Jump to content

Recommended Posts

РАЗМИШЛЕНИЕ 96-то.

Разумността.

Ученико, друго едно качество като проява и върховно действие в ученика е това, че той е присвоил и завладял една същност на Бога - разумността. Ученикът проумява тази велика същност, която е проявена в битието, в природата, в безкрайното. И по тази разумна линия той се движи, расте и посвещава. Линията на разумността е първична в битието, в проявения свят. Тя е, която определя геометричното състояние на божествената същност. Живата линия на разумността определя възможностите, силите и делата на божествената същност. Линията на разумността определя микроскопичното у Бога и голямото в безкрайността. Линията на разумността определя и очертава диаграмата на творчеството. В началото на творчеството е проявена разумността. Разумността е, която определя делата. величието и славата на Първоизточника. По системата на разумността е създадена и планетата земя, в недрата на която проличава разумният принцип и принципът на творчеството, на красотата и свободата. Разумността се прозира най-вярно чрез вибрите на съзнанието. Най-широкият мащаб за развитието на съзнанието като основна възможност, са разумните прояви. От разумните прояви се определя степента на съзнание. От разумните прояви се осъзнава духовното същество у човека. До колко осъзнатото духовно същество у човека може да се ползва от първичните прояви на разумността, до толкова може да се види от разширеното съзнание, дали наистина тези разумни процеси са възстановили първичността у човека. Посветеният ученик знае това и чрез разумните процеси той се вглъбява в посвещаващия се и организира, подрежда силите на съзнанието у него. Най-силната дейност, най-вярната проява на посветения е тази, да възстанови връзката на разумността с тази на съзнанието. И когато се възстанови тази обща връзка на разумността с тази на съзнанието, тогава протичат психичните сили, духовните сили в глъбините на съзнанието и посвещаващият се се чувства изпълнен със свръхестествени сили, които го обновяват коренно, всестранно, обличат го със защитна ризница, с бронирана ризница и у него се възстановяват борческите сили - силите на разумността, първичната воля.

Така работи посветеният ученик. Неговата сила и власт се свеждат до Разумното Начало. В неговото будно съзнание, което представлява небесно огледало, се отразяват разумните прояви на висшите всемирни светове. Всичко що е в природата като разумно начало, всичко онова, което е като същина на безбройните планети и слънца, с всички детайли на проявление, се отразяват в това небесно огледало - съзнанието на посветения. За това, посветеният ученик е прозорлив, ясновидец и мъдрец и най-чистия и свят жрец. Съзнанието на посветения е божествено прозрение или проявление на Божественото съзнание, която проява е разумността. От панти века Бог е говорил на човечеството. И сага Бог говори на човешката душа, но той говори сега от по-близко, по-интимно чрез разумните принципи на съзнанието у човека. Казваме: Бог говори сега на човека от много късо разстояние и посвещаващият се лесно разбира, схваща и провежда вече правилно словото на Бога. Но защо в миналото не е било така? То е затова, защото сега посветените ученици слязоха от слънцата, от висшите светове и заживяха по близо до човека и тяхната висша култура и обхода, мимо волята и разбиранията на посвещаващите се, те всаждат в съзнанието им. Сега човечеството е започнало да се организира в една висша божествена школа, в която действат разумните скрити сили, които ги правят посветени защото всяка една свята проява се поверява на разумно действащи сили.

Когато така разглеждаме въпросите за съзнанието, разумността и посвещението, имаме предвид дадените йерархии или степени на съзнанието. Йерархията на посветените има истинския образ на Първоизточника. От истинския образ на тази Първопричина са се вдъхновявали в далечното минало всички посветени на изток.

И тъй, във всяко добро начало стой разумността, защото в Разумното Начало е промисъла, а всеки промисъл изхожда от Върховната Разумност. Когато говорим за Върховна разумност, имаме предвид Всемирната същност. Посветеният знае и затова той е неотклонен от пътищата на разумността, от светлината на разумността. Посветеният съчетава всеки разумен акт и го облича в красива форма за съзерцание.

И тъй, най-близкото същество, което е между вас и Бога, което ви обнадеждава и обезсмъртява, това е посветеният ученик. Всички културни начинания у вас, всички възвишени мисли и копнежи за щастие и прояви, са качества и заложби на посветения ученик. Голямата светлина, която ви огрява, виделината, която всичко у вас проявява, това са светлите миели, възвишените копнежи на посветения ученик. Силите, които обновяват и укрепяват вашето естество, са сили на посветения. Душата, която стопля вашите чувстваме душа, минала през къпалнята на ученика. Всички души, които подхранват вашите мисли, са окъпани в свещената река на посветения ученик и като живи безсмъртни фактори, създават у вас скинята на съзнанието. И светлия поглед, с който съзерцавате красотата на битието и усета на красотата, с който вживяваме себе си във вечните процеси на разумната природа, са системни прояви на посветения ученик. А чие е делото на безсмъртните сили, които освобождават претрупаното съзнание от многото представи и заблуждения? А чия е идеята за възкресението на човешката душа или развитието и разцъфтяването на смъртните зародиши в човешкия дух, защото в човешкия дух има смъртни зародиши и цялата борба на Духа е да присвои правото на възкресение? Естеството, материята, с който е свързан Духът, са внесли смъртните елементи. Но, благодарение на душевната същност - тази безсмъртна субстанция, Духът има инициативата да възстановява живота в безсмъртните кости и ги оживява.

Изместихме въпроса, но посвещаващите се трябва да знаят. Започнахме със знанието и дойдохме до максима та „Знай и мълчи”, защото в мълчанието е победата. Чрез мълчанието разумните сили възпитават човека - това същество, което е с големи претенции и търси винаги някакво свое право.

Сега на въпроса; смъртта статическо състояние ли е или относително? Смъртността е относително състояние. Но тъй като човешкият дух е от по-висша йерархия, неговите претенции да се освободи и заживее в широкия свят на душата му са определили да се бори за своята йерархия.

И тъй, сложността за завоюване на възкресението се съдържа във великата разумна проява на духа! Чрез безсмъртния дух и възкресеното вече съзнание, посвещаващият се има вече възможността да бъде прозрение за посветения ученик, защото изгрява, зарите са най-топлите за посвещаващия се. И когато посвещаващият се заживее в този светъл ден и почувства в себе си дългоденствието, безсмъртието и възкресението, светлината на този ден ще му разкрие необятните светове - висшите светове, там, откъдето е слязъл посветеният ученик при него. И тъй, най-същественото, най-великото добро е това да заживеете в деня на зарите, на изгрева, в който ден, посветеният ученик живее, радва се, изучава и се посвещава.

И тъй, дадохме ви някои основни прояви на посветения, но с това не се изчерпват възможностите и силите на посветения. Всичко това той прави тук на физическия свят, а неговата работа в другите по-висши полета е от по-съвършено естество, защото, той взема живо участие във всемирната хармония на световете. Той е, който се движи с голяма бързина, намира жилището на Учителя, докладва за голямата работа и получава от него нареждания за продължение на безсмъртната работа.

Но идва ден, когато и посвещаващият се ще влезе да заживее в този нов ден на зарите на изгрева. Тогава посветеният ще направи опит да вземе със себе си посвещаващия се да го срещне тайно, мълчаливо с Учителя. Това е тържество, това е величие - да се срещнеш духовна вглъбен в мистичната хармония, в Духа на Учителя. Там ще чувстваш и знаеш за безмълвието на Духа, ще ти се разкрият необятните простори и ще обхождаш всички светове, осенен от първичните струи на разумността, но това е важно за посвещаващия се, който е вече любим на посветения и който прозира душата, духът и светлината на посветения. Това са качества от висш произход, живот на възвишени светове и естество на ПЪРВИЧНОСТ.

И тъй, прозирайте разумните и действащи сили в природата, които правят давление върху вашето естество, само чрез разумно действащи се създава образа на красотата. А красотата подразбира пълнота на Живота и свободна сила в природата. Бъди красив, защото само красотата е обект на Божественото око. Не че Бог се отвращава от некрасивите форми и естество, но Той в красотата благоволява.

Когато засягаме така въпроса за Бога, ние го ограничаваме. Не е въпроса за ограничение, но е въпрос за възстановяване на първичния порядък. Божественият усет е еднакъв към всички прояви и поделения. Тържеството на Духа е в творчеството и красотата. А най-близката същност до човешкото същество, ТОВА Е ДУХЪТ. Тук искаме да ви наведем на мисълта, до онова различие в понятията. Отвлечените истини стават понятни само чрез проява на Духа. Той е, който най-вярно обрисува живота на БИТИЕТО, живота на безкрайността, защото във всеки творчески процес и в безкрайността на вселените е внедрен божествения дух. Това посветеният ученик знае. Идеалът на посвещаващия се е да бъде възлюбен от посветения. А посветеният лесно се влюбва и то предимно в красотата. За него спътник из всемирните царства е красивата душа.

Сега няма да ви се изнесат абсолютните истини, но едно е, което ще стане с вас - да заживеете вече в деня на изгрева на зарите. А който ходи денем не се спъва вече. Той не умира. А който живее през нощта, той се бори със смъртта. Учители за него са агентите на тъмнината и школува в школата на тъмната ложа.

И тъй, през тази епоха се освобождават души, които влизат като активни членове в бялата ложа. Бялата ложа е под покровителството на слънчевите синове. Бялата ложа внася в живота елемент на безсмъртието и възкресението. Идеята на бялата ложа е да проучи промисъла на абсолютното. Тя ратува за развоя на Бялото братство на земята. В програмата на бялата ложа проличава секретния подпис на Всемирния Учител. Учителят разчиства сферите, през които ще минат спъваните души. И тъкмо това става днес. Силно е давлението върху съзнанието за да се проумеят задачите, принципите на Всемирната бяла ложа или ложата на изгряващото слънце, ложата, която покровителства слизащата от висините духовна вълна, ложата - просветният институт на посветените ученици. И през тази просветна епоха проличават вече лъчите на светлоносците, които са будителите на човечеството.

И тъй, вие сте вече от бялата ложа. Вашите души познават ложистите - майсторите на бялата ложа, но вашия Дух още се бори. Той е още между стария и новия свят. Но бъдете уверени, тържеството на Духа над вас е изгрев и зари. И чувствата ви и мислите ви са ден, в който силите ви разумно ще се проявяват в деловата работа.

Това са разумни прояви на посветения, на добрата воля на посвещаващия се. Като пълнота разумността се свежда до върховната воля или иде от Върховната Воля. Понятието същност-разумност, или същина-разумност и същина-воля, са абсолютни по естество и вибрации, но в проявите си се различават в това, че волята без разумността е коравото, безпощадното, безответното, а с разумността, тя е творчеството, живота, мисълта, откровението и свободата. Следователно, разумната воля разкрива девите на красотата, защото най-скритата същност на Бога, това е красотата. Идеалът на човешката душа е да възстанови първичната красота, а това ще стане чрез разумната воля и чрез главните фактори на Духа, които са: ВЯРА, ИСТИНА И ЛЮБОВ.

22 май 1942 год.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...