Jump to content

14. Върховният огнен лъч


Recommended Posts

ВЪРХОВНИЯТ ОГНЕН ЛЪЧ

Говорихме за върховния устрем, като дадохме една съвършено нова представа, като поставихме ученика при съвършено ново състояние, като наблегнахме върху ресора на ученика, за да може да измени онези летаргични състояния, които досега са го приспивали, са го хипнотизирвали, са го отклонявали.

Налага се една съвършено нова система - система която коренно да преобрази чувствата, мисълта и живота. Но за да стане това, необходими са нови условия. Новите условия са, които ще определят ясно, категорично, логично пътя на ученика.

Ние сега ще си позволим да изнесем една такава истина за пътя на ученика. Ние ще засегнем въпроса за върховния огнен лъч. Но когато става въпрос за пътя, за неговата чистота, за неговата цел и възможност, ученикът ще знае кой е този път, кой го представлява и кой го води.

Ние казахме: пътят се представлява от върховния огнен лъч, Той е първия лъч в битието. Той е първия огън в сътворението, Той е първия пламък, първата свещ за светлината. Без този огнен лъч не може да има нито представа, нито съзнание, нито живот. Животът е скрит в този върховен огнен лъч.

Но ще каже ученикът: „Как да разберем, що е това огън?“ Нали огънят изгаря, нали огънят стопява, нали огънят заличава? Ученико, ние ти говорим за първата искра във всемира, във Великото начало. Това е огненият лъч, който е приел онази пластика, онази хармония и се е проявил като Дух животворящ, като Дух представител на новото начало.

Когато засягаме въпроса за новото начало, ние имаме предвид една далечна, далечна епоха, едно далечно минало, за което може да знае обгорената от огнения лъч душа.

Защо го наричаме ново? Защото то е първата стъпка, първата мисъл и първото движение на Абсолютния, когато е тръгнал, обходил, намерил, открил. Кого? Себе си.

Нима тази Първа причина не е знаела за себе си, за да се търси? Каквото може да види окото, нозете не могат да видят. Нозете опитват, очите виждат. Каквото може да изживее обонянието, чувствата не могат да го изживеят, защото обонянието е аромат, а чувствата са трепет. Следователно и Върховното начало има неоткрити, незнайни неща, които са в такова разнообразие, с такива способности, че трябва да представлява в допълнение едно Велико, всемирно абсолютно същество.

Ето, тази мисъл оправдава защо Бог е тръгнал и търси себе си, защо Бог се е проектирал като върховен огнен лъч. Но тази истина е много далечна, много далечна. Много ученици, много адепти са пропадали в изпитите, когато са искали да открият тази истина.

Защо са пропадали? Защото са изнасяли непозволени истини за върховния огнен лъч. Сега и ние ще скрием някои от истините и ще засегнем онази страна на въпроса, която е пряко свързана о естеството, със същината на вашата душа. Вашата душа е искра, но тя не представлява още Цялото. Тя е само искра, тя е само откъслек или едно малко звено от върховната верига.

Кога тя ще знае, кога ще осъзнае върховната верига? Тя заема място и пространство, движи се, произвежда ефекти, но не може да постигне онова място, не може да обхване онази голяма верига, която е във вечно движение, във вечно трептение.

Кога това малко звено може да знае за голямата верига и въобще, може ли да се допусне това? Може да се допусне само тогава, когато то е в контакт с общата верига посредством друго звено. А за да може това да стане, каква чувствителност е необходимо, какво налягане е необходимо, какво отношение към другите звена и какъв усет, за да може да почувства общия трепет, общото движение на голямата верига.

С това ние искаме да наведем мисълта на ученика към върховния огнен лъч, който е първичен, който е начало на светлината и на Духа.

Ние не казваме огнен Дух, а казваме огнен лъч. Защо? Защото Духът се е преобърнал от огън на светлина. Първата голяма, важна задача и работа на Върховното начало е била да преобърне върховния огън в светлина. И ето, имате вече светлинните лъчи. Всички те са резултат на върховния огнен лъч, който е обходил пространството и е създал слънчевите системи, запалил е тия слънчеви ядра и всичко се е преобърнало от огън на светлина.

Това е историческото минало. То е действителност, но да слезем долу при ученика, за да можем и него да уподобим на някаква представа, картина, фактор, образ, реалност.

Има ли ученикът нещо общо с този върховен огнен лъч? Има ли въобще заченки или останки в ученика? Ние отговаряме: има.

По какво се познава, че ученикът наистина владее някои такива способи на върховния огнен лъч? Неговото вдъхновение е резултат от влиянието на този лъч.

А как се проявява в него светлината? Неговата мислеща система е резултат на светлината.

А как се проявява той като лъч и като светлина? Някога той се проявява много бурно, а някога много любовно. Когато бурно се проявява, има надмощие огненият лъч, а когато се проявява любовно, има надмощие светлината.

Та сега ние казваме специално на ученика: има случаи, когато трябва да бъдеш огнен лъч и има случаи, когато трябва да бъдеш светлинен лъч. Ще бъдеш огнен лъч тогава, когато има кораво противодействие срещу тебе, а ще бъдеш светлинен лъч, когато пространството, когато небето е разкрито пред тебе без никакви препятствия.

Защо поставяме въпроса когато и когато? Защо има такива различия в живота на ученика? Има такива различия още в самото начало. Още в самото начало е започнала борбата. Тази борба е дала, проявила е известни отношения. И от когато започнаха отношенията, рязко се разграничиха тия два лъча; огненият и светлинният.

Но за да се знае тези истина, да може ученикът правилно да се ориентира в тия големи исторически проблеми, той трябва да знае кога в него преобладава огненият лъч и кога - светлинният, защото цялото негово съществувание, цялото негово бъдеще и целият негов полет се дължат на тия две влияния: първичното и вторичното. Първичното е огнения лъч, а вторичното, идейното е светлинния лъч. Следователно, тук няма противоречие, няма никакво зло, но има един дълбок абсолютен замисъл.

За да може да се разбере този замисъл, за да може да се проведе в живота, е необходимо присъствие на светлинни лъчи. Светлинните лъчи са скулпторите, които дават образите, които оформяват съзнанието в ученика. Следователно, колкото повече ученикът попива светлинните лъчи в себе си, толкова повече неговото огнено състояние става светлинно, т. е. създава се в него един светлинен свят. А това е неговото посвещение, това е неговото съвършенство - да получи състоянието на светлината. Тогава ще може да прави добри изследвания, т. е. да почне да изследва състоянието на светлината с онова на огъня в себе си. Чрез огнения лъч той ще се добере до всички причини, а чрез светлинния лъч ще разреши всички последствия, защото в начало като върховна причина е бил огненият лъч, а като следствие е бил светлинният лъч. Следователно, първични са и причината, и следствията. Ако нямаше причина, нямаше да има и следствие. Ако нямаше живот, нямаше да има трепет във вселената.

Ето как ученикът ще балансира силите в себе си, т. е. ще уравновеси съзнателните сили, ще ви провежда от съзнателни към свръхсъзнателни. Съзнанието е, което може да има тази сила да представи в най-изящна картина, що е това върховен първичен огнен лъч.

Ученико, като следствие на светлинния лъч, имай за задача да изследваш, да откриеш, да анализираш, да провериш структурата, веществото, идеята на огнения лъч, Там ще намериш върховната способност на Бога. Затова е казано от старите пророци, че Бог е огън всепояждащ.

Като такъв, можал ли е ученикът да има отношение към тази Недостъпност, към този Огън? Може посредством светлината. Казват, че Бог се е проявил в три образи, в три лица, в три състояния. Да, проявява се като огън, проявява се като светлина, проявява се и като любов. Такова е върховното начало на движение. Ако за миг си представиш, че няма движение, какво би станало със сътворението, какво би станало с битието?

Колкото и да са трудни въпросите за разрешение, все пак ученикът може вече да размишлява благодарение присъствието на светлинните лъчи. Къде е противоречието? Противоречието е там, че някои от учениците, като искат да угасят огъня, да преобърнат огъня само в светлина, ще загасят Началото, т. е. отдръпва се Началото или така да се каже, отдръпва се душата на светлината.

Може ли да има светлината душа? Всичко е душа.

Как така всичко? Нали има и Дух, нали има и материя, нали има и други елементи независими във вселената? Във всички елементи, във всички духове и в Абсолютния дух присъства душата, Душата, това е светлината. Следователно, там където прониква светлината, има душа. Там където прониква светлината, живее душата. Там където прониква душала светлината, цъфти душата. Това е истината. Там където е тъмнината, умира душата, т. е. няма душа.

И тъй, за да имаш ясна представа за върховните начала, за които точно Школата има за задача да улесни специално ученика в неговото откритие, то с тия нови образи, с тия нови представи, с тия нови съчетания на мисълта, ученико, обогати се с новата върховна идея, Тогава ще изчезнат всичките противоречия около теб и в теб. Щом вътре е душата, присъства светлината. Щом вънка е огънят, присъства и огненият лъч. Огненият лъч владее ума, светлината владее сърцето. Следователно, те са два абсолютни свята - света на огнения лъч и света на светлинния лъч, т. е. Бог надниква от полето на огнения лъч и съзерцава полето на светлинния лъч.

Две полета, две идеи, които са така големи, така пространни, та е необходимо наистина огнена мисъл, необходимо е светлинен усет, за да можеш да се справиш с тази сложност.

Но ще кажете: „Защо е такава тази сложност? Не може ли да бъде опростена, за да можем да я разберем и да тръгнем по пътя на този огнен лъч?“ Може, но зависи от качествата, зависи от достойнството, зависи от радиацията, зависи от трептенията в ученика.

Всичко това е добре, но как да започне той да размишлява за светлинния лъч или за огнения лъч? Виждате каква гениална способност е необходимо, какво гениално проникване е необходимо, каква гениална сила е необходимо. Но всички тия гениални течения както в ученика, така и в битието са течения на този именно огнен лъч и на този светлинен лъч.

Ние ви занимаваме с някои представи съвършено чужди за вас. Може би за пръв път вие слушате, може би за пръв път ще се представят пред вас, може би в миналото да са били забравени, но понеже прегърнахте върховната идея за абсолютните неща, затова Духът е благосклонен да открие някои свои същини с единствената задача да се подобри, да се преобрази системата на ученика, защото е необходимо да се проведат някои бъдещи върховни замисли.

Колкото и да ви говорим, колкото и да ви навеждаме, колкото и да ви даваме различни представи за това Велико начало на живота, на светлината, трудно бихте обхванали със своя малък ум тия върховни начала, но ние разчитаме на едно друго положение във вас - на същината на вашата душа. Тя чувства нещата, тя ги изпитва и изживява, тя ги вижда. Те са контакта, те ся порива, те са течението, те са вариациите, с които тя е свързана. Следователно, ние на нея разчитаме. Тя е най-старинното начало у вас. Няма по-старинно начало. Всичко друго у вас е ново. Няма по-стара същина у вае от душата. Затова тя е пропита с много исторически и космични явления. Тя е участвала при създаването на много космоси, затова я наричат космична звезда. Тя е била свидетелка. А като свидетелка, била е представена като звезда, която имала астрологическо влияние, астрологическо значение.

Пътят на душата е най-интересния. Пътят на душата е най-магическия. Пътят на душата е най-историческия. Желанието на Върховното ръководство е да запознае ученика основно с историята на душата, да го запознае с първичността на огнения лъч и с реалността на светлинния лъч.

Казахме: три лица, три образа - огнения лъч, светлинния лъч и душата. Бог е душа, която диша, която изживява, която се проявява, която минава, която обожава.

Не може ученикът да има друга философия, друга наука от тази на душата, защото всички начала в живота на човека изхождат все от съкровищницата на душата. Тя е истинския представител на Божията същина. Само чрез душата може да се опита, да се изживее Божието присъствие.

В същност, какво представлява душата? Какво естество е тя – материя, етер и т. н.? Какъв е нейният произход по начало? Какви възможности тя има, какви възможности притежава? Много интересен въпрос. За да може ученикът да влезе в пътя, който води към тия върховни причини, трябва му, бихме казали една странична причинна сила, която да подържа вливането, която да подържа прилива към този възход, а то е светлината, която предшества душата.

В какъв смисъл предшества, когато светлината и душата са върховно начало? Ако иска ученикът да си представи възможностите на Бога, ние му даваме една художествена картина: способностите на душата и движението на светлината. По-добри представи не могат да се дадат, защото чудесата във вселената се извършват чрез душата и чрез светлината.

Вижда ли ги ученикът? Вижда ли той своята душа? Вижда ли лъча на светлината? Много слабо е запознат, много слабо е податлив за тях, И точно затова върховната идея идва в помощ на ученика - да хвърли повече светлина в неговия ум за идеята, за света, за същината на душата. И тогава, когато се казва духовен свят, посредством светлинния свят, ученикът напълно открива света на душата. Светът на душата е превод на върховния огнен лъч. Следователно, някога, в далечното минало, душата се е придвижила чрез огнения лъч, т. е. огненият лъч е откъснал от Голямото цяло искрата душа и я е проявил в многото й форми, в многото образи, в многото начала,

И тъй, идеята за върховния огнен лъч нека остане у вас още като тайна, дълбоко да назрее тази идея и тогава ще направите опити да анализирате дадените условия, при които сте поставени. Те трябва да бъдат анализирани.

Кой ще ги анализира? Светлинният ви ум, светлинната ви мисъл, защото и те се първични. Колкото и да се изкачваме по големите върхове, колкото и да се приближаваме към големите реални истини, все пак ние поддържаме ученикът да открие в себе си място на душата, т. е. ученикът да открие условията на душата, да се запознае с възможностите на душата. Като душа, той ще бъде изчерпателен за същините на битието. Душата не е само слово, душата не е само мисъл, душата не е само движение, трептение. Душата е едно възвишено състояние. Като състояние тя е най-благоприятните условия да се развиват всички други същини в нейната градина. Колкото тази градина е по-богата, толкова повече ученикът е любвеобилен, системен, интелигентен, пластичен, умен, скромен, идеен. А това се все качества на душата. Тя има още много качества, за които няма защо да се говори. Когато ученикът достигне до това състояние, тя ще бъде вече живот за него.

Какво е животът? Пълният живот, идейният живот, светлинният живот, това са все качества на душата. Колкото по-богата е душата, толкова повече и животът е трептение, радост, щастие, богатство.

Ученико, как мислиш, има ли още непостигнати места, има ли още някои тайни глъбини, които да съдържат абсолютната истина за душата? О, няма! Не, че няма, но ние поддържаме онази реална, онази върховна идея, че всичко това ученикът притежава и му остават още две неща: да открие лъча на светлината и лъча на огъня.

Може ли да направи това? Понеже душата вече се обогати, понеже душата на ученика е вече богата наследница, тя притежава една доста богата съкровищница. В тази съкровищница са внесени гениални перспективи, гениални планове, гениални системи. Следователно, богата е съкровищницата. И когато ние говорим за душата, то тя напълно ни разбира и напълно е солидарна с нас. Няма други страни, няма други пътища, няма и други обещания, които могат да я заставят да отклони пътя си.

Къде ще отиде извън върховните начала? Кой друг път е извън върховните начала? Няма такъв, затова когато засягаме върховната система, имаме за задача ученикът да бъде вече под благодатното влияние на тия силови центрове, на тия звездна ядра, които са място, условие, пространство за присъствието на душата. Душата всичко вижда, всичко гледа, всичко чувства и за всичко знае.

Кога? Когато е огън от лъча на светлината и от върховния огнен лъч. Върховният огнен лъч, това е Божественият дух, който се е поляризирал като светлинен лъч.

И тъй, върховната идея дава най-богатите представи, най-богатото озарение за Първичното начало, за Първичния промисъл, за първичната система.

За да бъдеш, ученико, добре запознат с тази Първична способност, внимавай. Тази Първична способност е политнала като върховен огнен лъч из необятността и е създала светове, ядра, същества. Ние и в други срещи засегнахме въпроса за върховната способност. И сега, когато говорим за политащия огнен лъч, ние разясняваме идеята, защо таза Върховна способност някога е била скрита в Абсолютното, във Всепроявеното. Благодарение на онези вулкани, на онази вулканическа система, която е изригнала, се е проявил във величие и мощност в сила и движение върховният огнен лъч. Следователно, как ученикът трябва да обясни за първичното проявяване на Бога, за това абсолютно, незнайно проявено Начало във вселената? Само като вулкан, като изригване, като едно голямо напрежение и като резултат се е образувал първо огненият лъч, а в последствие - светлинният лъч,

Това е дадено само в картина, за да се обогати душата. Представител на какво е била тя в своята дълбока деятелност, това ще ви подскаже вашата душа.

Ще кажете, че душата ви е много бедна, много ограничена, Точно това е идеята, точно това е работата на ученика - да освобождава, да не ограничава силите на своята душа. И тя има сили и то какви. Подобна е на огнения и светлинния лъч.

Но ще кажете: „Защо трябваше всичко това на Бога? Защо имаше нужда той да създава такива ядра, такива лъчи, като можеше да създаде нещо друго, което да бъде подобно на самия него?“ Всичко това, което е създадено, е подобно на него, но не в причините, а в следствията има някои изменения. Защо се допуснаха тия изменения, то е въпрос вече на дълбоко размишление. Колкото по-вглъбено размишлява ученикът, толкова повече проблясва в него съзнанието и той става пълно въплъщение на съзнанието.

И тъй, ние сега представяме нещата като някакви си големи, грамадни необятни, абсолютни сили, а вие искате да ги видите като себе си, да можете де се разговаряте с тях, да ги запитвате, да ги разбирате и те да ви съдействат, т. е. да ги снемете долу при вас.

И това може. Щом имате душа, може. Ако липсва душата, не може, защото само душата е, която ги разбира, душата е, която ги опознава. Никоя друга същина, никое друго същество не може така добре да разбира нещата както пробудената организирана душа.

Ученико, бъди добре организирана душа и когато през тебе мине огненият лъч, напълно да се произведе светлина. А главната задача на ученика в неговото посвещение е да бъде светлина. Няма друго название, няма друга титла, няма друга система, които да бъдат движение и усъвършенстване за ученика, освен да бъде светлина.

Но ще се каже: „Нали ние учим, че ученикът трябва да стане любовен, а сега се казва да бъде светлина?“ За да се преобърне всичко на светлина, е присъствала любовта. Любовта и светлината, това са две сестри, две деви, които вечно се разбират, вечно една в друга се вливат. Тях търси Бог, т. е. за тях съществува Бог. Ако не биха били те, Бог не би бил Абсолютното, непроявеното. Когато Бог отлъчи от себе си, когато роди тези две сестри - светлината и любовта, той стана проявен свят, сътворение, битие, съзвездие, космичен свят. Ето какво Бог направи.

И тъй, ученико, гледай нещата, търси нещата, изпитвай нещата, но никога не забравяй тия две сестри, тия два свята - света на любовта и света на светлината.

Извън теб ли са те? Познаваш ли ги ти? Бил ли си някога близък приятел? Обичал ли си ги някога? Ние няма да търсим твоето минало, но сега ти препоръчваме: обикни тия две сестри, които обхождат земята и са навсякъде със своите същини. Те са двата лъча - лъча на огъня и лъча на светлината. Те са две първични прояви, които създадоха света. Те са две начала, които проявиха Бога.

А какви чудеса направиха те? Има ли въобще зарегистрирани някакви чудеса? Все пак те са абсолютни същини. Следователно, трябва да съдържат нещо скрито и като се изяви, казваме: ето едно чудо.

Големи са чудесата на светлината и любовта. Природата е двойник на тия две сестри. Вселената е двойник на тия две сестри. Те вечно работят. Никога не са били в състояние на застой. Те са най-работните сили, които подържат всемирната хармония и изявяват Върховната идея. Не можеш да имаш, ученико, идея, ако не познавах светлината и любовта.

По-рано в нашите размишления ние засегнахме светлината и Духа, а сега засягаме въпроса за светлината и любовта. Духът свърши своята работа. Сега е в голямо напрежение, в голямо движение любовта, която иска да завърши един цикъл, едно голямо предприятие на Божия план - да се въведе в света на ученика върховната система на Бога. Светлината и любовта извършват едно от големите чудеса в настоящата епоха, в предстоящата култура. Човечеството ще вземе нов образ - образа на любовта и образа на светлината или образа на любовта и идеята за светлината.

Ние ги разглеждаме като два свята, разглеждаме ги и като състояния, т. е. като една нова близка среда - среда в която живее душата. Колкото по-изобилна светлина има, толкова повече се разпалва огънят на любовта. А колко много обича този огън душата.

И тъй, без светлината и любовта душата е ограничена, а чрез любовта и светлината тя върви по върховно очертания път - лъчите на огъня.

Ние тук вземаме огъня като символ на Бога. По начало Бог е огън, който е дал всичките искри, всички пламъчета, които са се проявили във вселената като една чудна звездна система.

Ученико, ние си служим с малките размери, с малките примери и образи като пламъчета, като искри, а те са една грамадно светлинно ядро, което е привлякло около себе си други ядра и се е образувала една чудно хубава система.

То искри ли е? Отломка ли е? Не, но не може по друг начин да го представим с ограничения човешки език. Ако бихме ти го представили с онези космични термини, с онези космични названия, какво ще те ползваме? Няма да ни разбереш. Ние ги свеждане до твоя език, до твоите чувства - осезание, зрение, слух и обоняние, за да ги чувстваш, да ги живееш и да ги знаеш.

Помни, знание е необходимо и то огнено знание, тъй както е огненият лъч. Колкото повече знаеш, толкова повече се улесняваш, т. е. започваш своето битие. То не се изразходва, не се изтощава, защото всичко е знание. Колкото по не знаеш, толкова повече разходи стават, толкова повече енергии се изчерпват и ти оскудяваш, т. е. нарушаваш своя малък мир, своя светлинни и огнен мир.

За да се разпалва огънят в тебе, за да проблеснат блясъците на светлината в тебе, дай път на своята душа да тръгне към огнения лъч, който е така силен, така мощен. Колко много ти е необходима тази сила. Необходима е силата, защото само силните ще го грабнат, само силните ще го владеят.

Когато така ти говорим, ние имаме за свидетели светлината и любовта. Те все повече те обикват, защото ние говорим за тях. Те искат и ти да говориш за тях. Колкото повече се говори за тях, толкова повече светът изменя своята физиономия и се създава нов образ, нова физиономия на любов и светлина. Ето как ще се справи светът.

И тъй, нека като поръчение у вас винаги да преобладава мисълта за любовта и светлината като едни стройни системи, които ще преобразят твоя организъм, които ще преобразят твоето духовно тяло, твоя Божествен образ.

Това е новото, което иде. За него малко люде знаят. То е още скрито. Още няма разрешение официално да се изнесе, но ние тук взехме решение и ще го изнасяме до тогава, до когато вашият живот стане трепет на светлината и пламък на любовта, до когато законите на Върховното начало, до когато идеите на Върховното начало станат у вас плът и кръв, станат у вас душа.

Нека очите ви бъдат вече душа. Нека лицето ви бъде вече душа. Нека ръцете ви станат вече душа. Нека вашите вътрешни органи станат вече душа. Нека всичко бъде душа - пълна, ароматична душа.

Това иска Бог. Това е била неговата първична мисъл - да стане всичко душа. Същества, вещества, природа, планини и слънца - всичко да стане душа. Цялото развитие е трептение в трептение, за да стане всичко душа. Всички размишления тук, между вас, едно целят: да станете изобилна, богата, поетична душа.

Песента е език на душата. Колкото повече ученикът пее, толкова повече душата грее. Колкото повече ученикът пее, толкова повече душата живее. Колкото повече ученикът пее, толкова повече душата милее. Това показва, че трябва да има вече милост. Милостта е качество на душата.

Защо? Защото душата опитва най-голямото налягане, най-голямото отделяне и най-голямото събитие. Тя е най-големия историк. Няма по-гениален историк от душата. Тя знае за историята на всички същества, на всички вселени, защото има особен произход, който не може да се знае още на физическия свят - държи се в тайна. Нейното царство е в духовния свят. Там се разрешава въпроса за нейната способност и за нейната история,

И тъй, при вас, у вас е най-големият историк. При вас, у вас е най-големият свидетел. Историк е душата, свидетел - светлината. При вас е най-големият създател архитект - Духът. Вие имате най-великите професори, които имат върховно призвание. Вие се учите в най-гениалния, в най-високопоставения университет, в който вземат участие гениалните професори. Следователно, от вас се иска да бъдете предани ученици - да не се отклонявате, да не повтаряте старите си методи, старите си грешки.

Не губете вече време, защото се искат нови представители, нови идеи, нов свят.

Идат, наближават, близки с онези светли сили, които ще посетят земята.

Създайте една светла аудитория, създайте едно вълшебно ядро, за да могат тия същества да отседнат, да останат при вас за известно време, за споделите с тях онези върховен абсолютни идеи, които ще улеснят и вашата душа, ще й дадат крила да литне и да ви помогне.

На. кого ще помогне? На, вашия дух.

Може би ще дойде мисълта: „Защо сме така ангажирани?“ Ангажирани сте. Няма друг път. Няма други условия, нямате друга възможност. То е малко насилие, но не може без него, в смисъл, не може без ангажименти. Ние ви ангажирахме и то сериозно. Колкото и да смятате, че сте свободни, вие сте ангажирани, защото дадохте обещание и ние представихме тези обещания като мисълформи, като живо слово, което се записа в аналните, в скрижалите на светлите светове. Тия светли сили имат вече вярата, те вече знаят, че тук на земята има вече едно свещено ядро, през което е минал абсолютният огнен лъч и осветено от абсолютния светлинен лъч.

Иде царството Божие на земята. Иде царството Божие в душата. Иде царството Божие в умовете и сърцата. Иде новият свят. Иде новата култура, новата епоха. Чрез вас тя ще се провежда. Помнете това и никога, не го забравяйте. Нека у вас да застане идеята за двете сестри, за да се открият и двата братя.

Кои са те? Духът и мъдростта.

Варна, 16 януари, 1956 год.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...