Jump to content

111. Духовният ръководител


Recommended Posts

РАЗМИШЛЕНИЕ 111-то

Духовният ръководител

Ученико, ще говорим. Това е наше право. Ще говорим да чуя плътта, да чуй спонтанната глъбина на човека. Всичко трябва да говори, всичко трябва да мисли и да живее. Всяка жива твар трябва да говори с езика на Бога. Само чрез езика Господен се изявява живото, безсмъртното слово. Казано е: словото Господне се понесе по всички краища на земята. И не останаха за това глухи същества, не останаха заспали същества. И всички си обърнаха очите на горе й със свойствения си език произнесоха името на силния, на незнайния.

Говорихме и ще говорим. Говорихме през времето на старите култури, през които се издигаха безсловесните сфинксове, през културите, когато се създадоха величествени по архитектура и изкуство храмове. Говорим и сега. Мисията ни в живота е, интензивната мисъл и чувство да се проявят във велико знание и светлина. Тепърва се дават мистичните методи, чрез които ученикът да има реалните познания. На ученика трябва мистично осияние, чрез което да може да събуди, да извика из себе си онези Божествени способности и заложби, които да се разцъфтят, да се проявят като добре узрели плодове на новия свят. Затова, един от методите е вглъбената молитва. Всяка дума казана във вглъбената молитва е формула, а всяка мистична песен е влияние. Без формулата и без мистичните влияния, ученикът не може да има онова проведряване на съзнателните си способности. А там, където има трезво проведряване, там проблясва духовната светлина и по пътя на светлината ученика може да се определи вече като способен и силен. Той име вече от възможностите на битието, чрез което се домогва до тайната на духовната светлина.

За да може ученикът да има тия придобити духовни начала у себе ви, необходимо е да се свърже, да се вглъби с мислите, с копнежите на светлите същества, с които ще се разговоря с познатия на тях Божий език. Няма други средства, за да може ученикът да бъде развързан и освободен. Той трябва да е под прякото влияние на мистичните осияния, които са светлинни и са живот на небесните светли сили. Необходимо е лични преживявания, интимни срещи, братски разговори, които да се възстановят между ученика и учителювата йерархия. Мисълта на ученика да бъде копие от учителювата мисъл, чувството за схващане на необятния живот да бъде копие от учителювото чувство, любовта на ученика да бъде копие от учителювата любов, а то значи, да е под прякото действие на учителювата светлина и виделина. Учителят е светлина за ученика, А там, където е виделина и светлина, там е проявата на учителювото велико дело. Там където е светлината и виделината, там е силата и същината на Учителя. Учителят е и висш разум за ученика, който събужда съзнателните му способности. Учителювото дихание е чутка душа за ученика. Той се чувства силен, запазен, безсмъртен, смел и ръководен.

И тъй, като ученици, вам е потребно ръководство. А ръководител може да бъде само този, който знае, който е силен, който люби, обича и живее. Ръководителят е същество украсено е огърлицата на звездите. Той носи на своето чело безсмъртния еликсир, който е доказателство, че той е избраник от висшия свят на боговете. Ръководителят се ръководи от вътрешно осияние. Неговите очи са светлина, лицето му е виделина, а душата му - същина. Ръководителят притежава секретните ключове на вселените. Той има тази способност и власт да преведе посветения ученик през орбитите на всяка слънчева система, да отваря вратите на тайните светилища, в които най-подробно го запознава и въвежда в просветните области. Ръководителят знае езика на духовното царство. Той познава реда и порядъка на живота на ангелските сили. Той е равен съгражданин с всички велики ръководещи сили, които служат на хармонията и са нейни представители в мировите царство.

И тъй, без ръководител ученикът е самотен, безсилен. А та, където е самотата и безсилието, там е хаос, без цел и светлина. Затова, всяка зараждаща се култура е представеха от Велик ръководител, който внася небесни ценности в новопостроения културен храм за посветените. Голямата работа на Великите ръководители е позната от всемирната духовна история. На ръководителите са дадени големи духовни средства чрез които подържат развоя и пламъка на съответна духовна култура. Много ръководители минаха през земята, но един е, който носи факела на духовния огън. Един е, който определя кога и защо. А този един а Всемирният Божествен Дух. Той е, който подмладява. Той е, който обнадеждава, той е, който отваря пътя, по който са тръгнали ръководителя и ученика.

И тъй, велико събитие е за ученика да се сдобие с правото да бъде ръководен от ръководител. Тихият глас, който ученикът долавя, той е гласът на ръководителя, вътрешен усет за красивото, за святото. Онази мелодия, която ученикът долавя и преживява, тя е песента на учителя. Онзи миловиден поглед, с който вижда красотата, вижда глъбината на всяко явление, то е поглед от очите на ръководителя. Онази самонадейност за право и власт, тя е самонадейност на ръководителя. Ученикът се вглъбява в Учителя. Той се пропива от неговата психична сила. Ученикът става толкова чувствителен, че всеки проявен нерв на Учителя, той го долавя. Когато се говори, когато се мисли, когато се надяваш и искаш да живееш по образ и система, повикай при себе си ръководителя. Никога ученикът не трябва да се отклонява от стъпките на Учителя. Отклони ли се, ще се обърка. Затова се иска будно съзнание, да осъзнаваш всяка твоя проява, постъпка и мисъл - дали те са съобразни с проявите на твоя ръководител. Учителят е същество, което знае да превежда в голяма светлина азбуката на битието. Най-голямото събитие или знамение за него е винаги да бъде в хармония със законите на битието. Индивидуалната му радост е да бъде в услуга на ученика.

Когато говорим за учителя, духовен ръководител, ние подразбираме същество, което има слънчевите години, звездните дни, а такова същество е от една висока степен на духовно раждане. Учителят е глас на Бога. Чрез Учителя се превежда езика на Първоизточника. Никой ученик не можа да знае езика на Първоизточника, освен чрез словото на Учителя. Защо това е така? По пътя на степените се провежда великото системно духовно възпиталия за да може да изпълни без отклонение плана на Първоизточника. За ученика е важно да знае формулите, които са вътрешната му вглъбена молитва, да знае потвърждението на тези формули чрез духовната песен, която създава мистична атмосфера. А знае се, че само чрез мистична атмосфера молитвата се възнася във висините. Молитвата е подобна на радиовълна. Зависи много от предавателя до къде, до кой предел да стигне тази молитвена мелодия. Има един съвършен уред, една съвършена способност, казано да духовен език, чрез който учениците на земята могат да се сношават, да се разговарят, да предприемат обща работа за великото дело с учениците, посветени от другите светове. Тази способност се подържа в изправност от ръководителя Учител. Инсталирани са от него светли нишки, пластичен кабел, служещ за мисъл пръскането. Тогава въпросът не е много мъчен за разрешаване, как можеш да се сношаваш, да се разговаряш, да предприемаш единомислено общата работа с учениците от другите планети и слънца. Нищо чудно. Няма невъзможно, тъй като разстоянието между земята и другите планети е много малко. Посредством светкавичната мисъл - искра, се постигат въжделенията на ученика, с по-просветено съзнание. Възприемайки чрез тази сложна светяща инсталация замислите на ръководителя и учениците от другите области, ученикът бива вече добре опознат, добре разбран и възлюбен, защото главната идея между съществата във всички области е да се проучи и разкрие добре всемирния план Господен.

Колко е радостно, когато ученикът има възможността да се справя, да се допитва във всеки даден момент посредством способността да владее вълните на мисълта, да мисъл - искрите, прожектирани от посветените из другите светове. За ръководения добре ученик няма невъзможно, защото той е подхванат от силна десница. За него няма отчаяние, защото верен другар го съпровожда. Няма тъмнина, защото будното съзнание му разкрива необятността.

И тъй. Учителят е вихрената мисъл за човешкия дух, която лети из необятното пространство и със затаен дъх очаква да достигне пределите на голямата необятност, за да се осъществят копнежите и желанията на човешкия дух. Будната мисъл на ученика е гаранцията за Учителя. Но въпреки това, Учителя знае при какви изпитания ученикът е поставен. Той знае, че ученикът трябва да мине през плътта, през материята, в които състояния той има за цел да научи всяка твар, да разбира езика на Първоизточника. Знанието освобождава ученика от греха и падението, те са етапи за него. През това време става пробуждане и на духовете, живущи в грубата материя и плът. Тук ученикът поставя едно начало в нисшите светове и от това начало ще зависи, до кога материята и плътта ще бъдат в състояние на пасивност, инертност. Ученикът е пионер, който изследва грубата материи и търси заровените скъпоценности, които са от Божествен произход. Във всяка работа има изнасилване, пресилване, а това, което е пресилване се нарича грях, спънка. Независимо от тези определения, които са въздигнати като култ, страшилище за човечеството, за посветения ученик това е процес на грубата материя.

И тъй, грехът е един бавен процес за ученика, който рано или късно ще даде резултати, които ще бъдат принос за творчеството. ЗА УЧЕНИКА ГРЯХ НЯМА. Рано е да се каже това на посвещаващия се, защото ще последва съблазънта, затова трябва да бъде още в тайна. За вас ще премахнем вече тайните. Където е будно вече съзнанието, процесите се развиват планомерно, и от способността на ученика зависи с каква интензивност или бързина ще се разплитат онези зависим една от друга сили, които подържат голямото сцепление. Това е голямата работа на ученика, в която бива подпомогнат от ръководителя, за да не би да спре, а да пренася и да трансформира;

Сега, кои желания са най-големите спънки и падения за ученика? Все пак остава онова желание, сладострастието, което е примес с чувството на стремеж. Често пъти ученикът обърква понятието стремеж с желанието сладострастие. Независимо от това, той изживява по вътрешен път всички стремежи на сладострастието и ги превежда в по-висока гама, чрез която си служи неговия дух. Връзката между нисшите духове и ученика е сладострастието. Но будният ученик превръща, сладострастието във възвишен стремеж и всички неблагородни прояви той трансформира във висши духовни прояви. Тук е голямата борба на ученика. А в какво се състои борбата между Учителя и ученика? Учителят трансформира всички ученикови стремежи и ги пресъздава в светлинни лъчи, в мисъл-искри, чрез която ученикът бива силен, знаещ.

Това са етапи, възходи, чрез които великото провидение изпълнява Великия Божи План.

Чрез етапните възходи се създават условията за проявата на светлинната мисъл, която е израз на Великата духовна култура, която е израз на Божия порядък.

Следователно, идват дни, близо е времето, когато на земята ще се възстановят правилните форми на духовата наука, която ще бъде разбрана, разяснена от жреците на духовната култура. Ще се създаде истинското изкуство по програмата на великите безсмъртни архитекти от духовната култура. Ще се създаде безсмъртното убеждение, идеята на боговете, идеята на Всемирното братство по всички континенти, по всички планети и светове.

Такава е колективната мисъл на провидението.

26 март 1943 год.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...