95. Мистика

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 95-то.

Мистика

Посветеният ученик е мистик. Мистиката в живота на посветения го свързва с висшите области на Духа. Мистиката е секретния ключ за съзнанието на ученика и с този ключ той отваря секретите на тайнственото във висшите светове. Посветеният Ученик умело канализира потоците на мистичната мисъл, които изтичат из глъбините на Великата Всемирна душа. Следователно, мистика значи мисълта, елементите на висшата мисъл на голямата Всемирна Душа. Във всички области на живота, бил той на физическото поле, астралното поле, в менталното поле, или в божественото поле, спонтанната мисъл, която прониква във всички детайли на неща та, е мистиката - това дихание или излияние на Първоизточника. Във всяка проява Посветеният ученик ясно различава основните елементи, техния произход, тяхната първичност и чрез тази прозорливост ученикът на мистицизма е адепт на висшите прояви. В незапомнено още минало в далечната древност, пламъци те на мистичната мисъл са обливали, както висшите полета, така физическото поле и благодарение на големите опитности, придобити от човека, се създадоха духовните култури, които внесоха божествената светлина в човешкото съзнание. През всички времена тази мисъл на голямата душа е обновявала съзнанието на слабите души. Мистичната мисъл е първична мисъл. Върху нейната основа съзнателните процеси са започнали да се развиват о неимоверна скорост и трептение. Съзнанието е тясно свързано с първичната мистична мисъл. Без мистика, свръхсъзнателни процеси не съществуват. Елементите на мистичната мисъл са живи същества, разумни същества, които носят елементите на знанието, проявяват познанието и вживяват, внедряват светлината.

През всички времена, мистиката съблазнявала будните умове и всички събудени, свободни души. Чрез пламъците на мистиката се е създало изкуството, науката и поезията. Мистиката е вдъхновение на великите учители на човечеството. Там, в необятните светове на мистиката, духовете на учителите са си почивали. Мистиката е най-реална духовна проява. Тя произхожда от Великата Голяма Душа. Само мистикът има духовен образ - образа на посветен ученик. Мистиката спомага да се пробудят в ученика способностите на Посвещаващия се. Под обаянието на мистицизма всички духовни раси, просветени люде са можали да проучват живота и порядъка из областите на висшите светове. Новото, същественото на земята това е мистиката, тази необятна вълна, която се прелива и на физическото поле. Всички растителни култури, животински и човешки култури са плодена непреривния мистицизъм. Всички цветове и тонове, и всички въжделения в царството на живота, са прояви на тази всемирна вълна - мистиката. Посветеният ученик знае това, затова любовта на ученика е мистика, работата на ученика е мистика, делото на ученика е мистика. Там, където се проявява мистиката, там работи Духа. Без мистична мисъл, няма прояви на светлина. Без мистична мисъл, няма прояви на светлина. Без мистични копнежи, няма изблици на любовта. Това са аксиоми, узаконени и доказани през всички времена при възстановяването на висшите култури на земята. Посветеният знае това, затова неговата мисъл винаги е съзерцание, неговата любов е потвърждение, неговата душа е образ безсмъртен на битието.

Не е лесно да проумееш изтънчените варианти на мистичната мисъл. Не е лесно да проумееш естеството, елементите на мистичната мисъл. Не е лесно да можеш да се вглъбиш в началото на мистичната мисъл. Не е тъй лесно да се домогнеш до сложностите на мистичните прояви. Не е също тъй лесно да имаш ясна представа в мисълта си за безкрайността, защото, гдето е началото, там е и безкрайността. А това го разбира и знае само посветения мистик. В безкрайността е началото, а началото определя безкрайността. Това са отвлечени мерки, отвлечени измервания, с който само посветеният мистик може да работи съвършено, защото само той владее тези съвършени уреди, чрез които измерва, претегля. Той измерва пространството, претегля състоянието му. А тези уреди са построени от елементите на мистиката.

Ученикът има обширно знание. Знанието за него е най-важна същина, а откровението всемирна светлина. Посветеният ученик е най-прилежния изследовател, на когото всички области се разключват и всички сили са в негова помощ. Само на него е позволено да влезе а светлата област на провидението. Всички висши йерархии са в помощ на ученика. Те отнасят с него всички измервателни уреди. и му съдействат, улесняват го да минава през различните полета, от област в област, от светове в светове на миросъзданието, знаейки, че той е този, който неуморно търси, който открива, който пише и пее, който вечно работи. Освещаващият се вече чувства това, изживява, вярва и обича. Благодарение на силното влияние на посветените, онова чувство, онази пламенна мисъл в посвещаващия се е пламъче на мистична мисъл. Раздухано това пламъче, той бива вече трезвен, уповаващ, лиричен, загадъчен, абстрактен. Животът в него придобива нов образ, който бива вече интерес за окръжаващите. И благодарение на този мистичен пламък, очите на посвещаващия бе пламват, търсят, издирват и изследват. Чрез посветените, посвещаващият се придобива по обширно знание и заживява в свободата. От раздуханото пламъче мистичния център се разширява, обхваща повече разумни прояви и остава господар, властен над всички вмъкнати в него отрицателни сили, при които е поставен. Само мистикът има истинския образ на учен. Само той знае изкуството да изучава, да превежда и тълкува правилно нещата, защото казахме: мистиката е първична проява на Всемирната Голяма Душа.

Да се втопяваш в голямата душа е изкуство. Само чрез мистичната мисъл ще може да се домогнете до реалността на Висшите светове. Мистикът не е обикновен човек. Той е напуснал и ликвидирал с животинските сили и се е наредил наравно със зидарите на новата култура.

Когато се превежда състоянието и системата на мистичната мисъл, се изисква повече душевна свобода. Чрез свободата на духа, посвещаващият се лесно ще се домогне до тайните замисли. Човешкият дух е, който определя положението на индивидуалната свобода От това на обикновено то. От будността на човешкия дух зависи изкачването по дългата стълба из висините на битието. А всичко това да се постигне, предстои едно щателно пречистване. Предстои да се отворят по-широко крановете, да бликне мистичната вълна, за да се пречисти естеството на посвещаващия се, защото казано е: „Нищо нечисто няма да възлезе при мене“. Чистотата е първата стъпка и условие за възлизане към възвишеното, съвършеното. Чистотата създава мистичния образ. Чистотата създава прозорливото око. Чистотата произвежда силната мисъл, свободната мисъл. Чистотата е естество на висшите същества. Само чрез чистотата могат да се видят ангелските образи, образите на светиите, на учителите. Чистотата е свойство на светлината. Но в тази малка проява - чистотата се съдържа величието на светлината. А какво е светлината? Многото факли на чистотата създадоха понятието за огнените пламъци на светлината.

8 май 1942 год.