Jump to content

Recommended Posts

РАЗМИШЛЕНИЕ 113-то

Възкресение

Ученикът представлява важен орган, божествена способност за Учителя. Ученикът е материята, плътта, чрез която духът работи, моделира. Ученикът е платното, върху което Учителят нанася вечните краски и създава красивия образ на новия човек. Ученикът е небе, което служи да се отразява съвършения образ, чистия образ, светящата душа на Учителя. Ученикът е работното поле, на което работят ангелските сили и отглеждат отраслите на духовната култура. Ученикът е почвата, на която се попява семето на Духа, което възраства и се създава дървото на новия живот, дървото на божествения живот, на което плодовете са добродетелите. Ученикът е опитната материя, върху която силите на смъртта правят своя анализ и са в борба със силите на възкресението. Силите на възкресението за ученика са небето и хармонията.

И тъй, идеалът на ученика е освобождението. А да се освободиш, значи да възкръснеш. Преди да изведат ученика, приготвя му се място да го въведат. Преди да го изведат из земята на смъртта, приготвят му място на възкресение. Този е великият проблем за разрешение в дългото ученичество - освобождение от смъртта и въвеждане в безсмъртието. Само това ли е ученикът? О, не! Ученикът е вселена, където се развиват важни процеси на живота. Вселена се подразбира състояние, при което силните духове изпълняват великия план на Първоизточника. Като разглеждаме ученика като вселена, ние разясняваме, ние обясняваме състояние ли е вселената или място. Има ли място, където може да се побере вселената? Има като състояние. В състоянието са възможностите, там; където работят силите на духа. Обширно е понятието вселена, но близко е като състояние. Понятно е, защото е възможност за душата. И само когато ученикът се разглежда като състояние на възможността, само тогава умът можа да има правилното понятие за силата на възкресението. Включен ли е ученикът в състоянието на възкресението? Ученикът е възкръснало същество. Ученикът е освободено същество. Ученикът е прилив на живот. Той е свещен съд, в който се прелива светлинния живот. Само това ли е ученикът? Ученикът е първично дихание. Той е защитника и свидетеля за онзи велик процес, когато Божеството вдъхна диханието на света в човека.

Ние ви изнасяме това, да знаете как гледат учителите на тия неща. Те уповават и с надежда работят върху ученика. Те знаят, че само възкръсналия е свободен, че само възкръсналият е минал от състоянието на ученик, в ангел и божество. Като идеал за ученика е отвъдният мир. Минал през възкресението, заживял в живота на отвъдните мирове, висшите състояния. Там при светците, при боговете, ученикът дава своята дан, своята вярност, предава своя огнен идеал. Като казваме огнен идеал разбираме най-възвишената чистота, защото огънят е символ на чистотата. Що значи отвъдния мир? Минали през страданията и смъртта на земята, на земния мир, претопили материята и плътта, взели всички ценности вложени в матерната и плътта и ги отнесли в отвъдния мир, където ще им послужат за трансформация като елементи за създаване на нов продукт, който ще послужи за бъдещата еволюция. Това е отвъдният мир. Затова ученикът е богат. Той носи богатството на голямата душа, той носи богатството на Всемирния Дух, носи богатството на плътта и материята, и от всички тези богатства той създава и пресъздава елементите, които ще послужат за идващите йерархии.

Като говорим за ученика, ние изнасяме неговите качества, богатство, сили и възможности, чрез който Великият Учител работи и се проявява. Така беше и чрез Учителя - Великият Израелтянин. Мина през училището на земния живот, заживя като възкресение в отвъдния мир и проявя Бога в себе си като Син Божий. Великата мисия на Христа беше да освободи посвещаващите се от процеса на смъртта и ги въведе в процеса на възкресението, като им даде надеждата за обещания им сан на синове Божии. Но и до днес въпросът е открит. Целия християнски свят е в противоречие: дали Христос възкръсна, или е още между мъртвите. На този въпрос Великият апостол отговоря: „Ако наистина Христос не е възкръснал, то празна е вашата вяра“. И добавя: „Христос възкръсна, защото аз чувствам силите на възкресението. Аз живея в свободата на възкресението. Ако няма възкресение, то безсмислен е и животът, безсмислен е стремежът, безсмислен е интересът и борбата, безсмислени са и света, светлината, звездите и слънцето“. О, не! Огънят на възкресението гори в човешката душа и тя е вярна на този огън, защото вярата в нея е опита. Огънят е опитното поле за душата. Огънят пречиства и освобождава от задълженията защото човешката душа има задължения. Този огън е искра от Духа. Благодарение на тази искра, душата вижда; чувства пълнотата на живота, смисъла на живота, възкресението на живота. Тя е обградена от силите на свободата.

Но ще кажете: какви са тия сили на свободата? Те са възможностите. Когато се говори за възможностите, идва се до особени разсъждения: как да се разбирай възможностите на свободата, възможностите на любовта, възможностите на мъдростта, възможностите на стремежа, копнежът и интересът. Едно ще знаете: Бог е океана на възможностите. Всички проявени добродетели са възможности за човека. Какви са възможностите за ангелите, за висшите същества, за боговете? За тях има други възможности, непонятни още за човека. Ще се постави въпроса: колко възможности има божеството? Цялото битие, с всички вселени и всички състоялия, време и пространство, без ограничение, са все негови възможности.

Сега да оставим възможностите на отвъдните светове, на великите духове и да се спрем специално на човека на земята, на посвещаващия се човек. Една по-висша степан от многото негови възможности е възможността му е да възкръсне. Има възможности, които са достъпни за човешката воля, за човешкия дух и човешката душа, които могат да помогнат да се освободи човешкото себе иди човешкият АЗ от задълженията му и да възкреси божественото, да го трансформира в себе си, защото такъв е планът на творчеството – вечна трансформации и поляризация. Всичко това е възможност за ученика. Заради тази му способност той е обичан от Учителя. Нему са достъпни вече мисълта и стремежите на боговете. Нему се поверява тайният секрет на Великата любов, проявена от ангелските сили. И така, ученикът е голям интерес и голямо събитие за отвъдния свят заради неговите прояви, защото възходът на живота и формите му са в непреривен строеж. Ще знаете, само прилежният ученик, само будният ученик, само чистият ученик е удостояван да бъде отвеждан от Учителя в по-горните отвъдни светове. Там го запознават със сложните елементи на Първопричините. Докато не бъде опитан и въведен, нему не се разкриват елементите на първопричината. Само възкръсналият може да бъде удостоен с това богатство. И днес е поставен въпросът наново за разрешението от големите умове и души - въпросът за истинското възкресяване, за освобождението на божественото в човека и му се даде възможност да проявя духовните системи на освобождението. Днес са дни на възкресение, дни, когато ще се отворят гробовете. И ще излязат от там мъртъвците и ще кажат на живите: „влезте там, за да опитате и се научите, че има възкресение“. Днес ангелските сили наново отварят надгробните камъни. И ще излязат от там мъртъвците защото са дни на освобождение, дни на проява на великата божествена любов.

От човешко гледище така ли е? Докато човешката душа не скъса със сродените с нея елементи: плът, материя, вещество, човешкият дух не може да се пробуда и да схване, че има възможности от по висше естество, чрез които може да придобие пълно освобождение. Човек минава през смъртта. Той опитва нейното жило и има вече опитността на спекулативния дух. И благодарение на това, в него се пробуждат духовните центрове, от които се лъчат лъчите на духовната светлина.

По този път става опомнянето, човешката душа се освобождава от дългото опиянение, но това е процес за обикновеното съзнание. А с ученика не е така. Той знае тия състояния и процеси. Той е седнал вече на школната скамейка, там където изучава първопричините на явленията. Той се ползва от светлите струи на Учителювото сърце. Той се ползва от светлината на негова ум, който му осветява пътя. Той се ползва и от голямото му доверие, защото Учителя цени доверието в ученика. Учителят не се мами никога. Той живее в отклоненията. За него всички сили са положителни. И като така, ученикът е положителен и доверчив. Ценно качество в ученика е да бъде доверчив, да вярва в своя Учител. Тук вече вярата е ясновиждане. Ученикът вече вижда през зоркото око на Учителя онзи сложен мир, който е израз на Учителската душа. Само по пътя на доверието, на предаността, на неотклонността и любознанието, ученикът успява да завладее всички сложни области на Духа и да постигне състоянието сливане с духа. А щом достигне това състояние, той придобива вече званието СИН БОЖИЙ.

Праведният има възможността да се ползва от правото на свободата. Чистият има възможността да се ползва от правото на светлината. Добрият има възможността да се ползва от правото на благата. Кроткият има право да се ползва от любовта на ангелите. Силният има възможността да се ползва от правото на Духа. Обичаните имат правото да се ползват от виделината.

Когато се говори за право; подразбира се достойнство. Достойнството се придобива, а правото се дава. По пътя на достойнството се стига до областите на възможностите, а възможностите се дават като право. Всеки едни с право може да иска, може да взема, може и да задържа. Защо са тия права? Защото в началото стои максимата, неотменната справедливост. Това е закон. Справедливостта е право на боговете. Само боговете могат да бъдат крайно справедливи. И ученикът има тази възможност защото, както казахме, ученикът минава вече през възкресението и добива названието СИН БОЖИЙ.

А синовете Божии са богове. Това са титли на човешки език. На божествен език, титлата е, СИЛНИТЕ. Само на силните се дава това право да се разговарят с Бога. Защо е така? Сила се изисква, за да говориш с Божеството. Ако си безсилен, ще се стопиш.

Като а знаеш това, стреми се да завладееш възможностите на силните. А кой е силен? Този, който люби. А този, който люби, той знае, познава Бога и през Него се проявява. Само любовта е, която заставя Бога да мине през човека. Бог благоговее пред любовта. Защо? Защото тя обнадеждава всяка твар и сила във вселените. Когато Бог поставяше законите, каза на любовта: „винаги смекчавай, защото законите ми са строги, безпощадни“. Само любовта е, която може да ги смекчава. Но като ги смекчава, то не значи, че има някакви опущения. О, не! Под небето на Любовта всичко живее в свобода, защото само любовта е която създава условия за свободата. Казахме: само на любящия Бог говори. Към него той е снизходителен. И ако вие живеете под небето на любовта и като нея смекчавате законите, Бог ще мине през вас и специално ще се занимае с вас. Това е същина. Всички посветени, гении на мисълта, Бог е минал през тях и им е казал: „БЪДЕТЕ МОИ ЕДИНОРОДНИ СИНОВЕ“.

Сега защо така ви се говори? Защо ви вземаме от действителността на вашето съществувание и ви пренасяме всред отвъдното? Това е наше право. Сега бием млякото и ще вземем маслото. Символично е това. Защо ви говорим на този език. Защо ви отвличаме в други възможности, които не са тъй податливи за вашето естество? Това правим, защото сега се съгражда един нов свят. Сложени са вече основите и трябва градивен материал. Ако вас не използваме, ще трябва да го пренасяме от отвъдните мирове. За да не става преразход, казано по човешки, ще вземем достойното и ще го посадим в тази нова градина, в която ще посеем култури взети от отвъдния свят с цел да бъдете отгледвачите, майсторите, професорите, жреците, които ще отглеждате тези нови култури, които имат основната семка на Великата духовни култура.

25 май 1943 год.

Link to comment
Share on other sites

Create an account or sign in to comment

You need to be a member in order to leave a comment

Create an account

Sign up for a new account in our community. It's easy!

Register a new account

Sign in

Already have an account? Sign in here.

Sign In Now
×
×
  • Create New...