129. Строители

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 129-то

Строители

Ученико, сега ти искаш среща със съществата от по-висшите светове, а това подразбира работа. Тази среща не те изключва от работата, не те освобождава да бъдеш само като зрител, наблюдател, а обратно. Тя те задължава да бъдеш добър работник всеки момент. Когато ангажираш едно висше същество, ти се задължаваш, ангажираш с него. Как мислиш, не си ли отговорен за тези моменти? Щом искаш и ти ще даваш. Такъв е законът. Но ти казваш: какво ще дам когато съм беден, немощен? Светотатство, лъжа е това. Как да си беден, когато божественото е у теб? За това не бъди само като зрител или любител. Любителството е за празните хора, а работата е за богатия, за съвестния, за разумния. Следователно, щом ангажираш небесните сили, не подценявай силното у себе си, не изкушавай небето. Разтвори у себе си вратите, които водят към божественото. Там да се е срещнат небесните сили.

Как мислиш, ще бъдеш ли оправдан някога за тези срещи? Ще бъде ли безразлично на това висше същество, което се занимава, на което отнемаш времето и му засенчваш слънчевата светлина? Трябва да знаеш, огън е там, където е призован духът. не бива да цапаш светостта, но трябва да оправдаеш и да държиш в нужната чистота своята душа, защото само заради нея можеш да примамиш небесните сили и ги ангажираш.

Ти казваш: да повикам небесните сили да ми разкажат, да ми разкрият пътищата за моето освобождение и посвещение. Това е гласът на твоята душа, но не заглушавай този глас, т. е. нека твоят дух бъде послушния слуга, да свещенодейства на твоята пробудена душа. Следователно, твоят дух е, който пречупва лъчите на светлината, която косвено огрява пътя на твоята душа. Това е духовна философия и същина на твоя живот - да можеш да разбулиш тайната на твоята душа и да се стремиш да обуздаваш и да отрезвиш своя ДУХ.

Ти казваш трябват ми постановления, трябва ми ръководство, които да ми разкрият необятността на духовните светове. Ти имаш ръководството на твоята душа и постановленията на божествения Дух. Но ти казваш: По какво да ги позная? Душата е свързана пряко с природния живот, а духът се проявява чрез необятната светлина. Така ти си природа и светлина. У теб е богатството на природата и изобилието, на светлината. Ти би космосът и вселената. Ти си родна майка на всички неща. които занимават и очертават пътя ти за висшите светове. У теб са повелената на Всемирния баща, които ти позволяват да се внедриш в света на боговете. Щом си такъв, щом имаш тези възможности, как може да оправдаваш себе си пред архитектите на творчеството? Не изключвай себе си от големите ангажименти, от строителството на света. Светът се строи. Върховното Ръководство те ангажира. Тръгни на работа. Не се осланяй на нисшите подбуди, които са само настроение на тъмните сили. Обикни работата! Възлюби добрите строители, добрите майстори, които не скъпят своя труд и са готови да пожертвуват себе си, за да те научат да бъдеш човек на изкуството - висшето изкуство на живота. Принудени сме да ти обърнем внимание: когато ангажираш небесните сили, трябва да оправдаеш, а това оправдание стои в твоята готовност да бъдеш строител. Какво значи посветен, строител? Само строителят е посветен. Само строителят има достъп и възможност да се съвещава с великите Духове. Влез безстрашно, самонадейно между строителите, и те ще преценят твоите способности. Защо те занимаваме със строителство? Защото те подканяме към работа. Ти си, който ще работиш и ще храниш света. Светът е пълен с гладни хора, с гладни души. Светът е пълен с оковани души. Светът е пълен със заблудени души. И ти беше някога такъв, но сега никой да не дръзне да се оплаква от глад и мизерия. Ти ангажира доста години строителите на света, затова не ти е простено да се окайваш и роптаеш.

Казваш: какво да правя утре? Ние казваме: започни да работиш, защото твоята работа е утре. Ами войната? Страхотната война? Войната е дело на дявола, а ти нямаш никаква работа с дявола. Строителите на света са свободни от дявола. Дяволът е черноземен работник. Той пренася, камъни, тухли, кая и пръст, затова неговата работа е черна. Дяволът строи физическия свят, а свят, а светлите строители строят духовния свят. Дяволът строи и събаря, а светлите строители създават и увековечават.

Ти казваш, какво да строим, когато войната ще ни разсипе. Войната ще разсипе делова на дявола, а светлината ще прояви красотата и духовния свят. Вие казвате още: какво ще стане с нашето мило отечество? Вие не познавате още вашето мило отечество. Вие знаете само отечеството на дявола или на тъмните сили. Вие плачете, вайкате се за света, или отечеството на тъмните сили.

Но ще кажете: как да опознаем нашето отечество и как да се освободим от дяволското отечество? Изкуство е да можеш да опознаеш себе си като действуваща сила извън противоположните сили. Колкото повече светлина се внедрява в твоя ум, толкова по-лесно ти ще трансформираш противоположните сили, които минават през теб. Изкуство е съзнателно да съзерцаваш цялата магия на тъмните сили. Необходимо ли е да знаете това? Да, у вас има състояния на мир и състояние на война. Вие сега сте още в състояние на война и в борба със стария мир, като строители на новия свят. Трябва да бъдете проницателни. Проницателното проявява прозрението.

Вие казвате: трябва и все трябва. Щом сте а борба, трябва. Щом сте в работа - трябва. Щом сте във възкресение - трябва. Човек не е паталогическо същество. Той е силно, активно същество, надарено с творческа воля. Волята е, която казва ТРЯБВА. Всяко безволево същество е в летаргия, в подсъзнание. И тогава, не е ли правилно да се казва - ТРЯБВА. Щом искаш да пребъдеш, трябва да работиш, да се узакони твоето строителство. Строителството подразбира работа, работата подразбира ангажименти, а ангажиментите подразбирай отговорност. А, всяка отговорност е неумолим закон. Как мислите: причина ли е войната да опъне духовното строителство? Колкото повече помощници има да носят кал, тухли и камъни, толкова повече е интензивно духовното строителство. На вас сега казваме: радвайте се, че ви поканиха като духовни строители. Радвайте се, че сте свободни вече от да служите на дявола и носите кал и камъни. Радвайте се, че сте свободни вече от камшика на фараона, от грубия материализъм, който вкарва духовните сили у човека. Радвайте се, че можете да живеете, да опитвате сладостта и благото на висшите светове. Радвайте се, че можахте да преобразите себе си и имате вече приличния образ - образът на човека БРАТ. Радвайте се духовните блага, от които се храни вече вашата душа. Ценете духовния хляб. Благодарете за духовната храна, защото подхранени от нея, вие ще придобиете духовни енергии, с които ще подхранвате духовните сили, които са зачатък на духовното ви преобразование.

Медитация подразбира, да имаш печата на освобождението, защото при медитацията мисълта е съсредоточена, съзнание то се разширява и всички проникващи духовни светлинни енергии лесно се възприемат от съзнанието. Въображението е спомагателна сила на съзнанието. Понятията са спомагателна сила на съзнанието. Представите са спомагателна сила на съзнанието. Впечатлението е спомагателна сила на съзнанието. Досещането или усета е спомагателна сила на съзнанието. От всички тези клонки е образувано разцъфналото дърво на съзнанието. А плодовете на това дърво са висшите прояви на любовта, мъдростта и истината, вярата и правдата. ПОСВЕТЕНИЯТ УЧЕНИК Е ВИСШЕ СЪЗНАНИЕ. А пред погледа на висшето съзнание, тайни не съществуват, защото този поглед е проникваща силова способност, която се равнява със способностите на висшите същества. Следователно, посветен ученик е този, който има способностите като резултат на своя дух. Духът на посветения е пробуда - висша пробуда, която хармонизира неговия ум и той се вглъбява във висшата хармония на всемира. А неговия живот е проява на едно велико начало. Това е състоянието на посветения. Кой може да се докосне до облеклото на посветения? Кой може да издържи диханието на посветения? Кой може да мисли с мисълта на посветения? Само този, който е строител в духовното царство; само този, който е свободен от ангажиментите на дяволското царство. Вие сега свободни ли сте? Ако сте се докоснали до дрехата на посветения, ако сте опитвали благодатното влияние на неговия дух, ако сте имали възможността да мислите с неговата мисъл, да се чувствате като колективи с него, може да бъдете свободен. СВОБОДАТА Е ПРАВО ЗА ВСЯКА ДУША. СВОБОДНИЯТ Е ИСТИНСКИ ЧОВЕК. Но, човекът не е свободен. Ако той се освободи, ще мине в йерархията на ангелите. Защо не е свободен човекът? Защото е в такъв стадий на развитие, защото още пренася тухли и камъни, защото духовете са го впрегнали в грубата работа.

Вие казвате: най-после искаме да се освободим. Но у вас има друго едно същество, което казва: ами милите спомен, приятните връзки, сладките занимания, какво ще стане с тях? Има и друг елемент у вас Сладострастието, което подържа животинския нагон. Тези елементарни сили, опират човека и му казват: преди всичко ти си човек, изпълни задълженията си като човек. Този двубой между човека и посветения е най-интересното състояние, което се преживява от строителите на духовния мост. Да се мине от човека към ангел, или към посветения, трябва да се построи устойчив духовен мост. Само по такъв мост може да се мине от един стадий на развитие към друг по-висш и сега строителите - братя, усилено работят духовния мост. Много от човеците ще имат добрия случай да минат по този мост и ще заживеят в стадия на ангела, на посветения. Свещено право е на строителите на този мост, да подържат непреривната връзка с висшите архитекти на необятността, на съзвездията, на престолните сили. Следователно, където ревностните, неумолимите същества, волевите същества, които искат да минат по този мост. Не съжалявайте, че трябва да съблечете старата дреха на човека и че трябва да се облечете в дрехата на посветения и ангела. Станете само Дух. Освободете душата си от дрипавите пелени на нисшия човешки живот. Облечете се с дрехата на посветения, със светлинната дреха на ангела, за да влезете във възможностите на висшето развитие.

Зов към вас, брата на светостта, деца на законността, синове на божествеността, ангели на светлината, разнасяйте Духа на светлината и свободата. Свободата е приличната дреха на истината. Само освободеният е истинен, защото истината изключва всички дрипави ферми. Само свободния мене да бъде гражданин на висшите светове. Само свободния е дух, летящ, който може да преброди безкрайността, всички планетни системи и всички царства на духовете. Само свободният може да пие вода от светлинните извори на Духа и Слънцето. Само свободният може да живее, да трепти в ефира на святостта. Какво понятие е това святостта? Святостта не е понятие, а е фактор. Факторът святост внася безсмъртието в човешкия дух. Безсмъртието е реалното, свещеното, божественото. Безсмъртието е обновата, върху която е стъпила човешката душа. Затова, ученико, обезсмърти делата у себе си. Обезсмърти постъпките у себе си, обезсмърти мислите у себе си. Обезсмърти всички прояви у себе си, които те водят към великата реалност на битието. Бъди безсмъртник, за да имаш светостта на ангела. Бъди безсмъртник, за да имаш върховната воля на боговете. Бъди безсмъртния, за да имаш СИЛАТА И СЛАВАТА НА ПЪРВОИЗТОЧНИКА.

13 февруари 1944 год.