115. Безсмъртието

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 115-то

Безсмъртието

Ученико, направихме опит да ви внушим да бъдете в размишление, но опита не е тъй сполучлив. За в бъдеще ще искаме от вас да може да копирате интензивните, отзивчивите мисли на великите духове. Ценно качество у ученика е да мисли, защото той трябва да знае, че проявите на божеството, това са замислите - размислите.

Но това е най-трудно за окултния ученик - да се добере до психическите области на Духа и там да проведе мисълта си и неговата мислителна способност да може да се ползва от мислите на Великите посветени.

Мисълта е най-върховния дар за човека. Тя е най-великото качество, който го различава от другите съществувания и то мисъл, пропита от мирово озарение. Ученикът е мислещо същество. У него мисълта е първичното, което го приравнява със строителите на битието. Ученикът взима участие в строежа на битието, само чрез озарената от Духа мисъл, която го издига във висините над обикновеното. Само чрез светещата мисъл, която е искра от промисъла на Първоизточника, на ученика се доверява работа в мировите сфери. Мисълта издига ученика над обикновеното и го въвежда в свръхестественото, в безсмъртното. А като процеси в живота на ученика са процесът на възкресението, процесът на усъвършенстването и процесът на безсмъртието. Под процес на възкресение се разбира движение на мисълта. Под съвършенство се разбира еволюция на мисълта, а под безсмъртието се разбира абсолютната свобода на мисълта. Следователно безсмъртник е този, който има абсолютната свободна мисъл.

Да живееш праведно подразбира, процесът възкресение. Да се стремиш към познание, да завладяваш всички области, подразбира процесът на съвършенство. А да се слееш с вечността, да подържат великия тон на хармонията; да бъдеш абсолютно свободен, това подразбира процесът безсмъртието. Само безсмъртникът има достъп до олтара на Духа. Само той може да бъде наравно в служба със силите на Духа. Само безсмъртникът разбира езика на Духа. Само безсмъртникът възприема светлината на Духа. Само безсмъртникът разгадава идеала на Духа. Само безсмъртникът чувства, изживява разумното слово на Духа. Безсмъртникът подразбира и вечността. Вечността е платното, а безсмъртието нашивката върху платното, или реалността - проявената първична същина. Безсмъртието е същината в битието, във вселените, в безкрайността. В безсмъртието не съществуват въпроси за началото и края, за смъртта и възкресението, за падение и съвършенство. Безсмъртникът е прозорливото око. Той вижда всяка проява в нейните първични зачатия, познава развоя, стремежа и замисъла във всички прояви. Безсмъртникът е реалната същината. Той е вечно биещото сърце, което излъчва пламъците на началото. Казахме: в безсмъртника няма начало, но има пламъци на безкрайността.

Само окултният ученик може да се посвети в духа на безсмъртието, защото само окултният ученик, мистикът може да изживява психичните трепети на Духа. Не всеки индивид може да се добере до същината на безсмъртието, защото мистичните области са стръмни върхове. За тяхното изкачване са необходим специфични условия, т. е. да имащ способността да издигнеш високо мисълта до пределите на мислещите същества, големите идеалисти, големите гении и с помощта на тяхната мисъл, да можеш да обезсмъртиш всяко начало у себе си, да обезсмъртиш материята, да обезсмъртил плътта, да обезсмъртиш духа у себе си. Само така ще получиш прозрачното вещество необходимо за ученика. Това е една способност на окултния ученик.

Друга една способност; висока по качество, всемирна по съдържание е: сдобил се с изкуството на общение с гениалните мислители, да може да внесеш в живота приливите на великата духовия култура - културата на гениите. Една трета способност или качество на окултния ученик е да може да узакони всички проявление под такта на хармоничния дух и да има едно пълно излияние на първичността на замислите. Друго качество или способност е да внесе в сърцето си, в умът си безсмъртната субстанция на Божеството, за да могат да се преливат силите на духа, които са верните тълкуватели на божествения план. Друго едно качество, което ученикът може да усили и обезсмърти у себе си, то е да придобие способността на божествения език, чрез който да придобие дар слово, което е храна и възможност за неговия дух. И най-после, едно от съвършените качества, които ученикът на окултната школа проявява, то е БЕЗСМЪРТИЕТО. Безсмъртността подразбира завършена еволюция, преминаване в по-високи степени, вземайки участие в размишленията на големите творци, силните Духове, възлюбените синове на. Бога. Само чрез безсмъртието ученикът бива познат , обичан, опазен, защото безсмъртността е залога на духовните богатства и заложби, съхранени в съкровищницата на ученика.

Безсмъртникът е силен, непоколебим. За него няма трудности. Неговият Дух е проницателен. Той прониква във всички области на слънчевата система и добре я разбира. Съветник е заедно о духовете на слънцето и идеалист за постигане пределите и на другите слънчеви системи. Безсмъртникът не е абсолютно свободен до отношение на известна по степен еволюция. Минавайки с одарено съзнание през слънчевата система, той има да извърви светлинния слънчев път, който подразбира слънчева еволюция, воден от строителите, от слънчевите духове, към по-високи и по-необятни пространства, за да може да постигне обширно познание и разбиране за магическата мисъл, която ръководи силните по дух в другите слънчеви системи.

И тъй, необятно е царството Божие за безсмъртника. Вечен интерес е царството Божие за безсмъртника. Велика любов е царството Божие за безсмъртника. Мъдростта на вековете е идеал за безсмъртника. Царството на Духа е идеал за базсмъртника. Необятното висше съзнание на Божеството е идеал за безсмъртника. Безсмъртникът се ползва от изворите на светлината. Той си служи със светлината при всички случаи в неговото домогване. Един от реалните светове за безсмъртника, това е светлината. Светлината за него е атмосфера и етер за дихание. Той се храни от светлината. Тя за него е най-същественото средство от което той се ползва. Безсмъртникът знае, стреми се да опознае естеството на светлината. Тя за него е съществен елемент, въздух, който диша. Ценейки светлината, безсмъртникът лети от област в област, от царство в царство, и проучва, стимулира разумните порядки, които създават в него богочовека.

И тъй, като процес безсмъртието за ученика е най-съществения проблем, за да може да бъде в контакт с мисъл и дело със съществата от висшите сфери.

Богочовекът е безсмъртник. Богочовек значи – Бог проявен в човека или човекът изявен от Бога. Богочовекът е представително същество, което дава пълната идея, по образ и съдържание и въплъщава същина на Върховното същество. Ученикът е най-занимателното същество, най-обичаното същество. То се пази в пазвата на Бога, защото земя и небе, без край и без начало са проява на ученика.

Да дойдем на първата мисъл. Мисли, защото мисълта подразбира себичното у тебе, същината у тебе. Мисли заедно с всички мислещи същества. Мисли за всички проявя на земята, защото всяха проява, била тя най-малката - микроскопична, като начало е мисълта. Гледай на проявите в природата като на промисъл. Не се заблуждавай, че вън от тебе, извън природата и проявите стоят някакви възможности. Ако търсиш Бога, търси го по същина, търси го в промисъла. А във всяка проява, където протича божествения промисъл, там е Бог. Бог е макрокосмично същество, но той излъчва и микрокосмоса, защото микрокосмосът и макрокосмосът са степени, чрез които се подържа Всемирната хармония. Разбира се, ако определим Бога като същество. Ако го определим като абсолютност, тогава макро и микро се съдържат в абсолютността.

И тъй, научи се да мислиш. Отдай се на мисъл, възприемай висшите мисли на посветените и очаквай деня, когато ще се слее твоята мисъл с мисълта на висшите същества. Прави опити, защото опитът за ученика е най-реалната проява, тъй както си правил опит да бъдеш в единомислие с всички окръжаващи те твои любими същества. Превъзмогни условията и направи връзка, за да можеш да солидаризираш мисълта си с мисълта на Великите Посветени. Стреми се да обогатяваш мисълта, да можеш добре да възнаградиш своя ум. Само чрез посветения ум, ще можеш да обходиш областите на любовта. Мисълта е теорията, а любовта делото. Знание и дело или знание и любов са брат и сестра. Те са еднородни, сродни. Мисълта е духа, а любовта душата. А сред тях стои Бог, който ги благославя с безсмъртността си.

Мисли, за да живееш в царството на безсмъртието. Люби, за да живееш в царството на вечността, безкрайността. Така мисли, за да имаш гениален ум. Така люби, за да имаш съвършено сърце. Така се подвизавай, за да имаш възкръснала душа.

21 май 1943 год.