103. Към духовната рудница

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 103-то.

Към духовната рудница

Ученико, знанието е всемирна област, която посветеният добре познава. Посветеният в тъмнина не ходи. Препятствията, които са като едно съществено условие за обикновения човек, за посветения те са степени, през които минават изостаналите души. Какво е препятствието за обикновените души? Това са старите възгледи, които са биле въздигани като култ от закъснели духове, които живеят в противоречията.

Поставяме този въпрос, за да направим едно разграничение, една съществена разлика на онова, което е проява на обикновеното и на онова, което е вътрешна проява - необикновеното. Това е за вас - учениците на вътрешните духовни прояви, които искате да вървите по пътя на системното обучение с капацитетите на Духа, които внасят духовното прозрение. И за да не попадате в грешки, казваме: знанието е област, в която ученикът живее. Да знаеш, значи да изключиш от своето съзнание тъмнината, невежеството, или по-конкретно, да имаш вече възможностите да проникваш във всемирните области, тъй както прониква слънчевия лъч в необятността, огрявайки всяка форма и област, на които се разкриват силите на тяхното съдържание.

Така духовно подготвеният е пропит с еманациите на онези висши капацитети, които повдигат същината на етерната клетка, която има като елемент в свой състав святостта на Първичното. В това именно прозрение, посветеният представлява мировото огледало, през което се вижда истинският образ на съвършената духовна проява. Съвършената проява е духът или огъня, който пламни за посветения и всеки, който е надзърнал през това огледало, тайнственото и скритото за него става ясно открито.

Ще знаете: не можете да боравите с величините на духовния свят, ако нямате истинската, положителна духовна философия. Духовният свят представлява една сложна материя, отлъчена от Божественото и има отсенки в човешкото естество. За да бъдете една гениална проява в духовния свят, се изисква да имате висша духовна култура - културата на вековете, на вековните силни духове, културата на всемирните Божества. За да имате достъп до красивите области на духовния свят, трябва да имате повдигнат дух, който да борави с правилата на духовните изкуства, защото духовният свят е реалния и красив свят, а физическият - преходен и разхвърлен свят. Духовният свят е същината на битието, а физическият – формата. Човекът е същината, въплътена във физическите форми.

Било е време, когато същината - човекът, подобен на духовен лъч, е имал изкуството да преминавало с голяма бързина през материалния свят. Това е била и идеята на Първичността. Но този лъч, обособен в човешкия дух, се е задържал във формата.

И така, духовното се е въплътило във физическото и физическият свят е придобил като резултат духовна култура или духовни заложби - качества. Благодарение на този всемирен процес, се внесе й въплъти окултната философия на физическия свят. Но когато духът, материализирайки се, все повече в гъстата материя, понятието за същината на окултната философия и духовното прозрение, се затъпява у човека и в резултат имаме духа на упорството на реакцията. И как мислите, какви ще бъдат резултатите от тази упорита реакция? Ще дойде страданието, а страданието представлява вече един преход от материализирания стадий на духа. Духът чувства тази болезненост на малката разрушена, почти агонизираща клетка и не тъй лесно той може да се освободи. Болезненото състояние в човешкия организъм преобразява формата, изпъва нервите. Възбужда нервната системата, а нервната система духът е вложил своите капитали, своите сили, които подържат неговия мироглед. Целият човешки организъм представлява един фокус, който радиира и привлича, дава и взема. А каква е съдбата на духа в тези процеси? Гениалното изкуство в трансформацията - да трансформира животосилите, да преобрази животоклетките и да възстанови духоматерията. Идеалът на човешкия дух е да усвои бързината на светлинните елементи на движението, с чиято помощ ще може да се домогне до рудницата  на ДУХОМАТЕРИЯТА. Домогвайки се до тази рудница, той като трудолюбивата пчелица опрашва своите крилца, взима от рудницата и като ефирен полет отлетява за да започне отново да изгражда духовната скиня.

Този път, пътя за рудницата на духоматерията е познат от всички посветени и на всички ученици от миналите окултно мистични школи. Те са бивали запознавани с богатствата на тази рудница. Това е вътрешното обучение защото вътрешният контакт е положителния, а вънкашният е отрицателния и от получената искра се произвежда огън, който раздвижва инертните сили на човешката душа.

Велик подвиг е посвещението и светът е областта, където живее посветеният. Там човешкият дух се осъзнава. Осъзнанието води към знанието. А знанието, както казахме, е област на духовния свят. В духовния, свят невежеството е изключено, тъмнината е изключена и страдания няма. Социални неправди и обществени грижи също няма. Там живеят жителите, пренасящи духоматерията от рудницата. Те са истински трудолюбиви работници, посветени работници. Те са, които подържат живота на по-нисшите светове. Те са висша йерархия, които познават своите обязаности и цел, защото са водени от възможностите на Божия промисъл. Духовният свят е положителен, затова мерките на законите не са включени. Законът е неорганизираната материя, а организираната е ръководена от духовните подбуди, които са реалността на нещата в природата.

За да имате ясна представа за границите между духовния, астралния и физическия светове, трябва да знаете с какви величини да си служите. Като духовни сили, осенени от вибрациите на Всемирния дух, вие трябва да имате съществените, образи на духовните полета. Първото условие за посвещаващия се е да престане да се лута извън себе си, да не се блазни от външни обекти, който да му навяват, че там или някъде другаде е истината за нещата, а вглъбен дълбоко в своя духовен мир, отворил вратата на своята душа, съсредоточил своя ум, вглъбил своята сила във всемирна размисъл, като адепт и жрец да достигне до висшите Божествени полета. Всемирната размисъл се подържа от енергиите на мъдростта. Този, който се е добрал до висшите степени на тази всемерна размисъл, той присвоява изкуството на съзерцание. Той сам вижда през очите на своята душа тайнственото, скритото.

Това са методи на посветения. Те са трудни за този, който е навлязъл дълбоко в грубата материя. А този, който е проницателен, лесно минава през материята, осенява, остава от своите творчески сили и изпълнява закона на творчеството, което е в унисон с мировата деятелност. Подчертаваме - има едва МИРОВА ДЕЯТЕЛНОСТ. Тепърва повдигащите се духове ще възприемат от вълните на мировата деятелност. За разбирането на всичко това се изисква дисциплиниран ум, всемогъща воля, съзерцателна мисъл и обширни чувства. Ще кажете: каква роля. играят чувствата? Чувствата, като съществена енергия, внасят мекия елемент, който въздейства върху упорития, елемент на волята. И вместо волевите сили да бъдат брутални, чрез чувствения елемент, те са хармонично творчески. Но, какво е. това чувство? През тези канали, бихме нарекли чувствата, потичат струите на осезателния живот. Благодарение на тези струи, които могат да подпомогнат изживяващия индивид и взимайки участие в колективната работа с другите сили, чувствата дават красотата на образа - украсяват го.

И тъй, чувствата ги свързваме с изживяванията в живота. За да живееш, трябва да чувстваш. А щом чувстваш, ти живеещ. Казано е, „живот”. Каква представа може да имате за живота? Извън чувствата, няма представа. Представите се оформяват благодарение на опитността, а опитността е дело на живота. Опитността е подхранвана от чувствата.

И тъй, голям дял в индивидуалния живот имат чувствата. Те имат дял и в духовния живот, но не вече като топли, горещи чувства, а като вибрации - силови енергии. Каква представа може да имаме за милостта на Бога, за любовта на Бога, за страданието на Бога без чувствата? И Бог трябва да чувства, но ще кажете: какъв е този Бог, този всемирен Бог, в когото преобладават сили на чувствата? Ако в Божия организъм има дисхармония, само по себе си се разбира, че ще има чувства, тъй както малката заболяла клетка в пръстите на крака се чувства от цялото тяло на човека. Но, има ли дисхармония в Божия организъм? Правдиво е да кажем, че няма, защото Този, който създава образите, вселените, Той всичко е предвидил, строго установил, за да няма дисхармония. Все пак, в битието има дисхармония, има реакции. Защо е така? Кой знае за това? Кой може да научи защо е така? От гледището на човешките изживявания се подразбира, че светът със своите отдели е несъвършено устроен. Така ли е? И тази мисъл на големите критици, до известна степен е правдива. Истина е, че битието още се устройва. Вярно е, че има още тъмни зони, където разумният живот още не протича, че има небитие, за което още и боговете не знаят. Те не знаят за тази необятна неизвестност. Важен е въпросът: има ли в Божия организъм дисхармония. Ние сега виждане Бога в миниатюр, като същество по форма и подобие, защото Бог е навсякъде и във формите на битието и в небитието. Но, задава се въпросът: какво прави Бог в небитието? Казано на човешки език, ТАМ ТОЙ СИ ПОЧИВА - печива, за да почне наново да устройва, да създава. А Божествените сили работят и в неустроените области, или казано, в небитието.

Когато така се излагат нещата, да не би да се вмъкне у вас мисълта: кой е пътя, който ще ни отведе в реалността? Кои са силите, които ще ни преведат в духовния свят, в духовното царство, във висшия устроен свят? Ще се освободите първо от болезнените чувства, ще успокоите своето естество, ще хармонизирате духовните си сили, ще дадете възможния простор на духа си, ще се хармонизирате със светлите сили, които пренасят от рудницата ДУХОМАТЕРИЯТА и заедно с тях, ще преустроите себе си.

Така преустроени, вие ще имате стабилна вяра, защото вярата е едно много силно чувство. Няма да я вземаме като принцип. Това е възвишено чувство, което чувства нещата и ги излъчва като силна вяра. Така обогатили себе си, неминуемо ще настъпи у вас ПРОЗРЕНИЕТО и като прилежни ученици, отведени в школата на духа, там ще се срещнете с плеяда адепти, които изучават големия план на Бога.

Нека Бог у вас да трепти като сила, да живее като душа, да изучава като Дух. По този начин ще можете да бъдете в контакт с висшите духовни сили.

11 декември 1942 год.