12. Върховният стимул

[Ани]

ВЪРХОВНИЯТ СТИМУЛ

За да съзерцава ученикът, необходимо е да има обект, образ или сили, които да ангажират неговото внимание, неговото съзнание.

Какъв трябва да бъде обектът и какви трябва да бъдат силите, които ще го заставят да проведе тази особена церемония – съзерцанието? Специално за ученика на Върховната вътрешна школа обектът е върховен и силите са върховни. За да може съзерцанието да се проведе в неговата дълбочина, широчина и височина, тия върховни обекти трябва да бъдат координирани от върховния стимул, който ритмува живота.

За да може ученикът да бъде в съзерцание, трябва да има ритмусите на живота, трябва да има силите на живота. Не може без обекти, без сили, без цел. Целта е вдъхновена от този върховен стимул. За да се стигне до целта, налага сега има движение. Да се ритмува животът, подразбира да има енергия.

Кой може да отпусне този голям кредит, за да имате ритмусите на живота в движение и енергия? Само върховният стимул. Когато ученикът стигне до онова положение да бъде под властта и силата не върховния стимул, тогава той може да изрази, да определи ритмусите на живота като енергия, като движение.

Ученикът не трябва да си прави илюзии, че неговото движение, че неговите енергии са без път. О, не! Те са строго определена. Има такива случаи, но специално за ученикът на посвещението е изключено.

Защо е изключено? Защото върховният стимул стимулира енергиите, стимулира движението, стимулира и ритмусите на живота. А знаеш ли, ученико, какво значи това да бъдеш стимул на върховното, да бъдеш енергия и движение на ритмусите на живота? Това е едно велико начало, което разкрива пределите на Абсолютното. Има начала, които са така скрити в дълбокото безмълвие, че малко са онези сили, които могат да бъдат проектирани по ритмусите на тия сфери, на тля полета, на тия пространства.

За да са осъзнае ученикът като стимул па върховното, като ритмус на живота, като движение и енергия, подразбира едно широко, необятно съзнание, един колосален необятен ум, който да има способността на Великото начало, защото по начало всички действащи сили, под стимула на върховното, са причините във всемирното творчество. Не може да има други фактори. По начало ученикът е върховен фактор, който е произлязъл от скритата същина, от безмълвната същина на върховния стимул. Колкото и да развива способности, качества и таланта, ученикът не може да постигне тази висота, освен при дълбоко съзерцание и размишление, защото в опитите на съзерцанието и размишлението заемат участие онези творческа сили, която изхождат от скритата същина на Великия, Безмълвния, на Началото.

Това са най-ценните усилия, това са най-ценните моменти и минути, когато ученикът, в дълбоко съзерцание, е затрептял в стимула на върховното движение и енергия. Колкото и да се стреми науката да отгатне Началото чрез своя ум и чрез своите сетива, мъчно може да направи това, освен чрез онова дълбоко духовно вглъбяване и съзерцание, защото хармонията и идеята имат такъв върховен произход. Колкото повече ученикът навлиза в хармонията, в тона и ритъма на Великото начало, толкова повече той се внедрява в тайната и скрита страна, в онова скрито, незнайно поле, в онази скрита незнайна глъбина, вечност, безграничност и т. н.

Дали за тия специални системи, за тия специални упражнения, която ученикът трябва да проведе по отношение свои ритмичен живот, са необходими усилия, защото този който е в дълбоко съзерцание, в дълбоко размишление, се излъчва от своята среда, от своя мир, от своето тяло, от своите чувства, сърце и ум и бива приведен в трепетите на един друг ум, на едно друго сърце, на едно друго тяло, на една друга система? Когато се осъзнае като върховен стимул, не може да не осъзнае, че е бил от дълбоката скрита страна, от дълбокото скрито небе, от дълбоката скрита необятност. А щом се осъзнае като върховен стимул, ще познава и онези положителни мерки, с които ще отмери и пространството, и времето и необятността.

Внимавай, ученико, колкото повече се посвещаваш, колкото повече се изкачваш нагоре, толкова повече те занимава въпроса, къде е края на вечността, къде е началото на вечността и къде е безкрая. Колкото повече се изкачваш нагоре, толкова повече твоето положение и твоите умствени способности стават критични.

Защо стават критични? Защото приливите, същините, ритмусите на тия велики, необятни по същина, по съдържание и смисъл явления ще бъдат корав хляб, от който мъчно ще поглъщаш счупените хапки.

Кой ще ти дойде на помощ, кой ще те ориентира, кой ще те отведе в друга една среда, където да се помогне на твоята същина, където да се измени твоята същина, да се разгадае великата истина за Великото начало от дълбоката скрита страна? Само върховните сили. Те са, които имат кодексите, те са, които имат скрижалите на тази върховна скрита страна. Ние и по-рано казахме, че за ученика на Върховната вътрешна школа няма скрити области, няма скрити страни, няма тайни явления. Следователно, по пътя на посвещението ученикът издирва всяко начало на всяко явление. Това е материалът, това е науката за него. Без тия начала в себе си той винаги ще попада под съблазън.

Но ще се каже: „Необходимо е необятен ум, необходимо е необятно съзнание. Вярно е това, но как ще се получи тази способност в ума и и съзнанието? Ще се получи благодарение на върховния стимул. Върховният стимул е, който стимулира всички начала във Върховното начало. По-конкретно: великите идеи, великите системи и великата хармония изхождат от Върховното начало.

Къде е мястото, къде е главният център, къде е радииращото ядро, където ученикът трябва да стъпи, за да има онова състояние на вглъбено съзерцание и размишление? Понеже ученикът вече е подготвен, готов да прекрачи прага на невъзможното, на невежеството, на ограничението, то той ще навлезе в областта на върховния стимул. Всичко в него ще се стимулира по всички правила, по всичката издръжливост на върховния разум. Тогава, коя ще бъде слабата страна в ученика, т. е. ще има ли слаба страна? Щом затрептят у него тия ритмуси, всичко ще бъде стимулирано и от нисши прояви ще се преобърне във върховен стимул,

Сега ученикът казва: „Кога ще получим преобразяване, едно коренно преобразяване и да вкусим най-после от жизнения еликсир на безсмъртното начало?“ Всичко това може да се постигне само под действието на върховния стимул, който в резултат ще даде дълбоко вглъбяване и широко съсредоточение. Необходимо е преди всичко ученикът да придобие централна мисъл. А за да има тази централна мисъл, той трябва да бъде свързан с централните ядра.

Кои са тия централни ядра? Къде са те поставени? Кой ги е поставил и какво е въздействието им? Ученико, цялата космогония, с всичките системи и декрети представляват за тебе дълбоко съзерцание и вглъбяване. Ако трябва де имаш централна мисъл, ти трябва да изхождаш от един необятен по състояние център.

Къде е този център? В тебе. Кой учител ти е посочил кой е този център? Кой учител те е научил как действа този център? Кой учител ти е казал, че този център си самия ти? Много учители са те подготвяли, много учители ся те вдъхновявали, са ти внушавали, но дълго е било изчакването. Едвам сега, под действието, под влиянието на всемирните сили на Бялото братство ти попадна под действието на ония ритмуси, които са под обсега на върховния стимул.

Ето какво направиха силите на Бялото братство с тебе. Силите на Бялото братство можаха така да проведат енергиите и движението в теб, че да се получи една хармонична среда, да се изгради една художествена система и да се вдъхнови и въплъти един висок идеал.

Но свършиха ли работата, светлите сили на Бялото братство специално с тебе? Не е още завършена работата. Силите на Бялото братство те създават като едно ядро, чрез което могат да провеждат великите идея, да създават всемирните системи и да провеждат космичната хармония. Затова им трябваш ти. Но тези светли сили не са егоистични да те използват. Тяхната интимна задача е да те преобразят - така да те вдъхновят, че наистина да станеш проводник на върховния стимул.

Защо е необходимо? Необходимо е затова защото светлите сили на Бялото братство приготовляват и от другите планети експедиции, т. е. подготвят специални сили, специални души, които ще направят връзка с жителите на земята. Понеже се предвижда това, отпуснат е кредит за тия светли сили да предприемат тази голяма екскурзия, за да се направят големи открития, като се направи тази връзка. Затова силите на Бялото братство те ангажираха. За тебе вече няма други ангажименти. Никое друго братство не може да те ангажира. Никоя друго групировка не може да те задължава. Никое друго общество, племе, континент не могат ду те ангажират. Ти си вече обект. Следователно, пълен с живот, с Дух ще проведеш тази велика идея, ще създадеш тази велика система и ще проведеш великата хармония.

За да, могат тия същества да проведат Божествения гениален стимул, ученикът трябва да се стимулира. Ето, сега е моментът на стимула, сега е моментът, когато на ученика ще се даде да пие от еликсира на безсмъртното, да се нахрани с хляба на вечността. Това са колосални сили, това са избрани сили , това са сили с мисията да проведат плана на Божествения стимул.

Макар идеята да е отвлечена, но ние се разговаряме интимно с вас. Ние правим опит с вашите духовия същини, но не навсякъде комбинациите се сполучливи и затова се явява едно раздвоение. В какъв смисъл? Раздвоението може ща дойде от това, че в дадените комбинации се явяват някои невъзможности и вие  казвате: „Невъзможно е, защото ние не сме правилно комбинирани. Невъзможно е, затова защото ние не сме още идея, система и хармония.“ Ние това го знаем, но правих опити. Ще стимулираме вашите духовни сили, ще преобразим вашите течения, ще пресъздадем вашите очи, така ще нагласим вашите чувства, че лесно ще почнете де опитвате тези реалности, защото реалност значи жив опит. Трудното е там, че вие още не познавате духовния свят, вие още не познавате небето, още не се чувствате кат е духовни сили. А най-близките, най-съществените сили, които са дали всички прояви, са дали в резултат живота. Животът е резултат - помни.

На кого? Той е резултат на върховния стимул. Следователно, щом животът е резултат на върховния стимул, щом силите на този върховен стимул стимулират твоите духовни сили, ти си вече един завършен резултат., даваш безсмъртния живот.

Необходимо ли е в битието това явление - безсмъртния живот? Да, ученико. Когато великите същества те открият от далечните сфери, от далечните небеса, те не трябва да те загубят, т. е. ти не трябва да се да се стопиш, да се обезличиш, за да не става нужда специално да се занимават с тебе, с това явление. Никога не се губи като явление. Бъди едно научно съзерцателно явление.

Но ще кажеш: „Какво научно явление можем да бъдем, когато сме толкова слаби, немощни и бедни, та няма какво да изучават, да съзерцават?“ Не така, ученико. Ти си едно духовно вътрешно ядро, което има свой фокус, свои излъчвания, свои трептения. Следователно няма загуба под обсега на върховния стимул.

Но ще те измъчи мисълта: „Как да приемем тези максими, които ние даже не чувстваме, тази нужда, която ние не откриваме, тия начала у себе си?“ Трудността се състои в това, че слаба е още радиацията както на мисълта, така и на чувствата, но всяка една слабост подразбира развитие. В процеса на развитието има моменти, когато някои вещества се трансформират, губят своята форма, своя образ, но ученикът никога не губи своето съдържание. Следователно, ученико, никога няма да се загуби твоето съдържание и кога да е, то ще цъфне като един прекрасен цвят или ще се изяви като един ароматичен плод. Затова ученикът никога не трябва да допуска мисълта, че когато е в прочее на разпадане на извести в елементи и преобразования, всичко е него е свършено. Не, сега си посят в една духовна нива. Посяха те и тепърва стават реакциите - имат отзвук във вид на недоволство, незнание, простота и т. н. Но върховните сили следят всичко, наблюдават, изучават и подреждат. За да може ученикът да радиира под давлението на ученикът стимул, едно нещо се иска от него. То не е много трудно - да отделя момент от своето съществувание на съзерцание и размисъл.

Но ще се каже: „За какво да размишляваме и какво да съзерцаваме, когато така необятно е битието, когато така далечни са обектите за съзерцание?“ Ученикът още не познава своята духовия същина - колко тя е голяма, колко тя е силна, колко тя е подвижна. Тя е наистина едно специфично явление, което заслужава да бъде съзерцавано. Защо? Защото е попаднало под радиуса, под орбитата на онази изследователска експедиция, която има за задача да открива все повече и повече мирове, все повече и повече явления в битието. Това за тях е специфичната наука. Те търсят, те изучават онези Божествени същини, чрез които Великото начало се е преляло - станало е един епохален прилив от скритата страна, станало е един прилив, който е така важен и занимателен, че тия бели светли същества търсят Началото. Следователно, бъдещата наука за ученика е да открива първичните явления, за да може да има правилно схващане за колосалните следствия.

Така подготвен, ученикът има вече мироглед, има система, има идеал, има и хармония. За него вече няма чужди предели, защото цялата определеност, цялата вечност се съдържа в неговото начало.

Кои са факторите, които ще потвърдят тази истина за това начало в ученика? Много са факторите, много са явленията. Един от са факторите е планетата Земя., Едно от явленията е живата природа. Но има още са факторите - непосредствените спътници на слънчевата система, другите планети. Но има и една друга система. Тя е самото слънце. Колко много факторите и явления има, които са в помощ на ученика, които го стимулират и провеждат ритмусите на върховното ръководство.

Такова е сега развитието, такава е сега способността на плановото сътворение. Ще дойдат години, векове, епохи, когато всичко това ще се преустрои.

Кой ще го преустрои? Кой е този властелин да събори тия кълба, да ги смеси и да направи едни дълги, безкрайно дълги обиталища? Много интересно, защо не е вървяло по права линия, а се е завъртяло и се е явила индивидуализацията, т. е. себичното? Тя се проявява и и природата, но в основата си радииращите лъчи вървят по права линия. излизащи от центъра, те вървят по права линия. Ученикът който излиза от центъра, трябва да върна по права линия. Не може без прави и криви, това е процес на развитие. Защо се е допуснало, то е друг въпрос. Това е един от големите въпроси, но с него се занимават големите духове. Тепърва ученикът ще навлезе в онази върховна математика, където нещата могат да се видят в тяхната същина, като се разплетат.

Какво представят нишките на един чорап? Не представляват ли една дълга, дълга жица, но в процеса на сътворението, в процеса не развитието тази жица се увива на кълбо и се оплита дадена мрежа? По начало жицата е права, но при дадени условия силите я правят да стене овална, пречупена. А ние търсим първичните неща, началните неща. Към тях се стремим. И те са силните, защото са запазили своята първичност. А там, където силите са овални, пречупени, те са слаби. Защото земята е овална, затова и съществата по нея са нещастни. И всяка планета, която има овален вид, съществата по нея са нещастни. Когато всички планети станат слънчеви ядра, тогава вече може да се говори за права линия, защото там има вече прави светлинни лъчи.

И тъй, мисълта ви трябва да бъде права, а речта ви богата. Защо? Защото по правата линия ще измине повече пространство. А щом измине повече пространство, придобива се повече опитност. Колкото повече пространство обхванете, толкова повече опитности ще имате, толкова повече знания ще имате. То е реалното, истинско знание. Налагат се живи опити. Ние казахме, че сме между вас като разказвачи. Искаме да ви подсетим да си спомните някой неща.

Защо правим това? Искаме да ви подготвим. Искреното ни желание е да пораснете, за да не се понижава Школата. Ако не пораснете, външните духове ще кажат: „И те са като нас.“ А за да им плюс, повече, трябва да се подготвите и то чрез опити. Ще правите опити да се свързвате с мислите и дейността на светлите сили, които ви въвеждат в някои реалности и детайли на живота. Това ще бъде вашият плюс пред другите. Другите ще имат само една вяра: ще вярват в Бялото братство, ще вярват в силите на Учителя, ще вярват в словото на Учителя, но тава е процес на вяра, а вие трябва да имате процес на опити. Това живо слово да стане ваш живот, да стане реален подвиг във вас. Това е същината. Това е, което ще ви издигне, за да може да оправдаете времето, пространството, вечността, които се заминават с вас.

Да бъде всяко нещо у вас върховно, силно, могъщо, идейно, хармонично, системно. Това е истинската връзка, истинското въплъщение на върховното ръководство във вас. Така ще се даде нов тласък на расите по земята. Така ще се избави от страшната карма бялата раса. Благодарение на нея се роди Върховната вътрешна школа.

Ето какво прави Върховната вътрешна школа - спасява цяла една раса от тежка карма и дава възможност на другите раси да внесат братския дух, да си подадат ръка и да се образува едно космично общество, една космична държава, едно космично царство.

Вие казвате сега: „Защо има толкова различни народности?“ Има ги защото с дошли различни ята духове в различни времена, в различни епохи и векове и от различни поделения на дадена планета. От историята се знае, че най-напред е дошла черната раса. Тя е била доста повдигната, но идва не като раса, която да открие скрития план, а идва като раса, която е била в инволюция. И понеже е претендирала, била е в борба с по-висшите раси, тя е избрала тропическите места, населила се е там и е мислела, че ще се издигне както и другите възвишени раси, понеже е била под давлението на топлите слънчеви лъчи. Но както виждате, тази раса е попаднала под удара, под съдбата на слънчевите лъчи и не е могла да прогресира, тя е подържала, така да се каже, само едно себично движение, дала е известен тласък на една същества по-високи от животните. Черната раса идва от луната, а червената от Марс. След това идва жълтата раса, която е населила Азия. Тя идва от Сатурн. После идва бялата раса от Юпитер.

Казахме:черната раса, червената раса и жълтата са били в инволюция, а бялата раса е в еволюция. Това са епохални епохи, които са структурата на Божия дух – структура в смисъл едни особени комбинации, които изразяват една страна на творчеството. Ето защо тия раси се обособяват като известни фактори, завладяват известни територия и се образуват княжества, царства, републики и т. н. Тези духове, които са дошла от тези планети, са имали известна тенденция да направят връзка със земята, но едно ще знаете; те са изселени не по добра воля. Принудително са пратени на земята, която тогава не е била добре устроена, но с пълни условия за живот. Едвам когато изпратиха първите духове от бялата раса, както ги наричат Адам и Ева, те сложиха начало на бялата раса на земята. Затова се казва, че те са първите човеци, които са получили образ и подобие на по-съвършени същества.

Каква беше специалната задача обаче на тези същества, т. е. на бялата раса? Да подържа реда и порядъка, както се казва Божия рай, за да може да култивира тези инволюционни души на другите раси, за да им даде повече светлина, да ги издигне, да подтикне тия същества към еволюция, към усъвършенстване. Но какво направи бялата раса? Бялата раса въведе метода на насилието и се спъна. И до днес още тя е в изпитание, в борба, в процес на отклонение. Но понеже бялата раса е раса избрана, както я наричат, Бог се прояви в тържество и чудо чрез нея. Затова на нея дадоха, откриха й някои скрити сили в битието, които се пазеха именно за тази избрана раса. Но и бялата раса не можа да открие дълбокия замисъл, защо светлите сили й позволиха да открие някоя тайни в природата. Сега обаче ще трябва да се роди съвършено нов човек. Този човек ще представи вече новата раса.

Каква ще бъде тя по цвят? Ще има слънчев цвят, слънчеви очи, слънчеви коси. Всичко в нея ще бъде слънчево. Това е новият човешки образ, който идва да насели земята. Той ще помогне и на бялата раса, и на жълтата, и на червената, и на черната раси.

Всичко очаква някакъв си Месия, някакъв си освободител. И наистина той иде, той ще дойде. Но ще има слънчев образ, слънчев поглед, слънчево сияние, слънчев живот. Той иде като учител, като възпитател на другите раси.

Дали има друго същество, което така да мисли за нещата? Всички светли сили, които са минали през централното ядро - слънцето, така мислят. Такава е тяхната възможност - да могат да стимулират духовните си същини.

Помни за тази способност и за този закон. Не бива ученикът да живее само с блянове, с обещания и с известни несъдържателни средства. Необходимо е да става пряк контакт със светлите сили от тази знаменита експедиция. Щателно се проучва земята както но природа, така а по геология и по същина.

Защо я изучават? Защото и земята а едно научно явление. Така също и човекът като явление е една наука, едно научно явление. Тия светли сили откриват именно Началото в човека, тъй както откриват началото и на земята.

Знаят ли годините, вековете на земята? Знаят ли първия момент, когато земята се е явила сред пространството като едно явление? Точно това те научават. Те имат карти, изчисления, имат всички помагала, с които биха могли да бъдат улеснени. Защо? Защото те обхождат орбитата на влиянието на слънчевото ядро.

И тъй, ученико, щом тия сили идат от слънчевото ядро, каква ще бъде твоята съдба? Много естествено, ще бъдеш привлечен да заживееш в слънчевото ядро. А какво ще стане със земята? Дали няма да стане пустиня, ако тия светли сили привлекат ученика и дадените посветени по земята, и ги заселят в слънчевото ядро?

Това е един особен процес, една специфична работа. Не може и не бива ученикът да бъде прикован към дадена планета. Той ще бъда посветен в слънчевото ядро и ще бъде изпратен вече като светла сила на земята. Вие имате такива случаи. Всички учители, които са идвали на земята, са бивали все слънчеви същества. Те са светли сили, които са минали през слънчевото ядро. Така сега и ученикът трябва да мине през слънчевото ядро и да дойде вече като светла сила на земята или в друга някоя планета.

Това е специфична школовка, вътрешна школовка. Ето как ви възнаграждава Върховият разум, как ви стимулира върховният стимул, как ви вдъхновява върховната идея, как ви изгражда върховната система.

И тъй, мисли за слънцето, ползвай се от слънцето, радвай се на слънцето, тъгувай за слънцето. Ние не искаме да бъдещ ограничен както религиозните фанатици, които казват: „Нали Христос ще ни спаси?“ Христос ще ви спаси, ако минете през слънчевото ядро. Той даде методите ни правилата как ученикът може не да се спаси, но да се посвети. Когато изучавате словото, казано от този Слънчев син, вие прозирате истината. Той казва: „Аз дойдох от Отца. Аз и Отец сме едно, т. е. аз дойдох от света на светлината. Светът на светлината и аз сме едно.“

Ние не сме мечтатели, а изнасяме истината така, както е. Щом минаваш през земята, ставах земен тип. Щом минаваш през слънцето, ставаш слънчев тип. Щом минаваш през Меркурий, придобиваш качества и способности на Меркурий. Тогава питаме: не е ли необходимо да минеш през слънцето? Не можеш да имаш трептящи лъчи, светли лъчи, ако не минеш през света, през земята на слънцето - през сферата на слънцето. Тогава ще ти бъде ясна цялата небесна картина. Тогава ще ти бъдат ясни законите на притеглянето, ще ти бъдат ясни влиянията на магнетичните, на електричните, на радиоактивните сили на всяка планета. Сега колкото и да изучаваш астрологичните указания и методи, щом нямаш светлинния елемент на слънцето, не можеш да бъдеш човек на космичното познаване. За да имаш космичните сили като ритмуси в своя живот, твоят живот трябва да мине през ядрото на слънцето, т. е. трябва да се завърне в ядрото на слънцето.

Но тогава може да се каже: „Като отидем на слънцето, навярно ще се слеем с него и ще се загуби нашата индивидуалност?“ О, не, ученико и там тия светли сили са индивидуални. Те подържат както системата на движение, на хармония, така също провеждат и дадените енергии в творчески план. Никога не забравяй въздействието на творческия план. Сега, колкото и да не осъзнаваш тази нужда, колкото и да не знаеш за това събитие, върховният стимул упорито провежда тази система на осъзнаване.

Отделяй моменти на дълбоко съзерцание и размишление. Съзерцавай онези обекти, които са като резултат на явленията на върховния стимул. Размишлявай за всички онези явления, които имат едно първично начало. А те са толкова много, че не бива да се бъркаш и да казваш: „Нямам обект за съзерцание, няма и явление за размишление.“ Отиваш сутрин на изгрев. Първите лъчи блесват, озаряват твоето чело, озаряват твоят духовен свят. Нима не се събуждат онези дълбоко внедрени сили в тебе? Ето един прекрасен момент на съзерцание и размишление.

Но само това ли е? Излизай вън при ведро небе, когато слънцето се е скрило зад планетата Земя и съзерцаваш многото слънчеви ядра, наблюдавай многото планета, които са осветени от тия слънчеви ядра. И какво дълбоко размишление се получава, когато ученикът е специализиран.

Религията може да кажа: „Това е идолопоклонство, обожаването на известни идеи в пространството.“ Тук не става въпрос за идолопоклонство. Тук няма поклони, а има движение, енергия, има и върховен стимул. Следователно, ученикът не трябва да попада под омаята на многото идолопоклонски системи. Те са, които дълго са го задържали и са го възпитавали в една ограничена област или система. Благодарение на това ограничение той е придобил известна система на мислене, на чувстване, на възприемане, на обожаване и т. н. Сега той дълбоко се е внедрил в действителността, т. е. във всестранно размишление и нещата му стават ясни. Отстранени са всички заблуждения, хипотези и отвличания. Онова, което има миров характер, което има миров елемент, то е и същина в ученика. Следователно, трябва ли да си прави илюзии да търси някакви божества и да се спъва? Всички предпоставки, всички елементи за стимул са в него. Когато се стимулира, тогава ще открие причините. Причините ще бъдат открити първо в централното ядро на слънцето и оттам за всички слънчеви ядра. И когато се даде вече възможност за по-голямо движение и за повече приложени е на енергиите, тогава той ще достигне до голямата необятност на всичките слънчеви системи и до пределите на онова скрито Върховно начало.

Може да дойде някоя мисъл: „Защо ни занимавате с върховните неща, когато ние имаме да се справим с всекидневните явления около нас, от които зависи нашият физически живот?“ Ние се занимаваме с върховните стимули и ритмуси. За това ние ви питахме я вие се съгласихте. Понеже се съгласихте, ще трябва да издържате. Няма друг път. Вие знаете вече за същината на пипера, на хляба, на солта, на ябълката и на всички продукти, от които поддържате своето съществувание. Онова, което не ви достига, онова което е още като копнеж във вас, като стремеж, като духовна нужда, то е Върховната същина, върховният стимул, върховният ритъм.

За да не бъдеш беден, ученико, за да не се чувстваш като едно скитащо същество, ние правим опити да те свържем с ония светли сили, които ще т създадат една наистина благотворна атмосфера - атмосфера, чрез която ще дишаш леко и ще имаш като възможността да съзерцаваш Бога, да размишляваш за Бога я да почнеш да мислиш по-божествено.

Наистина, чудно явление, чуден метод на работа - как духовната същина овладява физическата и всички енергии протичат в съдините на духовния живот. Точно такъв е процесът сега при вас - всички духовни същина протичат във вашия живот и той придобива състояние на Божествен живот. Следователно, всичко в битието ще трябва да получим образа и състоянието на Божествения живот.

Това е таеният плам, който е скрит от религиозните системи, Защо? Скрит е по единствената причина, че религиите не дадоха свобода на човешката душа и на човешкия дух да могат да влязат във връзка със строителните, със светлите сили. Религиите ограничиха. Те дойдоха до обожаване на някакви си традиция, на някакви си форми и т. н. Единственият институт, единственото светилище, което дава свобода и простор, който дава наука и възможности, това е Върховната вътрешна Божествена школа, където Духът на Учителя, Духът на Бога се проявява като една централна върховна система.

Ето какъв е погледът на ученика, ето каква е системата на ученика - едно светещо същество, което има еманациите, което има силите и възможностите на Върховната бяла светиня.

Ученико, единственият светъл път към съвършенството е светлият път, който е свободен от всякакви препятствия, задръствания и съблазни. Върви но светлия път, за да научиш за началото на твоята душа и на твоя дух. Върви по светлия път, за да научиш за всички системни явления в природата и в битието. Големите знания големите възможности са за тебе. Изучавай ги, специализирай се в тази Божествена система, за да израснеш великан по изкуство, по композиция, по наука и по светлина.

Ние искаме да поддържаме този стимул в теб, за да можем да поддържаме великото дело и предназначение - да създадем един светъл център за обиталище на светлите строителни сили. Ето защо, пази този център, т. е. обслужвай, притичвай се на помощ на тази ядрена светлинна енергия, която е като една нова композиция, където Духът чрез живо слово ще ти открие тайните на живота, тайните на битието, тайните на Бога.

И тъй, за върховните неща се изисква върховен стимул, върховно движение, върховни енергии, върховен идеал. Ти казваш: „Родът ми е малък, незначителен.“ Кое е значително? Значително за теб е, че ти си попаднал под обсега на Върховното светлинно ръководство. Няма вече за тебе незначителен род, няма нисша среда. Щом си под обсега ла светлинните лъчи, ти вече имаш друг род, род с големя възможности, ти имаш вече друга среда, среда със светещи възможности, ти имаш вече друго общество, което е под влиянието на върховния стимул.

Ние привлякохме и ще привличаме все повече и повече сили от институтите на другите планети, от светилищата на другите слънчеви ядра, за да те свържем с тяхната мисъл, с тяхната деятелност и способност, с тяхната идея, система и хармония, за да можеш вече да получиш особен род енергия, особен род светлина, особен род съзнание и свръхсъзнание. Когато се свържеш с тия сили, те ще ти разкажат в най-големи подробности какъв е животът на планетата Юпитер, как живеят там, как мислят, как учат, с какво се занимават, какви специалности имат, какви възможности имат и т. н. Така също е и с другите жители на планетите Сатурн, Венера, Меркурий, Луна, Нептун, на Слънцето и най-после експедициите на другите слънчеви системи към твоята слънчева система. Ти ще имаш влиянието на тия същества, за да може да се обобщи общото познание за този всемирен план на голямата необятност.

Ученико, това трябва да стане и то става вече. То е започнало и вече се реализира, макар и в много малък мащаб. Щастлива е земята, че беше и е обект за посещение на светли сили. Щастлив си, ученико, че живееш на земята, която е посетена вече от светли слънчеви сили.

Обичай мястото, обичай средата, обичай възможностите, за да можеш да потопиш себе си в новите възможности. А те са върховният стимул и върховният ритъм. Чрез ритъма и стимула ще ти говори Бог, ще ти говорят всички светли същества, които са съчетание на Божественото слово, на Божествената мисъл, на Божествения живот.

Обичай живота си. Цени живота си. Нито най-малко петно не допущай да бъде полепено към дрехата на твоя живот. Нито най-малкият бацил да не прониква в естеството на твоя живот. Цени живота си, защото той е един ценен организъм от организма на Божия дух.

Ние имаме големия ангажимент да закрепостим основите на Върховната вътрешна школа на земята. Вие сте едни от първите майстори, които ще закрепостяват тия основи. Бъдете добри майстори, за да станете и отлични майстори.

В какво ще се изрази това отличие? В онази вътрешна работа, в онзи вътрешен стремеж и копнеж за светлината, за идеята, за системата, за хармонията, за движението и за енергията. Така ще се срещнете със светлите същества както от слънчевата система така и от другите съзвездия, които бродят из пространството и се радват на тази дивна Божествена хармония.

Колкото повече ученикът обезсмъртява клетките в себе си, толкова повече те са жизнеспособни да изнедрят безсмъртните лъчи, безсмъртния огън от себе си.

Защо е необходимо да го изнедряват? За да създадат една светлинна аура около себе си. Тази именно аура ще го предпазва от нисши влияния. Всички нисши влияния, които се приближават до тази светеща аура, се претопяват, изгарят.

Ето как ученикът ще се защищава от смъртоносните лъчи и влияния. Трябва да има една ограда, крепост, с която ученикът да работи, да оперира, да мисли, да размишлява. Много същества ще приложат това, много силя ще изявят това в реалност, в опит. И наистина, опитът им ще бъде онази безсмъртност, която ще се изрази върху тяхното чело, върху тяхното лице.

Ученико, единственото място, където Духът може да отседне в тебе, това е твоето чело. Украсявай челото си, т. е. подреждай челото си, за да  то прекрасно място за Божия дух. Помни, че Божият дух може да живее само в твоя ум, в твоето чело и оттам ще проектира себе си към твоята сърдечна и дробна система. Така сърцето ще бъде възпламенено и ще даде в образи, в представи великия Божи живот.

За да не претоварваме колата, т. е. за да не се обременят представите, ние ще бъдем внимателни. Никога ученикът не трябва да изтощава както нервната система, така и сърдечната, и белодробната, умствената и т. н. системи, защото изтощаването, пресилването не са Божествени процеси. Те са процеси на Тъмната ложа. Бялата ложа разкрива света, хоризонта. Тя въвежда ученика в прояснени полета, в осветени полета. А там където е светло, чисто, там няма кал, и не става нужда от изчистване.

Живей вече в света на чистотата, там където няма кал. А само в Божествената школа е чисто, защото там където присъства Божият дух, няма кал, няма тъмнина, няма невъзможност. Ето защо, ученико, иди в полетата, където няма кал. Бъди между общество, където няма кал. Бъди в школа, където няма кал. Бъди между народ, където няма кал. Бъди на планета, където няма кал Калта е едно низходящо начало. Затова е казано, че човек в начало го направили от кал. Затова е окалян. За в бъдеще нека човек не позволява вече да го правят от кал, за да не нося призванието окалян.

Разбирайте ни правилно. Специално за ученика няма вече кални пътища, няма вече тъмни пътища. Ако е окалян трябва непременно да се очисти или ако е попаднал под някоя тъмна сянка, трябва бързо да възстанови своята аура.

Ето в какво се състои неговата първа подготовка към едно светло посвещение, към едно светло усъвършенстване - да овладее Божествената наука, Божественото изкуство, Божествените възможности.

Варна, 3 декември, 1955 год.