116. Слухарство

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 116-то

Слухарство

Ученико, една от важните прояви, които определят културата на ученика, това са качествата; проявени чрез способностите, които определят възгледа, мисълта и работата на ученика. Едно от многото качества и способности, това е чувството му СЛУХАРСТВО. Много малко се знае за слухарството. За обикновения човек слухарството е като наложителна необходимост, за да може да си служи, да използва, да се удоволства. Но, когато се разглежда проявеното в способността слухаротво е вече едно висше чувство или една духовна антена, едно духовно ухо, което слуша, чува, което разбира, определя, което създава вяра, определя убеждение и посредством това чувство, качество или способност, ученикът става слухар. Що значи слухар. То е да можеш да слушаш ритъма на божествения живот. А проявен божествения живот в ритъм, то значи да си доловил първичната нишка, която вибрира в живота на битието.

Слухарството е най-трудната развиваща се способност, защото само когато чуеш, можеш да говориш. Само когато чуеш, можеш да проверили. Само когато чуеш, можеш да любиш, да обичаш. Без слухарство, индивидът е полумъртъв. За него струите на живота са мъртви прояви или непроявени, неопределени, без форма и съдържание. Без слухарство, няма творчество. Не може да се създаде поета, мислителя, музиканта, художника. Слухарството е способност, излъчена от недрата на Духа. Когато Духът е проговорил и словото му станало слух, този слух е проникнал из всички области на битието и всяка жива твар чу за живота на своя Творец, на своя Бог. Слухарството се подържа от ефирните вибрации на Духа. А там, където са вибрациите на Духа, се развързва езикът, който орган е тясно свързан с органа на слуха. Преди да се създаде органа на говора, една важна задача беше на сътворението да създаде органа на слуха – слухарството. Следователно, не може да говориш за истината, ако нямаш способността слухарството. Вярно се говори за истината, когато си слушал, когато си чул от адептите истината за великото разкритие и Върховното творчество.

Засягаме този въпрос, защото той е един от много важните. Да бъдеш слух, то значи да не пренебрегваш висшите прояви на абсолютното. Слухарът е високо културно същество. Примес от грубост, примес от нисши прояви у него до минимум са отстранени. Защо е така? Защото слухарят слуша най-хармоничния ритъм на великото голямо сърце. Само слухарят Може да чуе безсмъртната мисъл на Всемирния Божий Дух. Само слухарят може да долови отвлечените мисли на голямата душа. Следователно слухарят е същество, през което минават най-хармоничните съчетани сили в миели, в чувства, в слово, в прояви. Само слухът може да изпълни най-самоотвержено заповедите и повелите на Върховната Разумност. Само слухарят може да каже: аз чух, аз зная, аз опитах, аз живея. Следователно, всеки ученик, който е влязъл в школата, грижата на неговите възпитатели, на неговите учители е първо да възстановят този необходим орган и тази способност, да може той да определя и оформя чутото слово от учителя и възпитателя, което записва в своя речник. Най-богатия речник е този на слухаря,

Защо застъпваме това чувство като едно от най-необходимите? То е затова, за да може да се пробудят заспалите сили на създанието, които да могат да чуят за узаконените истини, да могат да осъзнаят абсолютните норми и правила. То е голяма необходимост за съзнателните сили, защото съзнателните сили са тясно свързани със способността слухарството. Застъпваме този въпрос, защото Духът иска да бъдете слухари, да чуете вече гласа, да чуете вече мъдростта. За Ученика невежеството се изключва. Само този, който е чул за отвъдното, за психическото, за духовното, само той е безсмъртен защитник на съвършенството.

Що е Божеството в своята пълнота и абсолютност за ученика? Божеството, с неговата абсолютност, това е слухарството. Божеството се проявява чрез словото. Учителите предават чрез методи, които развиват способностите. А ти, като ученик си с неразвит слух. Как мислиш? Ще можеш ли да бъдеш между висшата среда?

Ще можеш ли да разбираш езика на тази среда, когато нямаш слух? Не може. Ако и цялото небе да ти говори, ти оставаш като камък глух. Говорът на небето или говорът на разумните сили е вече придобита висша способност за ученика, която дава правото му да се подреди наравно с Великите мислители;

Може да се възрази: чувството слух не е ли способност само във физическия свят и физическото тяло? Да, ако беше само физическото тяло, ако бяха изключени другите тела, тогава въпросът беше съвършено друг. Но при действителността на другите тела, слухът е едно духовно качество, което определя силите на способността в даденото тяло.

Навеждаме ви на тази съществена мисъл, като подчертаваме, че слухарството предхожда всяка мисъл. Това е наша мярка, с която определяме слухарството като способност, като чувство, проявяващо духовната мисъл.

Сега ние разсъждаваме във физическия свят, мислим в духовния свят, а се проявяваме в божествения свят. А то значи: работим, защото всички инициативи за работа изхождат из божествения свят. Това, на окултният ученик ще трябва да е познато, защото божествените сили работят, духовните сили живеят, а физическите сили разсъждават. За всичко това ученикът трябва да си послужи с най-вярната мярка, а тази мярка е притежание на ученика. Тя е въплътена в неговото сърце, в неговата душа и в неговия Дух.

Какво значи тази мярка съчетана от сърце, душа и дух? Те са трите измервателни възможности за физическия свят - света на определенията. Тези три сили са, които определят съвършената мярка на ученика, който е във физическия свят, с която мярка той може да се самовъзпитава, да се самообразова, да се самоиздигне, да се самонаучи и да се саморазбере. Когато всичко това постигне, той ще има всички възможности, да притури към своята мяра едни други предели, които да определят едно четвърто измерение, с което да се измерят областите, състоянията на ВЕЛИКИТЕ ДУШИ, НА БЕЗСМЪРТНИТЕ ДУШИ. С тази нова мярка ученикът ще може посредством способностите на сърцето, душата и духа си, да проучи сърцето, душата и Духа на Бога. Засягайки този въпрос, ние смятаме да възбудим скритите сили и способности на вашия дух. А там, където има възбуда, там има и начало на проблясък на съзнанието. А там, където има проблясък, той се отразява в мембраната на слуха. По този начин, ние ще развием или ще освободим духовната мембрана на вашето ухо. Това е наша задача. За да може да влезете в тайните школи, трябва да бъдете слухари. Там говорът е съчетан в слухарството. Когато влезеш в тайната школа и когато видиш тайнствените образи, ти ще чуеш, ще доловиш всяка замисъл, защото говорът е закона, а слухът – същината, която определя дадените граници на закона. Защо това е така? Когато Бог определи в тайнство формата и съдържанието на своето първо битие, Той не постави закона. Но когато непроявеното битие не можа да изяви първичната същина, Бог постави закона и то гръмогласно. От това следва да се знае специално за ученика, че говорът е по-груба проява от тази на слухарството. Следователно, когато ученикът мисли, това е най-финният говор. Сега ние говорим за духовния език, как се разбират духовните същества. Понеже човека попадна под омаята на Божеството, той загуби способността на финното слухарство и в замяна на тази способност, му се даде възможност да развие способността говора. Но, задава се въпроса: ако човек е придобил о способността говор, дали той е можал да разбира нещата? Далеч не. Той е научил само да крещи, да издава животински звукове, да заглушава способностите на съвестта си и да раздвоява съзнанието си. Но за ученика въпросът е разрешен - той е слухар. Той слуша божествените мисли, слуша ритъма на божественото сърце. Най-после, окултният ученик има възможността да слуша тоновете на най-нежните вибрации в музиката, да слуша нюансите на радостта, шепота на великата работа и гениалните произведения, да слуша абсолютното тълкувание на всемирния план, или казано да слуша цялото небе. На кога Бог може да говори? Само на слухарите. На глухарите Бог не говори.

Сега питаме: слухари ли сте? Готови ли сте де чуете Бога? Сега са моментите, в които Бог бе приготовлява да заговори наново. Бог е решил да осинови, да избере, да отдели избранници с които да се съвещава. Бог чака. Той ще изчака. Той е положителен, че ще има събеседници. А Божиите събеседници биват вдъхновители, проводници на Духа, строители чрез мъдростта. Като казваме строители чрез мъдростта, разбираме душата на съвършенството. За това, душа на вашето творчество да бъде мъдростта, душа на вашата школа да бъде мъдростта. Когато казваме вашата школа, обясняваме: по отделно всеки от вас е индивидуална школа. Като школи ви предстои да се обединители обща братска школа.

Сега, дали Бог ще ви говори? Ние говорим на вашата душа. Само тя ни разбира, само тя ни чувства, защото е естество от единното естество на Божеството. Как мислите, ако един ден Бог ви говори, ще може ли да устоите? Ще можете ли да го чуете? Оставете тази длъжност и работа на вашата душа, защото силите на Духа имат работа с вашата душа. Как мислите, това не е ли знание? Това е същественото, да се приобщи духът към душата, за да настъпи епохата на възкресението, на съвършенството, на безсмъртието. Ние се радваме предварително, че ще бъдем съучастници. Когато Бог ви говори, ние ще застанем при вашето ухо, ще слушаме заедно с вас добрите слухари.

Приготовлявайте се. Скоро ще настъпят дните, когато ще имате възможността да се срещнете с Бога и да се разговаряте с него. Най-щастливите и блажени дни в живота ви ще бъдат тия, когато се срещнете с Бога и той ви проговори, а вие като добри слухари го слушате. Вие и сега го чувате, но сега той ви говори през много инстанции. Сега с вас се занимават още бавачките. След това ще дойдат възпитателите - учители, след това професорите - великите учители, боговете и след това, Бог ще ви говори. Радостното за вас е, че вие се определихте. А едно определение означава голяма превратност и е много важно. Ценете този важен момент на вашето събуждане, разцъфтяване на вашата душа. Едно друго важно събитие във вас е, че вие сте стъпили и минавате вече прага на Тайната школа.

Сега, нека да прекратим, да не обременяваме вашите способности и чувства. Разумните сили имат грижата за вашето приготовление и за вашата подготовка. Ако това беше преди години във вашия живот, тази важна промяна, то за вас щеше да бъде съвсем чужда, неразбрана. Колко важно е еволюцията да съвпада с времето.

11 юни 1943 год.