118. Обща. тема

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 118-то.

Обща тема

Ученико, ще говорим на обща тема: Не е смешно, когато обикновеният човек живее в противоречие, не е смешно, когато влечугото се влачи по земята, не е смешно и осъдително, когато звярът разкъсва жертвите си, но смешно е, дори отвратително, когато ученикът допуска да живее в противоречие и то спрямо мисълта на своя учител. Смешно е, дори срамно за ученика, когато носи отпечатъците на учителювата мисъл върху своето чело и се съмнява, когато носи дълбоките вече бразди, начертани от любовта върху своето сърце и да живее в безлюбие. Смешно е и недостойно е, когато ученикът се оставя друг да го забърква, да остава неориентиран и в съмнение, и да не може да възстанови своето състояние.

Темата е обща. Искаме да хвърлим светлина върху онова, което несъзнателно сте оставили да тормози, да ограничава, да огорчава у вас божественото. Защо правим това? За да кажем в този момент на възлюбления ученик, какво е доверието на Учителя към него, какви скъпи мисли и чувства са запазени за неговото настояще и бъдеще, какво голямо богатство за стремящия се ученик. Ние не се срамуваме да изнесем, да кажем на ученика, че той трябва да заслужи в преданост, в чистосърдечие, в безкористие словото на учителя. Ние не се срамуваме да направим упреци, защото сме прави, тъй както бащата е прав да упреква своя непослушен син, тъй както учителят е прав да упреква своя ученик, тъй както Бог е прав да обърне вниманието на своите синове. Защо правим това? Имаме факти, имаме данни и условности и не се боим да изнесем истината за ученика. А истината за ученика е СВОБОДАТА И УЧЕНОЛЮБИЕТО. Истината за ученика е безкористието и подвига. Най после истината за ученика е ТЪРЖЕСТВОТО НА ДУХА. Не че не се допусках грешки. Грешките са за слабите, несъзнателните, а при ученика, попадналата искра от грешка се стопява от общата светлина на неговия буден ум, тъй както малката мътна дъждовна капчица се влива в океана и веднага състоянието й се изменя. Въпросът е за ученика, за този ученик, който живее под, небето на светлината, който разрешава сложните ребуси под давлението на изобилната божествена светлина. Говорим на този ученик, който се ползва от деятелността на божествения живот. Ето защо, упреците към ученика са спомагателни средства, които му служат да се тонира. Тъй както става опъване и отпущане на инструменталните струни и се получават дисонанси, така също при давление на съзнанието на ученика се получават известни дисонанси. Но истинският буден ученик, всякога е единен, неотклонен от пътя си, въпреки противодействието и дисонансите. Той е предан служител, верен застъпник на висшите идеи, изхождащи от глъбините на голямата душа на учителя. Будният ученик винаги е пред прага; готов да влезе в необятния простор на светлината там, където се претопяват и последните останки от неговата лична деятелност.

Това е път на ученика и състояние на предания, на умния, на духовно свободния ученик. Но в пътя, като ориентация му служи лъчът на Божия Дух, който непреривно минава през неговите системи: умствена, душевна и сърдечна - специфичен лъч, отреден лъч, който е в състояние да издигне ученика високо от нивото на човека, във висините на ангелите. Може ли това? Е ли в състояние да се подадат творческите сили у човека и бъдат съсредоточени към тази висша област, към тази божествена деятелност? Да, това е било възможно, и сега е възможно и е бъдеще за ученика, за умният, свободният ученик, с помощта на висшите мисли и съществата от висшите области, светкавично разрешава противоречията в своето житие. Като практично правило, приложимо в живота на ученика е той да умее да съсредоточава своята същина. Съсредоточен така, в него винаги става прилив на висши мисли и трептения на висши състояния. Какви още секретни правила и методи могат да бъдат свойствени и овладени от ученика? Като специфично правило е винаги да разпознава със светлината на своя усет, отрицателната мисъл от положителната. На ученика са дадени възможности за това. От кого? От този, който мисли за него, работи за него и живее заради него. А кой е този? Който го учи, мисли, работи и живее заради него. Неговият възлюблен, неговата любов; обич и сила. САМО БОГ Е  КОЙТО МОЖЕ АБСОЛЮТНО ДА УЧИ, ДА РАБОТИ, ДА МИСЛИ И ДА ЖИВЕЕ.

Но това е обща казано. Нали темата ни е обща. Когато говорим за Бога ние не искаме да го сведем до положението на една клетка, която има възможността да се движи в даден организъм и да отпушва известни отвори, да създава условия и път за правилното циркулиране на кръвта. О, не! Бог работи всестранно. Бог работи безгранично. Бог се проявява и в абсолютното. Следователно, ние ви запознаваме с този Бог на светлина, на свобода, на сила, на мъдрост не в миниатюрни форми. Формата на светлината е необятна, формата. на силата е неограничена, формата на свободата е безгранична, формата на мъдростта е свободна. За обикновените същества Бог е представен като клетка, която върши принудително работа, но за ученика Бог е представен в най-висши, светли образи, които могат да вдъхновяват цялата му същина, които са обекти за постигане, които са най-съществени елементи за овладяване.

Когато говорим за Бога, ние тръпнем!

Когато мислим за Бога, ние величаем!

Когато тръгваме за Бога, ние сме силни!

Когато искаме от Бога, ние сме смирени!

Когато вземаме от Бога, ние сме благодарни!

Когато живеем за Бога, ние сме свободни!

Когато се учим за Бога, ние сме мъдри!

Ето нашия Бог. Това е нашето богатство, това са нашите придобивки. Това е нашето пространство и време. Това е нашето небе и земя. Това са нашите жилища и полета. Тръпнем, когато Божият лъч преминава през нас.

Това казваме на вас. Добре ни разбирайте, защото вие сте наши. Обичайте ни не заради услуги, способности, а заради Великото дело, което градим заедно. Без любов, няма дела. Без мъдрост, няма свобода, без светлина няма знание. Това най-настойчиво потвърждаваме и ви го казваме. Ние искаме да бъде сега или никога . . . . . .

Ние сме изорали наново бразди. Ако не искате да бъдете в жертва за Господното дело, то ще бъдете посети наново в браздите за да се запази същината ви. Сега е момента: ще вървите ли или - наново посети в браздите? На вае тримата казваме. За вас небето ангажираме. За вас привличаме божествените мисли, които са велико съчетание във всемирния живот. Говорим ви: слушайте ни, за да бъдете царски синове, най-добрите ученици, най-добрите апостоли, най-добрите приемници на Божия Дух. който сега се прелива върху избраните души. Работата за Бога е свещена. Делата му са най-красивото творчество в битието. Животът на Бога е най-красивият брилянт, най-блестящия скъпоценен камък, който е отражение в цялото миросъздание. Говорът на Бога е най-сладката мелодия. Погледът на Бога е най-ярката, най-светла зорница, която пробужда душите от дълбокия сън. Най-приятният живот, това е животът на синовете Божии. Следователно в добрата почва израства най-сочното дърво, на което плодовете са най-вкусни, растат най-красивите цветя, на които аромата е омайващ. До сега се посявате в добра почва, за която се грижат ангелите, добрите братя. Този, който е ръководен от Бога, той от смъртта не се плаши и не я помни. За него противоречия не съществуват. Казано е: „Вие сте солта“. А силата на солта е да осолява. Това, което е осолено, не гние, не се разваля. Следователно, ако вас ви осолихме, с нищо се не оправдава ако се разложите.

Каква е сега нашата интимна цел? Да подготвим светоносци, които всред тъмнината ще осветят пътя на тези, които идват, на тези, които слизат и на тези, които се изкачват. Внимавайте: през всички времена Духът е избирал свои посланици, така е и сега. Духът ви призовава за свои работници – посланици. Ние още не сме ви подложили на отговорната клетва. Тя по после ще дойде.

30 юли 1943 год.