107. Новото което иде

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 107-мо

Новото както иде

Ученико, силното в живота, което ще подобри духовните условия и устои на човека, което сега се прилага на човека, то е пречистване окръжаващата го атмосфера. Силите на духа са взели тази грижа да очистят пътя на слизащите силни духово от слънцето, от плеядата други звезди, извървели пътя на слънчевите системи, които духово, сега минават през живота на това малко, новородено дето на Бога - земята, за да му поднесат своя дар в качеството на сила, власт, разум и мъдрост. Тези качества ще бъдат ония средства, чрез които и природният човешки дух ще си послужи, за да завладее всички онези елементи, които му са необходими за творчество, за поддържане живота си и ги има вече като собственост чрез която ще може да се радва в пълнота на живота. Затова се наложи пречистване на атмосферата от силите за да дойдат адептите - помагачи, които носят съкровището на духа, които носят огърлицата на добродетелта и венеца на святостта. Чудното, което сега новите пророци проагитирват, то е идването на тези адепти. Това пророчество няма да бъде нещо чудно, отвлечено, тайнствено, а ще бъде в достояние, първо на човешката душа, която ще чуе лекото похлопване на адептите. Това пророчество ще бъде като светлина на Духа, която ще проблесне така, че човешкият дух ще види осиянето на адептите.

И така, ще дойдат жителите от добре организираните светове, за които душата на земята векове е бленувала, очаквала и копняла. Тя се нуждае от тяхното присъствие, от тяхното внимание, тяхното сияние и сила. Тя копнее да се възхищава и съзерцава тяхната светлина, красота и обич и да изживява любовта им. Тя е жадна да пие от духа им, тя внася в своето естество аромата на природата. Но, тя - душата копнее да се срещне от тях и да чуе от тях първата сладка дума, да чувства сиянието на тихото присъствие и да подслади устните си от нектара, който е като утринна пролетна роса по нежните и цветове. Тя копнее да види с очите си пълнотата, красотата на новия живот, на чудното, което слиза от кристалните светове, там, където живеят съвършените Божи синове. Тя копнее и чака да я повикат, да я освободих от бремето, от задълженията и да я отведат в пределите на светлите духове. Тя се стреми да получи и да придобие красивия образ, чистия образ, облякла светлинна дреха и украсила себе си с багрите на слънцето. Тя копнее още да се сдобие с магията на слънчевите лъчи, като тях да се носи из времето и пространството, да прониква из тайнствените сфери, там, където се пази всичко в мълчание. Тя иска да стане жителка наравно с онези, които имат кваса на живото творческо слово. Тя желае да получи такава власт, която да развърже ръцете и да разпери крилете си, да обхожда земята и да има възможността да помага свободно на своите братя. За какво още тя копнее? Да се издигне все по-високо - там в пределите на мировата душа, за да съзерцава святостта на боговете. Тя копнее да има ключа на тайнственото, да прониква в тайнственото, да живее в безсмъртността и да се прелива във вечността.

И тъй, това са стремежите и копнежите не пробудената вече душа, заради която сега прочистваме атмосферата, украсяваме пътя за небесата и правим ясно очертани слънцата и веселените. За нея сега мислим и работим, защото тя е в плана, да се огради като важна причина в новото небе и земя. Всички събития, които сега се развиват по лицето на земята, то е със сила да се събори оградата, която е между свободните царства и това на земята. Сега е свещена епоха, която ще се ознаменува за бъдещите поколения. И всички, които населяват земята, ще благоговеят пред тази велика и славна епоха. Земята ще помни, че е била удостоена да бъде посетена от жителите на другите планети, от слънцето. Славна епоха, в която ще се природи Духът на творчеството и ще заработи пробуденият човешки дух, който ще бъде най-добрия работник на Божията нива.

Това сега е най-славното, най-великото пророчество. През това време възвишени сили ще слизат на земята, за да възстановят нарушения порядък. Най-новото. което така трепетно се очаква, то е да се срещне будният човек с адепта на пролетта, с адепта на светостта и най-новото, и най-силното е това, че се пробуди у човека едно чувство, чрез което ще се преведе този тайнствен език на адептите. Новото, силното и съвършеното е това, че ученикът на окултната школа ще се учи с помощта на адепта. Това е, което внася в човешката душа, великото, достойно, самоуверено чувство - чувство, което възприема идеала на братството. Братството ще се възстанови на земята. Това е работа на слезлите адепти. Това е тяхната искрена мисъл - да метат да свържат човешкия дух с мисълта на лъчистия Дух, който обхваща творчеството на цялото битие на Първоизточника.

Какво има още да се открие на човешкия Дух? Силата на боговете, вярата на ангелите и истината на синовете Божи. Какво друго чувство още е необходимо за човешкия дух? Да се движи свободно из пространството, да измерва времето и да се освободи от ограниченията на времето и пространството. САМО СВОБОДНИЯТ ЩЕ ВИДИ БОГА. Този който е извън времето и пространството, защото Бог не живее във времето и пространството.

Във времето и пространството са само сенките на нещата. И тъй, бъдете уверени в утрешния момент, защото той е най-силния. Щом чуеш гласа на адепта, ще почувстваш и неговата сила и ще затрепти неговата светлина в естеството ти. Идва един важен момент през който ще бъдат развързани вашите нозе, вашите ръце, напълно ще бъде освободено вашето сърце и напълно озарен вашия ум. Ще можете напълно да придружите пратеният ви помагач, адепта и ще му бъдете в съдействие, когато той събужда съзнанието и духа на вашите братя. Великото за ученика е, че той ще служи при адепта като асистент, като помагач и ще взема участие във всяка негова работа. Работата на адепта е да възстанови целостта, единението на излъчените сили, които са в разрез с Първичната Воля. Друго едно чувство ще трогне ученика. Когато срещне лъчистия Поглед на адепта и лъчите на този поглед минат през неговото сърце, те ще пречистят неговото тяло и ще бъде озарено неговото съзнание, което е най-голямото богатство за посвещаващия се. Когато ученикът срещне адепта, ще изпита истинското осияние на братството. Със силата на адепта, ще се понесе безпрепятствено из вселената и ще бъде в будна душа, самостойна душа, която ще знае да обича, ща има, ще дава и съхранява. Още едно друго чувство ще се събуди в ученика, а то е чувството да владее силата на адепта, защото казахме: само силните ще разкрият пътищата, които водят до светостта на Бога. Силният е свободният, силният е всезнаещият, силният живее във вечността, в безкрайността . Ученикът ще изпита най-голямата радост, когато бъде втопен в безграничната любов на адепта. Тогава ученикът ще почувства силата на живота, ще знае да живее, ще разбира езика на природата, шепота на цветята, изблика на изворите, магията на животните и свободата на човека.

Какви още чувства ще придобие ученикът? Той ще има усета на съвършеното чувство, с което напълно ще познава Учителя си, ще се слива с вибрациите на неговата душа и със святостта на неговия дух и ще има достойнството пред вечността.

Сега човек има пет чувства, а ние изброихме много чувства. Да се владее необятността на природата, необятността на вселените, да се владее безкрайността на Бога, се изисква да имаме много чувства. Това ще знае само ученикът, който се учи и е прилежен. Адептите ще му помогнат да бъде въведен във великия университет на Божествената мъдрост. Там той ще срещне великите гении на мисълта, свещените жреци на любовта, силните учители на мъдростта и щастието и косвено ще черпи знание от голямата необятна душа на тия светци на святостта.

18 януари 1943 год.