110. Характер

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 110-то

Характер.

Ученико, казваш: да имаме проявления, да бъдем а съобщение, да свържем себе си с онова, което е по-силно от нас, в което има елемент на свръхестествено, което се проявява като тайнствена сила, да се пренесем в една друга област, тъй наречена друг свят - свят, който не тъй лесно може да се опознае реално от човешкия ум, свят, който само се чувства, или област, която е пропита в нашата по-фина материя. Казвате още, трябва да имаме езика на тайнственото, на скритото, което се явява за душата като същина от нейното естество.

За да познаваш езика на отвлеченото, на безкрайното, на абсолютното, то значи да разбираш най-стария език, защото той. е първичен и от неговия диалект са се създали много диалекти, както на планетата земя, така и на другите планети.

Вие казвате още: необятно е знанието, тъй както е необятно пространството и сложна е същината на всемирния живот. Следователно, с кой ум ще схванем всичко това? Коя сила ще употребим, за да задържим за себе си онова, което с големи усилия през вековете сме можели и ще можем да добием? С кой език ще можем да разказваме за чудното, за тайнственото, за сложното. Най-после, с коя Душа ще можем да възприемем замислите на Първичната душа. Това са въпроси задавани от човешкия дух, продиктувани от съзнанието, тъй като съзнанието е във връзка с човешкия дух. И на всички тия въпроси се отговаря: наложителна е подготовка, която дава проявите на системното духовно възпитание. А всички тия проявя създават характера, защото характерът е, който подържа великата идея. Той е, който, я обезсмъртява. Характерът е написания закон. Затова, големите характери в древността и сега са създали великите школи на тайните, школите на съзерцанието и мълчанието, в които е преобладавал характерния капацитет на съвършените сили, които поддържат живота на милиарди и милиарди същества, които пазят равновесието и хармонията в битието. Не е ли и сега същият непринудителен стремеж, вътрешен потик, който подклажда огъня в определените от провидението души, които имат като главна цел в живота си да изпълнят завета и откровението Характерът е необходим като индивидуални проява. Пренесен в духовната област, там той се определя като постоянство.

Как мислите, може ли без характер? Може ли без постоянство да се мине през пространството, през областите, през атмосферата, през слънцето и да се обходи необятността. Духът отговаря: не може. Защо не може? Но може, защото безхарактерното, податливото, неустойчивото, то е неорганизираното, в което не преобладава пластичната мисъл, топлото чувство на живот. Като нямате достойнство, как ще имате вечността. Вие казвате: ние сме окултни ученици, трябва да изучаваме духът на нещата, същината на нещата. А какво значи духът на нещата? То е неотменността, непреривността на силата. За да се завладее дадена област, необходима е сила. Силата е, която проявява характерните черти, за да могат да дадат те тон при усвояване на същината на окултните духовни прояви. Казва се, трябва нова култура. В какво се състои или какви са проявите на новата духовна култура? Силата, обогатена е характерите черти, дава съвършеният образ на новата култура. Новата духовна култура подразбира още, да се прояви и изяви една от скритите същности на Божеството, защото всяка културна проява е бивала взета все от същината на Божественото. Наука, изкуство, поезия, това не са нищо друго, освен проява на същината на Божеството. И всички благородни желания, стремежи и копнежи за придобивки, това са все импулси от тази сила - да се прояви една от същностите на Божеството. В Божеството е началото на всяка наука и култура. В Божеството е началото на всяка мисъл и на всяко дело. В Божеството е началото на всяка реална представа и усет за всемирната красота. Така разбира нещата духовното възпитание. Така знае силният по характер.

И тъй, когато се говори и напомня за същностите на Божеството, трябва да се има предвид за какви същности става въпрос: проявени на физическия свят или непроявени на физическия свят. Проявени материализирани или проявени свободни? И в едните прояви и в другите, същината е една, а проявите много. Защо това е така? За да се обогатява с реални представи човешкият ум, човешкото съзнание, понеже човек е слязъл на земята и се е материализирал. Трябва да имаш ясна представа, на кои същности служиш ти: дали на онези, които са свободни или на онези, които са материализирани. Въпросът е важен. Ние казахме: същината е една, обаче проявите са много. Въпросът сега е, да се мине от материализираното, към духовното, към свободното. А това ще стане посредством силата. Коя е тази сила? Тя е духът, който подържа чудната организация на тия същности. Въпросът е: ако тези същности изхождат от Божеството, тогава каква нужда има Духът да подържа проявите? Ще знаете: ДУХЪТ Е АБСОЛЮТНА СЪЩИНА В БОЖЕСТВОТО. Тази същина се разлива, но никога не се губи. Тя обхожда и никога не стига края, защото края или понятието край, то е в нея, в тая същина.

Духът казахме е абсолютна същина от Божеството, което подържа реда, плана в битието. Но това е пак отвлечено. А вам ви трябва по-реалното, по-близкото, по-конкретното за същината на ученика, за неговата бъдеща съдба, за неговите бъдещи постижения, за неговото духовно развитие - да знае пътеката по която да устреми своите сили и стремежи, там където е изгряващото слънце, там където ще съсредоточи очите си. А къде е целта, мястото за блаженството? Или в кой свят ще се удовлетворят неговите непрестанни стремежи? Същественото, конкретното, което е важно за ученика е да придобие свойството на същината, на абсолютния свободен дух, защото само той може да владее материализираните същности. А за това се изисква характер, постоянство, воля.

Защо сега ви са говори за постоянство, за характер? Защото. материализираните духове, отделяйки се от Божествената същност, създадоха една тъмна атмосфера - такава каквато беше, когато се вглъбяваше земята. Знаете ли какви мъчнотии изпитаха тогава архитектите на замята? Така също и днес, когато от хаоса се създава новата земя е придружено с големи мъчнотии. Затова, вие помогнете на тези архитекти, които създават новата земя, които освобождават грубо материализираните духове. Станете техни помощници, прочиствайте ведро небето, да не би мрачни облаци да го покрият. Бъдете помощници на великите строители, Пречиствайте формите на живата, от които ще зависи да се създаде порядъка с новите образи. Не тъй случайна ви се говори. Това не е прищявка, не са обаяние, а е един важен момент, важно време, за което е пророкувано от мъдрите маги, от големите астролози, от силните мистици и съвършените учители.

Бъдете силни за да можете да носите тежкото иго на света и да пречиствате тъмните мисли и отрицателните сили. Пречиствайте и атмосферата. Изкачвайте се по-високо по стъпалата на живота, за да придобиете свободата. Нито минута отчаяние. Това значи характер. Това значи идеалист, това значи познавач: да познаваш себе си, да владееш другите, да имаш свободна мисъл и да бъдеш сияен в дела, да знаеш как да минеш през света и как да завладееш мира, да знаеш как да проумяваш тайните на духа и как да преживяваш мислите, които се преливат в твоята душа,

Сега са времена усилни. Духовете са в борба. Ти, ученико. използвай и освободи себе си от влиянието на света. Бъди под прякото ръководство на единната силна мисъл, която озарява пряко твоята душа. Сливай се всеки миг с душата на Божественото. Бъди ръководен от първичната мисъл, която съдържа свободната същина.

Вие сте силни. Не се плашете от греховете на света. Те ще бъдат строителен материал във вашите ръце. Ще направите от тях тухли - материал за градеж, който ще послужи за изграждането на новата ограда в света. Вие сте силни. Силата дойде при вас. Вие сте корави, затова ще пренасяте товара. Вие сте характери. Ще носите слабостите на света и от тях ще направите покрив на новата ограда. Не се плавате за България. Онова, което става, онова, което ще стане, което има да бъде, то е началото за новото, което иде в света. Ако Божеството е взело работата в своите ръце, то тя не може да не стане. Божията ръка здраво пипа, съвършено прави. Като така, знайте: Божествената ръка е над България. Тя здраво пипа и съвършено прави. И това, което е пипнато, това, което е направено, то ще бъде новия завет. Божествената ръка в България пише нова страница в която ще бъдат описани новите форми и всички възможности и начини за справка във вековете. Не трябва да се пита, защо това е така. Така е. Не може да бъде по друг начин. Там където присъства Божеството, расте райското дърво, бликат едемските извори и зреят слънчевите плодове. Там, където Бог присъства, мисълта е светла, сърцето е напоено от аромата на райските цветя, а волята изразява характера на Битието. Там, където присъства Бог, душата се освобождава, духът наново заживява.

И тъй, бъдете във връзка о това Божество, координирайте нашата мисъл с неговата мисъл, за да можете посредством неговата мисъл да се доберете до тайната, която тепърва ще се разкрива пред човешкото съзнание. Новото ще има съвършени форми. Новото ще разкрие непроявените още заложби. Новото ще възстанови братството между човеците на земята.

12 март 1943 год.