90. Животът на ученика

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 90-то.

Животът на ученика.

Красивият живот на ученика е дело на светлината. Животът на ученика е проекция на съвършените институти на висшите Божествени полета. Животът на ученика е мечта и радост за водачите, които внасят светлата мисъл, топлото чувство и съвършения пламък на любовта в живота, в подема, в стремежа и в мисълта на посвещаващия се ученик. Животът на ученика е една написана страница, която е копирана от всемирната книга на висшите Божествени замиели. Животът на ученика е радост, блян на висшите същества, които работят и се стремят да проявят своя гений чрез великото творчество на Бога, които замислят този възвишен план за издигането и усъвършенстването на човешкия дух.

Животът на ученика е изблик на слънцето. Той е красота на багрите и трепет на лъчите, които внасят в душата му висшите депеши, висшите решения да се върне душата в бащиния си дом, в дома на светлината.

Животът на ученика е импулс на висшите същества. Те се. радват на този импулс, който изпълнява заветната им мечта. Животът на ученика е най-ценното благо за земния дух, който се Издига от глъбините на земята и се стреми да постигне голямото съвършенство. Животът на Ученика е радост за ангелите, защото ангелите имат свободата, имат възможността да се докоснат до огъня, до пламъците., изхождащи от живота. Животът на ученика е най-ценното и най-върховното благо за учителите. Той е окото, през което гледат висшата сложност и голяма тайнственост на Божествения план. Учителят, който подържа възходящия импулс на живота в ученика, винаги е съсредоточен в онази необятна глъбина, където се преплитат висшите енергии на първичното.

Животът на ученика е светилник, който пръска зарите и създава светеща аура, от която се ръководят всички онези души, които копнеят за свобода и красота.

Животът на ученика е главния обект на Божественото око. Очите на Бога са прелети в живота на ученика и ученикът бива изблик на Божествено Прозрение. Най-съвършената дарба, най-съвършеното чувство, най-светлата мисъл са в прозрението. Ученикът на прозрението живее в специални условия. Той ходи по специален Път. Той се среща със същества със специална мисия. Той мисли за специални въпроси. Той работи със специална материя. Той изучава специална философия. Ученикът е свещено дело на светлината. Светлината прониква естеството на ученика и всичко в него бива чисто, съвършено, ефирно, трептящо. Ученикът живее в тайнственото, във върховното, затова неговата опора, стълбът на който той опира своето естество е Върховната Воля. Не само това. Ученикът има върховна памет - паметта на боговете. Само чрез върховната памет Ученикът прониква в голямата сложност на Бога. Бог има много прояви. За тях само посветеният ученик знае. обикновеният човек знае само три прояви: душа, дух и материя, а посветеният ученик знае многото сложни прояви, които са от висше естество, с висши вибрации. Ученикът е интересното, забавното на Бога. Ученикът е радостта на Върховното, стремеж на Съвършеното и светлина на любовта. Животът на ученика е вечното, безсмъртното, безграничното. В живота на ученика са поставени всички секрети и тайни прояви на Първопричината. Животът на ученика е тълкувание на първичното, съвършеното. Ученикът живее в Божествения свят, там където той опитва най-възвишената мисъл на първичното, на силното, на свещеното. Там, където ученикът изживява пълната свобода на великата любов. Там, където ученикът съзерцава красивото; съвършеното изящното; там, където ученикът мисли пламенно, сгряващо.

Ученикът живее при специални условия. Животът на ученика не принадлежи на нисшите същества. Животът на ученика принадлежи на висшите йерархии. Те ценят живота на ученика, бдят за неговото възрастване, разцъфтяване и въплътяване. Те поливат със слънчева вода градината на ученика и с най-нежни багри набагрят всички израствали цветя в неговата градина. Всяка заран девите на любовта донасят от слънчевата вода. И когато целият свят спи, те виждат ученика отправил очи във висините. Той чака девите. Те го намират буден, с бодър дух и с разцъфнала душа. Те изливат от своите ведра слънчева вода и се радват, когато цветята поглъщат жадно слънчевата вода. Ученикът е ранно утро, светла зора, изгряващо слънце. Висшите същества се занимават с подема със свещените му желания и с топлите му чувства. Всяко висше същество се стреми да бъде първото, което да докосне своята десница върху челото на ученика, да докосне устните, да докосне очите на ученика, да внедри мисълта си в мозъка на ученика. Това е привилегия за висшите същества. Те чувстват, че изпълняват своя свещен дълг към Върховното Съзнание.

Какво възпитание му дава Учителят, който учи ученика? Той се спира пред всеки цвят, разгръща тичинките му, и разказва на ученика за историята на цветята. Той се спира пред всяко плодно дърво и му разказва за дивната история на това същество. Плодното дърво е символ на Божествените Добродетели. Учителят се спира и пред бликащия чист извор и разказва на ученика за свещената легенда, че бликащият извор е символ и език на живота.

Учителят се изкачва на планината и повиква ученика, на когото разказва с почитание й трепет за голямата история, за вековните събития на планината и за величието на Божествената воля.

Учителят отвежда Ученика в по-висшите полета и там го запознава с живота, със законите, с правилата. Запознава го с пътя, който води към висшите полета. Какво прави слънчевата светлина с ученика? Тя му припомня за святостта на неговата душа. Душата на ученика е святост на слънцето, защото тя е минала през слънцето.

И тъй, светлината на слънцето припомня за великата историческа дата, на която дата душата е напуснала слънчевите полета, дошла е в земните полета и слънцето не престава да изпраща своите лъчи, да подържа пламъка на мисълта, чувството на святост и копнежа за съвършенство и чистота.

Душата се къпе в слънчевата светлина и пречиства всякаква утайка, която е наслоена като вещество в естеството на душата. Слънчевата светлина е, която очертава изминатия път и връщането на душ-та към Първоизточника.

Само на ученика се казват тайните мисли, само на ученика се разкриват истинските духовни полета, съвършените светове, защото ученикът носи печата на Духа и е написаната книга на Мировата душа. УЧЕНИКЪТ Е БЛАГОСЛОВЕНИЕ. Чрез него се преливат висшите трепети на Божеството. За него земята дава в изобилие плодове и цвета. За него звездите светят, планетите живеят и боговете мислят. За ученика земята се движи в чудно равновесие и с радост изпълнява голямата си длъжност. Заради ученика се преливат океаните, духат ветровете, пеят певците, живеят поетите и неуморно работят художниците. За ученика слънцето грее. Ученикът е дихание от мировата душа. Ученикът е свят от мировата любов. Ученикът е сила от мировия Дух. Ученикът е дело на Абсолютния.

Когато говорим за ученика, ние свещенодействаме. У нас има едно чувство, една мисъл - да преливаме реките на любовта си в неговата душа, да мислим непрекъснато за неговата светлина и да живеем във вечността; заради неговата святост. Това е най-свещеното чувство, който изпитват нашите духове. Това е най-възвишената мисъл, която трепти в нашето съзнание и се проектира в съзнателното прозрение на ученика. Наша радост е да се докоснем до ученика, да дишаме неговия дъх, да пием светлина от очите му и да посаждаме нашите мисли в градината на неговата душа.

И тъй ти посвещаващ се ученик, имай достойнството, което е съзерцание на Божественото око. Съзерцавай себе си. Обърни внимание на богатството, което е складирано в твоята Душа. Там Бог е съхранил всички елементи, чрез които ние можем да си послужим за намиране на тайнствения път, водещ към абсолютното.

Едно знай, в глъбината на твоята души има всички възможности, чрез които ще обогатяваш ума си; ще укрепяваш духа си и ще проведряваш мисълта си. Слез дълбоко в душата си и започни да различаваш в тази съкровищница висшите елементи от нисшите. Вземи от там ония елементи, които са необходими по пътя на посвещението.

А кои са те? - СВЯТОСТТА, ЧИСТОТАТА, ЛЮБОВТА И СВОБОДАТА.

10 март 1942 год.