130. Пътят

[Ани]

РАЗМИШЛЕНИЕ 130-то

Пътят

Ученико, спомняш ли си, колко труден и тежък път си изминал докато си стигнал до божествените условия? Не ти препоръчваме да се връщаш назад, да си спомняш за миналото, но искаме да ти обърнем внимание да прецениш добрите божествени условия, при конто сега живееш. Искаме да ти напомним и за великото бъдеще, към което те води твоя духовен път.

В тази среща, ще ти обърнем внимание за пътя. Пътя е символ, който характеризира, определя възможностите на твоя духовен стремеж. Пътят е бъдещето ти, в което твоя дух използува всички възможности за постигане на крайната цел, която е безусловното СЪВЪРШЕНСТВО. Духовният път, по който вървиш, те отвежда към великите божествени условия при които те запознават с окръжаващата сложност на всемирните мирове. Пътят за ученика е цел, стремеж и постижение.

Защо ти трябва път? Защо не може без път? Безпътицата е отрицание, отклонение, а пътят е проблясък на изобилна светлина. Който ходи по Пътя е под влиянието на светлината. Който не се отклонява от пътя, той навреме стига и завършва своята еволюция. А всеки завършил своята еволюция в човешкия свят, заживява в световете на съвършенството. Само по пътя се достига до съвършенството. А съвършенството е копнежа на човешката душа.

И тъй, като ученик на Великата Духовна Школа, обичай пътя, по който вървиш. Не се спирай по пътя, за да не пречиш на другите. които са след теб. Поддържай достойнството като смел, безстрашен пътник, който се изкачва към върховете на съвършенството. Обичай пътя по който вървиш, да не те съблазняват кръстопътищата или малките отклонения, които водят в неизвестността.

Говорим ти като на разумен, добър и прилежен ученик да възлюбиш пътя на святостта, защото няма друг път който да води към върховете на божественото. Няма по-чист път от този, по който върви ученика. Пътя на ученичеството води към върховете на красотата. Няма по-прав и познат път, от този на ученичеството, по който слязоха боговете на земята. Няма друг път, освен този на ученичеството, по който полетяха божествените колесници към земята, натоварени с големи духовни богатства. Няма друг път, тъй безопасен, както пътя на ученичеството, който е път на а абсолютната чистота и святост, по който върви свободният, верующият, силният към съвършенство. Пътят на ученичеството открива областите на съвършените същества. Пътят на ученичеството, който разкрива лъчистите области на слънчевите цветя, които украсяват свещения Път. Всяка стъпка по свещения път е доказателство за увереността, себежертвата и смелостта, а всяко изкачено стъпало е победа.

И тъй, ученико, с книжка под мишницата, изкачвай светящите стъпала, по пътя. Така ти си голямото занимание, както за висшите, така и за нисшите прояви. Висшето, което се радва, а низшето, което бленува по тебе, за да постигне това твое състояние, защото само по пътя на ученичеството се достига до слънчевата култура. Само добрият, мъдрият и неуморен пътник е културен, защото под думата културен по смисъл и съдържание се разбира божествените стремежи за съвършенство.

Напусни, ученико, старото местожителство с неговите забавления и увлечения. Не се страхувай от неизвестното. Ти си тръгнал по най-известния път, по който дойдоха боговете и се изкачиха посветените. Затова, върви. Нека слънчевите лъчи те огреят по пътя. Нека небесното сияние те осияе по пътя. Слушай ангелските химни по пътя. Нека неуморните велики същества те срещнат по пътя. Най-после, когато Бог те потърси, да те намери по пътя. Знай, съвършенството е свят път за тебе. Не се отчайвай. На Божията земя живееш. Не потискай душата си, защото в божествени условия живееш. Не притеснявай духа, си, защото в благодатни дни живееш. Духът свят се излива, и ти живееш. Ако така мислиш, вярваш и постъпваш, ти постигаш най-завидната радост.

Пътят е великото условие за постигане на съвършенството на физическите пътища, които водят към отклонение, пътят на духа, който като рицар ревностно пази царството, държавата на своя Велик Повелител. Щом си стъпил в Пътя, за теб има особено мнение - не мнението на великаните, на царете на министрите, а мнението на Върховната воля. Този, който върви по пътя е изпълнител на Върховната Воля. А Върховната воля е узаконена в делата на творчеството и в билата на съвършенството, Това са безсмъртни образи, в които ще трябва да претопите вашите образи. Едно ще знаете - ТВОРЧЕСТВО И СЪВЪРШЕНСТВО. Кой може да твори? САМО СЪВЪРШЕНИЯТ. Кой може да бъде съвършен? САМО ТОЗИ, КОЙТО Е СИЛЕН.

И тъй, бъдете най-силните и смелите, защото смелостта е съвкупност от качества, от способности и таланти. Да бъдеш смел, това значи да имащ вяра, да имаш мъдрост и да служиш на безусловната истина. Сега у вас изпъква въпроса: какво сме ние, кому служим, на кого даваме и какво ще получим? Това са коментари от стария свят, а в стремежите на новата култура има само съзерцание. Коментарите подразбират известно съмнение, а съзерцанието подразбира безусловно вглъбяване. Който е прегърнал от цялото си сърце пътят на святостта, за него се взема върховно решение да бъде абсолютно свободен. Каква особена роля играе абсолютната свобода в днешната духовна епоха? Това е да се мине прехода от обикновеното съзнание към висшето Върховно съзнание,

И всеки, който върви по пътя, нему се отваря вратата да надзърне в областите на висшето съзнание.

Вие казвате: може ли без форма и образи? Ние отговаряме: може без форма, но не може без образи, тъй както може без плът, но не може без материя. Тялото може без дреха, но не може без кожа. Това са области за размишления. Ученикът е привикнал да размишлява. Без размишление, ученикът се чувства в състояние на падение. Без опит на съсредоточение, ученикът се чувствува в състояние на застой. Без размишление, ученикът живее във формата, с размишление живее в образа. Ученикът приема нещата по образи. Съвършените образи за ученика са перото с което пише. Съвършените образи за него са святите постъпки, които го определят като необикновено същество.

Съвършените образи са за него написаната книга, която с жар, радост и любов изучава.

И тъй, бъдете последователни в пътя. Радвайте се, когато изкачвате светлите стъпала по пътя, където са очертани стъпките на посветените братя. Знайте, духът ви приготвя все по-добри условия, за да бъдете добри защитници на този свят път, който води за висините. Духът ви напомня, че не сте самотни по пътя. Заедно с вас се изкачват много посвещаващи се. Там ще срещнете много посветени, които, слизат на земята.

Духът ви обръща внимание, да бъдете внимателни в отношенията си. Когато срещнете посветените, да им отдадете божествен поздрав. Никакво оскърбление и огорчение в мисълта. Духът ви обръща внимание, никога да се не обръщате назад по пътя и да казвате: а този защо? Ти си допълнение на онова, което е след теб и на онова; което е пред теб. Ти си един плод от голямото дърво, на което има неизброими плодове. Ако теб те огрява първи слънчевият лъч, ти благодари за това и пожелай светлинните лъчи да огреят и другите. Благодари, че си пръв, но никога не подценявай това, което е след теб, защото животът е непреривен. Някога ти си бил на другата страна на дървото и слънчевите лъчи са те огрявали при залез. Бъди алтруист, свободен. Нека духът на свободата се влее във всички твари по земята.

Ученикът нищо не задържа за себе си. Какво значи това? Той се ползува от всички богатства на природата, затова не се запасява. Запасяване значи, да живееш в плътта, във формата. Какво можеш да запасяваш? Ако живееш в плътта, има фактори, който ще те разложат. Ако живееш, във формата, има фактори, които ще те разрушат. Следователно, приемай нещата по образи. Стани и ти образец, съвършена мярка, с която да си послужат идващите поколения. Схващай нещата по дух. Те са най-верните. За тях няма или не са нужни условия. ТЕ СА БЕЗУСЛОВНИ, когато размишляваш за същината на живота и неговите прояви, води се от правилото да бъдеш извън формата, защото формата ограничава. Тя е, която те отвежда до онова състояние да се заблудиш, че наистина във формата е същината. Това донякъде е право, но за по нисшите йерархии. А. за ученика, за този, който се посвещавала него възможностите на висшите прояви са ограничени.

И тъй, бъда висша проява, за да имаш същината на Великата възможност на Духа, да бъдеш съвършен. Висшият идеал на ученика е да достигне пределите на съвършенството, които са области на Върховното Начало.

Ние сега разсъждаваме, мислим, чувствуваме и работим. Ние сега разглеждаме плана, конструкцията на безсмъртната Воля. Ние сега определяме становище, създаваме образи. узаконяваме бъдеще. Това правим, за да се удостои напредналата душа с духовните влияния. За нас това не е трудно, но не е и тъй лесно да облечем нещата и да ви ги представим в образи. В случая ние сме една спънка за реда на нещата, но ние сме големите майстори, които умело събличат вековното покривало на Безсмъртния образ. Ние подражаваме настоящето, за да ви открием бъдещето. Ние сега ви говорим, за да можете утре вие да мислите. Ние сега ви внушаваме, за да можете утре вие да говорите. Ние сега ви представяме нещата, за да можете вие утре да играете. Защо правим ние това, вие утре ще разберете. Кога утре? Утре, това е относително. То подразбирай време, а по същество – състояние. Какво значи по същество? Да съществуваш, т. е. да имаш прояви на силното, на мощното. Прояви на разумното. Та когато казваме УТРЕ, разбираме състоянието на висшите прояви. Но ще кажете: защо ни са тези прояви, когато ние ще се слеем с общото, необятното? Проявите са майсторското дело на Върховното Начало. Върховното Начало се прояви в своята необятност и се създаде деятелността, творчеството. Това е отвлечено, но то е утрешното. Ние искаме да занимаем вашия ум, да го обогатим с представи. Да занимаем вашето сърце, да го обогатим със съвършени образи, защото представите са дело на мисълта, а образите - дело на Духа.

Вие казвате: има ли още нужда да слушаме? Не е ли по-добре да прилагаме само чутото до сега? Когато чуеш за нещата, ти си създаваш условия за тяхното приложение. Когато провериш нещата, създаваш си условия за размисъл или вглъбяване, което е съществен акт за ученика. Да провериш и да се вглъбиш, то е да живееш, да познаваш безусловната истина. Затова. използувайте условията да слушате. Ползувайте се от възможностите да прилагате. Това са уроци за ученика. Слушането подразбира смирение, а приложението подразбира активност. Тези две състояния не ученика го определят като необикновено същество. СЛУШАЙ И ПРОВЕРЯВАЙ. Когато ученикът слуша, той знае кого да слуша, как да слуша и на кого да вярва. Ученикът е подготвен по методите на великите учители. Затова, най-характерното за подготвения ученик са проявите на духовната му култура. От културните му прояви се съди с какви същества има отношения, с какви същества е в размисъл, с какви същества споделя за съвършените образи. От културните му прояви се разбира, какви същества живеят в него, какво те оставят в него, какви ценности са му завещали да пази и да се ползува. От проявата на културата му се разбира на колко същества може да даде прием, с кои същества може да мисли, да чувствува и да се проявява. От културните му прояви се разбира на кой Бог служи и вярва и по кой път ходи. Духовна култура подразбира да имаш богатството на възвишените светове. Какво значи това духовни възвишени светове? Когато се говори за светове, се подразбира области, мирове и йерархии. Къде ще търсим учениците на всемирните знания из духовните светове. Дали в областите, дали в мировете, дали в йерархиите? Има едно място, има едно състояние, където лесно можем да открием за нас духовните светове. Има една „светая светих“ у човека, където се съхранява елементът на духовните светове. ТАЗИ СВЕТИНЯ Е ДУШАТА. Много теолози, много представители на религии, много проповедници на свещени писания са проповядвали за духовните светове, малцина са изживели състоянието на духовните светове, малцина са бе ползували от силата и истината на духовните светове, защото вървейки по пътя са се отклонявали. А където има отклонение, там идва заблуждението.

Едно знайте: натоварени сте да извършите една божествена работа: да разчистите първо градината на вашата душа, да украсите градината на вашата душа, да наторите всички плодни дървета в градината на вашата душа, да почистите всеки стрък от вредните насекоми, които опорочават зародишите на дърветата в градината на вашата душа. Натоварени сте да създадете раят за вашата душа. Натоварени сте да почистите пътя, алеите в градината на вашата душа. Длъжни сте да потърсите изпъдения Бог от вашата душа. Дълг ви се вменява да измолите този Бог и отново да го въведете в градината на вашата душа. И когато дойде Бог у вас, ще се съберем всички и заедно ще мислим с Бога във вашата душа. Без Бога е пустиня. Без Бога е смърт, упадък на духа, робство на душата. Без Бога няма идеал, няма щастие и радост. Без Бога няма духовни светове, няма слънце, няма звезди. Без Бога си роб, пленник, попаднал под ударите на грубостта.

ТЪРСЕТЕ БОГА. НАМЕРЕТЕ БОГА. ИЗМОЛЕТЕ БОГА. Когато Той се прояви, Духът му ще се всели, и словото му ще се разбере, ще се усвои. Вървете по пътя и срещнете Бога. Той е на пътя, защото за него се знае, че е вечен пътник - навсякъде, на всяко време и момент.

И тъй, вие сте представители на новото в света. Проява сте на културата на шестата раса. Помагайте на представителите на шестата раса или станете техни светилници, които чрез вас да прокарат идеите на великата духовна култура. Това се иска настоятелно. Дали вие доброволно ще дадете, но то се изисква. Сега е съдба на този свят, а всяка една съдба определя наляво или на дясно. Но вие не се занимавайте със съдбата. За вас е отсъдено да вървите по пътя, да носите със себе си духовното богатство, което е залог за вашата работа и проява.

18 февруари 1944 год.