85. Знанието

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 85-то

Знанието.

Ученика, сега се създават духовни капитали, които да послужат за превеждане от тайнственото, духовните знания.

Какви са тия капитали? Те са мислите на ония свръхчовеци, посветени в абсолютното знание, с които мисли ще може да се преведе духовната азбука на по-понятен език, който да могат да го разберат и всички онези, които закъсняха в своята еволюция. Какво представляват тези мисли - мислите на тези същества? Те са пътуващи агенти, които имат препоръчителни писма и чрез тези писма ще имат правото да контролират създаващите се нови мисли - дали те са праволинейни, имат ли духовен елемент, който да е основата при създаването на Всемирната мисъл за човешкото АЗ.

Тия същества са благородници. Те имат пламенно сърце, чиста душа и вдъхновена мисъл. Те са безпощадни по отношение на ония сили, които затъмняват възвишената мисъл. Те са и тълкувателите на висшето духовно знание, затова на всеки един ученик, посвещаващ се във висшето познание, като център на ръководство на неговата мисъл застава един от тези благородници. Защо е необходимо това? Нима не е определено на човешкия Дух да се ползва с индивидуални свобода? Да, има правото, но когато е въпрос да се прокара, да се проведе Божественото знание на един достъпен език във форма и яснота, налага се контрол, а този контрол се провежда от силите и мисълта на тези свръхсъщества. Едно знайте, не е без значение или безразлично, как мислите, как чувствате и как постъпвате по отношение Всемирната душа. Вие сте длъжни да бъдете изправни, чисти и непоколебими, неотклонни.

Не е безразлично, дали вие можете свободно да светотатствате с духовните познания. Духовното знание е преведено от онази Върховна мисъл, която бди за всяка една проява, изхождаща от духовната мисъл.

Когато става въпрос за знание, трябва да се разбира за онзи разумен развой на всички сили в Битието. Знанието е стабилитет на Духа, на човешкия Дух. Знанието е светлина на човешката мисъл. Знанието е виделина за човешкото сърце. Знанието е пълнота за човешкото душа.

Какво трябва да знае ученика? Той трябва да познава първо системите на Духа. От системите ще мине към подбужденията. От подбужденията ще мине към проявленията. От проявленията ще мине към свободата. Следователно, само свободният знае. Свободният разбира езика на всеки движещ се мускул, на всяка движеща се клетка. Той разбира шепота, вариантите на волевата дейност. Той разбира тона на атомите, разбира плавното течение на етера през органите на мисълта. Мисълта има специфични органи. От тези органи е създадена формата на проявената мисъл. И, доколкото тези органи са във висше трептение, до толкова тоновете в звучната мисъл са ясни и верни. Тепърва предстои на ученика да се занимае и съблюдава дали специфичните органи на неговата мисъл са в унисон с трептенията на първичната мисъл, защото първо мисълта се понесе из всемирните царства - мисълта на Единния. И тогава идваме до онова положение да признаем, да разберем, че цялото Битие е мисъл. Мисълта се проявява като знание, знанието проявява вибрациите на мисълта. Вибриращата мисъл е вярната, правата мисъл. Тя е положителна, защото положението което заема е първично.

Какво значи това първично? Първичното е душата на Духа. , Духът ли предшества Бащата или Бащата се определя от проявлението на Духа? Бащата на Духа и Духа са единни. А душата, която изхожда или предшества в проявленията си Духа, то е онази интимна МИРОВА МИСЪЛ НА БОЖЕСТВОТО, която се е разляла из безкрая и от нейните вибрации се създадоха мировите проявления или творческите фактори. А вие знаете какво значи фактори. Творческите фактори определят посоката, завоя и отклонението, определят възхода и проявите на протоплазмата или духоматерията. А тази духоматерия е изразител на разлялата се мисъл, на въплътилата се мисъл. Как се е въплътила? Преди мисълта съществува ли материята? Кой създаде материята? Кой е нейния фактор? Преди да беше материята, беше мисълта. Преди да беше мисълта, беше Духът.

Когато ученикът изучава свойствата на материята, той трябва добре да разпознава нейното съчетание, защото във всяко сцепление има мисълта на градивно свойство, която й пази едно чудно равновесие и спокойствие за да не се разпада материята. Защо е трябвало да се създава материя или материален свят? Материалният свят представлява една идея, която още не е добре проучена в основата на тази идея, вибрира едно съзнание. Това съзнание систематизира проявите и материята бива вече като една опорна точка или една опора където творческия фактор на мисълта започва да изгражда вселените на необятния Дух. Нали в съчетанието на всяка материя има един ограничителен процес? Тогава какво значи необятност, в която се съчетават едни неясни, непонятни варианти? Необятният Дух е разлелият се Дух. И именно тук е идеята - онова, което се е разляло да се обособи а една разумна система, която да даде висшето знание.

И тъй, ученикът трябва да знае, а знанието изхожда от формите на необятността. И когато постигне тази необятност, ученикът се кръщава във висшето знание. Защо ученикът трябва да знае? Не, че той трябва само да знае, но той е вече самия знание, защото естеството, материята, етерът и ентаетерът са плод на Всемирната мисъл. И колкото съзнанието се обогатява с плодовете на Всемирната мисъл, толкова повече човешкото АЗ се определя като една тонация в хармонията на духовния живот. Ученикът трябва да знае, защото знанието е светилник, който е запален от Всемирната мисъл, Добре трябва да се проследят проявите на мисълта. Мисълта е понякога независима - неподдаваща се на никакви странични фактори. Тя се движи с неимоверна - бързина, която не се подава на триизмерните уреди.

Тя е в едно друго измерване съвършено, баснословно измерване, което още не се е подало на изучаване на човешките умствени усети. Едва в посвещаващият се ученик, в абсолютното знание, започва да проблясват в съзнанието му тия абсолютни възможности за това измерение. Умът долавя тия процеси на бързо движещата се мисъл. Само посвещаващият се ученик в системите на Духа може да долови, чрез способностите на тази зараждаща се мисъл в неговия, ум онова съвършено ефирно естество, от което се създава идейният образ за Божествената същина, но светилникът, който ще Му осветява областите, чрез които ще може да се домогва до възможностите на духовните органи и системата на Духа. Ученикът трябва да изпитва силата на Духа. И това, което той ще има като опитност, то ще бъде Всемирната мисъл.

Колко отвлечени и непонятни области са, но само чрез тях и по пътя на всемирната мисъл, се идва до хармонията на Божествената душа. Душата на Бога е огън - огън, който гори и не изгаря. Божествената душа е динамиката, импулса на живота. Животът произхожда от тази динамична вечност. Ще кажете: има ли място динамиката в духовния живот? Да, динамика та е принцип на творчеството. Без този импулс - динамиката, механизираните сили остават без дейност, безплодни. Но, попаднали под вариациите и движенията на механиката, тия сили се въвеждат в общия творчески план. А зад всичко това се крие онази 'всемирна мисъл, която се стреми да постигне крайната цел. Какви са прямите отношения на човешката душа към този Всемирен план? Има ли тя изгодите? Има ли тя някакво предимство да бъде по-близо, по осезателно до тази мирова проблема? Да, важно е за душата да може да се добере до тайнствените пътища, които водят при архитекта на всемирния план. Това е естеството на душата. Нейното място е в този всемирен план. Извън него, тя е чужденка. Това, което е вдъхновение за нея, то е хармоничния живот, приобщен към този духовен и всемирен план. Най-свещеното, най-възвишеното, най-силното за човешката душа е да се добере де системите на Духа. Когато започне 'систематически да провежда съзнателните вибрации, чрез които Духът работи, душата се издига, освобождава се, пречиства се нейното небе. А това е дело на всемирния Дух. Това е школуването, където човешкия Дух започва да долавя вибрациите на всемирната мисъл на човешкият дух, започва да инсталира инсталациите на мисълта. Умът придобива свободата да може да преустрои своите органи, чрез които става правилно възприемане на духовните сили. Цялата философия стои в това, да може човешкият дух да възприеме, да задържа и пресъздава в съзнанието светлината на Всемирния Дух. Единствената цел на човешкия Дух е да може да се освободи от старата механизация. Това старо механизиране е вече достойно за новия прилив на философската мисъл.

Когато се говори за съзнателно възприятие, подразбира се до колко усетите на душата са усети на светлината. А от светлинните усети зависят създадените висши форми на знанието, защото казахме: знанието има висши форми, знанието борави с висша материя, или знание значи естеството на висшата материя, естеството на висшите форми. Знанието не е ограничен процес. Знанието се движи с всемирни вибриращи сили. Знанието не е някакъв си представител на някаква доктрина. Доктрините ограничават процесите на знанието. Висше знание подразбира онзи необятен поглед, онова съвършено чувство, онази свободна мисъл и онази непринудена воля. С една дума казано, ЗНАНИЕТО Е ВСЕМИРНА ХАРМОНИЯ. Знанието има много прояви. Проява в музиката. Музиката не е ограничителен процес. Музиката е изблик на Духа. Най-вярната представа за вибрациите на Духа ще може да имате само тогава, когато съзнанието на ученика може да има хармонията на етера, защото в областите на етера има едно съзвучие, което може да долавят само силно повдигнатите по Дух и мисъл. Етерните вибри са, които създават гамата на дадено съзнание. Етерните вибри са, които създават гамата на дадено съзнание. Етерните вибри са, които се долавят от добре конструираната нервна система, защото нервната система е най-верния тон за музиканта.

Едно друго проявление на знанието, това е изкуството. Кои са факторите на изкуството? Фактори на изкуството са волевите сили. Зависи до колко съзнателните процеси са в хармония с динамиката на творчеството, което може да проведе в реални форми Всемирното съчетание на изкуството. Изкуството има за цел да пресъздаде и прояви първичния образ.

Едно друго проявление на знанието е поезията. Поезията е вибра на словото. Чрез словото или чрез поезията, словото се пресъздава в идейни образи. Словото е език, който е разказвател за изкуството и музиката. Поетът е най-съвършеното същество. Поетът създава безсмъртните образи на изкуството и музиката. Поетът е най-чутката душа, която може да живее в идейния свят. Царството на поета е идейния свят. Животът на поета е хармоничния свят. Творчеството на поета е безсмъртния свят. Поетът е съчетание на творчеството и музиката. Той представлява воля на творчеството, а душата на музиката.

Това са три прояви и системи на знанието. Има още прояви, но тях ще разгледаме в следващите срещи. Започваме със знанието, за да може да се преведат всички тайнствена замисли на Духа в тази нова Школа. Не се спъвайте от многото отвлечени форми. Едно знайте и искайте да постигнете: да имате в съвършенство системата на Духа. Чрез нея ще отключвате всички тайнствени замъци, всички съкровищници и светилища и ще знаете Духът на миналите окултни школи. Ще познавате и ценностите им. Ще имате възможност да поучавате техните корони, защото короните на екзотеричните школи са украсени с много скъпоценни камъни, нанизани върху короната на школата. И всеки посвещаващ се в екзотеричните школи, има за задача да изучава тия скъпоценности. Всички ученици на екзотеричните школи са започвали с изучаване на минералното царствени последователно са минавали към растителното царство, докато са достигнали до животинското царство и там спряха и създадоха си богове от животински форми и дълго време се покланяха на тези богове. Но днес, в школата на Духа, срутиха се тези форми, срутиха се до основи тези измислени богове.

Днес школата на Духа създава един висш образ на светлина, образ на необятно пространство, образ на всемирна мисъл, образ на всемирна душа и образ на Всемирния Дух. Днес ученикът е на завидно място, защото е ученик в мистериите на Духа.

Няма по-свещено място, по-свещена ограда, по-свещена държава, по-свещена земя и по-свещена слънчева система, от тази на Духа.

2 януари 1942 год.