86. Законознание

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 86-то.

Законознание

Методичната робата на ученика зависи ат съзнателните процеси - до колко те са в допир с процесите на Духа, в по-висшите полета на духовните области, които имат връзка с духовния мир на човека. Работата на ученика зависи от оная светлина, която прониква през неговото съзнание и може да възстанови светлинните връзки със светлината на висшите съзнания.

Работата на ученика се определя и очертава от вариантите на знанието. Знанието е, което дава пълнота, широта и свобода на човешкия Дух. От съзнателните процеси се определя правилното развитие на всички онези душевни институти, в които има едно начало, което е в ПОКОЙ. Но от съзнателно развитите институти, това НАЧАЛО има вече ПЪРВИЧНОТО РАЗВИТИЕ на онази ВСЕМИРНА МОНАДА, която го свързва с ВСЕМИРНОТО СЪЗНАНИЕ. И това Начало е което е един формен образ, една внушителна личност, една математически правилно развита до висшите области личност.

Работата на ученика е сложен процес, защото качеството на знанието, което трябва да притежава ученикът е от висшите области. Какъв трябва да бъде методът на неговата работа? Ако се дадат методите на миналите школи и силно се наблегне върху ученика, за да си спомни той за методичната работа в миналото и неговия Дух да може да долови някои вибрации от тия системи, дали тези спомени ще му бъдат в полза за неговото бъдещо развитие? Да, всички онези процеси, които са оказали едно силно влияние на Духа, ще му бъдат в съдействие. Те са неговото богатство, чрез което той може да увеличи духовния си капитал, духовното си знание и сили. Но сега, при това положение, дали трябва наново да се въведе ученикът във всички стадии на развитие, чрез което напомня да продължи своето развитие във все по-ясна светлина?

Днес Духът дава нов метод. Този метод идва да освободи напълно абсолютният човешки Дух и да въведе душата в първичната градина - осветяваща се от светлината и там тя да бере плодовете, да се ползва от безсмъртната храна. Какви са правилата на Духа, които могат наистина да освобождават отклонилия се човешки Дух из многото области на живота? Трябва да се дойде до висшето знание. Ние дадохме някои правила на знанието, а те бяха: музиката, изкуството и поезията. Тези прояви са най-близко до човешката душа. Тя им импонира. Чрез музиката тя говори, чрез изкуството тя се проявява, чрез поезията тя живее. Има още едно важно проявление на знанието, то е ЗАКОНОЗНАНИЕТО. Всички прояви в живота са строго определени от абсолютните закони, които подреждат и проявяват първичното в човека. Без тази проявена система на законознанието, никои други прояви не могат да бъдат реални. Законът е замах на абсолютното. Чрез закона се създадоха плеядите звезди и слънца. Чрез действието на закона се създадоха всички нисши и висши царства и йерархии на планетите.

И всичко се узакони и Божеството си почина. Законът е верния архангел на Бога, който постави всяка една проява на подобаващо развитие. Чрез закона Бог стана достояние на съзнателните процеси, които са и вън от човека и вътре в човека. Тогава се задава въпроса: какво значи съзнателни процеси? Каква машинация е съзнанието? Мирово зрение ли е или мирова памет, или мирово знание? Или тия съзнателни процеси са в индивидуално развитие, които се проявяват ограничено, частично? Или това са съзнателни процеси, са онези светлинни вариации, които пръскат светлина и осветяват най-тъмните кътчета из необятността? Какво още значат съзнателните процеси? Да ги сведем до човешкия живот. Дали това е работа на ума, или работа на сърцето? Дали е работа на волята, на мисълта на чувствата, или работа на действията? Са ли съзнателните процеси някакъв апарат, който е създаден мимо волята, умът и сърцето? Или този апарат е някакъв си дар, чрез който човешките същества могат да имат правото на съзнателни същества? Съзнанието е една особена система, която включва всички душевни проявил мисълта, и чувствата, и ума, и действията. Само това ли се включва в тези процеси и в тая система? И светлината, и топлената, и въздухът, и етерът, и азотът, и кислородът, и въглеродът, и водородът.

Съзнателната система е една особена мембрана, която е под прякото действие на Духа. Доколкото вашият Дух оказва влияние върху тази мембрана, дотолкова системата на съзнанието е във висши прояви. И когато става дума за работата на ученика, на него му предстои в първото си посвещение, в първата си стъпка за свят живот и качващ се на първото стъпало, да долови особения звук и тон на тази система на съзнателните процеси. И когато ученикът се добере до тези област на онова духовно спокойствие, на онова духовно просветление, той почва да прави разлика или започва да класира всички онези проявления, които идват към съзнателните процеси, като необходими сили. Една от тия сили, процеси е ПАМЕТТА. Мембраната на съзнанието в своята тонация има вариациите на паметта. Тя спада към духовните системи. Паметта запаметява закона, проявява словото, оформява образа и проявява музиката. Всички велики композитори са имали всестранно развита памет. И всички композитори са изблик на духовния живот. А за да се схване изблика на духовния живот като реалност на Духа, трябва да бъде запаметен.

Едно най-важно качество на човека, това е ПАМЕТТА. Тя е една богата добродетел. Докато ученикът не придобие вариантите на паметта, докато не представи своите сили под командата на този капел майстор – паметта, докато не внесе в душата си тия вибрации на паметта, той винаги ще бъде в едно незнание, колебание и безверие.

Що значи закон Божий? Това е висшата памет на Бога. Всички композиции на битието са написани на една вечна плоча на паметта. И всички разумни същества и всички посвещаващи се ученици се ръководят от тези безсмъртни слова на Божествената памет. И ВСЕКИ ПОСВЕЩАВАЩ СЕ Е ЗАКОНОИЗПЪЛНИТЕЛ, защото разбира, знае, чувства и ясно вижда какъв е планът на Върховната Воля, и каква е, висшата цел и крайният предел на миросъзданието,

И тъй, ученикът трябва да се справи с тази система на съзнанието, да спазва законите, които са авторитета на Бога. И спазвайки авторитета на Бога, у него ще се издигнат авторитетните чувства, ще се проясни малката, плочка на съзнанието му и всичко онова, което е написано, ще бъде разбрано и вярно проводено в проявите, като един най-навременен метод за работа на ученика - да може да проникне чрез силата на мисълта. Чрез усилията на своята мисъл ученикът прониква в областите на съзнателните процеси и всички мирови прояви биват достояние на паметта. Тогава, кои сили работят в паметта? Паметта е ли атрибут на душата? И ако е, защо душата не помни своето начало? ПАМЕТТА Е АТРИБУТ НА ДУХА. Не че душата не помни. Душата е вариация, изхождаща от вариациите на всемирната Душа,

Но има един друг процес, който е хвърлил едно покривало на забрава върху тази същина. Когато душата дойде в стълкновение с гения на Духа, започват да се разведряват първоначалните клетки на душата, душевният образ се възстановява и под светлината на Духа паметта разведрява всички душевни емоции и се свързват със силите на Духа, стават единни, мощни, силни и започва с авторитет да се оформя човешкото АЗ. ЧОВЕШКОТО АЗ Е ДУХ И ДУША, а всички други прояви, които съдействат на това АЗ, което е като действаща единица в космоса, идват съзнателните прояви, които са ПАМЕТТА, СИЛАТА, ЛЮБОВТА И СВОБОДАТА. Така почувствал се, ученикът има вече правилния метод за работа, Той е всезнаещ. Знанието за него е най-големия светилник, който осветява пътя му за ВЕЧНОСТТА. Знанието е живота за него, който със своите процеси, е най-върховното благо.

Когато поставяме закона, като метод за ученика, то не подразбира ученикът да се плаши, да се страхува, да не би да наруши някои клаузи или параграфи от закона. Не, за посвещаващия се ученик законът е висша математика и чрез вариациите на дадени числа, ученикът издирва проявите и глъбините на Всемирната мисъл. Свързваме Закона с висшата математика, защото всичко математически е съпоставено в битието. висшата математика е едно от проявленията на знанието. Чрез математичните величини ученикът се домогва до висшите замисли на провидението. Чрез величините на висшата математика ученикът разбулва устройството на цялата природа. Чрез величините на висшата математика ученикът авторитетно и достойно влиза във висшите духовни полета и там той бива свободен и вещ. Чрез дадените величини той разкрива и опознава порядките на дадено виеше поле. Чрез величините на висшата математика, ученикът е свободен да се издигне до причинните полета, до първопричинните полета. И там, той може да схване всички първични прояви на живота. Чрез тези проявления на знанието, посвещаващия се ученик бива причислен към по висшите школи в другите полета и светове. От там той бива ръководен, напътван, пазен, обогатяван и освобождаван. Знаещият ученик е една ценна връзка между физическото поле и висшите духовни полета. С него си служат и духовните учители, чрез неговата прояснена памет, чрез будното му съзнание и всемирната му вече мисъл.

Ето как ученикът се снабдява със сили на едни духовни вече методи. Чрез знанието, той бива проводник на светлинните сили. Посвещението е във всички светове. Докато ученикът не запамети Бога в себе си, докато не запамети образа на Бога, той все ще се посвещава. Това посвещение не разбира богата фантазия, посвещението подразбира положително да знаеш и да можеш. И всички посвещаващи се ученици в системите на Духа, ще трябва да събуждат огнени сили в себе си, които да пламтят и излъчват безсмъртните субстанции или безсмъртното начало. Посвещението е във всички светове. И земята като представител на физическия свят, се удостои да бъде посвещавала се, или един институт за посвещение. И всички духове, които живеят на земята, ще минат през посвещение. Но това подразбира време и пространство. Дойде вече времето и се свърши пространството за известни духове посвещаващи се, повикани са в другите духовни области. Там ще представят до колко е пречистена паметта и проведрено съзнанието. Небето и духовните светове най-много държат за тези ученици и ще запазят земята от разсипване. Бивало е време, когато земята можеше да бъде преобърната на прах. Перпендикулярно на нейния път се движеха отклонили се от своя път тъмни планети, които можеха да я разсипят. Но благодарение на онези същества, които изпълняваха Закона, които разширяваха паметта и проведряваха съзнанието, възстановяваха връзката със съществата от висшите полета и можаха да отклонят тия сили. И така, планета та земя е вече прикачена към онази верига на посвещаващите се духове.

Това не беше в нашата програма, в нашето занимание сега. Казваме го между другото, като искаме да потвърдим онази висша замисъл, която са имали тия Божества - ръководите ли на планетите.

В метода и работата на ученика се включват следните елементи: повече светлина на ума, повече виделина на паметта, повече мирова мисъл на съзнанието и повече топлина на душата. Ако ученика обособи тия свойства в своята дейност, той ще има най-правилния метод, най-съвършения похват и висше знание. Казано е: „Знай и мълчи“. МЪЛЧАНИЕТО ПОДРАЗБИРА АБСОЛЮТНИТЕ СИЛИ НА ЗАКОНА, А ЗНАНИЕТО ПОДРАЗБИРА, АБСОЛЮТНИТЕ ЗАКОНИ НА СВЕТЛИНАТА. Те са вдъхновителите на Ученика. Колкото повече светлина прониква в съзнанието, толкова повече мембраната на съзнанието трепти пред Всемира чрез светлината и Всемирната Мисъл, ученикът ще достигне пълното съвършенство. Чрез паметта и свободата, ученикът ще придобие всемирния живот. Що значи Всемирен живот? Човек е индивидуален живот. Нему предстои да бъде Всемирен живот, а Всемирния живот се придобива чрез Всемирната мисъл, чрез Всемирното знание и чрез Върховната памет.

23 януари 1942 год.