89. Мъдростта

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 89-то.

Мъдростта.

Когато ученикът истински работи, той изпитва най-свещени чувства. Той не се отклонява и никакви странични влияния и желания не са силни да отклонят съсредоточената му мисъл, Изживените свещени чувства, съсредоточената му мисъл, са короната, висшите принципи на неговата работа. Само при свещени чувства ученикът изпитва висши психични състояния. Той се вживява в разумния разговор, който води с психичните сили. Той съсредоточено следи вариациите на мисълта и уверено отпечатва в съзнанието си гениалната мисъл на съвършените същества. Съсредоточения ученик е преводач на съвършена мисъл, която става проявена в съзнанието и функциите на съзнанието чрез ума я превеждат в света на мъдростта. И тъй, пълната проява на знанието е мъдростта. А що значи мъдрост? Изявление на сложните комбинации и вариации на Битието. В сложните комбинации и вариации на битието се съдържат психичните и магични сили на Божествения АЗ. Но когато се говори за Божествения АЗ, да не се спъва мисълта ви, що е това Божествено АЗ. За човешкото съзнание има само три понятия за Бога, за неговата проява. Но когато се мине във висшите царства, понятията за Бога са много по-сложни и с повече определения. Бог е сложност. В него не се съчетават само Духът и Душата. В него се съчетават още много други атрибути, много още сили, които го правят необятна сложност и неоткрит. Когато човешкият дух, с помощта на Божествения Дух, се вглъби в абсолютните форми на Бога, само тогава той ще може да има гениална представа за сложното естество на Бога.

Духът е проява като сила на Бога. Любовта е проява като състояние на Бога. Мъдрости е проява като пълнота на Бога. Душата е проява като дихание на Бога.

Има още непроявени състояния, които определят абсолютността на Бога. Гениалната мисъл на съществата на висшите йерархии е бивала всякога в напрежение - да може да открие тия състояния за абсолютността на Бога. Свещеният идеал на Великите учители и на посветените е бил да намерят съвършени форми, чрез които да могат да докажат абсолютното естество на Бога.

Дали тази абсолютност е вариации на живота? Дали тази абсолютност е упора на Духа, обятие на Душата, светлина на ума? Да, тук е била най-голямата мъчнотия и борба на посветените - да могат да направят вариращата всемирна мисъл на Абсолютността, понятна за съзнанието на човешкия ум и с това да се тури край на вечния двубой да се знае, къде е началото, от кога и къде е започнало творчеството, от къде е произлязла първата мисъл, от кои области са се проявили първите признаци на живота и при какви състояния е започнал импулса на човешкия живот. Разбира се, всичко това е сложен въпрос. Тези области са още далечни за човешкия ум и за човешкия дух. С тях се занимават Великите Учители и посветените. Въпросът е: има ли условия, място и състояние в глъбината на човешката душа, в която да може да проникне абсолютната мисъл? Посвещаващият се ще каже: има, защото, той знае, че всяко начало е отпечатано върху душевната книга - там в архивата на душата, затова посвещаващият се казва: В НАЧАЛОТО БЕ И ДУШАТА.

Така поставен въпросът, пита се: има ли някоя върховна сила, която да може да разгърне тази ИСТОРИЧЕСКА ДУША и да разгледа и проучи скритите ценности и безсмъртните слова, които са написани в книгата на душа та? Да, има такава сила и тя е Духът. Духът е преводчика на човешкия ум, който с помощта на Духа систематизира вариантите на мисълта и проявява словото. Само това ли обхваща идеята да се прояви словото? По широк е замисълът, да се отиде по далеч - там до абсолютното, до Първичното Начало. Докато не се дойде до това състояние - неспокойната мисъл, бурните чувства и търсещия дух, няма да успокоят своите сили. Тази е свещената работа ла посвещаващия се - да сложи короната на знанието - мъдростта върху своята глава, която корона царствено ще въздейства върху функциите на мозъка и ума. Благодарение на мозъчните функции, умът бива активен и верен преводач на богатата мисъл. БОГАТАТА МИСЪЛ Е ВДЪХНОВЕНАТА МИСЪЛ. Докато не дойде вдъхновението, мисълта бива все скитница и умът страда. Той не може да бъде свободен. Проявлението на ума е проява на свещеното Начало. Умът е трептение, който долавя и възприема всемирната мисъл. Умът е, който търси причините, а Духът е, който го въвежда в състоянието. Умът проявява, а духът съхранява. Умът живее, а духът скрива. И благодарение скритото у човека, силите се балансират и се оказва чудно равновесие. Благодарение на това - скритото, тези големи заложби, тези духовни заложби в човека, човешкият ум може да живее. Духът е, който пази. Душата е, която съдържа, съхранява, а умът е, който проявява. Но това не е още. абсолютното. Любовта е, която Обнадеждава. Силата е, която ръководи. Мъдростта е, която съгражда. Но и това не е още абсолютното. Абсолютното е материя, с която се занимават боговете - духовете на световете.

Тази мисъл трябва да проникне като стремеж в човешкия дух. Когато ученика достойно изучи предметите дадени му от неговия учител, в него духът отрезвява, умът просветва, а душата възтържествува. Ученикът е идеал на Учителя. УЧИТЕЛЯТ СЪЗДАВА УЧЕНИКА. Той е една опитна градина за Учителя. Той посява мисълта си. Къде я посява? В почвата, в духоматерията, която съдържа първични елементи. С опитите си Учителят вади чудни заключения за сложността на проявите. Учителят учи ученика, но Учителят, се изненадва от голямата сложност, съдържаща се в ученика. Благодарение на тези опитност, Учителят притежава прозвището Учител защото изчерпателно е проучил чудните прояви в ученика и сложните елементи на безкрайното битие.

Колко много е сложен ученикът, защото у него има от абсолютните елементи на Бога. Не беше ли същата тайнственост и сложност и в програмата на древните мистични школи? Интимната мисъл на всички изгряващи идеи, на които проблясъкът беше ръководна звезда и възходящ път, да се стъпи здраво, положително на онази чувствителна емоция на творчеството. Не беше ли най-трудният изпит на ученика, когато биваше потопен в голямата светяща река? Не беше ли труден изпита на ученика, когато Учителят скачваше съзнанието му с това на Първичното Съзнание и прожектираната светлина от Учителя, която дава възможност с неимоверна бързина да се развият сложните процеси в съзнанието на ученика? Ако . ученикът биваше системно окъпан в светлинната река, той издържаше на изпитанието. Но ако у него не се докосваше по цялото му естество тази светяща вода, той пропадаше в изпита. Не е ли и сега същата сложност? За всички пропаднали ученици от миналите школи сега се създава нова окултна школа. Като предмет за изучаване в новата школа е абсолютната душа . абсолютния Дух, абсолютната мъдрост и абсолютното съзнание. Но да се дойде до това състояние, ученикът наново се поставя в голямата светяща река, която е Мировата любов. Окъпан системно в реката на любовта, ученикът ще може да продължи по пътя на посвещението. Тук се говори за река на любовта, а има друго едно състояние - ОКЕАНЪТ НА ЛЮБОВТА. В океана на любовта се къпят ученици от по висши степени, които могат вече да-владеят пламъците на чувствата, огънят на желанията, защото чувствата и желанията са особена материя, изучавана в съответни школи. Желанията символизират материалния свят, а чувствата-астралния свят. В тези два свята се проявяват и елементите на човешкия ум. Тези два свята са, които подтикнаха първоначално човешкият, ум, да може, посредством силата на всемирната мисъл, да се издигне в по висши сфери, от които да черпи по висши знания. Светът на чувствата и желанията са създатели на нисшата мисъл, която е ралото за разораване на твърдата почва. Умът дълго си е послужил с тази нисша мисъл и е създал доста големи богатства. Благодарение на упоритата работа, се създаде материалната култура. Материалната култура беше в програмата, дадена на първите човеци. И благодарение на ума в човека, се създаде материалната култура. Посвещаващият се ученик знае това. Той цени упоритата работа на ума. В такъв смисъл само се оправдава всяко дело. Да се създаде една материална култура, то значи, че са взели участие като работници и нисшите сили.

И тъй, материалната култура е дело на ума, а Божествената култура е дело на Духа. Това е принцип на работа на ума. Тя е едно начало. А във всяко начало стой Първичния Промисъл. И тъй, да бъде по ясно: умът е Божествен работник, който работи в материалната нива и култивира зародишните семена, а Духът работи в духовната нива и култивира. слънчевите семена. На ученика казваме: стъпил в новата школа, с готовност да се окъпе в светящата река. Окъпан във водата на любовта, той ще бъде чист, за да може да възприеме великите мисли на водещия го водач. Казваме на ученика да не се спъва, но смело с жадност на душата да възприеме изблиците на любовта, които ще възпламенят ума. Така просветнал умът, заедно с духа ще води душата през океана на светлината. Коя душа ще води? Човешката душа. Но човешката душа не е ли небосвод на ума и духа? Да, тя е небе, осветено от голямото слънце. Когато слънцето е по-светло, толкова това небе е по-осветено. Защо определяме душата като небе? Небе значи състояние, защото има небе - Земя, има небе - Марс, Меркурий, Сатурн, Юпитер, Венера, Уран, Нептун. Небе за много планети и слънца.

Ние определяме душата като небе за ума, а духът като състояние и възможности, където те могат да проявят голямата си дейност. Доколкото душата е проявена дотолкова могат да проявят голямата си дейност. Доколкото душата е проявена, дотолкова могат да се проявят духът и умът. В душата има Божествени елементи, които са най-съществени за духа и ума. Най-ценното и най-висшето състояние на духа и ума, това е състоянието на душата. Каква голяма тайнственост се крие в душата. Когато се говори за тайнственост на душата и боговете мълчат. ДУШАТА Е ВЪРХОВНА ПРОЯВА НА БОГА. От върха на душата се съзерцава величието на Първичния. Който се е изкачил на тази височина, той е завладял пространството. В сложните емоции на душата се недри абсолютното като магичен елемент, затова душата пленява. Тя е изкусителка. ОЧИТЕ НА ЧОВЕКА СА АБСОЛЮТНОТО В ДУШАТА. В тази абсолютност се съдържа тайнственото, копнеещото, ожидаващото. Посветеният знае това. Той знае историята на душата. Той разлиства свещената книга на душата и поучава тайнственото. Всички окултни школи са поучавали тайнственото в душата. И днес се обръща внимание на всички пропаднали ученици. Създадената нова школа ще бъде една от най-благоприятните, при най-добри условия. В тази школа се започва с ума и сърцето и се отива към Душата.

И тъй, бъдете сега последователни. Напред към абсолютното. Да завладеете и се качите на високия връх на душата и от там ще видите, ще знаете, каква сложност е Бог. За напредналия ученик материята става все по сложна. Гответе се за сложната материя. Когато вашият водач ви заведе при светящата река, от дълбочината на сърцето си пожелайте да влезете вътре. Окъпете се в реката, в любовта. По-нататък ще го разберете. Не питайте за елементите на водата, но влезте и се умийте. Това диктува усетът на твоята душа. А когато просветнеш, ще можеш да поучаваш елементите. А то значи да живееш в благодатта.

6 март 1942 год.