91. Изкуството на любовта

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 91-во

Изкуството на Любовта

Ученикът живее в трите свята. На земята той служи, в духовния свят той живее, а в Божествения свят той мисли.

Във физическия свят воюва, в духовния свят побеждава, а в Божествения свят говори. Като така, проявите в духовния свят са прояви на живота. Най-голямото изкуство в духовния свят е изкуството да се живее. Ученикът живее, защото живота изхожда от големия импулс на всемирната монада. Животът произхожда от космичното яйце и се развива по закона на творчеството и порядъка. Животът произхожда от нирванния космичен изблик, който се привежда в безсмъртно слово и дела.

И тъй, животът на ученика е отрадното, за което той е отговорен. Отговорността на ученика се състои в това, да пази свещено първичните, светещите нишки, с които е свързан неговия живот със съвършените форми и с тия от Божествения свят. Животът на ученика е проявление на скритите тайнствени мисли на Първоизточника. Животът на ученика е изблик от вечния импулс на битието. Животът на ученика е свещено начало, проявено в пълнота, красота и свобода. Животът на ученика е дело, творчество, съзнание. Животът на ученика е святост, изблик на светлина и проява на любовта. Животът на ученика е най-голямото внимание на висшите същества. Той е тяхно съзерцание и вдъхновение при проявите на тяхната работа. Животът на ученика е светиня - неприкосновена, строго съхранена и пазена в пазвите на боговете. Животът на ученика е разумното минало, настояще и бъдеще. Животът на ученика е най-съвършената форма, която съзерцават мировите очи на боговете. Животът на ученика е пиедестал, градация и и път, светилник пръскащ изобилие светлинни лъчи, очертаващи Пътя за висшите духовни светове. Животът на ученика е голямото благо на земята. Заради това благо земята пази чудно равновесие и изпълнява неотклонно и точно мировата симфония. Животът на ученика е чудото, тайнственото, с което висшите светове се занимават и за което вечно копнеят. Животът на ученика е най-верния образ за състоянието на слънцето, защото животът на ученика е слънчев трепет, ранно утро, благодатна пролет, китна градина и чудно бликащ извор. Животът на ученика е проявление на мировата голяма душа - душа, която е АБСОЛЮТНОТО в миросъзданието.

Животът на ученика е боговдъхновение, сложна карта, която очертава истинския образ на битието. Животът на ученика е свещен огън, който съдържа първичния проблясък, от който започна пулса на всемирния живот. Животът на ученика е разумния Божий език, който говори за делото на мъдростта, за силата на любовта и за импулса на мисълта. Животът на ученика е потвърждение на учителя. Той е верния последовател, истинския тълкувател на словото, излизащо от глъбините на Учителя. Животът на ученика е най-красивото плодно дърво, което украсява райската градина, и където живеят разумни сили, които украсяват това дърво и сгряват плодовете му. Заради живота на ученика. Бог се жертва в непреривна жертва, в изливащ живот, за да подържа устрема, силите и мислите на чудния ученически живот. Животът на ученика е разумното мълчание и силното проявление. Животът на ученика е свещеното семе, което се посява във всемирната градина. От живота на ученика започва нова ера и се създадоха нови епохи, нови окултни институти, нови планети, проявяващи се нови слънца, които прояви са условия да се развива магическия живот на ученика.

Животът на ученика е енергия на любовта. Любовта е специфична енергия, която обгръща цялото миросъздание. Любовта е положителна енергия. Тя е специфична проява на Божественото. Любовта е най-мекия елемент, енергичен елемент, защото във всяка енергия се съдържат елементи, свойствени на проявленията. В елементите на любовта се съдържат семките на живота. И благодарение на този мек елемент, животът се развива по чудна програма. Любовта като енергия се дълбоко прозира в природата, в стихиите, в бурите и стълкновенията, защото тази енергия провежда плана на първата душа и всяко живо същество, малко или голямо, силно или слабо, проявява енергията на любовта. От проявите на енергията зависят и проявите на живота. Колко то повече енергията на любовта е по-тайна, толкова повече живота на човека се разцъфтява. Колкото повече енергията на любовта обновява, толкова повече живота се подмладява. Колкото повече енергията на любовта присъства, толкова повече живота е вдъхновен. А от вдъхновението на живота зависи тържествуването на духа, освобождението на душата. От енергията на любовта зависи какъв тласък ще се даде на общия колектив, на съществата живущи на земята.

И тъй, животът на ученика е енергия на любовта, която е условие да се пробудят духовните сили, да се пробуди духовната мисъл, духовното начало. Любовта е, която говори сладко. Любовта е, която насища богато. Любовта е която говори красиво. Любовта е, която пее и свири. Любовта е която мисли и създава. Енергията на любовта е енергия, която изхожда от първичната себична централа, там от където се пръскат . ултравиолетовите светлинни лъчи - от царството на Върховното АЗ.

Но какво прави енергията на Любовта в живота на ученика? Тя декорира физическия образ, устройва духовния образ и възкресява Божествения образ. На физическия свят Любовта подклажда чувството и стремежа в живота на ученика и той, стремейки се да прониква все повече в духовните полета, съзнанието му все повече излъчва лъчи като на светеща звезда. Енергията на любовта в духовния живот на ученика създава превратите, обновлението и идеите. Всяка една висша идея е продиктувана от началото на любовта, защото любовта е свойство на Божествения импулс. За Бога се знае само чрез импулса на любовта. Иначе Бог е недостъпен в своята строгост и безкрайност, Любовта е която създава красивите перспективи на ученика. Тя е, която го вдъхновява в творчество - било то към изкуство, поезия или философия. Любовта носи най-мекия елемент, който е й най-магичен и обаятелен. В проявите на този елемент, дали има индивидуален разум, тъй като Любовта се проявява привидно в качества или степени, от индивида зависи, дали да индивидуализира тази енергия, този елемент. Индивидът е, който обособява елемента на любовта и като индивидуално качество, индивидът присвоява проявите на любовта, но в резултат той се натъква на големи противоречия. Любовта е независима енергия, изпълваща голямото миросъздание, служеща на Велики принципи, на велики замисля и ръководеща се от Всемирния Разум. В основата си тази енергия - любовта има разум, затова на любовта е предоставено да култивира зародишните семена в благодатна култура. Любовта в природата е най-чувствителната и нежна проява на Първоизточника. Тя е, която дава идеята, ясните представи за началото на живота в природата и този на човека – специално на ученика. Тя е която определя най-съвършения образ, създаден от елементите и енергията на любовта. Любовта е космична сила, мирова сила, която прониква в глъбините на битието и в безкрая. Любовта е първичен глас. Тя е първия Глас в природата. Тя е, която е повикала всички творчески елементи и е организирала физическия свят. Тя е организирала и духовния свят. Любовта като сила, е равна на тази на Духа. Духът работи, като се облича със светещата дреха на любовта и е в състояние да прониква в безкрайните царства.

Какво представлява любовта в Първоизточника? Същина ли е тя на него? Или е енергия, служеща за проява на неговите замисли? ЛЮБОВТА Е СЪЩИНА НА ПЪРВОИЗТОЧНИКА. ДУШАТА Е СЪЩИНА НА ПЪРВОИЗТОЧНИКА И ДУХЪТ Е СЪЩИНА НА ПЪРВОИЗТОЧНИКА.

Духът е който проявява Първоизточника, душата е, която го създава, а любовта е, която го опознава, Това са отвлечени определения, защото сам в себе си Бог живее в едно цяло, но духът, душата и любовта са които го разделят, проявяват и го създават в нисшите царства. Любовта изпълнява най-важната работа в живота на нисшите царства. Тя подготвя почвата за Духа, който посява духовната семка. Израснала, тази семка под благодатта на любовта, Духът събира плодовете и ги отнася в света на цялото.

Така работят тези духовни сили, които ученикът добре познава. Ученикът носи огъня на Духа и светлината на любовта. Чрез светлината на любовта, ученикът съзерцава мировите царства и привежда струите на живота си към върховната цел с помощта на Духа. В неговата психика се недрят пламъчетата, на любовта. В неговата мисъл проблясват искрите на любовта и той винаги е готов за свещена жертва пред олтара на живота, готов да прояви Божествения, живот. Целта, устрема на ученика е да прояви в пълнота образцовия Божествен живот. Добрал се до областите на Божествения живот, ученикът е святост, всемиров акорд. Той създава себичен тон и всичко около него се ръководи от този тон.

Животът на ученика е сложни гами на музиката, защото езикът на любовта е музика. Музиката е най-вярната проява на любовта. Чрез музиката на любовта се облагородява и най-упорития, елемент, от който се създават благородните блестящи кристали. МУЗИКАТА Е ПРОЯВЕНАТА ЛЮБОВ НА ВЕКОВЕТЕ. В сложните тонове на музиката са преведени вековни събития. От съзвучните музикални творби се знае за образите на вековете. Музиката определя най-верния образ за историята на вековете. Тя разказва за историческите моменти и епохи. Музиката разказва за делата на любовта във вековете, защото любовта е най-финия, усет на Божествената душа. Любовта, като усет на тази Велика Душа е най-верния представител на музиката в живота, на природата. Ученикът знае това и затова той е музикант. Ученикът е Божествен усет и дело. В живота на ученика се проявяват върховните качества на любовта и духа. Духът не може да бъде проявен без светещата дреха на любовта. Без любовта, духът остава неразбран и непознат. Без любовта, той се чувства само като сила, която движи и размества. Любовта е, която обнадеждава, организира. Без любовта, духът е строга санкция, а с любовта, той е благото на земята, защото без условията на любовта, на земята не може да има определени прояви на Духа.

В земята на Духа живеят съвършените същества. В земята на Духа, свещенодействат боговете. Какво представлява тази земя? То е място, състояние. Казваме го земя, затова, защото на физическия свят Бог даде за човека благодатната ханаанска земя, а това е земята на Духа - там, където се проявява в творчество Любовта.

И тъй, животът на ученика представлява тази земя на Духа. В тази земя на Духа, където топлите лъчи на любовта греят, живеят висши същества, с които ученикът конферира и се учи. И тъй, животът на ученика е свещена земя на Духа, в която се проявява любовта. Животът на ученика е най-завидното състояние, защото е Върховно Добро. Ученика е проявление на върховното добро. Ученикът е проявление и на Върховната Воля. Ученикът е проявление и на Върховната Памет. Ученикът е проявление и на Мировото Съзнание. Ученикът е проявление на Мировата Любов и изявление на Всемирната Мъдрост.

И тъй. ръководещи се от живота на ученика, поддържайте импулса на Духа и любовта във вас, за да можете да се изкачите на високата планина - там при ученика и заедно с него да слушате безсмъртното слово на Учителя.

Нека животът на ученика ви бъде неуморния стремеж, святото убеждение и съвършеното чувство, а всичко друго ще се проясни. Така е израснал безгрижният вече ученик. Така също и за вас предстои безгрижния епохален живот, в който като свободни пилигрими да се изкачите по върховете на знанието.

И тъй, друга една проява на знанието е изкуството да се живее. То е живота на посветения ученик.

20 март 1942 год.