Jump to content

6. Върховната композиция на Божествената мисъл


Recommended Posts

ВЪРХОВНАТА КОМПОЗИЦИЯ

НА БОЖЕСТВЕНАТА МИСЪЛ

Независимо от неблагоприятните условия, независимо от неуредените работи на ученика, независимо от социалните неуредени неща на народите, Бялата ложе ще проведе своята програма да разчисти пътя за идването на светлите сили по лицето на зенита.

Работата трябва да се свърши. Тя ще се свърши посредством присъствието, посредствен посвещението, посредством великата работа.

Работата трябва да се свърши. Бялата ложа трябва де се наложи, за да може коренно да се разчисти пътя за идването на Царството Божие на земята. Земята трябва па стане една от първите по ранг, по система, по сила планети, върху която ще се изяви напълно най-възвишената Божествена култура.

Като казваме най-възвишената, разбираме напълно да се приложи принципа, системата за Божествения дух. Няма друга сила, която за въведе тази възвишена и свята култура. Тя е, която може да претопи сферите, тя е, която може да просвети умовете и сърцата. Историята не помни друга сила, историята не помни други фактори, които да помагат така основно, така релефно, така художествено да представят Божественото изкуство, Божествената музика, Божествената наука, Божествената светлина. Единствено Духът на Бялата ложа, Духът на светлите сили е способен да прочисти завинаги пътя към царството на светлината.

Чрез кого Духът ще извърши тази велика работа? Само посредством предания, посредством събудения, посредством образцовия ученик.

Не може ли посредством някои природни явления, посредством някои природни събития? Може и чрез тях, но целта е да се работя така методично, така художествено, така идеално върху съзнанието, върху мисълта на ученика като представител, като любимец на синовете Божи,

И тъй, ако има един любимец на синовете Божи на света, то е преданият, мъдрият, любимият, разумният посветен ученик. Сложно е това посвещение. За него се иска една особена жертва, В какво се състои тя? При всички случаи, при всички катаклизми, при всички събития и народни явления да може ученикът да издържи, за да преоре дълбоко почвата, върху която трябва да засее семето на мистицизма, семето на духовната светлина.

Тази подготовка е интересна. Тя е единствена по рода си, защото времената напреднаха, епохите се измениха и се очаква едно ново време, една нова епоха, една нова култура - култура на синовете Божи, епоха на боговете и времена на посветените,

Работата трябва да се свърши. Колкото и недостоен да се чувства ученикът, но работата трябва да се свърша, Независимо от спънките, независимо от съблазните, независимо от предубежденията, но работата трябва да се свърши. Тя ще се свърши така системно, така мъдро, та само великите гениални представители могат да я видят, т. е. да прозрат в нея, защото великата работя иска велико прозрение,

В миналата среща ние засегнахме Върховната закономерност. Тази Върховна закономерност подразбира велика Божествена работа.

Кой ще я свърши? Къде сега на земята има даден случай, където Духът така изобилно, така любовно, така братски може да преведе и изясни известни предстоящи събития и идеи? Няма другаде по лицето на земята, Има работа наистина, работят известни ядра, известни групи, църкви или светилища, но работят при голям респект, при голямо ограничение. Защо? Защото няма тази свобода, тази широта, тази безпределност, това време и пространство, тази вечност?

Но се зададе въпроса: „Защо да няма тези условия в другите страни по лицето на земята?“ Принцип е, закон е: на едно място се запалва огнището, а от него се запалват искрите по многото страни. Така и тук сега: на едно място е запалено огнището, на едно място гори огънят - в българската земя. Следователно, всякъде другаде ще е искри, които някъде мъжделеят, някъде се запалват, някъде запазват своето първично състояние и ще трябва дълги години да се чака, за да се разгори огъня и се създадат много огнища. За това имат грижата небесните светли сили, но те никога няма да пресилят нещата, а ще спазват онзи ред и порядък, който е като узаконена Божествена работа.

Каква е самата работа, която трябва да се свърши при Централното огнище? Тя е върховия работа. Понеже е върховна, изискват се и върховни сили.

От къде ще дойдат тия сили? От кое небе, от кое ядро, от коя необятност ще дойдат тия сили? Тези сили се групираха, се организираха върху българската земя. Следователно, тази страна ще даде един нечуван потик за всички души. А ако тия души не приемат този импулс, ако не приемат такта на този ритъм, ще бъдат отстранени, за да дойдат на тяхно място други сили, които ще бъдат основа за идването на Божествената култура, на Божественото царство, на Божествената епоха,

Имайки предвид великата отговорна работа, пламъкът на този огън трябва да облъчи вашите души, да облъчи вашите мисли, за да може така облъчени, да се слеете с вечния пламък, да се слеете с вибрациите на светлината на този пламък, за да бъдете онези представители, онази основа, при която ще дойдат светлите сили.

Предстои едно осветяване, едно ново свойство. Трябва да станете светли, да светите тъй, както свети слънцето, тъй както светят звездите, наново де затрептите, тъй както трепти светлината на слънцето, да бъдете новия образ, новото същество, новото начало, което ще ознамени новата култура.

Ученико, има да се създаде една нова култура, което ще рече напълно да се изяви във форма и съдържание мисълта на Бога. Досега няма абсолютно посветени, които са могли да проникнат в мисълта на Бога.

Сега се създават условия, сега се създава Огнище, Храм, Светилище, където ще се изнесе в най-големи подробности, в най-големи детайли върховната мисъл на Бога и тогава ще започне новата първична духовна култура, която ще преобрази цялата материя, която ще я одухотвори. Всичко ще бъде трептящ Дух, трептяща еманация, трептящ ритъм.

Работата трябва да се свърши. Колкото и да се спирате, да се спъвате, да се съблазнявате, работата трябва да се свърши. Може би вашата работа ще бъде окачествена като работа на тъмни сили, на назадничави сили, на непрогресивни сили, но независимо от това, Бялата ложа прекарва своята програма и работата трябва да се свърши. Всемирното братство напира, идва да преобрази земята. За това няма две мнения, няма други начини и средства. Различни са при дадени условия методите, различни са похватите, различен е маниерът на Духа, но работата трябва да се свърши, защото слънцето грее, защото звездите трептят, защото безкрайността съществува, Колкото и да бъде слаб ученикът, комисията няма да му пише слаба бележка по единствената причина, че сега е изключителен момент, преходен момент. А във всяка една преходна епоха изключителните условия създават винаги добри сфери за ученика. А колко е необходима една такава добра сфера - сфера на светлината, сфера на светещите сили, сфера на слънчевите сили. Точно това създава Върховната вътрешна школа.

За да може да се продължи върховната работа на Божествения дух, най-напред се създава сфера. Тази сфера от своя страна създава условия да може ученикът по-лесно да мине от една сфера в друга. Това е закон. Никой не може да прескочи, да отмине сферите, без да се ръководи от закономерността. Следователно, щастие е за ученика, че може да мине в по-висша сфера.

А къде е тя? Тя е в съзнанието на ученика. Колкото повече се разширява и освобождава душата, толкова повече и сферата се вдълбочава, т. е. разширява се нейния обсег, т. е. от конечна - на безкрайна, вечна.

Но ще кажете: „Защо тази сложна процедура на посвещение? Не може ли ученикът направо да се въведе и да се постави при новите условия?“ Не може. Има изключения, но Духът не работи с изключенията. Духът Божи работи чрез една друга закономерност, чрез една програма, чрез една система.

Това е логичното, това е умното, това е пълнота. Как да минеш от една сфера в друга, ако не познаваш културата и присъствието на тази сфера? Трябва да се проучи много добре, за да се яви нужния глад за повече знания. Затова се обръща внимание на ученика да проучва всичко онова, което го заобикаля, т. е. да разведри сферата, в която се движи, за да му бъдат нещата ясни, за да бъдат те живи, т. е. да види в нещата личното и върховно присъствие на Бога.

Така посветен, така изграден, така изваян, така художествено нарисуван, така светло обагрен, ученикът има вече мярката на безкрайността. А какво велико постижение е това-да боравиш с мярката на безкрайността, т. е. да имаш вниманието на Абсолютния дух на Бога. Каква велика любов, какво безгранично внимание, каква върховна привилегия.

Има ли по-свещени страни, има ли по-свещени пътища, има ли по-свещено небе от това? Няма. Всичко друго е материален багаж на Тъмната ложа, т. е. на ленивите духове, но ония духове, които са деградирали. Има два вида духове - духове които се изяждат и духове които се жертват. Тези които се изяждат са от Тъмната ложа, а тези които се жертват, са от бялата ложа. Ние обаче няма да засягаме тия области. Те не са толкова важни за посвещението на ученика. Те са важни до толкова, до колкото ученикът може да се съобразява с методите на тъмните сили и с методите на белите сили.

В миналото ние засегнахме, че и в самите религиозни системи има вмешателство на тъмните сили. Там където има насилие, непременно присъства Тъмната ложа. А там където има благост, жертва и любов, действат светлите сили. Затова, като най-върховно учение, като най-върховна религия и доктрина, това е учението на Христа. То никъде не си служи с насилие, а напротив - с любов, със себежертва.

И тъй, по пътя на този християнски дух или по пътя на светлите братя, по пътя на Светлата ложа ученикът ще има едно върховно посвещение. Тогава и земята ще бъде онази сфера, за която много от посвещаващите са мечтали. Те са мечтали от земята да минат в друга сфера, в друга някоя планета или в друга някоя област, без да подозират, че тези условия могат да бъдат и на земята. С устройството и преустройството на земята се устройва и преустройва и духът на земята.

С устройството и преустройството на земята се създават най-добри благодатни условия за душите върху земята. Следователно, за да могат тия души да се освободят от ленивия дух, трябва наистина едно силно давление. Давление, но не насилие, а просветление - да се внесе светлинната идеология, светлинния живот. И той ще се внесе, защото такава е епохата, в която земята е навлязла.

Сега се говори на ученика, който е върху земята и то му се говори по един особен метод. Как? Да може да влезе във връзка с върховната мисъл на Бога. Сега на ученика се дава най-лесния, но и най-сложния метод, как може да въплъти в себе си върховната мисъл на Бога - метод посредством размишление, посредством присъствие, посредством съсредоточение.

Ние ще застъпим най-много метода и начина на присъствието. Защо? Защото присъствието държи винаги ученика в равновесие. Всички други методи са опасни, в смисъл че те са самовъзпитание, самоконтрол, а това е трудно. Добре е за този ученик, който може посредством тия методи да преодолее всички мъчнотии, създадени от тъмните сили, но за да се улесни и да не губи време, да не иждивява известни сили, методът на присъствието е най-възможния, най-силния, най-уравновесения. Затова ние поддържаме идеята ученикът винаги да бъде в присъствие, т. е. никого да не прекъсна присъствието, защото има вече данни, има опитности, които говорят, че там където има прекъсване, идват страданията, идват болестите, огорченията, забавянето и т. и. А когато ученикът е в присъствие, той е на най-високия пиедестал на своето прозрение.

Ето как ученикът трябва да размишлява, как трябва да мисли и как да действа, за да може да бъде музикален в своя говор, да бъде поетичен в своята мисъл и да бъде най-учения в своите действия. Ако не си научен, ти ще имаш глупави действия, егоцентрични действия. А всяко едно глупаво егоцентрично действие създава нехармонични ефекти. А там където има дисхармония, действат вече тъмните сили, ленивите духове. Така ги наричаме ние и за в бъдеще ще избягваме да ги наричаме черни. Може да ни се сърдят, но нямат право. Те трябва да започнат да работят, защото работата трябва да се свърши.

И тъй, никога не изоставяйте присъствието. При всички случаи и възможности - веднага в присъствие, защото присъствието има магията да прочиства атмосферата и средата. То е като слънчев лъч, който открива нещата в тъмнината. То е като атомно ядро, което при своя блясък разкрива цялата среда.

И така, присъствието е общение с Бога. Бог се проявява само чрез присъствие. Когато си в общение с Бога, цялото твое естество е в трепет, целият твой духовен мир е в радиацията на светлината.

Такова е естеството на Божественото общение. Такава е задачата - да се разкрие в основа цялото битие. Какво по-хубаво от това? Каква по-светла мисъл, какво по-велико щастие, каква по-велика работа от тази да присъстваш в светилището на композиторите, да присъстваш в храма на архитектите, да присъстваш в царството на учителите и най-после, да присъстваш в сложните композиции на Върховната Божествена мисъл.

Ученико, колкото а да скриваме истината, ние почти ти описваме твоето бъдещо жителство, твоята бъдеща родина, твоето бъдещо състояние, твоето бъдещо битие. Ние нищо не скриваме от тебе, защото работата трябва да се свърши. Върховен е моментът. А за върховните моменти предстои и върховна работа.

Работи! В какво ще се състои твоята работа? Дали да вземеш чука и длетото и да чукаш върху камъните? Дали да вземеш четката и да изобразиш някои отдели от битието? Дали в някои поетични стихове да възпяваш героите или да се мъчиш да запаметяваш известни фрази от някои философски трактати? Всичко това си правил и за в бъдеще ще го правиш до тогава, до когато се освободиш. Ние няма да те ограничаваме. Това не е възпитание, а метод на дресиране. А тогава, когато дойдеш до онова положение, че да не става въпрос за възпитание, защото ще бъдеш вече посветен, какво ще кажеш за себе си? Нищо, защото ти вече не съществуваш. Ти вече си слят, ти вече си глъбина, ти вече си трепет. Тогава къде ще остане твоето его, твоето аз? Във върховната композиция на Божествената мисъл.

Но ще кажете: „Нима само мисълта е всичко?“ Ние говорим за онази Върховия закономерност на Божествения дух, която се проявява в най-голямо разнообразие както и земята, така и на другите планети и звездни системи.

Колко много трябва да научиш, т. е. какво трептение трябва да бъдеш в композицията на Божествената мисъл. Трябва така да мислиш, че да бъдеш в композицията на Божествената мисъл, Иначе ще действаш с мисълта и композицията на мисълта на ленивите духове. Тогава ще кажеш: „Аз живея в Бога и Бог живее в мене. Аз мисля в Бога и Бог мисли чрез мене“.

Ето къде е крайната цел, къде е великото знание и върховното постижение. Като ученик на върховното безмълвие, бъди сложна композиция на Божествената мисъл, за да имаш едно върховно начало в своя живот, в своето развитие, в своето усъвършенстване и посвещение.

И тъй, бъди винаги в присъствие. Знай, че когато си в присъствие, ти вземаш участие в сложната композиция на Божествената мисъл. През всичкото друго време ти размишляваш, съблазняваш се и т. н. И това не е лошо, и това е метод на възход, но той е бавен, т. е. явява се отровното противоречие, но сега не е време за отровни противоречия. Сега работата трябва да се свърши.

Коя работа? Да помогнеш на Духа Божи по-лесно, по-безболезнено да прочисти пътя, да прочисти сферата, да прочисти земята за идването на светлите сили, които са новата култура, които са сложната композиция на Божествената мисъл.

Бъдете в присъствие, т. е. използвайте присъствието на Божия дух. Той ще ви научи на всичко, той ще ви разкрие всичко, той ще ви обогати с всичко, той ще ви посвети във всичко. Той е цялата ваша наука, цялото ваше изкуство, цялото ваше знание, щастие в светло утро или безкраен светъл ден.

В своите композиции ние поставяме въпроса за присъствието на Божия дух. Той е единствен учител, единствен ръководител, единствен философ, маг и жрец, който ще те преведе през чистите вече сфери, през прочистената земя и ще те въведе в светлото небе.

Ние си служим с термини, но да те въведат в небето подразбира да проникнеш с цялата си душа в състоянието на Божията душа. Тук не става въпрос вече за послушание, защото вие правихте доста много опити да слушате, не става въпрос за избор, защото вие доста много избирахте, не става въпрос кой ще работя или как най-лесно да се издигнете и посветите, но тук става въпрос как да се свърши великата работа.

Правете винаги опити да работите. Как? Физически ли? О, не. Да работите духовно, т. е. да организирате всички своя духовни сили, т. е. да координирате вашите макар и пет способности и всички заложби, които са внедрени във вашата душа и да проведете върховната работа по образец и система на върховната композиция на Божествената мисъл.

Ако би наистина се въплътила тази мисъл във вашето съзнание, ще имате винаги най-лесното размишление. А това е да имаш върховната композиция на Божията мисъл. Така ознамените това размишление. То трябва да стане паметно, да се внедри, да се вглъби, да се въплъти, за да не става вече въпрос, защо е това противоречие, защо е тази болест, това събитие. Ученикът положително знае. Ученикът върховно мисли. Нека Върховната вътрешна школа подготви върховни характери. Нека Върховната вътрешна школа ознамени върховно знание. Нека Върховната вътрешна школа създаде върховна композиция на мисълта.

Очаквай. Не се спирай. Да очакваш е хубаво, но това подразбира спиране - да дойде някой от някъде да стане нещо, което си очаквал. Ученикът дори не чака. Защо? Защото е върховен работник, защото трябва да се свърши работата. А за да се свърши работата, трябва да се върви, т. е. трябва да се твори.

Въдете творчески принцип. Навсякъде, при всички случаи да имате присърце творчеството. Макар и някоя малка мисъл за едно цветче, насекомо или птиченце, или някое по-голямо явление, но да имате творческа мисъл. Когато имате творческа мисъл, вие ще проявите творчески способности като композиция, като изкуство, като наука и т. н.

И тъй, за да може да се свърши великата работа, имайте винаги в своето съзнание идеята - върховната композиция на Божествената мисъл.

Варна, 7 юли, 1955 год.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...