92. Животът и работата на ученика

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 92-ро

Животът и работата на Ученика.

Гениалната работа на ученика е тази, че той работи системно, самоуверено, прозорливо, смело върви по браздите на Духа и посява свещеното семе, което расте, разплодява се и се умножава по цялата земя на което плодовете са добрите съществени условия за идващите синове на шестата раса на земята. Ученикът добре познава ралото на Духа. Ученикът добре познава времето, когато Духът работи на голямата свещена нива. Ученикът добре знае при какви специфични условия Духът е пуснал в работа своите сили. Специфични са Условията на Духа. Духът работи при върховни моменти, защото в естеството на Духа са преплетени светещите нишки на божествения промисъл и ученикът познава тази тайна. Той добре е проучил съществената тайна замисъл на духа. От неговата работа ученикът се ръководи, расте, придобива познания, възприема направо първичните светлина и се ръководи от специфичното дело, което се проявява чрез любовта. Ученикът се ръководи от тайнственото прозрение на любовта. За ученика, Духът е силата, а любовта - прозрението и чрез силата и прозрението, ученикът се докосва до съществената работа на Духа. Това са върховни условия, които ученикът зорко следи за техните прояви в неговия живот.

Две системи са важни за ученика: да има системната работа на Духа й системната работа на любовта. Две прояви са важни за ученика: да има силата на Духа и прозрението на любовта. От тези две системи той се ръководи и напипва пулса на върховната система на Абсолютния. Затова ученикът говори с езика на любовта и мисли със силата на Духа. Любовта е, която разказва, а мисълта. е, която разкрива. Любовта е, която разцъфтява, а мисълта е, която сгрява и всичко сгрято от нея узрява. Любовта е, която разказва за чудните прояви, за тайнствените божествени полета, а мисълта е, която ги обхожда и проучва.

И тъй, системната работа на ученика зависи от силата на Духа и от прозрението на любовта. Любовта и Духа са божествени атрибути. Духът е магическата сила на Бога, а любовта - тайнствения замисъл на Бога. Когато Бог е замислил своя план, от неговата замисъл са произлезли светлинни лъчи и са огрели безкрайните пространства. И специфичният атрибут - Духът изхождайки от магическите свойства на Абсолютния Дух, е тръгнал по светлите пътеки из осветените области и чудно огрените светове да пробужда из тези светлинни области на любовта, творческия гений, из замисления порядък на Божествената магическа мисъл. Ученикът добре познава тези две магични сили. Те са, които са създали гения в него, който завладява светлинното пространство на Духа и възприема гениалната идея на Духа. Ученикът добре познава гения на Духа и  богинята на любовта. За него те са най-висшия идеал, който вечно го вдъхновява и вечно се стреми да бъде техен единороден син - син на тази божествена двойка. Изящна е красотата и силна е идеята на ученика при онова високо духовно състояние, когато той съзерцава тази свещена двойка. Това е висшата идея на посветения ученик. За нея той мисли, за нея той живее, за нея той работи, и затова неговата мисъл е светлина, неговият живот е безсмъртен и неговата работа е съвършена. Тези три прояви на ученика са най-съвършените форми; които определят неговата идея. Ученикът е богоидеен, защото делата на ученика са промисъл на Бога. Постъпките на ученика са дела на Бога. Мисълта на ученика е светлина на Бога.

И тъй, когато говорим за работата и любовта на ученика, ние подразбираме най-висшата идея, която е продиктувана от Върховното Начало. Ученикът добре познава стъпките, които са очертани по необятната пясъчна пустиня, през която е минал един великан. Минавайки, той е посял онзи свещен прах, от който се е създала растителността на земята и животните всред нея. Ученикът знае, как тайнствено е пръскан този светещ прах от този Великан. Той добре познава първите стъпки; които минаха през пустинята - земя. Но той знае още и състава на този светещ прах. Той знае, от къде се донесе, кой го донесе и защо се пося върху земята. Ученикът знае, че този силен гений Великан, раздели тази пустиня и от свещените му потни капки, които се изливаха от неговото лице се създадоха оазисите всред пустинята. Създадоха се моретата и океаните. Ученикът още знае, че в океаните се създаде чудният органически живот и как е станало създаването на това царство на мълчанието в съзнанието на ученика, перспективите на тези два свята, които са създадени от този светещ прах и светът, който в създаден от бистрите сълзи.

Ученикът е световен пилигрим, естествопознавач. Ученикът е културно същество, тъй като в неговото съзнание и подсъзнание са всички ония културни начинания с тяхната първичност. А неговото свръхсъзнание е замисълът на Върховния Гений, който чудно устройва земята. Но само това ли знае ученика? Знанието на ученика е безгранично. То е зад границите на земната повърхност. Ученикът знае за устройството на културния живот и на другите планети. Той знае за силите на висшите идеи на другите царства. Да, ученикът е знаещ, защото Учителят му е всезнаещ. Ученикът работи, а Учителят създава. Ученикът мисли, а Учителят вживява. Ученикът чувства, а Учителят люби. Ученикът живее, а Учителят се излива.

И тъй, работата на ученика е работа създадена от свещените мисли на Учителя. Животът на ученика е създаден от пламъка на Учителя. Любовта на ученика е израз на Духа на Учителя. Ученикът и Учителят представляват свещена двойка. Най-красивото съчетание на битието, то е да бъдеш ученик. Най-знатното име в битието то е, да се наречеш ученик, да носиш името ученик. Най-върховното състояние в битието е да проявиш любовта на ученика, а най-сладката мелодия в битието е да слушаш живото слово на ученика. Най-красивият образ в битието, е образът на ученика. Най-богатата душа в битието, е душата на ученика. Ученикът е син на свят отец и блажена майка. Ученикът е роден от бащата - силата на Духа и от майката - прозрението на любовта, за това, ученика е пролетна зора. Ученикът има свойствената магия да пленява и силата да обайва. И светлината разказва, и по светлината разкрива омайните приказки, взети из живота на ученика. Топлината разказва тайнствени легенди, взети от живота на ученика.

И въздухът разказва за красивите приключения, взети из живота на ученика. Животът на ученика е дело на духа и идея на любовта.

3 април 1942 год.