Jump to content

17. Върховната композиция


Recommended Posts

ВЪРХОВНАТА КОМПОЗИЦИЯ

В системната и положителна работа проличава главното качество, което ученикът трябва да зарегистрира пред световната история, пред новата епоха, пред новата култура. Ние разгледахме ония условия, които Божият дух прекарва като възможности за издигането, за усъвършенстването, за безсмъртието на човека, специално на ученика.

Разгледахме историческото развитие на духовните същини по отношение работата и системата за създаването на висшата Божествена култура на земята, за устройството на земята и поставяне фундамента за царството Божие на земята, което толкова много пророци, светии и адепти са провъзгласявали като едно победоносно знамение за постижение от човешката душа.

Ние разгледахме способностите, специалните качества на Духа, разгледахме как той е работил в миналите векове, как работи сега и какво начертава за бъдещето.

Наистина, трудна е материята, която минахме, при трудни условия се работи, но това е святата жертва, която ученикът дава. не се иска друга жертва от него. Не се иска жертвата на миналото. Жертвата сега е чистотата, любовта и светостта.

За да може ученика дълбоко да проникне в онази сложна, в онази секретна, в онази вглъбена работа на Духа, предстои една сериозна подготовка, която да му даде най-напред озарение, след това размишление, после посвещение, безмълвие - здрава основа, здрава гаранция за възхода на великото учение, на великото вдъхновение на Всемирното бяло братство, което така дълбоко, така всестранно е възлюбило специално ученика.

В една от срещите ние разгледахме върховния тон на живота, върховния тон на вдъхновението, върховния тон на усъвършенстването, върховния тон на великото посвещение и на великото преливане.

Кога ученикът има тон? Каква работа му предстои да извърви. Една системна, добре организирана работа,, т. е. предстои му работата на върховната композиция. Върховната композиция е дело, същина, полет на Божия дух.

Какво да разбира ученикът под думата върховна композиция? Това е една специална подготовка. Има много композиции, но какво е това върховна композиция, какви са тия сили, какви са тия начала, какви са тия върховни строители, които могат да оперират с тази върховна композиция? Щом се снема от небето, от висшите върховни светове и идва до света на земята, тя има вече един голям, всемирен ритъм. Този ритъм ще проведе великата безсмъртна система на Божието вдъхновение.

Ученико, без Божието вдъхновение, не може да има въобще вдъхновение, не може да има посвещение, не може да има усъвършенстване.

По какъв път ще са дойде до Божието вдъхновение? Ние казахме: трябва да се получи мелодичният, сладкият глас на върховния тон, който ще даде разположение и вдъхновение не ученика, да композира своите сили, своите способности, качества и таланти, и своята работа.

Без тази композиция ученикът не може да има резултати. Композицията е резултат на работа. А колко много е богат ученикът, колко много сили се съдържат в неговия духовен миг.

За да може де израсне като една голяма духовна величина, той трябва да бъде композиран, трябва да бъде готов да се яви пред върховните строители, пред Върховното ръководство и пред Великото начало.

Но може би ще се каже: „Това е много голямо, много високо, много необятно . . .“

Щом си стъпил в Школата, щом си стъпил в Светинята, щом си стъпил в Началото на нещата, няма друг път за тебе. Това е пътят. Всичко друго е извинение, отклонение.

За да може ученикът да прониква в същините на Духа, в ядрата на Духа, в организмите на Духа, в способностите на Духа, във възможностите и качествата на Духа, трябва да бъде една добре организирана сила, защото сако силният може да устои на всички препятствия, и да завладее светлите полета, върховните светове. Настанал е вече моментът. Давлението на светлите светове е доста силно и то няма да се съгласи с извиненията, с отклоненията. Сега сте пред една свещена епоха. Сега се устройва една голяма церемония върху земята от присъстващи светли сили на Всемирното Бяло братство. Сега присъстват Божии синове, които имат за задача да умият петното, да умият кръвта, да отстранят Тъмната ложа, която така жестоко постъпи със синовете Божи.

За да може ученикът да се ориентира, да не бъде в отклонение, да не бъде в недоумение, каква стъпка да направи, къде да стъпи, той трябва да претегля всяка своя дума. А за да бъде тя претеглена, предстои върховно хармонизиране.

Кой ще ви даде тон? Кой ще ви научи на това изкуство, на това върховно хармонизиране? Върховното присъствие. То ще свърши тази работа.

Но ще възразите може би: „От къде да разберем, че наистина сме под влиянието, под системата на Върховното присъствие? Дали с нас няма да си играят някои духове, които да са от някакво си далечно поданство или раса? Кой е критерият, кея е мярката, кои са възможностите по които можем да почувстваме влиянието, давлението, прилива на Божиите синове?

Ученико, Школата, вдъхновението, безсмъртните осанки на Духа са най-верните представители, които твоята душа чувства. Да вървиш по пътя на безсмъртието, да обезсмъртим всяка своя същина, да обезсмъртиш всяка своя мисъл, всяко свое чувство и всяка своя постъпка, това е система на Божия дух. Където има спекула, където име отклонение, ще бъдат проявени други духове, друга култура, друга история, друга раса.

Сега между посвещаващите се ученици идва една светла Божествена раса - раса, която ще бъде образец, раса, която ще има подобие, раса, която ще има светлина. От светлината, от подобието, от светостта ще познаете кои са силите на светлите светове.

Но може би ще дойде мисълта: „Кога ще видим тези върховни братя, тия светли сили - да ги почувстваме, да ги опознаем?“ Ние и в миналото ви казахме: чрез вътрешното посвещение, чрез вътрешните сили, чрез вътрешния свят. Колкото по-добре е устроен вашият вътрешен свят, колкото по-добре са хармонизирани духовните ви сили, толкова повече ще имате проглеждане, ясновиждане, проникване, трептение, за да може да укрепнете, за да може да изградите себе си като звезда на хоризонта. Необходими са такива звезди, които да предвестят идването на новата Божествена йерархия.

Нека чрез добрата подготовка, чрез добрата работа да се подчертае следното: че ученикът наистина е напуснал вече стария свят, освободил се е от старата култура, от старото ежедневие и е прегърнал от все сърце и душа новия живот, новата просвета и новата композиция. Щом небесните сили са благоволили да открехнат тази вековна завеса и да се види какво има зад нея, това говори, че ученикът е вече надежден, че ученикът е един от майсторите, който ще вземе живо участие в построяването на новата Светиня на любовта по лицето на земята.

Ученико, земята е твоя. Защо? Защото ти ще послужиш за изграждане на царството Божие върху нея.

Защо е още твоя? Защото имаш това право да вземеш и да съзидаш Скинята на царството Божие. Земята е една малка клетка, откъсната от слънцето, на която е дадена известна задача.

Каква задача? Да прояви творческия Дух. Следователно, земята е един пункт, една база, едно ядро, където Божият дух се е поляризирал, т. е. земята е една система, където Божият дух трансформира началото, настоящето и бъдещето. Това са ядра. Всички планети, всички слънчеви системи в небосвода са вее ядра.

Но ще кажете: „Голяма, необятна история. Как аз, с този малък ум, с теза слабо още съзнание, ще мога да осъзная тази велика задача, която ми се възлага - да взема и да принеса и аз нещо върху основите на новата Светиня, която се изгражда и в която са поканени да участват на велико тържество светлите адепти, светлите Божии синове, които ще вземат участие за провъзгласяването на царството Божие на земята.“

Трябва да гледаш на нещата широко, за да можеш да излъчиш от себе си способности, които ще послужат и за други същества, които са тръгнали по пътя към усъвършенстването.

Обичай всичко по земята. Там където има дисхармония, приложи своето изкуство, приложи своята сили, своята система, за да измениш нещата. Всички противоречия които са по земята, са създадени за тебе, ученико, за да разрешиш една от най-трудните задачи, която обяснява какво е било в самото начало.

Ученикът трябва да проникне в сферите на самото Начало и тогава ще може да си обяснява и следствията. Ако не знаеш началото, не можеш да си обясниш и следствията. Това е пътят, който води към центъра на всемирния разум, на всемирната воля, на върховния тон и върховната композиция. Няма други пътища. Всички други пътища са опитани и са дали доста много горчивини, доста много страдания. Един е пътят - пътят към светлината, пътят към Духа, пътят към Бога.

Поканен си да се върнеш от дългия път на отстъплението, да се върнеш наново в дома на своя Баща. Той ще те назове: „Сияе, мой“.

Сине, мой, това е твоята синовност. Не си вече скиталец, бедняк, отшелник, самотен, а си син в дома на своя Баща при най-благоприятните условия за твоя живот. Когато цениш живота на земята, когато цениш условията не земята, не забравяй и своя живот. Той има връзка с цялото това системно устройство на планетите, на слънчевите системи и дивната хармония на небесните светове,

Не забравяй своя живот. Скъп е той. Скъпо е купен. Много сили са иждивени за него, много жертви са дадени и ти сега си вече изкупена жертва. Ти си вече хванат вече под мишца и те водят към бащиния дом.

Остави тия сили да те отведат спокойно, без да реагираш, без да се колебаеш, без да мислиш какво ще стане с тебе. Това което досега е станало, то ти е достатъчно. Доста много ти ходи, доста много предели опита, доста много странства, а сега си повикан да се върнеш в дома на своя баща. Създадоха ти едни от добрите условия да влезеш в Светая светих, в Светинята, в Школата, за да се посветиш в тайните на Божия дух.

Ние ви говорихме, че Божият дух има неизчерпаеми тайни, неизчерпаеми способности и възможности, но за да бъдете последователни, системни, започнете с онова място, което сега заемате. То не тъй случайно ти е дадено, ученико, не така случайно си пуснат в живота. Ти и животът сте една специфичност, която дава безсмъртието. Твоят живот е начало на безсмъртието. Докато тази есенция, тези безсмъртни  елементи не се внесат в утробата на твоята душа, ти винаги ще бъдеш в противоречие.

Не че са лоши противоречията. Те са импулс, те са система, но мисълта ни е какво да направиш, от къде да минеш, какво да извършиш или на кого да направиш добро, услуга. Ти казваш: „Да направя едно добро, но то дали ще бъде добро? Да говоря на този човек, но това дали ще бъде добро?“

Това са все противоречия. Ученикът трябва да бъде абсолютно положителен. Неговата мисъл е светлинна мисъл, неговите чувства са духовен пламък. Неговата воля е духовен ритъм. Следователно, при тази обстановка, при тази организация, при тази хармонизация ученикът е вече властен над силите на външния свят. Силите на външния свят създават противоречията, затова се апелира към ученика колкото се колкото се може по-спокойно, без да изживява противоречията, да се приюти под шатрите на вътрешния свят. Вътрешният свят е света на душата, света на любовта.

И, тъй, понеже си поканен да се наредиш между редиците на добрите светли майстори, които неспирно пренасят материали, които зидат храма на любовта, бъди ученико, акуратен. Ще знаеш, че тия светли сили работят, че те присъстват, когато слънцето изгрява. Те имат връзка със слънчевия свят. Те са гениалните астролози, които познават влиянията, давленията, които познават зодиаците на слънчевата система. Те са сили, които познават и други зодиаци, зодиаци от другите слънчеви системи, но за теб е важно да изучиш зодиака, да изучиш давлението на слънчевите сили, които имат вече същественото проникване в света на съзнанието на ученика.

Учи се, но по-системно се учи. Приюти добрите сили, които ще бъдат в помощ на твоята душа, на твоето сърце, на твоя ум и на твоята мисъл, за да можеш заедно с тях да наградиш и себе си като едно свещено светилище. Наследството ти трябва да бъде ознаменено. Тепърва започваш да си създаваш едно добро наследство. Досега всичко си изял, прахосал, изпил, а сега си създаваш едно завидно наследство благодарение на Върховното присъствие.

Учи се, непрестанно се учи. Пред теб е образният свят. От него ще научиш всемирното изкуство на Духа, от него ще научиш за способностите на Духа. Когато започнеш така да гледаш на нещата, навсякъде в природата виждаш ръката, дъха, сиянието, осезанието на Божия дух. Ще виждаш как вае той нещата, как ги багри, как ги оросява, как ги тонира.

Ето, ученико, пред теб е живият свят на Духа. Ти вече имаш тази възможност да бъдеш ясновидец. Дадени са ти всички условия, дадено ти е да знаеш как си обгорен от Божия дух. А това е важно положение.

Какво значи обгорен? Ученикът, който е обгорен, се познава сред всички същества по лицето на земята. Той е вече една запалена свещ. Никъде не можеш да го скриеш, защото е едно свидетелство, една звезда на хоризонта.

Дявай възможност все повече и повече огънят, пламъкът на Духа да те обгаря. Така ще бъдеш добре изпитан, а това е важно състояние. Ученикът няма да бъде вече място, няма да бъде време, да бъде ден, нощ, а ще бъде само състояние.

Ето едно върховно подобие. В състоянията са изключени всички противоречия. Защо? Защото като състояние ученикът е проникване на Божиите организми във всяко явление в природата. Щом е пронизване в явленията, ще има ли за него някаква си незнайна страна, някаква тайна страна на Духа?

Преди малко ние казахме, че Духът има много тайни страни, а сега - че този който е проникване, който е вече обгорен, за него няма тайни страни. Защо? Защото целият космос, цялото сътворение във всемира е за него вече художествена Божествена картина с всичките му сложности, математични известности и т. н.

Ученико, гениалните неща, големите неща са за силните. Нека се подсили твоята същина, за да придобие обаянието - новото състояние на Духа.

Необходимо ли е това да знае ученикът? Това е неговото бъдеще. Ако става въпрос за някакво бъдеще, то това е неговото бъдеще. Всичко друго е подготовка.

Колкото повече ученикът се обгаря, толкова повече долавя нежните трепети на гениалната работа на Духа. Той вече започва да чува някакъв дълбок тайнствен глас, който му нашепва и го вдъхновява. Той вече започва да вижда прекрасни, фини образи, които му откриват сложната работа на Духа. Ако става въпрос за една специфична работа, то е: ученикът трябва да бъде системен в своята работа.

Чрез кои способности и качества той ще може да се изкачи по върховете на Духа? Посредством своите вътрешни сили. Те са които ще го преведат през най-трудните сфери. Когато става откъсване, когато душата напуща тялото, когато животът напуща организма, това е един от най-трудните моменти. Така и ученикът, когато напуща външните свят, външния живот, моментът е най-труден.

Кой ще ви помогне? Върховното присъствие.

Когато ти представяме една друга област, когато те въвеждаме в една друга сфера, когато ти говорим за друго начало на твоето посвещение, ние държим сметка за какво си готов. Ако ние те въвеждаме в тия сфери, то е, защото богатството на Свещения изток, богатството на Свещените школи на изтока минават през твоята земя, натоварени върху крилата на хвърковатите сили. А ти, ученико, бъди готов, та когато раздават тия богатства, да бъдеш буден, да приемеш този дар. Ако изпуснеш момента, дълго време ще има да чакай. Тогава времето пред теб ще бъде едно голямо противоречие. Сега не е рано. Дори е късно. Сега. Сега.

Никъде по лицето на земята в този момент така не се говори. Тия има най-добрите условия, защото голямото богатство е тук. Запази това като тайна и яз никого нищо не казвай, но вземи мерки.

Как ще вземеш мерки? Дали ти сам ще се издигнеш, дали сам ще преодолееш мъчнотиите и противоречията? О, не. Божията любов е при теб, Божията система, Божията сила са при теб. Те са, които ще ти помогнат. Те са, които ще те просветят. Само Бог е, който може да издига, да помага, да усъвършенства. Следователно, Божиите богатства минават през твоята земя. Използвай поне тяхното влияние. Най-трудното в езотеричните школи на миналото е било де се направи връзка с Върховното присъствие. Когато са правили опит, пропадали са много ученици.

Защо е ставало това? Липсвало е Божественото богатство. Защо е липсвало? Понеже земята в своето сътворение, в своето развитие е била в такъв цикъл - в процес на охлаждане, в процес на организиране, в пропее на сцепление и т. н. и при тези процеси духовното богатство не е било дадено, но въпреки това Духът е действал, Духът е присъствал, Духът е ознаменил епохи на едно вътрешно посвещение. Учениците са стигали до външното посвещение, до ефектите. А сега няма ефекти. Ефектите се отричат.

Вътрешното посвещение е едно велико знамение за пълното присъствие на Божия дух. Следователно, обезсмъртявай Началото а себе си, за да не стигнеш до края. Изключи края от себе си, не мисли за него, защото ти по начало си вечност, безсмъртност.

Нека този дух на размишление остави в твоето съзнание дълбоки линии, които да чертаят диаграмата на твоето бъдеще. Размишлявай, непрекъснато размишлявай, за да бъдеш винаги във връзка с творческите сили. Обикни тия адепти, които не жалят труд, а донасят, принасят безсмъртните енергии за твоето укрепване.

Обичай тия същества, защото те са акумулатори на Божествените енергии, а ти се нуждаеш и то доста много се нуждаеш от енергии, които да създадат условия за доста вглъбено размишление у теб.

Това е нашата задача - да те научим кая да размишляваш, как да виждаш, как да чуваш тона на Духа. Това е най-важното. Знаеш ли тона на Духа, ти вече де композираш своите сили, ти вече ще знаеш как да нагласяваш кордите на своята душа. Твоята душа е разгласена вследствие дългото й странстване и чака велик майстор да дойде и да я нагласи. И Великият майстор – Духът, сега витае над тебе и търси отворена врата да надзърне и да помогне но твоята душа.

Ученико, ти си вече една нова система с всичките сложни закони, с всичките сложни замисли на Божественото съзнание. Следователно, като такава система, остави светли дири след себе си и който стъпи върху тези дири да получи импулс, надежда, вяра в бъдещето.

Стани едно светло бъдеще. Нека всички души видят в тебе новия образ, новото подобие и всички да изживеят ново състояние.

Когато апелираме към тебе, когато натискаме върху твоята мисъл, то е за да бъде тя дееспособна да размишлява. Ако това извършим върху теб, ако този процес придобие поле на развитие, атмосфера на влияние, ние вече сме извършили своята работа. Но до тогава няма да престанем да натискаме върху мембраната на твоята мисъл.

Обгорен трябва да бъдеш, положителен, да даваш тон на новото, на великото всемирно учение, което носи секретите на Божия дух. Без тия секрети за накъде не си. Къде в пространството, къде в необятността? Каква ще бъде твоята цел и къде е твоят обект? Един сложен проблем. Ти сега измерваш нещата с мястото, с времето, с пространството, но идват нови дни, идват нови състояния на вечността. С какво ще ги измериш? Имаш ли тия уреди, които да ти послужат да измериш състоянието си?

Често ти се е говорило от религиозните системи, че има някъде прекрасни полета, прекрасни светове, че има някъде рай и когато напуснеш земята, ще влезеш в царството на блаженството. О, не. Трябва да познаваш пътя, трябва да имаш водач, трябва да имаш сила, трябва да имаш математически мерки, за да знаеш как да минеш, през коя сфери и как да се добереш до тия царства, царства на Божественото.

Тук, още тук. Като добре организирана система трябва да имаш всичките начала на възможностите, които ще те придружават.

Какви са тия начала? Да познаваш своята история.

Но ще кажеш: „Това е минало. Какво ме интересува моята история?“ То е за да проникнеш във вътрешното, в секрета на твоето начало. Без него никъде.

Но, кой си ти, който ще проникнеш? Кой да проникне? Твоята душа ли, твоят дух ли, твоето съзнание ли, твоята воля ли? Коя сила си ти? Тя си една Божествена възможност, една Божествена способност. Следователно, щом си възможност, щом си способност, предстои ти да хармонизираш силите на своята душа и своя дух.

Какво понятие ще имаш от така поставения въпрос - кои сте вие? Извън възможността и извън способността сте нищо. Възможността съдържа същината на живота, а способността проявява същините на Духа.

Дух и живот, това си ти.

Душа и воля, това си ти.

Любов и система, това си ти.

Твоят произход е много секретен и сложен. Там е и печалното, че ученикът не знае кой е. Това има за цел Школата -да освободи ученика от противоречията. Противоречията са, които го цапат, които го багрят с различни бои, с кал и т. н. А когато престанат противоречията, тогава ще дойде онова състояние, за което говорихме. Ще дойде да изпълни сложната хармонична композиция.

Какво ще композира ученикът? Ще композира своите душевни, своите духовни, умствени, сърдечни и т. н. сили. А щом ще композира тия сили, той трябва да ги познава. Ако не познаваш нотите, как ще композираш? Трябва знание. А между знанието и ученика е Учителят. Върховното присъствие е, което ще ви помогне. Тогава въпросът Дух и душа, воля и душа и т. н. ще бъде напълно идентичен. Ще се изяснят нещата и в съзнанието, и в мисълта, и в сърцето, защото и сърцето е едно ядро, и мозъкът е едно ядро, и умът е ядро, и волята е ядро. Всички тия ядра напълно ще обогатят ученика. Той ще знае за своето начало, ще знае за своето минало, ще знае своето настояще, ще познава и признаците на своето бъдеще.

Тайните трябва да станат явни. За кого? За посветения ученик. За него се правят големи жертви, за да го направят откритие.

Но ще дойде мисълта: „Дали когато се разкриват тайните няма да се ползват и тъмните сили? Тъмните сили бягат от светлината. Те не могат да пречупят тия светлинни лъчи в своето естество. Има опасност да изгорят. Затова, те пазят едно привидно равновесие в своя живот. Но идва край и за тях. Ще има един нов преход - от тъмните сфери към светлите сфери.

А колко работа ти предстоя, ученико, , за да се оправия с цялото тъмно противоречие. Ще се справиш, понеже влизаш в редиците на Великата история.

Колко много трябва да работиш върху себе са, какво осъзнаване е необходимо. И ако ние наблягаме върху твоята работа, то е и наша работа. За да може да се ознамени великата епоха на Всемирното Бяло братство върху земята, необходим и резултати. Ти, ученико, стани резултатът, който да отбележи Великата история на всемирното развитие.

Всичко това е хубаво, но противоречието казва: „Какво ще кажат другите? Какво ще каже науката, какво ще каже световната мъдрост, какво ще кажат великите школи на миналото?“

Това е все противоречие. Ученикът трябва да застане между противоречията и състоянията, докато напълно овладее състоянието - знаменитата подготовка, а резултатите са, както казахме озарението, прозрението, посвещението, безсмъртието.

Готви се, работи, размишлявай, моли се, т. е. бъди готов да се разговаряш с езика на светлите сили.

Защо ви занимаваме със светлите сили? Като че ли искаме да ги поставим като посредници между тебе и Бога? Кой е посредник между Бога и знанието? Ученикът, ако няма Учител, не ще има знание. Следователно, светлите сили са дадени посредници, т. е. те са Учителите.

Какво ще те научат? Ще те научат за великите възможности на Бога и за великото изкуство на неговия Дух.

Обичай тия посредници, наречени така, т. е. обичай тия водачи. Те ще те водят дотогава, докогато те изведат на най-високия връх.

Тогава какво ще стане? Наново ще те пратят, но вече като водач. Това е системната работа на Божия дух.

Ето каква светлина трябва да проникне в твоето битие, в твоя колектив. Ти си вече както майстор на своето щастие, така и помощник, посредник на по-слабите от теб.

Помощ трябва. Има души, които доста много са се отклонили и е необходимо помощ. И сега Духът апелира за тази помощ.

И тъй, нека остане у вас мисълта за великата композиция. При тази върховна работа ще имате и върховни постижения, върховни знания, върховно съзнание. Нека нашите среши бъдат плодовити размишления. Колкото повече размишляваме, Колкото повече се уединяваме, колкото повече се вглъбяваме в нещата, толкова повече духът се изявява.

Нека тази сложност де не ви плаши. Нека нещата у вас да се развиват естествено, хармонично, в тишина, без да пренебрегвате някои неща и да се самоосъждате, но да се заемете с канализиране енергиите у вас. Безболезнено, без бруталност възпитавайте тия сили, които са ви дадени и чрез които ще завършите своето развитие на земята.

Нека светлите сили на Бялото братство осъществят тази мечта, това велико призвание, в това велико обещание, в което Бог се кле. че ще въдвори царството Божие на земята. Нека тази земя бъде място на едно велико тържество на светлите слънчеви сили. Нека вече се премахне мисълта, че земята е най-нисшата сфера. Колкото повече светли сили заживеят върху нея, толкова повече и нейната аура ще бъде блестяща. Нека около нея се образува дъгата на слънчевия спектър и никога да не я напуща, за да може това свидетелство да подеме все повече и повече душа към усъвършенстване.

Това е целта, а всяка цел ще се осъществи, когато има ядро. Без ядро нямо колективен Божествен прилив. Следователно, нека това ядро послужи за този Божествен прилив, за да не става вече въпрос кой ще ръководи братските сили по лицето на земята.

Братските сили ще бъдат ръководени от Върховното присъствие. Братските неща се нареждат по системата на Божия дух. Братският живот ще се възкреси по системите и способностите на Божия дух. Бъдещето на Братството е светла епоха, начало на една нова култура, на една нова раса. Братството е начало но този именно нов образ - образа на шесторасниците.

Ето, така призвани, така поканени, така определени, съчетайте тази обязаност, това призвание като свещен прилив, като любовно обгаряне, така като че любовта ви е обгорила, като че любовта ви е обагрила и светлите сили да могат да ви познаят.

Ученико, имай този белег върху себе си, да не би когато светлите същества минават край тебе да не те забележат. Имай този светящ скъпоценен бисер върху себе си, който да дава блясък, светлина, по която да те познаят светлите сили. Укичвай всеки ден себе си с все нови и нови скъпоценности. Колкото повече венецът на твоята глава бъде украсен със скъпоценни бисери, толкова повече твоята аура, твоят ореол ще бъдат трептящ Дух на живо слово .

И тъй, ходи по земята като достойно същество, ползвай се от благата на земята като благородно същество, живей на земята като посветело същество, за да бъдеш прицелна точка, да бъдеш обект.

Обичай земята, в която си се родия, защото тя ще се нарече Земя ханаанска или Земя не светлината.

Варна, 25 февруари, 1956 год.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

 Share

×
×
  • Създай нов...