Jump to content

Recommended Posts

ВЪРХОВНИЯТ ТОН

Мотото:

„Да бъдем тишината на твоето слово…. “

Защо е необходимо ученикът да произнася това мото? Необходимо е, за да предизвика ефектите на върховния тон. Това мото е върховен тон.

Да бъдем . . . като кого? Най-върховната същина, най-върховната реалност и най-върховното ръководство в битието, във вселената, в живота на ученика това е върховния тон. Може би в живота на ученика не е отразено така силно, не е подчертано действието, трептенията на този върховен тон, но щом ученикът е влязъл във Върховната вътрешна школа, той е на пътя да го почувствала го изпита, да го изживее.

Върховният тон е дело в сътворението. Върховният тон е дело в съзвездията. Върховният тон е дело в космичния свят. Следователно, няма същество, няма трептение на живот във вселената, което да не е почувствало този върховен тон. Благодарение на онзи глад и жажда за живот, за светлина, за красота и безсмъртие, всяко същество е дало ухо, обръщало е внимание да чуе този върховен тон.

Колко много същества са очаквали пред предверието, пред зората да чуят върховния тон - върховния тон, който е произвел ефекта на живота, ефекта на светлината, ефекта на любовта.

Върховният тон е жизненото, мощното, идеалното, към което се стреми всяка будна душа. Няма изкуство, няма наука, няма постижение, няма поезия, без влиянието, без реалността на този върховен тон. И наистина, ако ученикът би за момент изпитал, би изживял този върховен тон, той би станал едно мирово съзвучие. Да би станал мирово съзвучие, би литнал с крилата на ангела, би стигнал до Централата, до великата Алма матер, където върховният тон дава безсмъртния концерт - онова дивно съзвучие, което подържа диханието на живота, работата на живота, стремежа на живота.

Ето как ученикът трябва да схваща сложния проблем за живота. Животът е тон, животът е изблик, животът е непрекъснат вариант, животът е ръководно начало, в който преобладава влиянието на върховния тон. Ако ни би било така, не би се изявил върховният тон, не би се проявила светлината, не би огряло слънцето. Всички тия същини са плод на върховния тон. Целият всемир е плод на този върховен тон. Цялото съществувание, с неговите сложни комбинации, е дело на върховния тон. Ако има някакъв непреривен стремеж на всеки буден дух, то е именно да се нагоди, да може да се издигне, да стане едно осезание, едно съзерцание, за да може да чуе върховния тон и да види ефекта на върховния тон.

Върховният тон е всемирна мисъл, върховният тон е всемирна воля, върховният тон е всемирна работа.

И ако ученикът се готви да бъде един от преданите работници, да може да опознава и осъзнава нещата, ще му помогне само въздействието, ритъмът на върховния тон. Той вече знае, че извън този обсег има беззаконие, има отклонение, има дисхармония. Но щом е съживил в себе ся тия пориви, тия изблици на върховния тон, той е вече един заслужил, един вещ, един завършен, един могъщ дух, който респектирва, който провежда Всемирния план на Великото вдъхновение.

И тъй, за да може животът да бъде по-реален, за да може ученикът да разполага с някои данни за живота, нему му трябват основни върховни сили. Тези върховни сили са върховната воля, върховната памет, върховната любов , мъдрост и истина, и върховният тон.

За да може да проведе всички тия сили или да може да долавя, или да се оживее с тях, непременно му трябва върховен тон.

Как му трябва? Да го чуе? О, не. Ние специално говорихме за виждането и слуха. Те са най-могъщите чувства в ученика. Да чуе и да види. Докато не чуеш, не можеш да видиш, защото няма кой да произведе ефекта. Слухът е, който произвежда ефект. Той е, който долавя могъщата всемирна работа на възвишените същества във висшите светове. Слухът е, който подготвя ума и му казва: „Ето, чувам този тон на възвишените мисли на висшите мирове. Бъди готов да го произведеш.“

Слухът е, който обогатява мислещата способност. Какво велико изкуство е слухът, какво всемирно изкуство е. Какви гениални сили са се занимавали с това чувство, с тази идея, с тази система, така майсторски да е нагласена, че целият тон на мира да се отразява върху слуховата мембрана.

Колкото и да говорим, колкото и да обясняваме нещата, тепърва предстои на ученика да се вслуша в тишината, за да долови ефирните вибри на върховния тоя. Когато се запознае с тази система, лесно ще му бъде да композира всеки един миг, всяко едно движение, всяко едно явление и всяко едно събитие. Защо? Защото той вече борави с дееспособна, е мислещи слухови способности. Ще мине някоя експедиция близо до ученика, но дано долови тона на тия вибриращи сили, които имат известна задача да проведат някои велики явления. Така той ще се учи от делата, от движението, от системата, от работата на тия експедиции.

Какво представляват те? Това са явления в природата, в планетите и в слънчевите системи, където става един общ контакт, едно общо съзерцание на всемирното, космично и върховно творчество. Докато ученикът не влезе в контакт с тия велики майстори на сътворението, той не може да има качества и способности да бъде работник, майстор, композитор, поет, учен. От къде ще научи и кой ще го научи? Той ще се научи от тия плеяда и плеяда мисли, които са като явления, като вълни и които се отразяват върху дееспособната мембрана на ученика.

Какво ще стане тогава ученикът? Един всемирен слухов апарат. Чрез слуха той ще възприема, а чрез очите ще реагира, защото когато ухото възприема, окото трябва да го проведе, да го систематизира, да му даде реда е порядъка. Но за да става това и ученикът трябва да направи малко усилия да се изкачи по-горе, малко по-високо, да смени атмосферата, защото ежедневната атмосфера убива желанията, а трябва да има винаги една възходящо разнообразие. Всеки ден да се чувства нов, да живее в нова среда, да оперира с нови сили и да се движи в нова атмосфера.

Ето какво разнообразие трябва да украсява живота на ученика. А това е слънчевата диадема, защото всички тия действащи явления минават първо през слънцето, през слънчевите вибри и тогава се трансформират във вид на качества, на способности, на изкуства.

Трябва, ученико да свикнеш ухото си да слуша композициите на върховния тон. Тогава ще потекат ония абсолютни всемирни енергии през тебе и ще се чудят хората какво става. И наистина, чудно е. Някои казват, че това е благодарение на някакви случайни комбинации или съвпадения, но ученикът вече знае как стават нещата. Той знае за порядъка им, знае за същината км, знае за първичността им. А това е велико знание. Велико е да знаеш от къде е започнал първия тон, какво е създал и за кого го е създал.

И тъй, ученико, за да можеш да бъдеш близо до устните на Бога, за да можеш да живееш близо до способността на Бога, за да можеш да бъдеш близо до мислите на Бога, научи се да слушаш композициите на върховния тон, защото Бог първо се е проявил като тон. Той стимулира всички сили в себе си, проведе ги в едно стройно движение, което създаде великата хармония във всемира. Ето защо, най-голямото постижение, най-голямото изкуство което ученикът може да научи, то е да долавя сложната композиция на върховния тон. Тогава целият живот ще бъде за него тон, всички желания и чувства - ще бъдат за него тон.

Ще има ли някаква дисхармония тогава? Няма да има дисхармония. Ще има ли някакъв упадък? Във върховния тон няма упадък. Ще има ли някаква си противоречива идея? Ще има ли някакъв противоречив строй? Няма да има. Най-върховният строй в живота на ученика това е великата хармония на върховния тон. Само така ако ученикът свикне да гледа на нещата, да слуша нещата, да вижда нещата, навсякъде ще слуша, навсякъде ще вижда повелите на върховния тон.

Ето как неговият живот ще стане една сложна композиция, една всемирна хармония. А той като лъч ще бъде безсмъртен тон.

Това трябва да стане реално, защото когато утре ученикът напусне физическото тяло, той трябва да прозвучи в небесните сфери като върховен тон и навярно ще го вградят в някоя сложна гама, за да вземе участие във всемирната ария-арията из великата божествена любов. Тогава ще знае какви са тия явления на божествената любов, за да става необходимо да композицията.

Ученико, колкото и де си малък, колкото и да си бил онеправдаван, колкото и да си бивал подлаган на изпитания, дойдоха дни за теб да научиш как да слушаш, как да виждаш, как да изживяваш тия три върховни състояния. Когато влезеш в хармонията на тия състояния, твоето ученичество ще се ознамени.

Кога работата на ученика ще се ознамени? Само когато е прозвучал върховният тоя. Кога достойнството на ученика е могъщо? Когато е прозвучал върховният тон. Кога работата на ученика се ознаменува с постижения и съвършенство? Само когато е прозвучал върховният тон. Кога ученикът е стъпил достойно във Върховната вътрешна школа? Само когато е бил под давлението, под хармонията, поя теченията на върховния ток.

Когато ученикът е под давлението на върховния тон, неговите работи лесно стават, неговият живот божествено протича, неговото изкуство е знаменита реалност. Тогава той е предвидлив, съобразителен, коректен, способен, защото в естеството вибрират силите на върховния тон, защото в чувствата му действа силите на върховния тон, защото в сърнето му действат силите на върховния тон, защото в неговата мислеща способност вибрират силите на върховния тон. Тогава ще кажем с право, че всичко е музика, всичко е тон, всичко е хармония.

Мъчно е да преодолееш дисхармоничните влияния, но гордост е да се издигнеш над тях и да полетиш, за да се построи у тебе една сложна системна Алма матер, където да прозвучат дивните звуци на върховния тон. Великото начало тогава за ученика е върховен тон. За ученика всяко начало е върховен тон, всяко строителство е върховен тон, всяко космично явление е върховен тон.

Така Бог заработи във Великото незнайно начало. Така Бог продължава да работи, да се проявява като върховен тон. Ето защо Великото върховно ръководство пожела да има Върховна вътрешна светиня, която да проведе програмата на върховния тон. А тази програма е импулса и способностите на божествената душа.

Ученико, не можеш да имаш представа за лъчистия Дух на Бога, ако нямаш изкуството да владееш силите на върховния тон. Не можеш да говориш за Божия дух, ако нямаш изкуството да владееш силите на върховния тон. Навсякъде той е подчертан като върховен тон, като закони, като карма, като благословение, като слово, като величие, като безсмъртие.

Но може би ще дойде мисълта: „Не се ли явява тук една себичност, която се е обособила како една цел, която респектира, която ограничава, която затвърдява всичко в битието??“

Знаеш ли, ученико, какви са способностите, какви са качествата, какво е съдържанието, какви са възможностите на този върховен тон? Ако би знаел, тази мисъл не би те занимавала. Ти си по пътя, ти си вече в сферите, където ще чуеш нежните мелодии на върховния тон, нежния глас на чистите прекрасни деви, нежната песен на девствените ангелски същества. Те са върховната цел за тебе, за да постигнеш идеала, хармонията, светлината на върховния ток.

Ние засягаме живота на Духа. Понеже във Върховната вътрешна школа имаме за задача да проучим голямото изкуство и разнообразие на Божия дух, то ние го разглеждаме сега като върховен тон. За да може този тон да събуди у вас чувства, способности, за да може да се преобразите, да имате вече нов образ, който да е съчетание на великата хармония, която да се респектира от върховния тон, приемете тази сила. Тя е, която ще осмисли живота, тя е, която ще даде прекрасни образи, прекрасни светове, прекрасни начала.

Нека дойде денят да се качите върху крилата на върховния тон и да ги понесат силите на великото изкуство на Духа в необятните предели на светлинните царства. Затова се готвим—да привлечем повече светлинни сили, повече хармонични сили, повече токови сили, защото в живота на планетата Земя липсват силите на върховния тон. Затова и животът на планетата Земя е в жестока борба - катаклизми, земетресения, бури, урагани. Колкото повече същества, хармонизирани от силите на върховния тон, посетят земята, толкова повече дисхармонията по нея ще изчезне.

Както виждаш, имаш да боравиш с една нова работа, с една нова композиция, с едно ново изкуство по лицето на земята. Колко е важен ученикът. Той има да извърши една голяма подготвителна работа т. е. върховният тон ще извърти чрез него.

Защо? Защото ученикът е вече същество, което отпечатва, запечатва, записва и проявява. Ученикът е същество, което има всички способности и качества, чрез които може да проведе гласа, движението, способността и живота на върховния тон.

Какво се иска? Една стройна, хармонична, всемирна мисъл, която да бъде способна на всяко място, при всички случаи да долавя онези възвишени мисли и изявления на съвършените същества, които имат за задача да провеждат върховия божествен план.

Ето каква подготовка, ето какво постижение се иска от ученика. Той трябва да бъде винаги така проведрен, така просветен и така привлекателен, че да може да привлича добрите, свещените мисли на тия същества, които имат да извършат тази духовна работа.

Ученико, бъди готов, Не че ти не искаш да бъдеш готов, о, не. У тебе е добро желанието, но доста много си спънат, доста много си обвързан и ако някои от светлите същества поискат да те развържат, да разрежат тия връзки, опасно е да не се получи някое неравновесие. Затова съществата ще ти помогнат ти сам, малко по малко, вещо, внимателно да не се отклоняваш, да се освобождаваш. Когато имаш личната опитност, никога в живота не би се вече вковал, не би позволил на никои сили да те обвържат.

Ето как Духът системно работи, как системно провежда тия всемирни велики мероприятия. Няма да остане нито едно същество, което да бъде в дисхармония. Няма да остане нито едно същество без път, без цел и без тон в живота, защото средата на живота е отзвук на този върховен тон. Следователно, навсякъде е този върховен тон, навсякъде е окото на върховния тон. То гледа. И то как гледа. Всичко вижда.

И тъй, животът на човека е ангажиран. Той не е произволен, не е свободен. Ако не е ангажиран от светлите сили, ще е ангажиран от тъмните сили, защото животът на човека е една стройна организация, една силова енергия, която може да извърши чудеса. Той винаги е ангажиран от известни сили. А щом е влязъл във Върховната вътрешна школа, той е под върховното давление на светлите сили.

Пътят на ученика е вече ново озарение. А тези искри произвеждат виделина. Няма вече тъмно място, защото искрите на ученика, които са същини от ефекта на върховния тон осветяват пътя към велико, върховно постижение.

За да можем да обясняваме нещата, трябва да бъдем по-близо до тяхната душа, до тяхната енергия и сила. Така ученикът ще се ползва от давлението и влиянието на върховното ръководство. Това е гаранцията, че той никога няма да пропадне, че никога няма да пострада, да загуби светлината на своята мисъл и светлината и топлината на своето сърце и на своята душа. Върховното ръководство е замислило да създаде специално за ученика една нова сфера, една нова вселена, построена, хармонизирана от силите на върховния тон. И каква радост е на ученика да чувства как лети с крилата, как живее с импулсите на силите на върховния тон. Той се радва, че утрешният ден ще бъде негов, че утре той ще бъде вече прекрасна зора, прекрасен изгрев, прекрасно обаяние. Той се радва, че утре ще чуе още по-звучно, още по-плътно, още по-мелодично дивния акорд да върховния тон.

Какъв проблем, каква система, какво утре очаква ученика, Той ще надмогне, той ще трансформира, той ще поляризира способностите си в едно ново поле, в един нов свят, където редът и порядъкът, където съзвучието и давлението са под диктовката на силите на върховния тон.

И тъй, ученико, Върховната вътрешна школа се дирижира, се командва, се управлява, се ръководи от силите на върховния тон. Във Върховната вътрешна школа се въвежда възпитателна, образователна, просветна работа от силите на върховния тон. Когато ще идваш на размишление във Върховната вътрешна школа, всякога имай в предвид, че се срещаш с най-хармоничните, е най-звучните сили на върховния тон.

Това е нов свят, нова ера, ново начало, нова система, нова култура, нова епоха, нов живот. Навсякъде в живота ще виждаш проявите на тия хармонични сили. Досега си виждал дисхармоничните прояви на тъмните сили, т. е. на неуравновесените сили, на нехармоничните сили, но ти вече стъпваш в една Светиня, където всичко е хармонично, където всичко е поетично, където владеят силите на великите същества на светлината.

Бъди светлина, за да бъдеш звук на върховния тон. Бъди разум, за да бъдеш деятелност на върховния тон. Бъди тон, за да бъдеш топлина, която ще даде виделина, за да видиш съзвучието на силите на върховния тон.

Ето до къде се простира твоята гениалност, до къде ще стигнат силите на твоята способност, как ще овладееш всяка сила, която действа по закон, по благодат, по съзвучие и хармония в природата, в битието. Всички тия сили в своя градеж, в своята композиция са за теб, ученико, за да бъдеш предан ученик, да знаеш цялата сложна система на Всемирното битие, на Всемирното начало и Всемирната мислеща способност.

Ето къде е твоята върховна сяла. Само така като поставиш нещата - във възходящи върховни полета, ще превъзмогнеш онези дисхармонични, неудачни неща, които те свързват с външния свят.

Щом така ти говорим, ние те чувстваме един от най-близките, един от достойните, от преданите, който представлява вече един нов зарящ лъч, който озарява деня и дава повече възможност на светлина, за да могат и другите души да се ориентират, в живота. Ти си една нова епоха за другите души. Ти си едно ново пробуждане, което дава замисъл и размишление на всяка будна душа,

Ето какъв лъч си ти благодарение на силите на върховния тон. Бъди тон. Където и да присъстваш, бъди тон. Където и да участват в работата, в изкуството, в явленията, винаги бъди тон, Само чрез могъществото на този тон ти ще излезеш, ще се освободиш от енергиите на низините. А това е необходимо. Необходимо е да си над низините, за да можеш да оперираш с низините. Ако си в средата на низините, ти вече нямаш качества и способности да оперираш с низините. Бъди във висините, за да можеш ловко, майсторски, изкусно да оперираш в низините.

Ето твоето място, за което дълги и дълги векове си мечтал, си търсил, си очаквал. Дойдоха дни, когато ти се откри, когато то е вече една заряща звезда и ти я съзерцаваш и се стремиш към нея.

Ученико, ознамени Върховната вътрешна школа, защото, ако би някой надникнал в нея, ще прозееш, че там е участвал ученикът със силите на върховния тон. Необходимо е така да я подчертаеш, така да я ознаменуваш, такава сили да й дадеш, че всеки който надникне в нея, всеки който я проучи, да бъде тя за него вече положителна светлина.

Но може и ще се каже: „Какво е дала Върховната вътрешна школа?“ Какво е дала? Много е дала и дава на ученика изкуството, силите на върховния тон. Нека този мощен върховен тон преобрази целия ваш бит и всеки да каже: „Ето какво е дала Школата“. Преобразила е, украсила е, систематизирала е, организирала е.

Това е научният път, това е научният опит, който ученикът ще трябва да ознамени в своето ученичество. Той трябва да ознамени, кога силите от светлите пространства, от светлите светове са присъствали в земните полета. Той трябва да даде тон на земния дух, за да може да разтвори повече обятията си за светлите сили, които имат за задача да преобразят коренно живота на земята.

Ученико, ти си първия, който прави опити. Ти си първия, който ще легне на операционната маса, защото когато вещите лекари ще правят първата операция, необходимо е да знаят с какво вещество боравят, с какво естество боравят, как то ще реагира на всички действия.

Ти си първия. Върху теб ще стане всичко това. Първата операция, първите опити ти ще понесеш, но бъди уверен, имай дълбоката вяра, че тия велики професори няма да сбъркат. Те вече имат тази опитност и тази възможност да са проучили в най-голяма светлина твоето естество. И ако има да се понесат някои жертви, то пак си ти. Но на този, на който много се дава, много се иска. Следователно, стани първата стъпка за Върховната вътрешна светиня. Ти ставаш първия тон, при който съществува Върховната вътрешна школа. Ти си вече първото съгласие.

Върви напред, овладявай преднината. Никога не отстъпвай, а все напред със силите на върховния тон.

Далечен е твоят път, далечни са пространствата, която ще трябва да преминеш, но благодарение на крилатите лъчи на върховния тон, ти лесно ще минеш големите препятствия.

Пазете се да не отпадне нито една духовна сила у вас. Нека вашият колектив бъде единственото доказателство, че вече има една божествена способност, която добре ги хармонизира.

Нещата не са така произволни, така случайни. Ако има. някаква случайност, някакъв произвол, то е ученикът да дигне чука и да работи. Нека това му бъде произволът и случайността. Колкото повече опитности има, толкова по-предпочетен ще бъде. И тука има предпочитание, защото имаме работа със сериозна система, която трябва да се проведе правилно, без никакъв недостатък.

Ние се абстрахирахме от миналото и ви доведохме до същините на нещата. И вашите същини трябва да осъзнаят какво представляват, чие дело са, какво начало са. Това е много важно. После. вашата същина ще е в колектив с много способности и чувства - осезание, зрение, обоняние, интуиция и т. н. Така е устроена цялата тази диаграма, която представлява колектива - човека.

Ето каква сложност е. Затова, когато ученикът започне да размишлява, през него ще мине пялата тази агентура и всичко трябва да се хроникира, за да може той, ученикът, правилно и разумно да отпечата в своята същина пелия ред и порядък. Само този, който има ред и порядък е под влиянието на силите на върховния тон.

Колкото повече се размишлява, толкова по-радостно става. Защо? Защото ученикът изпитва вече сладчината на своите плодове. Той изпитва гениалността на своята мисъл. А важно е както да измисли, така и да опита. Опитът е реалност. Той е доказан факт, доказан случай, доказано явление. Ако някое чувство или някое сетиво прави опити, то не задоволява само себе си. Този опит се отразява и в другите чувства и способности, Затова казваме, че ученикът е един общ колектив с много станции.

Защо искаме ученикът заедно с нас да размишлява? За да го отпушим и свободно да потекат енергиите в него, да няма никакво стеснение, никакво препятствие. Да минават силите и да продължават да се движат без всякаква спънка.

Мисълта на ученика трябва да бъде дееспособна да минава през всичките чувства и способности и най-после да направи едно издържано заключение и да го проведе посредством арбитрите на неговата същина - духът, душата и светлината.

- Кога ще стане това?

Ако искаш да станеш дъб, трябват ти 100 години. Ако искаш да станеш тиква, трябват ти 6 месеца. Ако искаш да станеш бисер, трябват ти милиони години.

Къде е грешката на ученика? Той бърза, защото му казват: „Това трябва да стане, това трябва. Трябва, трябва, трябва . . .“ Вярно е, но ако ние си служим с този език, то е да трансформиране инертността на някои сили в ученика, а нещата ще станат по друг план. Произволите са в низините. Във висините няма произволи.

Ще кажете, че много вярно е развитието. Вярно, че е бавно, но благодарете, че заемате едно специално място. Ако сега не го осъзнавате, ще го осъзнаете. Няма друг път. Никога не се подценявайте.

Много работа предстои на ученика. Ако той и се отдал да изучава Началото, надали би му останало време да бъде в противоречие. Той ще бъде напълно погълнат. Като няма кой да се занимава с противоречието, то ще си отиде. Толкова много явления ви обикалят, та според нас не би трябвало да има абсолютно никакво време да се занимавате с противоречията.

Сега вие имате да се изкачвате на една висока планина. Лесно е да бъдеш човек, но трудно е да бъдеш като Бога.

Варна, 11 февруари, 1956 год.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...