122. Себежертва

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 122-ро.

Себежертва

Ученико, помни: святостта е най-ценното състояние. Само чрез святостта можеш да бъдеш достоен ученик и можеш да се ползваш от светлината на мировата школа на Духа. Святостта е свещено състояние, чрез което великите жреци подържат пламъците на духовните светилници във вечни времена, от която светлина се ползваш и ти, за да можеш да проумяваш написаното, замисленото, което води към съвършенството.

Ученико, заради това състояние се изисква да бъдеш в себежертва. Себежертвата подчертава проявяващата се святост, защото святостта е, която обуславя всички онези висши системи на човешкия дух към великата система на мировия Дух.

Помни: само саможертвата, продиктувана от осветеното съзнание е жертва на святост, жертва на безкористие. Ако до сега си правил жертва за интерес и за лични угоди, то научи се от святостта за истинската жертва, а тя е да престанеш да мислиш да се спасяваш, да престанеш да мислиш да се обогатяваш, да престанеш да мислиш да се скриваш, да престанеш да мислиш да властваш, да престанеш да мислиш, че ти трябва много да знаеш. Всички тези прояви и желания са лични - личен интерес. А ти, ученико, научи се божествено да се проявяваш. Всяко едно посветено същество работи, не защото трябва да се спасява, да се обогатява, а работи тъй както Бог работи. То е подобно на непресъхващ извор, който се прелива вечно във великия космичен живот и е непреривно движение във Всемирната хармония на битието. Съзнанието на посветеното същество е съзнание на необятния замисъл.

Ученико, помни: в себежертвата да няма корист. Користта е светотатство, користта е спънка за духа. Освобождавай, разсъбличай от себе си грубата дреха, която потиска душата ти. Остави я свободно да диша под светлинната дреха на любовта. Прави опити за себежертва. Какво значи себежертва? Да страдаш за благото на другите или да си във вечно движение с единствената цел да поддържаш стремежа на висшето развитие на своя събуждащ се дух. Като казваме себежертва за другите, това е пак ограничение. За другите се подразбира разумното, хармоничното, святостта, защото разумното, хармоничното, святостта са интернационални. А щом живееш и служиш в живота на възвишеното, личността се претопява. Тя попада под влиянието на духовния облък. Тогава личното съзнание се слива с висшите трептения на голямото, необятното съзнание.

Ученико, когато пристъпваш пред жертвеника, спомни си клетвата, защото жрецът ще те изпита, ще те опита. Той иска опитан ученик - очите да бъдат прозрачни, челото му слънчево, силата му божествена, волята му всемирна. Само на този ученик жрецът открива тайнствената врата, от където може да се надзърне божествената красота на висшите светове,

Ученико, когато влизаш в светилището, умий нозете си, пречисти мислите си, облей с дихание ръцете си, повиши вибрациите на чувствата си. От там се преливат особени лъчи, които ще облеят твоята глава, ще осветят твоето чело, но ти не се плаши, застани геройски пред ослепителните светлинни лъчи. Слез това ще чуеш глас, който ще ти каже: „защо си дошъл?“ Ти не се плаши, но дълбоко да е твоето смирение. И тогава ще чуеш тихия глас, който ще ти каже: „ела и надникни!“

Това са особени състояния на духа, които определят устоите на ученика. Но, има и по силни изпитания. От задната ти страна се спуща към теб оръженосец с огнен меч и посяга да те похаби. На, ти ученико, не се плаши. Това са стихиите на страстите на нисшите прояви. Застани стоически пред жреца. Не позволявай смут в душата си. Това са изпитания за ученика - за този ученик, който мисли, че за неговото посвещение са длъжни други да работят. Каква е идеята в тези размишления? Искаме да направим разлика между делото на себежертвата и делото на себеунищожението. Да се себеунищожиш е престъпност и глупост. То е най-нисшето състояние и упадък на духа. Себеунищожението е личен интерес. Закона на съвършенството изключва себеунищожението. Това са два велики процеси. Наричаме ги велики, защото имат една общност в развитието на човешкото съзнание. До сега човек е прилагал себеунищожението. При този процес, той е убивал много заложби преждевременно. При процеса на себеунищожението човек е слязъл до нивото на животното и в резултат има най-печалната трагедия - борбата му със смъртта. Днес човечеството изживява същата трагедия. Но ти, ученико, бъди жрец в себежертвата - тази свещена жертва, която да определи твоята космична деятелност. Бъди идеен, самоотвержен. Бъди красив и силен. Но, дали и това не е лично? Бъди, но за кого? Заради всемирното развитие. А то значи да преобладава в теб Всемирната Мисъл, Всемирния Разум, Всемирната Воля и Всемирното Знание.

Защо подтикваме ученика към тази всемирност? За да се внесе в неговото съзнание висшата проблема - БЕЗКРАЙНОСТТА. Колкото повече ученикът живее в безкрайността, толкова повече той бива абсолютен, свободен. Негова та цел е Всемирната хармония. Интересното за него е да познава работещите сили на тази Всемирна хармония. Опознае ли се със силите на Всемирната хармония, той се преобразува, влиза в системата на Всемирната хармония. Това е и идеалът му - да слее божественото у себе си със силите на хармонията. Само чрез хармонията ученикът може да бъде вечно божествено начало. Бог се проявява чрез хармонията в ученика като любов.

Ако ученикът няма хармонична мисъл, как ще се ползва от лъчите на любовта? Ако няма хармонични чувства, как ще се ползва от силата на любовта? Ако няма хармонично съзнание, как ще се ползва от действащите сили на любовта, тъй като приемаме любовта като тайнствена вглъбена сила у Бога.

И тъй, ученико, жертвай се а светлината на разумността. за да заживееш в хармонията. Преустрой себе си хармонично. Координирай себе си хармонично, звучно, за да бъдеш обичаното същество, не заради някаква заслуга, а като свещен изпълнен акт, продиктуван от Висшия Разум. Като си влязъл в светилището на себежертването, бъди достоен да изнесеш геройски този велик процес, защото само пожертвалия се е идеал на боговете, а то значи - освободи божественото у себе си, не потискай божествения живот в себе си. Не спъвай божествените мисли у себе си. Преустрой себе си. Това да бъде твоята лична заслуга. Всичко друго да е безсмъртно.

На кого може да се говори за саможертва? Само на този който е напълно обладан и погълнат от свещения огън. Всеки ученик, обладан от свещения огън, е святост. А святостта е сюблимната семка, от която израства най-красивият и вкусен божествен плод, който се пази ревниво от ангелските същества.

Трябва да ви извадим от вашето лично битие и ви пренесем в хармоничното битие. Трябва да ви срещнем и ви запознаем с жреца на великото познание. Но тази жрица и този жрец да не бъдат за вас като примамка, но Висше състояние на вашия дух, който да обнови нисшите светове.

Ученико, приготви се за великата работа, за свещеното знание. Ще работиш в битието, а ще учиш в БЕЗКРАЙНОСТТА, защото знанието подразбира РАЗКРИВАНЕ НА БЕЗКРАЙНОСТТА. За да разкриваш безкрайността, трябва да живееш в хармонията. А да работиш в битието, трябва да се ръководиш от хармонията.

Бъди хармоничен и звучен, за да може твоята душа да приеме най-нежните трепети на космичната душа.

Посвещаващият се ученик е работник, който вече се е условил да работи в божествената градина. Великият майстор-градинар се интересува от добрата му работа. Защо се занимаваме с посвещаващия се ученик? То е затова, защото е епоха на работа и. знание. Учителят чака. Вратата е отворена. Книгата е разгъната и комисията се съвещава. Дело Божие. Работа божествена. А там, където е Божественото, работата бива свършена.

Ученико, познай себе си като елемент, донесен от слънцето. Познай себе си като съзнателна сила, донесена от Духа. Познай себе си като разумна действаща сила, внесена от Великия Промисъл. Най-после, познай себе си като ученик, проявен в свят живот, като фактор, излъчващ свещен огън и като свещена жертва, като свещенослужител в небето на Всемирната Хармония.

29 октомври 1943 год.