104. Очищение

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 104-то.

Очищение

Ученико, казано е: чистите по сърце ще видят Бога. Как мислите, кои са тия очи или какви са тези очи, които могат да имат способността да се съсредоточат в безкрайността на Бога и да го видят? Въпросът е: възможно ли е, и имало ли е случай на някои люде да се е дала тази способност, които са се удостоили с този сложен проблем - виждането на Бога? Отговаряме: има виждане, има проумяване, има прозрение, но при дадени условия, при строги санкции и неотклонност от начертания път, но това става по закона на ОЧИЩЕНИЕТО. Не е било в миналото, не е и сега, не ще бъде и за в бъдещето, да има силни духове които да не минат през очищението и да бъдат истински ясновидци. ОЧИЩЕНИЕТО Е СВЕЩЕН АКТ. То е събличане на ученика от атмосферните влияния, умиване от психическите, астрални влияния и се идва до положението да се облее с чистата кристална светлина на Божественото.

Мисълта ни сега е да изясним едно положение, важно по своето съдържание и сила. Това е един първичен метод, без който никоя събудена душа не може да се вглъби, Да се слее с ПЪРВИЧНОТО, ТОВА Е МЕТОДА НА ОЧИЩЕНИЕТО. Всички учители на човечеството потвърдиха това и доказаха този метод на очищението. Да вземем последната християнска епоха. Не постъпи ли Христос по същия метод? Не беше ли Той четиридесет дни в пустинята на очищение и от там трябваше да мине през реката Йордан? Но ще кажете: това е метод само на боговете, Защо имаше нужда този възлюблен син на Бога да мине през очищение? Всеки един майстор, който и да е той, като зида, ще бъде опръскан, окалян. Така също и всеки посветен, който слиза да работи в по-нисшите полета, при слизането през пространството, разделя планетната атмосфера, влизайки до най-гъстата атмосфера и влияния на материята, независимо от неговата святост и чистота, той се облича с дрехата на людете, изтъкана от по-груба материя. И минавайки през менталните полета, взима със себе си ментални флуиди, които му са необходими като добър и годен материал да създава от тях необходимите форми на подобните. Минавайки през астрала, той взема астрални флуиди, от които създава осезателната, темпераментната мембрана, ясно възприема астралните съчетания. И благодарение на тази мембрана, астралните души могат да послужат на човека на земята.

Засягаме едни съществен въпрос или една съществена интересна област. Всеки посвещават си задава въпроса: защо по вътрешен път аз разбирам нещата в тяхната пълнота, а по външен ми се налагат по обратен път? Благодарение на тази мембрана, астралните духове могат да си доизживеят своите минали желания и копнежи, когато са били някога във физическо тяло. Какво става днес с посвещаващия се? Обсебват го чувства, които са чуждя за него, а той без да подозира, присвоява този чувства като проявя от неговата индивидуалност, без да знае, че не всяко сторено отрицателно дело е плод на неговата индивидуалност. Той не знае, че има работа с един много интензивен свят, астралния свят, който има останали неосъществени, неизживени и неканализирани чувства и желания. И какво става днес с човешката индивидуалност и действителност? Цялото човечество по земята е обсебено от астралците и всички астралци чрез човечеството изживяват своите страсти, чувства и желания. И голям е двубоя, между астралните влияния и тия на индивидуалния човешки дух. Ето защо ние предупреждаваме, ние разясняваме, като хвърляме светилна за тия състояния, за да хе бъдете вече под хипнозата на тия духове и да не си служат чрез вас тия страстни духове, които носят в своето естество и чувства отровата на страстта и казваме: всичко това ще се постигне само чрез единствения метод - ОЧИЩЕНИЕТО. Очистеният от астралните флуиди, от астралните желания и чувства бива вече освободен, индивидуалист, който има изкуството да организира вече своите душевни сили и ги прекара през огъня на съвършенството, на съвършеното очищение и през първичните способности, които способности разцъфтяват индивидуалните дарби.

И тъй, единственият най-верен метод за посветения е очищението. Очищението трябва да го разбирате в широк мащаб - очищение на тялото; очищение на петте чувства, които дават развитието, клонките на красивия живот. Не може, не бива, светотатство е в нечистота да живее чистотата. Нечистите духове са грубите работници в природата. Те са в земята и подържат отчасти живота на растенията и сцеплението на минералите . Те са животинското царство. Там подържат страстта и инстинкта. Природният дух е поставил тия същества на работа, но те имат свободата да вземат участие и в работата на човешкия дух. Но посветеният в тайните знае къде да постави тия същества като индивидуалност. Те еволюират чрез тази сложност на индивидуалността. В битието на посветения тия астрални същества са вече трудолюбиви работници. Те разработват и засяват нивата на посветения, а посветеният обира плодове те. Да, посветеният излишно не задържа. Той раздава излишъка. Затова се обръщаме към вас. На бъдете много гостоприемни към тия посетители, но бъдете към тях справедливи и отдавайте им справедливо и заслужено място. Само чрез такива постъпки ще може да се оправите от тия потомци на астралните чувства и желания.

А сега, какво става с индивида? През неговата мислителна способност минават всевъзможни мисли и влияния и той се чуди и казва: аз ли съм или не съм аз?

Да, не е той. Защото, щом Азът е свободен, той знае кой е. А Азът ще бъде освободен само чрез очищението. Посвещаващият се, минавайки през реката на очищението, се домогва до областите на святостта. А там, където има святост, има и виждане - ясновидство. Защо е необходимо още очищението? За да се достигне, както казахме, до първичната индивидуалности посредством способността на освободената индивидуалност, можа да се проникне в Божествената колективност или в Божественото сливане. Защо е необходима така индивидуалността - освобождаване на съзнанието от всички онези наслоени астрални и физически животофлуиди, които нямат собствен живот, а са като баласт на будното вече съзнание. Защо трябва да се държи много на съзнанието? Привилегия е да се осъзнаеш като единица мярка в Битието. Необходимо е да имаш собствен живот, тъй както го имат боговете. Да имаш създадена собствена аудитория, на което катедра да вземат, участие силите на съзнанието ти. Но ще дойдем до друго едно състояние на съзнанието - за едно колективно висше съзнание, което подразбира силите слети в едно и проявяващи се в даден определен тон на живота и проявите. За това, като казваме, обогатявайте съзнанието си, то е да прииждат разумни сили във вашето съзнание, във вашата съзнателна цялост, които да подпомогнат да се разцъфти по-скоро това дърво на съзнанието ви и да даде плодове, които са тъй необходими за строителите за битието.

При построяване на вселената са взели участие такива висши съзнания. И благодарение на тях, вселената е съзнателна, безкрайно съзнателна, тя е ненарушима. У нея могат да живеят и взимат участие в нейната работа само съзнателни сили. И само който взима участие като съзнание с творците на вселената, той познава Бога. Само той знае по кой начин, по кой закон и път е устроена и малката вселена - човекът. Но очебийното качество на посветения, това е светещият фар – съзнанието. И благодарение на тази висша способност у посветения, Всемирния Учител му предава съкровище от богатата рудница на своята душа. Какво му предава още? Предава му мярката на живота, разковничето на природата и секретния барометър, който определя свойството на Божественото. Чрез тези качества, посветеният е довереник в голямото дело, което учителите непрестанно работят.

Басня ли е това или същина на живота? Ние казваме: това е същината на живота, а всичко друго е басня, само чувства, желания на астралния свят. Не е басня да се стремиш да организираш своята съзнателна система. Не е басня да намериш източниците на Първичното знание. Не е басня да откриеш и намериш изворите на светлината, която осветява вселената. Не е басня да научиш езика на природата. Най-после, не е басня да се срещнеш със строителите на вселената. Това е идеал, единствения идеал, който е начало в копнеещата душа. Извън този идеал е тъмнина, разединение на силите, упадък на духа.

И тъй, водете се от онова вътрешно озарено индивидуално чувство, което пренесено в съзнанието, бива претопено; пречистено и така то служи вече на колективния идеал на общото мирово сливане.

И тъй, минете очищението през огъня на любовта. Това е вашето достойнство и изпита ви като ученици. Очистете се от майката и бащата, очистете се от брата и сестрата, очистете се от нацията и държавата, очистете се от народностите по земята, очистите се и от влиянието на земята, и тогава ще дойдем до планетното очищение, за да можете да бъдете възможни като наследници на слънцето. Така минавайки през тези етапи на очищение, ще може да бъдете подготвени и за онзи етап на слънчево очищение. Сега си говорим като приятели. Идва ден, когато ще си говорим като братя. А когато минете слънчевото очищение, тогава ще се познаем като богове. Какво разбирате под тия същества – богове? Достигане до боговете подразбира минаване през слънчево очищение. Но нима боговете са само слънчево очищение? Не са ли те, които взимат участие при създаването на нови слънчеви домове. Боговете са минали и през Божествено очищение във висша стенен на озарено съзнание.

Но да оставим сега въпроса за боговете. Въпросът за боговете е важен за посвещаващия се, но това подразбира да се достигне до тази йерархия да има необходимите етапи и степени - диференциране на духа, който да може да прониква в сферите на тия области на боговете, защото така е редното. Не боговете да слизат до посвещаващия се, а посвещаващия се да се изкачва при боговете. Боговете са поставили стълбата, а посвещаващият се е, който се изкачва по нея. Въпросът тук е за процеса на съзнанието - съзнателните способности да възприемат творческия акт, който е едно вътрешно себезнание у тия висши същества. И така възприето, това себесъзнание, съзнанието на посвещаващия се, се свързва с висшите инстанции, и протичат светлинните енергии, елементи, които внасят в съзнанието му святостта и чистотата.

Не е лесно да се преведе Божественото чрез езика на човека в неговата пълнота и красота. Тук са необходими Божествени термини, които да съдържат в пълнота и яснота онова, което е необходимо да стане достояние на човешкия интелект и съзнание. Независимо от тази трудност, ние продължаваме да работим, тъй както в миналите школи, така и сега, със същата настойчивост и упоритост. Защо правим това? Законът на творчеството иска това, защото у Бога има само процеси на творчество. Процесът на творчеството обема всички прояви, явления и възможности, Сега едно искаме от вас: бъдете наши подражатели в упорството и постоянството, тъй както ние сме упорити. Тази упоритост да бъде духа ви, стремежа, постоянството - душата ви, а светлината - мисълта ви и огън - сърцето ви. Всичко това да е отзвук на будното ви съзнание, сега разглеждаме въпросите от естеството на вътрешния живот, защото вътрешният живот съдържа истинския образ на нещата. Силни вътрешно, любящи вътрешно, определени вътрешно, вярващи вътрешно, ще имате способността да владеете вънкашния мир. До сега вънкашния мир е владял вътрешния, а сега вътрешният, реалният мир да владее вънкашния; преходния. Този е един метод от системите на Духа. Този, който владее вътрешния човек, той разбира тайнственото. Този, който е силен вътрешно, той превзема смело крепостта на вечността,

25 декември 1942 год.