тия забавяния, ученикът не трябва да прекъсва своето обновление с присъствието на Върховния дух.

Но би се задал въпроса: „Ако ученикът мисли така постоянно, да не би да придобие Физиономия на нещо ексцентрично, на нещо смахнато, което не е така удобно за дадената среда и условия?“ Напротив, колкото повече ученикът физически се одухотворява, толкова  повече той се изправя, толкова повече той се хармонизира, се разкрасява. Дори и най-грубият материалист когато го види, ще му стане драго, защото никой не отрича красотата, никой не се отказва от хубавото.

Какво показва това? Това показва, че щом има глад, стремеж за хубавото, то трябва да дойде.

Кой ще го донесе? Единствено ученикът, който е в непреривна връзка с одухотворените сили т. е. само те ще очертаят прекрасния образ, който съдържа приливите на слънчевата светлина, приливите на духовната светлина, приливите на Абсолютната върховна закономерност.

За да са борави с тия величини, за да бъде пялото сътворение присъщо на вашия дух, трябва да навлезете в неговото начало.

Може ли? Вие сте вече в неговото качало, но неосъзнато, защото е станало едно прекъсване. А целта на Школата е да ликвидира точно с тази слабост.

Ще кажете: „Нека това дойде по естествен път. Ние казваме: всичко което сте изживели досега е изкуствено. Тепърва ви предстои да бъдете естествени. В какъв смисъл? Естествени по светлина, естествени за Духа, естествени за огъня, естествени за небето, естествени за звездните системи и естествени за Великото начало на сътворението, т. е. от изкуствени да станете естествени. Тогава вашата храна ще бъде естествена, вашата вода ще бъде естествена, всички ваши физически нужди ще бъдат естествени. Тогава няма да се лекувате с изкуствени лекарства - хапчета, лапи и т. п., но няма да заболявате, защото ще бъдете естествени. Няма да загубите нито милиграм от мярката време за лекуване, болестта значи прекъсване.

Ще възразите може би, че не искате това, но се е наложило. Много неща могат да се налагат, много неща могат да се вметнат, но духът никога не трябва да отстъпва от естественото. Следователно и вие имате вина. Приели сте тази виновност на многото същества, които се отклониха. Колкото и да разправят те, че техният живот, че тяхното изкуство и наука са прекрасни, те дълбоко се заблуждават, защото в основата си те са изкуствени. И понеже са изкуствени, са създала разни изкуства, които идват като някакво отежнение в живота им. Създали са театър, опера, драма, комедия, създала са киното, ритни топка, бокс, колоездене и т. н.

Ще помогнат ли тия неща? Специално за ученика абсолютно не му са нужни, защото ученикът е прегърнал естествения живот, защото го занимават естествените явления.

Ще кажете: „В такъв случай, ние не можем да бъдем хора на съвременното изкуство?“ О, не. Вие ще участвате в тия изкуства, но при мисълта, че трябва да преобърнете неестествените приливи на естествен възход.

Какво значи естествено, естество? Под естество се разбира даденото същество да бъде естествено. Всичко да бъде естествено. Зависи какво е естеството или каква себична мярка е. Колкото по-сложна мярка е, толкова това същество от по-висш ранг е. Колкото е по-проста мярката, толкова и рангът е по-нисш т. е. попада под давлението на Тъмната ложа.

Има две ложи: Тъмна и Бяла. Бялата ложе е естественото развитие на нещата, а Тъмната - на изкуственото развитие. Те се много ярко очертават пред зоркия поглед на издигнатия ученик. Те са небе и земя, те са рай и ад.

Ние малко се отклонихме от естествения и изкуствения подбор. Ние сега искаме за ви подберем. А дали нашият подбор е верен, е много важно. Дали не е още рано да направим подбор? Вие често пъти ни задавате такива въпроси - как попаднахте тук, че още не сте готови, че не можете да се справите с най-елементарните неща в живота, но ние нищо не отговаряме. Подбор трябва да стане - от изкуственото към естественото, от Тъмната ложа към Бялата ложа. Вие трябва да бъдете вече пълно олицетворение на Бялата ложа, която има най-голямото изкуство - Върховната закономерност.

Не се отчайвайте. Напротив, вдъхновявайте се от естествения живот, от естествените прояви, от естествения ден, защото има изкуствени дни. Големите учела на Тъмната ложа създават изкуствени дни. Те искат да създадат изкуствен дъжд, изкуствени бариери - язовири, да създадат изкуствени зародиши и т. н. , но вие сте за естествения живот, тъй както е в Началото. Като знаете, че през това Начала гледат едни Върховни зеници, наблюдавайте цялото дивно сътворение, с всичките му пълноти и закономерности.

Такава една принципна мярка е ученикът. Той ще послужи на големите архитекти да се намери най-малкия органически свят, най-миниатюрния, най-абсолютно малкия.

Това трябва да стане, защото ученикът трябва да има основа, която да почива на една абсолютна закономерност. Размишленията трябва до бъдат одухотворени. Извън тази среда всичко е изкуствено. То е плод, хитрост на Тъмната ложа. Ето защо ученикът трябва да има мярката, чрез която веднага да определя кое естество е от Тъмната ложа и кое естество е от Бялата ложа.

Тази мярка трябва да бъде построена от ученика, той да я съхранява и пази, да не би някое същество от Тъмната ложа да му я открадне, т. е. богатата съкровищница на неговото съзнание да бъде добре защитена.

Кой ще я защити? Ученикът. Той не трябва да се обляга на някои други сили, защото по произход той е от Бялата ложа. Следователно, всяка една сила в естество на бялата ложа е мирова върховна система.

И тъй, нашето единствено желание е да ви видим само като размишление, защото всички архати, гении, мъдреци, са все сили на размишление. Този който размишлява, той е в редиците на онези сили, които разкриват върховния плаз на миросъзданието, на битието, богата е такава мисъл, най-богатата, която може да съществува по лицето на земята. Богата е по естество, по естествен порив, богатя е по светлина, богата е по съзнание и способност.

Колкото и да ви говорим в тази област, вие ще може да се ползвате от нея само тогава, когато сте в непреривна връзка. Присъствието на върховното ръководено е идеалът на ученика.

Нека този идеал се осъществи като една абсолютно добра подготовка, като едно абсолютно презрение, като едно абсолютно посвещение и като едно абсолютно безмълвие.

Варна, 28, юли, 1955 год.