96. Разумността

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 96-то.

Разумността.

Ученико, друго едно качество като проява и върховно действие в ученика е това, че той е присвоил и завладял една същност на Бога - разумността. Ученикът проумява тази велика същност, която е проявена в битието, в природата, в безкрайното. И по тази разумна линия той се движи, расте и посвещава. Линията на разумността е първична в битието, в проявения свят. Тя е, която определя геометричното състояние на божествената същност. Живата линия на разумността определя възможностите, силите и делата на божествената същност. Линията на разумността определя микроскопичното у Бога и голямото в безкрайността. Линията на разумността определя и очертава диаграмата на творчеството. В началото на творчеството е проявена разумността. Разумността е, която определя делата. величието и славата на Първоизточника. По системата на разумността е създадена и планетата земя, в недрата на която проличава разумният принцип и принципът на творчеството, на красотата и свободата. Разумността се прозира най-вярно чрез вибрите на съзнанието. Най-широкият мащаб за развитието на съзнанието като основна възможност, са разумните прояви. От разумните прояви се определя степента на съзнание. От разумните прояви се осъзнава духовното същество у човека. До колко осъзнатото духовно същество у човека може да се ползва от първичните прояви на разумността, до толкова може да се види от разширеното съзнание, дали наистина тези разумни процеси са възстановили първичността у човека. Посветеният ученик знае това и чрез разумните процеси той се вглъбява в посвещаващия се и организира, подрежда силите на съзнанието у него. Най-силната дейност, най-вярната проява на посветения е тази, да възстанови връзката на разумността с тази на съзнанието. И когато се възстанови тази обща връзка на разумността с тази на съзнанието, тогава протичат психичните сили, духовните сили в глъбините на съзнанието и посвещаващият се се чувства изпълнен със свръхестествени сили, които го обновяват коренно, всестранно, обличат го със защитна ризница, с бронирана ризница и у него се възстановяват борческите сили - силите на разумността, първичната воля.

Така работи посветеният ученик. Неговата сила и власт се свеждат до Разумното Начало. В неговото будно съзнание, което представлява небесно огледало, се отразяват разумните прояви на висшите всемирни светове. Всичко що е в природата като разумно начало, всичко онова, което е като същина на безбройните планети и слънца, с всички детайли на проявление, се отразяват в това небесно огледало - съзнанието на посветения. За това, посветеният ученик е прозорлив, ясновидец и мъдрец и най-чистия и свят жрец. Съзнанието на посветения е божествено прозрение или проявление на Божественото съзнание, която проява е разумността. От панти века Бог е говорил на човечеството. И сага Бог говори на човешката душа, но той говори сега от по-близко, по-интимно чрез разумните принципи на съзнанието у човека. Казваме: Бог говори сега на човека от много късо разстояние и посвещаващият се лесно разбира, схваща и провежда вече правилно словото на Бога. Но защо в миналото не е било така? То е затова, защото сега посветените ученици слязоха от слънцата, от висшите светове и заживяха по близо до човека и тяхната висша култура и обхода, мимо волята и разбиранията на посвещаващите се, те всаждат в съзнанието им. Сега човечеството е започнало да се организира в една висша божествена школа, в която действат разумните скрити сили, които ги правят посветени защото всяка една свята проява се поверява на разумно действащи сили.

Когато така разглеждаме въпросите за съзнанието, разумността и посвещението, имаме предвид дадените йерархии или степени на съзнанието. Йерархията на посветените има истинския образ на Първоизточника. От истинския образ на тази Първопричина са се вдъхновявали в далечното минало всички посветени на изток.

И тъй, във всяко добро начало стой разумността, защото в Разумното Начало е промисъла, а всеки промисъл изхожда от Върховната Разумност. Когато говорим за Върховна разумност, имаме предвид Всемирната същност. Посветеният знае и затова той е неотклонен от пътищата на разумността, от светлината на разумността. Посветеният съчетава всеки разумен акт и го облича в красива форма за съзерцание.

И тъй, най-близкото същество, което е между вас и Бога, което ви обнадеждава и обезсмъртява, това е посветеният ученик. Всички културни начинания у вас, всички възвишени мисли и копнежи за щастие и прояви, са качества и заложби на посветения ученик. Голямата светлина, която ви огрява, виделината, която всичко у вас проявява, това са светлите миели, възвишените копнежи на посветения ученик. Силите, които обновяват и укрепяват вашето естество, са сили на посветения. Душата, която стопля вашите чувстваме душа, минала през къпалнята на ученика. Всички души, които подхранват вашите мисли, са окъпани в свещената река на посветения ученик и като живи безсмъртни фактори, създават у вас скинята на съзнанието. И светлия поглед, с който съзерцавате красотата на битието и усета на красотата, с който вживяваме себе си във вечните процеси на разумната природа, са системни прояви на посветения ученик. А чие е делото на безсмъртните сили, които освобождават претрупаното съзнание от многото представи и заблуждения? А чия е идеята за възкресението на човешката душа или развитието и разцъфтяването на смъртните зародиши в човешкия дух, защото в човешкия дух има смъртни зародиши и цялата борба на Духа е да присвои правото на възкресение? Естеството, материята, с който е свързан Духът, са внесли смъртните елементи. Но, благодарение на душевната същност - тази безсмъртна субстанция, Духът има инициативата да възстановява живота в безсмъртните кости и ги оживява.

Изместихме въпроса, но посвещаващите се трябва да знаят. Започнахме със знанието и дойдохме до максима та „Знай и мълчи”, защото в мълчанието е победата. Чрез мълчанието разумните сили възпитават човека - това същество, което е с големи претенции и търси винаги някакво свое право.

Сега на въпроса; смъртта статическо състояние ли е или относително? Смъртността е относително състояние. Но тъй като човешкият дух е от по-висша йерархия, неговите претенции да се освободи и заживее в широкия свят на душата му са определили да се бори за своята йерархия.

И тъй, сложността за завоюване на възкресението се съдържа във великата разумна проява на духа! Чрез безсмъртния дух и възкресеното вече съзнание, посвещаващият се има вече възможността да бъде прозрение за посветения ученик, защото изгрява, зарите са най-топлите за посвещаващия се. И когато посвещаващият се заживее в този светъл ден и почувства в себе си дългоденствието, безсмъртието и възкресението, светлината на този ден ще му разкрие необятните светове - висшите светове, там, откъдето е слязъл посветеният ученик при него. И тъй, най-същественото, най-великото добро е това да заживеете в деня на зарите, на изгрева, в който ден, посветеният ученик живее, радва се, изучава и се посвещава.

И тъй, дадохме ви някои основни прояви на посветения, но с това не се изчерпват възможностите и силите на посветения. Всичко това той прави тук на физическия свят, а неговата работа в другите по-висши полета е от по-съвършено естество, защото, той взема живо участие във всемирната хармония на световете. Той е, който се движи с голяма бързина, намира жилището на Учителя, докладва за голямата работа и получава от него нареждания за продължение на безсмъртната работа.

Но идва ден, когато и посвещаващият се ще влезе да заживее в този нов ден на зарите на изгрева. Тогава посветеният ще направи опит да вземе със себе си посвещаващия се да го срещне тайно, мълчаливо с Учителя. Това е тържество, това е величие - да се срещнеш духовна вглъбен в мистичната хармония, в Духа на Учителя. Там ще чувстваш и знаеш за безмълвието на Духа, ще ти се разкрият необятните простори и ще обхождаш всички светове, осенен от първичните струи на разумността, но това е важно за посвещаващия се, който е вече любим на посветения и който прозира душата, духът и светлината на посветения. Това са качества от висш произход, живот на възвишени светове и естество на ПЪРВИЧНОСТ.

И тъй, прозирайте разумните и действащи сили в природата, които правят давление върху вашето естество, само чрез разумно действащи се създава образа на красотата. А красотата подразбира пълнота на Живота и свободна сила в природата. Бъди красив, защото само красотата е обект на Божественото око. Не че Бог се отвращава от некрасивите форми и естество, но Той в красотата благоволява.

Когато засягаме така въпроса за Бога, ние го ограничаваме. Не е въпроса за ограничение, но е въпрос за възстановяване на първичния порядък. Божественият усет е еднакъв към всички прояви и поделения. Тържеството на Духа е в творчеството и красотата. А най-близката същност до човешкото същество, ТОВА Е ДУХЪТ. Тук искаме да ви наведем на мисълта, до онова различие в понятията. Отвлечените истини стават понятни само чрез проява на Духа. Той е, който най-вярно обрисува живота на БИТИЕТО, живота на безкрайността, защото във всеки творчески процес и в безкрайността на вселените е внедрен божествения дух. Това посветеният ученик знае. Идеалът на посвещаващия се е да бъде възлюбен от посветения. А посветеният лесно се влюбва и то предимно в красотата. За него спътник из всемирните царства е красивата душа.

Сега няма да ви се изнесат абсолютните истини, но едно е, което ще стане с вас - да заживеете вече в деня на изгрева на зарите. А който ходи денем не се спъва вече. Той не умира. А който живее през нощта, той се бори със смъртта. Учители за него са агентите на тъмнината и школува в школата на тъмната ложа.

И тъй, през тази епоха се освобождават души, които влизат като активни членове в бялата ложа. Бялата ложа е под покровителството на слънчевите синове. Бялата ложа внася в живота елемент на безсмъртието и възкресението. Идеята на бялата ложа е да проучи промисъла на абсолютното. Тя ратува за развоя на Бялото братство на земята. В програмата на бялата ложа проличава секретния подпис на Всемирния Учител. Учителят разчиства сферите, през които ще минат спъваните души. И тъкмо това става днес. Силно е давлението върху съзнанието за да се проумеят задачите, принципите на Всемирната бяла ложа или ложата на изгряващото слънце, ложата, която покровителства слизащата от висините духовна вълна, ложата - просветният институт на посветените ученици. И през тази просветна епоха проличават вече лъчите на светлоносците, които са будителите на човечеството.

И тъй, вие сте вече от бялата ложа. Вашите души познават ложистите - майсторите на бялата ложа, но вашия Дух още се бори. Той е още между стария и новия свят. Но бъдете уверени, тържеството на Духа над вас е изгрев и зари. И чувствата ви и мислите ви са ден, в който силите ви разумно ще се проявяват в деловата работа.

Това са разумни прояви на посветения, на добрата воля на посвещаващия се. Като пълнота разумността се свежда до върховната воля или иде от Върховната Воля. Понятието същност-разумност, или същина-разумност и същина-воля, са абсолютни по естество и вибрации, но в проявите си се различават в това, че волята без разумността е коравото, безпощадното, безответното, а с разумността, тя е творчеството, живота, мисълта, откровението и свободата. Следователно, разумната воля разкрива девите на красотата, защото най-скритата същност на Бога, това е красотата. Идеалът на човешката душа е да възстанови първичната красота, а това ще стане чрез разумната воля и чрез главните фактори на Духа, които са: ВЯРА, ИСТИНА И ЛЮБОВ.

22 май 1942 год.