11. Представителните сили на културата

[Ани]

ПРЕДСТАВИТЕЛНИТЕ СИЛИ НА КУЛТУРАТА

Представителните адепти имат за задава, имат за цел да проведат културните и просветни идеи. За да осъществят тази си задача, тези представителни адепти си служат с дадени ядра.

Какво представлява дадено ядро? То се обособява като специална школа. Много такива ядра са се оформявали по лицето на земята както в миналото, така и сега. Тия ядра са бивали обособени, проявени като специална школа, в която известни души с по-съвършена еволюция са влизали, за да могат да разберат езика, метода, принципите, идеите на тия представителни адепти. Всяка една такава школа е продължавала своя живот дотогава, докогато адептът я държи в равновесие по отношение многото стихийни сили на земята.

Казват: „Какво са донесли тия школи специално на човечеството, което живее на земята, когато то си остава на един и същ уровен? Издигане не се забелязва. Няма никакви придобивки на духовна култура“. Когато адептът присъства в даденото ядро или в дадената школа, чувства се рязко присъствието на духовната култура. Щом адептът или Учителят отсъстват, веднага се понижава духовната култура. За нейна сметка обаче веднага се проявява материалната култура.

„Но, нали целта на Школата е да се издигне човечеството като духовни личности?“ Ако би се издигнало само като духовни личности, то не би изразило силите на равновесието, не би изразило силите на хармонията по отношение материалния свят. Понеже съществува материален свят, в унисон с духовната култура израства и материалната култура, наречена културата на волята. Волята тук има специална задача - да може чрез своята оперативна способност да подготви ученика към овладяване както духовната, така и материалната култура. Вие виждате каква материална култура създадоха тия именно школи, тия ядра. Колко много университети, академии и какви ли не специални институти, само и само да могат да овладеят напълно, всестранно и материалната култура.

Но може би ще се възрази: „Защо ни е материална култура без духовна култура?“ Право е, че материалната култура стъписва духа, задържа духа, не му дава полет. Както умът е свободен при материалната култура, така и духът е свободен при духовната култура. Следователно, има ли някакъв специален план? Много естествено. Много от съществата от висшите светове бяха изпратени да създадат една богата материална култура, като в тази култура внесат и елементите на духовната култура. Но какво направиха те? Можаха ли да осъществят тези план? Колкото и малко да е осъществено, материалната култура издига човечеството, издига човешкото съзнание до онези висши области и то вече търси причината на всяко следствие. Ето защо, човечеството е вече обогатено. Материалната култура е дошла до един предел, когато се търся вече причината на всяко следствие. Причината ще бъде открита в областта, в знанието на духовната култура.

Ето какао са направили тези адепти в миналите, школи. Всички онези адепти, които са работили в миналите школи, сега работят от духовния свят. И всичко онова, което оставиха като наследство на земята, ще бъде трансформирано в духовни елементи. Следователно, там където са елементите, там е човешкият дух. Той не може да живее без елементите. Неговата храна, неговото дихание, неговото съществувание са елементите. Без елементи духът не съществува. Елементите са вече като живи организми за духа. Макар и да имат нисша валенция, макар и да имат дисхармонични дисонанси, все пак целта ще бъде постигната благодарение на това, че тия висши същества, които работят в тия ядра, са вече в един висш свят и действат чрез него - чрез влияние и внушение, чрез слово и мисъл, чрез давление и живот да се издигнат всички човешки същества богати с материална култура и да се възприеме духовната култура.

Няма друга задача, няма друг смисъл. Църквите проповядваха спасение, а окултната. наука проповядва постигане, овладяване системите на висшата Божествена култура. Щом се владее духовната култура, тогава вече не става въпрос дали да се спасиш от този свят, дали да се спасиш от това семейство, от този народ, от тази държава или планета. Духовно културният е навсякъде. За него вече няма препятствие, няма подполета, няма еволюция, а има пълно посвещение.

Ето каква е била задачата специално на тия школи в миналото. А каква е задачата на сегашните школи, които са проекция на висшата духовна култура? Сегашните школи имат за задача да свържат ученика с Върховното ръководство. Щом ученикът се свърже с Върховното ръководство, той се инструктира направо от него. Следователно, не става вече въпрос има ли нисша култура, има ли висша култура. Най-висшата култура това е духовната култура. В нея се вливат всички други култури, защото тя е родоначалник на всички култури по планетите.

За да може ученикът да бъде свободен, т. е. да мине от пределите на ограничението и да влезе в необятната област на свободата, му трябва както казахме следното: да съсредоточава своята мисъл, своите сили и чувства, за да са свърже с действащите сили на Върховното ръководство. Единственият учител, единственият показател, единствената система, единственият свят, единственото небе, единственото слънце на слънцата, това е да се свърже ученикът с висшите трептения, с висшите сили на Върховното ръководство. Докато не разбере тази истина, той ще бъде ръководен от по-нисши системи. Не че това е престъпление, но е забавяне, уравняване. Но ученикът е вече в умножението. Той е минал уравняването. Той знае за своя живот, за своите придобивки, за своя плюс и минус. Той е под знака на умножението. Всичко у него трябва да бъде стотици, хиляди, милиони - да се умножи, т. е. ученикът трябва да борави с висшата математика, с милионите, с билионите, с трилионите и т. н.

Защо? Защото много са за него милиметрите. Незнайни и нечетни са за него метрите. Дълъг е за него пътят, защото той почва вече да прозира една такава необятност, една такава висша система, че той става вече вечен, защото векове и векове му трябват, за да може да се посвети в тия необятни области.

Кол коте повече чувства трепета на Върховното ръководство, толкова повече светът, окръжаващите среда, всички явления стават за него едно прозрение - истинско, абсолютно, конкретно прозрение. Това е така. За него вече е ясно, защо природата се разнообразява, защо грее слънцето, защо са необятни звездите по небето, защо има годишни времена. Всичко това за него е вече един дълбок промисъл, който почива не една висша Божествена закономерност.

Тогава, къде е ученикът? В кои процеси е, когато има толкова много процеси? Ученикът е в единствения за него процес - прогреса във връзка със силите на Върховното ръководство. Единствено тия сили са, които могат да му отгатнат, да му открият всички тия събития, които са във вековете на миналото и всички ония събития, които са в настоящето и бъдещето. Няма друга върховна мисъл, няма друг върховен Бог, който може да му открие тия истини. Следователно, Върховната вътрешна школа има тази задача - да може да свърже ученикът с действащите сили, със светлите прозрачни сили на Върховното ръководство, за да може да премахне вече тъмнината на мисълта, тъмнината на чувството, тъмнината на живота и всичко да стане импулс, ритъм на живота. Когато разреши този проблем, връзката му с върховните сили и животът в него ще бъдат вече една връзка, една особена жизненост, една особена енергия, която ще му разкрие скритите сили на живота, защото ученикът има още да учи - да знае от какви сили се състои животът, от какви сили се състои душата и Духът.

Има много да учи, има още много открития да изживее. А как ще стане това? Не по пътя на материалната култура, а по пътя на духовната култура, защото духовната култура е една Божествена система - там където Духът провежда всички мисли на Бога, всички чувства на Бога и всяко движение и хармония на Бога. Ето защо, който владее духовната култура, е посветен и гений. Без духовна култура си един окаян човек, едно същество, което само се движи без цел и без направление. А при уравновесения всяка стъпка, всеки поглед, всеки замисъл, всяко действие е строго, разумно определено. Там няма загуба. Загубата там е изключена. Всеки миг, всяка минута е оползотворена.

Човечеството наистина доста много закъсня - в смисъл, попадна под влиянието на материалната култура и каза: „Всичко е тук. Няма друга култура“. Обаче човечеството идва до онова състояние на мисълта да потърси вече и даде на всяко нещо следствието и причината. Задачата на ученика от Върховната вътрешна школа предстои сега да се разреши. В миналите школи не са си позволявали това. Адептите и учителите са се ограничавали да въвеждат ученика в тази голяма глъбина на духовните мистерии. Те са имали предвид равнището на съзнанието, подготовката при материалната култура. Днес, когато материалната култура е стигнала до своята кулминационна точка, вече няма предели, няма области и пространства, които могат да задържат духовете, да задържат силите. Следователно, тия сили ще потърсят извън пределите на тази култура други същества, други причини, за да могат да продължат своето усъвършенстване.

Че може материалната култура да спре този ритъм на Духа. Не може материалната култура да задоволи този глад на Духа. Не може материалната култура да изгради достойно онова чутко, онова идейно аз в човека. Щом не може, тази култура ще изпусне тия същества. Тия същества ще напуснат генералната линия на материалната култура и ще прегърнат върховната линия на духовната култура. Ще настане един такъв прелом, едно такова движение, едно такова развитие, че наистина земята ще бъде рай Божи. Но докато дойде тези прелом, ученикът на Върховната вътрешна школа ще трябва да мине вече своя път, за да стигне до онова място и до онази цел, да бъде подготвен. И когато го натоварят, т. е. когато го делегират, да внесе елементи на духовната култура, да познава добре пътищата, от където е минал, до къде е стигнал, как е започнал, какво го е занимавало, какво е изживял и какво трябва да прави.

На всеки учения ще бъде възложена индивидуална задача, да участва а този преход от материалната култура към духовната култура. Днес слабо, бегло е засегнат духовната култура. Има много църкви, много религии, много светилища, но малък е още духовният подем, духовният пламък, защото всичко е материализирано. Материалната култура така е обсебила всичко, че тия духовни елементи ги е използвала за развитието на материята.

Регрес ли е това? Това е прогрес. И материята трябва да прогресира. И тя трябва да вземе един духовен облик. Всички материални елементи ще бъдат пренесени в духовните лаборатории и ще бъдат претопени, за да се вземе от тях онази есенция, онези секреции, онези същини, от които ще се създадат елементите на Духа, новите елементи на Духа. На ученика предстои да създаде от материалните елементи духовни организми на Духа .

Как ще ги създаде? Нима Духът има нужда от тия организми? На всички организми, конто са в материята, предстои едно освобождение, т. е. едно трансформиране. Но за да бъдат трансформирани, трябва да има причина.

А кой ще бъде причината? Ученикът на върховната вътрешна школа, който е новият строител, новият откривател, новият архитект, новият художник, новият поет, новият ясновидец. Следователно, всичко онова, което е трансформирано в материята, е вече задача на ученика да може да излъчи духовните елементи от материалните елементи. Специална задача е това, специална област е, специално знание и специално посвещение.

Както виждате, Върховната вътрешна школа освобождава ученика от ограниченията, т. е. той трябва да напусне земята, да отиде някъде в духовните полета и от там да се храни с духовен еликсир, да тържествува, да пее и само да се радва. Докато има ограничени същества, ученикът не може да тържествува. Бог не тържествува. Бог е загрижен, Бог страда, а камо ли ученикът. Тържеството в ученика ще бъде един специален миг, когато той е в пряка връзка с Върховното ръководство. Може би Върховното ръководство ще му даде някоя особена, някоя фатални задача да слезе долу и да подпомогне някои същества, но той трябва да бъде готов. Най-голямото изпитание на учениците е на земята. Най-големите контрасти, най-големите събития, най-големите преломи в ученика са на земята. Има си причини за това. Те са космични, астрологични, психични, мистични, но ученикът ще се опознае с тях, когато се надигне, когато бъде пратен със специален ръководител, който системно ще го запознае с цялата диференциация на Духа в материята.

Това е много интересно. Това изкуство е, необятно изкуство. За да можеш да овладееш това изкуство, трябва да бъдеш равен на Божия дух, защото само той знае промислите, защото само той знае способността на Бога.

Има ли възможност ученикът да се издигне до това състояние? Много естествено, че има. Щом има Божи дух, щом той се е диференцирал, щом той прониква, щом той ръководи, следователно, ученикът напълно е улеснен.

И тъй, искат се представителни сили. Кои ще бъдат тия представителни сили? Всестранно просветените ученици от Върховната вътрешна школа, които ще представляват жизнения уровен, жизнената същина, жизнения елемент на Духа. Ученикът и Божественият дух това са душата и духът на Бога. Няма друго същество, което така да разбира Духа, освен ученикът. Няма по-горно същество на земята от ученика. Той най-добре разбира цялата система на Духовното ръководство. Няма друга истина. Може да ви говорят други истини, но те са вече странични, те са вече отклонение, обайване и т. н., а тук предстои една сериозна активна Божествена работа. Няма да се забавляваме, няма да обещаваме. Ние нито обещаваме, нито забавляваме. Ние само ще ви помогнем, а вие ще запретнете ръкави и ще работите. Ще работите така, както работи Божият дух. Той ще ви научи.

А как ще ви научи? Най-великият учител това е Божият дух. Чрез своя Дух Бог е правел своята система, своята мисъл, своята върховност, своята върховна воля. Следователно, няма друг учител. Единственият Божествен учител това е Божият дух.

Ние не ви говорим за духовете, но не забравяйте: когато се обезсмъртите от осиянието на Божия дух, навярно ще бъдете изпратени да помогнете на душете и на духовете, да им представите истината такава, каквато в същност - да съборят всички идоли и всички камбанарии, всички минарета, всички синагоги и всички кръстове, и да се издигне върховната мисъл, върховното чувство, върховната любов, върховната мъдрост, върховната правда, върховната добродетел по лицето на земята.

Това е свободната, това е целта Божия, това е системната идея, която ще легне в основата на великото съвършенство на душите. Всички тия сектори, всички тия религии, университети, академии и светилища са били една подготовка. Но тази подготовка вече е дадена. Тя е възкресила материалната култура. Но дойде пределът, преля вече чашата както казват и ще трябва да се спести енергията, която прелива чашата и да се впрегне на работа, да няма никаква загуба. Загубата е вече фаталност. Всеки който губи, ще бъде поставен под закона на фаталността. Няма вече фаталност, няма вече вярващи, а има реална, идейна, високо класифицирана мисъл, воля и съзнание. Щом е така, налага се да се нареди ученикът с онези висши сили, за да вземе живо участие в предвиждането на върховния Божествен план, който Духът провежда, както по лицето на земята, така и в другите планети и слънца, така и в необятните пространства.

Ние искаме да бъдем ясни, изчерпателни до колкото може, за да ни разберете - да разберете какво значи освобождение, какво значи свобода и най-после да знаете какво значи представителство. Когато ученикът завърни своята еволюция, му предстои да се представи. Пред кого? Да се представи пред Върховното ръководство, пред Бога, защото какво представлява това Върховно ръководство? Върховното ръководство представлява върховната деятелност на Бога.

Кой представлява тази деятелност? Неговия Дух. Чрез кого? Чрез великите посветени, чрез учениците на Върховната вътрешна школа.

Ето какво е представителство - да представиш нещата така, както са в тяхната деятелност, в тяхното първоначалие, защото една от задачите, която ученикът трябва да разреши, е да проникне в далечното първоначалие. А щом може да направи това, той ще открие и великата история на своето съществувание.

Необходимо ли е да знае истерията на своето съществувание? Това са епохи на неговото развитие. Колкото повече ученикът се вживява в тия епохи, толкова повече той става забележителен, става историчен, езотеричен, мистичен и космичен. Престъпление е за ученика да не знае своето минало, но двойно по-престъпно е да не знае своето настояще, а фатално е за ученика, да не знае своето бъдеще.

Но как да се знае и кой да го каже? Кой да го открие? Само вътрешният мир на ученика е в състояние да изложи тази истина пред неговото съзнание. Той трябва да съсредоточи вече своите духовни сили вътре дълбоко в своята душа, защото под вътрешно ние разбираме в душата. Няма друга система, няма друго състояние освен душата. Само системните сили на душата са във власт, в сила и светлина да открият истините в ученика, да ги представят такива, каквито са в неговото съзнание. Следователно, важни са две същини във вътрешния свят: душата и съзнанието, а на физическия или външния свят - сърцето и ума.

И тъй, ученикът трябва да бъде душа, за да се изяви като съзнание. Съзнанието е символ на Божията деятелност. Съзнанието е символ на Духа.

Ученико, това са реалните истини. Извън тях всичко е пустота, глъбина, незнайно. Само чрез тия сили ти ще оперираш. Само чрез тия сили ти ще се домогнеш до своята първичност. А откриеш ли своята първичност, ти си открил едно върховно начало, което е цялото миросъздание, цялото сътворение и всичкото в пространството, небето, във всемира.

И тъй, колкото повече се вживееш в своя вътрешен мир, толкова повече ще чуеш гласа на своята душа. Колкото по-дълбоко се въплъщаваш в своя мир, толкова душата ще ти представи нещата по-реални, по-идейни, както са в своето начало. А щом преговори душата, щом те ръководи душата, в резултат ще имаш необятна светлина. Това е твоето съзнание. Съзнанието, това е еманация на душата, движението и хармонията на душата. Тя единствено е способна да те въведе в глъбините на необятните сили на съзнанието, на мировите сили на съзнанието. А щом съзнанието се издигне до тия области, то се обезсмъртява и става свръхсъзнание. Всяка една обезсмъртена същина е вече свръхестествена. Ученикът трябва да започне с науката на свръхестественото. Това е най-великата наука, най -безсмъртната, най-тайната, защото с тази наука боравят силите на Духа.

Колкото и да ти говорим за тези области, колкото и да ти напомняме за някои събития, за някои възможности, все пак ние наблягаме да обогатиш своя вътрешен духовен мир, т. е. дай простор, разкрий пределите на своята душа. Тя е Божественото в тебе.

Кой ще я представи пред Върховното ръководство? Дали твоята особа, дали твоята мисъл, дали твоят ум, дали твоето сърце, дала твоето движение, твоето знание и способности? Ученико, истинският представител ще бъде твоята душа. От душата Върховното ръководство съди за твоя богат вътрешен духовен мир.

Може би не си слушал за тия. варианти на мисълта или за тия чувства на същините, но сега имаш тази възможност, дадена ти е тази възможност, защото те приготовляват за представител. Ти трябва да бъдеш истински представител на духовната култура както в братския живот, така и в обществения, в светския живот. Ти не трябва да чакаш други същества да внасят духовната култура в материалната култура, а ти, ученико, на когото разкриха, на когото разтвориха свещените писания, свещените кодекси, свещените скрижали, свещените папируси и те учат и ще те научат как да представиш духовната култура пред човечеството, което е представител на материалната култура.

Но ще кажете: „Когато минем в друго състояние, в другия свят, кой ще направи това?“ Духът на новата култура има своята грижа. Той така ще подреди нещата, че да се изпълни предвидената програма по отношение на много души. Сега, ти си един обект, ти си една прицелна точка, ти си една възможност, а Духът си служи с най-малките възможности, с най-малките заложби, за да може да проведе системата на духовната култура.

Но за да бъде проведена, тази система, ученикът трябва бъде преди всичко богат на духовни заложби, да бъде една богато духовия рудница, която да бъде скритите вътрешни сили, които ще внесат новия елемент, звездния елемент, слънчевия елемент, Божествения елемент. Не може без елементи.

Какво са тия елементи? Това са все въплътени организми на Духа. Много елементи има както в металите, така и в скъпоценните камъни, и в свещените мисли, и в идеалните образи, които съществуват в по-ефирните светове.

За да може ученикът да борави с тия способности, с Божествените способности, за да може да открие всяко начало на тия елемента, му трябва наистина голяма ерудиция, всестранно развитие, дълбоко проникване, гениално устройство.

Когато засягаме този въпрос, ние се увличаме, защото пред нашето съзнание е великата способност на Бога. Ние желаем и вашето съзнание да бъде така построено, за да се ръководи, да се облъчва, да се огрява, да се въплъщава от великата всемирна способност на Бога. Тогава ученикът няма да бъде случаен, изоставен, без система, Тогава той няма да се ограничи в материалната култура, и да каже: „Няма духовна култура“. Защо? Защото елементите, организмите на тази Божествена способност ще бъдат новото откритие, новата групировка, новото ядро в ученика, за да му разкажат за великана история на тия елементи на материалната култура, Тогава той ще знае положително, че началото не са елементите на материалната култура, а са само някакви резултати или някакви явления. Цялата същина на битието е съчетание на духовни елементи, т. е. присъствие на духовни организми.

Когато засягаме въпроса за организмите, ние ви казваме, а и друг път сме ви казвали, че духовните организми са великите способности на Божията мисъл и затова Бог се проявява в човека като способност. А тази способност трябва да има елементи, т. е. трябва да има обект, образ. Организмите на Духа са именно тия възможности за проява на Божията способност. Няма. друга дума в българския език, с която да заменим думата способност, но ние мислим, че ученикът добре ще ни разбере какво се разбира под думата способност. Способността е делова енергия, жизнена енергия, ритъмна енергия, светлинна енергия, безсмъртно слово и т. н. А кой може да го има? Само Бог и всички ония силя, които имат елементите на духовната култура,

И тъй, ученико, овладей областите на духовната култура, за да можеш да се ползваш от върховната култура на Духа, защото само Духът може да бъде гениален представител на върховната култура.

В тази среща ние засягаме представителите на духовната култура. Тъй както върховните представители ви представят образно, идейно по състояние духовната култура, така и вие от ваша страна ще трябва да представите по идея, по отношение духовната култура сред ония същества, които живеят в материалната култура. Материалната култура е създала ред научни дисциплини.

Има ли специални дисциплини и в духовната култура? В духовната култура има една върховна способност, която се изразява в много дисциплини: мистична дисциплина, космична дисциплина, психична дисциплина, светлинна дисциплина, идейна дисциплина и още много, много. Следователно, всеки от вас трябва да прегърне по една дисциплина и да я усъвършенства. Та, когато става въпрос за духовните дисциплини, трябват подготвени ученици. Ние често пъти ви внушаваме за някакъв си духовен университет, за някаква си духовия академия, за някакъв си духовен център. Това все трябва да стане и ще стане. В тази мистична Светиня ще се провеждат именно духовните дисциплини. Те са специално 12 на брой. Колкото планетни зодиака има в слънчевата система, толкова дисциплини ще трябва да се засегнат. Този институт или тази академия трябва да проведе в годината 12 занятия. Всяко едно занятие ще трябва да бъде проведено от най-известния, високо просветения професор по дадените духовни дисциплина. Тези 12 занятия ще се проведат с 24 ученика.

Но ще кажете: „Ком ще бъдат тия ученици? Дали всяка година ще бъдат едни и същи?“ Всички ученици, които са под прякото влияние на Върховното ръководство, ще трябва да минат през тази специална подготовка.

Ние само нахвърляме това предприятие. Кога ще се подготвят тези специални професори? Трудно ще бъдат подготвени. Не е лесна работа да можеш да проумееш великия способен ум на Бога, да можеш да влезеш във връзка с върховните представители на Всемирното ръководство. Ще трябва да се създадат такива светилища на земята, т. е. то е в плана. Ако тук се създадат, ще бъде най-голямото щастие, най-голямата придобивка, най-голямата светлина.

Като казваме ако, дали не е предвидено или трябва да се правят усилия от страна на онези ученици, които ще бъдат подготвени? Тук трябва да се прояви инициативата на ученика. Защо? Защото той вече е един реален представител на духовната култура, Следователно, какво ще направят учениците на тази представителна култура, много ще зависи от тяхната връзка с Върховното ръководство.

Но ще дойде въпросът: „От къде ще се вземат тия средства, от какъв материал ще се изгради, дали ще оцелее, дали пакостници няма да му попречат…“ и още много такива предпоставки, но каквото и да стане, трябва да се създаде такова Светилище. Тъй както е на небето, така да бъде и на земята. В миналото се даде един проект да се построя храм Божи в Палестиня. Дадоха му се размерите, даде се от какъв материал трябва да бъде направен, от къде да бъде донесен, какво съчетание, какви фигури, какъв образ, каква светлина, с какви цветове трябва да бъде украсен - злато, сребро, диаманти и т. н. Това беше храм, представител на материалната култура - до каква степен ще бъде издигната материалната култура, какъв образ ще трябва да има. Но тъмните сили всичко разрушиха. Защо? Те са много хитри и умни, и казват: „Щом вие вярвате във Всемирния, защо ви е храм? Небето е за вас храм. Защо ни пречите тук?“ Сегашното Светилище обаче, което ще се построи, ще бъде скромно. Няма да се носят материали от всички континенти - сребро, злато и т. н. То ще бъде изградено с най-елементарните материали, които ще останат като паметници за в бъдещето. То има 12 прозорци, 12 стени, 12 размери, 12 катедри. Всичко ще бъде по 12. Само присъстващите ученици ще бъдат 24. Понеже е казано, че пред Бога са 24 Старци и сега иде новият Старец, който ще пристъпи към нова служба, т. е. 24 ученици и Професорът, ще станат 25. Значи, ще дойдат 25-те Велики мъдреци пред престола Божи.

Но това е едно бъдеще. Налага се да се работи, да се изгражда, да има представителни сили, чрез които да се въдвори духовната култура на земята, за да може да се превъзпита човешкият дух и да заживее като един разумен работник.

Такова е бъдещето на земята. По нея ще заживеят вече едни разумни същества, които напълно ще проявят Божествената способност в своите дела, в своята мисъл, в своята просвета и в своята подготовка и посвещение.

Както виждате, светло бъдеще очаква земята. Блаженство и щастие, и чудно вдъхновение очаква ученика на земята, който ще бъде представител на духовната култура. И когато казваме, че трябва да се работи, то не разбираме да се работи само външно, но да се работи във вътрешния мир - както в самия ученик, така и в мира на другите същества. Трябва да се има предвид, че всяко едно същество има душа. А щом има душа, то има и вътрешен мир, на който може да се въздейства по вътрешна линия чрез мисъл, чрез чувство, чрез говор, чрез вътрешни отношения. На ученика ще бъде подсказано при коя душа, при кой обект да се спре.

Вие сте душа и не сте я видели. Себе си ученикът още не може да види. Липсва му огледало. Не му е дадено това огледало. В миналото му е било дадено, но той го е счупил и е останал без огледало. Останали са му само две малки парчета, от които му направили очите, с които вижда външния свят. В миналото това огледало е имало въздействието да вижда вътрешния свят.

Как ще се възстанови сега това огледало? Това огледало ще се въстанели чрез душата и съзнанието. Когато душата и съзнанието имат връзка, тогава вече нещата могат да се виждат, т. е. огледалото вече е възстановено и тия две очи, които виждат външния свят, ще могат да виждат и духовния свят. Ще имат тази способност влияние, защото духовният свят е прекрасен с образи, с елементи, идеи и явления. Духовният свят е същината, основата на нещата, т. е. както е в живота на духовете, така е и в живота на душите. Следователно, постарайте се да виждате своята душа. Най-после, вземете едно стъклено огледало, огледайте своя образ и вижте чрез него какво е направила душата. От направеното ще съдите за нейната способност. Тя ще ви се открие като способност. Тогава, като казвате какво е душата, ще знаете: способността е душата. Единствено образът е, който може да определя как работи душата и какво е направил духът.

Някои казват: „Дотегнаха ми вече страданията, дотегна ми вече да гледан болни и т. н.“ Щом гледаш болни, ти помагаш на известни същества и в замяна на това се описва една много правилна идейна черта по лицето.

А какво става сега? Някои души мислят, че понеже били много ангажирани с тия страдащи същества, лицата им се набръчкало и остарели. Едно ще знаете: това, което е правилно написано, идейно, написала го е душата. А там, където има разбъркани черти, които правят образа деформиран, това са греховете. Нисшите чувства обезобразяват лицето. Всяка една безразборно набръчкана черта е дело на нисшите чувства. Щом едно чувство е помогнало на болния, на нуждаещия се, не могат да се направят отвратителни или безразборни черти. Там ще се опише една морална черта. Следователно, това, което пише душата, е красиво, а това което пишат нисшите чувствайте е деформирано, отвратително.

Така действа душата. От проявите съдят за действието на душата. Хармонията е душата. Любовта е душата. Душата е един колектив с много възможности. Понеже възможностите са много, човешкият интелект казва: „Коя възможност да вземем за душа?“ Ще вземеш централната възможност. Тя е душата. Това което иска да живее, това което иска да учи, това което иска да бъде свободно, това което иска да мечтае за красотата, за свободата, за идеята, за науката, за изкуството, това е все душата. С душата ходи, с душата мисли, с душата работи и пита какво е душата. Това което работи, е душата.

Но да кажете: „Щом това което работи е душата, защо има отрицателна мисъл?“ Има отрицателен ум, чрез който душата не работи, а работи външният, материалният свят. Понеже човек е и в духовния, и в материалния свят, затова е раздвоен. Някога има надмощие материалната душа, материалният свят, някога има надмощие духовната душа, духовният свят. Това значи борба между духа и плътта. Най-ценното за ученика е да се осъзнае като една висша, като една върховна душа.

Но това е процес, това е развитие, това е усъвършенстване. Докато не се освободи душата материално, тя винаги ще бъде потисната. Освободи ли се, тогава ученикът няма да казва какво е душата, защото той самият е душа. Ученикът е душа. В основата си, в центъра си ученикът е душа. Тъй както Бог е Всемирна душа, а в проявлението си е Дух, така и човек централно по начало е душа, а в проявата си е дух. Ако човешкото тяло представлява един нехармоничен затвор, душата няма да присъства много. Но щом това тяло представлява един дворец, едно прекрасно светилище, душата ще се задържи.

Във нашите тела трябва повече да се задържа душата за проявя на Божия Дух. Това е духовната култури.

Варна, 17 ноември, 1955 год.