100. Духовният живот на ученика

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 100-но

Духовният живот на ученика.

Ученико, цялата философия в живота на хората е едно сказание, което създава дълбокия размисъл за духовния живот на ученика, защото духовният живот на посведения е свят на сложности, но а и свят на възможности, които са достъпни само на този, който е вдъхновен от Духа, вдъхновен от мъдростта и свободен в истината. Духовният живот на ученика е емблема или е копие от небесния живот - животът на възвишените същества. Само духовният живот на ученика е, който е истинска представа за съществуванието на разумната Божествена същина. Без святостта на живота на ученика, възвишените същества не могат лесно да събуждат съзнателните сили у човека. Когато дадено същество работи върху способностите на човека върху силовите му центрове, които са Главните акумулатори на Божествената енергия у човека, то дава ясната представа за събуждащите се съзнателни сили и вмъква представата за духовния живот на посветения. Духовният живот на посветения очертава светещата пътека, по която стремящите се стъпват първата стъпка, която ги отвежда в областите - там, където те придобиват непоколебима вяра и в тях се събужда копнежа и стремежа да завладеят нишите сили, животинските сили у човека. Тази първа стъпка определя отношението и състоянието на дадена душа, по отношение творческите сили на духа. Духът работи върху ония, крито смело са направили първата стъпка към свят живот. Цялата философия е съсредоточена в това - да се изучи, да се завладее секрета между двата свята: физическия и духовния. И когато науката се добере до този секрет. и заработи пламенно Духът, тогава ще се родят мъдрите, . силните, които ще продължат делото за разкриване на Божествения свят. Тя е още тъй далечна но е възможна. Едно право е дадено на човека – да бъде БОГОЧОВЕК. А всеки човек  се ръководи от разумните принципи на Божествения свят.

Това са силни определения. Да имаме представата за безкрайността у Бога. Да имаме и правото на богочовека. Но казахме: има възможности и всеки, който е встъпил смело в пътя на посвещението, нему се дават и възможностите, чрез които той разрешава всички отрити до сега за човешкия дух тайни.

Силен е богочовекът, защото той произхожда от онази същност, която е Божество у Него и  затова Христос каза: „Аз и Отец сме едно. Отец е в мене и аз в Него. Той ме познава и аз Го познавам. Той ме люби и аз жертвам себе си заради неговата любов. Той мисли заради мене и аз живея в него“.

И така, когато човекът на знанията изследва голямото, безкрайното и се вглъби с цялото си естество в ритмуса на духовния живот на посветения, у него ще дойдат разумните сили на Духа, за да го преустроят, пресъздадат, за да може по-лесно да схваща разумните методи на Божествения свят.

Само по пътя на духовния живот на посветения се постига пълнота з живота. Разумните мисли и свещените желания на богочовека са единни. Те никога не отсъстват от същината на дралата, защото те са гласа на Бога, диханието на Бога у човека.

Схващайте правилно идеята ни, а тя е, че имате възможностите да бъдете богочовеци - бащи на живата, бащи на всички сили, които се явяват като работници за изграждане на човешкото естество. Идеята е праволинейна. Никакво отклонение не правим, а само заявяваме и работим с искреното желание да проявим богочовека на земята. Ние ще го проявим, ние ще го открием, защото идват дни, в които всяка една възвишена идея ще се разкрие.

Тези дни ние ги наричаме гениални дни, гениални състояния - гениални епохи. Няма да остане нито един акорд, който да не бъде доловен и разкрит. Няма да остане нито една свещена мисъл не разкрита. Няма да остане нито едно свещена цвете, което да се не разкрие и бъде в услуга на бъдещето съвършено изкуство. Няма да остане неразкрит нито един Божествен промисъл и ще бъдат всички тайни на яве. НИЕ РАЗКРИВАМЕ БОГОЧОВЕКА. Има възможности, които ако се напипа пулсът им в даден момент, богочовекът ще бъде открит. А какво е нещастието днес за науката, за изкуствата, за музиката? Нещастието е в това, че не е открит още богочовекът, който носи благодатта за човечеството от Божествения свят. ТАЗИ БЛАГОДАТ Е СИЛАТА НА ДУХА.

Ние казахме: сега настъпва епохата на духа, царството на духа, в които дни ще бъде открит тайнствения образ на Богочовека, неговите прозрачни очи и необятното му сърце и тогава само ще се създадат или вселят великите учени, безсмъртните поети, гениалните музиканти, които ще работят по такта и темпа на Духа. Това отчасти става вече. Има люде, които са можали да надникнат вече в храма на светая светих на Богочовека. Тях ги наричаме с блажените очи, с нежната усмивка и благородната обхода. Това става в малки прояви вече. Делото е започнало отдавна. Подготвителната работа е привършена и сега мисълта е подготвена. Представите за формата са дадени и геният е взел вече своето място, разсъблича всяка форма и отделя същественото от несъщественото, полезното от неполезното, човешкото от животинското, защото човешкото е от по-висш стадий от животинското, духовното е още в по-висш стадий от човешкото. Човешкото не е подценено. Бог не се срамува да извика Богочовека. Той не се срамува да говори на човека. Той винаги го е имал предвид, а това ние наричаме Божествена любов, защото главната връзка между Бога и човека е любовта.

Когато така засягаме въпроса за Богочовека, правим едно предупреждение да останат мислите да работят у вас, защото рано е още да се каже истината. Неподготвен е още човешкият ум и човешкият Дух за големите истини. Днес още живеят по земята книжници и фарисеи, които продължават да оскърбяват Христа, като му казват: „Бяс имаш, луд си. Ти, който си човек, правиш себе си Бог”. Не се отделяйте от общото цяло като вибрираща клетка от голямото, от всемирното. Не се отделяйте, а кажете: „Аз и Отец сме едно“. Не се считайте за самотни извън Бога, защото самотното място, това е адът, но винаги непреривните струи да текат у вас, струящи се от големия извор, от необятността на Бога. Ние няма да ви кажем, че сте богове, но ще ви кажем, че по естество въпросът е разрешен. Днес се разкрива Богочовека у човека и това е новото - новият живот, новата мисъл, новите постъпки, които будят интерес за бъдещите фактори, създатели на културата. Богочовекът ще бъде открит едновременно в трите свята - във физическия свят като човек, в духовния свят като син Божий, а в Божествения свят - като върховно Божество.

Само така се постига идейният живот на гениалните сили. Ако това не стане или не става, какво сте вие? Вие сте само плява, отвяна от стихийните ветрове всред природата. От такова едно просветено съзнание, с един строго установен опитан идеал у вас е залегнала идеята за Богочовека, чрез който да бъдете големи учени, владеещи всеки навременен миг от времето и да създадете идейния образ в унисон с формите на творчеството. Заедно с природните духове ще пресъздавате природата, заедно с мировите духове ще пресъздавате мировите царства и заедно с Божествения Дух ще изпитате върховните моменти на Божествената душа.

Ето това е утрешното постижение и щастие за вас. Това е безсмъртното, силното - да можеш всеки ден да изпитваш дадените ти възможности, защото те са тъй много. Цялата природа и Битие, с всички светове в тях, това са сили, които могат да бъдат асимилирани, проучени и разкрити от човешкия дух. Това е за вас красивия въображаем свят за който копнее вашата душа. И тя ще изпита сладостта, щастието, намирайки се в безграничността. Безгранични сте, но при условия. Ще измените условията и ще бъдете в царството на безграничността. Костелив орех са мислите, мъчно се изкарва ядката от черупката. но ще се закали волята, защото волята днес най-много трябва за свободата на човека. С волята огрята от светлината на ума, се разкриват необятните простори. Докато не станете владетели, не можете да бъдете силни. От човека се изиска да завладее своето царство, да подчини пияни те, страстни те и своенравните слуги у себе си и им създаде едни системни правила, от които да бъдат вдъхновявани, за да могат да изпълнят добре своята работа. Има един непослушен дух у човека, така наречен звярът. Той е изостанал от миналите култури, от стария живот. Това посвещаващият се ученик трябва да знае. Той. трябва да знае интимната подбуда на този упорит дух. Трябва да знае защо така действа и какво му предстои да направи във всеобщата еволюция. Лъчите на съзнанието на посвещаващият се проникват все повече из глъбините на необятните светове. Той се ръководи вече от системната работа на посветения. Той е напипал пулса, който е фактор в духовния живот на посветения.

И тъй, в миналата среща ви говорихме за неуморната работа на ученика, а сега за духовния живот на ученика, който открива истинския образ на Богочовека.

18 ноември 1942 год.