Jump to content

Recommended Posts

ВЪРХОВНИТЕ ФАКТОРИ

Колкото повече ученикът се е повдигнал в сферите, в атмосферата на Върховните начала, толкова повече той придобива усет, чрез който чувства, схваща, чрез който изживява всяко давление, от където и да е то, Върховните начала стават за него вече същини, които имат преимуществото, които имат давлението, които имат свободата и провидението.

В какво се заключава провидението? Нима на Върховните начала трябва да бъде проведена някаква особена система, наречена провидение, за да могат да бъдат като фактори било в живота, било в явленията, било в силите? Провидението тук подразбира онази спойка, онова начало на великите начала, което се проявява като ново начало в битието, във вселената, в сътворението.

Колкото повече ученикът се издига в сферите, в атмосферата на тия Велики начала, на тия Върховни начала, толкова повече той става префинен усет и чувства всяка дисхармония, всяко давление и ограничение. Те са именно, които го префинват, те са, които го прекарват през онази тънка, ефирна атмосфера, която е реалност на Духа, т. е. която е едно реално състояние, една реална същина.

За да може ученикът да се ползва от тази реална същина на Духа, той трябва да бъде добре запознат с тия Върховни начала . Битието, вселената, които се изявяват като живот, като светлина, като закон, имат свои начала. И колко е завидно положението на ученика, че той вече познава тия начала. А щом ги познава, то значи, че той е навлязъл вече в царството на Великите духове. Колкото повече се вживява, колкото повече тия начала стават същини, т. е. идея, мисъл, светлини и живот, толкова повече ученикът прозира през ефира всяко едно движение, било то положително или отрицателно, т. е. ученикът вече се запознава с всички движения, защото цялото миросъздание е движение. Има движения праволинейни, има движение кръгообразни, има движения острообразни. За да може да усвои тия върховни движения като фактори, ученикът трябва да се запознае с особената кабала на ония величини, на ония всемирни числа, на ония всемирни тонове, които са дали образа чрез светлината, които са дали идеята чрез Духа. В основата на тия върховни начала лежат като основни закона движението на Духа и прозрението на светлината.

Не може ученикът да си представи законите на битието, не може да се представи тяхното действие, ако не е запознат с тия Върховни начала. Не можеш да имаш представа за всемирния, абсолютния фактор на всички върховни начала, ако ти, ученико, не си вече върховно движение. За да бъдеш движение, трябва непременно да има върховни двигатели. Има движения, които са под диктовката на обикновени двигатели, на отрицателни двигатели, но за теб, който си вече в атмосферата, в сферата на Върховните начала, има единствени всемирни двигатели, които движат твоето естество, твоята. мисъл, твоите чувства. Колко трябва да бъдеш трезвен, пропит от префинената енергия, от светлинната енергия на всемирното движение на Върховните фактори.

Но може би ще се зададе въпроса: „Нали един е факторът - Върховният фактор? Да, един е Върховният фактор, но той включва в себе си, излъчва от себе си много фактори, които имат синовност, а тази синовност е подобна на Бащата. Следователно, за ученика няма анархия, безредие. За ученика има върховни фактори, които провеждат великата безсмъртна идея на Върховното всемирно начало.

За да се запознае ученикът със своя Прабаща, за да се запознае с мисълта, с идеята, с делата и живота на Бога, той ще се домогне, посредством тия Върховни фактори, до централната мисъл, до централната идея, до централната душа на Бога. Когато всичко в ученика е поставено на пиедестала на върховното, той оперира вече с едни върховни сили - сили които са неизчерпаемото движение на Върховните фактори. Тогава няма да има незаконност, няма да има безредие, анархия, отрицание. Дотогава, докогато ученикът вижда и чувства, дотогава, докогато той бива измъчван от отрицанието, от противоположностите, от незнанието, противоречията ще вземат доста много време от неговото движение. А знаеш ли колко много е ценно времето във възходящото движение.

Защо е ценно? Защото е движение в небето на ученика. Има такива благоприятни съвпадения, които той трябва да използва. А какво става сега? Тия благоприятни съвпадения, тия благоприятни движения отминават, а ученикът остава и трябва наново да чака. Както има движение, така има и чакане.

Защо е така? Защо трябва да има чакане? Нима не е предвидено, макар не е узаконено движението, че трябва да има чакане? Законът е чакане, проверка, изпитания, провеждане, а благодатта е движение без церемонии, без очакване.

Но ще кажете: „Нима това не е анархия?“ Под благодат ние разбираме да бъдеш втопен във Върховните фактори. Колко много е богат и защитен ученикът, защото пред него и зад него са Върховните фактори. Те са, които импулсират и вдъхновяват, те са, които представляват за него велико познание, знание и посвещение.

Тук ние не проповядваме многобожието. О, не! Дано правилно ни разберете. Ние искаме едно да схванете, едно да откриете, а именно: Върховните фактори са, които ще определят вашия път, които ще го защитят и ще ви помогнат да минете по-лесно всички противоречия, всички страдания, всички отегчения.

Но ще кажете: „Ние, които влязохме във Върховната вътрешна школа, все още изживяваме противоречията, давленията, насилието, ограниченията. Не се освободихме и от болестите. Не можаха нещата така да ни се открият, че да ги виждаме тъй, както са те като повеля, като закон Божи, като Божествена воля. Ние още сме в противоречия, защо един ученик е останал без очи, защо на друг ученик са похабени нозете, на трети ръцете, дробовете, стомаха и т. н., и т. н.“

За да може ученикът да си отговори правилно на всички противоречия, които биха го придружили по неговия път, едно не трябва да забравя: Върховните начала. Върховните начала ще му дадат открит лист да види, че на него е написана съдбата на всеки ученик.

Ако някой е хром, там пише: „Бил е причина да създаде състояние на хромост на някое същество, бял е причина да се създаде болезнено състояние на някое същество.“

„Да, но сега, като посветен, не трябва ли да бъде отменена тази съдба?“ Къде е тогава великата върховия справедливост, която е узаконила нещата, която е подредила живота, която е провела Върховния промисъл във всички поделения на битието? Някои ученици наистина много работиха, много дадоха и в резултат получих известни съкрушения или да ги наречем нещастия. Това е според общоприетият мироглед на човека, без да се ръководи от онези духовни вътрешна подбуди.

Защо са тия противоречия? Не че е грешка известен ученик да се подготви и издигне, но често пъти в издигането си той е стъпил върху друг ученик, а това е грешка. Такива случаи има много. Задача е, промисъл е ученикът да се издигне, но кого да издигне? Казвате: „Себе си да издигне.“ Кого? Своята индивидуалност? Когато ученикът се издига, тоя издига и всички души, които са минали през него или той е минал през тях. Издигането тук вече е всемирно, колективно. Не ще има индивидуално издигане, това е в реда на нещата. Ти ще вървиш, ще стъпваш на един ученик, на друг, на трети, на четвърти, докато вземеш преднина, но ще дойдеш до една област и ще трябва да се върнеш назад да подадеш ръка на всички ония, по която си ходил, защото издигането е общ, всемирен живот. Всички души са излезли като пламъчета от Мировата душа. Ученикът още не знае какво значи издигане, какво значи пълно посвещение. То е да се втопиш в огъня на Мировия живот и да издигнеш всяка душа, която по еволюционен път е слязла да опита многото елементи в битието.

Не е грях, че ученикът има лична амбиция да застане над другите, но това не е издигане. Това е подхранено тщеславие. Колкото повече се издига ученикът духовно, толкова повече се смирява, толкова повече се вживява в живота на всички души, толкова повече ги опознава и му стават мили, защото неговият живот и техният живот се рожба на един и същ баща, на Бога. Ето защо ние казахме, че известни ученици се издигат над другите, но адептът съвестта, законът - не прощава,

Ще кажете: „Защо такава съдба да ига човек?“ Не е само човекът с такава съдба. Вие виждате, че животните имат също такава съдба - даже по-страшна. А растенията, минералите? Даже и планетите имат страшна съдба. Има много разрушени планети, а даже и слънца. Това са изключения разбира се. Там изключенията са с друг период време – милиони, милиарди години.

Но ще възразите: „Няма ли милост?“ Милост има само тогава, когато си под закона на благодатта, т. е. когато си ликвидирал, когато си изживял ликвидационния век и си построил счупения крак, нараненото око, нараненото сърце, когато абсолютно си уравновесил всички сили около себе си, когато си възстановил природния порядък около себе си и да настане в тебе природната пролет, пролет на природните сили. Цялата природа да бъде песен, щастие и радост за тебе. Едни от Върховните фактори се занимават специално с природата, която те украсяват. Колко пъти си нарушавал порядъка на тази природа и тези Върховни фактори все са писали. Всяко нарушение е писано и когато настъпи ликвидационният век, всичко трябва де се ликвидира.

Но ти пак ще кажеш: „Нали аз съм посветен, нали се стремя да бъда справедлив, праведен?“ Ти мислиш специално за себе си, себе си да повдигнеш, без да си държал за другите. Ти искаш да блеснеш като слънце в простора над другите, без да държиш сметка и те да бъдат слънца, и те да светят. Има ученици, които оправят само своите криви сметки, само своите криви работи. Но еди кой си е бил толкова добър, жертвал се е да прави добрини, бил е за словото, за братолюбието, за Школата, бил е за посвещението и нали трябва да бъде преценена тази работа, този стремеж? Едно ще знаете: колкото и да е вземал участие в известна работа, централната мисъл в този ученик е била той да се подчертае, той да оправи своите работи, за да може да отмине по-лесно закона на  съдбата.

Трудно се подминава законът на съдбата, защото той е съвест и на всяко място те следи. Не можеш от него да се скриеш и отървеш. Такива са Върховните фактори. Те се проявяват като съвест, като светлина, като Дух, като промисъл. Следователно, всеки ученик е вече узаконен промисъл. Този промисъл трябва да бъде на най-високото стъпало на чистотата, на искреността, на любовта.

Но дали и вас няма да поставят при едни тежки, съдбоносни моменти? Ако е записано в книгата „да“, ще бъдете поставени, защото няма кой да направи това чудо и да го заличи от книгата. Там има един много буден страж, наречен адептът съвестта. Никой не може да го излъже, никой не може да го изхитри, никой не може да го обиколи. Той всякога вижда, при всички движения.

Но ще се възразя: „Как да скрием тази наша дреха, която е толкова много нацапана, опетнена?“ Ученико, няма скривалище пред адепта съвестта. Няма място, където можеш да се скриеш. Не си прави илюзии, че ще намериш някой кът, от никое око не видян.

Тогава работата е много проблематична? Как да се измъкнем? Кой ще вземе ангажимент да постави над вас такова покривало, че никой да не ви види? Няма такъв.

Не си прави илюзии, ученико, че ти си любимец на Бога, че ти си любимец на Върховните фактори, любимец на ангелите и че ще те турят в своята пазва, за да те скрият. Адептът съвестта е посланик на Бога. Този посланик обикаля по всички министерства, по всички държави, континенти, по всички планети и слънца. Такава е неговата обязаност, неговата работа. Той е строго подчертан като неумолим фактор, като неумолима съдба, като неумолим закон. Следователно, има да място за грехове? Има ли място за падение? Има ли условия за отрицание? Ученико, никъде няма. Това ти трябва да разбереш. Утрешният ден ти се дава да разбереш тази истина, за да можеш да спреш силите на отрицанието, които вървят по повелята на инволюцията.

Ние засягаме този въпрос. Макар и да е много сложен, но той е в периметъра на Върховната вътрешна школа. Тя има да се занимава специално с тия Върховни фактори в битието, които го устройват, които устройват живота на вселената, които са и научен материал, научна идея за съзнанието на ученика. Тия Всемирни фактори са всемирни идеи за ученика. Докато не се запознае основно с тия фактори, той ще блуждае, ще живее в невежество. А щом се докосне до същините, до жизнеността и способността на тия фактори, той е вече пулс, ритъм на всемирния живот.

Не може ли Върховната вътрешна школа да се занимае с онези проблеми на живота, които се засягат най-много в житейския му път? За тази област има специални школи, които вземат различни примери из живота на човечеството, из живота на животинското царство, на растителното и минералното царства. Който иска да бъде голям историк, ще изучи тази школа. А който иска да стане посветен, откривател, нему му предстои да проучи Върховните фактори. Върховните фактори в битието, във вселената.

Как ще ги открие? Кой ще му ги открие? Как ще открие тяхната индивидуалност? Щом са Върховни начала, те не са едно. Те са много. Докато не ги опознаете, докато не ги вживеете в себе си, Школата няма да прекрати, т. е. занятията ще продължават.

Трудно ли е ученикът да бъде в Школата? За обикновения ученик това е една голяма трудност. Той иска да завърши периода на образованието. Ще има ли и тук период на завършване? Дали ще завършите някога? Кой ще ви издаде диплом? Кой ще бъде подпасан? Кой ще зарегистрира диплома пред Върховните свидетели? Ученико, три от тия фактори ще се подпишат: факторът любовта, факторът светлината и факторът Духът, защото те са Върховни начала от Великото всемирно начало,

Ние ги представяме като фактори, защото те трябва да бъдат вече фактори динамични, електични, магнетични и космични във вас. Ако не притежавате тия фактори, вие не може да бъдете двигателна сила, която да вземе участие във всемирната хармония на битието. Понеже сте част от това битие, понеже сте същини на тази върховна мисъл, на това Върховно провидение, вас ви трябват фактори, които да координират струните на вашия живот, за да може той да бъде вече всемирно дихание. А за да бъде всемирно дихание, какво ви предстои, т. е. какви са прозренията, проблясъците, които могат да ви открият, че наистина сте всемирно дихание? Единствено Върховните фактори са, които ще създадат ония органи и способности в човешкия мир, чрез които качества и способности ще се проведе великата върховни система на посвещението.

За да може ученикът да бъде по-прозорлив, по-опознат, да навлезе повече в средата, в атмосферата на този всемирен порядък на Всемирните фактори, нему му предстои една доста голяма изтънченост, една доста голяма будност, която ще се изрази в трепет на светлината, в аромат на и Духа и свежест на любовта.

Колкото повече ученикът разбира езика на тия Върховни фактори, толкова по-способен слухар става, толкова по- способен ясновидец, толкова по-способен възприемател и за него няма вече тъмнина и противоречия.

Ние дълго време вече се занимавахме с вашата подготовка и все пак у вас има противоречия. То си е в реда на нещата, защото вие живеете повече във физическия свят, а по-малко се втопявате в духовния свят. Вам е познат порядъкът на физическия свят и всяко едно нарушение на този порядък ви дразни. Затова се поставяте и в съблазни. Това си е в реда на нещата, дотогава докогато вашите духовни способности и качества вземат надмощие н заживеете в духовния свят.

Духовният свят е така близък за ученика. Той е по-близко от чешмата, от която вземате вода, по-близко от фурната, от която вземате хляб, по-близко от магазина, от където вземате продукти, по-близко от съседната стая, по-близко от стола на който седите, по-близко от леглото на което лягате и най-после по-близко от мисълта чрез която си спомняте за някои минути от живота си.

Ето колко е близък духовният свят. Но той може да бъде реалност само чрез духовното виждане, чрез духовното чувство, чрез духовните постъпки и движения.

Ще кажете, че вашата реалност е физическия свят. Ние искаме чрез тази реалност да проверите духовната реалност. Ученико, преди да е била тази реалност, е била духовната реалност. Не забравяй, че духовната реалност е подкладката, че духовната реалност е първата стъпка, че духовната реалност е точката, от където е започнало движението. Не можеш да имаш физическо движение, ако нямаш духовен трепет. Не можеш да имаш физическо съществувание, без духовни елементи. Духовните елементи създадоха чудните образи, чудните същини, чудните форми, минерали и т. н. В основата на физическия свят лежи духовният свят. Следователно, физическият свят е образ, чрез който духовният свят е проявил Върховното начало.

Колко ценен е физическият свят като образ. Ако ученикът би проумял тази дълбока, тази абсолютна истина, той не би се съблазнявал, не би бил в противоречия, когато живее на физическия свят.

По аналогия е така. Когато духовете се въплъщават на физическия свят и когато трябва да го напуснат, те наистина съжаляват, тежко им е и казват: „Нека още да си поживеем на този свят. Той е така красив, така ласкателен, така приятен“. Какво показва това? Това показва, че в естеството на физическия свят дълбоко се таят, дълбоко вибрират силите на духовния свят. Това са, както казахме в началото, сфери, атмосфера, етер, дихание, радиоактивност, електричество, магнетизъм и т. н, -всички онези елементи, които науката можа да открие до 20 век. Тя можа да открие много елементи, на брой 92. Сега откриват нови елементи, които ще надминат числото, годините, животолетието на първите човеци дошли на земята. Така е било наредено - първият човек всяка година да открива по един елемент. И наистина, първият човек е започнал да открива елементите, но когато са е добрал до един фатален елемент, който е бил свързан със събитието - познаване на доброто и злото, там той се спря. И сега същият човек идва до един много опасен елемент. Първата грешка донесе грехопадението, а сега ще донесе огъня, т. е. изгарянето. Да опознае елементите е добре, но трудността на ученика, разумността на ученика е да предотврати, т. е. да улесни този пръв човек, да може той да разреши правилно проблема на този неоткрит елемент.

Но ще кажете: „Защо провидението ще допусне тази аномалия? „Неумолим е адептът на съвестта. Това което той е направил, се проверява от Върховните фактори и се поставя в изпълнение. Следователно, изпълнението идва. Ученикът трябва да бъде готов - да бъде на най-високия връх, на най-добре опознатото място, защото съдията е неумолим.

На ученика е необходима подготовка, специална подготовка. Тази специална подготовка се получава посредством знанието. Колкото повече знае ученикът, толкова повече подготовката в него се узаконява като реален стабилитет, като реална основа. Не може без основа, не може без Върховните начала. Това е истината. Не може без Бога. Но това ние не искаме от вас. Ние засягаме въпроса, който е създаден от една особена епоха в ликвидационния век. Ако радостта и щастието са 10%, нещастията и противоречията са 20%. Такъв е ликвидационният век. Той е абсолютно очистване, абсолютно умиване, абсолютно тържество.

Това е истината. Ако намерите някъде да се скриете, може да направите това. Имате пълна свобода. За сега ние такава стряха не виждаме, освен стряхата, освен обятията на Върховните фактори. Не, ученикът ще го издигнат с единствената цел чрез него да се издигнат всички други души. Така че, ако у вас се яви желание да усъвършенствате едно изкуство, то не е ваше лично желание. Други го импулсират. Ако се роди едно изкуство - музика или поезия, това е импулс, ритъм на тия фактори.

Къде е грешката? Че всеки един индивид, който е придобил известни качества или способности, той ги приписва на своята личност. Няма издигната личност, която да не е опитала строгостта на закона, щом е злоупотребила с върховните фактори. Не можеш да придобиеш правото на тия фактори. Те са Божествени, мирови. Ти можеш да се ползваш, но не да ги присвояваш, не да се подчертаваш.

Има една тайна - още неоткрита. Тя ще се открие само на посветения, защото той няма вече да злоупотреби, т. е. той вече няма да се върне. Ако се кажа на обикновения субект, той ще направи може би по-лошо, по-страшно отколкото е. Следователно, тази тайна ще се открие за в бъдеще само на посветения, т. е. само на онези, които са вече едни от факторите.

Че има тайни, има, макар че по-рано казахме, че за ученика няма тайни, че ученикът всичко ще види и открие. Тази тайна обаче още се пази. Понякога само се загатва, понеже има причини. Следствията са като реалности и същини за ученика и той буквално се занимава със следствията. Колкото будността на ученика е по-голяма, толкова повече той ще канализира нервната си система, за да я нагоди и бъде защитена, т. е. да си сложи броня, за да не бъде атакувана от външни неприятели.

Вие имате да изучавате онази поляризация на Божия дух, която е дала всички образи, всички тонове и числа, всички движения във всемира. Вие вън от тях ли сте? Щом сте вън от тях, ставате една индивидуалност, която е вече приспособена, а не вживяна. А целта на Школата е да вживеете онова, което Духът е вживял. А Духът е вживян навсякъде - във всички форми, във всички образи, във всички цветове, тонове и т. н.

Ето какъв трябва да бъде ученикът - алхимик, да познава цялата алхимическа система в битието, математик да познава всички движения, всички линии, да е астроном - да познава мировото движение, да е астролог-да познава всички влияния на планетите и слънцата, да е графолог - да познава всички форми във всемирното битие, да е духовен пастир, духовен водач - да познава движението на Духа, трептението на Духа, светлината на Духа, да познава промисъла на Духа и да е посветен във великите тайни на всемира, да познава Върховните фактори. А щом познава Върховните фактори, той е вече близо до истината за Бога.

Ученикът трябва да започне да мисли, да действа, да работи за съзнаването на фокус, т. е. централно ядро вътре в себе си. Не може без централно ядро. Без централно ядро няма къде да се спрат Върховните сили, Върховните фактори. Нали трябва да има обект? А тази именно централно действаща, наречена Божествена монада, Божествена същина е, където силите на Духа се спират с единствената цел и задача да пробват дали този център, тази същина е удобна, издръжлива за известна работа.

Ученикът това добре трябва да знае. Ако той няма материал, ако той не представлява такава субстанция, ако той не представлява такава душа и такъв дух, Върховните фактори няма да се спрат при него. Щастие е да се спрат Върховните фактори при тебе. Най-голямата радост, която можеш да изпиташ, то е да ти гостуват, т. е. да присъстват със своето величие, знание и познание, със своята вещина, светлина и ритъм тия Върховни фактора и от тебе да създадат един чуден свят по съдържание и по същина, в който да бъдат реализирани всички прогресивни, абсолютни Божествени мисли.

Трябва фокус за тия мисли, трябва среда, трябва поле, трябва отношение. Никога не допущайте в своя ум, че Божествените мисли могат ей така, като насекомите, като животните, като хората да се спрат по каприз тук и там, да правят изключение. О, не! Абсолютните Божествени мисли спират само там, където има условия за Божествена работа.

Какво представлява ученикът? Точно тия условия. Той е онова плодородно дърво, върху което има вече особено внимание - наторява се, полива се, очиства се, оросява се и се отоплява. Това са Божествени атрибути, които се прилагат върху това плодно, красиво, завидно, ароматично дърво.

Има ли това дърво център? Дървото има център в земята, а има полет и стремеж към небето.

Има ли ученикът център? На това той да си отговори. Ако би имал център, би създал една жива окръжност, която според радиацията на центъра ще бъде и нейното поле. Колкото центърът е по-силен, колкото повече сили се излъчват от него, толкова повече пространство ще огражда, т. е. ще осветява и ще създава едно светло поле. И как мислите? Ако това поле е осветено, светлите същества не биха ли го посетили? Веднага биха се притекли да видят това чудо.

Както виждате, за да бъдеш център, трябва да имаш и индивидуална инициатива. А тя се ръководи от вътрешната същина, която наричаме душа. Следователно, всяка будна душа представлява един такъв светъл център. А от количеството светлина зависи радиирането и проектирането на дадените лъчи, които образуват една светла аура, една светла атмосфера, която се отразява в безкрайното пространство.

И тъй, като ученици на върховната вътрешна школа, едно трябва да научите: като велика върховна истина трябва да бъдете център, т. е. трябва да представлявате Божествена душа във всичките й варианти, движения, осияния, възможности.

Ето как ще бъдете подобни по образ и по същина на Бога, защото Бог направи ученика по образ Свой. Следователно, този образ ще бъде работата, дейността, деятелността на твоята душа, Тогава ще бъде ли тя забравена, ощетена, отеготена, опозорена? Никога, никога! Всяко едно противодействащо съзнание или мисъл, ще бъдат изгорени, стопени, щом се втопят в тази среда на светлината.

Но ще каже ученикът: „Кога можем да бъдем такива фактори?“ Ето, ти си вече по пътя за постигане на този авторитет, Пазете своя авторитет пред всички същества, които са по лицето на земята н другите светове. Носете се достойно предано пред всички същества, които работят за изграждане на царството на светлината не земята. Ходете достойно пред лицето на Бога, за да се радва Неговият Дух. А знаете ли каква е радостта на Божия Дух? Няма друго по-върховно събитие, няма друг по-върховен момент от радостта на Божия Дух. Ако ученикът се превежда от един свят в друг, то е именно да опита тази радост на Духа.

Това не трябва да бъде само като някаква замислена идея, това трябва да легне у вас като жива безсмъртна душа, защото само като душа ще познаете, като душа ще опитате, като душа ще присъствате в Бога. Кой ще ви преведе? Кой ще ви води? Неговият Дух. Той е единственият абсолютен водач, учител, жрец, посветен. Щом ученикът попадне под неговото влияние и ръководство, всички други фактори и учители пропадат. Те освобождават ученика от ангажименти.

Трудно е на тия учители докато преведат ученика до светлите сфери. Оттам нататък той е вече светило - светло ядро с голям радиус и необятна светлина.

За да може това да стане факт, да стане реална истина, да стане същина, живот, ученико, винаги дръж в своята мисъл, в своето съзнание, че тя си един център и около тебе са се завъртели, са тръгнали вече живи сили да образуват твоята аура, Щом образуваш аурата си, ти си вече защитен, неуязвим. Ти вече не можеш да попаднеш под влиянието на порока. Никой не може да те опорочи, никой не може да те ощети, никой не може да те умъртви. Такава жива връзка е това Божествено присъствие в светлинните ядра. Ето защо, за да можеш да израснеш като една по-широка вселена с повече възможностите повече природа, с повече богатства, с повече влияния, с повече електричество, магнетизъм, атомна енергия и т. н., ти трябва да разширяваш този кръг, т. е. да бъдеш внимателен, да имаш известни Божествени отношения, коректни, съобразителни. Но за да придобиеш това, едно трябва да знаеш: каквато и работа да започнеш, централизирай своето съзнание и своите сили в своя център, в своята душа. Тогава всяка мисъл ще излезе от там добре опечена, добре подготвена, добре украсена. Няма друг свят за тебе, където можещ да подготвиш така своята мисъл. Имаш най-добрите възможности. Когато Бог те е проектирал като величина, той е имал предвид, че щя имаш централна душа, от която ще се ръководиш.

Сега ученикът е пренебрегнал тази централна душа, т. е. отсъства нейното влияние. Той отсъства дори от нейната орбита. Сега Школата има за задача да върне ученика по-дълбоко вътре в себе си, а тази централна душа, в този централен мир, в тази в върховна същина. Всичкото знание и всичките възможности са скрити в тази необятна съкровищница - душата. Ако ученикът може да прецени, ако може да осъзнае това, той всеки ден ще вади по една ценност, т. е. по една способност. А колко много са необходими за него тия способности, защото неговата деятелност трябва да бъде само способности. В тия способности се включват: музиката, поезията, науката, знанието, светлината и всемирната дейност.

Солидни трябва да бъдат знанията, солидни трябва да бъдат опитите на ученика. Абсолютни трябва да бъдат те. Върховни трябва да бъдат неговите действия. Такъв е неговият Баща, такива са неговите светли братя, такива са неговите светли учители.

Колко много енергии, колко много сили, колко много деятелност и колко много жертви се направиха, за да могат да отведат ученика вече от странстване, към Централната душа, към централния свят - върховен фокус, откъдето се проектират всички замисли, цялото провидение в битието.

За да има ученикът правилни разбирания, абсолютно знание за природата, за сътворението, за битието, той трябва да бъде централно ядро, де бъде център на всички мистични, духовни и космични сили.

Каква любов е ученикът. Най-голямата любов, която може да се проведе на земята е подарък, предвиждане, средство специално за ученика. Никое същество не може да се ползва с такова внимание и любов както ученика.

Ние ви говорим за един ученик, който е вече централна душа, който е вече върховен център. Ние искаме да ви запознаем с него, с възможностите на неговата душа, със силите на неговия ум и с благородството и красотата на неговото сърце. И когато откриете сърцето на този ученик, вие ще знаете и за Божието сърце. Когато откриете неговата мисъл, вие ще познаете Божията мисъл. А когато се докоснете до неговата душа, вие напълно ще се посветите в Божия дух.

Такива, са инструкциите на Върховното ръководство. Макар и да не сте отърсени още от стария порядък на стария свят, Върховното ръководство иска да ви помогне, да ви издигне. То де направи това чрез внушение, чрез давление и чрез просветление. Върховното ръководство не се забавлява, т. е. не се отклонява. Щом е започнало да чука върху вас, то ще извае една статуя. Тя ще бъде доста прилична и красива, защото ти, ученико, трябва да оставиш наследство, трябва да оставиш пътека, да оставиш една жива, красива статуя, за да се създаде за в бъдеще една велика история за присъствието на Върховното ръководство.

Не си права илюзии, че ще бъдеш отминат, свободен, че ще ти се прощава. Не - или горе, или долу. Няма среден път, няма царски път. Всички царски пътища ги задръстиха дори и на земята. Няма вече къде да ходят царете. Та казваме и на вас: няма вече лесен път. Вие мислите, че като станахте ученици, ще тръгнете по лесен път - дарбите ще потекат, способностите ще се развиват и вие ще бъдете охолни, радостни и щастливи. О, не! Ти, ученико, имаш да събаряш идоли, имаш да събаряш капища, имаш да прочистваш пътища, затова тежък е твоят товар. Може би ще ти се превие гръбнакът, може би ще ти опадат косите, може би ще ти се възпламени мозъкът, но работата е голяма, колосални. Трябва да се ознамени Върховното присъствие. Няма други пътища. Пътят е великата жертва. Ако вие направите тази жертва, цялото Върховно ръководство ще тържествува. Знайте, че ще тържествува и вашата душа.

Когато засягаме въпроса за Върховните фактори, ние искаме да ги сведем до вас, да ви помогнат да се изкачите по стълбата на съвършенството, за да може се ознамени великият възход. Вашият възход ще даде път, ще даде място, ще даде среда, пространство за идващата нова раса, т. е. заедно със силите на Върховното ръководство ще дадете път на шестата раса, ще преведете светлите сили в царството на светлината на земята. Заедно със силите на Върховното ръководство ще направите място между земята и другите планети, където има условия да се работи за повдигаме на душата.

Заедно с Върховното ръководство ще преведете своя дух в царството на Божия дух. И когато тон придобие същината на Божия дух, въплътен лъв вашата централна душа, ще имате вече Бог и син.

А това трябва да стане. Трябва да придобиете тази синовност. Докато не придобиете тази синовност, вие ще бъдете вечни скиталци. А това не бива вече, защото работата е сериозна. Бог е благоволил, Бог е казал, Бог е решил да възстанови Своя порядък, Своите сили, Своята деятелност на земята, в полето, в центъра на ученика. Като централна мисъл, като върховно повеление, винаги се справяй с ръководното начало, т. е. винаги влизай дълбоко в себе си. Не бързай. Чакай твоята душа да се свърже с Върховната душа и тя ще предаде това ръководство чрез твоето съзнание, а твоето съзнание ще го предаде на твоя ум и твоят ум ще реализира тази върховна ръководна мисъл.

Но ще кажете: „Как да разбираме тия неща? Какво в същност е тази душа, този дух, тази мисъл, това сърце, това чувство, тави воля и това действие?“ Ако има деятелност, за която няма още речници и думи, за която още не са се явили езиковеди, литератори, то е именно за тия понятия. Никой досега не е можал да определи каква същина е Духът.

Ние направихме малко откритие, като ви казахме за организмите на Духа, за Върховната Божия душа, за Божието сърце и Божията мисъл като върховно ръководството, но това още не може да ви даде абсолютната идея.

Защо не може да ви се даде? Защото вашата мисъл е още под действието на третото измерение. Вие още нямате способността на четвъртото измерение, а камо ли на петото, шестото и т. н. Но всички благодатни дни, горяни, векове и времена ще бъдат в полза на ученика. Най-важното сега е да придобиете званието ученик, т. е. да имат доверието ви, да обърнат погледа си към вас, да се приготвят специално за вас, да създадат аудитория специално за вас, да изградят академия специално за вас, да построят безсмъртна светиня за вас. Придобиете ли това право, тога внимание, вие печелите вече . делото, защото вашата деятелност трябва за бъде вече живо дело, т. е. Духът да се внедри в душата ви я светлината в сърцето ви, за да бъдете светлина, за да бъдете дух.

Ние ще ви говорим за Духа и светлината дотогава, докато станете централно ядро да пръскате светлина и да имате такава движения и такава работоспособност, подобна на тази на Духа.

Вашето школуване е наложително. Вие не можете да се откъснете вече. Може би не разбирате някои неща, може би някога попадате в противоречия, но това се дължи на слабата деятелност, на слабата мислеща способност. А къде ли пък и ще отидете? Където и да отидете, само ще ви заблуждават, ще ви лъжат, защото извън Върховната вътрешна школа е школата на черната магия, школата на процесите, школата на перипетиите , школата на инволюцията, школата на смъртта.

Не е задължително или принудително с едно слушане или събеседване, ученикът да разбере цялата истина или същината на въпроса. О, не! Духът е снизходителен към учениците. Духът е строг към този, който е грешник, който спекулира, но към учащите се той е снизходителен. Той знае, той вижда. А щом вижда, той е примирителен.

Все пак, обръщаме ви внимание: колкото по-добри условия създавате в себе си, толкова по-добри условия ще създадете за проява на върховната мисъл в Школата. Вие се бунтувате за малки неща, за преходни, светски неща, които са свързани с известни средства, достойнство, качества или отношения. Те нямат никаква стойност, никакво значение пред Школата на Духа. Дори ти сам, ученико, ще видни това, когато се надмогнат нещата, когато се изживеят и ще кажеш: „Колко съм бил глупав, невежа, ограничен“. Много пъти си казвал тези неща, но дано за в бъдеще не ги казваш вече, но щом предприемеш едно дело, правилно да размислиш и да разрешиш въпросите преди да бъде реализирано то.

Такъв ум, такава съобразителност трябва да има ученикът, че да вижда, да предвижда нещата за 1,000 години, да знае през тия 1,000 години какви събития ще станат, какви промени, какви открития. Този ученик е от хилядата. Той трябва да подготви всички способи в своето школуване. Тези хиляда години са златния век за него, т. е. златно време, златно събитие.

Е тъй, от днес нататък мислете сако за хилядата годни и, приготовлявайте се всеки дек за хилядата, години, приготовлявайте сърцето си, стомаха си, дробовете си, очите си, ушите, носа си за хилядата години. И когато стигнете до хиляда, ние пак ще дойдем и ще ви кажем за колко още трябва да се приготвите.

Трябва де имате хиляда години живот, хиляда години съзнателна дейност, хиляда годния съзнателно присъствие, хиляда години разумни дела. Такива са периодите, които Върховното ръководство ви дава. От днес нататък мислете за хилядогодишен живот - не само да мислите, но да видите напреднали същества, които изживяват този период на хиляда години.

Защо се слага хиляда години? Това е физиологически процес. Ще кажете, че едно тяло може да издържи 40, 50, 60, до 100 години? След това то престава да функционира. Такива са възможностите на онези души, които се намират в санкциите на закона. А при какви санкции трябва да бъде ученикът? Ученикът никога не прекъсва своето съществувание. Той стига до хиляда години и после му дават нови перспективи, нова предника, ново пространство, нови области, нови светове,

Непреривен е животът на ученика. От време навреме му дават малко почивка, но при тази почивка с него става една доста сложна операция. Нали ученикът трябва да знае за всичко. Той трябва да опита и операцията, т. е. той трябва да бъде хирурга, който ще оперира.

Кога ще оперира? Ще оперира външния свят на своя вътрешен свят. От вещата способна операция на ученика ще зависи каква ще бъде операцията му по отношение външния му спят, външното му тяло. Духовното тяло си служи с външното тяло дотолкова, доколкото то може да дава известни условия. Щом не може да даде вече необходимите условия, духовното тяло се освобождава от  физическото тяло, т. е. дава почивка на тия същества, които са образували физическото тяло. Но ученикът продължава своята дейност чрез дейността на духовното тяло докато стигне предела - цикъла 1, 000 години. Той е хилядогодишен.

Когато ви говорим за тия неща, ще трябва да предадем нашата система, ще трябва да разкрием нашата работа. Ние сега ви моделираме. Някъде ще натиснем по-силничко и ще боли. Някъде ще се поначумерите, някъде ще се нервирате, но няма нищо лошо. Това е процеса. Ние обаче трябва да завършим работата. Няма да вземем пръчка. Ние си служим с максимата: не противи се злому. Защо? Някога ще разбереш, Ще ви открием. Върховните истини се откриват при върховни стремежи. Трябва да се разкрият нещата в тяхната действителност, за да знаете за тях. Вие сега се ползвате от присъствието и влиянията на слънчевите лъчи, но какво знаете за тях? Знаете, че ви осветяват пространството, че ви топлят, че могат да ви прегорят и да получите слънчев удар. Те могат да ви създадат такава тежка атмосфера, че да не можете да дишате и т. н., но още нищо не знаете за слънчевите лъчи. Няма професори, които знаят положително какво представляват техните енергии.

Каквото представлява слънцето, такова трябва да представлява и ученикът. По същина, по състояние и по естество ученикът трябва да придобие организмите на Духа. Не да ги придобие. Той ги притежава, но трябва да ги асимилира. Трябва да се научат върховните истини като безсмъртни фактори.

Какво са върховните истини? Това е същината на живота - Дух, светлина, душа и деятелност.

Къде са те? Кое е тяхното място? Къде е мястото на слънцето? Къде е слънцето? Казвате: „Далеч някъде, на толкова и толкова милиони километра“. Добре, щом слънцето е можало да заеме едно пространство, едно място, една точка, защо и ученикът да не заеме едно място, едно пространство и та застане като точка?

Какво е съзнанието на слънцето? То никога не се препоръчва, никой не е чул за неговото самомнение, за неговата гордост, за неговата деятелност. То върши чудеса без да говори. А и да говори, никой не разбира езика му.

Такъв трябва да бъде и ученикът - да хвърля светлината и топлина, да прави чудеса без да говори – или да говори на такъв език, който е дивна хармония. А сега ученикът много приказва, Голям авторитет се явява по някои въпроси. Няма още капка смирение. Още един лъч не е излъчил от себе си. Той само мисли да направи това и прогласява орталъка.

Ние не говорим за вас. Ако някой е такъв, нека да си вземе бележка. Ние имаме в предвид тези, които са пропадала в школите. Просветена мисъл, просветено сърне. С две величини има да работите: с мисълта и със сърцето. Мисълта е Духа, сърцето е душата. Ако нямаш с сърце, мисъл, душа - Дух не можеш да имаш. Животът е сърцето, животът е душата, а дейността, ритъмът, хармонията, това е Духът.

Колкото и да си ги представяш, колкото и да ги конкретизираш, те не се подават на никаква мярка. Няма още метър за тях, защото техните възможности са необятни. Къде ще поставите метъра като начало да измерите способността и силата на Духа? Не може. Има неща, които са неизмерими. Неизмерима е силата. и движението на Духа. А като са неизмерими, достъпни ли са? Няма по-достъпна, същина от тази на Духа. Няма по-присъстваща същина от тази на душата. Навсякъде, в цялата природа, в цялата земя ще видите присъствието на душата, а във всички времена ще видите присъствието на Духа.

Присъствие и явление. Докато няма присъствие, не може да се яви явлението, защото причината за явлението е присъствието. Щом Бог присъства във вас, ще имате богати, богати явления. Това ви трябва.

Ученикът е вече обект и всяко движение трябва да мине през него. Духат чрез ученика разпространява идеите, оформява идеите, провежда промисъла и издига живота, на онова ниво, което е във вибрите на Духа.

Трябва да минават Върховните фактори през вас. Тогава земята ще бъде повече място на щастие, на любов, на красота, на чистота, поезия, музика, песен и братолюбие.

Върви към Бога. Само по пътя към Бога няма противоречия. Там има дълбоко размишление.

Бъда маниер на Духа. А знаеш ли, ученико, какво е това? То е най-великото всемирно изкуство.

Варна, 6 октомври, 1955 год.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...