117. Усетът на Духа

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 117-то

Усетът на духа

Ученико, когато изнасяме и определяме благородните качества и способности на ученика, ние имаме за цел да подчертаем онази безсмъртна, реална същина, която е създател на благородното, великото, безсмъртното от делата, проявени в ученика. Целта ни е да подкрепим, да усилим, оня темп на непреривното развитие в интелекта на ученика, под диктовката и светлината на Духа. Ние имаме за цел да дадем подготовка чрез най-практичните правила, да хвърлим светлина за онова, което има да бъде , което трябва да стане, за онова, което е. Ние имаме за идеал да внесем в училището на ученика най-практичните пособия и най-реалистичните методи, най-достойните програми, чрез които ученикът да може най-строго да се самоопредели, да осъзнае важността на работата, важността на придобитото знание.

Ние изнесохме пред вас много качества и способности на ученика. Чрез силата на светлината, с бодростта на Духа и с жертвите на любовта, ние искаме да проясним вашето небе, да ви освободим от залежите на старите култури, които са оставени като баласт върху естеството на вашия дух, който доста много е ограничен.

Сега е време. Сега е момент, когато върху вас се пипа с ръката на светлината, гледа се с очите на ангелите и се мисли с мисълта на боговете. Сега е времето, в което е създадена мистичната аура, чрез която се прелива духовната светлина. Все повече и повече озарявайки вашия дух, му се дава възможността напълно да се освободи от поверия и вярвания, от убеждения и традиции на миналото. Девизът на духа преди всичко е свободата. От висотата на свободата се определя силата на духа. От свойственото действие на свободната воля се определят качествата, способностите и заложбите на душата. Свободата е последния етап за постигане на великото развитие на посвещаващия се. Само в Духа на свободата могат да се; определят като реалности проявите на делата. А само делото е солидното убеждение, живата вяра и свещената любов. ДЕЛОТО Е РЪКАТА НА БОГА. Ако Божията ръка работи, то работата се определя чрез делата. Само свободният е делови. Само свободният може да използва методите на природата, силите на планетите и огъня на слънцата. Качествата на Духа са свободните светлинни прояви. Какво значи свобода? Без граници, без предубеждение, без сенки и престъпления. А тая проява е свойствена само на посветения. И ако днес Духът говори, мисли, напътва, разяснява, подържа силите на човешкия дух, стопля атмосферата; пригодява я за любовта, подтиква творческите сили у човека да търсят, да познават, да изучават, то е само за това, да се определят основните елементи в работата на Божия Дух. Но сега не ще бъда така, както е било в миналото. В свободата на Духа е изключено опущенията, слабостите, малодушието. То е затова, защото е настанал вече ден Господен за работа на земята.

За да се проведе Господнята работа в онази висота, чистота и свобода, се търсят строго определени от Духа ученици. Следователно, Духът е онова, което дава светлина. Духът е онова, което дава свобода. Духът е онова, което дава топлина. Духът а това, което дава знание и безсмъртие. Той е най-великия учител и ръководител. Той е истинския представител на Тайнствената сложност на Първоизточника. Духът е онова, което дава сладост на хляба. Духът е онова, което дава чистота на водата. Духът е онова, което дава ефира на въздуха. Духът е онова, което подрежда царството на свободата. Чрез царството на свободата той се сношава, прелива с душата. Духът е онова, което дава чистата мисъл. Духът е онова, което дава и проявява свещените чувства. Духът е онова, което проявява безсмъртните дела. Следователно, всеки ще намери Духът в царството на свободата. Било е някога, живели са люде на земята, които са имали възможността да се срещнат и живеят със силите на Духа. Има случаи в миналото, когато вдъхновените ученици са имали привилегията и възможността под омая на мистичния облик да се разговарят със силите на Духа. Било е време, в далечното минало, когато малцината познати, като слънчеви зрънца, донесени от лъчите на светлината и посети на земята, са дали божествени плодове. И благодарение на тези слънчеви зрънца, можаха да израснат на земята клонките на висшата духов на култура.

Така е и днес. Повече слънчеви зрънца! Ръката която ги посява е достатъчно щедра. И сега се очаква с нетърпение облагородените плодове - плодовете на Духа, делата на Духа. Очаква се да се запалят факлите на Духа, да се прояснят пътищата на Духа. Това е великото бъдеще. Това е най-същественото настояще. Да имате възможността да бъдете в близка връзка с една друга йерархия, със същества от другите светове, това е голяма привилегия, за да имате възможността да обновите вашата мисъл с мисълта на многото адепти, които идват, които са вече дошли да проверяват, да вземат, да вкусят от миналите си трудове и от сегашните си вдъхновения. Силно е да можеш да издържиш при всички условия на духовния си възход на онези пламъци, които се струят от богатите души на посветените ученици. Но страшно е, когато проявяваш слабост към своята душа, изневеряваш на своя дух - да слагаш преграда на Божествения Дух - когато светлинната река се струи през теб.

Ние сега говорим интимно. Интимността не подразбира слаб характер, подаване. Интимността на едно възвишено духовно същество е божествен усет. Всички възвишени усети, които са като ръководители у човека, са способности, сили на Духа.

И тъй, като практическо приложение на аксиомите от духовен произход, това е да станеш изразителна пълната хармония на битието, да слушаш пулса на Великия Изпълнител на хармонията, да проумяваш непреривния развой на хармонията и да гледаш хармоничните съчетания в хармонията.

Ако сега ви се говори като на човеци или ако сега слушате езика на човека, то е да спомогнем да се мине от един преход в друг по-висок преход и затова е казано: „И очите Господни не се отклониха от него“. Как мислите, може ли човекът, който е обект на Божиите очи да бъде изоставен, самотник и от никого непотребен? О, не! В най-тъжните дни, в най-трудните моменти, любовта на една ръка е винаги готова да го подеме, да го повдигне и го освободи. А, тя е ръката на Светия Дух.

Но, ще кажете: Духът индивидуално същество ли е, за да има тия пособия, чрез които да може по всяко време да спасява и освобождава? Това е един много важен въпрос, неразрешен още дори и от висшите капацитети на миналото и сега. Ако става въпрос за сили и способности, или сили проявени в способности, то тези способности са излъчени от необятния усет на Духа. Защо е това така? За да се потвърди реалността на Великото Начало, проявено в индивидуалността като метода, като възможности и способности, защото, за да бъдете слухари, трябва да се посади едно зрънце от усета на Духа. Слухарят е богато същество на усет. А само ония същества, богати на усет, мотат да се нарекат божии избраници. Не е достатъчно да ви въведем само в света на Духа, но налага се да ви приспособим с усетите на Духа. Само по този начин ще имате практическите правила с които да развиете в себе си духовното слухарство, духовното прозрение, ясновидство и духовните чувства, проявени във вдъхновение. В какво се състоят тези практически правила? Те се състоят; в приложение от ученика, съобразно неговата духовна култура, а именно: придобил усета, ученикът е изпълнител. Той не пропуща нито за момент благоприятните условия. Навреме се измива от праха, с който е напрашен, навреме си отваря път, когато е бивал ограждан от противодействащите сили, навреме използва работната енергия на природата и светлината на слънчевия изгрев. Ученикът с усет на време диша етерния балсам и онези етерни вещества, които са мисли на велики творци, защото всяка проява в битието, видима или невидима с човешкото око, и всеки елемент, видим или невидим, са все сили на творчество. Ученикът с усет, лесно може да бъде в контакт със силите на творчеството.

Той винаги бива подпомаган, за да може да развие способностите си и да ги нагоди съобразно способностите на ПОСВЕТЕНИТЕ. Идват дни, когато ученикът с усет ще бъде благодатната нива, обраснала с плодове и ще има силите у себе си, чрез които ще бъде блажена школа, ще носи най-реалния образ - безсмъртната същина на Духа.

Сега вие сте на работа. Вие сте работниците, които ще прибирате жетвата. Вие сте косачите, които ще окосявате пшеницата. Вие сте сноповързвачите, които ще свързвате; ще обедините разединеното. Вие ще съберете плодовете, от които ще се насити човешката душа. На вас се предоставя да разнасяте опеченият вече хляб, да наситите гладния, да освободите подтиснатия, да давате светлина на невежия, заблудения. Носете този хляб като достойни благовестители, като цените всяка троха и я поднесете като лекарство на всяка болна душа. Пазете достойно този свещен хляб като зеницата на окото си. И когато го раздавате, учете ги да бъдат благодарни. Това е хляба на новото учение, хляб, който е омесен от посветените братя. Разнасяйте този хляб, това учение на божествения Дух като достойни апостоли и безсмъртници, за да бъдете истински служители на Бога. Христовият Дух е днес, който се излива наново в огнени езици, комуто ще имат отпечатъци като вяра в душата, като сила в духа и като любов в сърцето. Проповядвайте възкресение на душата, прозрение на човешкия дух и озарение на човешкото съзнание. Духът Христов днес се проявява чрез мировото съзнание. Той внася мировите идеи, подклажда духовния огън на Мировия Дух, за да могат идеите на Всемирното Братство да бъдат ежедневната програма за всеки човек.

Това за което говорим, не е само да ви създадем настроение, изкуствено да поддържаме у вас настроението, а да подсилим съзнателните сили у вашия ум, да подтикнем тия умствени сили към съзнателна работа. Това са методи на Духа, които създават образа на новия човек, от който ще протекат потоците на новия живот - животът на Всемирното Братство. Като добри работници и добри възпитатели, приложете на дело системната работа на Духа. Не допущайте в мисълта си, че нямате методи за работа. Ако до сега е било така, то сега вече имате усета на Духа.

Най същественият въпрос, който се е разглеждал в тайните езотерични школи, той е бил въпроса за образа, същината, за възможностите и границите на този усет на Духа. Не, че не е било постигнато разрешение на този въпрос, но е бил в малка мярка, съобразно развитието и културата на миналото поколение. Днес е постигнато в по-голяма мярка. Днес се дава възможност на човешкият дух да овладее необятните пространства. Днес апостолското призвание е повика на Духа към глъбините на вътрешния духовен живот - там, при онова начало, където се съдържа развоя на безкрайността.

25 юни 1943 год.