125. Тържеството на Духа

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 125-то

Тържеството на духа

За да се оправят работите на посвещаващия се ученик, необходимо е да се освободи от най-грубите заблуждения. По навик, по предание и по постановление, той е заживял като месоядно животно. Като е нарушил и престъпил закона на живота, е загрубял и е забравил да се моли. Характерните черти за новия ученик, които го определят като сила, това са: 1) да се примери със себе си, или с всички онези разумни постановления на Великия живот и 2) да бъде свободен и да знае да се моли. На кого и как? Що е молитвата? МОЛИТВАТА Е РАЗГОВОРА НА УЧЕНИКА С ДУХА, защото Духът е, който пази, крепи повелите на живота. А какво значи да крепи? Кой има право да събаря, за да става нужда духът да крепи? Че са допуснати низходящи сили, това е факт, но по чия вина е станало това, то о въпрос. А на всеки въпрос може да се отговори само тогава, когато настани състоянието Трезвеност. Трезвеността по настоящем се определя от тези два силни начина на проява в живота; пълно освобождение от месоядството и пълно обливане в молитвата. Следователно, да бъдеш свободен от месоядството и да имаш палната свобода да се молиш, това са първите стъпки към разумен и свят живот. Най-голяма трудност изпитват просветителните духове в тези два акта: да освободят първо човека от месоядството и да създадат у него убеждението да се моли. Състоянието на месоядеца е животинско, затова първата голяма трудност за посветените е да могат да освободят, да очистят новия, посвещаващия се от месоядството.

Но ще кажете: каква толкова голяма вина има в месоядството, или в каква степен е това голямо зло, което може да го приравни към животното? Най-мизерната и страшна постъпка някога на човека е била тази, когато той е посегнал да убие и изяде убитото. Актът на убийството е инволюция, а актът на месоядството е заблуда или себеунищожение. Затова пази онова, което свещената мисъл е създала. Пази онова, което Върховната Воля е укрепила. Пази онова, което силната ръка е пазила. Пази онова, което е светиня пред очите на Създателя. Пази, пази живота на всяко дихание, което е обект на Върховната зеница, люби всичко онова, което е интерес и красота на създателя.

И тъй, да се дойде до това състояние или да се втълпи на човека тази важна мисъл, да пази святостта на живота се изисква труд, работа и постоянство. И то особено в тези дни, в този стадий на развитие и постижение. Ние искаме да подчертаем важното положение, което съвременното човечество заема. Не са маловажни причините, които движат човечеството. Човечеството изпитва големи мъчнотии и страдания. На какво се дължат те? Първо на престъпната му дейност да убива живота. А това, че не трябва да убиват живота, хората не знаят, те само се похабяват, себеизмъчват и обезличават. Изправени пред тази дилема, те господстват над живота и убиват живота. Що са съвременните войни? Подбудителните причини за това са първо месоядството, а после иде безверието, заблуждението, личния егоизъм. Кога ще престане това зверско проявление - войната? Когато човек се откаже от месоядството и когато се научи да се моли.

Но ще кажете; тези ли са най-важните причини и неща, които трябва сега да се проповядват, да се втълпяват в главите на хората? Казано е през древността: „Милост искам, а не жертва“. Кой е този, който иска милост?

Казаното да тук се отнася за другите. Вие минахте това посвещение. Разбира се има още много утайки в съзнанието ви, не сте още чисти, не сте напълно свободни от месоядството. Не сте още финни, но у вашата душа е проникнал лъчът на Духа и той ни разказва вече историята на вашия живот. Ние счетохме за нужно да подчертаем важността на тия състояния за месоядството и за безверието. Това правим, за да се не спъвате от големите катаклизми в света. Не правете опити да обвинявате този или онзи. Ако имате някакви неуспехи, било по отношение вашето душевно състояние, те са все резултат на месоядството, защото, колко много същества търсят живота си у вас. Колко много неосъзнати души търсят своето право във вас. И вам предстои да отдадете справедливост на всяка една засегнала душа. Ката казваме, не търсете вината извън себе си, подразбираме да се справите с вътрешните си сили, с вътрешния мироглед и вътрешния порядък на духа си и с порядъка на физическия и материалния свят. Вие наистина сте поле на примирение, но има още души, които са поле на война, раздори и грабителство.

Кое е най-важното в тия размишления? - Важното е да се сетиш за онази дълбока причина на тия състояния. Не е достатъчно само процеса на сещането, а се изисква и прозрение, което ще се прояви като воля. Волята е първоначален и първичен акт на Божеството. . . Вярваме да схващаме мислите. Първият акт на Божеството е волята. Затова, когато се досещаш или ти е подсказано, позволи на божественото в теб да прояви волята, защото само с разумната воля се постигат нещата. Разумната воля е която отваря железните врати, водещи към храма на човешкото сърце. Волята е, която спасява, покровителства и отвежда в безстрашието. Волевият човек е безстрашен и силен, а силата е, която освобождава. Казано е: „Вие сте вилни, защото пребъдвате в Отца“. Без да пребъдваш, ти не си силен. А за да пребъдваш, трябва ти воля. Вие искате да се учите. Бъдете посветени, да владеете тайните на природата и на битието. Да искате това е наложително, това е нужда у вас. То е съзнателен процес, който се развива хармонично. Чрез този съзнателен процес се придобиват магическите сили на психичния свят. Но вие сте още в процеса. Вам ви трябва да почувствате състоянието блаженство и след това ще имате тържеството на Духа. А тържеството на духа значи да имаш силата, светлината и свободата. Най-върховното състояние е тържеството на Духа. Всеки посветен ученик е тържествуващ ученик. В тържеството на духа се изпитва силата на обилната светлина. А имаш ли обилната светлина, у теб се събуждат висшите способности, свръхестествени способности, чрез които може да се прониква в необятността.

И така приготви се, ученико, за тържеството на Духа. Идват дни, когато ще живееш, ще мислиш тържествено, ще работиш тържествено, ще любиш тържествено. Идват дни, когато ще учиш тържествено, ще познаваш тържествено. Идват дни, когато ще бъдеш осветен тържествено и украсен тържествено. Идват вечните дни за теб, безсмъртните дни. Идват дни на вековно добро и на Всемирна виделина. Идват дни, когато ще бъдеш познат, ще се стремят силите да те изучават и ще искат да ги водиш, тъй както у теб е тържеството на Духа. Твоите дни не ще помнят края, защото ти ще видиш себе си в безкрая. Ти си начало, и у теб са всички възможности, защото си в дните на тържеството на Духа. Ти си вярната действаща сила, у която всяка сила ще изпитва Върховното повеление.

Това се отнася за посветения ученик, който има Тържеството на Духа и блаженството в живота. За тях ученикът се стреми, за тях съзнателния ученик копнее и се учи. Те са неговото начало и бъдеще. Те са за него съвестта и разума. Защо на ученика е дадено да разреши проблема за тържеството и блаженството? За да опознае себе си като върховно начало. Ако искате да имате вярна представа за божествената същност, то. ще я имате само в тържеството и блаженството на Духа. Без тях, вие ще се заблуждавате, ще търсите из непристъпните области, из хаоса на света, но никога няма да имате задоволството, утехата, покоя. Тук се изисква магичната мисъл на космоса, психичното съзнание на битието. По вътрешен път, из глъбините на чудния красив свят в духовния живот ще имате опитността на тези две състояния: БЛАЖЕНСТВОТО И ТЪРЖЕСТВОТО. Изисква се така наречена Царствена воля. Необходима е чистотата на посветените. Изисква се знанието на учителите. Необходима е любовта на девите. Но къде са те? Кой ще ви ги даде? Коя е тази сила, която може да ви надари? Правото е на вашата душа, а ползването на вашия Дух. Тайна е, скрита тайна. Не се дава лесно ключа на тайните. Трябва да бъдеш зрял, мъжествен, откровен, прям, да носиш у себе си света на звездите, силите на небето, да проявяваш могъщата воля на боговете. Тайна е, но разкрита тайна. Да гледаш през прозрачното огледало сложния, неописуемия свят на великите духове, да имаш достъп да опознаеш тяхната воля, да разгадаеш тяхната мисъл, да имаш изкуството да се обличаш с тяхната дреха и да бъдеш допуснат да живееш в техния свят, това значи блаженство, тържество. Да бъдеш долу на земята, да бъдеш на небето и да живееш на. земята, това значи блаженство и тържество. Чуден е светът на великите духове!

Трябва да носиш звездната корона, за да се ползваш от света на великите духове. Трябва да бъдеш жител на звездите, за да опиташ тържеството, силата на великите духове. Трябва да се родиш при омайната светлина на звездите, за да опиташ блаженството и тържеството. Чуден, неописуем и красив е светът на великите духове. Тайнствен мир е света на великите духове. Бихте ли могли да изпитате поне една минута от това висше състояние? Да, можете! У вас има частица от великите духове. У вас има мисъл, огън на великите духове. Вие сте божества. откърмени върху гърдите великите духове. Вие сте здравите корени на дървото, което ще даде слънчеви плодова. У вас има дух на тържество и душа на блаженство. У вас има сила, която може да прави чудеса. Така казва Духа. Привиквай да живееш в хармонията. Там ще се чувстваш най-добре. Бъди бодър и добър майстор в делото на хармонията. Стреми се да бъдеш винаги в хармонията. Стани дете на хармонията. Това е за теб, който напущаш дисхармонията, ти който напущаш месоядството, ти който изпитваш нуждата от молитвата.

Защо трябва посвещаващият се ученик да се моли? То е за да привикне своя дух към божествения език. То е да привлече духовните сили с духовния си език, защото езикът представлява тържествуващото АЗ. Чрез езика, божеството се разкрива. Голяма нужда беше, когато човешката душа живя през нямата епоха. Чрез езика божеството се разкри. Това беше първото благо за човешката душа, а именно: да може в този физически свят да иска, да изучава, да опитва. И днес, душата има доста големи завоювания по отношение езика, чрез който тя заявява своите нужди.

И тъй, мисли хармонично, чувствай хармонично, постъпвай хармонично. Обичай хармонично. Очиствай себе си хармонично. Нека у теб остане само първичното естество на Началото. Две същества: ТИ и ТОЙ, ученикът и Учителят, молещият се и Бог. Освободи всички духове от себе си. Развържи ги. Не търси у тях своето. Това, което си дал, не го търси. Освободи гни. За интимните си връзки се старай да намериш разумната развръзка и се освободиш от тях. Ако на теб предстои да бъдеш родоначалник, звезден родоначалник, слънчев родоначалник, да бъдеш Баща на слънчева йерархия, то трябва да бъдеш свободен. Това е най-важното за съзнателния ученик - да се освободи от поколенията, от родовите връзки, от многото епохи, от ледената, от каменната, от огнената, от водната, от нямата, от животинската и най-после, да се освободим от човешката. А какво значи това? То е един стадия в еволюцията на човешката душа и дух.

Сега ние не ще разрешим всичките проблеми, но доста чувствително натискаме психическото бутонче на вашето съзнание. Ослушайте се, но не изпускайте момента, когато се натисне това бутонче. Когато се натиска върху вашата съвест, да бъдете готови да приемете посланика, който има да ви каже секретната тайна, а тя е: „ти си ученик във Великата школа на Духа. Поздрав от Учителя. Върви, бъди благословен във вечните векове“.

Това е денят на блаженството на твоето тържество.

24 декември 1943 год.