Jump to content

Recommended Posts

РАЗМИШЛЕНИЕ 127-мо

Извън болницата

Има две положения в който човек попада по пътя на своето развитие. Първото положение е да бъдеш ученолюбив, да проучваш нещата, да ги систематизираш, да ги проявяваш и ги усъвършенстваш. Попаднал веднъж ученикът под тези влияния и висши давления на творческия дух, той се издига до положението на съвършен маг, светия, носещ светлина, изливаща се из глъбините на неговата душа. Към тази категория са обърнати и очите на висшите същества, било като гении, поети, художници, архитекти, творци на изкуството. Попаднал ученикът под благодатта, на свръхсъществата, той бива по-близо до техния реален живот и вижда, чува по-ясно техния хармоничен и красив живот.

За такива ученици свети слънцето. За тях трептят звездите. За тях се прелива въздухът. За тях се пресъздава и устройва битието. Те са белязаните върху дланта на Бога. Този е строго определения Път за ученика, който се учи, расте, подмладява и преобразява. За такива ученици се казва, че са силните, на които се поверява ключа на всемирните тайни. Те могат и са способни. На тях вярват и се уповават, че няма да злоупотребят с волята и вниманието на Бога. Това са от първа категория ученици на земята, които знаят що е милост, що е доброта, които са истински и искрени в своя стремеж, които са корави и упорито преорават твърдата почва и засяват семето донесено от висшите области. За тях плеада същества неуморно прелитат слънчевите системи и подържат огъна и силата в тях, за да се пази равновесието, хармонията и мировата им благодат.

Кои са втората категория? Това са людете, които чакат пред вратите на болницата, впили поглед, дано някой утешителни очи ги погледнат и им кажат: Бъдете спокойни, има и за вас лек.

Въпросът е сега, за тази вътрешна среда, за този малък кръжок - дали вие сте вече на скамейката пред Учителя или сте пред вратата на болницата? Ако сте в голяма нужда, сте пред вратата на болницата. Ако сте свободни и радостни, сте на скамейката пред Учителя. Ако сте болни - пред вратата на болницата сте. Но ако сте здрави, вие сте опората, могъществото, на скамейката на нацията и народа, на държавата и континента. Ако сте луди, пред вратата на болницата сте. Но ако сте мъдри; разумни, вие сте водители, апостоли, творци в битието, които разкривате тайната на живота, тайната на душата, която всички имате и някога сте се отрекли от нея. Ако сте фантазьори, пред вратата на болницата сте.

Тук не става въпрос за осъждане, но за незнанието, невежеството и отклонението. Този; който не знае, той бърка в живота. Този, който е глупав, той губи в живота. Този, който е маниак и фантазьор, той се лъже и мами в живота. Ние застъпваме ученика на когото е поверена работата, делото на създателите. Дано сте от първата категория, за да не става въпрос да се вайкате, да търсите изходно положение и оправдание. Интересното е, дали не сте и от двете категории. Следователно, щом сте се събрали, вие сте в нужда, и вашата нужда трябва да бъде задоволена, но не тъй както в болницата, защото в болницата лекарството е горчиво. Въпросът там е на време и времена, на дни и години, защото най-мъчно и трудно се лекува болната душа. Болестта на душата е преходи, вековни преходи, защото по естество душата е вечно копнееща. Тя търси и вечно ще търси. Тя мечтае и иска да се завърне в загубения рай. И сега, дано използвате и вярваме в това, че ще получите необходимата утеха и необходимите инструкции за реда и порядъка в школата. Ние знаем вашите нужда от какъв характер са и от какво естество. Една от тези нужда е, че вие сте уплашени. Страхът е; който ви подтиква да търсите. Какво търсите, кого търсите, къде ще го намерите и какво ще намерите? В необятната пустиня, на пространството ли, в легендарното небе ли ще намерите това което търсите? Кого търсите? Ангелите ли? Къде са те? Къде е тяхното място, за да може да отидете при тях? Или търсите боговете? Има нещо по-страшно, което страхът е внесъл у вас, Това е за сигурността в живота ви, за утрешния ден, понеже мярката за утре ви е непонятна. Също мярката за сега, в този момент, ви е непонятна. Вие казвате: утре ще го направим. Утре ще бъде по-добре, отколкото сега, днес. Това са вметнати картини във вашия ум, от които се прави заключение за самото естество, за същината на човешкия дух. Човешкият Дух е, който цери нещата. Той си служи с мярката. Той е, който мери и времето, създава събитията и внася този бацил - страха. Необуздан е още човешкият дух. В основата на неговата деятелност са енергиите на животинския свят и благодарение на тези енергии, той проявява животното в пълния негов инстинкт. Следователно на човешкия дух предстои да се обезсмърти чрез Божествения Дух.

Това сега са окултно-философски въпроси. Неподатлив е още човешкият дух да устоява стоически на загадъчните явления, на отвлеченото, на това, което представлява още небитие, Но ако сега ние ви занимаваме, то е сама за това, защото вече е направена присадка върху животинското стебло на вашия дух с елемент от Божествения Дух. Следователно, вие вече имате присадката - зачатието на безсмъртието. Вие имате вече доста широк мироглед за необятната система на битието, на вселените и за сложната архитектура на творчеството.

Сега, засегнахме страха. Имаме основани за това. Не можете да ни обвините, защото и ние не ви обвиняваме. Това сте. Присадката ви е изложена на природните стихии и от там се създава страха, да не би, враждебник да я пречупи. Тя се пази ревниво от специален градинар, уредник, специалист. Казано е: „нито косъм няма да падне от главата ви без волята на Отца ми“. Но ще кажете: „ами бомбите, бомбардировките, това не са ли стихии, които събарят, опожаряват?“ Това е философията на страха, че покрай сухото, гори и мокрото. Не. При глупавото, не може да изгори и умното, защото умното ще обезвреди, глупавото. Здравият, ще обезвреди болния, просветеният ще обезвреди невежия. И тогава, бомбите ли са фактора, които са дело на глупеца? О, не. Умният ще обезвреди бомбите. Умният не ходи по мястото на бомбите. Той не се занимава с тяхната стойност. Следователно, има един вътрешен човек, просветен човек, умен и делови човек, който има усета, мярката, по които се ръководи в своя живот.

Има една друга страна на живота, която не ви е още добре позната, за която се изисква специална подготовка. Тя е, да можеш да усвоиш системата, която се прилага от силите на природата. Тя е системата на светлината, на топлината, на огъня и въздуха. То е да мислиш повече за онова, което е същина на живота, храна на живота. Под душа разбираме съвкупност на светлина, топлина, въздух, огън и вода. В тази съвкупност, като спойка е любовта, а като деятелност е духът. Не е трудна тази система, защото вашето естество е съвкупност от тези елементи. Те са живи сили у вас, които ви нашепват, внушават и подсказват с коя сила, при какви условия и по какъв начин да работите. Всеки, който е разбрал тази страна на живата, той е истински художник, който има реалните цветове - цвета на светлината, цвета на топлината, цвета на въздуха и цвета на огъня и водата. Това е истински художник, който умее да взема от природата и да създава за природата. Ако художникът употребява тези цветове, то е да си служи в работата си с четката на живите сили на слънцето, които, под давлението на Духа, създават красотата, която е истински образ на Бога. Без красотата, ти не можеш да познаеш Бога. Без красотата, ти не може да изживееш Бога. Без красотата, ти не можеш да възпяваш Бога или не можеш да бъдеш поет. Без красотата, ти не можеш да бъдеш човек на науката, защото само красотата е в състояния да разкрие свойствата на всеки елемент. Без красотата, ти не можеш да имаш представа за боговете. Следователно, бъдете красиви. Ако има нещо тъмно у вас, пуснете да проникне повече светлина от живите сили на слънцето. Ако има нещо дисхармонично пуснете поведе топлина. , защото при топлината елементите се разширяват.

Това е скица за да създадете себе си. А когато създадете себе си, ще имате моралното право да претендирате да бъдете строители в битието. Ние не ви казваме сега да създавате битието, защото създателите на битието са безстрашни. Да създадеш Бога у себе си, който всичко знае и всичко може, това са усилията и мечтата на големите художници, поети и мислители. Ние не ви говорим като на обикновени човеци, но като на присадени, макар и още болни. Пожелаваме да даде Бог по-скоро да оздравеете, да се прихване добре тази присадка.

И тъй, всяка заран умивайте лицето си със светлината, намазвайте устните си с багрите на слънцето и внедрявайте слънчевите лъчи в очите си. Всяка заран дишайте с етера на топлината, за да огреете вътрешните пионери, които радостно ще разнасят духовното богатство из целия ви организъм. От естеството на слънцето намажете кожата си, пресъздайте стомаха си и дробовете си, пречиствайте жлъчката си и всички мускули и кости, пречиствайте кръвта си, за да бъдете неуязвими.

23 януари 1944 год.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...