112. Въвеждане на ученика

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 112-то

Въвеждане на ученика

И тъй, при особен повишен екстаз, ученикът се въвежда първо през природата във всички нейни поделения. Добре школуван там и добре подготвен, той бива преведен през самия него. Добре се изучил там. той завладява гамите на които е координирай неговия дух и от там се въвежда в тайните на битието, в тайните на Божественото. Това там става при особена церемония, при особен обред, при който вземат участие висши сили. При особена церемония, ученикът бива облечен с дрехата на чистотата и ефира, украсяват го с духовни накити, чрез които придобива стойност, внимание и заслуги. Само при тази велика церемониш вземат участие силите на съвършенството, силите на Духа. Затова, всеки минал през тази церемоним, бива удостояван с правото да се нарича ПОСВЕТЕН. До като е ученик, той е под прямата воля на Учителя. Но когато мине през духовната церемония, или през мистичния обред, той е вече под диктовката на своята воля. Без това кръщение, ученикът не може да получи духовното озарение , защото всеки ученик се изпитва, а всяко изпитание е вече завършен процес. Това е йерархичен стадий, през който трябва ученикът да мине, защото разумният свят, силите на Божественото са прецизни във всяко действие. Затова, за всеки ученик, който минава през това мистично кръщение духовните сили подготвят великата посветна церемония. А това за ученика е едно велико събитие. За да се влезе в областите на чистотата, на светлината, на разумността, се минават стадии; процеси, които са освидетелствани от силите на природата, от силите на висшите светове и от Божественото у човека. За да се направи първата стъпка в този възход по пътя към първичното, действат силите на провидението. И за да може да се схване и преодолее трудността, трябва да се има интимната връзка, прямия контакт със силите на духа. А те са единствените, които разнищват, разкриват тайната за човешкото възлизане или въвеждане.

Може ли ученикът да разбере езика на тия сили на провидението, на духат? Да, те са същност от човешката душа. Само тя е, която ги добре разбира. За нея няма тъмни страни, няма незнайно, защото са сили произлезли от Голямата душа. Какво са в същност тия сили на провидението. Те са ръководители поддържащи всемирната хармония. Те са като слънчевите лъчи, които проникват и в най-далечните области и пространства. При благоприятните условия те се поляризират и създават атмосфера, наречена атмосфера, пропита със силите на провидението. Но този процес за всеки посвещаващ се е личен, когато става въвеждането.

Казахме, че въвеждането е изпълнение на свещена церемония; в която вземат участие главно учителите, силните по характер, със силна воля и просветени умове. За да бъдеш въведен като ученик, се изисква да вадел богопомазан. Само при свещената церемония ученикът бива удостоен с богопомазването. В този свещен акт като служители взимат участие слънчевите деви, които поднасят на ученика новата светлинна дреха - дрехата на святостта. Въвеждането на ученика е процес от духовно събитие, защото вземат участие сили от висша йерархия, с напреднала култура, с особена академична мисъл и пробудена душа.

Казахме, че въвеждането на ученика е свещено събитие. Не е тъй лесно да бъдеш ученик на всемирен Учител. Изисква се да устояваш, да знаеш, да живееш. Че трябва да бъден такъв, да бъдеш онакъв, това са все условности. Пита се тогава: къде е свободата на ученика? Отговаряме: Когато се освободи вече от церемонията, от обредността и се разлее като светлина, само тогава ученикът ще бъде свободен, независим, идеен и творчески, когато достигне най-възвишен стадий на развитие или заживее вече в света на красотата. Пред прозорливите очи на Учителя ученикът не може да бъде въведен, ако у него има утайки на нисшо вещество, неорганизирана материя. Учителят не поверява на Ученика свещените обредни съдове, ако той не е чист. САМО ЧИСТОТАТА Е ГАРАНЦИЯ ЗА УЧИТЕЛЯ. ТОЙ ИЗПИТВА УЧЕНИКА ЧРЕЗ ОГЪНЯ НА ЧИСТОТАТА. Учителят никога не прави компромиси. Компромисите са старата философия. Елементите на новата Божествена философия са елементи първични, чисти. А там, където е първично, е и чисто. Чистотата е най-важната сфера в която живеят, мислят и създават великите зидари, иззидали храма на святостта.

Когато казваме, че се зида храм на святостта, ние подразбираме, възстановяването висшата духовна божествена култура. За да се прояви и възстанови тази култура в живота на човека, трябва да се изгради храма на святостта, защото само в този храм на чистота и святост обитават боговете.

Коя е мярката за чистотата и мярката за нечистотата? Това са особен род състояния. Колкото повече душата се освобождава от нисшите състояния, толкова повече тя прозира висшите състояния. Но, коя е абсолютната чистота? Абсолютната чистота не се определя от понятията, защото понятията се създават от дадените образи - било те физически, астрални или ментални. Това са образи на постъпки, на мисълформи.

Така предоставен пред вас въпроса за въвеждането на ученика, се вижда сложна градация. Но ако ученикът е минал през природата, през всички нейни поделения, той се е добрал вече до началото и за него е всичко възможно, е лесно, защото там, всред природата, ще го намери Учителят и ще го подготви за въвеждането. За коя природа става въпрос? В какво се съдържат първичните прояви? Природата е сложен организъм, от който се излъчват силите на висшия промисъл на провидението. Затова е казано, че природата е разумна, и който се учи от разума на природата, той е природно богат, природно надарен, природно силен и посветен. Затова всеки ученик обича природата, изживява природата, радва се на природата и се моли всред природата. Природата е най-благодатното място за ученика. Там той се чувства герой на събитията. Него го наричат певеца на природата, мъдреца на природата, поета всред природата. И тъй, въвеждането в природата е начало за пробуждане анна духовните сили у човека. Чистите същества ще ги намериш всред природата. Разумните същества ще ги напериш всред природата и любящите същества ще ги намериш всред природата, защото за тях природата е божествен свят. Таи, всред природата са творците и помагачите.

И тъй, върнете се към природата. Обикнете природата и живейте всред природата за да имате естеството на нейната чистота, за да придобиете нейния разум и бъдете свободни като разумни същества. Оставете себе си да ви въведат всред природата и от там ще очаквате, момента за великото въвеждане във висшите светове. Това не е много трудно. Изисква се само добра воля, чиста мисъл, защото само чрез воля и мисъл ще минете предела, от обикновеното към необикновеното или от животинския свят, към природния разумен свят. Днес понятието природа е много ограничено. Всички животински инстинкти ги определят като природа. Там, където отсъства първичността, има изопаченост, а в обновата на природата стои първичната чистота. Там действат възвишените сили, които изпълняват най-възвишения свещен акт. ПРОЯВАТА И СЛОЖНОСТТА НА БОГА.

И тъй, в тези срещи да припомните добре този акт - ВЪВЕЖДАНЕТО. Във всеки свят има въвеждане. Сега сте въведени във физическия свят, но предстои ви ново въвеждано в Духовния свят - ДУХОВНО ВЪВЕЖДАНЕ. Когато във вашия физически ваят се намали натрупването и се увеличат у вас духовните притоци, тогава ще имате процеса въвеждане. Въвеждането подразбира вече освобождение. Когато ученикът се отдаде на размишление, той долавя висшите вибрации на философската мисъл на Божеството. Всяко едно размишление води към по-висши йерархични степени, към по-висши съзнателни процеси. Затова размишлявайте. Размишлението ще ви доведе до дела. Дела проявен чрез размишление, са Божествени прояви. Цялото миросъздание е размишление; Тогава, може ли будният човешки дух да остане празен, да няма въпроси, които да го занимават? О, не! Битието, с неговото пулсиращо сърце, битието с неговата необятна душа, битието с разумната си воля е най-големия интерес за будния човешки ум. Размишлявай за духовните прояви. Размишлявай за делата на природата. Размишлявай за творчеството на Бога. Само така ще се свържеш с разумното, с абсолютното и ще се освободиш от преходното. Връзката ти с абсолютното изключва ограничението. Абсолютното не е достъпно. Абсолютната същина е достъпна на божественото у човека. А всяка божествена същина е свободна.

Когато ученикът размишлява, поет става, певец става и мъдрец става.

Когато ученикът размишлява, любовта овладява, красотата удвоява и в мъдростта се вживява.

Когато ученикът размишлява, силен става, Бог нему се проявява, а адептите другари му стават.

Когато ученикът размишлява, небето негов свят става, слънцето всякога го огрява и животът радост и светлина за него става!

9 април 1943 год.