114. Съвършенството

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 114-то

Съвършенството.

Ученико, когато децата са немирни в училище, учителят изпраща слугата да ги смири. Когато слънцето иска да погледне земята, а тя е обвита в мъгли, то изпраща лъчите си да проведрят земята. Така също, когато Духът иска да посети душата, той изпраща силите си да пробудят душата.

Не всякога можеш да бъдеш удостоен със светлата мисъл, изхождаща от устата на Учителя. Не всякога можеш да бъдеш удостоен в благия поглед, изхождащ от очите на Учителя. Не всякога можеш да бъдеш удостоен да чуеш живото слово на Учителя, което се излива от глъбината на неговата душа. Не всякога можеш да възприемеш радостта на Учителя, която е благо за будните души. Не всякога можеш да беден удостоен да те учи Учителя, на когото знанието е съвършенство. Учителят идва при ученика, когато той има вече изкуството да живее разумно в трите свята. Учителят учи ученика само тогава, когато той възприема знанието с любов от Учителя. Учителят предава мисълта си на ученика, когато той умее да сравнява своята мисъл с мисълта на Учителя. Учителят кротко, любовно гледа ученика, когато той се разцъфтява като прекрасно цвете в градината. Учителят слуша ученика, кога то той е възстановил пълен мир и порядък в своята душа и своя дух. Учителят присъства със своята пълнота при ученика, когато той вижда, знае, че будната мисъл, стремящият му Дух и възвишената му душа е като светеща зорница, хвърляща, пръскаща светлина по идейния му път, водещ към съвършенството. Учителят са разкрива напълно на ученика, кога то той вижда стремежа на ученика да завладее степента на съвършенството, областите на висшата чистота на живота. Идеалът на ученика се определя от степента на неговата мисъл, която винаги се проявява и съпоставя с учителювата мисъл. Ученика е отглас на Учителя, защото всяка мисъл на ученика се проявява чрез възвишени форми. А една от тези форми е идеалният образ на ученика тъй както мисъл-формата на Божеството е идеалната, съвършена форма на Учителя. Така също, съвършената същина на учителювата мисъл е ученика. Това е из областта на окултните възвишени прояви.

Когато се говори за съвършенство, подразбира се пълнота, първичност, която изхожда от голямата душа. Наричаме я голяма душа, защото за голямото няма предел и няма мерки. Тъй както е на небето, така да бъде и на земята. Тъй както е съвършено на небето, така се иска да бъда съвършено и на земята. Това е идеалът за постигане и осъществяване пълно спокойствие на будния човешки дух.

Колко много е взискателно небесното царство! Докато не се въведе порядъкът на земята, докато не се въздадат великани, съвършени по дух и велики по душа, дотогава земята няма да помни покой. Земята е божествено място. Взета е една малка свещена песъчинка от Първоизточника и се създаде. А щом произходът е божествен, на никое същество не се позволява да я опетнява и разрушава. Земята е достойно място, където могат да живеят в хармония божиите синове. Земята е божествено проявление, където може Бог да се величае, да се прослави. Земята е благодатно условие, където могат да израснат и се проявят проблясъците на светлината. Земята е свещено тяло в което живее и диша диханието на Бога.

Като е така, не в ли достойно, не е ля праведно, не е ли заслужено да обикнете тази рожба на Първоизточника? А щом е така, пита Духът, защо рушите, защо размътвате чистите извори на живота? Защо събаряте красивите острови? Защо разрушавате живота на пратениците, които украсяват и подържах божествения порядък, божествената красота, които са негова слава? Това, което Духът носи, то е Първичното, съвършеното, а във всяка душа се появява този стремеж, да се издигне по-високо в отвъдното, в по-съвършени форми и области. Всяка една душа чувства този трепет, че има нещо свещено, нещо силно, което е някъде зад някоя преграда, зад някоя височина, зад някоя планина, зад някое слънце. Непримиримият човешки дух се стреми да превъзмогне всички трудности, само и само да усвои, да достигне скритата цел - целта, която крие в себе си съвършенството. Всяка душа изпитва, че има нещо ароматично, че има нещо сладко, че има неща, които утоляват жаждата и глада, съхранени там някъде в пазвата на битието, в глъбините на голямата душа. Душата съсредоточава поглед в тези скрити области, за да може да получи тия реални, тия съществена елементи, които ще й послужат да опита благата на земята.

Най-великото качество на ученика, пред което и Учителят се покланя, това е копнежа му да постигне съвършенство. Има съвършени образи, съвършени прояви, съвършени действия, съвършени постъпки, съвършени мисли и чувства, има и съвършена любов. Тя подразбира абсолютно съвършенство. Когато Учителят подтиква ученика към съвършенство, той се стреми да вживее ученика в себе си, за да може във всички свои дела ученикът да бъде като него. И когато придобие неговото подобие, по съдържание ученикът се проявява като Божество. Не може да познаеш Бога, не можеш да проявиш Бога, не можеш да проявиш Божественото, ако нямаш подобието на Учителя. Бог е слязъл по-близо до ученика посредством Учителя. Учителят е първата станция, където Бог се е спрял. Втората станция или спирка, това ще бъде ученика. Безграничен е пътят на Божеството, тъй както непреривен е живота в него. Но има форма и съдържание, а щом има съдържание и форма ще се прояви и същината. СЪВЪРШЕНСТВОТО Е ПЪЛНОТА В ЖИВОТА. Бъди съвършен във всички прояви, във всички области, във всички поделения, за да изпиташ величието на единната същина. Бъди съвършен в мисъл и поглед, бъди съвършен и в чувство, в любов за да можеш да изразиш образа на божественото в себе си. Ученико, знаеш ли, познаваш ли образа на божественото в себе си? Ако би съвършено владял това изкуство, би бързал да се слееш във величието на Учителя.

Ученико, ти опитал ли си подобието на Учителя? Ако би опитал, би побързал, не би се колебал, но по-скоро би се слял с безкрайността на Учителя. Ученико, ти можеш ли да завладееш. или да прозреш способностите на Учителя? Ако би можал да направиш това , у теб би настанало великото събитие - въвеждането ти в същината на Учителя.

О, ученико, ти можа ли да разбереш езика на голямата душа на Учителя, който нежно, кротко, любезно внася у тебе великото възпитание, великото събуждане и съвършения устой? О, тогава ти би се разширил, би напуснал мястото на ограниченията, би съборил идолите на лъжата в себе си и твоето съзнание би се сляло със съзнанието на светлите братя.

Ученико, имаш ли силите на знанието, за да можеш да обходиш съвършените светове, там където живее Учителят? Ако би имал това богатство у себе си, твоите очи биха станали най-светлите звезди, които непреривно да светят пред олтара на Духа.

Най-висшата степен за ученика е да има съвършените похвати на Духа. Няма по-обична, по-интересна област от тази на съвършенството.

Казахме, че съвършенството по образ и подобие не е абсолютно. Абсолютно е съвършенството по същина и първичност. Абсолютното съвършенство не е още област за ученика, който се учи. Абсолютните области са за Учителя, които учи, предава. Казано е: „Бъди съвършен както твоят Отец е съвършен“. Това са възможности за ученика, дадени му от неговия учител, през когото са проектирани божествените замисли. Бъдете съвършени, защото съвършенството е красотата на живота. Никакво друго понятие за красотата не съществува извън съвършенството. Съвършенството е образа на битието, Съвършенството е душата на вселените. СЪВЪРШЕНСТВОТО Е ДУХА НА БОГА.

Бъди съвършен, защото в съвършенството се включват всички прояви, възможности, състояния, съдържание и подобие. Бъди малкото съвършенство, цъфвалото цвете да украсяваш природата, в началото на което стои Духът на съвършенството. Бъди съвършен, за да ти позволят да влезеш в тайните области на природата, чрез което ще дадеш гаранция, че ще опазиш всяка проява в чистота. Бъди съвършен и когато влезеш между духовете на природата, да ти позволят да вземеш участие в тайните съвети, там където се прочита книгата на съвършените правила. Бъди съвършен, за да можеш да говориш на съвършен език, иначе духовете на природата няма да те разберат.

Бъди съвършен, за да минеш от положението на ученик в състоянието на Учител. Бъди съвършен, за да отмори главата си Учителят върху твоите гърди, за да бъда в съприкосновение трепета на твоето сърце е устоите на неговото сърце. Само през съвършенството ти, ученико, ще постигнеш висшите съвършени процеси. Съвършенството подмладява. Съвършенството обогатява. Съвършенството отваря големия кран на светлината. Само при съвършенството, в ученика, могат да се целунат Духът и Светлината. Съвършенството е галеното дете в обятията на светлината. Съвършенството е безсмъртната картина нарисувана от ръката на светлината. В съвършенството е безсмъртната песен, която се слуша от адептите на светлината. Бъди съвършен, защото само ангелът на съвършенството може да те повика на истинското ти име. Тогава ще видиш колко много възвишени сили те познават, колко много светли братя те обичат и колко много учители те обичат. Като съвършен, ще имаш възможностите на духовните полета. Само като съвършен ще можеш да изсвириш и изпееш безсмъртната песен на боговете върху хилядострунната арфа, която се пази ох ангел на светлината.

Бъди съвършен, за да имаш винаги разположението на твоя учител, от когото ще учиш знанието на съвършенството. Вярвай в неговата сила, вярвай в неговата любов и обич и никога не се противопоставяй, когато той съблича всеки ден по една от многото ти дрехи, които по естество са груби, неудобни и непоносими. Не скърби за тях, защото ти си ги облякъл в тъжни дни, а сега се радвай, че нежните ръце на Учителя те разсъбличат от старите дрехи. И как той те нагажда, те пригодява за ефирната дреха на съвършенството, дрехата на светлината и премяната на светостта!

Само свободният и чистият има възможността да се ползва от правото на светлината. Само добрият има възможността да се ползва от правото на благата.

Само кроткият ще има възможността да се ползва от правото на ангелската любов.

Силният ще има възможността да се ползва от правото на Духа.

7 май 1943 год.