123. Приложение и опит

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 123-то.

Приложение и опит.

Едно друго силно качество преобладава в окултния ученик е ПРИЛОЖЕНИЕТО И ОПИТА. Приложението е същината и силата на ученика. Приложението е опитаната истина, която разкрива същността на идеята. Идеята е импулс в ученика, а опитът е стремежа му за постигане. Какво да постигне? Да осъществи въжделенията на душата си, които са повече духовен проблясък.

Опитът и приложението осъществяват копнеещите стремежи. В този случай, ученикът е приложение. Учителят доверява, поверява своята интимна мисъл само на прилежния ученик. Защо това е така? Нима мисълта на Учителя не е подобна на слънчев лъч, който прониква из необятните пространства? Мисълта на Учителя е секретна, специална.

Тя съдържа разумни елементи, които имат духовен произход. Следователно, тази секретна мисъл на Учителя се поверява или се внедрява само на ученик, който има приложение.

За да се опита святостта и силата на Духа, необходимо е приложение. Да се опита любовта и мъдростта на Върховното Творчество, необходимо е приложение. Следователно, за да имаш постижение, да достигнеш целта, необходимо е приложение.

За да имаш духовните сили на своя страна и да проучиш същината на тяхната сила, необходимо е приложение.

За да бъдеш независим, абсолютно свободен, необходимо е приложение.

За да достигнеш да пределите на хармоничния свят, да можеш да се ползваш от идеите и светлината на този хармоничен свят, необходимо е приложение.

За да имаш пряма връзка и разумна обмяна и обнова със съществата на хармоничния свят, необходимо е приложение.

За да разбереш тайния повик вглъбен в душата ти, за да можеш да отгатнеше ума промисъла на Духа, се изисква приложение. Да можеш да носиш достойно дрехата на святостта, се иска приложение. Приложението е постигната цел. Приложението внася радост и разкритие. Приложението увенчава опитите с големи духовни придобивки. Приложението внася и неумолимостта на волята, защото в устрема да се приложи даден закон или правило, проявява се характера на една мирова воля. Ученикът на приложението може да прониква в тайнствените олтари в школата на Духа.

Ученикът на приложението е истински приятел и довереник на жреците, на майсторите в светилището. Ученикът на приложението разгадава идеите на мъдреца, опознава святостта на жреца. За ученика на приложението няма препятствие, няма тайна врата, няма скрита светлина, няма неудобства, защото с прилагане на духовните постановления нему се разкриват необятните светове и му се разказва за стойността на мистичните прояви.

Ученикът на приложението е голям майстор в тъй нареченото класическо изкуство, идейно изкуство. Ученикът на приложението е голям майстор в музиката. Той знае да напипа най-нежната вариация, която е звучния език на Духа. Той е майстор на духовно съчетаните вибрации, майстор на звучните трептения и звукове, майстор да слее себе си във Великата Хармония. Ученикът на приложението е упорит работник, голям съзерцател. За него няма недостъпни области, защото, силите с които работи са сили на приложението. ПРИЛОЖЕНИЕТО Е МАЙКА НА ПОСТИЖЕНИЕТО. Майка, която откърмя даровити деца. Ученикът на приложението е даровит. Той е изпълнение на великите замисли на даровитите архитекти в битие то. Чрез силите, на приложението ученикът има възможността да прониква в божествената същина. Няма друг блян, друг стремеж, други богатства и друго щастие освен това, да имаш изкуството да проникваш в божествената същина. Този, който е можал да се домогне до тази „Светая светих”, той е в хармония с Първопромисъла. Ученикът на приложението е силно същество, от което се интересуват съществата от висшите светове.

Сега ще кажете: от каква материя, от каква плът и кръв е създадено това същество на приложението? Всички съставни елементи в организма на ученика са в стадий на възкресение. А да възкресиш елементите на плътта, на материята, се изисква изкуство в приложение. От къде ще се научи това изкуство? Кой ще опише системите на това изкуство? Ще ви кажем: САМО БОЖЕСТВЕНОТО В ЧОВЕКА. Там, където живее божественото, няма плът на упадък или материя на твърдост. Там където е свободно божественото, там плътта и материята са в трептящо състояние. Те са верни служители, които поливат градината на божественото. Животът, разумния живот на човека се състои от свободата на божественото. Кой ограничава божественото? Божественото само себе си ограничава, за да изяви глъбините на Всемирното творчество. Каква е тук идеята? Идеята е да се направи достъпен планът на Първоизточника, на Първопричината. Тази Първопричина, която е замислила необятните светове. Тогава идеята става ясна.

БОЖЕСТВЕНОТО Е В ПРИЛОЖЕНИЕТО, В НЕПРЕРИВНОТО ПРИЛОЖЕНИЕ. Тъй като битието още не е устроено, на картината не са още сложени светещите краски, Това е необятен план, в който се съдържат много сложни възможности. За всичко това се изисква приложение. Казвам приложение, но какво да приложим? Де приложите святостта на божественото, морала на божественото, замисъла на божественото. А всички тези прояви на божественото са у самите вас.

И тъй, като посвещаващи се ученици, имайте за стремеж приложението, за да имате реални опити и постижения. Колко е весело и радостно, и занимателно, когато в приложението откриваш все по-нови и нови области за разширение на твоя дух.

Каква светлина, каква топлина, каква свежест лъха от занимаващия се ученик при реалните опити да открие Първопричината в битието. Каква гордост и себеуважение, каква оценка и достойнство обладават стремящия се ученик, който е взел вече чрез опитната си ръка елементи от висш произход. Такъв ученик бива обичан от природата, от съществата, които живеят в нея, от жителите на съзвездията, от всички адепти на абсолютната свобода.

И тъй, като свеждаме сега, онези висиш области, посредством които Духът прониква, областите на висшите възможности, ние казваме: ВИЕ СТЕ ЕДНО НАЧАЛО. Вие сте граждани в това ново начало. Като така, бъдете майстори в това ново начало. Нека огънят на божественото у вас да пречиства, да претопява всяка мисъл и чувство, които идват по влияние от вън, за да може по този начин наслоената атмосфера с подобни неуравновесени мисли, да бъде пречистена във вашето огнище.

Разберете, ново начало сте, първа стъпка, наченки на нов морал, посети цветя за небесен аромат. Затова, пазете достойно интересите на висшия промисъл към вас. Ние ви говорим като ново начало. Ако не беше така, не бихте имали тази привилегия. Може ли да прецените това висше състояние и възможност на вашия Дух? Не е далеч денят, когато този процес ще се развие необятно. Каква привилегия! Една ръка - ръката на творчеството е посегнала между многото и ви е привлякла, отвела, за да ви постави като НОВО НАЧАЛО. Но само това ли е? В това начало се изисква да се знаят, да се познават замислите. А те могат да се знаят, да се познават чрез силата на висшата интуиция, която може светкавично да прониква в свободните светове и да бъде напоена от лъчистата висша интуиция или първоинтуиция, която е извън образите, фигурите, построяванията, извън етерните еманации. Извън ефирното, извън представите, която се съдържа във вечността на духа. Това е интуиция на висши същества. Вашата интуиция е още фигуративно представена.

Колко силен усет трябва, за да може да се слееш в трептенията на тази висша интуиция. Какви изнежени органи трябват. Какви светлинни сетива са необходими, за да можеш да почувстваш обливането на тази висша интуиция.

За ученика на приложението всичко е лесно и възможно.

12 ноември 1943 год.